Р Е Ш Е Н И Е № 346
Гр.Сливен, 9.04.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Сливенски районен съд, гражданско отделение, VІІ-ми състав в публично съдебно заседание на двадесет и осми февруари, през две хиляди и двадесета година,в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Мария Каранашева
при участието на секретаря Добринка Недкова
като разгледа
докладваното гр.д.№887 по описа за
на Сливенски районен съд,
за да се произнесе, взе предвид следното:
В исковата молба ищцовото дружество твърди, че е подало заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и ИЛ срещу ответника. Сочи се, че с разпореждане в заповедното производство съда е указал на ищцовото дружество в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си. Твърди се, че на 13.03.2017 г., ищцовото дружество е сключило договор за потребителски кредит с ответника, по силата на който е определен общ размер на потребителския кредит 3600 лв., като отпуснатия кредит включва еднократна такса за оценка на риска в размер на 432лв, дължима от деня на подписването на договора за кредит, която се финансира от Кредитора и се възстановява от Потребителя с дължимите месечни вноски погасителния план, предвид заявеното му желание в искането декларация.Посочено е, че съгласно чл.7,ал.2 от договора, средствата по кредита се превеждат от кредитора по банкова сметка ***.Твърди се, че общото крайно задължение по договора за кредит възлиза на 5 932.63лв, която сума е разсрочена на 36месечни погасителни вноски, 35 в размер на 164.80лв, ведно с една последна изравнителна вноски в размер на 164.63лв.Уговореният между страните лихвен процент, с който се олихвява предоставения кредит, изразен като годишен лихвен процент е в размер на 27.09%.Предоставената сума кредитополучателя се е задължил на върне на месечни вноски, включващи два компонента главница и договорна лихва.Сочи се, че длъжника е преустановил плащанията си по договора и е пропуснал да погаси три последователни месечни вноски, съгласно описания погасителен план, а именно вноски с падежи 15.12.2017г., 15.01.2018г., 15.02.2018г., поради което е настъпила предсрочната изискуемост на задължението.Твърди се, че ответникът е уведомен за предсрочната изискуемост с писмо, връчено на посочения в договора за потребителски кредит адрес, което е върнато с отбелязване , че пратката не е потърсена.
Поискано е, да се признае за установено, че С.К.К. дължи на ищцовото дружество главница в размер на 3392.91 лв. по ДПК и договорна лихва за периода от 15.12.2017г. до 16.07.2018г. в размер на 1210.44 лв., обезщетение за забава за периода от 15.12.2017г. до 16.07.2018г. г в размер на 238.43лв., законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
В условията на евентуалност, ако бъдат отхвърлени предявените три положителни установителни иска е поискано да бъде осъден ответника да заплати на ищцовото дружество главница в размер на 3392.91 лв. по ДПК и договорна лихва за периода от 15.12.2017г. до 16.07.2018г. в размер на 1210.44 лв.
Съдът е квалифицирал така предявеният главен положителен установителен иск за главницата по ДПК, като такъв с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр чл. 124 от ГПК, вр чл. 10 от ЗПК.
Съдът е квалифицирал така предявеният акцесорен положителен установителен иск за договорна лихва, като такъв с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК вр чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр чл. 10 от ЗПК и чл. 86 от ЗЗД.
Съдът е квалифицирал така предявеният акцесорен положителен установителен иск за обезщетение за забава, като такъв с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК вр чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр чл. 10 от ЗПК и чл. 86 от ЗЗД.
Съдът е квалифицирал предявения при условията на евентуалност главен осъдителен иск за главницата по ДПК, като такъв с правно основание чл. 10 от ЗПК, вр.чл.7, т.1 от договора за потребителски кредит.
Съдът е квалифицирал предявеният при условията на евентуалност акцесорен осъдителен иск за договорна лихва, като такъв с правно основание чл. 10 от ЗПК, вр. чл. 86 от ЗЗД, вр.чл.9,ал.1 и ал.2 от договора за потребителски кредит .
Указано е на ищцовото дружество, че доказателствената тежест по отношение на твърденията им за сключения ДПК, размера на предоставената сума по ДПК, изплащането на сумата по ДПК по банкова сметка ***, договарянето на месечни погасителни вноски, размера на месечните погасителни вноски, настъпването на предсрочната изискуемост по договора за потребителски кредит, уведомяването на кредитополучателя по ДПК за настъпилата предсрочна изискуемост, че имат ликвидни и изискуеми вземания срещу ответника, размера на платените месечни вноски от кредитополучателя, размера на договорената между страните лихва, размера на обезщетението на забава договорено между страните, е тяхна.
В едномесечния преклузивен срок за отговор, отговор от назначения особен представител на ответника е постъпил.
Направено е възражение, че предявените искове са допустими, но неоснователни.Оспорени са твърденията за дължими главница в размер на 3392.91 лв. по ДПК,договорна лихва за периода от 15.12.2017г. до 16.07.2018г. в размер на 1210.44 лв., обезщетение за забава за периода от 15.12.2017г. до 16.07.2018г. г в размер на 238.43лв., законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението, както и твърдението че е настъпила предсрочна изискуемост на задължението на ответника по ДПК.Направено е възражение, че предсрочната изискуемост на задълженията по ДПК не е настъпила, тъй като в ДПК има посочени имейл адрес и телефон на ответника, а по делото няма представени доказателства ищцовото дружество да е положило дължимата грижа, за да уведоми ответника за настъпилата предсрочна изискуемост.Направено е възражение, че към датата на подаване на заявлението ответника дължи на ищцовото дружество- главница в размер на 3392.91 лв. по ДПК и договорна лихва за периода от 15.12.2017г. до 16.07.2018г. в размер на 1210.44 лв., обезщетение за забава за периода от 15.12.2017г. до 16.07.2018г. г в размер на 238.43лв., законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението.Възразено е срещу твърдението, че ответника дължи еднократна такса за оценка на риска.
Поискано е да бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни и недоказани.
В съдебно заседание, ищцовото дружество редовно призовано, представител не се явява.От тяхно име е постъпило писмено становище да се уважат предявените искове и да им бъдат присъдени направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответника редовно призован, не се явява, вместо него се явява назначения особен представител, който моли да бъдат отхвърлени предявените искове, като неоснователни.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
На 13.03.2017г.е подадено искане декларация за потребителски кредит от С.К.К. до “Ти би ай кредит банк” ЕАД.
На 13.03.2017г. е сключен договор за потребителски кредит между ищцовото дружество, в качеството на кредитор и ответника С.К.К., в качеството на кредитополучател. По силата на сключения договор кредитора е отпуснал на кредитополучателя сумата от 3600лв, като е уговорено предоставената сума за кредита да се върне на 30 равни месечни вноски, всяка в размер на 164.80 лв., а последната в размер на 164.43лв. на 15.03.2020 г.В чл. 7 от договора е предвидено, че общият размер на кредита в цифри е 4032 лв. Посочено е, че се дължи еднократна такса за оценка на риска в размер на 432 лв., която става дължима в деня на подписването на договора за кредит и се финансира от кредитора и се възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски, съгласно погасителния план. В чл. 3 от договора са изписани постоянния и настоящ адрес на потребителя, а именно гр. Сливен, ж.к.Даме Груев 29, ет.3,ап.13, като адрес за кореспонденция са изписани имейл адрес и телефон на ответника. В чл. 9 от договора е предвидено, че лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите в условията и процедурите за промяна на лихвен процент, ако при различните обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти. В чл. 9.1 е предвидено, че лихвения процент, с който се олихвява предоставя кредит, изразен като годишен лихвен процент е както следва: 27,09%. В чл. 10 от договора за потребителски кредит е предвидено, че годишния процент на разходите по кредите и общата сума дължима от потребителя изчислени към момента на сключване на договора възлиза на 42.19%, като обща сума дължима от потребителя е посочено 5932.63 лв. В чл. 16.2 от договора е предвидено в случай, че потребителя е допуснал пълно или частично просрочие при изплащане на три поредни месечни вноски, цялото му непогасено задължение съгласно погасителния план към този договор да става предсрочно, незабавно изискуемо, считано от датата на падежа на последната от трите поредни просрочени месечни вноски, считано от тази дата върху цялото непогасено към този момент задължение за главница на потребителя започва да се начислява законна лихва до окончателното погасяване на задължението. В този случай предсрочната изискуемост настъпва атоматично, без да е необходимо кредитора да изпраща на потребителя уведомления , покани, предизвестия и други. В чл. 25.8 от договора е предвидено, че цялата кореспонденция между страните свързана с изпълнението на договора се изпраща само и единствено на адресите за кореспонденция и контакти, посочени са съответно в чл. 3 и 4 от договора. Доказването, че дадено писмо е изпратено до посочения адрес е в тежест на страната, която е изпратила писмото.
На 13.03.2017г. е подписан рамков договор за платежни услуги между Ти би ай банк ” ЕАД и С.К.К..
На 13.03.2017г. С.К.К. е подписал искане за откриване на банкова сметка ***
На 13.03.2017г. С.К.К. е декларирал, че е запознат с общи условия за предоставяне на платежни услуги от Ти би ай банк ЕАД и е съгласен да получава всички уведомления за промяна на общите условия на посочения от него мобилен телефон или имейл адрес.
На 6.06.2018г. е изпратено писмо от Ти би ай банк ЕАД до С.К.К. за настъпилата предсрочна изискуемост по договора за потребителски кредит.Писмото е върнато като непотърсено на 18.06.2018 г. В писмото е посочено, че цялото задължение към “Ти би ай кредит” ЕАД е станало предсрочно изискуемо считано от 16.02.2018г..
На 22.07.2018г. е подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение от Ти би ай банк ЕАД срещу С.К.К. пред СлРС за заплащане на сумите 3392.91 лв., главница по договор за потребителски кредит, 1210.44 лв., представляваща договорна лихва за периода от 15.12.2017 г. до 16.02.2018 г., сумата от 238.43 лв., представляваща обезщетение за забава от 15.12.2017 г. до 16.07.2018 г., законната лихва от датата на подаване на заявлението, както и направените в заповедното производство разноски в размер на 246.84 лв.
На 3.08.2018 г. е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 3761/2018г. на СлРС по силата, на която е осъден С.К.К. да заплати на Ти би ай банк ЕАД 3392.91 лв., главница по договор за потребителски кредит, 1210.44 лв., представляваща договорна лихва за периода от 15.12.2017 г. до 16.02.2018 г., сумата от 238.43 лв., представляваща обезщетение за забава от 15.12.2017 г. до 16.07.2018 г., законната лихва от датата на подаване на заявлението, както и направените в заповедното производство разноски в размер на 246.84 лв.
На 16.01.2019г. на С.К.К. е връчена поканата за доброволно изпълнение и препис от заповедта за незабавно изпълнение при условията на чл. 47, ал. 1 от ГПК.В указания едномесечен преклузивен срок заявителя е предявил исковете си предмет на разглеждане на настоящото производство.
От назначената и изпълнена по делото експертиза се установява, че сумата от 3600лв е изплатена на каса на С.К.К. на 13.03.2017г.В заключението е посочено че в главницата по кредита е включена и сумата от 432лв такса за оценка на досие. Съответното ответника е извършвал плащания по кредита до 15.12.2017г., като с плащанията са погасени главница в размер на 639.09лв, договорна лихва в размер на 690.19лв и наказателна лихва в размер на 12.60лв.В заключението вещото лице посочило, че незаплатената главница по договора за кредит е в размер на 3392.91лв, като в главницата се включва и сумата за такса оценка но досие.Незаплатената договорна лихва е в размер на 1210.44лв, а незаплатената наказателна лихва е в размер на 92.48лв за периода от 15.03.2017г. до 31.07.2018г.
Съдът кредитира заключението на назначената и изпълнена съдебно счетоводна експертиза, като обективно и безпристрастно и компетентно изпълнена.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
По предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр чл. 124 от ГПК, вр чл. 10 от ЗПК, а именно да се признае за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 3392.91лв, главница по договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на главницата. Съдът приема, че така предявеният иск е неоснователен. В настоящото производство не се доказа по пътя на прякото, главно и пълно доказване настъпилата предсрочна изискуемост на дължимите суми по договора за потребителски кредит. Изрично е посочено в договора за потребителски кредит в адрес за кореспонденция и контакти само и единствено телефонен номер и електронна поща за уведомяване на кредитополучателя. В настоящото производство по никакъв начин не се доказа ищцовото дружество да е уведомило ответницата на посочената електронна поща или на посоченият телефон. С оглед изложеното, съдът приема, че изпращането на препоръчано писмо с обратна разписка на адрес, който не е посочен в договора за потребителски кредит като адрес за кореспонденция и контакти, не води до настъпването на предсрочна изискуемост на задълженията по договора за потребителски кредит. Адреса, на който е изпратено писмото за предсрочна изискуемост в договора е посочен като постоянен и настоящ адрес. Адреса за кореспонденция и контакти по смисъла на чл. 25 т. 8 от самия договор са само и единствено телефонния номер и електронната поща на ответника. В договора липсва уговорка уведомлението да се извършва с препоръчана пощенска пратка и в настоящото производство не се доказа редовно уведомяване на длъжника за настъпила предсрочна изискуемост по договора за кредит. Клаузите в чл. 16, т.2 от договора за потребителски кредит, които предвиждат автоматична предсрочна изискуемост на сумите без да се уведомява длъжника са нищожни, съобразно т. 18 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 на ОСГТК на ВКС. С оглед изложеното, предявеният ще следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По предявения положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК вр чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр чл. 10 от ЗПК и чл. 86 от ЗЗД, а именно да се признае за установено, че ответника дължи на ищцовото дружество сумата от 1210.44 лв., представляваща договорна лихва за периода от 15.12.2017 г. до 16.02.2018г. С оглед неоснователността и недоказаността на главния иск, а именно, че задълженията по договора за потребителски кредит са предсрочно изискуеми, неоснователен и недоказан се явява и акцесорния иск за договорна лихва.
По предявения положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК вр чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр чл. 10 от ЗПК и чл. 86 от ЗЗД, а именно да се признае за установено, че ответника дължи на ищцовото дружество сумата от 238.43 лв. обезщетение за забава за периода от 15.12.2017 г. до 16.07.2018г. С оглед неоснователността и недоказаността на главния иск, а именно, че задълженията по договора за потребителски кредит са предсрочно изискуеми, неоснователен и недоказан се явява и акцесорния иск за лихва за забава.
По предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 10 от ЗПК, вр.чл.7, т.1 от договора за потребителски кредит за осъждане на ответницата да заплати на ищцовото дружество сумата от 3392.91лв, представляваща главница по договор за потребителски кредит от 13.03.2017 г., съдът приема предявеният иск за частично основателен. Безспорно се установи в производството, че между страните е имало сключен договор за потребителски кредит, по силата на който ищцовото дружество е предоставило на ответника главница в размер на 3600 лв., а ответника се е задължил да я върне със съответните месечни погасителни вноски. В главницата по договора за кредит не влиза еднократната такса за оценка на риска. Еднократната такса за оценка на риска не е претендирана в настоящото производство като самостоятелно вземане и не е претендирана и в заповедното производство. Ищцовото дружество и в двете производства сумира главницата по договора за потребителски кредит с еднократната такса за оценка на риска. Следва от сумата 3392.91лвлв да се приспадне еднократната такса за оценка на риска в размер на 432 лв., както погасителната вноска по договора за кредит за главницата с падеж 15.03.2020г. в размерна 161лв.Предявеният иск ще следва да бъде уважен като основателен и доказан за сумата от 2799.91 лв., а за разликата до пълния предявен размер ще следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
По предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 10 от ЗПК, вр. чл. 86 от ЗЗД, вр.чл.9,ал.1 и ал.2 от договора за потребителски кредит за сумата от 1210.44 лв., безспорно се доказа в настоящото производство, че между страните е сключен договор за потребителски кредит, уговорена е лихва в размер на 27.09% годишно. Ищцовото дружество е предоставила на ответника главницата, в договора за потребителски кредит е уговорен лихвен процент за изплащането на главницата.От заключението на вещото лице се установи, че размера на договорената лихва е 1210.44лв.С оглед изложеното ще следва да се уважи акцесорния иск, като основателен и доказан за сумата от 1206.81лв, като се приспадне вноската дължима за 15.03.2020г.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК вр.чл.78,ал.8 от ГПК ще следва да бъдат присъдени на ищцовото дружество
направените по делото разноски в размер
на 576.20 лв. , съобразно уважената част от исковете.
Ще следва бъде осъдено
ищцовото дружество да заплати държавна такса по предявените осъдителни искове в
условията на евентуалност в размер на 50.83лв по сметка на СлРС.
Така мотивиран, СлРС
РЕШИ
ОТХВЪРЛЯ положителния установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр чл. 124 от ГПК, вр чл. 10 от ЗПК, за признаване на установено, че С.К.К., ЕГН ********** *** дължи на „Ти би ай банк” ЕАД, със седалище и адрес на управление град София ,ул.Димитър Хаджикоцев № 52-54, ЕИК ********* сумата от 3392.91 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит от 13.03.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 31.07.2018 г. до окончателното изплащане на главницата, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ положителния установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр чл. 124 от ГПК, вр чл. 10 от ЗПК, вр. чл. 86 от ЗЗД, за признаване на установено, че С.К.К., ЕГН ********** *** дължи на „Ти би ай банк” ЕАД, със седалище и адрес на управление град София ,ул.Димитър Хаджикоцев № 52-54, ЕИК ********* сумата от 1210.44 лв., представляваща договорна лихва по договор за потребителски кредит от 13.03.2017 г. за периода 15.12.2017 г. до 16.07.2018 г., като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ положителния установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр чл. 124 от ГПК, вр чл. 10 от ЗПК, вр. чл. 86 от ЗЗД, за признаване на установено, че С.К.К., ЕГН ********** *** дължи на „Ти би ай банк” ЕАД, със седалище и адрес на управление град София ,ул.Димитър Хаджикоцев № 52-54, ЕИК ********* сумата от 238.43 лв. , представляваща обезщетение за забава по договор за потребителски кредит от 13.03.2017г. за периода 15.12.2017 г. до 16.07.2018 г., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА С.К.К., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „Ти би ай банк” ЕАД, със седалище и адрес на управление град София ,ул.Димитър Хаджикоцев № 52-54, ЕИК ********* на основание чл. 10 от ЗПК, вр.чл.7, т.1 от Договора за потребителски кредит сумата от 2799.91 лв., представляваща изискуема главница по договор за потребителски кредит от 13.03.2017 г. до 15.02.2020г. включително, ведно със законната лихва за забава от 19.02.2019 г. до окончателното изплащане на главницата.
ОСЪЖДА С.К.К., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „Ти би ай банк” ЕАД, със седалище и адрес на управление град София ,ул.Димитър Хаджикоцев № 52-54, ЕИК ********* на основание чл. 10 от ЗПК, вр.чл.7, т.1 от Договора за потребителски кредит сумата от 1206.81 лв, представляваща изискуема договорна лихва по договор за потребителски кредит от 13.03.2017 г. за периода от 15.12.2017г. до 15.02.2020г.
ОСЪЖДА С.К.К., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „Ти би ай банк” ЕАД, със седалище и адрес на управление град София ,ул.Димитър Хаджикоцев № 52-54, ЕИК ********* на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК направените по делото разноски в размер на 576.20 лв. /осемстотин осемдесет и девет лева и 61 ст./, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване с въззивна жалба пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ: