РЕШЕНИЕ
№___
гр. Луковит, 30 декември 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛУКОВИТСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, в публично
съдебно заседание на шести август две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИСЛАВА ЦАРИГРАДСКА
при секретаря В.П. като разгледа
докладваното от съдия ЦАРИГРАДСКА гр. д. №13 по описа за 2019 г. на съда и за да се произнесе,
съобрази следното:
Предявени
са осъдителни искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК с правно основание чл.
240, ал. 1 и ал. 2 от Закона за
задълженията и договорите, вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит и
чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 60, ал. 1 от Закона за наследството
Постъпила е искова
молба от „Банка ДСК" ЕАД (Банката), уточнена с допълнителна молба след указания на съда, с която се иска
всяка от ответниците К.Н.П. *** и П.Н. *** да бъде осъдена да й
заплати сумата от по 1 517.98 лева, представляваща главница
1 103.46 лева, договорна лихва 322.37 лева и лихва за забава 17.15 лева.
Твърди
се, че задължението на всяка от ответниците произтича от качеството им на
наследници по закон на В.Т.Р., които са приели наследството.
В
наследството на Б.Р., починала на 07.12.2016 г., било включено и задължението й
към Банката, произтичащо от Договор за кредит от 22.01.2014 г. с отпуснат
размер 2 650.00 лева и уговорен срок за погасяване – 120 месеца, с падежна
дата 7-мо число на месеца.
Твърди
се, че кредитополучателят не изпълнила задълженията си да внася дължимата сума
ежемесечно, като съгласно т. 2 от Общите условия поради допусната забава в
плащанията на главница или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става
предсрочно изискуем и се отнася в просрочие.
Позовава
се на неизпълнение на задължение по 23 броя поредни месечни вноски – от
07.01.2017 г. до 07.11.2018 г.
Търси
заплащане на еднократна такса от 150.00 лева, дължима в следствие на
транформацията на кредита и разходи за информиране за настъпила предсрочна
изискуемост.
На
наследниците били изпратени и получени от тях писма-уведомления за обявяване на
кредита в предсрочно изискуем.
Общият
размер на задълженията по кредита включва 2 206.92 лева главница, 644.74
лева договорна лихва за периода от 07.12.2016 г. до 26.11.2018 г., както и
лихва за забава 34.30 лева за периода от 14.01.2017 г. до 26.11.2018 г, заедно
със 150.00 лева разноски.
От
всеки наследник – ответник, се търси половината от общия размер на дълга,
поради равните им права в наследствената общност, произтичащи от качеството им
на дъщери на наследодателя.
Твърди
се, че за същото вземане ищецът е поискал да му се издаде заповед за незабавно
изпълнение, което е било отхвърлено с указание, че заявителят по реда на чл.
415, ал. 1, т. 3 ГПК може да предяви осъдителен иск за претендираното вземане.
Представени
са писмени доказателства – заверено копие от Договора за кредит, Извлечение от
счетоводните книги на Банката, заверено копие от Разпореждане на съда по
ч.гр.д.№754/18 на РС Луковит, заверено копие от Писма-уведомления и известия за
доставката.
Писмен
отговор е постъпил от ответницата К.Н.П., с който заявява, че няма
възражения срещу иска и обстоятелствата, изложени в него. Моли цялата изискуема
сума да бъде търсена само от нея, като се определят разсрочени вноски, които да
погасява ежемесечно.
Втората
ответница П.Н.В. не е подала отговор на исковата молба в 1-месечния срок
по чл. 131 ГПК.
В
съдебно заседание ищецът се представлява от юрисконсулт В.Т., която счита, че
исковете са доказани и ответниците дължат претендираните от тях, след като са
били уведомени от Банката, че кредитът е предсрочно изискуем. В писмени бележки
развива подробно съображенията си, като основателността на иска извежда от
това, че е установено наличието на Договор за кредит с наследодателя на двете
ответници, забава с продължителност повече от 90 дни, забава на всяка от
ответниците, считано от изтичане на 7-дневния срок от получаване на поканите за
доброволно изпълнение – К.П. изпаднала в забава на 12.11.2018 г., а П.В. – на
24.11.2018 г. Претендират се и разноски.
Ответниците
се явяват лично в съдебно заседание. К.П. иска да поеме целият дълг, за да
освободи сестра си – другата ответница от задължение, тъй като парите от
кредита били използвани за нужди на домакинството. Моли да бъдат определени
месечни вноски, които би могла да изплаща – по 50.00 лева, като се разсрочи
задължението. Другата ответница П.Н. възразява, че не е ползвала парите от
кредита, ако бъде осъдена също моли за разсрочване на задължението.
Съдът, въз основа
на представените доказателства от страните и приетите за безспорни факти,
намира за установена следната ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
Между страните
няма спор, че на 22.01.2014 г. е подписан Договор за кредит за текущо
потребление между „Банка ДСК“ ЕАД и В.Т.Р. за отпускане на кредит в размер на 2
650.00 лева, срещу задължение сумата да бъде върната заедно с лихва от 14.95%
годишно, на 120 месечни вноски, с падеж 7-мо число на месеца.
В т. 5 от
Договора (л. 7) е уговорено, че кредитът се погасява чрез разплащателната
сметка на Б.Р. с месечни вноски (главница и лихва), съгласно пагасителен план
(Приложение 1), който план съдържа и информация за общата сума, дължима от
кредитополучателя.
Съгласно т. 19.1
от Договора при забава на плащането на месечната вносска от деня, следващ
падежната дата, частта от вноската, се олихвявал с договорения лихвен процент,
увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта, а в т. 19.2 е
уговорено, че при допусната забава в плащанията на главницата и/или на лихва
над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в
просрочие.
На 07.12.2016 г.
кредитополучателката Б.Р. Колева починала и оставила за свои наследници двете
си дъщери – ответниците К.Н.П. и П.Н.В., което е видно от приложеното в
заповедното производство Удостоверение за наследници, издадено от кметството на
с. Дъбен, общ. Луковит.
До деня на
смъртта на Б.Р. кредитът бил обслужван редовно – последната платена вноска била
на 07.12.2016 г.
Първата забава в
плащанията била на вноската с падеж 07.01.2017 г. (след смъртта на
кредитополучателя).
С
Покана-уведомление с Изх.№286/01.11.2018 г. (л. 11) Банката уведомила П.В. за сключения с наследодателката й Договор
за кредит от 22.01.2014 г., по който обслужването било преустановено и не е
настъпил краен падеж. Към 01.20.2018 г. задължението по договора възлизало на
2889.30 лева. Банката поканила наследникът да погаси добровлно задължението,
като в противен случай, кредитът ще бъде обявен за предсрочно изискуем и цялата
неиздължена част от главницата ще бъде олихвена със санкционна лихва в размер
на 10 процентни пункта над договорения лихвен процент.
Писмото било
получено по пощата от П.В. на 17.11.2018 г., видно от приложеното копие на
известие за доставяне.
С Уведомление с
Изх.№314/20.11.2018 г. (л. 12) Банката съобщила на другата ответница К.П., че
поради забава в погасяване на задълженията по сключения с наследодателя Договор
за банков кредит, отспуснат в размер на 2650.00 лева, Банката обявява кредита
за предсрочно изискуем и от датата на получаване на писмото, цялата непогасена
главница по договора за кредит става дължима и върпху се начислява лихва в
размер на договорения, заедно с надбавка за забава.
Писмото било
получено от К.П. на 21.11.2018 г., видно от известието за доставяне, издадено
от Български пощи.
Банката поискала
издаване на Заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 ГПК срещу двете
ответници, което с Разпореждане №1211/30.11.2018 г. на РС Луковит по
ч.гр.д.№754/18 е отхвърлено поради това, че документът – извлечение от сметките
на Банката, не съдържа информация за дълга на всеки от наследниците, а само за
дълга на наследодателя.
С отказа да бъде
издадена заповед за незабавно изпълнение, съдът е указал на ищеца възможността
да предяви осъдителен иск за вземането си в 1-месечен срок от съобщението.
По делото е
назначена съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Д.П., която
въз основа на извършени справки в счетоводството на Банката е отговорила на въпросите
на ищеца, както и на такива, поставени от съда 1. Какъв е бил размерът на непогасената част от дълга, съобразно
погасителния план по договора, към
датата на смъртта на Б.К. – 07.12.2016 г.? 2. Да се направят изчисления за размера на дълга към датата на депозиране на заключението (вноски
от по 42.67 лева и лихва за забава) при
следните допускания: първата забава във вноската с падеж по погасителния план
07.01.2017 г., да се счита от 24.11.2018
г. (изтичане на 7-дневния срок за изпълнение, предоставен на наследниците),
като следващите поредни месечни вноски да се изчислят и натрупват след тази
дата с първоначално уговорения падеж –
7-мо число на следващия месец;
При така
установена фактическа обстановка, съдът достигна до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предявените главни искове срещу всяка от наследниците се основават на
Договор за кредит с наследоталката им.
За уважаването на тези претенции, съгласно указанията на съда с доклада
на делото, в тежест на Банката е да докаже наличието на следните факти:
1.) отхвърляне на заявление по чл. 417 ГПК за същите вземания, за които
са предявени исковете;
2.) наличието на потребителски договор с Б.Р.;
3.) настъпване
на обстоятелствата, пораждащи правото на Банката да обяви кредита за предсрочно
изискуем;
4.) обявяване на кредита за предсрочно изискуем;
5.) уведомяване на кредитополучателя/наследниците му за това
обстоятелство;
6.) настъпването на смъртта на потребителя Б.Р. и наследниците й;
7.) покана до
наследниците да изпълнят забавеното задължение, ако същото е настъпило след
смъртта на Б.Р..
Процесуалната предпоставка – отхвърляне на заявление, е доказана.
Наличието на потребителски договор с Б.Р. също е установено.
Съдът прие, че Банката не доказа в нейна полза да е възникнало правото да
търси предсрочно изпълнение на целия кредит, защото няма забава повече от 90
дни, каквото е изискването на чл. 19.2 от Договора за кредит.
Датата на първата забавена вноска
– 07.01.2017 г., е след смъртта на кредитополучателя Б.Р., починала на
07.12.2016 г.
Съгласно чл. 84, ал. 1
от Закона за задълженията и договорите, когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Но ако
този ден е изтекъл след смъртта на длъжника, неговите наследници изпадат в
забава след изтичане на 7 дни от поканата.
Законът предвижда това изискване, за да бъде известен наследникът на
длъжника за размера и падежа на задълженията.
В случая Банката не е уведомила нито една от двете наследници. Едното
писмо-уведомление до П.В. посочва, че размерът на дълга на Б.Р. е 2 889.30
лева.
Това е обаче не съответства на действителното задължение – към този
момент Банката е следвало да уведоми наследниците за просрочените вноски с
настъпили падежи след датата на смъртта на Р.и това са вноските от 07.01.2017
г. нататък.
Другото писмо до К.П. също не представлява покана за изпълнение на
забавените вноски, а е уведомление, че Банката е обявила кредита за предсрочно
изискуем.
В Решение № 63 от
29.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 1528/2018 г., II т. о., ТК, докладчик
председателят Е.В.е посочено, че: „… Целта
на предвидената в чл. 84, ал. 1, изр. 2 33Д покана е наследниците на
длъжника да узнаят за наличието и размера на задължението на техния
наследодател, а в хипотезата на сключен между банката и наследодателя договор
за кредит – и уговорения между банката и кредитополучателя падеж на дължимите
вноски по кредита. При уговорено разсрочено плащане на предоставената по
договора за кредит сума на определени погасителни вноски, посочен падеж на
всяка вноска и краен срок за издължаване на сумата по кредита не може да се
приеме, че след изтичане на 7 дни от поканата наследниците изпадат в забава за
връщане на цялата част от неиздължения кредит, нито че за всяка отделна вноска
трябва да бъде изпращана покана на наследниците. Договорът за кредит не
прекратява действието си със смъртта на кредитополучателя, ако това
обстоятелство не е предвидено изрично в него. Той запазва действието си по
отношение на наследниците, които придобиват правата и задълженията по него в
качеството си на универсални правоприемници. Поради това предвидената в
разпоредбата на чл. 84, ал. 1, изр. 2 33Д покана се отнася за
задълженията, настъпили след смъртта на кредитополучателя, които наследниците
не знаят. При наличие на знание за задълженията по кредита наследниците на
кредитополучателя са длъжни да погасяват съответните погасителни вноски на
съответния падеж съгласно договорните клаузи.“
Процесната искова молба също не може да изпълни функциите на покана по
смисъла на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, защото в нея няма достатъчно конкретика относно
всички падежирали към подаването й вноски, а освен това и в приложените
документи няма съществения елемент на Договора за кредит – погасителния план,
който би следвало да е част от договора, съгласно клаузата на чл. 5 от същия.
След изричните указания на съда към Банката да представи последната
страница от договора и погасителния план към него, Банката с Молба с Вх.
2947/03.07.2019 г. заявява, че към договора за кредит не бил изготвен
погасителен план.
При това положение съдът намира, че не може да се приеме, че
правоприемниците на кредитополучателя – потребител, са били надлежно поставени
в забава, която да позволи на Банката да упражни преобразуващото си право и да
търси изпълнение преди изтичане на крайния срок по договора – 2024 година.
При тези правни съображения и липсата на доказателства за изпълнение на
фактическия състав, пораждащ правото на Банката да търси изпълнение по Договора
за кредит от наследниците на кредитополучателя, съдът прие, че искът следва да
бъде отхвърлен, поради това, че не е настъпила предсрочна изискуемост на
кредита и не е изпълнено условието на чл. 84, ал. 1 ЗЗД.
При този изход на делото, Банката няма
право на разноски, а ответниците не са сторили такива и съответно не следва да
им се присъждат.
С
оглед изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК от „Банка
ДСК" ЕАД с ЕИК ********с адрес
гр. София, ул. „М.“ ***, чрез юрисконсулт В.Т., със съдебен адрес ***, срещу
ответниците К.Н.П. с ЕГН ********** *** и П.Н.В. с ЕГН **********
*** искове с правно основание чл.
240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и
чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 60, ал. 1 ЗН за заплащане в условията на разделност от
всяка от ответниците на сумата от 1 517.98 лева, представляващи половината
от задължението на наследодателя В.Т.Р. по Договор за кредит за текущо
потребление от 22.01.2014 г., поради недоказаност.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Ловеч в 2-седмичен срок от връчването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: