№ 985
гр. П***, 07.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мария Ненова
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело №
20215220103916 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 127, ал. 2 от СК – спор за родителски права.
Ищецът АНГ. В. С. чрез пълномощника си адвокат И. твърди, че с
ответницата И.В. Я*** (понастоящем Я.) са родители на малолетното дете В.
АНГ. С., роден на *** г. Твърди, че с одобрена от съда съдебна спогодба по
гр.д. № 541/2019 г. по описа на Районен съд – П*** упражняването на
родителските права по отношение на детето било предоставено на майката,
бил определен режим на лични отношения на бащата с детето и била
определена издръжка, дължима от бащата на детето, в размер на 170 лв.
месечно. Твърди, че ответницата се грижи лошо за детето, не му готви, не се
грижи за хигиената му, оставя го без надзор, подлага го на физически и
психически тормоз. Описва случаи, в които детето се е наранявало поради
липсата на грижи от страна на майка му и дори се е стигало до болнично
лечение. Твърди, че с жената, с която съжителства на семейни начала, могат
да се грижат добре за детето, трудово ангажирани са и разполагат с добри
битови условия. Поради това моли да бъде постановено решение, с което да
му бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на
детето, да бъде определено местоживеенето на детето при него, да бъде
определен подходящ режим на лични отношения с майката и тя да бъде
осъдена да заплаща издръжката на детето в размер на 170 лв. месечно,
считано от датата на влизане в сила на решението. Претендира присъждане на
разноските по делото. Ангажира писмени и гласни доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата И.В. Я*** чрез
1
пълномощника си адвокат К. намира предявените искове за допустими, но
неоснователни. Признава, че ищецът е баща на малолетното дете В. АНГ. С. и
че родителските права са й предоставени за упражняване съгласно одобрена
от съда спогодба. Оспорва останалите фактически твърдения, изложени в
исковата молба. Твърди, че от раждането на детето е била подложена на
системен психически и физически тормоз от ищеца, а след раздялата им
ищецът не се интересувал от детето и не плащал издръжка. След приключване
на гр.д. № 541/2019 г. по описа на Pайонен съд – Пазарджик ищецът
постоянно провокирал конфликти между тях и подавал неоснователни жалби
до Районна прокуратура – П***, по повод на които било установено, че няма
риск за детето и че не са налице основания за образуване на наказателно
производство срещу майката. Твърди, че тя полага основните грижи за детето,
като е подпомагана от своята майка и баба на детето – М*** М***. Твърди, че
ищецът не проявява загриженост за здравето на детето и не й съдействал
когато детето било в болница. Твърди, че от началото на годината детето
било настройвано от баща си против нея и че пред него били използвани
обидни думи по неин адрес. Твърди, че детето е ставало свидетел на скандали
между ищеца и новата му приятелка, както и че по време на престоя на детето
при бащата през лятото ищецът му пречел да общува с майка си по телефона,
което травмирало детето. Твърди, че ищецът системно закъснявал със
заплащането на издръжката и никога не я изплащал по указания начин и срок
в споразумението. Твърди, че ищецът и приятелката му нямат родителски
капацитет да отглеждат детето, тъй като и двамата имат други деца, които не
се отглеждали от тях. Претендира присъждане на разноските по делото.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
ответника.
В срока по чл. 211, ал. 1 от ГПК ответницата И.В. Я*** е предявила
против ищеца А*** В*** С. насрещна искова молба за изменение на режима
на лични отношения на бащата с детето, установен със споразумение по гр.д.
№ 541/2019 г. по описа на Pайонен съд – Пазарджик, в частта касаеща
личните контакти по време на празниците – Коледа и Нова година, като
бащата да има право да вижда и взема при себе си детето всяка нечетна Нова
година (от 10.00 ч. на 31 декември до 17.00 ч. на 01 януари) и всяка четна
Коледа (от 12.00 ч. на 25 декември до 12.00 ч. на 27 декември), както и за
увеличение на дължимата от ищеца на детето месечна издръжка на 230 лв.,
платима по банкова сметка на майката до 20-то число на текущия месец,
ведно със законната лихва за всяко забавено плащане, считано от датата на
подаване на насрещната искова молба до настъпване на обстоятелства за
изменение или прекратяване на издръжката. Искането за изменение на
режима на лични отношения е мотивирано с обстоятелството, че режимът на
лични отношения на ответницата с по-големите й деца – В*** С*** Й*** и
И*** С*** Й*** прави невъзможно всички заедно да празнуват Коледа или
Нова година, а искането за изменение на размера на дължимата от ищеца
издръжка е продиктувано от изминалия двугодишен период от време от
2
определяне на издръжката, нарастването на необходимите средства за живот
на човек в страната и на нуждите на детето, което вече посещава детска
градина. Ангажира доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ищецът АНГ. В. С. в качеството му на
ответник по насрещната искова молба намира насрещните искове за
допустими, но неоснователни. Счита, че искът за промяна на режима на
лични отношения между него и сина му се предявява единствено, за да
пропусне и настоящата Нова година със сина си. Оспорва размера на
претендираната издръжка като завишен спрямо заплащаната от ответницата
издръжка на по-големите й деца – 220 лв. на детето В*** С*** Й*** на 15
години и 200 лв. на И*** С*** Й*** на 12 години. Сочи, че размерът на
издръжката, която заплаща в момента, надвишава установения минимален
размер. Твърди, че закупува на детето дрешки, играчки и подаръци, които
съхранява в дома си, за да ги ползва детето, когато е при него, както и че
заплаща определената издръжка редовно. Моли за отхвърляне на насрещните
искове. Ангажира доказателства.
Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в
съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:
Страните са родители на детето В. АНГ. С., родено на *** г. в гр. П***
от съвместното им съжителство.
С одобрена от съда спогодба от 14.06.2019 г. по гр.д. № 541/2019 г. по
описа на Районен съд – Пазарджик упражняването на родителските права по
отношение на детето е предоставено на майката и местоживеенето на детето е
определено при майката. На бащата е определен режим на лични отношения с
детето, както следва: до навършване на 2-годишна възраст на детето бащата
може да го вижда всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 ч. до 18.00 ч.
без приспиване в присъствие на майката или на бабата по майчина линия в
случай, че майката е служебно възпрепятствана; след навършване на 2-
годишна възраст на детето бащата може да вижда детето всяка първа и трета
събота и неделя от месеца от 10.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя, с
приспиване, без присъствие на майката, 15 дни през лятото, когато майката не
е в платен годишен отпуск, всяка четна година за Нова година – от 10.00 ч. на
31 декември до 17.00 ч. на 01 януари, всяка нечетна година за Коледа – от
12.00 ч. на 25 декември до 12.00 ч. на 27 декември и всяка четна година за
рождения ден на детето – 28 декември, от 10.00 ч. 16.00 ч. на същия ден,
както и по всяко друго време по взаимно съгласие на страните. Бащата се е
задължил да заплаща на малолетното дете чрез неговата майка и законен
представител месечна издръжка в размер на 170 лв., дължима до 20-то число
на текущия месец, считано от 01.02.2019 г. до настъпване на основания за
изменение или прекратяване на същата.
Ищецът е собственик на недвижим имот – УПИ с площ от ***.,
представляващ парцел III-*** *** по плана на с. Л*** П*** област, при
съседи: изток – ***, запад – ***, север – улица, юг – VІІІ-***, ведно с
3
построената в имота едноетажна масивна жилищна сграда с площ от *** и
всички подобрения и приращения в имота, придобит по силата на нотариален
акт за продажба на недвижим имот № ***, **, общ регистър № *** н.д. №
367/2005 г., съставен на 11.11.2005 г. от нотариус П*** М*** с район на
действие Районен съд – Пазарджик.
Притежава лек автомобил *** с рег. *** и лек автомобил *** с рег. №
***.
Работи като монтажник във „ВиП Г***еви“ ЕООД, а съпругата му Г***
Г*** С. е продавач-консултант в „Терн“ ЕООД.
Ответницата е майка и на децата В*** С*** Й*** на 15 години и И***
С*** Й*** на 11 години, родени от съжителството й със С*** А*** Й***.
Родителските права по отношение на децата се упражняват от бащата въз
основа на влязло в сила решение по гр.д. № 2316/2020 г. по описа на Районен
съд – Пазарджик, с което е утвърдено постигнато между родителите
споразумение по чл. 127, ал. 1 от СК. Със същото местоживеенето на децата е
определено при бащата, а на майката е определен режим на лични отношения
с децата, както следва: всяка втора и четвърта седмица от месеца от 18.00 ч. в
петък до 17.00 ч. в неделя; един месец през лятото, когато бащата не е в
платен годишен отпуск; през всяка четна година – за Нова година, през
първия ден на Великден и през почивните дни около 1-ви май; през всяка
нечетна година – за Коледа, през втория ден на Великден и през почивните
дни около 6-ти май; ежегодно на рождените дни на децата – от 17.00 ч. до
19.00 ч., ако са на училище първа смяна и от 10.00 ч. до 12.00 ч., ако са на
училище втора смяна; по всяко друго време през годината, след
предварително съгласуване с бащата.
До 27.05.2022 г. ответницата е работила като мияч превозни средства в
„К***“ АД, като за периода от месец май 2021 г. до месец октомври 2021 г. е
получила брутно трудово възнаграждение в общ размер на 12 526.55 лв.
На 25.02.2019 г. детето е прието за лечение в „УМБАЛ Пълмед“ ООД,
клон „МС З***“ – П*** по клинична пътека № 198 „Хирургично лечение при
животозастрашаващи инфекции на меките и костни тъкани“ с диагноза:
Флегмон на лява длан и предлакетница; на 05.03.2019 г. – в „МБАЛ Х***“ АД
с диагноза: J18.8 Друга пневмония с неуточнен причинител; на 08.08.2019 г. –
в УМБАЛ Пълмед“ ООД, клон „МС З***“ – П*** по клинична пътека № 219
„Оперативна процедура на таза и долния крайник със среден обем и
сложност“ с диагноза: Гранулом тип „чуждо тяло“ в меките тъкани
некласифициран другаде М60.2 в дясно; на 11.12.2020 г. детето е
консултирано в „УМБАЛ Свети Г***“ ЕАД, гр. П*** с диагноза: Чуждо тяло
в хранопровода; на 06.03.2021 г. е прегледано в „МБАЛ П***“ АД с диагноза:
Травма на главата, неуточнена; на 08.03.2021 г. по желание на бащата е
освидетелствано от съдебен лекар, който е констатирал кръвонасядане по
лицето, издадено е съдебномедицинско удостоверение № 51/2021 г.
В продължение на осемнадесет месеца бабата по майчина линия М***
4
И.а М*** е била детегледач на детето по проект „Родители в заетост“ въз
основа на тристранно споразумение, сключено на 04.04.2019 г. между
Агенция по заетостта, майката и детегледача. В изпълнение на
споразумението на 21.05.2019 г., 10.10.2019 г. и 13.02.2020 г. са извършени
проверки на адреса на отглеждане на детето, при които е констатирано, че
детегледачът полага необходимите грижи за отглеждане на детето, няма
проблеми при извършване на работата и се справя без затруднения.
Съставени са протоколи.
На 13.08.2019 г. ищецът е сезирал Районна прокуратура – П*** с
твърдения, че майката не полага грижи за детето и същото е изложено на
риск. С постановление от 15.10.2019 г. прокуратурата е отказала образуване
на досъдебно производство за престъпление по чл. 182, ал. 1 от НК, като след
извършена проверка е приела, че липсва пряка и непосредствена опасност за
живота и здравето на детето. Във връзка със същата проверка, но инициирана
по сигнал на ДСП С***, на 04.11.2019 г. е издадено и постановление за отказ
да се образува досъдебно производство по пр.пр. № 3099/2019 г. по описа на
Районна прокуратура – П***.
На 23.11.2021 г. ответницата е подала до ОЗД при ДСП С*** молба за
насочване на ищеца към ползване на социална услуга в КСУДС П*** поради
използване пред детето на неприлични и цинични думи по неин адрес. В тази
връзка родителите са насочени към КСУДС П***. Проведени са
индивидуални срещи с тях и една мултидисциплинарна среща с участието на
двамата родители. Работата по случая е приключила с изтичане на срока на
предоставяната социална услуга.
На 18.04.2022 г. ищецът е подал до Районна прокуратура – П*** жалба с
твърдения за извършени спрямо детето сексуални действия от страна на по-
големия му брат. Детето е освидетелствано от съдебен лекар на 15.04.2022 г.
по желание на бабата по майчина линия, за което е издадено
съдебномедицинско удостоверение № 52/2022 г. При прегледа е установено,
че липсват видими травматични увреждания в областта на главата, шията,
тялото, крайниците и ануса. С постановление от 13.07.2022 г. прокуратурата е
отказала да образува досъдебно производство, като е приела, че не е
установено спрямо детето да е извършено престъпление.
Съгласно изготвените по делото социални доклади от ДСП С*** след
раздялата на родителите основните грижи за детето В. АНГ. С. се полагат от
майката, която е подкрепяна от майка си М*** М***. Детето се отглежда в с.
В***, общ. С*** в жилище, което е наследствена собственост на бабата по
майчина линия. Същото е в процес на ремонт – смяна на дограма и
боядисване. По думите на майката на детето е закупено креватче, което
предстои да бъде монтирано. Майката е трудово ангажирана и получава
трудово възнаграждение в размер на 1 600 – 1 800 лв. месечно. Детето общува
с разширения семеен кръг по майчина и бащина линия. През учебната
2021/2022 г. посещава детска градина в с. В***. По данни на директора на
5
детското заведение детето има закупени всички необходими материали за
учебния процес. По данни на учителките на детето то винаги посещава
детското заведение изкъпано, с чисти и изгладени дрехи. Между майката,
детето и бабата по майчина линия има изградена силна емоционална връзка.
По данни на майката тя не възпрепятства срещите с бащата, но връзката
между тях е прекъсната. По данни на бащата основните грижи за детето се
полагат от бабата по майчина линия. Бащата живее в собствено жилище в с.
Л*** общ. С***. Жилището му представлява едноетажна къща, която е
обзаведена и предлага добри хигиенно-битови условия. Бащата е трудово
ангажиран и получава месечно възнаграждение в размер на 650 лв. Детето
контактува с близкия си роднински кръг по бащина линия. Между бащата и
детето има изградена силна емоционална връзка.
Според приетото по делото заключение на съдебно-психологичната
експертиза (с изключение на отговора на въпрос № 5, който не е поставян на
вещото лице) както майката, така и бащата имат родителски капацитет,
възпитателски потенциал, желание и възможност да полагат грижи за
отглеждането и възпитанието на детето си. У В*** няма наличие на синдром
на родителско отчуждение към майката, разбиран като безкомпромисно
обръщане на детето към единия – добрия, обичания родител и също толкова
безкомпромисно отвръщане от другия – лошия, мразения родител. Не са
формирани отрицателни представи за никой от родителите. В*** е
емоционално и чувствително дете, с нормално индивидуално-психическо
развитие. В момента възрастните са успели да го съхранят емоционално и
психически. Няма налична информация за негативни емоционални със***ия
и реакции у детето. Препоръчително е повече комуникация и индивидуални
занимания на родителите с детето – познавателни и развиващи логическото и
аналитично мислене игри, четене на приказки, рисуване, моделиране и други.
За детето е важно да прекарва време с родителите си, само така то ще бъде
устойчиво и ще изгради силна емоционална връзка и привързаност с тях.
Детето споделя положителното си отношение и към двамата родители. В
момента се отглежда преимуществено от баба си по майчина линия. Малките
деца е достатъчно да чувстват закрила, сигурност и обич, за да са щастливи.
Когато едно дете получава от близкото си обкръжение разбиране,
съпричастност, състрадание или признание за добре свършена работа, то се
чувства щастливо и пълноценно. За детето е непосилно да бъде арбитър
между възрастните или да трябва да избира страна. Добре е възрастните да си
дават сметка и преждевременно да спират ситуациите, в които биха се
опитали да му наложат мнението за вече бившия съпруг. В*** е с нормално
индивидуално-психическо развитие и психо-емоционално със***ие. Не
страда от със***ие на стрес, тревожност или депресия. Липсват данни за
задръжки в социо-комуникативното му развитие, даже напротив детето
борави с широк кръг понятия от заобикалящата го действителност. В***
познава всички цветове и основните форми. Има добри възприятия. Назовава
предмети от близкото обкръжение. Ориентиран за собствена личност. Има
6
понятие за пространствено разположение на предмети – зад, пред, до, във.
Зрителната памет е добра – нормални нива на фиксация, репродукция и
ретенция. Правилен мисловен процес по темп, структура и съдържание.
Добре развито мислене, с възможност за логическо опериране. Речниковият и
понятиен запас са богати за възрастта. Говори с ясна, точна, логична и
свързана реч, използва много думи. Емоционално е устойчив, отворен,
общителен. Поддържа пълноценни социални връзки с връстниците – вграден
е в средата, не се изолира от връстниците си. Обича самостоятелни дейности,
но и такива с взаимодействие. Присъства очен контакт по време на разговор
със събеседник. Спазва правила и норми за поведение, зачита авторитети.
Има сравнително добра мотивация за учебен процес, обича да му се показва и
помага.
Свидетелката Г*** Г*** С., съпруга на ищеца, установява, че детето
живее в с. В*** с баба си, а майката живее в П*** на квартира. Детето е при
тях всяка първа, втора и трета седмица от месеца. В продължение на три
седмици не са го взимали, защото детето било настроено от баба си да не
ходи при тях. Имало само три случая, в които детето не искало да тръгне с
тях. Преди да започне делото детето идвало при тях мръсно и със стари
дрехи. При тях детето било спокойно и не плачело за майка си и баба си.
Баща му не говорил за тях, детето също. Оплаквало се единствено от батко си
И***, че го тормози. Взели детето посинено. От него разбрали, че майка му е
казала да каже, че се е ударило в детската градина, но всъщност го бил ударил
брат му. В понеделник попитали госпожата в детската градина дали детето се
е ударило там и тя им отговорила, че майката е отишла в детската градина и е
предупредила, ако бащата пита дали детето се е ударило там, да потвърдят.
Свидетелката А*** К*** Я***, без родство със страните, установява, че
има заведение и магазин в центъра на с. В*** ***. Когато детето било при
бащата, той го водил в нейното заведение да го нахрани и в магазина да му
купи дрехи. Направило й впечатление, че детето идвало със стари,
неподходящи за сезона дрехи и обувки. Веднъж попитала детето какво е яло,
а то отговорило, че е яло орехи. От мъжа си знаела, че майката живее с новия
си съпруг в П***, а за детето се говорело, че живее с баба си във В***.
Свидетелката М*** И.а М***, майка на ответницата, установява, че
В*** живеел постоянно при нея, брат му И*** дошъл при тях преди два
месеца, а сестра им В*** живеела при другата си баба. В*** посещавал
детската градина в с. В***. Водили го и го взимали майка му или баба му, а
когато и двете били ангажирани от градина го взимали други жени.
Ответницата се грижила за детето. Купувала му всичко необходимо – дрехи,
играчки и обувки. Тъй като свидетелката работила по програмата за
отглеждане на дете, им правели внезапни проверки за това как се облича
детето и как се развива. Ищецът плащал определената издръжка, но на части.
Взимал детето според режима на лични отношения. Когато искал да го вземе
извън определеното време, винаги му го давали. За Великден не се обадил на
детето, нито отишъл да го види за рождения му ден. Детето много пъти не
7
искало да тръгне с него. Отрича да е настройвала детето против баща му.
Децата В*** и И*** не били оставяни без надзор от възрастен. Когато се
къпели, или майка им или баба им били при тях. Когато двамата били сами в
банята, вратата била отворена. Ответницата била омъжена и живеела както
при нея във В***, така и в П***. Със съпруга й идвали във В*** и се
случвало да останат да спят там. Вечер В*** спял или във В***, или в П***,
както той искал. Предпочитал да е във В***, като казвал, че това е тяхната
къща.
Свидетелката Н*** А*** С., без родство със страните, установява, че
работи в детска градина „С*** д***“ в с. В*** като детски учител. Детето
посещавало детската градина от две години. Съпругата на ищеца не била
ходила в детската градина и не била контактувала със свидетелката. Преди
около месец-два детето отишло на градина със зараснала рана, синина на
главата. Ответницата се обадила по телефона в детската градина и казала, ако
бащата попита къде се е ударило детето, да кажат, че се ударило в детската
градина. По тялото на детето нямало следи от никакво н***ие. Винаги идвало
чисто, изпрано и спретнато. Сутрин го водели навреме. Ако се случило да
закъснеят, майката винаги се обаждала, за да предупреди, че нещо се е
случило. Режимът в детската градина бил целодневен, храненето –
разнообразно, четири пъти на ден. В*** бил контактно, емоционално, честно
и любознателно дете. Изпитвал страх от костюмирани герои. В детската
градина го приучили на хигиенни навици. Сам се обслужвал при хранене,
обличане и събличане. Последната седмица бабата го водила на градина и
обяснила, че майката е на почивка.
Свидетелят С*** А*** Й***, бивш съжител на ответницата, установява,
че от свои познати разбрал, че ответницата и съпругът й са напуснали
местоработата си и са търсили работа в И***, а от сина си И*** научил, че
ответницата е заминала да работи в А***.
В обясненията си, дадени по реда на чл. 176, ал. 1 от ГПК, ответницата
заяви, че понастоящем със съпруга й живеели на квартира в П***, но
преспивали и във В***. Между В*** и новия й съпруг нямало проблеми и
отношенията им били много добри. Съпругът й имал шестмесечна забрана да
доближава бившата си съжителка за домашно насилие. Не се била върнала в
Б*** само заради операцията, като същата била по спешност. Не възнамерява
да се установи трайно в чужбина.
Изслушан по реда на чл. 127, ал. 2 във връзка с чл. 59, ал. 6 от СК
ищецът заяви, че той трябва да упражнява родителските права, тъй като има
по-добър капацитет и ще се грижи по-добре за детето. Може да го води и да
го взима от детска градина. Има повече свободно време да се занимава с него.
Има постоянен адрес в с. Л*** и разполага с добри условия за живеене.
Изслушана по реда на чл. 127, ал. 2 във връзка с чл. 59, ал. 6 от СК
ответницата заяви, че детето е при нея от самото раждане, а бащата го е
изоставил. Счита, че винаги се е грижила много добре за детето, а бащата не
8
се интересувал от него. Със съпругата му искали да й отмъстят, като й вземат
детето, защото детето на съпругата му не било при тях.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното
от правна страна:
Предмет на делото са предявени от бащата при условията на
кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК за
изменение на определените мерки относно упражняването на родителските
права, местоживеенето, режима на лични отношения и издръжката на
ненавършило пълнолетие дете.
Приети за съвместно разглеждане са предявени от майката насрещни
искове по чл. 127, ал. 2 от СК за изменение на режима на лични отношения на
бащата с детето и по чл. 150 във връзка с чл. 143, ал. 2 от СК за изменение на
размера на дължимата издръжка от родител на ненавършило пълнолетие дете
поради изменение на обстоятелствата.
Исковете с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК, в т.ч. предявеният от
ответницата насрещен иск за изменение на режима на лични отношения,
представляват спорна съдебна администрация, в рамките на която съдът се
произнася по целесъобразност като изхожда от интересите на ненавършилото
пълнолетие дете във всеки конкретен случай, като взема предвид възрастта на
детето и пола му, възможностите на родителя да полага грижи за него,
битовите условия, при които ще бъде отглеждано детето, социалното
обкръжение, възможността за помощ от трети лица при отглеждане на детето,
доходите и имуществото на родителя, моралните качества, привързаността
към детето и други обстоятелства от значение за отглеждането на детето.
По насрещния иск с правно основание чл. 150 във връзка с чл. 143, ал. 2
от СК в тежест на ответницата е да установи при условията на пълно и главно
доказване настъпването на обстоятелства с траен и съществен характер,
породили необходимостта от увеличаване на досегашния размер на месечната
издръжка.
От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства може да се направи извод, че установения до момента начин на
упражняване на родителските права е подходящ и адекватен на нуждите на
детето и напълно съответства на интересите му.
Заключението на съдебно-психологичната експертиза, ценено от съда
като компетентно, обосновано и обективно изготвено, сочи, че и двамата
родители имат родителски капацитет и възпитателски потенциал, имат
желание и възможност да полагат грижи за отглеждането и възпитанието на
детето, което е указание за сериозна загриженост за детето и желание да
изпълнят родителския си дълг. Желанието им бе потвърдено лично от тях и
пред съда при изслушването им по реда на чл. 127, ал. 2 във връзка с чл. 59,
ал. 6 от СК. Ищецът се мотивира с родителския си потенциал, възможността
да се грижи лично за детето и добрите жилищни условия, с които разполага, а
ответницата акцентира върху досегашните грижи, които е полагала за детето,
9
и липсата на загриженост от страна на бащата.
Всеки от родителите е жилищно осигурен. Ищецът живее в собствено
жилище в с. Л*** което предоставя добри хигиенно-битови условия, а
ответницата живее в П*** под наем, като нощува и в жилището на майка си в
с. В***.
Ищецът е трудово ангажиран и получава трудово възнаграждение в
размер около минималната работна заплата за страната. Към момента
ответницата не е трудово ангажирана.
Всеки от родителите може да разчита на помощта на свои близки в
грижите за детето. Ищецът разполага с непосредствената помощ на съпругата
си Г*** Г*** С., а ответницата – на майка си М*** И.а М***, в чийто дом
детето живее почти от раждането си. От скоро грижите за детето се
осъществяват преимуществено от бабата по майчина линия, след като
ответницата се е омъжила и заедно със съпруга си се е преместила да живее в
П***.
И двамата родители в рамките на утвърдения режим на упражняване на
родителските права полагат грижи за детето, разбирани като личните усилия
на родителя във връзка с отглеждането на детето, надзора и възпитателските
похвати по изграждане на личността му. Събраните по делото доказателства
опровергават твърденията на ищеца, че ответницата не полага достатъчно
грижи за детето и излага на риск живота и здравето му. Констатациите на
социалните работници от ДСП С***, изготвили социалното проучване,
възложените от Районна прокуратура – П*** проверки, инициирани по жалби
на ищеца, както и показанията на разпитаните по делото свидетелки М*** и
С. установяват, че ответницата се грижи адекватно за детето и задоволява
здравните, образователните и социалните му потребности. Дори и да се
отчете заинтересоваността в показанията на свидетелката М***, баба на
детето, то показанията на свидетелката С. са напълно незаинтересовани и
кореспондират с изготвените по делото социални доклади, поради което
съдът ги намира за обективни и достоверни. Тази свидетелката установява по
убедителен начин, че детето редовно посещава детската градина, води се в
чист и спретнат вид, с изпрани дрехи и без забележки към облеклото,
приучено е на хигиенни навици и се обслужва само, което показва, че
майката подхожда отговорно към родителските си задължения. Изнесените от
свидетелката С. факти опровергават и показанията на свидетелките С. и Я***,
че детето няма нужната хигиенна и е облечено със стари и неподходящи за
сезона дрехи и обувки. Освен това показанията на първата свидетелка следва
да се преценяват през призмата на чл. 172, ал. 2 от ГПК, тъй като е съпруга на
ищеца, а втората свидетелка има само епизодични наблюдения върху детето,
поради което въз основа на тях не може да се формира цялостна представа за
грижите, полагани от майката за детето.
Неколкократните посещения на детето в лечебни заведения също не
могат да приемат за неглижиране на грижите към него от страна на майката,
10
тъй като за дете в ниска възраст е обичайно да боледува и да се наранява
често, а и по делото няма доказателства, които да установяват, че
заболяванията и травмите на детето са в резултат от проявена от майката
небрежност. Напротив посещенията при лекар показват, че майката следи
здравословното състояние на детето, загрижена е за здравето му и му
осигурява адекватна медицинска помощ.
Недоказани останаха и твърденията на ищеца, направени в хода на
делото, че спрямо детето са били осъществени сексуални (според ищеца)
действия от по-големия му брат И***. По делото няма нито едно
доказателства, което да потвърждава тези съмнения. Напротив – свидетелката
С. заяви в показанията си, че никъде по тялото на детето няма следи от
насилие, а съдебният лекар, освидетелствал детето на 15.04.2022 г. не е
установил травматични увреждания в областта на главата, шията, тялото,
крайниците и ануса на детето. Районна прокуратура – П*** също не е
установила осъществяване на насилие спрямо детето и с постановление от
13.07.2022 г. е отказала да образува досъдебно производство. Прави
впечатление в случая двойственото поведение на ищеца, който на 08.03.2021
г. е завел детето при съдебен лекар, за да констатира кръвонасядане по лицето
му вследствие на удар в маса, а не е завел детето на лекар след като на
04.03.2022 г. е научил за евентуално извършени спрямо него н***ствени
действия. Преглед на детето е направен едва на 15.04.2022 г. и то по
инициатива на бабата по майчина линия, а не на бащата.
Обстоятелството, че майката наскоро е сключила граждански брак и
понастоящем живее със съпруга си в П*** не означава, че е изоставила
грижите за детето и се е дистанцирала от него. Напротив свидетелката М***
потвърждава, че ответницата продължава да се грижи за детето, като му
осигурява подходящи дрехи, обувки и играчки, води го и го взима от детска
градина, със съпруга й остават да нощуват в жилището във В***, а детето
нощува по свое желание във В*** или в П***. Твърденията на ищеца, че
ответницата е заминала да работи в чужбина не се потвърждават от събраните
по делото доказателства. В тази насока показания даде единствено свидетелят
Й***, но показанията му са изолирани и при това не отразяват негови лични
възприятия, а предположения на негови познати и на малолетния му син,
които бяха опровергани от личното явяване на ответницата в съдебно
заседание, проведено на 12.08.2022 г., в което по реда на чл. 176, ал. 1 от ГПК
отрече да е заминала да работи в чужбина и да има намерение да напусне
страната. От друга страна в константната си практика ВКС неведнъж е имал
възможност да посочи, че обстоятелството, че родителят, на когото е
възложено упражняването на родителските права, отсъства от страната за
период от време поради полагане на труд в друга държава членка на ЕС и за
този период е предоставил на родителите си отглеждането на детето не
представлява само по себе си основание за изменение на определения режим
за упражняването на родителските права върху детето. За да се допусне
такова изменение, е необходимо да се установи и втората предпоставка за
11
това, а именно, че това обстоятелство се отразява на положението на детето
като води до влошаването му при родителя, който упражнява родителските
права или че то би се подобрило, ако родителските права се предоставят на
другия родител – в този смисъл Решение № 288 от 15.03.2016 г. по гр.д. №
2640/2015 г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 165 от 04.07.2014 г. по гр.д. №
6469/2013 г. на ВКС, ІІІ г.о. и Решение № 291 от 07.11.2012 г. по гр.д. №
115/2012 г. на ВКС, ІІІ г.о.
При тези данни и като съобрази ниската възраст на детето и силната
емоционална връзка, която има с майка си и баба си по майчина линия, съдът
намира, че в най-добър интерес на детето е родителските права и занапред да
се упражняват от майката. Интересът на детето е висша ценност, за която
съдът следи служебно. Затова определяйки кой от родителите е по-пригоден
да упражнява родителските права, съдът следва да намери това разрешение,
което в най-пълна степен отразява нуждите на детето и неговото желание и
преди всичко осигурява благоденствието на детето и изграждането му като
пълноценна личност. Поради това за момента не следва да бъде уважавано
искането на бащата да упражнява родителските права, като същите следва да
бъдат упражнявани от майката, която ги е упражнявала и досега. Въпреки, че
по делото е установено, че бащата има родителски качества и детето е
привързано към него, предоставянето на родителските права за упражняване
от бащата на този етап не би подобрило положението на детето. Това би
могло да доведе до емоционални сътресения за детето, тъй като ще се
наложат промени в дома му, в начина му на живот и в ежедневното му
обкръжение. Детето все още е в ниска възраст и е лесно ранимо, поради което
следва да му бъдат спестявани такива резки промени в живота, щом не е
налице основателна причина за това. Предвид изложеното следва да бъде
постановено решение, с което да бъде отхвърлен главният иск по чл. 127, ал.
2 от СК и да бъдат разгледани предявените от майката насрещни искове.
Ответницата е направила искане за изменение на установения режим на
лични отношения на детето с бащата, като вместо всяка четна година за Нова
година – от 10.00 ч. на 31 декември до 17.00 ч. на 01 януари и всяка нечетна
година за Коледа – от 12.00 ч. на 25 декември до 12.00 ч. на 27 декември,
детето да бъде с баща си всяка нечетна Нова година (от 10.00 ч. на 31
декември до 17.00 ч. на 01 януари) и всяка четна Коледа (от 12.00 ч. на 25
декември до 12.00 ч. на 27 декември), като се е позовавала на режима на
лични отношения, който има с по-големите си деца В*** и И***. Искането е
основателно и следва да бъде уважено, тъй като се касае за семейни празници
и е в интерес на детето да ги прекарва с брат си и сестра си, за да се създаде
между тях пълноценна емоционална връзка. В същото време няма да бъдат
ощетени личните контакти на детето с бащата, тъй като не се променя броя на
дните, в които двамата ще осъществяват лични отношения.
Като основателен следва да бъде уважен и искът на ответницата за
увеличение на дължимата на детето месечна издръжка, която към настоящия
момент е под законоустановения минимум съгласно чл. 142, ал. 2 от СК. От
12
първоначалното определяне на издръжката до момента са изминали повече от
три години, през което време детето е пораснало, увеличили са се нуждите
му, повишил се е стандартът на живот в страната, увеличен е минималният
размер на издръжката на дете и са нараснали разходите на лице от
домакинството според данните, публикувани от НСИ, което безспорно
определя нуждата от повече средства за издръжка на едно дете. За сравнение
средният паричен разход на лице от домакинството през второто тримесечие
на 2019 г. е бил 1 389.60 лв. месечно, а за второто тримесечие на 2022 г. е
1 952.93 лв. месечно, т.е. за период от три години разходите за живот са се
увеличили с почти 600 лв. месечно. Към настоящия момент детето е на четири
години и осем месеца и посещава детска градина. Обичайните нужди на дете
в тази възраст включват основно разходи за облекло, храна, учебни
материали, отдих и развлечение. Няма данни детето да страда от сериозно
или хронично заболяване, изискващо скъпоструващо лечение, нито да има
специални потребности или дарби, които изискват разходи, по-големи от
обичайните. Изложените обстоятелства са с траен и съществен характер и
пораждат необходимостта от увеличаване на размера на месечната
издръжката на детето. Като взе предвид това съдът намира, че към настоящия
момент необходимите средства за посрещане на основните потребности на
детето са в размер на 400 лв. месечно. Тази издръжка съгласно чл. 143, ал. 1 и
2 от СК следва да бъде предоставяна от двамата родители според
възможностите им. И двамата родители са в трудоспособна възраст. Бащата е
трудово ангажиран и получава трудово възнаграждение в размер около
минималната работна заплата за страната. Майката не е ангажирана по
трудово правоотношение, но няма здравословни проблеми, нито по делото са
известни други причини, които да й пречат да работи и да реализира доходи в
средния за страната размер. До месец май 2022 г., когато е прекратено
трудовото й правоотношение с „К***“ АД, е получавала брутно трудово
възнаграждение в размер над средния за страната. Бащата има задължение да
издържа още едно малолетно дете, а майката – две ненавършили пълнолетие
деца. При тези данни съдът приема, че издръжката на детето следва да бъде
поета от двамата родители по равно, като дължимата от бащата издръжка
бъде увеличена от 170 лв. на 200 лв. месечно, считано от датата на подаване
на насрещната искова молба – 30.12.2021 г. до настъпване на основания за
изменение или прекратяване на издръжката. За разликата над 200 лв. месечно
до предявения размер от 230 лв. месечно искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен, доколкото определяне на по-висок от посочения размер на
издръжката би бил предпоставка за неоснователно обогатяване на детето.
По тези съображения съдът счита, че следва да бъде постановено
решение, с което предявените от бащата искове по чл. 127, ал. 2 от СК за
предоставяне на родителските права на него, определяне на местоживеенето
на детето при него, определяне на режим на лични отношения на детето с
майката и осъждане на майката да заплаща издръжка на детето да бъдат
отхвърлени като неоснователни, бъде уважен предявеният от майката
13
насрещен иск по чл. 127, ал. 2 от СК за изменение на режима на лични
отношения на детето с бащата и частично да бъде уважен насрещният иск на
майката по чл. 150 във връзка с чл. 143, ал. 2 от СК за изменение на размера
на дължимата на ненавършилото пълнолетие дете месечна издръжка.
Искането на страните за присъждане на разноските по делото не може
да бъде уважено. Правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на
спора не може да намери приложение в делата по чл. 127, ал. 2 от СК пред
първата инстанция. Това разрешение следва от характера на производството
на спорна съдебна администрация, приложима при спор относно
родителските права в случаите, когато родителите не могат да постигнат
извънсъдебно споразумение. За разлика от исковото производство, в него не
се решава със сила на пресъдено нещо спор за съществуването или
несъществуването на едно материално право, а само се оказва съдействие
относно начина на упражняване на родителските права, признати и
гарантирани от закона, така че липсва типичната за исковото производство
квалификация на страните като ищец и ответник. Съдебното решение, което
следва да изхожда от правилото за защита по най-добрия начин на интересите
на малолетното или непълнолетното им дете, ползва и двамата родители и
затова в първоинстанционното производство всяка страна следва да понесе
разноските, които е направила, независимо от изхода на спора. В този смисъл
е Определение № 385 от 25.08.2015 г., постановено по ч.гр.д. № 3423/2015 г.
на ВКС, I г.о.
Предвид липсата на произнасяне по въпроса за сторените от страните
разноски е безпредметно и обсъждането на направеното от пълномощника на
ответницата възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
заплатено от ищеца.
На основание чл. 78, ал. 6 във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 2 от ГПК в тежест
на ищеца следва да се възложи дължимата държавна такса върху увеличения
размер на издръжката в размер на 43.20 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК Районен съд –
П***
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А*** В*** С., ЕГН ********** от с. Л***
общ. С***, ул. „Ч***“ *** против И.В. Я*** (понастоящем Я.), ЕГН
********** от с. В***, общ. С***, ул. „С***“ *** искове с правно основание
чл. 127, ал. 2 от СК за предоставяне упражняването на родителските права по
отношение на ненавършилото пълнолетие дете В. АНГ. С., ЕГН **********
на бащата А*** В*** С., определяне на местоживеенето на детето при
бащата, определяне на режим на лични отношения с майката И.В. Я***
(понастоящем Я.) и осъждане на майката да заплаща издръжка на детето в
размер на 170 лв. месечно чрез неговия баща и законен представител, ведно
14
със законната лихва за всяко просрочено плащане, считано от влизане в сила
на съдебното решение.
ИЗМЕНЯ определения с одобрената от съда съдебна спогодба по гр.д.
№ 541/2019 г. по описа на Районен съд – П*** режим на лични отношения на
детето В. АНГ. С., ЕГН ********** с бащата А*** В*** С., ЕГН **********
от с. Л*** общ. С***, ул. „Ч***“ *** в частта, касаеща личните контакти по
време на празниците – Коледа и Нова година, по следния начин: бащата има
право да вижда и взема при себе си детето всяка нечетна Нова година от 10.00
ч. на 31 декември до 17.00 ч. на 01 януари и всяка четна Коледа от 12.00 ч. на
25 декември до 12.00 ч. на 27 декември. В останалата част режимът на лични
отношения се запазва така, както е определен с одобрената от съда съдебна
спогодба по гр.д. № 541/2019 г. по описа на Районен съд – Пазарджик.
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 от СК размера на дължимата от А***
В*** С., ЕГН ********** от с. Л*** общ. С***, ул. „Ч***“ *** на
ненавършилото пълнолетие дете В. АНГ. С., ЕГН ********** месечна
издръжка, определена с одобрена от съда съдебна спогодба по гр.д. №
541/2019 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, от 170 лв. на 200 лв., като
ОСЪЖДА А*** В*** С., ЕГН ********** от с. Л*** общ. С***, ул. „Ч***“
*** да заплаща на ненавършилото пълнолетие дете В. АНГ. С., ЕГН
********** чрез неговата майка и законен представител И.В. Я***
(понастоящем Я.), ЕГН ********** от с. В***, общ. С***, ул. „С***“ *** на
основание чл. 143, ал. 2 от СК издръжка в размер на 200 лв. месечно, платима
по банкова сметка на майката до 20-то число на текущия месец, ведно със
законната лихва за забава за всяко просрочено плащане, считано от
30.12.2021 г. до настъпване на основания за нейното изменение или
прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за изменение на издръжката за
разликата над 200 лв. до предявения размер от 230 лв. месечно.
ОСЪЖДА А*** В*** С., ЕГН ********** от с. Л*** общ. С***, ул.
„Ч***“ *** да заплати по сметка на Районен съд – Пазарджик държавна такса
в размер на 43.20 лв.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните чрез пълномощниците им
и на ДСП С*** чрез ССЕВ.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
15