Р Е
Ш Е Н
И Е
No 286
гр. Ботевград, 21.11.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Районен съд- Ботевград, V граждански състав в публично заседание на седми
октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ СТОЯНОВА
при участието на секретаря Християна Коцева, като разгледа докладваното от
съдия Стоянова гражданско дело No 454 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК
във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.
Предявени са иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл.
79, ал. 1 от ЗЗД и иск с правна квалификация чл. 92 от ЗЗД.
Ищецът - “****” ЕАД, гр. София твърди, че по подадено от
него заявление по чл. 410 от ГПК е образувано ч. гр. д. No 2043/2018 г. и
е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение в размер на 1002.67 лв. за незаплатени далекосъобщителни
услуги, като същата е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Предвид това ищецът предявява иск за установяване на вземането по
заповедта до размер на 241.31 лв., която сума представлява цена на потребени и
незаплатени мобилни услуги, както и осъдителен иск срещу ответника за плащане
на договорна неустойка в размер на 122.97 лв.
Поддържа, че по повод договор за мобилни услуги от дата
19.11.2016 г. за мобилен номер 0895/230514 по програма Нонстоп 24.99 лв.
ответникът е абонат на “****” ЕАД за
уговорения срок на действие на предпочетената абонатна програма до 19.11.2018
г., като договорът е новиран с Допълнително споразумение от 25.01.2017 г. със
срок на действие 24 месеца до 25.01.2019 г. с предпочетен абонаментен план
Нонстоп 40.99/30.99 лв. Коледа 16. Излага, че въз основа на договора ответникът
е ползвала предоставените от дружеството мобилни услуги. Сочи, че съгласно чл.
26 от Общите условия на мобилния оператор при ползване на услуга чрез
индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на
фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя, като всеки
потребител, страна по договор, бива уведомен за датата от месеца, на която ще
му бъде издавана фактурата, както и че неполучаването на фактурата не
освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми. Поддържа,
че за потребените от ответника мобилни услуги ищецът е издал фактура No **********/05.02.2017
г. за отчетен период на потребление от 05.01.2017 до 04.02.2017 г. с начислена
сума за плащане в размер на 219.33 лв., платима в срок до 20.02.2017 г., и фактура
No **********/05.03.2017 г. за отчетен период на потребление от 05.02.2017 до
04.03.2017 г. с начислена сума за плащане в размер на 30.98 лв., платима в срок
до 20.03.2017 г.
Твърди, че поради неизпълнението на ответника да заплати
стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 241.31 лв., на
основание чл. 75 вр. чл. 19б, в) от ОУ на мобилния оператор ищецът е прекратил
едностранно договора с ответника на 05.05.2017 г. и е издал крайна фактура No
********** с начислена обща сума за плащане в размер на 1003.06 лв.,
представляваща сбор от неплатена стойност на потребените услуги, фактурирани за
предходните периоди в размер на 241.31 лв., както и начислена договорна
неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 761.75 лв. Сочи,
че неизпълнението на ответника е обусловило правото на мобилния оператор да
ангажира договорната отговорност на
абоната на основание т. 11 от сключения с него индивидуален договор за мобилни
услуги, а именно неустойка в размер на сумата на стандартните за абонаментния
план месечни абонаменти за всяка една карта/номер до края на първоначалния срок
на договора. Предвид постигнато към настоящия момент споразумение с Комисията
за защита на потребителите, дължимата неустойка от абонатите на дружеството при
предсрочно прекратяване на договорите е в размер на три стандартни месечни
абонаментни такси за ползваната програма. С оглед на това претендира неустойка
в размер на три стандартни за ползваната от ответника програма месечни
абонаментни такси, възлизащи на стойност 122.97 лв.
Моли съда да постанови решение, с което признае за
установено по отношение на ответника съществуването на вземането на ищеца към
него за сумата от 241.31 лв.,
представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен No ********* за
периода от 05.01.2017 г. до 04.05.2017 г., ведно със законната лихва за забава,
считано от датата на подаване на
заявлението по реда на чл. 410 от ГПК до окончателното й изплащане, както и да
осъди ответника да му заплати сумата от 122.97 лв., представляваща неустойка за неизпълнение в размер на
три стандартни за ползваната от ответника програма месечни абонаментни такси по
договор за мобилен номер 0895/230514 с абонатен No *********. Претендира разноски.
Ответникът- Д.С.К. *** в депозиран след изтичане на срока по чл. 131 от ГПК
писмен отговор чрез назначения й особен представител адв. М.Н. оспорва иска
като неоснователен. Оспорва дължимостта на претендираните от ищеца суми.
Заявява, че оспорва изложените в исковата молба обстоятелства.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Видно от приложеното по делото заверено копие на ч. гр.
д. No 2043/2018г. по описа на РС- Ботевград, по заявление за издаване на
заповед за изпълнение на ищеца от 07.11.2018 г., подадено на дата 05.11.2018
г., съдът е издал заповед No 6086/08.11.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника Д.С.К.. С разпореждането за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК съдът е постановил длъжникът да заплати
на заявителя по заповедното производство и ищец по настоящото сумата-главница
от 1002.67 лв., представляваща парично задължение за неизпълнение по Договор за
далекосъобщителни услуги от 19.11.2016 г., с клиентски номер на абоната No ********* за периода от 05.01.2017 г. до 04.05.2017 г., сумата от 35.17
лв., представляваща мораторна лихва за периода от 21.05.2017 г. до 28.10.2018
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.11.2018 г.
/датата на подаване на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането,
като на заявителя са присъдени и направените разноски по делото – 25.00 лв. за
държавна такса и 181.59 лв. за адвокатско възнаграждение.
С оглед връчване на заповедта за изпълнение на длъжника
по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК
съдът е указал на ищеца възможността в едномесечен срок от съобщението да
предяви иск за установяване на вземането си, като в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК заявителят е предявил настоящия иск за установяване на вземанията му към
ответника, за които е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК.
От заверено копие на Договор за мобилни услуги по
заявка No ********* от 19.11.2016 г. се
установява, че между “****” ЕАД и ответника Д.С.К. *** е сключен договор за
мобилни услуги при Общи условия за взаимоотношенията с потребителите на мобилни
телефонни услуги, с които ответницата изрично се е съгласила, заявявайки, че е
запозната с тях. Договорът е сключен за първоначален срок от 24 месеца, считано
от датата на влизането му в сила – на 19.11.2016 г., с посочена месечна такса –
“стандартен месечен абонамент” от 24.99 лв., за СИМ карта с номер 89359050000522315418,
предпочетен номер: +359*********. В чл. 11 от
договора е предвидено, че в случай на прекратяване на договора през
първоначалния му срок за която и да е СИМ карта/номер, посочен/а в него, по
вина или по инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на
сумата от стандартните за съответната програма/пакет месечни абонаменти за
всяка една СИМ карта/номер до края на този срок. Към договора е подписано и
Приложение - ценова листа за частни клиенти от дата 19.11.2016 г., съдържащо
конкретните параметри на договора- цени на разговори и др. услуги.
С Допълнително споразумение към договора за мобилни
услуги с мобилен/фиксиран номер +359********* от 25.01.2017 г. между “****” ЕАД
и ответника Д.С.К., в качеството й на потребител, страните са се съгласили мобилният/фиксираният
й номер +359********* да бъде ползван при ценовите условия на избраните от
потребителя абонаментен план и условия, а именно “Нонстоп 40.99/30.99” – “стандартен месечен абонамент” от 40.99 лв., при
промоционален месечен абонамент от 30.99 лв. С посоченото споразумение срокът
за ползване на предоставяните от оператора на потребителя услуги е продължен до
дата 25.01.2019 г., като договорът влиза в сила на 25.01.2017 г. Към договора е
подписано и Приложение - ценова листа за частни клиенти от дата 25.01.2017 г.,
като на същата дата потребителят е декларирал, че е получил подписан от
представител на оператора екземпляр от Общите условия на ****.
Видно от представените по делото Общи условия (ОУ) на ****
ЕАД за взаимоотношенията с потребителите на мобилни телефонни услуги (в сила от
10.09.2010 г., изменени през 2010 г., 2012 г., 2013 г., с последни изменения на
30.04.2016 г., които изменения са отразени със съответната им дата към всяка
изменена разпоредба), в чл. 19б, б. “в” е предвидено правото на Теленор да
прекрати едностранно индивидуален договор, срочен или безсрочен, в случай, че
потребителят не е платил дължими суми след изтичането на сроковете за плащане
по индивидуалния договор, съответно по общите условия, а съгласно чл. 75 от ОУ,
при неспазване на което и да е задължение по част XIII от същите ОУ или в
случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя,
Теленор има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при
условията на т. 19б и т. 19в да прекрати едностранно индивидуалния договор с
потребителя или да откаже сключване на нов договор. В чл. 26 от ОУ е
предвидено, че при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на
ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно
на името на потребителя, като при сключване на индивидуалния договор всеки
потребител бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана
фактурата, а неполучаването на фактура не освобождава потребителя от
задължението му за плащане на дължимите суми.
Видно от заверено копие на фактура No ********** от дата
05.02.2017 г., същата е с посочен издател “****” и получател ответника Д.С.К.,
за клиентски номер ********* на стойност 219.33 лв., с отчетен период 05.01.2017
г. – 04.02.2017 г. и със срок за плащане на сумата 20.02.2017 г. Видно от
същата фактура, посочената обща сума за плащане е формирана като сбор от сумите
за разговори, данни, съобщения и други таксувани услуги; месечни и еднократни
такси (абонаментни, доп. пакети, лизингови вноски) и начислен ДДС.
Видно от заверено копие на фактура No ********** от дата
05.03.2017 г., същата е с посочен издател “****” и получател ответника Д.С.К.,
за абонатен No ********* на стойност 250.31 лв., с отчетен период 05.02.2017 г.
– 04.03.2017 г. и с краен срок за плащане на сумата 20.03.2017 г., и включваща
дължими месечни и еднократни такси (абонаментни, доп. пакети, лизингови вноски)
и ДДС в размер общо на 30.98 лв. (след приспадната отстъпка), както и “задължения
от предходен период с ДДС” в размер на 219.33 лв. С кредитно известие No ********** от 05.04.2017 г. е приспадната сума в размер на 9.00 лв. от
задължението в размер на 250.31 лв., при което общата сума за плащане от
ответницата е в размер на 241.31 лв. с ДДС, със срок за плащане на задължението
до 20.04.2017 г.
Видно от заверено копие на фактура No ********** от дата
05.05.2017 г., същата е с посочен издател “****” и получател ответника Д.С.К.,
за абонатен No ********* на стойност 1003.06 лв., с отчетен период 05.04.2017
г. – 04.05.2017 г. и с краен срок за плащане на сумата 20.05.2017 г. Видно от
същата фактура, посочената обща сума за плащане е формирана като сбор от сумите
761.75 лв. – “неустойки предсрочно прекратяване на договори за услуги” и сумата
241.31 лв. – “задължения от предходен период с ДДС”.
Ищецът твърди, че задълженията по посочените
фактури не са му заплатени от ответника, като с оглед постигнато
с Комисията за защита на потребителите споразумение (приложено в заверено копие
по делото), то претендираната от него неустойка при предсрочно прекратяване на
договора е в размер на три стандартни за ползваната програма месечни
абонаментни такси, или в случая неустойката е в размер на 122.97 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното:
По иска с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във
вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
Така предявеният иск е за установяване на вземане на
ищеца към ответника в размер на 241.31 лв., и което е част от вземане, за което
е издадена заповед No 6086/08.11.2018 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. No 2043/2018г. по описа на РС- Ботевград. Съдът
намира, че така предявеният иск е основателен по следните съображения:
По делото категорично е установено, че ответникът Д.С.К.
е била страна по сключени с ищеца “****” ЕАД Договор за мобилни/фиксирани услуги
от 19.11.2016 г. по заявка No ********* и Допълнително споразумение към него от
25.01.2017 г., със срок на договора до 25.01.2019 г., като за предоставени й
такива са издадени фактури No ********** от 05.02.2017 г. за отчетен период
05.01.2017 г. – 04.02.2017 г. в размер на 219.33 лв. с ДДС и краен срок на
плащане 20.02.2017 г. и фактура No ********** от дата 05.03.2017 г. за отчетен
период 05.02.2017 г. – 04.03.2017 г. в размер на 30.98 лв. с ДДС и краен срок
на плащане 20.03.2017 г., или за двата периода задължението на ответницата е в
общ размер на 250.31 лв. С кредитно известие No ********** от 05.04.2017 г. от посочената сума в размер
на 250.31 лв. е приспадната сумата от 9.00 лв., при което задължението е станало
общо в размер на 241.31 лв. с ДДС, със срок за плащане на сумата до 20.04.2017
г.
Ответницата в настоящото производство не оспорва, че е
страна по договора с ищеца и е ползвала услугите, предмет на договора, а именно
възникването на претендираното парично задължение към ищцовото дружество.
Същата не оспорва и обстоятелството, че не е заплатила сумите по издадените
фактури за предоставените й мобилни/фиксирани услуги, нито ангажира
доказателства за плащането им, което обстоятелство подлежи на установяване в
нейна тежест. Предвид това съдът намира, че ответницата е неизправна страна по
договорното правоотношение с ищеца, възникнало по силата на сключения между тях
Договор за мобилни услуги от 19.11.2016 г. по заявка No ********* и
Допълнително споразумение към него от 25.01.2017 г., за мобилен/фиксиран номер
+359*********, като неизпълненото й задължението е в размер на 241.31 лв.,
представляваща сбор от неизплатените суми по издадените от ищеца фактури No **********
от 05.02.2017 г., No ********** от 05.03.2017 г. и кредитно известие No ********** от 05.04.2017 г. Поради
това съдът приема за установено, че ответницата, в качеството си на абонат –
потребител и страна по договор за предоставяне на мобилни/фиксирани услуги,
дължи на ищеца, в качеството му на оператор по този договор, горепосочената
сума от 241.31 лв., представляваща част от вземането в размер на 1002.67 лв., за
което е издадена заповед No 6086/08.11.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. No 2043/2018 г. по описа на РС-
Ботевград. Предявеният иск се явява основателен и следва да бъде изцяло уважен.
По осъдителния иск с правна квалификация чл. 92 от ЗЗД.
Предмет на този иск е вземане за неустойка за предсрочно
прекратяване на процесния договор за мобилни услуги в размер на 122.97 лв.
Съгласно чл. 92 от ЗЗД, неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезпечение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. От събраните по делото
доказателства се установява, че преди издаване на процесната фактура No
********** от дата 05.05.2017 г., с отчетен период 05.04.2017 г. – 04.05.2017
г., в която е начислена и неустойката за предсрочно прекратяване на договора за
мобилни услуги, от ищеца са издадени няколко фактури, в които пълният размер на
задължението по предходната издадена фактура – за предходния отчетен период, е
посочена изцяло като задължение и в следващата фактура, т.е. съответната
фактура включва и цялото задължение от предходния период. При това следва да се
приеме, че ответницата не е изпълнила месечните си задълженията за плащане на
дължимите от нея суми по сключения с ищеца договор за мобилни услуги за няколко
последователни отчетни периоди. Следователно за ищеца е възникнало правото му
по чл. 19б, б. “в” от Общите условия на мобилния оператор да прекрати
едностранно сключения с ответницата индивидуален договор, тъй като последната
не е заплатила дължими суми след изтичането на сроковете за плащане по договора
и посочени в съответната фактура. С оглед едностранното прекратяване на договора
от страна на ищеца, то съгласно така сключения между страните индивидуален
договор за мобилни услуги от 19.11.2016 г. и допълнително споразумение към него
от 25.01.2017 г. за ответницата е възникнало задължение към ищеца за плащане на
неустойка при прекратяването му преди изтичане на срока на договора, в размер
на сумата от стандартните за избрания от нея абонаментен план месечни
абонаменти до края на първоначалния срок на договора – в случая до 25.01.2019 г.
В случая стандартният месечен абонамент на
избрания от ответницата план със сключеното допълнителното споразумение от
25.01.2017 г. към договора за мобилни услуги е в размер на 40.99 лв. на месец,
като ищецът претендира неустойка в размер на три стандартни вноски. Последното
е по-благоприятно за ответника, доколкото дължимата съгласно договора неустойка е в размер на оставащите до
края на първоначалния срок на договора вноски, т.е. до 25.01.2019 г., което е
над десет вноски. При това размерът на дължимата от ответницата неустойка,
изчислена съобразно претенцията на ищеца, се явява в размер на 122.97 лв. По
делото не са ангажирани от ответника доказателства за плащане на исковата сума,
което обстоятелство подлежи на установяване в нейна тежест, поради което и
съдът приема, че същата дължи плащане на посочената сума на ищеца. Доколкото
дължимата и начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
мобилни услуги в случая е в по-голям от претендирания от ищеца размер, то искът
се явява основателен и следва да бъде изцяло уважен.
С оглед изхода на спора и направеното от ищеца искане, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК ответницата следва да му заплати направените от него разноски по
настоящото дело в размер на 555.00 лв., от които 75.00 лв. за държавна такса,
180.00 лв. за адвокатско възнаграждение и 300.00 лв. за адвокатско
възнаграждение за особен представител на ответника.
Съгласно т. 12 от ТР No 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. No 4/2014 г., ОСГТК на ВКС съдът следва да се
произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство,
като предвид изхода на спора по исковото производство, то направените от ищеца
разноски в заповедното производство се явяват дължими от ответника, а именно
разноски в размер на 205.00 лв., от които 25.00 лв. за държавна такса и 180.00
лв. за адвокатско възнаграждение /съобразно претендирания в настоящото
производство от ищеца размер на възнаграждението/.
Предвид гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК
във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД съществуването на вземането на “****” ЕАД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. “****”, ****, ****, към Д.С.К.,
с ЕГН **********,***, за което е издадена Заповед No 6086/08.11.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. No 2043/2018 г. по описа на РС-Ботевград, както
следва: за сумата-главница от 241.31 лв.
/двеста четиридесет и един лева и тридесет и една стотинки/, представляваща
незаплатени далекосъобщителни услуги по Договор за мобилни услуги от 19.11.2016
г. и Допълнително споразумение към него от 25.01.2017 г., за абонатен No
********* за периода от 05.01.2017 г. до 04.05.2017 г., за което е издадена
крайна фактура No **********/05.05.2017 г., ведно със законната лихва, считано
от 05.11.2018 г. /датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Д.С.К., с ЕГН **********,***, да заплати на “****”
ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. “****”, ****,
****, на основание чл. 92 от ЗЗД сумата от 122.97 лв. /сто двадесет и два лева и деветдесет и седем стотинки/,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни
услуги от 19.11.2016 г. и Допълнително споразумение към него от 25.01.2017 г.
за мобилен номер +359********* с абонатен No *********, за което е издадена
крайна фактура No **********/05.05.2017 г.
ОСЪЖДА Д.С.К., с ЕГН **********,***, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК да заплати на “****” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. “****”, ****, ****, сумата от 555.00 лв. /петстотин петнадесет
и пет лева/, представляваща направени разноски в настоящото производство, както
и сумата от 205.00 лв. /двеста
и пет лева/, представляваща
направени разноски в заповедното производство по ч. гр. д. No 2043/2018 г. по
описа на РС-Ботевград.
Решението може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :