РЕШЕНИЕ
№ 573
гр. Бургас, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Радостина П. Иванова
Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно
гражданско дело № 20242100500548 по описа за 2024 година
Производството по делото е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по
жалбата на ответника по гр.д.№7742/23г. по описа на БРС, против постановеното по същото дело
решение № 389/23.02.24г., с което са уважени предявените спрямо него претенции на ищцата Ж.
М. Т. от гр.Бургас за: 1758,68лв.- дължимо увеличение на трудовото й възнаграждение за периода
от 01.01.23г. до 16.06.23г. вкл.,за сумата от 71,14лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата, дължима за периода 01.09.23г. – 20.12.23г., ведно със законна лихва за забава върху
главницата, считано от 21.12.23г. до окончателното й изплащане, като ответникът е осъден да
заплати на ищцата и направените в производството съдебно-деловодни разноски от 500лв., а също
и държавната такса, дължима за производството.
В жалбата, подадена чрез процесуален представител- адв. Б., решението се сочи за
неправилно, поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила.
Според страната, за да уважи заявените претенции, съдът неправилно е приравнил
разпоредбите на Наредба №4/2017г. за нормиране и заплащане на труда и разпоредбите на
подписания на 10.08.23г. Анекс към КТД за системата на предучилищното и училищното
образование от 06.12.22г.
Въззивникът приема, че основният спорен въпрос по делото е: дали следва разпоредбите на
подписания на 10.08.23г. Анекс към КТД от 2022г. да се прилагат за служителите, освободени от
заеманата длъжност преди подписването му.
Собствен правен анализ на страната, касателно прилагането на §2 от Наредба №4/17г., на
1
Приложение №3 към чл.16,ал.3 от Наредбата, относима към длъжността на ищцата“старши
учител“ и на чл.27,ал.2 от Анекса, подписан на 10.08.23г.към КТД от 2022г., както и
съобразяването на факта, че осигуряването на средствата от 524 млн. лв. от държавния бюджет
цели постигането на планирано увеличение на индивидуалните работни заплати, макар и считано
от задна дата- от 01.01.23г., обосновават извода на жалбоподателя, че това изменение има
приложение само за педагогическия и непедагогически персонал, зает в училищното и
предучилищното образование към датата на подписването на горепосочения Анекс.
В случая Ж. Т. не попадала в тази категория, т.к. била освободена от системата преди
посочената дата, а именно – на 16.06.23г. От тази дата ищцата била престанала както да е служител
в училището, така и да е член на синдикалната организация, изградена в него. Затова и нямала
право на така претендираното увеличение. Кръгът на правоимащите лица бил очертан към датата
на подписването на Анекса към КТД.
Изложени са съображения и че разликата между получаваната от ищцата към момента на
напускането основна заплата от 1578лв. и минималната основна заплата, определена от
законодателя за длъжността „старши учител“с Наредбата(Приложение №3 към чл.16.,ал.3),
считано от 01.01.23г. в размер от 1763лв. възлиза само на 185лв., което първоинстанционният съд
не е взел предвид при постановяването на решението си .
В обобщение от гореизложеното, се моли решението на БРС да бъде отменено от БОС и
вместо него да бъде постановено ново въззивно такова, отхвърлящо изцяло предявените искове.
Дирят се съдебно –деловодни разноски за двете инстанции и не се ангажират нови
доказателства.
В срока по чл.263,ал.1 ГПК е подаден писмен отговор на въззивната жалба от Ж. М. Т.
от гр.Бургас, с посочен съдебен адрес -адв. Румяна Цветкова от БАК със служебен адрес:
гр.Бургас, ул.“Шейново“50, ет.3, в който е заявено становище за неоснователност на обжалването,
т.к. въведените от страната оплаквания срещу първоинстанционния акт са необосновани.
Сочи се, че в процеса не са допуснати процесуални опущения и че решението е
обосновано, като съдът правилно е преценил събраните в производството доказателства.
Поддържа се, че в жалбата недопустимо за първи път се внасят оспорвания на исковете по
размер, нови доводи и основания, които не са били предмет на разглеждане пред първа инстанция,
още повече, че страната не е възразила срещу доклада на БРС по заявените искове и е направила в
съдебно заседание признания по размера им, отразено и в протокола от същото. Счита горните
оспорвания за вече преклудирани по смисъла на чл.266 от ГПК.
Страната прави собствено тълкуване на правното основание, от което черпи правата си и
извежда доводи за неоснователност на въведените с жалбата оплаквания за неправилност на
съдебния акт на БРС.
Моли за потвърждаване на горния, като правилен и съобразен с действащото право,
включително с общностното на ЕС.Дири направените деловодни разноски във въззивната
инстанция и не ангажира нови доказателства.
Проверката на съда по чл.267 от ГПК е посочила въззивната жалба за допустима, а
служебната такава по чл. 269 от ГПК определя съдебното решение като валидно и допустимо.
По съществото на спора, с оглед въведените оплаквания за неправилност на съдебния акт,
при съвкупна преценка на събраните доказателства и в приложение на действащото право, БОС
2
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е образувано по предявените от Ж. М. Т. против ОУ „Георги Бенковски” -
Бургас и изменени в съдебно заседание искове за осъждане на ответника да й заплати сумата от 1
758,68 лв., представляваща сбор от неплатени части от трудови възнаграждения за периода
01.01.2023 г. – 16.06.2023 г. вкл. – по 319,76 лв. за периода м. януари – м. май 2023 г. вкл. и 159,88
лв. – за м. юни 2023 г., представляващи актуализация на работната й заплата с 15%; сумата от 71,14
лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 1758,68 лв., дължима за периода
01.09.2023г. - 20.12.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването
на иска до окончателното й изплащане, както и направените разноски по делото.
За да обоснове претенцията си, ищцата е твърдяла, че през процесния период е била в
трудово правоотношение с ответника на длъжността „старши учител ПЕО ГЦОУД“, като
трудовото й правоотношение е било прекратено със Заповед № РД-11-806/14.06.2023 г., считано от
19.06.2023 г., на осн. чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ. Твърдяла е също, че както през процесния
период(01.01.23г.-19.06.23г.), така и към момента, е синдикален член на Синдиката на българските
учители (СБУ) и като такава се ползва от всички права по КТД.
Посочила е, че с Анекс № ДО1-192/10.08.2023 г. към КТД за системата на училищното и
предучилищното образование, страна по който е и СБУ, е изменен текстът на чл. 27 от КТД и за
системата на предучилищното и училищно образование са определени основни минимални
работни заплати, считано от 01.01.2023 г. в завишен размер, като за старши учител тази заплата е
1 763 лв..Освен това било предвидено, че индивидуалните основни заплати на педагогическите
специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите
минимални работни заплати или са по-високи от тях, се увеличават с не по-малко от 15 %. Сочи се,
че ответникът не й е изплатил дължимите суми в резултат на горепосоченото увеличение на
работната заплата за процесния период, с което е нарушил императивни разпоредби на КТ и КТД.
В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от ответното училище , в
който исковете са оспорени изцяло и се моли да бъдат отхвърлени. Не се оспорват
обстоятелствата, че през периода 01.01.2023 г. - 18.06.2023 г. ищцата е работила в ответното
училище на длъжността „Старши учител“, както и че със Заповед № РД-11-806/14.06.2023 г. тя е
била освободена от длъжността, поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст. Оспорено е правото на ищцата да получи претендираното увеличение на работната
заплата със задна дата, като се твърди, че то се дължи само на служителите, които към датата на
подписването на анекса – 10.08.2023 г., са били членове на някоя от синдикалните организации -
страни по цитирания Анекс към КТД за системата на предучилищното и училищното образование,
а ищцата е била освободена преди подписването му от заемната длъжност и е престанала да бъде
член на синдикалната организация в училището. Твърди се също така, че осигурените средства от
държавния бюджет се изразходват единствено и само за увеличение на индивидуалните работни
заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното образование (чл. 27, ал. 2 от
анекса към КТД), а към датата на подписване на анекса ищцата не е била заето лице в тази система,
поради което увеличение на заплатата не й се дължи. На следващо място е заявено, че посочената в
Анекса дата – 01.01.2023 г., не е датата на влизане в сила на договорните клаузи, а началният
момент, от който се увеличават работните заплати на лицата, притежаващи качеството
педагогически/непедагогически персонал в учебното заведение към момента на постигане на
договореността – 10.08.2023 г.
3
В проведеното по делото съдебно заседание пред БРС, процесуален представител на
ответника е заявил, че не оспорва исковете по размер, включително след тяхното
увеличаване(прието в същото заседание).
Първоинстанционният съд е постановил решение, присъждащо заявените от Т.
главница и мораторна лихва, възприемайки за законово обоснована правната й теза, че следва да
получи претендираното увеличение, т.к. попада в кръга на правоимащите лица, работили в
системата на образованието към посочената с изменението на КТД дата, спрямо която се простира
обратното действие на постигнатата от контрагентите уговорка за увеличение на основното
възнаграждение на заетите в сферата на предучилищното и училищно образование педагогически
специалисти и непедагогически персонал.
Бургаски окръжен съд изцяло възприема този краен правен извод, както и
обосноваващите ги фактически и правни съображения на първата инстанция, изнесени в мотивите
на акта й, поради което препраща към тях на основание чл.272 от ГПК.
В отговор на оплакванията от жалбата, въззивната инстанция добавя следното:
Предявените искове са с правни основания чл. 128, т. 2 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Фактическата обстановка по делото е безспорна за страните в настоящото производство
и се възприема от тях така, както е установена от БРС на база събраните в процеса доказателства.
Въззиваемата ищца е била в трудово правни отношения с ОУ „Георги Бенковски“-
гр.Бургас в релевантния за делото период от 01.01.23г. до 19.06.23г.(реално до петък 16.06.23г.),
като е заемала длъжността „старши учител ПЕО ГЦОУД“. Правоотношението й е прекратено на
основание чл.328, ал.1,т.10 от КТ, поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст.
Т. е била член на синдикалната организация в ОУ „Георги Бенковски“-Бургас към
Синдиката на българските учители в периода от 01.01. до 30.06.2023г., а от 01.07.23г. и до
издаването на служебната бележка(20.12.23г.)е индивидуален член на СБУ и редовно е плащала
членския си внос.
Т.к. пред БРС процесуален представител на ответника е заявил, че не оспорва исковете по
размер, включително след тяхното увеличаване(прието в съдебно заседание), съдът е обявил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване размерите на предявените искове- главница и мораторна
лихва, т.е. те са вече доказани в същия размер.В този смисъл БОС не намира за допустимо да
преразглежда същия, предвид настъпилата за възражения в такава насока преклузия по смисъла на
чл.266, ал.1 от ГПК.
Със Заповед № РД-10-359/31.08.2023 г. на директора на ОУ „Георги Бенковски“ – Бургас,
основните работни заплати на педагогическите специалисти са увеличени с 15,01 %, считано от
01.01.2023 г.,т.е. претенциите на ищцата са в рамките на реално осъщественото в учебното
заведение увеличение на възнагражденията на преподавателите специалисти.
При така установените релевантни за казуса обстоятелства въззивният съд приема, че
спорът по делото понастоящем е изцяло правен, по определяне на кръга от правоимащи за
увеличение на трудовото възнаграждение лица, заети в сферата на образованието и попадащи в
приложното поле на КТД № Д01-269/06.12.2022 г. за отрасъла, изменен с Анекс от
10.08.23г.,сключени между Министерство на образованието и науката, Съюза на работодателите в
системата на народната просвета в България и Сдружението на директорите в средното
4
образование в РБ, наричани „работодатели“ от една страна и от друга страна от Синдиката на
българските учители към КНСБ, Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ и Независимия
учителски синдикат към КНСБ, наричани „синдикати“.
Колективният трудов договор (КТД) за системата на предучилищното и училищното
образование № Д01-269/06.12.2022 г.възприема в чл. 4 постигнатите в него договорености за
минимални, имащи задължителен характер и приложими за работниците и служителите - членове
на синдикалните организации и за работодателите – членове на организациите на работодателите –
страни по договора.В чл.27 от него са определени минимални основни работни заплати(МОРЗ) за
редовите педагогически специалисти и за тези с ръководни функции, като специално за старшите
учители и възпитатели- МОРЗ възлиза на 1533лв.,а индивидуалните основни работни заплати
(ИОРЗ) на педагогическите специалисти се увеличават с не по-малко от 5%.
Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към горепосочения КТД от 06.12.2022 изменя чл. 27 от КТД
и определя по-високи размери на минималните основни работни заплати за системата на
предучилищното и училищно образование, считано от 01.01.2023 г., като за заеманата от ищцата
длъжност „старши учител” е предвидено минимално основно възнаграждение в размер на 1 763
лв., а индивидуалните работни основни заплати на педагогическите специалисти, които към
момента на увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или
са по- високи от тях, се увеличават с не по- малко от 15%.
С изменената ал. 2 на чл. 27 от КТД е предвидено също, че осигурените средства от
държавния бюджет на РБ за 2023г. се изразходват единствено и само за увеличение на
индивидуалните РЗ на заетите в системата на предучилищното и училищното образование
педагогически специалисти и непедагогически персонал, както и за съответните разходи за
осигурителните им вноски за сметка на работодателя.Тук трябва да се уточни, че посоченият
бюджет за 2023г. е изготвен със закъснение, но касае цялата година, т.е. би трябвало в него да са
залегнали всички предвиждания за разходи на трудово заетите лица в рамките на пълната
календарна година, като се има предвид и че приложимия за това национален счетоводен стандарт
предвижда плащания за минали периоди на напуснали работници и служители във връзка с
увеличение на възнагражденията им преди приключването на трудовата дейност или за
обезщетения след тяхното напускане.
С оглед анализа на горната нормативна база, БОС намира, че и на лицата, напуснали
системата в периода след 01.01.23г., но преди 10.08.23г. се дължи заплащане в увеличения според
изменението към КТД размер на възнаграждение за реално отработеното в посочения сектор на
образователната система, защото според чл. 128, т. 2 от КТ работодателят е длъжен да плаща на
работника или служителя в установените срокове уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа. Щом тези лица са били все още заети в системата на образованието и са
изпълнявали дори само за част от периода 01.01.23г.-10.08.23г. трудовите си
задължения,работодателят им дължи съответното възнаграждение за реалната престация.
Какъв ще е размерът на това възнаграждение зависи от уговореното по трудовия договор,
но когато се касае до увеличението му, според чл.118,ал.3 от КТ работодателят има правото да го
постанови и едностранно.
Същевременно в тази връзка следва да се съобрази съдържанието на изменението на
възнаграждението, произтичащо от Анекса, което не само сочи увеличението му по размер, но
предвижда обратното действие на това увеличение, което е израз на свободната воля на
5
договарящите, като нито заобикаля нито противоречи на каквато и да е императивна законова
разпоредба, налагаща забрана в този смисъл.
Вярно е, че според чл.54, ал.1 от КТ, КТД влиза в сила от деня на сключването му, като
принципно има действие занапред и това е приложимо и за неговото изменение, но доколкото
страните не са уговорили „друго“, която обща формулировка не изключва възможността на
споразумението да се придаде обратно действие.
На следващо място и т.к. чл.57 от КТ обвързва с действието на КТД само работниците и
служителите, които са членове на синдикалната организация - страна по същия, задължително
условие за получаването на увеличеното възнаграждение е претендиращите го да са синдикални
членове на организация, подписала този КТД или да са се присъединили към него за
горепосочения времеви период.
Безспорно е също така, че изменението на заплащането касае „заетите“ в системата на
предучилищното и училищното образование лица, но в чл.27, ал.2 от Анекса това понятие не се
уточнява времево, т.е. дали се има предвид заетите към момента на подписването на анекса, или
тези, които са били заети към датата, за която се обявява обратното му действие- 01.01.23г.
Затова и след като изрично ограничение в клаузата не се поставя, именно обратното
действие на изменението на разпоредбата определя времево кръга на правоимащите да
претендират компенсация за периода, когато са полагали труда си, като получат допълнително
разликата до увеличения размер на възнаграждението си.
Без съмнение ищцата попада в кръга на така посочените лица, поради което няма
законово основание увеличението, което е допуснато по отношение на останалите й колеги
от бранша, наравно с които е полагала труд, да бъде отказано.
Не на последно място този съд съобразява също, че обратното би довело до неравноправно
третиране на работещите в една и съща сфера лица, за периода, през който са изпълнявали поетите
си по трудов договор задължения, наравно с другите, останали да работят в учебното заведение и
към датата на сключването на анекса към договора.Ако все пак се допусне, че законодателят е
целял да направи разлика между двете групи служители, тя няма да произтича от поведението им
или от тяхното отношение към изпълнението на възложените им трудови функции, а ще е резултат
от непочиваща на обективни предпоставки едностранна преценка на работодателя, необосновано
влошаваща положението на лицата, престирали труда си в определен период наравно с останалите,
само защото са напуснали системата по-рано.Това би било израз на пряка дискриминация на
трудещите се, каквато чл.8, ал.3 от КТ изрично забранява.
В обобщение от горното, БОС приема заявените от ищцата Ж.Т. претенции за доказани по
основание и размер, следователно и подлежащи на уважаване, в какъвто смисъл се е произнесла и
първата инстанция, поради което и с оглед съвпадението на правните изводи,решението й следва
да бъде потвърдено.
При този изход от обжалването и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, въззиваемата има право
на сторените в настоящото производство разноски за процесуалното й представителство, в размер
на 500лв.- възнаграждение за един адвокат.
Мотивиран от горното,Бургаски окръжен съд
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА Решение №389/23.02.24г. по гр.д.№7742/23г. по описа на Бургаски РС.
ОСЪЖДА ОУ“Георги Бенковски“-Бургас с БУЛСТАТ000042637 да заплати на Ж. М. Т.,
ЕГН ********** от ****, сумата от 500лв. (петстотин лева) деловодни разноски за ВГД 548/24г.
по описа на БОС, представляващи адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7