РЕШЕНИЕ
гр. София, 13.04.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „А”
въззивен състав,
в публичното заседание на тридесети май двехиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИР
ЛУКАНОВ
СВЕТЛАНА АТАНАСОВА
при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа
докладваното от съдия Йовчева гр. дело № 16119 по описа за 2018г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М.Й.М. срещу
решение от 09.07.2018г., постановено по гр. дело № 21824/2017г. на Софийски
районен съд, 58 състав, в ЧАСТТА, с която са уважени предявените от „Т.С.“ ЕАД
срещу жалбоподателката искове с правно основание чл. 422 от ГПК за признаване
за установенено дължимостта на сумата 2136.
20 лв., от която 35. 36 лв. за дялово разпределение за доставена топлинна
енергия, за периода 01.12.2013г. – 30.04.2015г., ведно със законната лихва от 05.01.2017г. до окончателното изплащане, мораторна лихва в
размер на 387. 01 лв. за
периода 30.01.2014г. – 22.12.2016г., за които е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 545/2017г. на СРС, 118 с-в. Решението е постановено
при участие на трето лице – помагач на ищеца – „Т.с.” ЕООД.
Въззивницата
– ответник поддържа, че решението е неправилно и необосновано, като постановено
при нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди, че няма качеството
потребител на топлинна енергия за процесния период, поради неправилен извод на
СРС, че е собственик на имота и при липса на доказателства за сключен договор
между страните, тъй като не е подписвала документи за прехвърляне на партида на
нейно име. Поддържа, че решението не е съобразено с доказателствената тежест в
процеса, тъй като всички представени документи от ищеца са оспорени и съдът е
опорочил процеса на докаване. Твърди, че неправилно са кредитирани заключенията
на приетите СТЕ и ССчЕ, тъй като същите са непълни и неточни. По отношение на
иска за дялово разпределение твърди, че липсва извършено такова от ищеца и не й
е връчвано лично на нея. Излага доводи, че няма издадени и представени по
делото фактури и неправилно първоинстанционния съд е преценил доказателствената
сила на счетоводните записвания на ищеца. Моли въззивния съд да отмени
първоинстанционното решение и да отхвърли предявените срещу нея искове, с присъждане
на направените разноски по делото.
Въззиваемият – ищец „Т.С.“ ЕАД не е
депозирал писмен отговор. В хода на производството оспорва жалбата бланкетно и
моли съда да потвърди решението в обжалваната част.
Третото лице помагач „Т.С.” ЕООД не заявява
становище по жалбата.
Решението в частта за отхвърляне на
исковете срещу ответниците С.Т.М. и Д.Т.М. е влязло в сила, като необжалвано.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във
въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:
При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч.
1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо в атакуваната част.
По същество жалбата е неоснователна.
Предявени са по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК
установителни искове за парични притезания, за които е била издадена заповед от
17.01.2017г. за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 545/2017г. на СРС, 118 с-в срещу жалбоподателката
М.Й.М., С.Т.М. и Д.Т.М..
СРС е уважил исковете срещу жалбоподателката, като е
приел, че същата, в качеството на съсобственик на имота, на чието име е открита
партидата на имота, има качеството клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.
153 и сл. ЗЕ, като е съобразил указанията в ТР по т.д. № 2/2017г. на ВКС, а по
отношение на размера на уважените искове е кредитирал заключението на
приетата СТЕ .
Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно задължителни указания, дадени
в ТР № 2/2018г. по т.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, собствениците дължат цената
на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ
независимо кой е фактическият ползвател на имота, освен ако между ползвателя на
договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба
на топлинна енергия за битови нужди. Съгласно мотивите на цитираното ТР, в
хипотезата на ползване на жилище след
развод от един от бившите съпрузи, който е сключил писмен договор при публично
известни Общи условия, например с откриването на индивидуална партида за целия
имот, той става клиент на топлинна енергия за битови нужди, освен за своята
идеална част от имота, и за другата притежавана от другия бивш съпруг идеална
част. В случая е налице обикновена съсобственост между първоначалните
ответници, но хипотезата е аналогична. Съгласно
представения по делото нотариален акт № 12/90г. на първи нотариус при СРС и представеното
удостоверение за наследници, ответниците са съсобственици на имота, поради
което възраженията в жалбата досежно липса на доказателства за правото на
собственост на жалбоподателката, са неоснователни.
Подаването на топлинна енергия към
процесния имот през процесния период се установява от приетите като писмени
доказателства по делото документи за топлинно счетоводство и главни отчети за
отдадена топлинна енергия, издадени на името на жалбоподателката и подписани за
клиент, съставени от третото лице – помагач, както и от приетото от СРС
заключение на СТЕ. Съгласно всички представени документи и заключението на СТЕ,
партидата за процесния период е открита на името на въззивницата.
Измерването на индивидуалното
потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за
отопление между топлоснабдените имоти в сградата в режим на етажна собственост
е възложено от етажните собственици на третото лице - помагач с договор, също приет като писмено
доказателство. Същият е сключен от упълномощени представители на етажните
собственици, съгласно протокол на общото събрание.
От изложеното следва изводът, че въззивницата
– ответник във всички случаи има качеството единствен потребител на топлинна
енергия за битови нужди, в качеството й на собственик на нейната идеална част и
на сключен договор с топлопреносното предприятие относно другите идеални части
от имота, като дължи заплащане на цената
на отдадената за целия процесен имот топлинна енергия за претендирания период.
Ето защо искът е бил доказан по основание и оплакванията на жалбоподателката пред
настоящата инстанция за неоснователност на исковете, са необосновани. Неоснователни
са доводите в жалбата за липса на писмен договор, тъй като облигационното
правоотношение е възникнало по силата на закона при публично оповестени Общи
условия, а откриването на партида от съсобственик обуславя извод за качеството
клиент на топлинна енергия , съобразно мотивите в горецитираното ТР.
Съгласно констатациите на СТЕ,
остойностяването на потребената топлинна енергия и разпределението е извършвано
в съответствие с действащите към този момент нормативни разпоредби. За
процесния период отчитането е било редовно, като от отчетеното количество ТЕ са
приспадани технологични разходи за сметка на ищцовото дружество. Вещото лице е
съобразило, че в процесния имот е имало 6 бр. отоплителни тела, като два от
радиаторите са затапени и 2 броя водомера за топла вода. Начислените на
въззивницата – ответник суми са определени като дължими на база реален отчет на
уредите за индивидуално разпределение и на СТИ в АС, на база правилно извършени
дялово разпределение и остойностяване на доставеното количество ТЕ. За
процесния период абонатът е осигурил безпрепятствен достъп за отчет на ИРРО и
главните отчети са подписани. Ето защо, настоящият състав намира оплакванията
на жалбоподателката относно липсата на доказателства, от които да се установи количеството
и качеството на реално ползваната ТЕ, за неоснователни.
Неоснователни са оплакванията в жалбата
относно доказателствена стойност на счетоводните записвания на ищцовото
дружество. Фактите относно размера на начислената топлоенерегия се установяват
на самостоятелно основание от заключенията на приетите СТЕ и ССчЕ. При
изготвянето на заключението на ССчЕ, вещото лице е извършило проверка при ищеца
и не е установило счетоводството да е нередовно водено, поради което фактурите,
обсъдени в заключенията, се ползват с доказателствената сила по чл. 182 от ГПК.
Неоснователно е и оплакването за липса на доказано
дялово разпределение от ищеца. Съгласно заключението на СТЕ, дялото
разпределение е извършено от третото лице помагач и по арг. от чл. 36 от ОУ на
ищеца, ответницата му дължи заплащане за извършената услуга, а ищцовото
дружество заплаща сумите за дялово разпределение на съотвения топлинен
счетоводител, както правилно е приел СРС.
По отношение на акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
не са релевирани конкретни оплаквания.
По
изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че жалбата е неоснователна и предвид
съвпадението на изводите на двете инстанции, първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
При този изход на спора, въззиваемото
дружество има право на разноски, но такива не следва да бъдат присъждани,
поради липса на реално извършени процесуални действия от последния.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение
от 09.07.2018г., постановено по гр. дело № 21824/2017г. на Софийски районен
съд, 118 състав в обжалваната част за уважаване на исковете.
Решението в
частта за отхвърляне на исковете срещу
ответниците С.Т.М. и Д.Т.М. е влязло в сила, като необжалвано.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието
на трето лице-помагач на страната на въззивника – „Т.С.” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно
обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
ПОТВЪРЖДАВА решение
от 09.07.2018г., постановено по гр. дело № 21824/2017г. на Софийски районен
съд, 118 състав в обжалваната част за уважаване на исковете. Решението в частта за отхвърляне на исковете срещу
ответниците С.Т.М. и Д.Т.М. е влязло в сила, като необжалвано. РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач
на страната на въззивника – „Т.С.” ЕООД