гр. Стара Загора, 21.12.2019 г.
Старозагорски районен съд,
гражданско отделение в публично заседание на двадесети септември, две хиляди и
деветнадесета година в състав:
при секретаря Тонка Тенева като
разгледа докладваното от съдия Тенева гр.дело № 2742 по описа за 2018 г. за да
се произнесе взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск по
чл. 439 от ГПК.
Ищецът Д.Г.Д. твърди, че наскоро (преди
образуване на настоящото дело) му се наложило да ползва банкова сметка. ***, че
има банкова сметка ***, която не е ползвал от години и тя се намирала в Банка
ДСК . При посещение в банковия клон в Стара Загора, служителката му обяснила,
че няма как да ползва банковата си сметка дори да си плати необходимите такси
за активиране на сметката поради факта, че бил наложен запор на вземанията по
нея. Запорът фигурирал още от началото на декември през вече далечната 2012
година и бил наложен по изпълнително дело № 1628/2012г. по описа на ЧСИ Г.И --
per. 765 и район на действие ОС Стара Загора.
Извършил констатация при ЧСИ и се снабдил с
преписи на документи от изпълнителното делото, представени по настоящата
претенция.
Установил, че е било образувано изпълнително дело
от настоящите ответници - „Т.Ю." ЕАД (бивше наименование на Т.Б.А.К) въз
основа на изпълнителен лист издаден по ч.гр.дело № 4037/12г. по описа на PC
Стара Загора по реда на чл. 410 ГПК.
Претенцията (според удостовереното в ИЛ) е била,
че дължи суми в размер на 8948, 52 лева „неизпълнено задължение по договор за
потребителски кредит от 05.09.2008г.; 960,45 лева - договорна лихва от
21.09.2011 до 20.04.2012г.; 99,57 лева обезщетение за забава от 21.09.2011 до
20.04.2012г, законна лихва считано от 13.07.2012 година до изплащане на
вземането както и сумата 850,34 лева разноски по делото. След „завеждане"
на изпълнителния лист / изпълнителното дело и извършените действия, поискани с
молбата за образуване на делото — настоящия ответник (тогавашен взискател) не предприел
каквито и да е действия по събиране на вземането. Ето защо ех lege делото било
прекратено па основание чл.433 т.8 ГПК поради „бездействие на кредитора".
Прекратяването на изпълнителното дело било
материализирано в постановление на ЧСИ от 16.05.2017 година. Във връзка с
перемпцията на „гърба" на Изпълнителния лист - титул на изпълнителния
процес било отбелязано, че последното извършено действие от страна на
взискателя било на 05.12.2012 година.
Счита, че не дължи горната престация на
Акционерно Дружество с фирма - „Т.Ю.“ ЕАД (бивше наименование на ЮЛ - Т.Б.А.К)
като недължимостта на вземането основава на факти, настъпили и преди и след
образуване на изпълнителното дело.
Излага следните мотиви:
Нямал какъвто и да е спомен за някакво
правоотношение, обективирано в договор за потребителски кредит № ********** от
05.09.2008 година (описан в мотивите на изпълнителния лист).
В настоящия случай до него не било достигнало
заявление, релевиращо предупреждение /покана по смисъла и чл. 87 ЗЗД/ или не
била налице изискуемост на задължение, което пък от своя страна да релевира
основателност и законно производство по реда на чл.410 от ГПК.
Следващо:
Вземането било погасено по давност.
В настоящото дело не било ясно в кой момент се претендира
предсрочна или падежна изискуемост. Доколкото от изпълнителния лист можело да
се прецени би следвало да е с дата 21.09.2011 година. В такъв вариант вземането
би се погасило към 22.09.2016година, но чл. 116 ЗЗД уреждал хипотезите за
прекъсване на давността и започване да тече нов давностен срок. Доколкото
разпореждането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК нямало
характер на съдебно решение по смисъла на чл.117 ЗЗД, то считал, че сроковете
по давността би следвало да се прекъсват в хипотезата на чл.116 буква „в" ЗЗД или с „предприемане на действия по принудителното събиране на
вземането" Така - първото действие по принудително събиране било
подаването на заявлението по чл.410 ГПК в Районен Съд град Стара Загора. Нямало
данни кога точно било подадено заявлението, но датата на издаване на Заповедта
за изпълнение била 13.07.2012 година или от тази дата е започнала да тече нова
давност, който срок изтичал на 13.07.2017година.
След издаване в полза на заявителя и на
изпълнителен лист следващото релевантно действие на кредитора по принудителното
събиране, а именно било образуването на изпълнително дело 20127650401628 по
описа на ЧСИ Г.И. Не било ясно точно датата на депозиране на изпълнителния лист
при ЧСИ т.е. началната процесна дата, но същата била не по късно ***.11.2012
(съобразно вписванията в изходната документация на ЧСИ). Това била датата на
молбата за започване на принудителни действия и били описани и поискани
действия с цел удовлетворяване на взискателя (споменатите в ПДИ - опис на
движими вещи и запор на вземания по банкова сметка). От 30.11.2012година, който
ден бил денят на последното реално действие от страна на кредитора, започнал да
тече нов срок респективно, изтичащ на 30.11.2017година или към настоящия момент
вземането на ответника „Т.Ю." ЕАД (бивше наименование на ЮЛ - Т.Б.А.К)
срещу ищеца било погасено по давност. Дори да се приеме, че последното действие
не било на дата 30.11.2012 година, то би следвало да се съобрази печата на
гърба на изпълнителния лист, извършен от ЧСИ и притежаващ официална
удостоверителна сила. От него било видно, че дата на „последно изпълнително
действие е 05.12.2012г“ т.е. дори при тази дата вземането било погасено на 05.12.2012година
- преди половин календарна година Погасени по давност били и сумите, касаещи
акцесорни вземания спрямо главницата и представляващи обезщетителни вземания за
„договорна" лихва , обезщетение за забава" , „законна лихва"
като освен принципа на подчиненост от главния дълг бил налице и давностен срок
по смисъла чл. 111 ЗЗД или давността за погасяване била три годишна.
Съобразно всичко изброено счита, че не дължи на „Т.Ю.“
ЕАД (бивше наименование на ЮЛ - Т.Б.А.К) сумите, обективирани в изпълнителен
лист от 10.09.2012 г. издаден по ч.гр.дело № 4034/2012година на PC град Стара
Загора, респективно претендирани по изпълнително дело № 1628/2012г. по описа на
ЧСИ Г.И - peг. 765 и район на действие ОС Стара Загора
Искането е да се приеме за установено спрямо
ответника по иска Еднолично Акционерно Дружество с фирма - „Т.Ю." град
София, седалище и адрес на управление: град София, улица : „Кърниградска"
19 , ЕИК *********, че не дължи сумите обективирани в изпълнителен лист от
10.09.2012 г. издаден по ч.гр.дело № 4037/2012 година на PC град Стара Загора
респективно претендирани по изпълнително дело № 1628/2012 по описа на ЧСИ Г.И.и
район на действие ОС Стара Загора - както следва на 8948, 52 лева „неизпълнено
задължение по договор за потребителски кредит от 05.09.2008г. 960,45 лева -
договорна лихва от 21.09.2011 до 20.04.2012г. 99,57 лева обезщетение за забава
от 21.09.2011 до 20.04.2012г, законна лихва считано от 13.07.2012година до
изплащане на вземането както и сумата 850,34 лева разноски по делото поради
погасяването му по давност.
Претендирани са разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК не е
постъпил отговор от ответника.
С Определение от 17.12.2018 г.
съдът е прекратил производството по делото, поради недопустимост на иска.
С Определение от 20.05.2019 г.
въззивният съд е отменил Определението, с което се прекратява производството по
делото и е върнал делото на Старозагорския районен съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
След приключване на съдебното дирене и с
оглед събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
От наведените в исковата молба обстоятелства и петитум,
съдът квалифицира правно предявения иск по чл.439 от ГПК – отрицателен
установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че не
дължи на ответника сумите, обективирани в изпълнителен лист от 10.09.2012 г.
издаден по ч.гр.дело № 4037/2012г. година на PC град Стара Загора, респективно
претендирани по изпълнително дело № 1628/2012г. по описа на ЧСИ Г.И - peг. 765
и район на действие ОС Стара Загора поради изтекла погасителна давност. С оглед
правилата за разпределение на доказателствената тежест при отрицателен
установителен иск, ответникът е този, който следва да докаже при условията на
пълно и главно доказване всички предпоставки на отричаното от ищеца вземане
/вземания/, т.е. фактите, от които то произтича.
Видно от
представените с исковата молба доказателства и приложено копия на изпълнително
дело, че въз основа на изпълнителен лист по ч.гр.д. № 4037/2012 г. по описа на
РС Стара Загора е образувано изпълнително дело № 20127650401628 по описа на ЧСИ
Г.И, peг. № 765 и район на действие Окръжен съд Стара Загора, с взискател „Т.Б.А.К"
ЕАД (сегашно наименование Т.Ю.) и длъжник Д.Г.Д..
По изпълнителното дело са
предприети следните действия за принудително изпълнение: Запор на сметки в
„Обединена българска банка“ АД, „Банка ДСК“ ЕАД, „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД
и „Юробанк и Еф Джи България“ АД. Последният наложен запор е с дата 03.12.2012
г. На взискателя „Т.Б.А.К“ ЕАД е преведена сумата от 290, 11 лева. След тази
дата не са извършвани нови изпълнителни действия до 25.04.2016 г., като на
последната дата е изпратено запорно съобщение до „Първа инвестиционна банка“
АД. В отговор на това запорно съобщение ПИБ е отговорила, че длъжника не е
клиент на банката. Междувременно през 2015 г. съдебният изпълнител е уведомен,
че е сключен Договор за цесия между „Т.Ю.“ ЕАД в качеството му на цедент и „А.Б.Б.“
ЕООД в качеството му на цесионер, по силата на който договор А.Б.Б. е придобило
вземането и на Д.Д. по изпълнителното дело. С Постановление на съдебния
изпълнител е конституиран от 09.06.2015 г. като взискател по делото „А.Б.Б.“
ЕООД. С молба на 08.06.2016 г. новият взискател е поискал проучване на открити
банкови сметки на длъжника в изрично изброени банки и запор, в случай че такива
са регистрирани. Съдебният изпълнител е извършил проучване, но не е наложил
запор. С Постановление от 16.05.2017 г. ЧСИ Г.И е прекратила изпълнителното
производство на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК - взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.
Постановлението е получено от взсикателя и не е обжалвано, поради което е
влязло в сила на 09.06.2017 г.
По делото са отправени възражения
за ненадлежно уведомяване за цесията. В съдебно заседание пълномощникът на
ищеца поддържа, че не е налице валидна цесия, като по изпълнителното дело няма
дори приложен Договор за цесия.
От събраните по делото
доказателства се установява, че последното валидно изпълнително действие е
извършено на 03.12.2012 г. – с получаването на запорното съобщение от
съответната банка се счита, че е наложен запор. Съгласно чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява.
В ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г.
е прието, че с изтичането на тези две години прекратяването е настъпило по
силата на закона и независимо постановяването му от съдебния изпълнител с
нарочен акт. В настоящия случай това означава, че на дата 03.12.2014 г. изпълнителното
дело следва да се счита за прекратено, независимо от липсата на изричен акт на
съдебния изпълнител в този смисъл.
По делото няма доказателства,
които да сочат, че въз основа на същия изпълнителен лист е образувано ново
изпълнително дело. Въпреки това съдът намира, че е налице правен интерес на
ищеца да предяви настоящия отрицателен установителен иск за недължимост на
сумите по изпълнителния лист, доколкото не съществува пречка да се образува
ново дело на основание същия изпълнителен титул, където длъжникът отново ще
следва да се защитава, позовавайки се на същите факти. В този смисъл е и
Определение № 513 от 24.11.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1660/2016 г., I т. о. В същото е прието, че е допустим така заведения
отрицателен установителен иск, независимо от липсата на висящо изпълнително
производство за събиране на вземането, към момента на предявяването му: „Правната сфера на ищеца се явява накърнена
и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора изпълнителен титул,
който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти,
настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното
основание, ищецът има интерес да установи, с оглед упражняване на други свои
имуществени или неимуществени права, вкл. спрямо трети лица, които ищецът би
могъл и следва да конкретизира.“
След като изпълнителното дело е
прекратено по право съдът намира, че всички последващи действия на съдебния
изпълнител се явяват невалидни вкл. и конституирането на нов взискател по
несъществуващо/прекратено по право изпълнително дело. В този случай на обща
преценка пред настоящия съд стои въпроса за валидността на цесията и действието
ѝ спрямо длъжника. По делото не беше представен Договор за прехвърляне на
вземането между Т.Ю. и А.Б.Б., а изцяло в тежест на ответника беше да докаже,
че не е вече носител на вземането. Ето защо съдът приема, че прехвърляне на
вземането не е извършено, а освен това същото не е съобщено и на длъжника по
надлежния ред. Този факт също следва да се вземе предвид като новонастъпил след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. В този смисъл е и Решение № 229/05.07.2018 г. по
в.гр.д. № 1211/2018 г. по описа на ОС Стара Загора – „Извършената цесия е нов
факт, настъпил след влизане в сила на заповедта за изпълнение. Тя не е съобщена
на длъжника-поръчител по предвидения в закона ред, поради което тя няма
действие спрямо него.“ Т.е. в отношенията с ищеца се счита, че Кредитор е
именно Т.Ю..
Последното изпълнително действие
е извършено на 25.04.2016 г., като на тази дата е изпратено запорно съобщение
до „Първа инвестиционна банка“ АД. Това изпълнително действие обаче е
извършено, след като по делото вече е настъпила перемпция.
Съгласно
ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. т. 10 по време на изпълнителното производство
давност не спира да тече. Изпълнителният процес е динамично производство и
давността се прекъсва с всяко предприето изпъпнително действие или искане за
предприемане на изпълнителен способ. Прекъсват давността насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитори,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и
т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др.
След издаване на изпълнителния
лист на 10.09.2012 г. изпълнително дело № 1628/2012 г. е образувано на 28.11.2012 г., а последното изпълнително
действие, което прекъсва давността е изпращането на запорно съобщение до Банка
ДСК от дата 03.12.2012 г. След тази дата по същото изпълнително дело едва на
25.04.2016 г. е изпратено запорно съобщение до друга банка.
Както беше споменато по-горе с
изтичането на 2 години съгласно разпоредбата на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК
изпълнителното производство се счита за прекратено, като съгласно
гореспоменатото ТР прекратяването е настъпило по силата на закона и независимо
от датата на постановяването му от съдебния изпълнител. Последното валидно
изпълнително действие преди настъпилата перемпция е изпращането на запорно
съобщение до Банка ДСК на 03.12.2012 г. т.е. общата погасителна давност по чл. 117
ал. 2 от ЗЗД е изтекла на 03.12.2017 г. Извършените изпълни действия по
прекратеното изпълнително производство нямат правно действие доколкото
прекратяването влече след себе си вдигане на всички наложени запори и възбрани.
Защитени са само трети добросъвестни лица придобили права преди прекратяването.
Предприетите изпълнителни действия след тази дата са незаконосъобразни и не
прекъсват давността. Те не могат да произведат действие доколкото съдебният
изпълнител има правомощията си по закон само в рамките на действащо
изпълнително производство. Следващото изпълнително дело не е образувано.
Изводът е, че цялото вземане по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. №
4037/2012 г. по описа на РС Стара Загора вече не подлежи на принудително
изпълнение.
Предвид гореизложеното съдът
намира, че следва да уважи изцяло така предявения отрицателен установителен иск
по отношение на вземанията по изпълнителния лист: 8948, 52 лева главница; 960,
45 лева договорна лихва; 99, 57 лева обезщетение за забава; законна лихва за
забава; 850, 34 лева разноски.
По разноските.
Предвид крайния изход на делото
следва да се присъдят на ищеца разноски в размер на 434, 35 лева за държавна
такса и 1 000 лева адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът,
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.Г.Д. с ЕГН **********, с адрес *** чрез адв. С.Б. не дължи на ответника „Т.Ю." град
София, седалище и адрес на управление: град София, улица „Кърниградска"
19, ЕИК ********* сумите, обективирани в изпълнителен лист от 10.09.2012 г., издаден
по ч.гр.дело № 4037/2012 година на PC град Стара Загора респективно
претендирани по изпълнително дело № 1628/2012 по описа на ЧСИ Г.И.и район на
действие ОС Стара Загора - както следва на 8948, 52 лева неизпълнено задължение
по договор за потребителски кредит от 05.09.2008г.; 960,45 лева - договорна
лихва от 21.09.2011 до 20.04.2012г.; 99,57 лева обезщетение за забава от
21.09.2011 до 20.04.2012г, законна лихва считано от 13.07.2012година до
изплащане на вземането както и сумата 850,34 лева разноски по делото поради
погасяването им по давност.
ОСЪЖДА „Т.Ю."
град София, седалище и адрес на управление: град София, улица „Кърниградска"
19, ЕИК ********* да заплати
разноски в размер на 434, 35 лева за държавна такса и 1 000 лева адвокатско
възнаграждение в полза на Д.Г.Д. с ЕГН **********, с адрес *** чрез адв. С.Б..
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от получаване на съобщението пред Окръжен съд Стара Загора.
Районен
съдия: