Р Е Ш Е Н И Е
№ 3112 / 5.7.2019г.,
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХХІІІ-ти състав,
в открито съдебно заседание, проведено на 07.06.2019г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НЕЛА КРЪСТЕВА
при участието на секретар АТАНАСКА ИВАНОВА, като
разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 13480 по описа за 2018 година на Варненския районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото се развива по
предявен иск с правно осн. чл. 422 ГПК вр. чл. 99, ал.1 ЗЗД от „Ф.И."
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано
от А*** -
изпълнителен директор, срещу
А.Б.К. ЕГН **********, за
приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на *** сумата в
размер на 322.55 лева, от които:
> 203.94 лева - главница, ведно със
законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателно
изплащане на вземането;
> 8.87 лева - договорна възнаградителна лихва за периода от 01.10.2014г. до
06.02.2015г.;
> 19.86 лева - лихва за забава за
периода от 02.10.2014г. до 19.04.2018г.;
> 89.88 лева - такси за периода от
01.10.2014г. до 06.02.2015г.
Претендират
се и
направените в настоящото производство разноски, за които ще се представи списък
на основание чл. 80 от ГПК.
Претендират
се и
направените в заповедното производство разноски, а именно:
1. 25.00 лева - държавна такса;
2. 50.00 лева - юрисконсултско
възнаграждение.
Обстоятелства,
от които се твърди,
че произтича претендираното
право: На 30.07.2014г.,
ответната страна в производството сключва договор за потребителски кредит №
********* с „Провидент Файненшъл
България" ООД, ЕИК *********. Вследствие на което между страните възниква
облигационна връзка, като кредиторът отпуска сумата в размер на 300.00 лв., а
кредитополучателят се задължава да я върне, ведно с уговорените лихви и такси.
Съгласно чл. 27 от
условията на договора с подписването му, кредитополучателят декларира
получаване и усвояване на сумата, предмет на кредита. От това действие следва,
че кредиторът е изпълнил задълженията си по договора - предоставил е паричната
сума.
От своя страна,
кредитополучателят се задължава да върне сумата на 27 седмични
погасителни вноски, които съставляват изплащане на главницата, фиксирана
договорна възнаградителна лихва в размер на
18.89 лв., такса за оценка на досие (буква „Б" на първа страница от
договора) в размер на 15.00 лв. и такса за услугата „Домашно
посещение" (буква „Д" от договора) в размер на 122.80 лева.
Услугата „Домашно
посещение", съгласно уговореното в чл. 25 от договора, представлява
домашна доставка на заетата сума в брой и седмично събиране на вноските по
местоживеене на кредитополучателя. Размерът на ежеседмичните дължими плащания е
16.92 лева и последна вноска -16.77 лева (буква „3" от договора), като
същите следва да бъдат извършвани в ден сряда. Първото седмично плащане следва
да бъде направено на 06.08.2014г.
Длъжникът не
изпълнява всички свои задължения по договора в уговорения срок и преустановява
плащанията, като падежът на първата непогасена вноска настъпва на 01.10.2014г.
Вследствие на което и считано от следващия ден длъжникът изпада в забава
и се начислява обезщетение в размер на законната лихва. Крайният срок за
изпълнение на договора е настъпил на 06.02.2015г., с което става изискуем
целият неизплатен остатък от задължението.
На 21.03.2016г.
между „Провидент Файненшъл
България" ООД, ЕИК *********, и „Фронтекс Интернешенъл" ЕАД, ЕИК ***,
се сключва договор за прехвърляне на вземания. По силата на договора и
на основание чл. 99, ал. 2 ЗЗД титуляр на вземанията по договора за потребителски
кредит, вкл. вземанията, претендирани в настоящото
производство, става второто дружество.
В изпълнение на
задължението си по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД „Провидент Файненшъл България" ООД упълномощава ищецът да уведоми
длъжника за прехвърлянето на вземания, за което е изпратено писмено уведомление
неколкократно до същия чрез „Български пощи"
ЕАД, но пратката се връща в цялост като непотърсена.
С оглед на което,
уведомяването предстои да бъде направено в настоящото производство. В този
смисъл е утвърдената задължителна практика -РЕШЕНИЕ № 123 ОТ 24.06.2009 Г. по
Т. Д. № 12/2009 Г., Т. К., II Т. О. НА ВКС.
Поради
неизпълнение от страна на кредитополучателя на договорните му задължения,
ищецът в качеството си на цесионер по договора за
кредит, предявява претенцията си по съдебен ред и подава заявление по чл. 410 ГПК.
По образуваното ч.
гр. д. № 6413/2018г. по опис на 34-ти състав при PC Варна, има издадена заповед
за изпълнение, препис от която е връчен на длъжника и същият подава възражение.
Гореизложените факти
и обстоятелства обуславят интереса и легитимацията на „Ф.И." ЕАД, ЕИК ***, да предяви настоящия иск.
В срока по чл.
131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника,
чрез особения представител адвокат В.С. ***, Кантора с
адрес: гр. Варна,
бул „Владислав Варненчик" № 10,
ет. 1, aп. 1.
Навежда се твърдение за недопустимост на предявения
иск от „Ф.И." ЕАД, тъй като е предявен от
ненадлежна процесуално-легитимна страна по спора,
поради факта, че договор за цесия, не е
произвел своето действие, съгласно чл. 99, ал.
4 от ЗЗД.
Надлежното съобщаване на цесията, след като кредиторът „Провидент
Файненшъл България" ООД е прехвърлил на „Ф.И."
ЕАД вземанията си спрямо ответницата А.Б.К., съответно дали са изпълнени
условията на чл.99 от ЗЗД, настоящият съдебен
състав приема, че не обуславят недопустимост на исковата претенция, а касаят
основателността на същата, по който въпрос съда ще дължи произнасяне при
решаване на спора.
В
евентуалност, с отговора се изразява становище, че обстоятелствата, които са
изложени в сочената искова молба, въз основа, на които се иска да бъде
установено, че ответникът дължи на ищцовото дружествто претендираните суми за
главници, лихви и такси, на този етап, са недоказани по размер и основание.
Твърди
се, че представения „Договор за потребителски кредит" с дата 30.07.2014 г. е нищожен, поради следното:
На
първо място, счита, че са нарушени разпоредбите на чл.5,
чл.22 във вр.
с чл. 10 от Закона
за потребителския кредит. Не са спазени изискванията на чл.5, ал.1 за
предоставяне своевременно на потребителя съобразно изразените от него
предпочитания, необходимата информация за сравняване на различните
предложения и за вземане на информирано решение за сключване на договор за
потребителски кредит за искания размер на кредита от 300
лева, а е предоставена примерна такава, за размер от 1000
лева /аргумент от приложен към исковата молба „Стандартен европейски формуляр
за предоставяне на информация за потребителски кредити"/.
Счита,
че неточното информиране на потребителя би въвело същия в заблуда или неяснота
по въпросите свързани с предоставянето и обслужването на самия кредит. В тази
връзка, счита, че в настоящия случай не е изпълнено точно и своевременно
изискването на закона за предоставяне на преддоговорна
информация, което от своя страна е довело до сключване на нищожен договор.
На
второ място, счита, че процесния „Договор за
потребителски кредит" от 30.07.2014 г. е
нищожен и следва да се обяви за такъв, поради безспорното нарушение на нормите
на чл. 22 във връзка с чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Същия е
следвало да бъде предоставен по ясен и разбираем начин на потребителя, като
всичките му елементи е следвало да са с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12. Видно от
представения с исковата молба „Договор за потребителски кредит" от 30.07.2014 г. е, че същия е неясен и
неразбираем, видимо, предоставен за подпис на потребителя, в размер на шрифта
не по-голям от 8, в противоречие на нормата на
чл.10, ал. 1 от ЗПК.
Съгласно
чл.23 от ЗПК, когато договорът е
недействителен потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихви, такси и други разноски. В настоящия случай, не става ясно дори, каква е
чистата остатъчна стойност на кредита, който е цедиран,
тъй като ищецът не е ангажирал конкретни писмени доказателства за това. Излагат
се твърдения, че остатъка от неплатената главница е в размер на 203,94 лв., което обстоятелство не е
подкрепено с никакви доказателства, поради и което и го оспорвам.
На
горните основания, се оспорва също така валидността на цесията, поради
това, че същата следва нищожен договор, а именно Договор за потребителски
кредит от 30.07.2014 г., което
според ответника прави искът по чл. 422 във връзка с чл.
415 от ГПК,
недопустим и неоснователен.
Не
на последно място, се оспорва дължимостта на претендираните от ищцовото
дружество „такса за оценка на досие" и „такса за услугата Кредит у
дома", доколкото, в ЗПК липсват институти като „такса за оценка на
досие" и „такса за Кредит у дома" и др. подобни и включването им в процесния договор за потребителски кредит представлява
противоречие със закона до степен на нищожност.
Освен
това, не са ангажирани от ищеца доказателства, че действително за предоставения
кредит е извършвана периодично услугата посещение у дома, когато да се събират
седмичните вноски за погасяване на кредита. Счита се, че въведенета
в буква „Д" от Договора „такса за услугата Кредит у дома", не
съставлява действително изявеното в процесния
договор, а представлява неправомерно завишен лихвен процент, който е в
противоречие с добрите нрави. Максималният размер на договорната лихва (била възнаградителна или за забава) е ограничен винаги от чл. 9 от ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието
на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. Съгласно
установената съдебна практика за противоречащи на добрите нрави се считат
сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в
оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за
облагодетелстване на друг субект. В частност възприето е, че уговорка за лихва
многократно превишаваща размера на законната лихва е нищожна като нарушава
принципа за справедливост и добрите нрави, тъй като с такъв уговорен размер се
създават условия за неоснователно обогатяване, каквито са в настоящия случай. В
тази връзка, следва извода, че процесния договор за
потребителски кредит е недействителен.
С оглед гореизложеното, се отправя
искане да се постанови решение, с което да се отхвърли ищцовата
претенция като недоказана и неоснователна и приеме за установено по отношение
на ищцовото дружество „Ф.И." ЕАД, че ответницата
А.Б.К., не дължи сочените в исковата молба суми за главници, лихви, такси и
разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа
страна:
От приложеното ч. гр. д.
№ 6413 по описа за 2018 г. на ВРС, 34-ТИ състав, се установява, че в полза на
ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника
за сумите, предмет на настоящото производство.
След изпълнение на процедура за връчване на длъжника на заповедта при
условията на чл.46, ал.5 от ГПК, на заявителя са дадени указания по чл.415,
ал.1, т.2 от ГПК за предявявнае на установителен иск, като в срока по чл. 415 ГПК заявителят е
предявил иск по чл. 422 ГПК.
На 30.07.2014г., ответната страна
в производството сключва договор за потребителски кредит № ********* с „Провидент Файненшъл
България" ООД, ЕИК *********. Вследствие на което между страните възниква
облигационна връзка, като кредиторът отпуска сумата в размер на 300.00 лв., а
кредитополучателят се задължава да я върне, ведно с уговорените лихви и такси.
Съгласно чл. 27 от
условията на договора с подписването му, кредитополучателят декларира
получаване и усвояване на сумата, предмет на кредита. От това действие следва,
че кредиторът е изпълнил задълженията си по договора - предоставил е паричната
сума.
От представен по
делото договор за потребителски кредит № *********, се установява възникването
на облигационна връзка по същия между ицовото
дружество и ответника. По силата на този
договор, ищецът е предоставил на ответника сумата в размер на 300.00лв., а
ответника-кредитополучател се задължил да я върне, ведно с уговорените лихви и
такси.
С подписването му,
кредитополучателят декларирал, че е получил и усвоил на сумата, предмет на
кредита. От това действие следва, че кредиторът е изпълнил задълженията си по
договора - предоставил е паричната сума.
Представен е
стандартен европейско формуляр, удостоверяващ запознаването на ответника с
условията по договора за кредит.
Представен е
договор за цесия от 21.03.2016г., от приложение №1 към който се установява
прехвърляне на вземанията на ответника към ищцовото
дружество по процесния договор за кредит.
На л.22 от делото е приложено пълномощно, с
което „Провидент Файненшъл
България“ООД е упълномощило „Ф.И.”ЕАД да уведоми длъжниците
за извършената цесия.
Съгласно заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира като подробно и добре аргументирано, последното извършено
плащане е на дата 01,10,2014г. с което са погасени частично главницата
и договорната лихва с дата на падеж 01,10,2014г. и частично
таксите с дата на падеж 08,10,2014г. От общото задължение за главница в
размер на 300 лв. след намаляване с извършените плащания
по нея в общ размер на 96,06 лв. остава неплатена главница в общ размер
на 203,94 лв. От общо дължимите договорни лохви в
размер на 15,00 лв. след намаляване с извършените плащавия по нея в общ размер на 10,02 лв. остават
дължими договорни лихви в общ размер на 8,87 лв. От общото задължение
за такси в размер на 137,80 лв. (15,00 лв. + 122,80 лв.) след намаляване с извъреинте плащания
по тях в общ размер на 47,92 лв. (5,36 лв. + 42,56 лв.) остават дължими такси в общ размер на 89,88 лв.
Тези изчисления са обективирани
в табличен вид в приложение към експертното заключение.
|
ПО ПОГАСИТЕЛЕН ПЛАН |
ПЛАЩАНИЯ |
||||||||||
|
Дата
падеж |
главн. |
лихва
23.01% |
Такса оценка досие |
Такса
услуга у дома |
ОБЩО |
дата |
главн. |
лихва |
Такса оценка досие |
Такса услуга у дома |
ОБЩО |
|
06.08.2014 |
10.5 |
1.32 |
0.56 |
4.54 |
16.92 |
07.08.2014 |
10.5 |
1.32 |
0.64 |
4.54 |
17.00 |
|
13.08.2014 |
10.54 |
1.28 |
0.56 |
4.54 |
16.92 |
13.08.2014 |
10.54 |
1.28 |
0.64 |
4.54 |
17.00 |
|
20.08.2014 |
10.59 |
1.23 |
0.56 |
4.54 |
16.92 |
20.08.2014 |
10.59 |
1.23 |
0.64 |
4.54 |
17.00 |
|
27.08.2014 |
10.64 |
1.18 |
0.56 |
4.54 |
16.92 |
25.08.2014 |
10.64 |
1.18 |
0.64 |
4.54 |
17.00 |
|
03.09.2014 |
10.68 |
1.14 |
0.56 |
4.54 |
16.92 |
03.09.2014 |
10.68 |
1.14 |
0.56 |
4.62 |
17.00 |
|
10.09.2014 |
10.73 |
1.09 |
0.56 |
4.54 |
16.92 |
10.09.2014 18.09.2014 |
10.73 |
1.09 |
0.56 |
4.62 |
17.00 |
|
17.09.2014 |
10.78 |
1.04 |
0.56 |
4.54 |
16.92 |
10.78 |
1.04 |
0.56 |
4.62 |
17.00 |
|
|
24.09.2014 |
10.82 |
1.00 |
0.56 |
4.54 |
16.92 |
24.09.2014 |
10.82 |
1.00 |
0.56 |
4.62 |
17.00 |
|
01.10.2014 |
10.87 |
0.95 |
0.56 |
4.54 |
16.92 |
01.10.2014 |
10.78 |
0.74 |
0.56 |
5.92 |
18.00 |
|
08.10.2014 |
10.92 |
0.90 |
0.56 |
4.54 |
16.92 |
|
|
|
|
|
|
|
15.10.2014 |
10.97 |
0.85 |
0.56 |
4.54 |
16.92 |
|
|
|
|
|
|
|
22.10.2014 |
11.02 |
0.80 |
0.56 |
4.54 |
16.92 |
|
|
|
|
|
|
|
29.10.2014 |
11.07 |
0.75 |
0.56 |
4.54 |
16.92 |
|
|
|
|
|
|
|
05.11.2014 |
11.11 |
0.71 |
0.56 |
4.54 |
16.92 |
|
|
|
|
|
|
|
12.11.2014 |
11.16 |
0.66 |
0.56 |
4.54 |
16.92 |
|
|
|
|
|
|
|
19.11.2014 |
11.21 |
0.61 |
0.56 |
4.54 |
16.92 |
|
|
|
|
|
|
|
26.11.2014 |
11.26 |
0.56 |
0.56 |
4.54 |
16.92 |
|
|
|
|
|
|
|
03.12.2014 |
11.31 |
0.51 |
0.56 |
4.54 |
16.92 |
|
|
|
|
|
|
|
10.12.2014 |
11.36 |
0.46 |
0.56 |
4.54 |
16.92 |
|
|
|
|
|
|
|
17.12.2014 |
11.41 |
0.41 |
0.56 |
4.54 |
16.92 |
|
|
|
|
|
|
|
24.12.2014 |
11.46 |
0.36 |
0.56 |
4.54 |
16.92 |
|
|
|
|
|
|
|
31.12.2014 |
11.51 |
0.31 |
0.56 |
4.54 |
16.92 |
|
|
|
|
|
|
|
07.01.2014 |
11.56 |
0.26 |
0.56 |
4.54 |
16.92 |
|
|
|
|
|
|
|
14.01.2015 |
11.61 |
0.21 |
0.56 |
4.54 |
16.92 |
|
|
|
|
|
|
|
21.01.2015 |
11.66 |
0.16 |
0.56 |
4.54 |
16.92 |
|
|
|
|
|
|
|
28.01.2015 |
11.72 |
0.10 |
0.56 |
4.54 |
16.92 |
|
|
|
|
|
|
|
04.02.2015 |
11.53 |
0.04 |
0.44 |
4.76 |
16.77 |
|
|
|
|
|
|
|
ОБЩО: |
300.00 |
18.89 |
15.00 |
122.80 |
456.69 |
|
96.06 |
10.02 |
5.36 |
42.56 |
154.00 |
Оставащите задължения по дати
на падежи, СПОРЕД ВЕЩОТО ЛИЦЕ, са както следва:
|
ПО
ПОГАСИ |
ТЕЛЕН ПЛАН |
||||
|
Дата
падеж |
главн. |
лихва
23.01% |
Такса оценка досие |
Такса
услуга у дома |
ОБЩО |
|
01.10.2014 |
0.09 |
0.21 |
|
|
0.30 |
|
08.10.2014 |
10.92 |
0.90 |
0.24 |
2.84 |
14.90 |
|
15.10.2014 |
10.97 |
0.85 |
0.56 |
4.54 |
16.92 |
|
22.10.2014 |
11.02 |
0.80 |
0.56 |
4.54 |
16.92 |
|
29.10.2014 |
11.07 |
0.75 |
0.56 |
4.54 |
16.92 |
|
05.11.2014 |
11.11 |
0.71 |
0.56 |
4.54 |
16.92 |
|
12.11.2014 |
11.16 |
0.66 |
0.56 |
4.54 |
16.92 |
|
19.11.2014 |
11.21 |
0.61 |
0.56 |
4.54 |
16.92 |
|
26.11.2014 |
11.26 |
0.56 |
0.56 |
4.54 |
16.92 |
|
03.12.2014 |
11.31 |
0.51 |
0.56 |
4.54 |
16.92 |
|
10.12.2014 |
11.36 |
0.46 |
0.56 |
4.54 |
16.92 |
|
17.12.2014 |
11.41 |
0.41 |
0.56 |
4.54 |
16.92 |
|
24.12.2014 |
11.46 |
0.36 |
0.56 |
4.54 |
16.92 |
|
31.12.2014 |
11.51 |
0.31 |
0.56 |
4.54 |
16.92 |
|
07.01.2014 |
11.56 |
0.26 |
0.56 |
4.54 |
16.92 |
|
14.01.2015 |
11.61 |
0.21 |
0.56 |
4.54 |
16.92 |
|
21.01.2015 |
11.66 |
0.16 |
0.56 |
4.54 |
16.92 |
|
28.01.2015 |
11.72 |
0.10 |
0.56 |
4.54 |
16.92 |
|
04.02.2015 |
11.53 |
0.04 |
0.44 |
4.76 |
16.77 |
|
ОБЩО: |
203.94 |
8.87 |
9.64 |
80.24 |
302.69 |
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Както по-горе бе
изложено, в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите, предмет на настоящото
производство. Длъжникът в срок е подал възражение срещу заповедта за изпълнение
и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения
преклузивен срок е предявил установителен
иск за вземането. Поради изложеното съдът намира, че се породил правен интерес
от провеждане на настоящото производство и същото е допустимо.
За да бъдат уважени
предявените искове, следва да се установи наличието на следните материалноправни предпоставки: 1) валидно възникнало
облигационно правоотношение по договор за кредит, сключен между ответника и „Провидент Файненшъл България“
ООД; 2) валидно сключен договор за цесия между „Провидент
Файненшъл България“ ООД и ищеца, предмет на който са
вземанията по процесния договор за потребителски
кредит; 3) съобщаването на цесията на ответника; 3) настъпването на крайния
срок за изпълнение на договора за потребителски кредит.
От представените по
делото писмени доказателства се установява по безспорен начин съществуването на
облигационна връзка по договор за потребителски кредит, сключен между „Провидент Файненшъл България“ ООД
и ответника. Настоящият съдебен състав намира, че същият отговаря на
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК.
Договорът е сключен в писмена форма и клаузите му са формулирани по ясен и
разбираем начин. В него са отразени индивидуализиращите данни на страните,
посочени са размерът на получената сума, общият размер на сумата, която следва
да бъде върната, годишният процент на разходите, както и дължимата фиксирана
лихва в процентно изражение и като номиналният размер. Договорът съдържа и
погасителен план, в който са описани размерът, броят, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски.
От граматическото
тълкуване на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК следва, че погасителният
план следва да съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски, а относно последователността на разпределение
на вноските между различните неизплатени суми – само в случай че са дължими при
различни лихвени проценти за целите на погасяването. По отношение на процесния договор второто изискване е неприложимо, тъй като
той е сключен при фиксирана лихвен процент за целия срок на договора и за
всички вземания по него. Погасителният план може да е обективиран
в отделен документ или да представлява част от текста на самия договор за
кредит. Същественото е той да има минимално необходимото съдържание по чл. 11,
ал. 1, т. 1 ЗПК, което условие в случая е спазено.
Изискване за посочване
на дължимите суми по пера в рамките на всяка отделна погасителна вноска е
въведено с чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК. То обаче касае хипотеза, различна от процесната, при която в течение на изпълнението по договора
кредитополучателят погаси предсрочно главницата по срочен договор за кредит. В
този случай за него се поражда правото да получи нов погасителен план, в който
да са посочени отделно главницата и лихвата по всяка погасителна вноска.
Поради така изложените
съображения съдът намира за неоснователно възражението на ответника за
нищожност на процесния договор за кредит.
Спорно между страните е
и обстоятелството дали претендираните вземания са
валидно прехвърлени на ищцовото дружество. Настоящият
съдебен състав намира, че от представените към исковата молба писмени
доказателства се потвърждава, че кредиторът „Провидент
Файненшъл България“ ООД е цедирал
на „Ф.И.” ЕАД вземанията си към ответника, основаващи се на процесния
договор за потребителски кредит. Както по-горе бе посочено, в приложението към
представения договор за цесия подробно са описани всички подлежащи на
прехвърляне вземания. Доколкото те са индивидуализирани с посочване номер на
договора, дата на сключването му, имена и ЕГН и клиентски номер на
кредитополучателя, не би могло да съществува никакво съмнение, че сред тях
попадат и вземанията по процесния договор за кредит.
Предвид изложеното разминаване между
размера на прехвърленото вземане така, както е посочен в договора за цесия, и
размера на предявените искови претенции не би могло да опорочи прехвърлянето, в
каквато насока ответникът е релевирал възражение.
Нещо повече, наличието на такова разминаване е лесно обяснимо, доколкото
сумата, посочена в договора за цесия отразява размера на задължението към
момента на прехвърлянето и е напълно възможно след този момент да са настъпили
промени в него, напр. с начисляване на обезщетение за забава.
Макар по делото да няма
данни ответникът да е получил преди образуване на производството уведомлението
за извършената цесия, приложено по делото, следва да се отчете обстоятелството,
че уведомлението е връчено в рамките на настоящото исково производство. В
подкрепа на този извод е наложилата се съдебна практика – Решение №
114/07.09.2016 г. по т.д. № 362/2015 г. на ВКС, II т.о., Решение №
123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. на ВКС, II т.о., Решение № 3/16.04.2014
г. по т.д. № 1711/2013 г. на ВКС, I т.о., Решение № 78/09.07.2014 г. по т.д. №
2352/2013 г. на ВКС, I т.о. и Решение № 46/25.05.2017 г. по т.д. № 572/2016 г.
на ВКС, I т.о.
По възражението на
ответника за нищожност на клаузата от договора, въз основа на която е начислена
претендираната такса за услугата „услуга у дома“,
съдът намира следното.
Процесният договор за кредит
попада в предметния обхват на Закона защита на потребителите, поради което и
ответникът се ползва със специалната закрила по този закон. Съгласно чл. 146,
ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в договор, сключен с потребител, са нищожни,
освен ако са уговорени индивидуално. Следва да се отбележи, че съдът следи
служебно за наличие по делото на фактически и/или правни основания, обуславящи
неравноправност на клауза в потребителски договор, като при констатиране
наличието на неравноправни клаузи съдът следва да прогласи тяхната нищожност,
освен ако потребителят изрично не се противопостави на това.
Съгласно легалната
дефиниция, дадена в чл. 143 ЗЗП, неравноправна клауза е всяка уговорка във
вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя. В посочената разпоредба неизчерпателно са изброени отделни проявни форми на неравноправност на клаузите в
потребителския договор, като т. 13 визира клаузи, които налагат на потребителя
да изпълни своите задължения, дори и ако търговецът или доставчикът не изпълни
своите.
Услугата „услуга у дома“
се предоставя по избор на клиента и представлява домашна доставка на заетата
сума в брой и седмично домашно събиране на вноските по кредита. Видно от
съдържанието на договора за кредит, стойността на посочената такса е близка/до
1/3/ от чистата стойност на предоставената заемна сума. В този смисъл
посочената клауза генерира допълнителен пасив за потребителя и води до опасност
от свръхзадлъжнялост. Същевременно, тя обезсмисля и
основната мотивация на кредитополучателя за сключване на договора за кредит, а
именно – да си набави средства за задоволяване на текущите си потребности.
Налице е очевидна нееквивалентност на насрещните престации
на страните, доколкото таксата се дължи за хипотетичния разход по посещение на
потребителя от служител на финансовата институция, който е възможно да не
възникне в зависимост от текущата платежоспособност на кредитополучателя. Т.е.
дори да не бъде реално предоставена услугата, потребителят ще дължи уговорената
за нея такса.
От така изложените
съображения следва, че разглежданата клауза от договора противоречи на добрите
нрави, поради което и същата се явява нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП и като такава непораждаща
права и задължения за страните по заемното правоотношение. В този смисъл предявеният
иск за сумата от 80.24лева – като такса за услугата „услуга у дома“ по договора
за кредит за периода от 16.12.2014 г. до 31.12.2014 г. е неоснователен и следва
да бъде отхвърлен.
Що се отнася до клаузата
от договора, предвиждаща такса за оценка на досие, същата противоречи на
императивната разпоредба на чл. 16 ЗПК, която вменява на кредитора задължението
да оцени кредитоспособността на потребителя преди сключване на договора за
кредит. По съществото си договорната клауза, с която се уговаря такса за оценка
на досие прехвърля върху длъжника риска от неизпълнение от страна на кредитора
на задължението му за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника.
Наред с изложеното, съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита. Предвид изложеното и на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК посочената
клауза от договора е нищожна.
Предвид извода за
нищожност на клаузите, предвиждащи такса за „услуга у дома“ и такса за „оценка
на досие“, съдът намира, че от размера на дължимите от ответника суми за главница, договорна
лихва и обезщетение за забава следва да бъдат приспаднати извършените плащания,
които са отнесени от кредитора за погасяване на двата вида такси. Съгласно
заключението на съдебно-счетоводната експертиза ответникът е заплатил 9,64 лева
– такса оценка на досие и 80,24 лева – такса „услуга у дома“, или общо недължимо
платената сума възлиза на 89.88 лева. Същевременно, вещото лице е изчислило, че
непогасените суми по договора за кредит са, както следва: главница – 203.94
лева, договорна лихва – 8.87 лева.
Обезщетението за забава
върху главницата от 203.94лв., изчислено чрез ползване продукта за електронно
изчисление на законната лихва, за периода от 02.10.2014г. до 19.04.2018г.,
възлиза на 73.45 лева. В случая като
обезщетение за забава е претендирана с исковата мчолба сумата от 19.86лв. При приспадане на посочените
суми, отнесени за погасяване на двата вида такси, съдът намира, че следва да
възприеме реда, уговорен от страните в чл. 9 от общите условия, а именно:
законна лихва, договорна лихва, главница. При това следва да се приеме, че
изцяло са погасени задълженията за законна лихва за забава и за възнаградителна лихва, както и част от главницата в размер на
61.15 лева. Така, остатъкът от дължимата главница по договора за кредит възлиза
на 142.79 лева.
Предвид така изложените
съображения предявеният иск за главница следва да бъде уважен за сумата от
142,79 лева, като за разликата над тази сума до пълния предявен размер същият
следва да бъде отхвърлен. Останалите искове следва да бъдат отхвърлени изцяло
като неоснователни.
По разноските:
С оглед изхода на спора и предвид отправеното от
страна на ищеца искане, съобразно задължителните указания, дадени с т. 12 на ТР
№ 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сторените в заповедното производство разноски съразмерно на уважената част от
исковете в размер на 33.51 лева.
В исковото производство ищецът е претендирал
разноски за заплатена държавна такса в размер на 175.00 лева, депозит за
съдебно-счетоводна експертиза в размер на 150 лева, депозит за особен
представител на ответника по чл.47, ал.6 ГПК в размер на 300.00лв., както и за
ю.к.възнаграждение в размер на 150.00 лева, или общо в размер на 775.00 лева.
На същият, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ следва да бъде определено възнаграждение за юрисконсулт в размер на 150
лева. При съобразяване на размера на реално извършените
разноски на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за исковото производство
съразмерно на уважената част от исковете в общ размер от 343.09 лева.
В заповедното
производство, разноските на ищецът възлизат в общ размер на 75.00лв., от които
50.00лв. за ю.к.възнаграждение и 25.00лв. за д.такса. Същите, съгласно размера
на уважената искова претенция, следва да се редуцират до сумата от общо
33.20лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът А.Б.К. ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, р-н Одесос, ул.“ ***“№33,
ДЪЛЖИ на ищеца „Ф.И." ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано
от А*** - изпълнителен директор, СУМАТА ОТ 142.79лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит №
********* от 30.07.2014г., сключен
между „Провидент Файненшъл
България“ ООД, ЕИК ********* и ответника, вземанията по който са прехвърлени в
полза на ищеца с Договор за цесия от 21.03.2016г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 04.05.2018г.
до окончателно изплащане на задължението, за която сума е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 6413/2018г. по описа на
ВРС, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
разликата над сумата от 142.79 лева до пълния претендиран
размер от 203.94 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Ф.И." ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от А*** - изпълнителен директор, срещу А.Б.К. ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, р-н Одесос, ул.“***“№33,
искове за приемане на установено, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата
от 8.87
лева - договорна възнаградителна лихва за периода от 01.10.2014г. до
06.02.2015г.; сумата от 19.86 лева -
лихва за забава за периода от 02.10.2014г. до 19.04.2018г.; сумата от общо 89.88 лева - такси за
периода от 01.10.2014г. до 06.02.2015г., включваща следните две суми: 8.87лв.
дължима такса за услуга „оценка на досие“ и 80.24лв. дължима такса „услуга у
дома“, и двете начислени за периода от 01.10.2014г. до 06.02.2015г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 6413/2018г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 ГПК, А.Б.К. ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, р-н Одесос, ул.“***“№33,,
ДА ЗАПЛАТИ на „Ф.И." ЕАД, ЕИК***, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано
от А*** - изпълнителен директор,, СУМАТА
ОТ 33.20лв., представляваща
сторени в заповедното производство разноски, както и СУМАТА ОТ 343,09лв., представляваща
сторени в исковото производство разноски,
съразмерно на уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Варненския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС
от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: