Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Пламен Борисов | |
за да се произнесе взе предвид следното : С присъда на ВТРС подсъдимият С. А. Б. е признат за виновен в това, че на 22.02.2009 г. в Г. В. Т. в дискотека "Спайдър клуб" причинил средна телесна повреда на М. С., контузия и хематом в дясната половина на скротума с излив на кръв, с разкъсване на туниката на същата и подлежащо размачкване на десния тестис - в последствие оперативно отстранен, което довело до трайно затрудняване на функцията на половите органи на М. С. без да му е причинена детеродна неспособност. Престъпление по чл. 129, ал. 2, във връзка с ал. 1 от НК. Наложено му е наказание три месеца лишаване от свобода, което е отложено за изтърпяване с три годишен изпитателен срок. Осъдил е подсъдимия да заплати на пострадалия сумата от 5000 лв. предявен граждански иск за неимуществени вреди, както и 400 лв. направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение и е отхвърлил иска за горницата до 20000 лв. В своите мотиви описва фактическа обстановка, при която приема, че подсъдимият е нанесъл удар с крак на пострадалия в областта на тестисите, при което е причинено това нараняване и в последствие медицинска интервенция, при която е отстранен единият тестис. Коментира двете групи свидетели, които сочат различни обстоятелства. Едната от тях заявява, че не е имало такива удари от страна на Б., той е изпълнявал своите служебни задължения като охрана на заведениÕто, а другата приема, че той умишлено нанесъл тези удари в областта на корема и след падане на земята в областта на тестисите на пострадалия. Районният съд приема тезата на пострадалия и неговата приятелка, които заявяват че той умишлено е нанесъл този удар. Против тази присъда е постъпила жалба от пълномощника на подсъдимия адв. Н., която се поддържа в съдебно заседание и от другия му пълномощник за въззивната инстанция адв. Д.. В нея се твърди, че присъдата е неправилна, необоснована и незаконосъобразна. Постановена е в нарушение на материалния и на процесуалния закон. Неправилно Районният съд е обосновал извода за виновност на Б.. В своето писмено изложение твърдят, че свидетелските показания на очевидците на случая, които са дисководещият Бораджиев и останалите свидетелки, работещи в заведението са категорични и описват една фактическа обстановка, която е реална в ситуацията. На първо място, тези свидетелски показания не са противоречиви помежду си и обосновават, че вина за станалия инцидент носи единствено пострадалия и неговата приятелка, които са били в пияно състояние след работното време на заведението. Те са предизвикали инцидент с дисководещия в заведението като са искали да им бъдат пускани песни по желание и след отказ на свидетеля са станали агресивни. Това е довело до намесата на охраната на заведението, какъвто се явява подсъдимият С. Б., който в кръга на своите задължения е помолил първоначално пострадалия и неговата приятелка да напуснат заведението, след което е бил хванал пострадалия за раменете и искал да го изнесе от помещението. Говори се за сбутване между тях без какъвто и да е удар от страна на подсъдимия било то в областта на корема или при падане от страна на пострадалия и удар в областта на тестисите. Никой не е видял охраната да нанася удар на М. в слабините. От друга страна показанията на възприетите като достоверни свидетелски показания от страна на Районния съд били противоречиви. Говорело се първо за удар на втория етаж, после на първия. Присъдата почива на предположение и на вътрешно убеждение на съда. Възпроизведена била противоречива и взаимно изключваща се фактическа обстановка. В последното съдебно заседание бил доведен свидетел, според защитата, който е лъжесвидетел и не е присъствал въобще на инцидента. От показанията на СМЕ и на вещото лице също се стига до едно противоречие относно травмата и начина на получаването й, като е заявено, че е възможно тази травма да е получена и от падане върху стол, за каквото се говори в показанията на част от свидетелите. В своето състояние М. С. бил падал върху микрофони, стойки, столове и било твърде вероятно да се е наранил по този начин. Визирайки заключението на д-р Пиперков, защитата приема, че може да е станало именнно по този начин и да е получил травмата М. С. след падане върху стол. Неправилно Районният съд изключвал възможността свидетелят Б.да работи истината, тъй като работел като дисководещ в същото заведение. Заявяват, че единствената свидетелка в подкрепа на твърденията на подсъдимия е неговата приятелка, която също е била пияна и която е нанесла лека телесна повреда на подсъдимия като го е захапала за ръката, за което е преставено съдебно-медицинско заключение. Във връзка със своите жалби и становища защитата моли съда да отмени присъдата на първоинстанционния съд и да постанови друга, с която да оправдае изцяло подсъдимия С. Б., като отхвърли и гражданския иск, предявен от пострадалия С.. Постъпила е жалба и от гражданския ищец и частен обвинител чрез неговия адв. Б. от ВТАК, който счита, че гражданският иск следва да бъде уважен до пълния размер, а наказанието да бъде увеличено на подсъдимия като се увеличи и срокът по чл. 66, ал. 1 от НК. Завява, че присъдата на Районния съд по същество е правилна и законосъобразна, били обсъдени всички доказателства по делото и изводът за виновността на Б. е правилен и законосъобразен. Случайност било, че в случая не е налице тежка телесна повреда. Самата повреда е от типа на тези със завишена степен на нараняване и гражданският иска следвало да бъде уважен в пълен размер. Ставало въпрос за млад човек, който е изгубил важен орган от своето тяло и това би му попречило да води нормален живот за един мъж. Представителят на Окръжна прокуратура В. Т. също намÞра, че обвинението е доказано по несъмнен начин. Намира присъдата за обоснована. Позовава се както на свидетелските показания, описали инцидента и нанесените удари, така и на заключението на вещото лице д-р Пиперков, който е установил механизма на получаване на травмата. Независимо, че докторът е казал, че може да бъде получена и по друг начин тази травма, то прокурорът приема, че това нараняване е получено в резултат на удар, нанесен от С. Б.. Наказанието е съобразено и индивидуализирано правилно и гражданският иск е определен в рамките на справедливостта. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, възраженията на защитата на подсъдимия и тези на гражданския ищец и частен обвинител, намира за установено следното: На 21.02.2009 г. пострадалият М. С. заедно със своята приятелка свидетелката Ф.и други техни близки празнували рожден ден на Р. Ф. Около 01,00 часа на 22.02. двамата С. и Ф. заедно със свидетеля С. И. и още две лица Б.и П. отишли в дискотека "Спайдър клуб" Г. В. Т.. Те били на т. нар. сух бар, намиращ се на полуетаж между първи и втори в заведението. Двама от компанията Б. и П.си тръгнали. Около 4-4,30 часа сутринта Ф. поискала да й се пуска музика от дисководещия свидетеля Б. Той отказал, тъй като работното време на заведението е до 4 часа. Подпийнала Ф. казала на своя приятел пострадалия С. за отказа, след което той отишъл при Б. и започнал да му се кара и да му иска обяснения защо не пуска музика. Установено е по безспорен начин, че състоянието му е било нетрезво, държал се е агресивно, обиждал е и е жестикулирал с ръце. Тъй като в заведението към този момент била компанията единствено на пострадалия и част от персонала подсъдимият С. Б. охрана в Спайдър клуб се намесил за да предотврати конфликта, което влиза в неговите задължения. След като помолил С. и компанията да напуснат заведението, пострадалият му казал да си гледа работата. Подсъдимият хванал през гърба за двете ръце пострадалия и започнал да го дърпа и да го изнася от заведението. В този момент се намесила Ф., която захапала за ръката Б. и по този начин С. се отскубнал. Съборил пожарогасител и столове при падането си. Опитал се да избяга, но Б. го хванал отново. При станалата суматоха и нежеланието да напусне заведението, както и със своето агресивно поведение пострадалият ритал, блъскал, викал и обиждал. Това принудило С. Б., който е с видимо по-здрава физика да хване през раменете пострадалия и да сломи неговата съпротива. В този момент подсъдимият навел С., прегъвайки го от кръста и му нанесъл удар с коляно в областта на корем и слабини. Това е било видяно и от свидетелката Филипова, но също така и от свидетеля С. И. Съдът не кредитира показанията на пострадалия и на неговата приятелка относно това, че бил съборен от Б. на земята и след като той паднал подсъдимият да се е приближил до него и да го е ритнал в слабините. Такъв удар никой не е видял както от страна на дисководещия, но така също от страна на другите останали свидетели, в случая С. И., който е бил в компанията на пострадалия, Х., работеща като танцьорка в заведението, свидетелката Р., барманка в същото, поради което съдът не кредитира показанията в тази част на пострадалия и на неговата приятелка. Малко след това компанията била изгонена от заведението и си тръгнала. В случая не са относими показанията в частта относно какво са си говорили пред заведението, как са били обиждали барманката и танцьорката, заминавайки си. Безспорен факт е, че около 7,30 часа е бил приет в Бърза помощ пострадалият М. С.. От д-р П. е извършен оглед и преглед и е констатиран масивен хематом с хематоцел вдясно и нарушена цялост на туника-влакнестата обвивка на тестиса. Наложила се хирургична намера и е установено наличие на масивна руптура, тотално размачкване и разкъсване на тестиса, което е наложило неговото отстраняване. Д-р П. заявава, че механизмът на получаване на травмата бил спорен. Не е изключил възможността травмата да е получена от падане върху стол, но твърди, че ударът е следвало да бъде с достатъчен заряд и енергия. Именно такъв удар е бил нанесеният от подсъдимия на пострадалия в областта на слабините и корема, когато е бил приведен за да спре да буйства пострадалия М. С.. Настоящият състав счита, че деянието е извършено при евентуален умисъл, а не при пряк, както е било и прието от Районния съд.Първоинстанционният съд правилно е приел, че е съзнаван обществено опасния характер на деянието и е предвиждал неговите общесвено опасни последици, но не е искал, но е допускал настъпването на същите и въпреки това, не се е въздържал от извършване на деянието. Действително, нанасяйки удара той ,който е умишлено нанесен, подсъдимият не е желал да се предизвика тази обществена опасна последица, но е допускал настъпването й, тъй като в тази област, в която е нанесен ударът се намират важни органи за човешкото тяло, в случая в слабините тестисите на пострадалия. Липсват доказателства пострадалият да е падал върху стол. Това, че е съборил пожарогасителя и столове не значи, че той е падал върху тях за да е налице разколебаната теза на д-р П., относно механизма на получаване на средната телесна повреда. Съдът счита, че не следва да се дава вяра на доведения в последно съдебно заседание свидетел, който на първо място е доведен в съдебно заседание за разпит, когато са били изминали повече от няколко месеца и делото е било за приключване и незнайно как виждайки се със своя приятел М. С. в друга дискотека му заявил, аз бях там и видях какво стана. Има противоречие в неговите показания с всички останали свидетели и най-вече в часа, когато е станал инцидента. Като този свидетел говори за един период от време, в който дискотеката е била пълна с клиенти и няма как той да е видял тази случка, а и към него момент дисководещият изпълнявал всякакви желания на клиенти, включително и на тази компания, в която са били пострадалият и свидетелката Филипова. Също така, той говори за различно място от това, което казват другите свидетели, относно инцидента и къде е бил ударен пострадалият. В тази насока, проверявавйки законосъобразността на присъдата настоящата инстанция счита, че следва тя да бъде потвърдена както по отношение на наказанинето, така и по отношение на гражданския иск, който е бил уважен. Налице е осъществен състав на престъплението по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като субективният елемент е при форма на вината евентуален умисъл. Ето защо въззивната инстанция счита, че следва да се потвърди присъдата изцяло, като се отхвърлят възраженията поради горното, както на защитата на подсъдимия, така и възраженията на защитата на пострадалия относно увеличаване на наказанието и на гражданския иск. Водим от горните мотиви и на основание чл. 334, т. 6 от НПК, съдът Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА присъда на ВТРС, постановено по НОХД № 1742/2009 г. като правилна и законосъобразна. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : |