Р Е
Ш Е Н
И Е №…..
гр.
София, 10.02.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д”
състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети
ноември през две хиляди и двадесета година в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ
: Цветомира Кордоловска
Мл. съдия : Ивелина Симеонова
при секретаря Екатерина Калоянова,
като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 7924 по описа на съда
за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е
по въззивна жалба от ищеца З. „Б.и.” АД, чрез процесуалният му представител,
срещу решение № 562905 от 17.12.2018 г. на СРС, 150 с - в, по гр. д. № 85174/2017 г., с
което е отхвърлен предявения от З. „Б.И.“ АД, *** Община, ЕИК: ******, иск
с правно основание чл. 213, ал. 1 от КЗ (отм.), вр. чл. 49, чл. 45 от ЗЗД, за
заплащане на сумата от 188, 18 лв., представляваща изплатено застрахователно
обезщетение, с включени 15 лева ликвидационни разноски, ведно със законната
лихва от завеждане на исковата молба - 05.12.2017 г., до окончателното
изплащане на сумата и ищецът е осъден за разноски в полза на ответника.
В жалбата се
твърди, че решението е неправилно и необосновано. Съдът неоснователно е приел,
че по делото не са установени предпоставките за заплащане на обезщетение -
наличието на застрахователно правоотношение, механизмът на ПТП, причината
връзка между него и вредите както и техния размер. Поддържа, че ищецът е
поискал експертиза за установяване размера на вредите още в исковата молба,
която не е допусната от СРС. Поради това решението е постановено при неясна
фактическа обстановка и непълнота на доказателствата. Моли да се отмени
решението и да се уважи иска изцяло. Претендира разноските за двете инстанции в
това число - адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата
страна Столична община, чрез представителя си, оспорва жалбата като
неоснователна. Основателно СРС е приел, че ищецът не е доказал наличието на
валидно застрахователно правоотношение със собственика на предизвикалия ПТП
автомобил независимо от изрично дадените указания в този смисъл с доклада по
делото. Законосъобразно и предвид бездействието на ищеца съдът е заличил
допуснатата в първото съдебно заседание САТЕ за установяване механизма на ПТП и
причинната връзка на вредите с него. Освен това, от показанията на свидетеля на
ищеца - водача на МПС е установено, че
участъкът от пътя, в който са се провеждали ремонтни работи, е бил сигнализиран
и е била въведена временна организация на движението. Поддържа, че с
поведението си водача е допринесъл за настъпване на вредите от ПТП, чиято
обезвреда се иска. Моли да се потвърди решението. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и след
преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема за
установено следното :
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява валидността
на цялото решение, а за допустимостта и правилността следи само в оспорената
част и по релевираните оплаквания за незаконосъобразност. Съдът следи служебно
единствено за спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на
Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС).
Решението е
валидно и допустимо постановено, във връзка с проверката, която съдът
осъществява. По отношение на останалите въпроси, въззивният съд е обвързан с
доводите по въззивната жалба.
СРС се е
произнесъл по иск с правно основание чл. 213, ал. 1 от Кодекса за
застраховането (понастоящем отменен, но действащ към момента на събитието), вр.
с чл. 49 и чл. 45 ЗЗД.
Уважаването на
иска е обусловено от наличието на няколко предпоставки, които следва да са
реализирани кумулативно : от една страна - наличие на валидно правоотношение по
имуществена застраховка между пострадалия и застрахователя - ищец, от друга -
настъпване на застрахователното събитие в срока на действие на договора и
заплащането на застрахователно обезщетение от страна на застрахователя в полза
на пострадалия в изпълнение на задълженията му по застрахователното
правоотношение, както и установяване на пряка причинна връзка са ПТП с вредите, които са
обезщетени от застрахователя.
С плащане на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - по чл. 213,
ал. 1 КЗ (отм.) до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне. От този момент
за ищеца възниква суброгационното право по чл. 213, ал. 1 от КЗ (отм.) при
наличието на деликт с всичките кумулативно дадени елементи от фактическия му
състав : деяние, вреда,
противоправност, причинна връзка и вина.
За да отхвърли иска СРС е приел, че ищецът не е доказал, при
условията на пълно и главно доказване, наличие на валидно възникнало
застрахователно правоотношение между него и собственика на процесното МПС, не са
ангажирани доказателства относно механизма на ПТП, както и че уврежданията на
МПС са в резултат на процесното ПТП - т. е. не е установена пряката причинна връзка на вредите с описания в
исковата молба механизъм на произшествието. Освен това не е установен размера
на вредите, както и че е изплатено застрахователното обезщетение в този размер,
за да може ищцовото дружество - застраховател да встъпи в правата на увредения
срещу причинителя на вредите, което право възниква след изплащане на
застрахователното обезщетение. Съдът констатира, че в доклада по делото СРС е дал
указания на ищеца, че дължи доказване на посочените обстоятелства.
Пред
СРС е представен само протокол за ПТП, съставен от представител на МВР – СДВР
на 24.10.2013 г., според който на същата дата в гр. София, на бул. „Александър
Малинов", срещу бл. 221, в кв. „Младост", е реализирано произшествие,
при което МПС марка „Опел Астра 1.6“, с рег. № ******, собственост на СДВР - София,
управлявано от И.Р.Т., попада на надигнат асфалт. Според съставения протокол за
ПТП от органите на КАТ, причините за произшествието се дължат на надигнат
асфалт, образуващ коловози, като преминаването над него нанася щети на МПС.
От
данните по делото е видно, че уведомление на водача при ищеца е образувана щета
№ 13015201030240, като
видно от ликвидационен акт и опис – заключение, след направена оценка на щетата,
е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 173, 18 лв. на сервиза
отстранил повредата, за което е представена фактура от 13.11.2013 г.
В
отговора на исковата молба ответникът изрично е оспорвал наличието на
застрахователно правоотношение между ищцовото дружество и собственика на
процесното МПС, както и механизмът на ПТП и причинната връзка с настъпилите
вреди, обезщетени от ищеца.
Въззивният
съд констатира, че пред СРС не е представена застраховка „Автокаско“ в ищцовото
дружество - по застрахователна полица № А1212000000010130096, валидна към
момента на ПТП, нито е изготвена допуснатата в първото по делото съдебно
заседание САТЕ за установяване механизма на произшествието, поради процесуалното
бездействие на ищеца.
Настоящият
състав намира, че при събиране на относимите към спора доказателства СРС не е
допуснал твърдените от ищеца процесуални нарушения. С доклада по делото по чл.
140 ГПК на ищеца изрично е указана доказателствената тежест в производството,
както и за кои относими към спора факти следва да ангажира доказателства.
Първоинстанционният съд е допуснал всички поискани от страните писмени и гласни
доказателства, в това число и САТЕ. Последната е била отменена от СРС поради
невнасяне на депозита за вещото лице от страна на ищеца. Предвид изложеното СРС
не е допуснал процесуални нарушения по събирането на доказателствата, както се
твърди в жалбата на ищеца.
Дори
да се приеме, че протоколът за ПТП, съставен в случая от длъжностно лице в кръга на
служебните му задължения, съставлява официален документ
по смисъла на чл. 179 ГПК и има материална доказателствена
сила относно авторството на
материализираното в съдържанието му изявление на длъжностното лице – съставител относно фактите отразени в този документ, липсва пълно и
главно доказване на останалите посочени по – горе предпоставки за ангажиране
отговорността на ответника за заплатеното от ищеца застрахователно обезщетение.
Предвид изложеното до момента и след съвкупен анализ на събраните пред СРС писмени и гласни доказателства,
въззивният съд споделя решаващите изводи на СРС, че по делото не са установени
основните предпоставки за суброгиране на ищеца в правата на увреденото лице – наличие на валидно възникнало
застрахователно правоотношение между него и собственика на процесното МПС, както и че описаните повредени части са в зоната на удара
и се намират в причинно - следствена връзка с процесното ПТП. Не е установен и конкретния размер
на вредите. Искът е останал
недоказан по основание и законосъобразно е отхвърлен от СРС с атакуваното
решение.
Доколкото
изводите на настоящият състав съвпадат с тези на СРС, решението, с което искът
по чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) е отхвърлен следва да се потвърди. Този извод се
налага и за решението в частта по присъдените разноски в полза на ответника.
По разноските пред СГС :
С оглед изхода
на спора, право на разноски има въззиваемият – ответник, който претендира
юрисконсултско възнаграждение пред СГС. Съдът намира, че то следва да се
определи на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. ал. 8, вр. с ЗПП, в размер от 50
лв.
Така мотивиран
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 562905 от 17.12.2018 г. на
СРС, 150 с-в, по гр. д. № 85174/2017 г., с което е отхвърлен предявения от З. „Б.И."
АД, *** Община, ЕИК: ******, иск с правно основание чл. 213, ал. 1 от КЗ
(отм.), вр. чл. 49, чл. 45 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 188, 18 лв.,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение, с включени 15 лева
ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от завеждане на исковата
молба - 05.12.2017 г., до окончателното изплащане на сумата и ищецът е осъден
за разноски в полза на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД,
ЕИК ******, със съдебен адрес ***, чрез адв. Г. ***, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, разноски за юрисконсултско възнаграждение за СГС в размер на 50
лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.