Р Е Ш Е Н И Е
№908
гр.
Перник, 05.06.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият
районен съд, гражданска колегия, II – ри състав, в
открито съдебно заседание на пети юни две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
Районен съдия: Адриан Янев
като разгледа гр. д. № 01373 по описа за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото e образувано по искова молба на Д.П.Д. срещу «Техремонт» ЕООД, с която иска ответното дружество да бъде осъдено да заплати сумата от 1955,68
лева, представляваща незаплатено трудово възнаграждение за месеците февруари,
март и април 2017 г., сумата от 373,63 лева, представляваща обезщетение за
забава на месечните трудови възнаграждения, считано от 28.02.2017 г. до
22.02.2019 г., сумата от 368,64 лева, представляваща обезщетение за по чл. 224 КТ за неизплозван отпуск за 2017 г. (8 дни) и сумата от 63,59 лева – лихва за
забава на вземането за обезщетение за неизплозван отпуск, считано от 31.05.2017
г. до 22.02.2019 г., ведно със законната лихва върху гланиците от датата на
подаване на исковата молба до окончателното им изплащане. Претендират се
разноски.
В исковата молба се посочва, че между страните по делото е бил сключен
трудов договор, по силата на който ищецът заемал длъжността «И.П.». Пояснява
се, че на 15.04.2017 г. е било прекратено трудовото правоотношение, за което е
издадена заповед № 10 от 13.04.2017 г. Твърди, че работодателят не е заплатил
дължимото трудово възнаграждение за месеците
февруари, март и април 2017 г. Пояснява се още, че не е получила обезщетението
за неизползван платен годишен отпуск за 2017 г. (8 дни).
Ответното
дружество се е възползвало от правото да подаде отговор на исковата молба, с
който оспорва основателността на част от исковите претенции. По отношение на
осталите искове не се изразява становище. Не оспорва обстоятелството, че между
страните по делото е сключен трудов договор, който впоследствие е прекратен.
Пояснява, че със заповед ***/**.**.**** г. ищецът е уведомен за спирането на
работата по обективни причини в предприятието при ответното дружество. Ищецът
изразил съгласие за процесния период да получи трудово възнаграждение, само ако
продължи да се явява на работа и довърши започнатата работа. Твърди, че ищецът
не се е явил на работа през процесния период и не е довършил възложените му
задачи, поради което не следвало да му се заплати възнгараждение.
Пернишкият
районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
От писмените доказателства по делото, а
и това не е спорно, се установява, че между страните по делото е сключен трудов
договор, по силата на който ищецът заемал длъжността «И.П.». От приложената трудова книжа се
установява, че основното месечно трудово възнагражднеие е в размер на 800 лева.
Не е спорно, че трудовото правоотношение
е прекратено на 15.04.2017 г., за което е издадена заповед № 010 от 13.04.2017 г.
По делото е
изслушано и прието експертно заключение на съдебно – икономическа експертиза,
което не е оспорено от страните по делото. Вещото лице в заключението и в
съдебно заседание пояснява, че незаплатено трудово възнаграждение е в размер на
1955,68 лева за месеците февруари, март и април 2017 г., обезщетение по чл. 224 КТ за неизплозван отпуск е в размер на 368,64 лева. Пояснява още, че 373,63
лева е обезщетение за забава на месечните трудови възнаграждения, считано от
28.02.2017 г. до 22.02.2019 г. и 63,59 лева – лихва за забава на вземането за
обезщетение за неизплозван отпуск, считано от 31.05.2017 г. до 22.02.2019 г.
Съдът кредира
експертното заключение, тъй като е компетентно дадено и обосновано. Същото е
изготвено въз основа на декларации, подавани от ответника пред компетентните
органи, поради което съдyт му дава вяра.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл.
224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл.
128, т. 2 КТ работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното
възнаграждение за извършената работа. По делото се установи, че страните се
намирали в трудови отношения. Установи се, че дължимото трудово възнаграждение за месеците февруари, март и април 2017 г. възлиза на 1955,68 лева. По делото не се ангажираха
доказателства за извършено плащане на тази сума. Неизпълнението на това задължение обуславя
ангажирането на отговорността на работодателя.
Неоснователни са доводите за недължимост на трудово
възнаграждение за процесния период поради спиране по обективни причини на
работата в предприятието. Ответното дружество не ангажира никакви доказателства
в подкрепа на тези свои възражения.
От изложените твърдения на ответника, следва извод,
че работодателят не е изпълнил вмененото му в разпоредбата на чл. 127, ал. 1 КТ задължение да осигури
условия за изпълнение на възложената работа. Ищцoвата страна е предоставила
на разположение на ответното дружество работната си сила, но не е престирала
такава именно поради неизпълнение на задължението на работодателя да осигури
условия за това, като е било налице преустановяване на дейността по смисъал на пар. 1, т. 14
от ДР на КТ
- фактическо
преустановяване на производствената и/или стопанската дейност на предприятието
за повече от 15 работни дни, без да е обявен престой или спиране на работа
поради технологични причини или производствена необходимост. Предвид на това,
работодателят не може да черпи права от собственото си противоправно поведение
и дължи заплащане на уговореното възнаграждение. Аргумент в подкрепа на този
извод е и разпоредбата на чл. 267, ал.
1 от КТ,
съгласно която за времето на престой, не по вина на работника или служителя,
той има право на брутното трудово възнаграждение.
Съгласно чл. 224 КТ, при прекратяване на
трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично
обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск пропорционално на времето,
което се признава за трудов стаж, като това обезщетение се изчислява по реда на
чл. 177
КТ към деня на
прекратяване на трудовото правоотношение и то на база среднодневното брутно
трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на
отпуска, през който работникът или служителят е отработил най - малко 10
работни дни. В случая ищецът претендира обезщетение по чл. 224 от КТ за 8 дни за 2017 г. ,
което вещото лице е изчислило в размер на 368,64 лева. По делото липсват данни
обезщетението да е заплатено от работодателя, поради което е дължимо и исковата
претенция следва да се уважи.
Съгласно
чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Вещото лице е
посочило, че 373,63 лева е обезщетение
за забава на месечните трудови възнаграждения, считано от 28.02.2017 г. до
22.02.2019 г. и 63,59 лева – лихва за забава на вземането за обезщетение за
неизплозван отпуск, считано от 31.05.2017 г. до 22.02.2019 г.
По
разноските:
С оглед изход
на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му бъдат
заплатени направените разноски в производството. Ищецът претендира сумата от 450
лева – разноски за адвокатски хонорар, за който са представени доказателства,
че са заплатени. Поради това направените
разноски следва да се възложат в тежест на ответника.
Ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на Пернишкия районен съд
сумата от 120 лева – възнаграждение за вещо лице и 228,22 лева - дължимата
държавна такса върху уважения размер на исковите претенции.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва
служебно да се допусне предварително изпълнение на решението за присъдените по
– горе суми в полза на ищеца.
Предвид
изложеното Пернишкият районен съд,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Техремонт“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. “Шести септември”
№ 1, ет. 2 ДА ЗАПЛАТИ на Д.П.Д., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 1955,68 лева, представляваща незаплатено трудово възнаграждение за месеците февруари,
март и април 2017 г. по сключен трудов договор, сумата от 373,63 лева,
представляваща обезщетение за забава на месечните трудови възнаграждения,
считано от 28.02.2017 г. до 22.02.2019 г., сумата от 368,64 лева,
представляваща обезщетение за по чл. 224 КТ за неизплозван отпуск за 2017 г. (8
дни) и сумата от 63,59 лева – лихва за забава на вземането за
обезщетение за неизплозван отпуск, считано от 31.05.2017 г. до 22.02.2019 г.,
ведно със законната лихва върху гланиците от датата на подаване на исковата
молба до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА „Техремонт“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. “Шести септември”
№ 1, ет. 2 ДА ЗАПЛАТИ на Д.П.Д., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 450 лева - направени
разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Техремонт“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. “Шести септември”
№ 1, ет. 2 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Пернишки районен съд сумата от 120 лева – заплатено от бюджета
възнаграждение за вещото лице и 228,22 лева , представляваща дължимата държавна
такса върху уважения размер на исковите претенции.
Допуска на
основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението за
присъдените по – горе суми в полза на ищеца.
Решението
подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните
Вярно с оригинала:С.Г. РАЙОНЕН СЪДИЯ: