НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
№
Гр. Лом, 18.05.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Ломски районен съд, в публично съдебно заседание на дванадесети
март, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА
при секретаря Румяна Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 838 описа за 2018 г.,за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове от ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК
*********, гр. София, чрез пълномощника си, адв. В.Г., САК, срещу М.С.Т., ЕГН **********,***, за установяване дължимост на суми по договор,
за които има издадена Заповед по чл. 410 ГПК и за осъждане да заплати
неустойка.
ИЩЕЦЪТ твърди, че
между него – с предишно наименование „Космо България Мобайл“ ООД, ЕИК *********и
ответника е сключен Договор за мобилни
услуги за мобилен номер 0895 298 116 по програмата Резерв Стандарт 39,99 лв. и
Договор за мобилни услеги за мобилен номер 0895 865 159, по програма Нон Стоп
29,99 лв., двата сключени на 04.02.2016 год. и с договорен срок на действие –
до 04.02.2018 год.
Издадени са две
фактури за месечно отчитане, за периода 10.03.2016 год. и периода 10.04.2016 – 09.05.2016 год., с
приложени към тях извлечения за месечно потребление. Втората фактура е била със
срок за заплащане – 25.05.2016 год.
Дължимата сума –
общо 202,59 лв. Не е била заплатена от ответника.
За това, за
следващия отчетен период е било издадено кредитно известие за корекция на
задължението, като е сторнирана авансово платената сума от 15,96 лв. и така
задължението е останало в размер на 186,63 лв., които не са заплатени в срок,
поради което и на осн. чл. 75, вр. чл. 19вот ОУ, ищецът е прекратил едностранно
договорите с ответника и е издал крайна фактура, в която е начислил обща сума
за плащане в размер на 1381,74 лв., представляваща сбор от незаплатените
задължения за предходен период – 186,63 лв. и начислена неустойка в размер на
1195,11 лв. За предсрочно прекратяване на сключения абонамент.
По време на сключване
на процесните договори са били в сила и различни общи условия на ищеца,
посочени към конкретните дати.
Въз основа на тези
договори, ответникът е ползвал далекосъобщителни услуги, които ищецът е
фактурирал.
Тъй като ответникът
не е заплатил горните суми, ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК. След като
длъжникът по заповедното производство е бил известен при условията на чл. 47 ГПК за издадената Заповед за изпълнение, за ищеца е възникнал правен интерес от
предявяването на установителен иск.
Тъй като неустойката
не е посочена в заповедта по чл. 410 ГПК като основание, нито като
обстоятелство, от което произтича претенцията за заплащане по заповедното
производство, за ищеца е налице правен интерес от предявяване, в условията на
обективно кумулативно съединяване на искове да претендира осъждането на
ответника да заплати и тази сума.
Иска
се: да бъде
признато от съда за установено по отношение на ответника, че към него съществува
изискуемо вземане на ищеца, в размер на 186,33 лв., за неизплатени далекосъобщителни
услуги за абонатен номер № *********, ведно със законната лихва върху тази сума
от датата на подаване на исковата молба в съда, до окончателното плащане.
Иска
се също
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1195,11 лв.,
представляваща начислена договорна неустойка по договор за абонатен номер №
*********.
Претендират се и
направените разноски по водене исковото производство.
Писмен отговор в
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил от ответника.
Предвид процесуалното поведение на ответника, съдът приема, че между страните са няма спорни фактически твърдения.
Приложено е ч.гр.д. № 3056/2017 год. на РС – Лом, видно от което по Заявление
на ищеца и в негова полза е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 04.12.2017 г. срещу ответника – длъжник, по
Договор за далекосъобщителни услуги от 04.02.2016 год., за абонатен №
*********, за сумите: 1381,74 лв. – потребени, но незаплатени далекосъобщителни
услуги за периода 10.03.2016 – 09.07.2016 год. и 24,82 лв. – мораторна лихва
запериода 26.07.2016 – 15.11.2017 год., ведно с лихвите върху главницата,
считано от 30.11.2017 год. до окончателното плащане, както и разноските по
заповедното производство: 23,13 лв. – държавна такса и 197,08 лв. – адвокатски
хонорар, или общо 225,21 лв.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК и на
основание чл. 415 ГПК, съдът с Разпореждане от 21.02.2018 г. е указал на
заявителя правото му да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от
съобщението. Последното е получено от заявителя-настоящ ищец на 15.03.2018г.
Искът по реда на чл. 422 ГПК е предявен в указаният срок.
Претендира се плащане на сумата от 186,33 лв. – потребени,
но незаплатени далекосъобщителни услуги за периода 10.03.2016 – 09.07.2016
год., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане. Претендират се и разноски.
Над предявеният
размер от 186,33 лв., до пълният размер на сумите, за които е издадена
Заповедта по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3056/2017 год. на РС – Лом, а именно до
1381,74 лв. – потребени, но незаплатени далекосъобщителни услуги за периода
10.03.2016 – 09.07.2016 год. и 24,82 лв. – мораторна лихва за периода
26.07.2016 – 15.11.2017 год.,
установителен иск не се предявява в срока по чл. 415 ГПК.
Така предявеният иск
е допустим. Налице е подведомственост на спора пред съда, искът е предявен от и
срещу надлежна страна. Няма основания за отвод на пресъдено нещо.
С исковата молба е
предявен и осъдителен иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД – ответникът да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от
1195,11 лв., представляваща начислена договорна неустойка по договор за
абонатен номер № *********
В срока за отговор по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал
писмен такъв.
Страните са редовно призовани за първото по делото открито
съдебно заседание.
Ищецът се
представлява от адв. В. Г., САК, която в
писмено становище не възразява делото да се разгледа в негово отсъствие, поддържа
предявените искове по основание. Поддържа установителният иск по чл. 422 ГПК в
предявения размер, а искът за неустойка – в "редуциран размер" –
176,34 лв., основавайки се на постигнато споразумение между ищеца и КЗП, според
което към настоящия размер дължимата се от абонатите на дружеството-оператор
неустойка е в размер на три стандартни за съответния ползван абонаментен план
месечни такси, или общо сумата от 176,34 лв., като над този размер, до
първоначално претендираните 1195,11 лв., представляващи начислена договорна
неустойка по договор за абонатен номер № ********* искът не се поддържа. /за
разликата от 1018,77 лв./
Моли да бъде
постановено неприсъствено решение, предвид неявяването на ответника и
неупражняването от негова страна на правото на отговор в срока по чл. 131, ал.
1 ГПК. Претендира да им бъдат присъдени направените в исковото и заповедното производство
разноски.
Ответникът, редовно и своевременно призован не се е явил в
съдебно заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие.
Съдът намира, че с
връчените на ответника съобщение за връчване на препис от исковата молба и
доказателствата към нея, ведно с Разпореждане от 11.05.2018 год., с оглед
упражняване правото на подаване на писмен отговор /чл.131 ГПК/, които са
получени от нея лично на адреса на 18.05.2018 год. и призовка за страна за
открито съдебно заседание /чл. 142 ГПК/, ведно с Определение от 18.02.2019 г.
по чл. 140 ГПК, връчено на 26.02.2019 год. чрез пълнолетно лице от адреса, /М.Н.А.,
майка/ са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа
и от неявяването в съдебно заседание.
С оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства,
предявените искове се явяват вероятно
основателни.
На основание
горното, съдът намира, че с оглед направеното искане и наличието на
предвидените в чл. 238 ал. 1 и чл. 239 ал. 1 ГПК предпоставки, следва да се
постанови неприсъствено решение, като исковете бъдат уважени - установителният иск така, както е предявен,
а осъдителният – както се поддържа.
Съгласно
задължителната практика на съдилищата, т. 12 от ТР№ 4/2013 год. от 18.06.2014
год., ОСГТК, ВКС, съдът, разглеждащ исковото производство следва да се
произнесе и по разноските, сторени в заповедното, с осъдителен диспозитив.
В заповедното
производство ищецът е сторил разноски в размер на 23,13 лв. – държавна такса и
197,08 лв. – адвокатски хонорар, или общо 225,21 лв.
От сумата
претендирана по заповедното производство – 1381,74 лв., предмет на настоящото
производство са 186,33 лв., или 13,5 %. За това, въпреки пълното уважаване на
предявения установителен иск, по ответникът следва да бъде осъдена да заплати
не ищеца 50 лв. разноски по заповедното производство – съобразно частта от
претенциите, за чието установяване е предявен иск.
По предявеният
установителен иск – предвид пълното му уважаване, ответната страна ще следва да
понесе сторените от ищеца разноски в размер на 123,54 лв. /25 лв. – довнесена
държавна такса и 98,54 лв. – адвокатски хонорар, представляващ ½ от общо
платения за двата иска/.
На осн.чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и разноските, свързани
с предявяването и воденето на съединения осъдителен иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД,
съобразно уважената част от него. При първоначално предявен иск в размер на
1195,11 лв., пред настоящата инстанция се поддържа иск за заплащане на
неустойка в размер на 176,34 лв. /което е 15%/. За това от сторените за този
иск разноски в общ размер на 148,54 лв.
/50 лв. дъравна такса и 98,57 лв. – адвокатски хонорар/, ответникът ще следва
да заплати на ищеца 22,28 лв.
Мотивиран от
горните съображения и на осн.чл. 239 ГПК съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на М.С.Т., ЕГН **********,***, че към нея
съществува изискуемо вземане на ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК *********, гр. София,
по издадената Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 04.12.2017 г. по
ч.гр.д. № 3056/2017 год. на РС – Лом, в размер на 186,63 лв. /сто осемдесет и шест лв., 63 ст./ – потребени, но незаплатени далекосъобщителни
услуги за периода 10.03.2016 – 09.07.2016 год., по Договор за далекосъобщителни
услуги от 04.02.2016 год., за абонатен № *********, ведно със
законнат алихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 18.04.2018
год.
ОСЪЖДА, на осн. чл.
92, ал. 1 ЗЗД М.С.Т., ЕГН **********,***, да заплати на ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, сумата
от 176,34 лв.
/сто седемдесет и шест лева, 34 ст./, представляваща неустойка в размер на три
стандартни за съответния ползван абонаментен план месечни такси, по договор за
абонатен номер № ********* като над този размер, до първоначално претендираните
1195,11 лв., представляващи начислена договорна неустойка ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА М.С.Т.,
ЕГН **********,***, да заплати на ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, сторените разноски в общ размер
на 195,82 лв. /сто деветдесет и пет лв.,
82 ст./, от които – 50 лв. за заповедното производство и 145,82 лв. за исковото производство /общо по
предявените установителен и осъдителен иск/.
Решението
не подлежи на обжалване.
На страните да се изпратят
преписи от решението.
Районен
съдия: