РЕШЕНИЕ
№ 290
гр. Пловдив, 08.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Светлана Анг. Станева
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско
дело № 20225300502478 по описа за 2022 година
Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от ГПК
във връзка с чл.45, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.52 от ЗЗД.
Образувано е по две постъпили въззивни жалби - от ищеца в
първоинстанционното производство С. Т., чрез адв. П. Т., и от ответниците в
първоинстанционното производство Р. К. и Ж. К., чрез адв. Р., против
решение №260055/01.07.2022 г., постановено по гр.д. №1116/2020 г. на РС -
*****, І гр.с., с което са осъдени Ж. К. и Р. К. да заплатят солидарно на С. Т.
сумата от 2 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от причинени на 25.10.2017 г. в гр. *****
травматични увреждания - контузия на лицето; кръвонасядане и охлузване по
долния клепач на ляво око, охлузване по долна устна и под брадата,
охлузвания по шията и гръдния кош, охлузване по първи пръст на лява ръка и
кръвонасядане и оток на лява длан, ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва от датата на увреждането 25.10.2017 г. до окончателното
изплащане, както и сумата от 849,50 лв. направени по производството
разноски, като е отхвърлен предявения иск за заплащане сумата от 30 лв.,
1
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи
за извършен преглед, ведно с обезщетение за забава в размер на законната
лихва, считано от 26.10.2017 г. до окончателното заплащане.
С. Т. е осъден да заплати на Ж. К. сумата от 200 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
негативни емоции и изживявания от причинена на 20.10.2019 г. в гр. *****
обида – „*****“, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва
от датата на увреждането 20.10.2019 г. до окончателното изплащане, сумата
от 200 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в негативни емоции и изживявания от отправена на 22.10.2019 г. в гр.
***** заплаха с жест, означаващ прерязване на гърло, ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва от 22.10.2019 г. до окончателното
заплащане и сумата от 800 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоции и изживявания от
отправени на 23.10.2019 г. в гр. ***** закани и обиди на висок глас – „*****“,
„Ще ви счупя тиквите“, „Мъртви сте“, „Ще ви смачкам“, ведно със законната
лихва от датата на увреждането 23.10.2019 г. до окончателното изплащане,
като е отхвърлен предявеният иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоции и изживявания от
отправени на 23.10.2019 г. в гр. ***** закани и обиди на висок глас – „*****“,
„Ще ви счупя тиквите“, „Мъртви сте“, „Ще ви смачкам“, до пълния му размер
от 1600 лв.
С. П. Т. е осъден да заплати на Р. П. К. сумата от 200 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
негативни емоции и изживявания от отправена на 22.10.2019 г. в гр. *****
заплаха с жест, означаващ прерязване на гърло, ведно с обезщетение за забава
в размер на законната лихва от 22.10.2019 г. до окончателното заплащане, и
сумата от 800 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в негативни емоции и изживявания от отправени на 23.10.2019
г. в гр. ***** закани и обиди на висок глас – „*****“, „Ще ви счупя тиквите“,
„Мъртви сте“, „Ще ви смачкам“, ведно с обезщетение за забава върху сумата
в размер на законната лихва от датата на увреждането 23.10.2019 г. до
окончателното изплащане, като са отхвърлени предявения иск за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоции и
изживявания от отправена на 22.10.2019 г. в гр. ***** заплаха с жест,
2
означаващ прерязване на гърло до пълния му размер от 400 лв., и предявения
иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
негативни емоции и изживявания от отправени на 23.10.2019 г. в гр. *****
закани и обиди на висок глас – „*****“, „Ще ви счупя тиквите“, „Мъртви
сте“, „Ще ви смачкам“, до пълния му размер от 1600 лв.
С въззивната жалба, депозирана от Р. К. и Ж. К., се обжалва
решенето в частта, в която е уважен предявеният от С. Т. иск за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва и разноски, както и в частта,
в която са отхвърлени насрещните искове. Навеждат се доводи за
неправилност, незаконосъобразност - нарушение на материалния и
процесуалния закон, и необоснованост. Считат, че съдът не се е произнесъл
по всички възражения на ответниците. Твърди се, че действията са извършени
при условията на неизбежна отбрана, като в този случай деликтната
отговорност се изключва. Излагат се подробни съображения за недоказаност
на исковете на Т., като се прави позоваване на опитните правила. Твърди се,
че е налице съпричиняване, както и, че размерът на обезщетението е
несправедлив. Навеждат се и доводи за неправилност на решението по
отношение на насрещните искове - неправилно е определен периода на
негативните изживявания. Иска се отмяна на решенето в атакуваната част,
отхвърляне на първоначалния иск и уважаване изцяло на насрещните искове.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от
насрещната страна С. Т., като се излагат подробни съображения за
неоснователност на въззивната жалба. Иска се първоинстанционното решение
в тази част да се потвърди. Твърди се, че съдът е обсъдил доводите за
неизбежна отбрана, а позоваването във въззивната жалба на СМЕ е
избирателно. С въззивната жалба се излагат нови фактически твърдения за
механизма на настъпване на уврежданията, съпричиняването не е наведено в
процеса като възражение. Излагат се и подробни съображения за
неоснователност на насрещните искове в отхвърлената им част.
Срещу съдебния акт е депозирана и въззивна жалба от С. Т., като
се обжалва решението в частта, в която е отхвърлен искът за имуществени
вреди, уважени са предявените насрещните искове и за разноските. Излагат се
подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на съдебния
акт в тези части. Твърди се, че в случая не следва да се има предвид влязлото
3
в сила решение по ЗЗДН, това би довело до невъзможност за защита в
производството за обезщетение за вреди от деликт с оглед специфичното
разпределение на доказателствената тежест по специалния закон. Навеждат се
и доводи за неправилност на решението в частта за разноските. Прави се
възражение за прихващане между присъдените на страните разноски. Иска се
уважаване на първоначално предявения иск за имуществени вреди, както и
отхвърляне на насрещните искове за неимуществени вреди за деянията на
20.10.2019 г. и 22.10.2019 г., а за деянието на 23.10.2019 г. да се намали
размера до 200 лв. за всяка от ищците по насрещния иск.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор на
тази жалба от насрещната страна.
Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, като
прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Въззивните жалби са депозирани в законоустановения срок,
изхождат от легитимирана страна и са насочени срещу съдебен акт,
подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явяват процесуално
допустими и следва да се разгледат по същество.
При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се
констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на
правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и
допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран – по
предмета на делото, правилно изведен въз основа на въведените от ищеца
(ищците по насрещните искове) твърдения и заявения петитум. Правилно е
дадена материално – правната квалификация на исковете. Налице са всички
положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки за
постановяване на решението.
Въззивната проверка за правилност се извършва на решението
само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият
състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни
материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично
направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания,
дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Въззивната инстанция, като съобрази доводите на страните,
съгласно правилата на чл.235, ал.2 вр. чл.12 от ГПК, и предвид релевираните
в жалбата въззивни основания, прие за установено следното:
Първостепенният съд е сезиран с предявени осъдителни искове –
първоначални и насрещни - с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД - за заплащане
на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като от Т. е предявен и
иск за заплащане на причинени имуществени вреди. Предявени са и
акцесорни искове за заплащане на лихви върху исковите суми.
4
Ищецът Т. твърди, че на 25.10.2017 г. слизал по стълбите на
жилищната сграда, в която живее, и видял, че ответницата Ж. К. реже с нож
кабела на осветлението. До нея стояла майка й – ответницата Р. К., негова
сестра. Няколко пъти казал на Ж. да спре да реже кабела, но тя продължила.
Когато ищецът се приближил до стълбищната площадка на втория етаж, Р. К.
започнала да се държи агресивно, да го бута, удря и драска с нокти по лицето.
В този момент Ж. К. тръгнала нападателно срещу него с нож в ръцете, но Т.
успял да го избие. Тогава тя също започнала да го удря и драска с нокти по
лицето. В този момент се намесил бащата на ищеца, като успял за кратко да
прекрати спречкването. Двамата тръгнали да слизат надолу по стълбите, но Р.
и Ж. тръгнали след тях и се опитали да го ударят. Тогава се намесила майката
на ищеца, която избутала ножа от ръцете на Ж., но последната я ритнала.
Ищецът застанал между майка си и двете ответници, които отново му нанесли
удари с ръце, драскали го с нокти, скъсали връхната му дреха. След известно
време се оттеглили, а той успял да се обади на телефон 112, за да повика
помощ. Скоро пристигнали полицаи и линейка. Бил прегледан от лекар, който
установил, че кръвното му налягане е 170 на 90, а сърдечната честота – 80.
Поставил му диагноза „контузия на лицето“. На другия ден му било издадено
съдебно-медицинско удостоверение (СМУ), в което били отразени
констатациите на съдебния лекар, че са причинени контузия на лицето,
кръвонасядане и охлузване по долния клепач на лявото око, охлузване на
долната устна и под брадата, охлузвания по шията и гръдния кош, охлузвания
по първия пръст на лява ръка, кръвонасядане и оток на лявата длан. Сочи, че
действията на ответниците са противоправни, тъй като са му причинили
имуществени и неимуществени вреди. Понесените от него увреждания на
здравето и телесната цялост са му причинили болки и страдания за
сравнително продължителен период от време. Променил е обичайните си
навици, като е спрял да посещава места за социални контакти, отложил
срещите си с приятели. Изпитвал болки в лявата половина на главата, имал
замъглено зрение на лявото око, имал трудности при хранене. Наложило се да
заплати 30 лева за медицински преглед. Моли да бъде постановено решение, с
което ответниците да бъдат осъдени солидарно да му заплатят обезщетение за
описаните неимуществени вреди в размер на 2000 лева и обезщетение за
имуществени вреди в размер на 30 лева, ведно със законната лихва върху тези
суми, считано от датата на увреждането, съответно 25.10.2017 г. и 26.10.2017
г., до окончателното изплащане. Претендира направените по производството
разноски.
Ответниците оспорват изцяло предявените искове. Твърдят, че
исковата молба е нередовна, тъй като от нея не става ясно кои увреждания от
кого се твърди, че са причинени, както и колко продължителен е бил
периодът, през който са изпитвани болки и страдания. Липсват и конкретни
факти кои точно негови навици са променени и в какво се изразява
нарушеното функциониране на зрителната система и неговата
продължителност. Твърдят, че С. Т. е брат на Р. К., както и, че тя и съпругът й
5
притежават втори жилищен етаж от сградата, намираща се в гр. *****, ул.
*****, а ищецът – останалите три етажа. До 24.10.2017 г. Ж. К. ползвала
втория жилищен етаж. Причината да се премести е, че на 23.10.2017 г. двете
ответници били в това жилище, когато около 7,30 часа С. Т. започнал да
тропа по стената от стълбището и по входната им врата, като отправял към
тях обиди и закани. С малки прекъсвания това продължило до 9,30 часа.
Страхували се да излязат, изчакали пристигането на майстори и тогава
излезли. Въпреки присъствието на външни хора, когато ищецът ги видял,
отново започнал да ги нарича „*****“, както и да се заканва, че ще ги убие.
Това предизвикало силен страх у тях, тъй като С. Т. е бивш щангист,
физически много силен и склонен към агресия. Оспорват изцяло изложените
в исковата молба твърдения относно случката на 25.10.2017 г. Твърдят, че на
тази дата Р. К. отишла в жилището на дъщеря си на втория жилищен етаж.
Срещнала брат си и той й поискал пари. Това я подразнило и тя подминала
мълчаливо. Пред входната врата на втория етаж видяла два черни чувала,
които не били техни, и ги преместила пред вратата на горния етаж. Малко по-
късно излезли и чувалите отново били поставени пред тяхната врата. Те ги
преместили, за да минат, и излезли. След малко се върнали да вземат чадъри.
Тогава срещнали ищеца, който им казал, че трябва да му плащат заплата за
домоуправител. Това отново подразнило Р. К., която отговорила, че
незаконно прекараният от него кабел, минаващ пред вратата им, ще бъде
отрязан. Взела нож и започнала да го реже. Тогава С. Т. тръгнал да тича
надолу по стълбите, като я блъснал в стената и тя изпуснала ножа. Започнал
да я удря с юмруци по тила и по гърба. Ж. К. пищяла и се развикала да
престане с побоя. Вместо да направи това, ответникът й нахлузил качулката
върху лицето и привел главата й към гърдите, така че тя започнала да се
задушава. През това време Р. К. вече била повалена на земята и ищецът се
нахвърлил отново върху нея, като продължил да й нанася множество удари, а
тя махала с ръце и крака в опит да отблъсне нападението. Ж. се опитала с
ръце да го отдръпне от майка си, но не успяла, като продължила да крещи. В
този момент се появил бащата на С. и Р. и побоят престанал. Двете ответници
се прибрали в дома си и се обадили на телефон 112. Когато дошли полицаите,
те излезли да им отворят. Ж. установила, че телефонът й липсва. Били в шок
от нанесените удари и преживяното, треперили, имали некоординирани
движения. Дори да са причинили на ищеца посочените от него увреждания,
това е станала при неизбежна отбрана, поради което не дължат заплащане на
обезщетение за претърпените от него вреди. Молят предявения иск да бъде
отхвърлен.
Ж. К. е предявила насрещен иск за заплащане на сумата от общо
2000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
вследствие на извършено от С. Т. домашно насилие на 20.10.2019 г., на
22.10.2019 г. и на 23.10.2019 г. Първият акт се изразява в отправяне на
репликата „*****“, от която тя дълбоко се обидила, развалило се
настроението й и не успяла да се забавлява на сватбеното тържество, на което
6
отивала. Обезщетението, което се претендира за претърпените вреди, е в
размер на 200 лева. Вторият акт е извършен на 22.10.2019 г., когато С. Т.
направил жест към нея с ръка, означаващ, че ще й пререже гърлото.
Обезщетението за претърпените вреди се претендира в размер на 200 лева. На
следващия ден започнал да тропа по входната й врата, като я наричал „*****“
и се заканвал на нея и майка й с думите „Ще ви счупя тиквите!“, „Мъртви
сте“, „Ще ви смачкам“. Това продължило около два часа, след което тя и
майка й излезли от сградата, а С. Т., като ги видял, отново отправил към тях
обиди и закани. Обезщетението за претърпените вреди се претендира в размер
на 1600 лева. Тези три случки много я изплашили и притеснили, дни наред
била травмирана и не била пълноценна в работата си. Претендира и законната
лихва върху главницата, считано от 28.10.2019 г. до окончателното
заплащане.
Ответницата Р. К. също е предявила насрещен иск за заплащане на
сумата от общо 2000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени вследствие на извършено от С. Т. домашно насилие на
22.10.2019 г. и на 23.10.2019 г. Първият акт на насилие бил извършен на
22.10.2019 г., когато С. Т. направил с ръка жест към нея, означаващ, че ще й
пререже гърлото. Обезщетението за претърпените вреди се претендира в
размер на 400 лева. На следващия ден той тропал по входната врата на втори
етаж, като я обиждал с думата „*****“ и се заканвал на нея и дъщеря й с
думите „Ще ви счупя тиквите!“, „Мъртви сте“, „Ще ви смачкам“. Това
продължило около два часа, след което тя и Ж. К. излезли от сградата, а С. Т.,
като ги видял, отново отправил към тях обиди и закани. Обезщетението за
тези вреди се претендира да е 1600 лева. Тези две случки много я изплашили
и притеснили. Претендира и законната лихва върху главницата, считано от
28.10.2019 г. до окончателното й заплащане.
Ответникът по насрещните искове оспорва изцяло същите.
Твърди, че на 20.10.2019 г. не е обиждал Ж. К. с думата „*****“, като оспорва
и, че на този ден тя е присъствала на сватбено тържество. Сочи, че на
21.10.2019 г. около 21,30 часа Р. К., К. К. и Ж. К. посетили дома му и
проявили агресия спрямо него, включително като му нанесли множество
удари. Поради това на следващия ден посетил полицията, за да подаде жалба
за нанесения му побой. Оспорва твърденията, че, излизайки от сградата на РУ
на МВР гр. *****, е отправил заплашителни жестове към Р. К. и Ж. К..
Твърди, че признанията му за отправени обиди към двете на 23.10.2019 г. не
се отнасят до действия с продължителност от два часа, а за епизодично
отправени такива, съдържащи се на приетия запис по гр.д. №2333/2019 г. и
№2332/2019 г. по описа на АРС. Оспорва твърденията, че Р. К. и Ж. К.
изпитват страх от него, който е мотивирал втората от тях да напусне
жилището си, а първата – да го посещава, тъй като по отношение и на двете е
издадена заповед за защита от домашно насилие, а такава е налична и по
отношение на него. При определяне на размера на обезщетението следва да се
съобрази, че влошените отношения между страните са следствие на
7
поведението на Р. К., К. К. и Ж. К., които многократно са обиждали и
заплашвали С. Т. и неговите възрастни родители.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е приел за
установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, че С. Т. и Р. К. са брат и сестра, а Ж.
К. е дъщеря на Р. К.. С. Т. е собственик на първи, трети и четвърти етаж от
жилищна сграда, намираща се в гр. *****, ул. *****, и в нея се намира
неговият дом. Р. К. и съпругът й притежават втори етаж от същата сграда, на
който до 24.10.2019 г. е живяла Ж. К.. На приземния етаж живеят
свидетелката М. Т.а и съпругът й П., родители на С. Т. и Р. К..
През 2017 г. свидетелката чула, че на втория етаж станало
спречкване. След възприемане на викове, свидетелката и съпругът й се
качили да проверят каква е причината за това. Разбрала, че повод за разпрата
е поставена от сина й крушка на общата стълбищна клетка, като Ж. се
опитала да пререже с нож кабела, който я захранва. С. я хванал, за да я свали
от стола, и тогава тя и майка й започнали да го удрят. М. Т.а видяла, че С. е с
разкъсана тениска и има кръв по устата, както и, че Ж. била вдигнала нож над
главата му. Бащата на Р. К. я държал, за да не нападне С., а свидетелката се
опитала да хване Ж. за крака. Ответницата посегнала да я ритне. В това време
С. бил седнал на стълбището и извикал към нея да бяга. Тогава свидетелката
се прибрала, тъй като наскоро била претърпяла оперативно лечение. Р. и Ж.
нямали рани и скъсани дрехи. С. повикал полиция, след което посетил
лечебно заведение, за да зашият цепнатината на устатата му. Имал три шева.
Свидетелят Д. К. видял синини около окото на С. Т., както и
шевове по устата му, но същият не може да уточни кога е станало това.
Приблизително определя периода от около две години преди съдебното
заседание, в което е проведен разпита му – 24.09.2021 г., като съдът е приел,
че показанията му касаят инцидент, възникнал на 21.10.2019 г., който не е
предмет на производството. Това се отнася и до показанията на свидетеля С.
М., на когото С. разказал, че са го били племенницата, сестра му и нейният
съпруг.
Според показанията на свидетеля К. К., съпруг на Р. К. и баща на
Ж. К., когато двете се прибрали на 25.10.2017 г., треперили. Съпругата му
била ударена по врата и главата, ръцете й били ожулени. Разказала му, че
брат й я блъснал по стълбите и започнал да я удря с юмруци в тила на главата.
Баща им и Ж. К. успели да ги разделят. Тогава свидетелят отишъл при С. Т..
Той и баща му го чакали на стълбите. Свидетелят попитал С. Т. не го ли е
срам да удря жена в гръб. Той започнал да се оправдава, че те са го
нападнали, предизвикали го, като му показал какво са му направили – окото
му било ожулено, а тениската - скъсана. След тази случка Ж. и Р. били много
разстроени в продължение на една седмица.
На следващия ден – 26.10.2017 г. - С. Т. посетил УМБАЛ „Свети
Георги“ гр. ****, за да бъде прегледан. От издаденото съдебно-медицинско
8
удостоверение е видно, че в предварителните сведения е съобщил, че предния
ден около 11.30 часа в дома му е бил удрян от сестра си и племенницата си с
юмруци по главата и тялото, дран с нокти по лицето и окото. Съставен е фиш
от Спешна медицинска помощ, в който е отразено, че е ударен с ръце по
тялото, лицето и горна устна, лява ръка. Въз основа на тези данни и
извършения преглед е установено, че при станалия инцидент на 25.10.2017 г.
на С. Т. са причинени следните увреждания: контузия на лицето;
кръвонасядане и охлузване по долния клепач на ляво око, охлузване по долна
устна и под брадата, охлузвания по шията и гръдния кош, охлузване по първи
пръст на лява ръка и кръвонасядане и оток на лява длан, както и, че те добре
отговарят по начин и време да са получени така, както е отразено в
предварителните сведения.
От заключението по съдебно-медицинската експертиза (СМЕ) се
установява, че отразените в съдебно-медицинското удостоверение
оплаквания за болезненост в лявата половина на главата и замъглено зрение
на лявото око са изисквали прегледи от специалисти – невролог и
офталмолог. Тъй като липсват данни такива да са извършени, обективно не е
възможно да се прецени дали са били налични и дали те са в причинно-
следствена връзка с описаните увреждания.
С решение по гр.д. №2332/2019 г. на РС ***** С. Т. е задължен да
се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Р. К. и му е
забранено да се приближава до нея, жилището й, местоработата й, както и до
местата за социални контакти и отдих на същата.
С решение по гр.д. №2333/2019 г. на същия съд С. Т. е задължен
да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Ж. К. и му е
забранено да се приближава до нея, жилището й, местоработата й, както и до
местата за социални контакти и отдих на същата.
Съдът е приел, че силата на пресъдено нещо по тях има
правоустановително действие между страните по отношение на
правопораждащите факти, с доказателствена сила се ползват и мотивите към
тях. Ето защо е прието, че не е необходимо да се събират и обсъждат
доказателства за това, че на 20.10.2019 г. С. Т. е отправил обидни думи към
Ж. К., като я е нарекъл „*****“, че на 22.10.2019 г. е направил към Ж. К. и Р.
К. жест с ръка, който означава, че ще им пререже гърлото, както и, че на
23.10.2019 г. е тропал по вратата на апартамента на втори жилищен етаж в
сградата, намираща се на улица *****, в който се намирали Ж. К. и Р. К., като
отправил към тях думите „***** мръсни“, „ще ви убия“, „мъртви сте“.
С въззивната жалба, депозирана от Т., се възразява срещу тези
изводи на съда, като се твърди, че влезлите в сила решения по ЗЗДН не се
ползват със сила на пресъдено нещо и се сочи съдебна практика.
Действително, с решение №159/15.03.2010 г. по гр. дело
№1654/2009 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, е прието, че решенията по чл. 12-19
9
ЗЗДН са диспозитивни и представляват проява на съдебна администрация на
гражданските правоотношения; че независимо, че тези решения са насочени
към промяна на гражданските правоотношения, те се постановяват от съда не
по силата на потестативно право на една страна спрямо друга, поради което
не се ползват със силата на пресъдено нещо (СПН); при тях липсва
потестативно право, което да е предмет на СПН, а новото правно положение,
което тези актове пораждат, не може изобщо да се ползва СПН.
Противоречие в практиката на ВКС в тази насока няма. Ето защо настоящия
състав счита, че изводът на първостепенния съд, че решенията по гр.д.
№2332/2019 г. и гр.д. №2333/2019 г. се ползват със СПН, е неправилен, като
доводът на жалбоподателя Т. е основателен.
Не се възприемат обаче съображенията, че единствено влязлата в
сила присъда е задължителна за гражданския съд. Според решение
№53/23.02.2017 г. по гр.д. №2760/2016 г. на ВКС, IV г.о., макар и като
постановено в производство по спорна съдебна администрация на граждански
правоотношения, решението по ЗЗДН, с което са постановени мерки за
защита от домашно насилие, да не се ползва със СПН, това не означава, че в
производство по иск по чл. 45 ЗЗД, в което ищецът твърди, че процесният
деликт е насилието, установено и с решението по ЗЗДН (а и в производства по
други искове, когато установеното домашно насилие е от значение за
спорното правоотношение), съдът трябва да игнорира това решение като
доказателство по делото. Съгласно общия принцип, установен с чл. 12, чл.
235, ал. 2 и 3 и чл. 236, ал. 2 ГПК, съдът следва да преценява решението по
ЗЗДН по вътрешно убеждение, наред и в съвкупност с останалите относими
доказателства, събрани в производството по иска по чл. 45 ЗЗД (респ. – в
друго производство), още повече, че решението по ЗЗДН се постановява в
рамките на състезателно съдебно производство, в което се събират
доказателства и предмет на доказване е именно домашното насилие.
Съображения в същия смисъл са изложени и в решение №823/11.12.2009 г. по
гр. дело №266/2009 г. на III-то гр. отд. на ВКС и решение №217/27.05.2015 г.
по гр. дело №6851/2014 г. на IV-то гр. отд. на ВКС. По тези съображения
влезлите в сила съдебни решения по ЗЗДН следва да се съобразят,
съпоставени и с останалите доказателства по делото, а не да се игнорират.
По отношение на първоначално предявените искове – от С. Т.
срещу Р. К. и Ж. К.:
10
Настоящият състав счита, че по делото е безспорно установено, че
на 25.10.2017 г. е възникнал инцидент, чиито инициатори са били К.. Същите,
не по установения ред, са предприели действия – прерязване на прекаран от
Т. кабел за осветление на общото стълбище.
Спорен момент е коя от двете е започнала да реже кабела. Според
отговора на исковата молба, това е направено от Р. К., а не както се твърди в
исковата молба – Ж. К.. Това е ирелевантно – без значение е коя от двете е
извършила прекъсването на кабела, тъй като този факт е установен – за това
говори св. Б. Я., отразено е и в приложената докладна записка от
полицейските служители. Настоящият състав обаче приема, че прерязването е
осъществено от Ж. К., доколкото у нея е установен ножа от св. Т.а, а не се
твърди да е хвърлян и впоследствие да го е вземала.
Не е установено по делото кой е инициатор на размяната на удари.
Единственият разпитан по делото свидетел, който изяснява действия на
страните при този инцидент, е М. Т.а, но възприятията касаят развитието на
скандала, а не възникването му. Свидетелката е видяла „Ж. … над главата му
с нож“, докато С. Т. е седял на стълбището, а баща му е държал Р..
Установено е, че върху Т. е имало следи, констатирани при
извършения преглед от лекаря от Бърза помощ, а и отразени в СМУ. Не са
налице обективни данни за причинени на К. увреждания. В отговора на
исковата молба се твърди, че Т. е изблъскал в гръб сестра си, която се
блъснала в стената на стълбището и изпуснала ножа, а братът нанасял удари в
гърба и по тила на Р. К.. Единственият, който говори за следи от побой, е св.
К. К.. Липсват обаче обективни данни. Нещо повече – не е направено
оплакване от Р. К. нито пред св. П. за това, какво й е причинено, нито пред
полицейските служители. За увреждания по К. говори единствено св. К. К..
Показанията му обаче, доколкото се явяват изолирани, се прие, че обслужват
интересите на неговата съпруга, но според настоящия състав не отговарят на
обективната истина. Никой от разпитаните по делото свидетели, включително
и полицейските служители, посетили мястото на инцидента, не говорят за
установени следи от насилие върху Р. К., респективно – да се е оплакала от
такова. От друга страна тениската на С. Т. е била скъсана, имало е
наранявания и кръв по него. В СМУ са отразени кръвонасядане на лявото око,
охлузване в същата област, по кожата на брадата, по лигавицата на долната
устна, по шията, гръдния кош и охлузване и кръвонасядане и оток на лявата
длан. СМЕ посочва и по какъв начин могат да се причинят посочените
увреждания. В този смисъл, доколкото са налице научни данни, не следва да
се обсъждат твърдените във въззивната жалба на К. опитни правила. Още
повече, че същите подлежат на доказване.
По отношение на Ж. К. – в отговора се твърди, че Т. й е нахлузил
качулката на якето отпред пред лицето, привел главата й пред гърдите, докато
започнала да вика, че се задушава. Не се твърди нанасяне на удари.
Единственото, което се споменава, е, че двете ответници са били в шок от
11
нанесените им удари и преживяното. Не се конкретизира обаче къде и какви
удари са нанесени на Ж. К.. За такива не говори и св. К. К..
Установено е, че при започване на инцидента са били единствено
страните по делото. Не се твърди да е налице самонараняване на Т., като
единственият възможен извод е, че именно Р. и Ж. К. са му причинили
нараняванията.
В документа (СМУ) е отразено и оплакване на освидетелствания
от болезненост в лява половина на главата и замъглено зрение на лявото око,
като му е даден съвет за консултация с очен лекар. Не е доказано обаче такава
консултация да е направена. Доколкото се касае за субективни оплаквания,
без налични обективни данни, съпоставено и със заключението на СМЕ (т.2),
че липсата на преглед не дава обективно основание и аргументация да се
приемат декларираните оплаквания като налични, не може да се обсъжда
медицинската им същност и евентуално – причинно – следствена връзка с
инцидента, като настоящият състав не прие за доказано описаното увреждане.
Ето защо се възприеха доводите във въззивната жалба на К. в тази насока – за
липса на такова увреждане – болезненост в лява половина на главата и
замъглено зрение на лявото око.
Не е доказано нападение на Т. върху двете жени с оглед
посочената липса на обективни данни за увреждания. Дори и да бе установено
такова, не може да се приеме, че причинените му увреждания са в резултат от
действия на К. при неизбежна отбрана. Не може да се позовава на неизбежна
отбрана този, който е провокирал нападението, а, както вече се посочи, е
налице демонстративно прерязване на кабел, прекаран от ищеца в
първоинстанционното производство, в обща част на съсобствената на
страните къща. В този смисъл неоснователно е позоваването от К. на
института на неизбежната отбрана – в случая е неприложим.
Колкото до възражението във въззивната жалба на К., че съдът не
се е произнесъл по възражението им за съпричиняване – такива доводи не са
въведени в първоинстанционното производство, като съдът не е дължал
отговор. Не се посочва и въз основа на какво считат, че е налице
съпричиняване на резултата от Т., като това твърдение е голословно.
Ето защо се прие, че на 25.10.2017 г. от К. са причинени вреди на
Т., като действията им не са били при условията на неизбежна отбрана.
Противоправно поведение по смисъла на чл. 45 ЗЗД е всяко
деяние - действие или бездействие (непредприемане на правно изискуемо
действие), обусловено от волята на извършителя, което нарушава
установената в цитираната разпоредба обща забрана да не се вреди другиму и
накърнява правно защитено имуществено или неимуществено благо на друго
лице. Всяка негативна промяна в психическото състояние на човека
(отрицателно емоционално изживяване, душевно страдание) представлява
неимуществена вреда по смисъла на чл. 52, вр. чл. 45 ЗЗД.
Като противоправно вредоносно поведение, осъществяващо
12
елементи от пораждащия деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД фактически
състав, следва да се окачествят действията, изразяващи се във физическо
нападение над друго лице. Налице е деяние – нанасяне на удари и блъскане
(бутане), одрасквания. В резултат от това е нарушена физическата
неприкосновеност на Т. – причинени са му кръвонасядане на лявото око,
охлузвания в същата област, по кожата на брадата, по лигавицата на долната
устна, по шията и гръдния кош, и охлузване и кръвонасядане и оток на лявата
длан. От заключението на СМЕ се установява, че тези увреждания са му
причинили болка.
Налице е и причинната връзка – това е зависимостта, при която
деянието е предпоставка за настъпване на вредата, а тя е следствие на
конкретното действие или бездействие (решение №9/02.02.2018 г. по гр.д.
№1144/2017 г. на ВКС, III г.о.). Причинените физически увреждания, довели
до търпени болки от Т. в продължение на 10 – 14 дни, са в пряка причинно –
следствена връзка с действията на К.. Или в резултат на деянията на Р. и Ж.
К., на Т. са причинени болки, респективно – той е претърпял неимуществени
вреди.
Налице са всички кумулативно предвидени предпоставки за
уважаване на иска по чл.45, ал.1 от ЗЗД. Както е отбелязано в цитираното вече
решение, от значение при извършване на преценката дали дадено деяние е
противоправно по смисъла на чл. 45 ЗЗД е дали същото нарушава
установената в цитираната правна норма обща забрана да не се вреди
другиму. Противоправно е всяко поведение, причиняващо вреди другиму,
включително и неимуществени такива, представляващи търпени негативни
психични изживявания - чувство на безпокойство, стрес, безсилие, страх,
притеснение. Всички тези предпоставки са налице в настоящия случай, като
са налице основанията за ангажиране на гражданската отговорност на К. за
обезщетяване на причинените от тях вреди. Изложените във въззивната им
жалба доводи в обратната насока не се възприемат от настоящата инстанция.
Липсват доказателства по делото да е налице съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия. Основен принцип на правото е да
защитава основни блага, в това число и неприкосновеност на телесния
интегритет. Не е доказано Т. да е предизвикал нападението, респективно – да
е съпричинил вредоносния резултат. Ето защо искът за репариране на
13
причинените му неимуществени вреди е основателен.
Относно размера – съдебната практика е категорична, че
понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно, като
следва да се съобразят вида и тежестта на причинените увреждания –
продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни
болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на
здравето /заболяване/, прогноза за развитие.
Настоящата инстанция взе предвид, че са причинени множество
увреждания, описани в СМУ, СМЕ и в настоящето решение. Касае се не за
инцидентна проява, а за упоритост при причиняването им – нанесени са най –
малко два удара, както и 6-7 охлузвания, при косо действие на тъпоръбест
предмет. Макар и относително кратък – 10-14 дни – периодът на отзвучаване
на оплакванията е свързан с неудобство, с оглед насиняването на окото на Т.,
който, не се спори, е публична личност. Ето защо обезщетение в размер на
2000 лв. е съобразено както с обществено – икономическите условия, така и
всички посочени вече фактори, включително интензитета на болката и
периода на възстановяване, физическите и психическите последици от
уврежданията, които са на човек в трудоспособна възраст. Сумата следва да
се присъди ведно със законната лихва от датата на увреждането до
окончателното изплащане.
Именно до този краен резултат е достигнал и състава на районния
съд, като решението в тази част е правилно.
Относно иска за причинени имуществени вреди – цената на СМУ:
искът е неоснователен. Безспорно е представен ценоразпис, като може да се
установи, че стойността на СМУ е 30 лв. По делото обаче не са ангажирани
доказателства, че Т. е заплатил посочената сума – възможно е това да е
направени от друго лице, като в този случай облигационна връзка би имало с
тях, а не с жалбоподателя. Не се доказа именно от прегледания да е
извършено плащането, респективно – да му е причинена вреда в посочения
размер. Доводите във въззивната жалба в обратната насока са неоснователни.
Приемането, че С. Т. е заплатил цената, при липса на представени
доказателства, би почивало на предположения. Ето защо искът е
неоснователен. Като е достигнал до същия краен резултат и е отхвърлил този
иск, решението на районния съд е правилно и в тази част и следва да се
потвърди.
Относно насрещните искове:
Както вече се посочи, решенията по ЗЗДН не се ползват със СПН.
Същите следва да се ценят заедно с останалите събрани по делото
14
доказателства.
По иска за заплащане на обезщетение, предявен от Ж. К. против Т.
за деяние, осъществено на 20.10.2019 г.:
С отговора на насрещната искова молба се твърди, че такова
деяние не е извършено, а и К. не е отивала на сватба. Изслушана по реда на
чл.176 ГПК, същата е посочила, че е била на сватба на свой първи братовчед,
като е посочила имената на сключилите граждански брак, къде е станало това,
а и къде е проведено тържеството. Обясненията не са оспорени от насрещната
страна, не са ангажирани и доказателства за опровергаването.
В насрещната искова молба се твърди, че само Ж. К. и С. Т. са
присъствали при нанасяне на обидата. За дочут разговор между съпругата и
дъщеря си говори св. К., като посочва, че дочутото от дъщеря му – че вуйчото
всеки ден я наричал ***** и ***** и тропал по стените и вратите – го е
мотивирало на следващия ден да отиде и да поговори с Т.. А по делото е
установено, че действително, на 21.10.2019 г. е имало разговор, който е
ескалирал в поредно сбиване. Ето защо се прие, че показанията му са
достоверни. Същите кореспондират и с приетото в приложеното решение по
ЗЗДН по гр.д. №2333/2019 г. на *****ски РС.
Не се установява обаче на посочената дата 20.10.2019 г. Т. да се е
изхрачил, след като е нарекъл племенницата си „*****“ – доказателства за
това не са ангажирани.
При тези факти като противоправно вредоносно поведение,
осъществяващо елементи от пораждащия деликтната отговорност по чл. 45
ЗЗД фактически състав, следва да се окачествят действията, изразяващи се
отправяне на обидни реплики към друго лице. Налице е деяние – изричане на
нещо, което е унизително за честта и достойнството на друго лице, като това е
станало в негово присъствие. В резултат от това е засегнато чувството на
собствено достойнство на Ж. К.. Същата е изпитала негативни изживявания,
още повече, че това се е случило в празничен за семейството момент,
тръгвайки за тържество. Налице е и причинната връзка между деянието на Т.
и причинените на К. вредни последици.
Налице са всички кумулативно предвидени предпоставки за
уважаване на иска по чл.45, ал.1 от ЗЗД. Както е отбелязано в цитираното вече
решение, от значение при извършване на преценката дали дадено деяние е
противоправно по смисъла на чл. 45 ЗЗД е дали същото нарушава
установената в цитираната правна норма обща забрана да не се вреди
другиму. Противоправно е всяко поведение, причиняващо вреди другиму,
включително и неимуществени такива, представляващи търпени негативни
15
психични изживявания - чувство на безпокойство, стрес, безсилие, страх,
притеснение. Всички тези предпоставки са налице в настоящия случай, като
са налице основанията за ангажиране на гражданската отговорност на Т. за
обезщетяване на причинените от него вреди.
Настоящият състав счита, че за репарирането им следва да се
присъди обезщетение в размер на 200 лв. – така, както е поискано. Касае се за
отрицателни изживявания, които обаче не се установи да са за
продължителен период от време. Действително, налице са негативни емоции,
свързани с общуването между родствениците, които рефлектират на
отношенията помежду им. Сумата следва да се присъди ведно със законната
лихва. Такава не е поискана от датата на увреждането, а от по – късен момент
– 28.10.2019 г., като, с оглед диспозитивното начало на гражданския процес,
се присъжда именно от посочената дата. Неправилно състава на районния съд
е присъдил лихва от датата на увреждането, като решението в частта, в която
е присъдена лихва върху обезщетението за периода от 20.10.2019 г. до
27.10.2019 г. следва да се отмени. В останалата част, като е достигнал до
същия краен резултат, първостепенния съд е постановил правилен и
законосъобразен съдебен акт, който следва да се потвърди.
Относно исковете за отправен на 22.10.2019 г. към К. жест с ръка
от Т., че ще им пререже гърлата:
Макар и да се твърди, че действието е извършено публично, не са
разпитани очевидци. Изложеното в насрещната искова молба, че Р. и Ж. К. са
били в РУ ***** и след това са възприели жеста при излизане на Т. от същото
полицейско управление, кореспондира с изнесеното от св. С. К.. Същият
изрично посочва, че са го посетили в приемната в РУ, като Т. също е бил по
това време. Твърди, че след като са си тръгнали, са се върнали отново и са
заявили, че им е отправен жест, който двете са приели като заплаха с
убийство. Това кореспондира и с приетото в съдебните решения по
приложените две дела на РС ***** - №2332/19 г. и №2333/2019 г.
Ето защо се прие, че на 22.10.2019 г. С. Т. е отправил към Р. и Ж.
К. жест с ръка, опирайки я в гърлото си, обозначаващ, че ще им пререже
гърлата, в какъвто смисъл е и възприет от тях. Не се твърди да е вложен друг
смисъл в жеста, а и същият, с оглед изключително влошените отношения
между страните, не може да се възприеме по друг начин, освен като закана. В
резултат на това действие двете са били притеснени, превъзбудени и в
тревожно състояние, което според св. К. е обичайно за тях („винаги са били
видимо притеснени, превъзбудени, тревожно състояние“).
В случая противоправното вредоносно поведение, осъществяващо
16
елементи от пораждащия деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД фактически
състав, се осъществява чрез действия – отправяне на еднозначен жест,
изразяващ закана с убийство. В резултат от това от К. е изпитано притеснение
и дискомфорт.
Налице е и причинната връзка между действието на Т. и
негативните изживявания на ищците по тези искове.
И в този случай са налице кумулативно предвидените
предпоставки за уважаване на иска по чл.45, ал.1 от ЗЗД.
За репариране на причинените неимуществени вреди – негативни
изживявания, страх и притеснение, които не се установи да са били в
продължителен период от време, следва да се определи обезщетение в размер
на 200 лв. за всяка от ищците, като искът на Ж. К. следва да се уважи изцяло.
Неоснователно е искането на Р. К. за уважаване изцяло на
предявения от нея иск в размер на 400 лв. Не се доказаха негативни
изживявания, които да са с различен интензитет или за по – продължителен
период от време от тези, които е търпяла нейната дъщеря. В случая
определения размер на обезщетението от 200 лв. в най – пълна степен ще
съдейства за отстраняване на последиците от негативните изживявания,
резултат от противоправното поведение на Т.. Искът в частта до пълния
предявен размер от Р. К. е неоснователен и следва да се отхвърли като такъв.
Сумите следва да се присъдят ведно със законната лихва така,
както е поискано – от 28.10.2019 г. до окончателното изплащане. Лихва обаче
е присъдена с обжалваното решение от датата на деликта, като следва да се
отмени в частта, в която е присъдена законна лихва върху сумите за периода
от 22.10.2019 г. до 27.10.2019 г. В останалата част до същият краен резултат е
достигнал и състава на районния съд, като решението е правилно и
законосъобразно и следва да се потвърди.
Относно исковете, касаещи присъждане на обезщетение за
отправени обиди и закани на 23.10.2019 г. спрямо Ж. К. и Р. К.:
За тази дата не се оспорва от ответника по същите Т., че е изрекъл
обидните реплики. Признанието му кореспондира и с отразеното в
посочените две решения, постановени по реда на ЗЗДН, по които са налични
и записи.
17
За отправяни обиди говорят и св. П., П. и К., като не се
конкретизира кога е ставало, но и тримата посочват, че не се касае за
инцидентна проява.
Настоящият състав прие, че на посочената дата са отправени
обидни реплики и закани към Р. и Ж. К. – „*****. Ще ви счупя тиквите!
Мъртви сте! Ще ви смачкам!“, както и „Мръсни *****, как не ви видях, да ви
убия!“.
Налице е противоправно вредоносно поведение, като в резултат от
изречените обиди и закани двете ищци са претърпели неимуществени вреди –
негативни изживявания, неудобство и страх. При наличие на кумулативно
предвидените предпоставки, са налице основанията за ангажиране на
гражданската отговорност на Т. за обезщетяване на причинените от него
вреди.
По отношение на размера:
Настоящият състав счита, че за репариране на причинените вреди
следва да се присъди обезщетение в размер на 200 лв. за всяка от ищците.
Твърди се, че в продължение на два часа са били подложени на обиди и
тропане по стените и вратите, но това не е доказано по безспорен начин. Дори
и да се приеме, че периодът е бил действително от два часа, не може да се
приеме, че притесненията, стресът, страха и неудобството са били с такъв
изключително висок интензитет, че да обусловят присъждане на обезщетение
над посочения размер. Сумите следва да се присъдят ведно със законната
лихва както е поискано – 28.10.2019 г. до окончателното изплащане, като
исковете в частта до пълния предявен размер от по 1600 лв. са неоснователни.
С атакуваното решение състава на районния съд е приел, че
следва да се присъди обезщетение в размер на по 800 лв. за всяка от
пострадалите, като се е аргументирал единствено, че продължителността е
била два часа. Сам по себе си този факт не е основание за определяне на
обезщетение в посочения размер. Още повече, при съпоставяне и с
негативните изживявания на Ж. К. на 20.10.2019 г., когато е имало семейно
тържество. Настоящият състав счита, че обезщетението в размер на 200 лв. е
напълно съобразено с принципа на справедливостта, заложен в чл.52 ЗЗД.
Като е достигнал до друг краен резултат, състава на районния съд е
постановил неправилен акт. Решението следва да се отмени в частта, в която
18
са уважени исковете над 200 лв. до размера от 800 лв., като за посочената
разлика следва да се отхвърлят. Следва да се отмени и в частта, в която е
присъдена лихва върху обезщетенията за периода от 23.10.2019 г. до
27.10.2019 г. В останалата част решението е правилно и законосъобразно и
следва да се потвърди.
Неоснователни са доводите във въззивната жалба на Т., че следва
да се извърши прихващане между присъдените в рамките на производството
суми по главния и насрещния искове. За да се направи такова прихващане,
следва да е налице идентитет между страните по вземанията, а в случая няма
такъв. Страни по първоначалния иск са Т. и К., а по насрещните – Ж. К.,
респективно – Р. К. и С. Т..
По отношение на разноските, направени в първоинстанционното
производство, се твърди неправилност, но не са изложени конкретни доводи,
като въззивния съд не следва да се произнесе в съответствие с чл.269 ГПК.
Ето защо се прие, че същите са правилно определени съобразно изхода на
делото.
Поради изложеното жалбата на К. е неоснователна, а тази на Т. –
частично основателна.
Разноски са поискани от страните, като, с оглед изхода на делото,
не следва да се присъждат на К., а единствено на Т. в размер на 24 лв. за
държавна такса.
По отношение на последните разгледани два иска, за които
жалбата е уважена, е посочено, че не е заплатено адвокатско възнаграждение,
като се иска определяне на такова по реда на чл.38 ЗАдв.
С препращащата норма на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата
определянето на адвокатското възнаграждение в случаите на чл.38, ал.1 от
същия закон се извършва от съда, като размерът не следва да е по-нисък от
предвидения в Наредбата по чл.36, ал.2 от същия закон. Съгласно редакцията
на чл.2, ал.5 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, действала към момента на договаряне на
възнаграждението - ДВ, бр.68/2020 г., за процесуално представителство,
защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят
съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно.
В случая са уважени исканията на жалбоподателя по два обективно
кумулативно съединени иска. За всеки от тях се дължи адвокатско
19
възнаграждение по чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата в размер на 300 лв. Доколкото
е налице потвърждаване на решението съобразно искането – до размера на
200 лв., следва да се присъди възнаграждение изцяло – в размер на 600 лв. на
пълномощника адв. П. Т..
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260055/01.07.2022 г., постановено по
гражданско дело №1116/2020 г. по описа на Районен съд - *****, І
граждански състав, в частта, в която С. П. Т. е осъден да заплати на Ж. К. К.
и на Р. П. К. обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в негативни
емоции и изживявания от отправени на 23.10.2019 г. в гр. ***** закани и
обиди на висок глас – „*****“, „Ще ви счупя тиквите“, „Мъртви сте“, „Ще ви
смачкам“, за разликата над 200 лв. до уважения размер от 800 лв. , в
частта, в която е присъдена законна лихва върху това обезщетение за
периода от 23.10.2019 г. до 27.10.2019 г ., в частта, в която е присъдена
законна лихва върху обезщетението, което С. Т. е осъден да заплати на Ж. К.
за причинени вреди от деяние на 20.10.2019 г., за периода от 20.10.2019 г. до
27.10.2019 г., и в частта, в която е присъдена законна лихва върху
обезщетението, което С. Т. е осъден да заплати на Ж. К. и на Р. К. за
причинени вреди на 22.10.2019 г. – за периода от 22.10.2019 г. до 27.10.2019
г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Ж. К. К., ЕГН **********, от гр.
*****, ул. *****, против С. П. Т., ЕГН **********, от гр. *****, ул. *****, за
осъждане на ответника да заплати обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в негативни емоции и изживявания от отправени на 23.10.2019
г. в гр. ***** закани и обиди на висок глас – „*****“, „Ще ви счупя тиквите“,
„Мъртви сте“, „Ще ви смачкам“, за разликата над 200 (двеста) лева до 800
лв., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Р. П. К., ЕГН **********, от гр.
*****, ул. *****, против С. П. Т., ЕГН **********, от гр. *****, ул. *****, за
осъждане на ответника да заплати обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в негативни емоции и изживявания от отправени на 23.10.2019
г. в гр. ***** закани и обиди на висок глас – „*****“, „Ще ви счупя тиквите“,
„Мъртви сте“, „Ще ви смачкам“, за разликата над 200 (двеста) лева до 800
лв., като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение №260055/01.07.2022 г., постановено
по гражданско дело №1116/2020 г. по описа на Районен съд - *****, І
граждански състав, в частта, в която са осъдени Ж. К. К. и Р. П. К. да
заплатят солидарно на С. П. Т. сумата от 2000 (две хиляди) лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки
20
и страдания от причинени на 25.10.2017 г. в гр. ***** травматични
увреждания - контузия на лицето; кръвонасядане и охлузване по долния
клепач на ляво око, охлузване по долна устна и под брадата, охлузвания по
шията и гръдния кош, охлузване по първи пръст на лява ръка и кръвонасядане
и оток на лява длан, ведно с обезщетение за забава в размер на законната
лихва от датата на увреждането 25.10.2017 г. до окончателното изплащане,
както и сумата от 849,50 лева, направени по производството разноски, в
частта, в която е отхвърлен предявения от Т. иск за заплащане на сумата от
30 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
разходи за извършен преглед, ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва, считано от 26.10.2017 г. до окончателното заплащане, в
частта, в която С. Т. е осъден да заплати на Ж. К. сумата от 200 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
негативни емоции и изживявания от причинена на 20.10.2019 г. в гр. *****
обида – „*****“, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва
от 28.10.2019 г. до окончателното изплащане, сумата от 200 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
негативни емоции и изживявания от отправена на 22.10.2019 г. в гр. *****
заплаха с жест, означаващ прерязване на гърло, ведно с обезщетение за забава
в размер на законната лихва от 28.10.2019 г. до окончателното заплащане и
сумата от 200 (двеста) лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в негативни емоции и изживявания от отправени на
23.10.2019 г. в гр. ***** закани и обиди на висок глас – „*****“, „Ще ви
счупя тиквите“, „Мъртви сте“, „Ще ви смачкам“, ведно с обезщетение за
забава върху в размер на законната лихва от 28.10.2019 г. до окончателното
изплащане, в частта, в която е отхвърлен предявения иск за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоции и
изживявания от отправени на 23.10.2019 г. в гр. ***** закани и обиди на
висок глас – „*****“, „Ще ви счупя тиквите“, „Мъртви сте“, „Ще ви смачкам“
за разликата над 800 лв. до пълния му размер от 1600 лева; в частта, в която
С. Т. е осъден да заплати на Р. К. сумата от 200 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоции и
изживявания от отправена на 22.10.2019 г. в гр. ***** заплаха с жест,
означаващ прерязване на гърло, ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва от 28.10.2019 г. до окончателното заплащане и сумата от 200
(двеста) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в негативни емоции и изживявания от отправени на 23.10.2019
г. в гр. ***** закани и обиди на висок глас – „*****“, „Ще ви счупя тиквите“,
„Мъртви сте“, „Ще ви смачкам“, ведно с обезщетение за забава върху в
размер на законната лихва от 28.10.2019 г. до окончателното изплащане, в
частта, в която са отхвърлени предявените искове за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоции и
изживявания от отправена на 22.10.2019 г. в гр. ***** заплаха с жест,
означаващ прерязване на гърло за разликата над 200 лв. до пълния му размер
21
от 400 лева и за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в негативни емоции и изживявания от отправени на 23.10.2019
г. в гр. ***** закани и обиди на висок глас – „*****“, „Ще ви счупя тиквите“,
„Мъртви сте“, „Ще ви смачкам“ за разликата над 800 лв. до пълния му размер
от 1600 лева.
ОСЪЖДА Ж. К. К., ЕГН **********, и Р. П. К., ЕГН **********,
и двете от гр. *****, ул. *****, да заплатят солидарно на С. П. Т., ЕГН
**********, от гр. *****, ул. *****, направените във въззивната инстанция
разноски в размер на 24 (двадесет и четири) лева.
ОСЪЖДА Ж. К. К., ЕГН **********, и Р. П. К., ЕГН **********,
и двете от гр. *****, ул. *****, да заплатят на основание лч.38, ал.2 от Закона
за адвокатурата на П. С. Т., личен №*****, с адрес за призоваване гр. *****,
ул. *****, приземен етаж, адвокатско възнаграждение в размер на 600
(шестстотин) лева за процесуално представителство във въззивното
производство на С. П. Т..
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване съгласно чл. 280, ал.3,
т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
22