№ 20734
гр. София, 15.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНГЕЛИНА К. БОЕВА
при участието на секретаря В.Е.
като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело №
20231110122600 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София”
ЕАД срещу А. Е. Е., с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както
следва: иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сума в общ размер на 1584,08 лева – главница, от която
сумата 1560,21 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия през
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., и сумата 23,87 лева, представляваща стойността на
услугата дялово разпределение за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане
на дължимата сума; и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата в общ размер на 342,98 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата за периода от 05.03.2020 г. до 31.01.2023 г.
В исковата молба се твърди, че ответникът А. Е. Е. бил клиент на топлинна енергия по
смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за него били приложими всички нормативни
актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на
потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на
директорите на „Топлофикация София“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г.
на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от раздел ІХ на Общите условия
клиентите били длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-
дневен срок, който започвал да тече след изтичане на периода, за който се отнасяли.
Ответникът използвал доставената от ищеца топлинна енергия до следния топлоснабден
имот, а именно: апартамент № 36, находящ се в гр. София, АДРЕС, с абонатен № 258492
1
през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., но не бил заплатил цената на същата.
Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която бил
сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с
„Топлофикация София” ЕАД. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало
прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение. За имота, собственост на ответника, били
издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този
имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение,
инсталирани на отоплителните тела в него. Въпреки настъпването на падежа, задължението
не било погасено. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло
предявените искове. Претендира направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника А. Е. Е. за отговор,
като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата. Ответникът признава изцяло
предявените искове, като твърди, че е заплатил претендираните от ищеца суми в пълен
размер. Моли съда да присъди в полза на ищцовото дружество юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер.
В съдебно заседание ищецът „Топлофикация София” ЕАД, редовно призован, се
представлява от юрк. Ибрямова. Процесуалният представител поддържа исковата молба. В
хода на устните състезания заявява, че процесните вземания и направените съдебно-
деловодни разноски за държавна такса били заплатени от ответника в пълен размер. Моли
съда да присъди на ищцовото дружество единствено дължимото за настоящото
производство юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ответникът А. Е. Е., редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното.
Страните не спорят по фактите по делото. Нещо повече, в хода на процеса ответникът е
погасил в пълен размер претендираните суми. Извършеното плащане се признава от ищеца.
На основание чл. 235, ал. 3 ГПК съдът следва да вземе предвид фактите, настъпили след
подаване на исковата молба в съда, включително извършеното в хода на процеса доброволно
плащане от длъжниците. Процесуалният представител на ищцовото дружество признава, че
главницата, мораторната лихва и законната лихва били погасени изцяло. С оглед изложеното
настоящият съдебен състав намира, че обективно съединените искове с правно основание чл.
79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да
бъдат отхвърлени изцяло поради извършено в хода на процеса плащане.
По отношение на разноските:
Процесуалният представител на ищеца е поискал присъждане на дължимото за
настоящото производство юрисконсултско възнаграждение, тъй като единствено то останало
2
непогасено от ответника. Настоящият съдебен състав намира, че доколкото плащането на
претендираните вземания е извършено от ответника след подаване на исковата молба в съда,
същият е дал повод за завеждане на делото. Ищецът има право на присъждане на
направените разноски и не може да бъде приложена хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК.
Съгласно трайно установената съдебна практика в духа на закона е да се присъждат разноски
в полза на ищеца и в случаите, когато искът е отхвърлен, защото след предявяването му
ответникът доброволно е възстановил правото на ищеца (вж. т. 1 от Тълкувателно решение
№ 119 от 01.12.1956 г. по гр. д. № 112/1956 г., ОСГК, ВС). Съдът намира, че на ищцовото
дружество се дължи юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лева,
изчислено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.), вр. чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителните директори Петър Руменов Петров и Милена Стайкова
Ценова, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Красно село“, ул. „Ястребец”
№ 23Б, срещу А. Е. Е., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София, АДРЕС, ап.
36, кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 79,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума
в общ размер на 1584,08 лева – главница, от която сумата 1560,21 лева, представляваща
стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. до
следния топлоснабден имот, а именно: апартамент № 36, находящ се в гр. София, АДРЕС, с
абонатен № 258492, и сумата 23,87 лева, представляваща стойността на услугата дялово
разпределение за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата
сума; и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата в общ размер на 342,98 лева, представляваща лихва за забава върху главницата
за периода от 05.03.2020 г. до 31.01.2023 г., поради извършено в хода на процеса плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, А. Е. Е., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. София, АДРЕС, ап. 36, да заплати на „Топлофикация София” ЕАД,
ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори Петър Руменов Петров и
Милена Стайкова Ценова, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Красно
село“, ул. „Ястребец” № 23Б, дължимото за настоящото производство юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4