Решение по дело №3282/2023 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 328
Дата: 21 май 2024 г.
Съдия: Магдалена Бориславова Младенова-Стоева
Дело: 20231420103282
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 декември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 328
гр. В., 21.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Магдалена Б. М.ова-Стоева
при участието на секретаря Нина К. Луканова
като разгледа докладваното от Магдалена Б. М.ова-Стоева Гражданско дело
№ 20231420103282 по описа за 2023 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от М. А. М., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр. В., ул. „Е.Й.“ **, против Община В., БУЛСТАТ: **, с
адрес: гр. В., ул. „С.С.“ № 6, с която е предявен иск с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК
за признаването за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на
поземлен имот с идентификатор № 12259.1128.424, находящ се в гр. В., В.Л., местност Г.К.,
с площ от 27 459 кв.м., с трайно предназначение на територията – земеделска, с начин на
трайно ползване – за земеделски труд и отдих, категория на земята – седма, при съседи:
12259.1128.384, 12259.1128.390, 12259.1128.386, 12259.1128.392, 12259.1128.475,
12259.1128.575, 12259.1128.369, 12259.1128.368, 12259.1128.367, 12259.1128.577,
12259.1128.410, 12259.1128.373, 12259.1128.376, 12259.1128.377, 12259.1128.378,
12259.1128.469, 12259.1128.423, 12259.1128.487, 12259.1128.383.
В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик по давностно владение на
горепосочения имот. Сочи се, че ищецът владее имота лично, необезпокоявано от никого
повече от тридесет години. Преди това имотът бил ползван от неговия баща, а преди това от
дядо му М. М. П., който имал много имоти в местността. Излагат се съображения, че през
1986-1987 г. ищецът направил път от единия край на имота до другия, така че да има пълен
и удобен достъп до него. За целта ангажирал нужната техника и работна ръка, която да го
подпомогне. В имота направил навес, гараж, бунгало, имал поставен фургон, в който
съхранявал много лични вещи. От 1990 г. ищецът живеел целогодишно в съседния имот с
идентификатор № 12259.1128.384 и ежедневно и необезпокоявано от никого ползвал и
процесния имот. През всички тези години се грижел за имота си, пазел го от други хора,
поддържал го и се грижел за същия като свой собствен имот, което изисквало много усилия.
В имота имал овощни и други дървета, които поддържал, почиствал изцяло поземления
1
имот от храсти и изсъхнали дървета. Всички хора в местността знаели, че процесният имот е
на ищеца и той го владеел несмущавано повече от тридесет години.
Посочва се, че през месец ноември тази година ищецът решил да си извади документ
за собственост върху процесния имот на основание давностното му владение, като за целта
се снабдил с удостоверение от нотариус с изх. № № 68/16.11.2023 г. за снабдяване с
необходимите му документи за провеждане на процедурата по обстоятелствена проверка.
След като получил необходимите заверки от МДТ при Община В., Областна администрация
– В. и следвало да получи и окончателната такава от Община В., му било отговорено, че
имотът е актуван с акт за частна общинска собственост, след като ищецът започнал
процедурата. Твърди се, че видно от съставения акт за частна общинска собственост в
същия не се съдържат никакви фактически данни, които да кореспондират с посоченото най-
общо и непрецизирано правно основание.
Иска се от съда да признае за установено в отношенията между страните, че ищецът е
собственик на процесния недвижим имот въз основа на давностно владение.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявеният иск се оспорва като неоснователен. Поддържа се, че процесният поземлен имот,
частна общинска собственост, представлява земеделска земя, попадаща в обхвата на
приложното поле на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, отразен в регистъра на новообразуваните имоти,
одобрен със Заповед № 11/10.01.2005 г. на Областния управител на Област В., без вписани
собственици или ползватели с предоставено право на ползване по ПМС № 21/1963 г. на
централния комитет на Българската комунистическа партия и Министерския съвет на
Народна република Б. за развитие на животновъдството в личните стопанства на
кооператорите и използуване на нестопанисваните земи край населените места. Сочи се, че
за този имот няма налични данни за извършено отчуждаване и възстановяване по
ЗВСВНОИ, по ЗПИНМ, ЗТСУ и други закони. Твърди се, че според чл. 9 от ПМС № 21/1963
г за ползване на граждани са се предоставяли пустеещите и изоставените земи в държавния
поземлен и в горския фонд край градовете и селата, които не могат да се обработват от
ТКЗС и от ДЗС. Посочва се, че следователно в периода от 1986-1987 г. до 1990 г. давност в
полза на ищеца, дори при доказано владение, каквото в случая липсва, не е текла, защото по
силата на чл. 86 ЗС за периода 1951 г. до 1990 г., действието на този придобивен способ е
изключено по отношение на вещите-социалистическа собственост. Твърди се, че с влизане в
сила на ЗСПЗЗ през 1991 г. имотът, попадащ извън строителните граници на гр. В., е
обобществен, поради което същият представлявана земеделска земя по смисъла на ЗСПЗЗ,
подлежаща на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Изтъква се, че не са налични данни и
твърдения в сроковете по ЗСПЗЗ от ищеца или негов праводател да са заявявани
реституционни претенции за имота по ЗСПЗЗ, няма и постановено решение в
административно производство по ЗСПЗЗ, легитимиращо като собственик на имота друг
правен субект, различен от Общината. Сочи се, че съгласно чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ земеделските
имоти, които не принадлежат на държавата, гражданите или юридически лица, са общинска
собственост, като в приложното поле на тази норма се включват само онези земеделски
земи, които са подлежали на възстановяване /т. е. земи, попадащи в обхвата на чл. 10
ЗСПЗЗ/, но не са заявени за реституция в предвидените срокове, както и земи, които не са
изкупени от ползватели по реда и при условията на § 4а и § 46 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Твърди се,
че придобиването правото на собственост върху земите по чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ от общината
става по силата на закона, като видно от горното, поземлен имот с идентификатор №
12259.1128.424 по Кадастралната карта на гр. В. е общинска собственост и по отношение на
него са приложими разпоредбите на чл. 86 от ЗС (отм.) и на с § 1 от ЗИД на ЗС, засягащи
давностните срокове. Сочи се, че поради това, прилагайки разпоредбата на цитираната
правна норма, не е изтекъл изискуемият се по чл. 79 ЗС 10-годишен давностен срок за
придобиване. Поддържа се, че отделно от това, владението предполага установяване и
доказване, че действително се упражнява фактическа власт с намерение за своене върху
2
чужд имот, както и манифестация на собственическо отношение към вещта пред трети лица
и институции, за което не са представени никакви доказателства. Твърди се, че за същия
поземлен имот с вх. № 9400-0-15526/13.11.2023 г. на Община В. /три дни по-рано от
декларацията на ищеца/ е подадена декларация от М.А.П. за признаване право на
собственост върху недвижим имот чрез извършване на обстоятелствена проверка на осн. чл.
587 ГПК и чл. 79 ЗС, което с оглед големия размер на имота и различните лица, желаещи
придобиването на собствеността, индикира опит за злоупотреба с възможностите, дадени от
законодателя по отношение на придобивните способи.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в производството
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен Акт № 3878 за частна общинска собственост от 16.11.2023 г.,
вписан в Служба по вписванията – гр. В. вх. рег. № 6328/17.11.2023 г., съставен за поземлен
имот с идентификатор 12259.1128.424 по Кадастралните карта и кадастралните регистри на
гр. В., местност „Г.К.“, с площ 27 459 кв.м., трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих/ съгласно §4 ПЗРЗСПЗЗ,
категория на земята: седма. Като правно основание за актуване на имота е посочено чл. 56,
ал. 1 ЗОС, чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС, чл. 3, ал. 3 ЗОС.
Приет като доказателство е препис от регистър на новообразуваните имоти, одобрен
със Заповед № 11/10.01.2005 г. на Областния управител на Област В. и списък на
ползвателите на В.Л. §4, местност „Г.К.” гр. В. ЕКАТТЕ 12259, Община В., в който е
отразено, че процесният имот е стопанисван от общината. Приложен е и препис от списък
по собственици съвместен с ползвателите на В.Л. §4, местност „Г.К.” гр. В. ЕКАТТЕ 12259,
Община В., в който е отразено, че процесният имот е ползван от М. М. П..
Представена е скица на поземлен имот № 15-1179690-07.11.2023 г. на процесния
недвижим имот, в която е посочено, че няма данни за собственик на същия. Представена е и
скица на поземлен имот № 15-1312791-13.12.2023 г. на поземлен имот с идентификатор №
12259.1128.384 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-43/16.09.2005 г. на Изпълнителния
директор на АК, с адрес на поземления имот: гр. В., В.Л., местност „Г.К.“, с площ 2587
кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: за
земеделски труд и отдих, категория на земята: 7, при съседи: 12259.1128.386,
12259.1128.575, 12259.1128.424 и 12259.1128.383, за който имот е посочено, че негов
собственик е М. А. М..
Видно от приложеното удостоверение изх. № 68/16.11.2023 г. на И.Л. – нотариус с
район на действие Районен съд – В., М. А. М. е започнал производство за извършване на
обстоятелствена проверка за имот № 12259.1128.424 в гр. В., В.Л., местност Г.К. с площ 27
459 кв.м. ведно с подобрения.
Приета като доказателство е декларация за признаване право на собственост върху
недвижим имот извън регулация чрез извършване на обстоятелствена проверка на осн. чл.
587 ГПК и чл. 79 ЗС, подадена от М. А. М., в която последният е декларирал, че притежава
процесният недвижим имот по давност. Представени са удостоверение от Областна
администрация – В. с изх. № 9400-834/16.11.2023 г., в което е отбелязано, че по отношение
на процесния имот няма издаден акт за държавна собственост, както и удостоверение №
3
0400-0-15793/17.11.2023 г. от Община В., в което е отбелязано, че имотът е общинска
собственост.
Приета като доказателство е декларация за притежание на непокрити земеделски
имоти, видно от която М. М. П. е декларирал, че притежава нива, ливади, гора и лозе с обща
площ 14 дка в местност „М.К.“, придобити въз основа на покупко-продажба.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетеля
Д.Д., който твърди, че познава М. А. М., тъй като с него са съседи във врачанските лозя в
местността „Г.К.“ и свидетелят има къща срещу къщата на ищеца. Д. поддържа, че ищецът
живее от много години там и притежава къща, гараж, гора и овощни дръвчета в тази
местност, като целият му имот е около 30 дка с къщата и гората. Д. твърди, че до имота има
самостоятелен път, който е от дясната страна на главния път, като пътят до имота е насипан
от М.. Посочва, че в имота има трайни насаждения – ябълки, круши, сливи, както и овощни
градини и лозе. Свидетелят твърди, че неговият имот го има от майка си и от 17-18 години
знае, че ищецът живее в своя имот – като дете около 2000-та година свидетелят ходил в
имота на ищеца и му помагал. Свидетелят твърди, че ищецът е позволявал на един човек да
коси цялото дворно място, но този човек починал преди година. Д. сочи, че къщата, в която
живее М., е оградена, а овощните градини не са. Къщата не била заградена от четирите
страни, а само от три страни и там, където не била заградена, имало изход към овощните
градини и лозето. Имотът с овощните градини и лозето не бил заграден, имало портал, от
който се излизало за овощните градини. Свидетелят твърди, че имало гараж и други
постройки от страна на овощните градини, като М. ползвал постройките. Имало и кладенец
в имота, като М. го използвал заедно с други хора. Според свидетеля ищецът е разказвал, че
дядо му е направил кладенеца. Д. твърди, че един от съседите искал съгласието на ищеца, за
да преминава през гората, тъй като неговият имот започвал след гората, както и че много
съседи са помагали на М. М. за направата на пътя до имота му. Свидетелят твърди, че
ищецът направил и отводняване на пътя. Свидетелят поддържа, че на гората всички й казват
„М.ото“ и всички знаят, че е на М. М.. Д. твърди, че не е виждал някой друг да ходи там и не
знае някой да е имал претенции към имота. Сочи, че между къщата и овощната градина има
път, който разделя ясно къщата с овощната градина. Д. твърди, че М. и жена му поддържат
целия имот. Свидетелят сочи, че не живее в имота си, но ходи всеки ден там, а ищецът
живее постоянно в неговия заедно със своята жена.
Разпитан свидетелят М.Я. твърди, че има автосервиз, който граничи с имота на М.
М. и оттам го познава. Посочва, че автосервизът се намира в местността „Г.К.“ на
околовръстния път срещу язовира. Сочи, че до имота на ищеца има самостоятелен път,
който стига само до този имот. Я. поддържа, че имотът е доста голям, по-голям от 25 дка,
като в него има ливада, стопански постройки, гора, овошки, гараж, фургон. Твърди, че
ищецът живее в къща в имота и е постоянно там. Свидетелят посочва, че ищецът е садил
овошките в имота, като той ги поддържа и събира плодовете от тях. Я. твърди, че живее там
от 2005 г., а М. живее постоянно в къщата си в местността „Г.К.“, като имотът си е техен от
много години. Свидетелят посочва, че пътят до имота го е правил М. и той има отделен
електромер само за имота. Твърди, че имало и геран, който се ползвал от ищеца. Я.
поддържа, че ливадата я е косял човек, който починал, като този човек си пасял кравите в
ливадата на М. с негово разрешение. Свидетелят твърди, че не знае някой да е имал
претенции за този имот. Сочи, че къщата е заградена, но останалата част с ливадата и гората
не е. Имало един човек, който поискал съгласието на М., за да преминава през имота му, и
ищецът му разрешил. Свидетелят твърди, че е виждал М. да сади дръвчета и това било преди
повече от десет години. Д. сочи, че пътят до имота на ищеца е направен от М. и човекът,
който му поискал разрешение, за да преминава до своя имот, който е по-нагоре. Д. твърди,
че не е имало други хора, които да помагат на ищеца в поддържането на имота. Не знае да е
имало претенции към имота от някого.
4
Съдът кредитира свидетелските показания като еднопосочни и кореспондиращи едни
с други.
При така установените фактически данни се налагат следните правни изводи:
С Решение № 197/28.06.2010 г. по гр. дело № 875/2009 г. на ВКС I г.о., постановено
по чл. 290 ГПК е прието, че за да съществува интерес от установителен иск е достатъчно да
се оспорва претендираното от ищеца право или да се претендира отричаното от него право.
По делото е приет като доказателство Акт № 3878 от 16.11.2023 г., с който
процесният недвижим имот е признат за частна общинска собственост. За този имот ищецът
твърди, че е собственик по давностно владение, но в производството по обстоятелствена
проверка за издаване на констативен нотариален акт е установил, че има издаден акт за
частна общинска собственост. Следователно ищецът има правен интерес от водене на
положителен установителен иск за установяване правото на собственост по отношение на
недвижим имот, за който с издадения акт за частна общинска собственост е оспорено
правото му преди подаване на исковата молба.
В разглеждания случай ищецът се позовава на първично придобивно основание, а
именно изтекла в негова полза придобивна давност, следствие на упражнявана непрекъсната
и необезпокоявана фактическа власт върху имота с намерение за своене. Основанието за
придобиване на правото на собственост по чл. 79, ал. 1 ЗС е изтичането на десетгодишен
срок на необезпокоявано, трайно и явно владение на имота. Владелецът не следва да е
загубвал в срока установеното от него владение.
Ответникът Община В. твърди, че процесният недвижим имот е частна общинска
собственост, тъй като представлява земеделска земя, попадаща в обхвата на приложното
поле на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като е отразен в регистъра на новообразуваните имоти,
одобрен със Заповед № 11/10.01.2005 г. на Областния управител на Област В., без вписани
собственици или ползватели с предоставено право на ползване по ПМС № 21/1963 г. на
централния комитет на Българската комунистическа партия и Министерския съвет на
Народна република Б. за развитие на животновъдството в личните стопанства на
кооператорите и използуване на нестопанисваните земи край населените места, а съгласно
чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ земеделските имоти, които не принадлежат на държавата, гражданите
или юридически лица, са общинска собственост.
Съгласно чл. 10, ал. 1-14 ЗСПЗЗ на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ подлежат
селскостопанските имоти, които са били отнети фактически или юридически от
собствениците им. Трайната съдебна практика по приложението на тази норма приема, че
целта на закона е да се върне едно предходно фактическо и/или правно положение, което е
било създадено в резултат на отнемане /ограничаване/ от държавата на правото на лична
/частна/ собственост по отношение на определена категория имоти, а именно земеделските
земи.
С Решение № 50024 от 11.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1761/2022 г., I г. о., ГК е
прието, че не всички земеделски земи подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. В
случаите, когато имотът не е бил коопериран по силата на членствено правоотношение, не е
одържавяван – например съгласно чл. 12, ал. 2 ЗСГ (отм.), не е отнеман фактически, запазил
5
е статута си на частна собственост и е владян в реални граници, следва да се приеме, че
такъв имот не подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ. Затова от гледна точка на
реституционното законодателство не може да се обоснове отнемане от държавата и
съответно – основание за включване на имота в приложното поле на ЗСПЗЗ. По отношение
на такъв имот не се прилага нито разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, заличаваща изтеклия
до 22.11.1997 г. давностен срок за имоти, подлежащи на реституция по ЗСПЗЗ, нито
разпоредбата на чл. 19 ЗСПЗЗ, предвиждаща, че общината стопанисва и управлява
земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците, а след
влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и
възстановими стари реални граници земите стават общинска собственост.
С отмяната на глави първа и втора на ЗСГ през 1990 г. /ДВ, бр. 21 от 13.03.1990 г./
отпада забраната за разпореждане с такива имоти, а с това става възможно и придобиването
им по давност.
Ищецът не носи доказателствената тежест да установи обстоятелството, че имотът не
е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, респ. че не са били налице предпоставките
за издаване на акт за общинска собственост /Решение № 798/16.11.2010 г. по гр. д. №
3303/2008 г. на ВКС, І-во г. о., Решение № 21/04.02.2011 г. по гр. д. № 1327/2009 г. на ВКС,
II-ро г. о., Решение № 249/04.07.2011 г. по гр. д. № 621/2010 г. на ВКС, І-во г. о./. Съобразно
тази съдебна практика в тежест на ищеца в случая е да установи по пътя на пълното и
главно доказване осъществяването на всички елементи на придобивната давност, но не и
липсата на пречки за настъпването на вещноправните последици на този придобивен
способ. Ако ответникът твърди, че ищецът не може да придобие по давност правото на
собственост, негова е тежестта да докаже, че имотът е подлежал на възстановяване по реда
на ЗСПЗЗ.
От показанията на свидетелите Д.Д. и М.Я. /съседи на ищеца/ се установява, че в
процесния имот има трайни насаждения, посадени от ищеца – овощни дървета, градина,
лозе. Свидетелите твърдят че ищецът постоянно живее в къща в съседен имот и поддържа
спорния имот с помощта на съпругата си. Свидетелят Д. е ходил в имота на ищеца още
около 2000-та година, за да му помага, а свидетелят Я. твърди, че живее близо до него от
2005 г. и оттогава ищецът постоянно ползва имота. Свидетелите установяват, че мястото се
поддържа непрекъснато от ищеца, като последният полага грижи за насажденията и събира
плодовете от тях. Свидетелите установяват още, че имотът е бил косен от човек по
поръчение на ищеца, а друг човек е искал разрешение от ищеца да преминава през гората, за
да може да достига до собствения си имот. Свидетелят Д. твърди, че много съседи са
помагали на ищеца за направата на път до мястото и отводняването му. Свидетелите
установяват, че в имота има и кладенец, който се полза от ищеца. Свидетелят Д. заявява, че
на гората в имота всички казвали „М.ото” и всички знаели, че е на М. М..
Съдът кредитира показанията на двамата свидетели като еднопосочни,
последователни, непротиворечиви и почиващи на непосредствените им възприятия.
Свидетелите имат преки наблюдения през продължителен период от време върху ползването
на имота от ищеца. От показанията им се установява, че ищецът явно е демонстрирал
6
упражняването на фактическа власт върху имота и намерението си да го държи като свой.
Въз основа на свидетелските показания съдът приема, че владението на ищеца е било
необезпокоявано, считано от 2000-та година до 2023-та година, когато по повод снабдяване с
констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка е узнал за издадения акт за частна
общинска собственост по отношение имота. По делото липсват доказателства, че давността,
на която се позовава ищецът, е била прекъсвана през този период чрез извършване на
действия по отстраняването му от имота, чрез предявяване на права по съдебен ред или чрез
установяване на фактическа власт върху същия имот от трето лице.
От показанията на разпитаните по делото свидетели, преценени във връзка с данните,
съдържащи се в писмените доказателства, съдът приема, че от 2000-та година ищецът е
владял имота непрекъснато и без някой да оспорва правата му. При приложение
разпоредбата на чл. 69 ЗС и липсата на доказателства, които да опровергават установената в
нея презумпция, следва да се приеме, че ищецът е държал имота като свой и след изтичане
на 10-годишния срок по чл. 79, ал. 1 ЗС е придобил същия по давност.
Същевременно в настоящия случай ответникът е установил единствено, че с Акт за
частна общинска собственост № 3878/16.11.2023 г. е актувал имота като общински на
основание чл. 56, ал. 1 ЗОС, чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС и чл. 3, ал. 3 ЗОС. Посочената разпоредба –
чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС не установява конкретен способ за придобиване на собственост, а само
начините, по които общината може да придобие собственост – чрез правна сделка, по
давност или по друг начин, определен в закона. Посочването на това общо нормативно
основание не е в състояние да удостовери наличието на конкретно фактическо основание,
по силата на което имотът е бил придобит от общината.
От ответника са изложени твърдения за придобиване правото на собственост върху
процесния недвижим имот на основание чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ. Тази норма обаче не се отнася
за земята, която не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, за която не се провежда
процедура за възстановяване на собствеността по този закон.
По делото липсват доказателства имотът да е отнеман фактически или юридически и
по отношение на него не следва да се прилагат разпоредбите на чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ и чл.
19 ЗСПЗЗ. Следователно следва да се приеме, че имотът не е подлежал на реституция по
реда на ЗСПЗЗ, поради което общината не го е придобила на основание чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ.
Тъй като общината не е придобила процесния имот, не е налице и забраната на чл. 86 ЗС /в
този смисъл Решение №109 от 25.05.2016 по гр.дело 356/2016 г. на ВКС I г.о./.
Следва да се заключи, че по делото е установено, че от 2000-та година ищецът е
упражнявал фактическа власт върху имота с намерение за придобиване на собствеността за
себе си, което личи от това, че е изградил път до него, поддържал го е и е събирал плодовете
от него. Владението е било явно, трайно, постоянно, непрекъснато и спокойно. В резултат
на давностно владение, продължило повече от 10 години, ищецът е придобил собствеността
върху процесния имот и в негова полза е изтекла общата придобивна давност. С оглед на
гореизложеното предявеният иск следва да бъде уважен.
Предвид изхода от спора в полза на ищеца следва да се присъдят сторените от него
разноски в общ размер от 850,00 лв., от които 50,00 лв. – държавна такса и 800,00 лв. –
7
адвокатско възнаграждение. Неоснователно е направеното от ответника възражение за
прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение. Съобразно приложимия
в случая чл. 7, ал. 5, във вр. с ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения минималният размер на възнаграждението по предявения иск
по чл. 124 ГПК е 1 500,00 лв., като заплатеното адвокатско възнаграждение от ищеца е под
установения минимум.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община В., БУЛСТАТ: **, с
адрес: гр. В., ул. „С.С.“ № 6, че М. А. М., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. В., ул.
„Е.Й.“ **, е собственик на основание придобивна давност по чл. 79, ал. 1 ЗС на поземлен
имот с идентификатор № 12259.1128.424 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-
43/16.09.2005 г. на изпълнителния директор на АК, находящ се в гр. В., В.Л., местност Г.К.,
с площ от 27 459 кв.м., с трайно предназначение на територията – земеделска, с начин на
трайно ползване – за земеделски труд и отдих, категория на земята – седма, при съседи:
12259.1128.384, 12259.1128.390, 12259.1128.386, 12259.1128.392, 12259.1128.475,
12259.1128.575, 12259.1128.369, 12259.1128.368, 12259.1128.367, 12259.1128.577,
12259.1128.410, 12259.1128.373, 12259.1128.376, 12259.1128.377, 12259.1128.378,
12259.1128.469, 12259.1128.423, 12259.1128.487, 12259.1128.383.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК Община В., БУЛСТАТ: **, с адрес: гр. В., ул.
„С.С.“ № 6 да заплати на М. А. М., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. В., ул. „Е.Й.“
**, сумата от 850,00 лв., представляваща направени разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –В. в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
8