№ 42623
гр. София, 14.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело №
20251110142311 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Е. К. М., чрез адв. В. от САК, срещу
„Български пощи“ ЕАД, с която са предявени обективно и кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 200 КТ за заплащане на сумата от 70 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания поради нанесена
телесна повреда от 04.01.2025 г., ведно със законната лихва от датата на непозволеното
увреждане (04.01.2025 г.) до окончателното плащане и сумата от 3 494,12 лв. – имуществени
вреди под формата на разноски за лечение на травма, получена при трудова злополука от
04.01.2025 г., ведно със законната лихва от датата на направа на последния по време разход
(30.09.2024 г.) до окончателното плащане.
Ищцата излага, че към месец януари 2024 година е работила при ответното
дружество на длъжността „служител на гише“ и „пощенски раздавач“ към Регионално
управление „Западен регион“ на „Български пощи“ с местополагане на труд Пощенска
станция с код № 1513, находяща се в с. Локорско. На 04.01.2025 г. при и по повод на
извършваните от ищцата задължения по служба, е претърпяла трудова злополука, в резултат
на което тежко е увредила лявата си ръка. Конкретно – разказва, че в деня на инцидента се е
явила на работа, като уточнява, че станцията е разположена в стара, амортизирана сграда, в
която е имало просмукана мухъл и влага. Рано сутринта – около 9 часа, при изпълнение на
своите задължения, ищцата минавала по коридора на пощенската станция, когато се
подхлъзнала на влажния под и паднала на лявата си страна, при което изпитала силна болка.
При направен по-късно преглед се е установило, че се касае за счупване на долния край на
хемеруса (раменната кост) в зоната на лакъта. В тази връзка ищцата е подала заявление до
НОИ, откъдето с Разпореждане № 33931/12.01.2024 г. се произнесли, че инцидентът следва
да бъде квалифициран като трудова злополука по смисъла на чл. 60, ал. 1 КСО.
Непосредствено след инцидента, ищцата е откарана в УМБАЛСМ „пирогов“ в състояние на
силна болка, с оток, видима деформация на лява лакътна кост и невъзможност за движение
1
на същата. Описаното състояние е било показано за оперативно лечение, поради което на
следващия ден /05.01.2024 г./ е извършена операция за наместване на счупването и
фиксиране на фрагментите с метални импланти /К-игли и титаниеви плаки). Ищцата
престояла в болницата 4 дни, а след това била освободена за домашно лечение с препоръки
за спазване на щадящ режим и провеждане на рехабилитация. Въпреки провежданите
рехабилитационни процедури, ищцата продължила да изпитва болка, дискомфорт и
невъзможност за пълноценно движение в тази част на тялото си. Състоянието не е
преодоляно, поради което се наложила втора хоспитализация – през месец юни 2024 година.
Тогава се установило, че е налице намалена подвижност – т.нар. състояние на „контрактура“.
Последвала и трета хоспитализация през януари 2025 година – същата се налагала с оглед
отстраняване на металната остеосинтеза по оперативен път. Предприето е оперативно
лечение с констатирано състояние: „лява лакътна става – болезнена и силно затруднени
движения“ (епикриза № 4450/2025 г.). При продължителния лечебно-възстановителен
период ищцата е била в състояние на силна болка, която е била с постоянен характер. От
датата на инцидента насетна тя не може да си служи пълноценно с лявата ръка, движенията
й са силно ограничено и в двете фази – свиване и отвеждане. През активния лечебен период
/ищцата го датира от м.01.2024 г.-м.06 2024 г. и началото на 2025 г.) същата е имала нужда от
чужда помощ за посрещане на елементарни битови нужди като обличане, лична хигиена и
др., за които действия са й помагали нейнмите близки. Лечението й е преминало бавно,
трудно, болезнено, непълноценно дори, а предвид давността на травмата, не се очаква
преодоляване на двигателните дефицити в лявата лакътна става. Ищцата преди, към
момента, и й за в бъдеще ще търпи физически болки страдания, душевен дискомфорт от
състоянието си вследствие на така настъпилата трудова злополука. Счита, че справедливият
размер на обезщетението, което й се следва, по арг. от чл. 52 ЗЗД, е сумата от 70 000 лева. На
следващо място, освен нематериалните вреди, процесната злополука й причина и
имуществени вреди, изразяващи се в сторени разходи за медицински изделия, медикаменти,
прегледи и рехабилитация, които били нужни за правилното лечение. Общият размер на тези
разходи, ищцата изчислява, на сумата от 3 494,12 лева. Моли съда да уважи нейните
претенции, така както са предявени и да й присъди сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Български пощи“ ЕАД, чрез юрк. Митова, е
депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като недопустими
и неоснователни. Твърди, че пострадалата Е. К. М. вече е получила репарация на
претърпените вреди, като й е изплатена помощ от ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД. Намира
претенцията за неимуществени вреди за прекомерно висока. Възразява, че е налице пасивна
легитимация на ответника, тъй като работодател на ищцата е директора на Регионално
управление „Западен регион“ на „Български пощи“. Твърди, че „Западен регион“ е един
измежду общо 5 регионални управления, които имат статут на ограничена правосубектност
и не са самостоятелно юридическо лице. Намира, че пасивно легитимиран да отговаря по
иска по чл. 200 КТ е поделението на юридическото лице, представляващо организационно и
икономическо обособено образувание, което самостоятелно наема работници по трудово
правоотношение, а не неговата висшестояща организация. Оспорва се и претенцията на
2
ищцата за имуществени вреди, генерирани във връзка с описаната в исковата молба трудова
злополука. Описва, че застрахователят е изплатил на ищцата сумата от 1 800 лева. Отделно,
на ищцата е изплатена и сумата от 759,62 лв. съгласно чл. 29, ал. 1 от Правилата за
изплащане на парични помощи на работещите в „БП“ ЕАД. Освен това, с решение,
обективирано в Протокол № 05/08.07.2025 г., се приело на ищцата да се изплати разликата за
лечението, което застрахователното обезщетение не е покрило на ищцата. Твърди се, че тази
разлика й е добавена във фиша за заплатата за месец юни 2025 година. Обяснява, че по
вътрешните правила, годишният лимит на парични помощи за закупуване на лекарства и
назначени изследвания е 1200 лева. Релевира, че исканията на ищцата за присъждане на
обезщетение за търпени неимуществени вреди в размер на исковата сума е прекомерно
завишен с оглед приложимите критерии – икономически условия, жизнен стандарт, и
възприемането на понятието за справедливост с оглед съответния етап от развитието на
обществото в държавата. Цитира се съдебна практика с оглед мотивиране тезата на
ответната страна. Моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.
По иска с правно основание по иска по чл. 200 КТ в тежест на ищцата е да установи:
наличие на трудово правоотношение между страните към датата на настъпване на
инцидента; травматично увреждане на работника, настъпило при извършване на работата по
трудовия договор, признато за трудова злополука по установения ред; настъпване на вреда,
водеща до неблагоприятни последици – претърпени болки и страдания от пострадалия;
причинно-следствена връзка между злополуката и причинените неимуществени вреди, тоест
последните да са закономерна, естествена последица от злополуката, която е настъпила през
време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа,
извършена в интерес на предприятието.
В тежест на ответника, предвид нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, е да установи в
процеса възраженията си по чл. 201, ал. 2 за съпричиняване – допусната от работника груба
небрежност.
На основание чл. 153 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване следва да се
отделят следните обстоятелства: че към датата на инцидента от 04.01.2025 г. между страните
е съществувало валидно правоотношение по повод сключен трудов договор, по силата на
който ищцата е заемала длъжността „служител на гише“ и „пощенски раздавач“ при
ответния работодател, като трудовите задължения са изпълнявани с място на работа сграда,
находяща се в с. Локорско.
По доказателствените искания:
Представените с исковата молба и с отговора на исковата молба писмени
доказателства са допустими и относими към предмета на доказване по делото и следва да се
приемат.
Следва да се допусне събирането на гласни доказателства по делото чрез изслушване
разпита на поискания от ищеца свидетел при режим на довеждане.
3
Следва да се допусне изслушването на СМЕ, вещото лице по която да даде отговор на
зададените в исковата молба въпроси.
Доказателственото искане на ответника по чл. 192 ГПК е основателно и ще бъде
уважено.
Ищцата следва да бъде задължена да представи по делото в препис трудовата си
книжка (страниците, касаещи актуалния й работодател и данни за заеманата длъжност), на
основание чл. 190 ГПК.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА представените с исковата молба и с отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ДОПУСКА събирането на устни доказателства чрез разпит на един свидетел на
ищеца при режим на довеждане.
ДОПУСКА до изслушване СМЕ, вещото лице по която да отговори на поставените в
исковата молба въпроси, при депозит в размер на 500 лв., вносим от ищеца в 1-седмичен
срок от съобщението.
Вещото лице да се призове след представяне на доказателства за внесения депозит.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Доля Петрова Николова.
ЗАДЪЛЖАВА ищцата Е. М. да представи по делото в препис трудовата си книжка
(страниците, касаещи актуалния й работодател и данни за заеманата длъжност), на
основание чл. 190 ГПК, в 1-седмичен срок от съобщението.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ доказателственото искане на ответника по чл. 192 ГПК
за задължаване на трето за спора лице да представи посочените в отговора на исковата молба
документи по делото, тъй като ответникът не е подал нарочна писмена молба, така както се
изисква в чл. 192, ал. 1 ГПК, която да се изпрати на третото лице, неучастващо по делото, и
в тази връзка му УКАЗВА да подаде такава нарочна писмена молба в 1-седмичен срок от
получаване на настоящото съобщение, а при липса на срочно изпълнение, съдът ще
приложи санкционните последици на чл. 100, ал. 3 ГПК и ще приеме, че не е бил сезирал с
такова искане.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.11.2025 г. от
10:45 ч., за която дата и час да се призоват страните - с препис от определението, като на
ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.
4
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на
спора, включително сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба, като им УКАЗВА, че
медиацията, като безплатна, доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно
решаване на спорове, приключва със споразумение, което се одобрява от съда и има силата
на съдебна спогодба. За провеждане на процедурата страните следва да се обърнат към
действащата при СРС Програма „Спогодби“, в Центъра за спогодби и медиация.
УКАЗВА на страните, че при приключване на делото със съдебна спогодба, същата
има силата на влязло в сила решение, спорът ще се реши в по-кратки срокове, а и на
основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца,
като разноските остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска,
по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в
срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ако ищецът не се яви в
първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е
поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване
на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу
ищеца. Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят
независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл.
92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ, на основание чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, препис от настоящото
определение на страните, ведно с проекта за доклад по делото, а на ищеца – и препис от
отговора на исковата молба, като страните могат да вземат становище по доклада и дадените
в него указания най-късно в първото по делото съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5