МОТИВИ ПО ПРИСЪДА от
25.09.2020г.
По нохд № 2131/2019г., СГС, 19 състав
Внесеният обвинителен акт срещу Е.В.Т. е с обвинения
за престъпления по 248а, ал.1 от НК и по чл. 316 вр.
с 308, ал.2 от НК .
Производството протече по реда на общите правила на
глава ХХ НПК.
Въз основа на събраните и проверени източници, съдът
прие следната фактическа обстановка:
Е.В.Т. е роден на ***г***, българин, български гражданин,
неженен, със средно образование, живущ и с адрес за призоваване гр. К., ******************неосъждан.
На 18.06.2013г. в
регистъра на Софийски градски съд било вписано еднолично дружество с ограничена
отговорност „Г.”. Негов едноличен собственик бил Е.В.Т., а вписания предмет на
дейност - „строителство, проектиране, ремонт, обзавеждане, управление на имоти,
търговия, консултантски услуги, ресторантьорство”. Размерът на записания и
внесен капитал бил 2 /два/ лева, а адресът на управление - апартамент в бл** в район Младост, гр.София.
От месец август 2013г.
до месец януари 2014г. в това търговско дружество се осигурявали - социално и
здравно 2 / две/ лица.
На 03.01.2014г„ в
гр.София, подсъдимия Е.В.Т. се явил във
филиала на „У.Б.” АД, находящ се на пл. „*******и
подал Искане за кредит на физическо лице.
В Искането, подс.Т. посочил правноиндивидуализищите
си данни, посочил, че размера на искания кредит е цифром
12 000 евро, а словом било изписано „петнадесет хиляди” евро.
В графа „доходи”, в
Искането за кредит на физическо лице, подс.Т.
посочил, че е управител в „Г.” ЕООД, по договор за управление. В графа
„източник на доходи на кредитоискателя”,подс.Т. посочид, че трудовите му доходи от заплата са в размер на
783,90 лева. Искането за кредит било подписано собственоръчно от подс.Т., било входирано в
кредитната институция под вх. № 0201-58-008998 и било прието от банковия
служител - св. С.С.С., на длъжност „консултант,
специалист „продажби”. Св.С. идентифицирала клиента - подс.Т.
съгласно Процедурата за проверка на самоличността и правомощията на клиентите -
като ксерокопирала личната му карта и подс.Т. се подписал „вярно с оригинала” и положил подписа
си на копието на личната си карта /т. 1, л.56/.След приемане на Искането за
кредит, подадено от подс.Т., св. С. въвела кредитното
предложение в системата на кредитната институция за оценка на кредитоспособността
на физическото лице - кредитоискател. Процедурата по обработка на искането за
потребителски кредит с кредитоискател - подс.Т.
стартирала на 28.01.2014г. /т.2, л.186/.Съгласно правилата на „У.Б.” АД,
одобрени с Решение на УС на банката, протокол № 34
от 09.11.2007г. за предоставянето на
потребителски кредит без поръчители за финансиране на текущи нужди,
задължително кредитоискателя следвало да бъде дееспособно местно физическо
лице; физическото лице следвало да упражнява стопанска дейност – собствен бизнес;
да е собственик втърговско дружество. Относно оценката на кредитоспособността
накредитоискателя било прието, нетния доход на
клиента да е повече от 300 лева, като този нетен доход се формирал въз основа
на брутния доход, без данъци и социални осигуровки. Задължително условие било и
представянето на Годишна данъчна декларация на клиента на банката /т.2, л. 187
и сл./.В тази връзка, с оглед правилата
на кредитната институция„У.Б.” АД, от подс.Т. била
изискана Годишна данъчна декларация за финансовата 2013г., подадена по реда на
чл.92 от ЗКПО за търговското дружество „Г.”.За периода от 03.01.2014г. до
28.01.2014г. в гр.София, във филиал на „У.Б.” АД, находящ
се на пл. „*******, пред С.С.С. - „консултант,
специалист „продажби” , подс. Т. - по Искане за
потребителски кредит № 0201-58-008998, представил заверено копие от Годишна
данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за 2013г. на „Г.” ЕООД, с БУЛСТАТ*******, с
придаден й вид, че е заверена с елипсовиден печат №1240 на НАП „вярно с
оригинала” и с подписи на първи, трети и шести лист на ГДД на служител в
НАП-Министерство на финансите - К.Г.Б..На представената пред св.С. ГДД бил
придаден вид, че е подадена в ТД на НАП София град офис „Младост” с вх. №
22453140009548 от 21.01.2014г. В Годишната данъчна декларация, подадена пред
св.С. било отразено, че счетоводната печалба за финансовата 2013г. на
дружеството е 12 148,36 лева, и полагащия се корпоративен данък е в размер на 1
214,84 лева.
С писмо, изх. №
0911-08-002710 от 07.02.2014г. на „У.Б.” АД била изискана информация от ТД на
НАП София - град дали представената пред банката ГДД за 2013г. по реда на чл.92
от ЗКПО с вх. № 22453140009548 от 21.01.2014г. е действително подадена в НАП
със съответното съдържание /т.1, л.22/. Банката приложила и копие от
представената от подс.Т. Годишна данъчна
декларация.Данъчната администрация извършила проверка по запитването от кредитната
институция, при която било установено, че в офис „Младост” на ТД на НАП София -
град нямало данни да е постъпвало искане за издаването на заверено копие от ГДД
за 2013г. от „Г.” ЕООД; в приложеното копие на ГДД данъчния финансов резултат и
дължимия корпоративен данък за 2013г. не били със същото съдържание, в
сравнение с действително подадената в офиса ГДД за това дружество.
Било
установено, че елипсовиден печат №1240 на НАП не се използвал в офис „Младост” на ТД на НАП София - град /т.1, л.
163/, както и това, че подписа за заверил”, положен върху този печат не
принадлежи на К.Г.Б. - старши специалист в офис „Младост” в ТД на НАП София -
град /т. 1, л.80/. Била изпратена в ТД на НАП София
град и действително подадената ГДД за 2013г. по реда на чл.92 от ЗКПО от „Г.”
ЕООД.В действително подадената ГДД за това дружество, счетоводната печалба за
финансовата 2013г. на дружеството била посочена като сума в размер на 74 053,47
лева, и полагащия се корпоративен данък бил определен в размер на 7 405,35
лева; в полето, в което се попълвало от служител на НАП при прием на
декларацията имало отбелязване - за разлика от копието на ГДД, представено пред
кредитната институция от подс.Т. - т.е. представената
от подсъдимия ГДД пред „У.Б.” АД не била
подавана в нито един офис на НАП. В офис „Младост” на ТД на НАП София град
действително било входирано искане за издаване на
копие от подадена ГДД за 2013г., подписано от подс.Т.,
но на дата - 17.03.2014г., като копие,
заверено от св.Б. на тази ГДД било издадено на 28.03.2014г. - предадено и
получено лично на подс.Т. /т.1, л.132, л. 163/. Видно от Протокол № 759-Е/ 2014г. от
11.12.2014г. на комплексна техническо
документална и графологическа експертиза, подписа и
отпечатъка от кръгъл печат в графа „подпис на представляващия” иръкописния текст в графа
„дата” на лист 6 на ГДД за 2013г. представена от подс.Т.
пред св.С. - служител на „У.Б.” АД били копия, пренесени от представената по
делото ГДД на „Г.” ЕООД в оригинал. Всички останали ръкописни текстове в
завереното копие на ГДД не били копия на ръкописни текстове, положени в
оригиналната ГДД; отпечатъкът от елипсовиден печат в завереното копие на ГДД не
били положени от елипсовидния печат №1240 на НАП -София, от който били
представени сравнителни образци; подписите, положени на първи, трети и шести
лист в завереното копие на ГДД на „Г.” ЕООД не били положени от К.Г.Б. /т.1,
л.91 и сл./. С оглед на получената от ТД
на НАП София -град информация в „У.Б.” АД, процедурата по обработка на искането
за потребителски кредит от подс.Т. стартирала на
28.01.14г., и на 29.01.2014г. било отказано отпускането на потребителски кредит
на подс.Т.. В
хода на разследването по делото, била изискана справка от БНБ, дали в
Централния кредитен регистър на БНБ фигурира Е.В.Т., като кредитополучател по
банкови кредити. Била получена информация, че подс.Т.
е кредитополучател по банков кредит, отпуснат от „Ю.Б.” АД.Била изискана
информация от „Ю.Б.”АД, при което се установило, че Е.В.Т. е получил
потребителски кредит № FL717655 от 21.01.2014г. Кредитът не бил обслужван по
никакъв начин - след усвояване на отпуснатата сума, кредитополучателя не
извършил нито едно плащане на погасителна вноска . Било установено, че на 10.01.2014г., в
гр.София, в офис на „Ю.Б.” АД, находящ се на бул. „********,
пред св. Т.С.В. - експерт индивидуално банкиране, подс.
Т. подал Заявление за отпускане на потребителски кредит, в размер на 15 000
лева. В Заявлението, подс.Т. посочил, като собствено,
жилище, находящо се в гр.София, бл**,
вх.********. След
подаването на Заявлението, ведно с приложенията му, от кредитната институция
изискали от подс.Т. да представи документ,
удостоверяващ твърдението му в Заявлението от 10.01.14г., че притежава
собствено жилище, а именно - копие от Нотариален акт.За периода от 10.01.2014г.
до 21.01.2014г. в гр.София, в офис на „Ю.Б.” АД, находящ
се на бул. „********, пред Т.С.В. - експерт индивидуално банкиране, подс.Т. представил Нотариален акт за покупко
- продажба на недвижим имот №57, том II, peг. № 6899,
дело № 210 от 2009г.Бил придаден вид на нотариалния акт, че е подписан в графа
„нотариус” на втора страница от Нотариалния акт от нотариус Р.И.Р.-В., с peг. № 104 на Нотариалната камара и че е подпечатан с печата на нотариус Р. Р. /т.1, л.202 и сл./.В
нотариалния акт била обективиранапрехвърлителна
сделка - било посочено, че продавача М. Д. П. прехвърля собствеността в полза
на Е.В.Т. недвижим имот - апартамент
№201, в район „********ведно с избено помещение на цена от 36 000 евро.На
21.01.2014г. бил сключен Договор за потребителски кредит № FL717655, между „Ю.Б.”
АД и Е.В.Т., с предмет - сумата от 15 000 лева. Сред задължителните документи
за отпускане на кредита не била ГДД за 2013г. за дружеството „Г.” ЕООД, а
единствено - трудов договор и информация за доход по ДД .Безспорно било
установено, че представения от подс.Т. пред св. В.
Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот
№57, том II, per. № 6899, дело № 210 от 2009г. е
неистински официален документ - същия не бил подписан от Нотариус Р.И. Р. - Р.,
не бил съставен в нотариалната й кантора, сделката не била изповядана от
Нотариус Р.Р.; положения нотариален печат на
нотариалния акт не изхождал от Нотариус Р.Р. - дори адресът на нотариалната кантора, в
нотариалния акт бил сгрешен - вместо № ********” в гр.София, бил изписан №109.
По
доказателствата и доказателствените източници
Гласните
доказателствени източници – свидетелските показания
на С.С., работила в „УникредитБулбанк”
и Т.В., работила в „ Ю.Б.” от съдебно заседание и приобщените части по
въпросите, по които липсва спомен, са достоверни относно следваната от тях процедура по приемане на заявление за
кандидатстване и документи във връзка с
кредита: лично от кредитоискателя – подс. Т., след
проверка на неговата самоличност, без да се допускат трети лица да подават
документи. Изяснява възможността подс. Т. да е
кандидатствал в „У.Б.” чрез кредитен посредник от „Финсити”.
От изявленията на свидетелката С., от попълнените документи от подс. Т., както и от показанията на собственика на кредитен
консултант „Финсити“ св. И.Д. , се установява, че процесът по консултиране за вид финансова услуга не включва лично
носене на документи от консултантите, нито допълнително представяне на такива, а
когато банката има необходимост от допълнителен документ, то тя се свързва с
клиента и винаги той е длъжен да го представи на банката в оригинала на
документа.
Във
връзка със заявление за потребителски кредит
FL717655 и данните от информационната система на
банката, съгл. По повод искане на съда да се предоставят отразените в банковата
система бележки във връзка с изисканите от Т. документи с писмо от 17.08.2020г. „Ю.Б.” се сочи, че Т. на 10.01.2014г. лично е подал заявление за
потребителски кредит. Наборът от
документи е искане за потребителски кредит ; лице за контакт; докуменнти по застрахователен пакет; копие на лична карта ; удостоверение заа трудова заетост; договор за управление към „Г.” ЕООД; Декларация за превод на работната заплата по
сметка в банката от „Г.”. На 15.01.2014г. Е.Т. дотълнително
е представил ОПР и Баланс на фирма „Г.”
. На 16.01.2014г. в допълнение са
изискани уведомление за дължим данък на имота, който кредитоискателя е посочил за собствен / кв. Горубляне, ж.к. „********вх ********ап. 201 и на който е регистриран по лична карта.
Тъй като г-н Т. е заявл, че не пази уведомления за
данъка и бордера за плащането му е приложил към искането за одобрение на Нотариален
акт за същия имот на негово име, като го е представил лично.
Съгласно
Протокол 213 – Е /2017г. Подписите в
десните ъгли на први,
втори, трети, четвърти, пети и шести и
за „кредитополучател” на шести лист в
договор за потребителски кредит № FL717655/21.01.2014г. между „ Ю.Б.” АД и Е.В.Т. ; В долния десет ъгъл на първи лист и за кредитополучател ; на
втори лист м методология за определяне на референтен процент по потребителски и жилищно- иотечни кредити без дата ;
В долния десен ъгъл и за „кредитополучател” ; на втори лист в план за плащане на застраховка на името на Е.В.Т.от 21.01.2014г. ; за
издател в „запис на заповед” от 21.01.2014г. ;
за подпис в принтерно изображение
на лична карта от 10.01.2014г. ; в долният десен ъгъл на първи
лист и за „кредитоискател” – име и
подпис на втори лист в заявление № FL717655
от 10.01.2014г. са положени от Е.В. Т. .
Отделно ръкописните текстове Е.В.Т. на шести лист в договор за потребителски
кредит FL717655/21.01.14г.;
в методологията за определяне на референтен процент по и
жилищно – ипотечни кредити – без дата ; в запис на заповед от 21.01.2014г. от името на Е.В.Т. ;. в графа
„Кредитоискател – име и подпис” на втори лист в заявление № FL717655 от 10.01.2014г. са написани от Е.В.Т. .
От
показанията на св. Р., респ. от извлеченията на
регистрите й на нотариалната кантора се установява, че сделката по
нотариален акт с посочените индивидуализиращи номера, по която подс. Т. е вписан като приобретател
не е изповядвана.
По
искане за кредит № 0201-58-008998 от 03.01.2014г. в „УникредитБулбанк“ и изследваните подписи в електрофотографско
копие на искането от 03.01.2014г. на името на Е.Т. в графа „кредитоискател” ; както и в електрофотографско
копие на декларация за свързаност на името на Е.Т. от
03.01.2014г. и в графа „подпис и печат на декларатора” в електрофотографско
копие на декларация на името
на Е.В.Т. от 03.01.2014г. са
копия на подписи, положени от Е. В. Т. , установено по протокол № 759-Е/2014 .
В същия протокол е дадено заключение, че подписа и отпечатъка от кръгъл печат в графа „подпис на представлявщия” и ръкописния текст в графа „дата” на шести лист в копието на
декларацията са пренесени от
представената в оригинал ГДД, а всички
останали ръкописни текстове в копието не
са копия от представената в оригинал ГДД. Отпечатъците от елипсовиден печат в електрофотграфскто
копие на ГДД по чл. 92 от ЗКПО не са положени от елипсовиден печат № 1240 на
НАП – МФ, от който са представени сравнителните образци, а подписите при
отпечатъците от елипсовиден печат в електрофотографското копие не са положени от К.Г.Б. .
Чрез
посочените източници се опровергава тезата на подс. Т.,
че той не е подписвал заявленията за кредит и че той не е отговорен за
представянето на инкриминираните документи пред банките . Установи се по делото
, че към 2014г. св. Я.И. е бил упълномощен от подс. Т.
да работи с дружеството „Г.“, като стопанисвал малък търговски обект, но от
показанията на св. И. се установява, че
той не е правил предложения към Т. да се тегли кредит за осигуряване дейността
на дружеството, нито сам е подавал такива документи, което се потвърждава от
установените процедури и в двете банки, които изискват лично присъствие на
кандидат – кредитоискателя, а това в случая е подс. Т..
При
така установената фактическа обстановка, с действията си подс.
Е.Т. е осъществил състави на престъпления от общ характер, както следва:
1. За периода от 03.01.2014г. до
28.01.2014г. в гр.София, във филиал на „У.Б.” АД, находящ
се на пл. „******* пред С.С.С. - консултант,
специалист „продажби” за да получи кредит в размер на 15 000 евро - по Искане
за потребителски кредит № 0201-58-008998, представил неверни сведения - копие
от Годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за 2013г. на „Г.” ЕООД, с
БУЛСТАТ*******, с придаден й вид, че е заверена с елипсовиден печат №1240 на
НАП „вярно с оригинала” и подписи на първи, трети и шести лист на ГДД на
служител в НАП-Министерство на финансите К.Г.Б. *** град офис „Младост” с вх. №
22453140009548 от 21.01.2014г., в която било отразено, че счетоводната печалба
за финансовата 2013г. на дружеството е 12 148,36 лева, и полагащия се
корпоративен данък е в размер на 1214,84 лева, като в действителност такова заверено
копие на ГДД по чл.92 от ЗКПО на „Г.” ЕООД не било издавано от ТД на НАП-София
град, отпечатъка от елипсовидния печат не бил положен от печат с № 1240 на
НАП-МФ, подписите на първи, трети и шести лист отГДД
не били положени от К.Г.Б.,***, офис „Младост” била подадена ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2013г. на „Г.” ЕООД с данни, различни от представените пред С.С.С. - с посочена счетоводната печалба за финансовата
2013г. на дружеството е 74 053,47 лева, и полагащия се корпоративен данък е в
размер на 7 405,35 лева - престъпление по чл.248 а, ал.1 от НК и
2. За периода от 10.01.2014г. до
21.01.2014г. в гр.София, в офис на „Ю.Б.” АД, находящ
се на бул. „********, пред Т.С.В. - експерт индивидуално банкиране съзнателно
се ползвал от неистински официален документ - Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот №57, том II, per. № 6899, дело № 210 от 2009г., с придаден му вид, че е
подписан в графа „нотариус” на втора страница от Нотариалния акт от нотариус Р.И.
Р. - Р., с per. № 104 на Нотариалната камара и че е
подпечатан с печата на нотариус Р. Р., като в действителност подписа и печата
на страница втора на Нотариалния акт не са положени от нотариус Р. Р. - Р.,
като от него за самото съставяне на неистинския нотариален акт не може да се
търси наказателна отговорност - престъпление по чл.316 пр.1 вр.
чл.308 ал.2, пр.З вр. ал.1, пр.1 от НК.
Престъплението
по чл.248а, ал.1 от НК е формално - на просто извършване и общественоопасните
последици се считат за настъпили с факта на невярното осведомяване на банката
при кандидатстване за кредитиране. С представянето на неверните сведения
деянието е довършено, тъй като не се изисква да е реализирано кредитирането или
причиняване на вреда другиму. Като типично безрезултатно престъпление, то е
довършено в момента на депозиране на неверните сведения пред оторизираните
лица, оправомощени да разрешат отпускането на
кредита. Или с депозирането на ГДД, на която е придаден вид, че е заверена
елипсовиден печат №1240 на НАП „вярно с оригинала” и подписи на първи, трети и
шести лист на ГДД на служител в НАП-Министерство на финансите К.Г.Б. *** град
офис „Младост”. Подсъдимият е съзнавал, че представя данъчна декларация, която
съдържа неверни удостоверявания, тъй като процесът на подаване на данъчна
декларация пред НАП включва, а и в конкретния случай , удостоверява
личното, а не чрез пълномощник подаване
на декларацията, при което подс. Т. е имал познанието, че представената пред „УникредитБулбанк”
декларация не е подавана в ТД НАП, нито е подавана молба до ТД НАП за
набавяне на копие от внесена ГДД / такава молба е била депозирана от подс. Т., но значително по- късно във времето – месец март.
2014г./ . Отделно подс. Т. е съзнавал, че банката
изисква представянето на ГДД, за да се установят доходите му, т.к. в
заявлението за кредит е посочил, че доходите му произтичат от дружестото „Г.” ,
чийто управител е подс.
Т.. Въпреки посоченото, подс. Т. е представил ГДД по
чл. 92 ЗКПО, съдържаща неверни сведения и това е било съзнателен и целенасочен
акт, чийто последици са били предвидими и целени. Без правно значение е обстоятелството, което изтъква защитата, че
в ГДД има текстове, които са изписани от трето лице, а не от Т., доколкото установи се, че данъчната декларация носи
неговия подпис и респ. невярно отразява,
че е била подадена ТД НАП Младост и че е заверена от К.Б., обстоятелства, чиято
невярност подсъдимия е съзнавал .
Представянето
от подс. Т.,
в периода от 10.01.2014г. до 21.01.2014г. в гр.София, в офис на „Ю.Б.”
АД, на неистински официален документ - Нотариален акт за покупко
- продажба на недвижим имот №57, том II,
per. № 6899, дело № 210 от 2009г., с придаден му вид,
че е подписан в графа „нотариус” на втора страница от Нотариалния акт от
нотариус Р.И. Р. - Р., с per. № 104 на Нотариалната
камара и че е подпечатан с печата на нотариус Р. Р., като в действителност
подписа и печата на страница втора на Нотариалния акт не са положени от
нотариус Р. Р. - Р., е осъществено при
съзнанието, че това е неистински документ, т.к.
подс. Т. не е придобивал, описания в нотариалния акт недвижим имот; такъв имот
не е бил предмет на прехвърлителна
сделка.
Представянето
на инкриминирания документ пред „Ю.Б.” е било съзнателно от подсдъдимия, който е целял да покрие изскванията
на банката за отпускане на кредит, сред които е било включено
и такова , свързано с удостоверяване свързаността на
кредитоискателя с конкретен имот. Без
правно значение е, че от подс. Т. не са изискали да представи нотариален акт – той е
могъл да представи всякакъв документ, но истински документ, за да докаже
връзката си с конкретен имот , но вместо това подсъдимият е избрал да се лигитимира като титуляр на права с които не разполага като
използва неистински документ. И тук
страната е съзнавала, че представя и се ползва пред съответния експерт по банкиране – св. В. на неистински официален документ - нотариален акт и действията са при
съзнаване на техния характер и естеството
на последиците.
По
наказването на подсъдимия :
За престъпление по чл.248а, ал.1 от НК се
предвижда наказание лишаване от свобода
до три години и глоба от 1 000 до 5 000 лева.
За
престъплението по чл. 316 пр.1 вр. чл.308 ал.2, пр.3 вр. ал.1, пр.1 от НК наказанието е лишаване от свобода до
осем години .
Съдът
прецени, че следва да индивидуализира наказанията при условията на чл. 54 от НК
при превес на смекчаващите вината обстоятелства а именно, чисто съдебно минало
и липса на други противопавни деяния, извън
настоящите; добро процесуално поведение на подсъдимия и социална вграденост
- данни за полаган труд през годините и семейна обвързаност.
Ето
защо на осн. чл. 248а, ал.1 от НК и чл. 54 от НК подс. Т. бе осъден
на 1 година лишаване от свобода и глоба от 1 500
лева, а за престъплението по чл. 316 пр.1 вр. чл.308
ал.2, пр.3 вр. ал.1, пр.1 от НК бе осъден на 1 година и 6 месеца лишаване от
свобода.
На
основание чл. 23 от НК съдът определи
общо най – тежко наказание от 1 /една/
година и 6 /шест/ месеца лишаване от свобода.
На
основание чл. 66 от НК отложи изпълнението на наложеното наказание с
изпитателен срок от 3 / три/ години, считано от влизане на присъдата в сила,
като прецени така ще се постигне генерална и лична превенция.
На
осн. чл. 23, ал.3 от НК съдът присъедини към наложеното най – тежко наказание –
лишаване от свобода и наказанието
„глоба“ в размер от 1 500 лева .
При
тези мотиви, съдът постанови акта си .
Съдия:
/Сн.Колева/