РЕШЕНИЕ
№ 1472
гр. София, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ
като разгледа докладваното от СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ Гражданско
дело № 20211110161050 по описа за 2021 година
искове с пр.осн. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 318 от ТЗ, във вр. с чл. 183 от ЗЗД, във
вр. чл. 327, ал. 1 и чл. 288 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД:
Ищецът - „И. Б.” ЕООД, твърди, че доставил на ответника - „ПР. Б.” ЕООД, стоки на
стойност 5 971,83 лева (във връзка с договор от 20.11.2019г.):
Фактура № ....../03.06.2020г. Фактура № ............./04.06.2020г.; Фактура № ........../10.06.2020;
Фактура № .........../30.06.2020г.; Фактура № ......../30.06.2020г.; Фактура №
................./30.06.2020г.; Фактура № ........./02.07.2020г.; Фактура № ........./06.07.2020г.;
Фактура № **********/10.07.2020г.; Фактура № ......../14.07.2020г.; Фактура №
........../16.07.2020г.; Фактура № **********/17.07.2020г.; Фактура № ................./22.07.2020г.;
Фактура № ................./23.07.2020г.; Фактура № .............../28.07.2020г.; Фактура №
................../31.07.2020г.; Фактура № ............../31.07.2020г.; Фактура №
................../05.08.2020г.; Фактура № ...................../06.08.2020г.; Фактура №
.........................../11.08.2020г.; Фактура № .............../11.08.2020г.; Фактура
№.............../13.08.2020г.; Фактура №.............../24.08.2020г.; Фактура №
.................../25.08.2020г.; Фактура №..................../31.08.2020г.; Фактура №
................./01.09.2020г.; Фактура № ..................../03.09.2020г.; Фактура №
...................../08.09.2020г.; Фактура № ....................../14.09.2020г.; и Фактура №
..................../30.09.2020г.
Претендира посочената сума, законната лихва, мораторна лихва в размер на 737,05 лева, за
периода от 18.06.2020г. до 26.10.2021г. и разноски.
1
Ответникът – „ПР. Б.” ЕООД, оспорва да е получавало стоките.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено
следното:
от фактическа и правна страна:
По делото са представени двустранно подписани фактури.
Съгласно нормата на чл. 183 от ЗЗД, с договора за продажба продавачът се задължава
да прехвърли на купувача собствеността на една вещ или друго право срещу цена, която
купувачът се задължава да му заплати. Цената се дължи, съгласно правилото на чл. 327, ал. 1
от ТЗ – съобразно посочения в тях падеж.
Депозирано е заключение на ССчЕ, неоспорено от страните и прието от съда, като
компетентно изготвено. От него се установява, че процесите фактури са осчетоводени
изцяло от ответника; по тях е ползван данъчен кредит. И главницата и лихвата съответстват
на претендираното. Лихвата дори го надхвърля с няколко стотинки.
1. Според ВКС: Решение № 96 от 26.11.2009г. по т.д. № 380/ 2009г., І т.о., решение №
46 от 27.03.2009г. по т.д. № 454/2008г., ІІ т.о., решение № 42 от 19.04.2010г. по т.д. №
593/2009г., ІІ т.о., решение № 166 от 26.10.2010г. по т.д. № 991/2009г., ІІ т.о., решение № 23
от 07.02.2011г. по т.д. № 588/2010 г., ІІ т.о., и решение № 30 от 08.04.2011г. по т.д. №
416/2010г., І т.о. (изброяването не е изчерпателно), фактурата е годно доказателство за
установяване на договор за търговска продажба на движими вещи, когато съдържа
необходимите елементи от съдържанието на сделката, както и, че само по себе си
отразяването на фактурата в счетоводството на получателя на стоката, включването й в
дневника за покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата,
представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване.
Дори и в случаите на оспорване на представителната власт на лицата, подписали фактурите
от името на купувача и доказване на релевирано възражение, че липсва упълномощаване за
получаване на стоките, е прието, че след като фактурата е вписана в дневниците за
покупките и за нея е теглен данъчен кредит в пълен размер по ЗДДС, то знанието на
ответника – търговец за сделката и действията, извършени във връзка с нея, е установено по
безсъмнен начин, а не се презумира. В този смисъл са: решение № 46 от 27.03.2009г. по т.д.
№ 454/2008г., ІІ т.о. и решение № 30 от 08.04.2011г. по т.д.№ 416/2010г., І т.о. на ВКС.
2. Търговският помощник извършва по правило фактически действия - чл. 30, ал. 2,
изр. 1 от ТЗ. Забраната на закона не е абсолютна. Когато търговският помощник работи в
общодостъпно място за търговия, той се смята овластен да извършва сделките, които
обикновено се извършват там - чл. 30, ал. 2, изр. 2 от ТЗ. Правилото на чл. 30, ал. 2, изр. 2
съдържа необорима презумпция - законът не предвижда възможност за установяване на
противното. То е създадено в интерес на третите лица с цел да се гарантира сигурността на
оборота. Терминът „общодостъпно място за търговия" не е дефиниран от законодателя.
2
Кога е налице подобно място, е фактически въпрос. Всяко място, до което третите лица имат
достъп и което е свързано с търговската дейност на търговеца, е общодостъпно място за
търговия - магазин, търговски салон, банков салон, каса, сер6ш, ателие, пазарен щанд, склад.
Презумпцията се отнася до сделките, които обикновено се сключват на съответното
общодостъпно място за търговия (но не и до други подобни места). Въпросът кои са тези
сделки също е фактически. Преценката се извършва с оглед на конкретното място. Често
тези сделки са на ниска стойност, неформални са, изпълняват се веднага след сключването
им, но това не е задължително. Продажба на дълготраен материален актив в магазина за
хранителни стоки не е обикновено сключвана сделка. Презумптивната представителна власт
на търговския помощник може да бъде както активна, така и пасивна - опр. № 81 от
17.11.2008г. по т.д. № 422/2008г., ТК на ВКС.
Изложеното е във връзка с твърдяната неизвестност на лицето/ата, положило/или
подписи от страна на ответника по фактурите. Това е допълнителна мотивация, извън
посоченото по т. 1.
3. Когато страната заяви, че оспорва документа, следва да бъде поканена да уточни
конкретния предмет на оспорването, тъй като оспорване изобщо няма - Решение № 1310 от
17.11.2008г. по гр.д. № 4248/2007г., IV г.о. на ВКС; Решение № 191 от 14.01.2015 г. по т.д.
№ 3046/2013 г., ВКС, II т.о. Договорът от 20.11.2019г. е изготвен в две оригинални копия
(чл. 8.5), което означава, че искането по чл. 183 от ГПК най-малкото е некоректно
(доколкото не е посочено какво точно му се оспорва), тъй като ответното дружество го
притежава.
Или, исковете, предвид и заключението на в.л., са основателни.
по разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът дължи на ищеца сторените деловодни
разноски.
Минимумът по Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (чл. 7, ал. 2, т. 3) е следният: 580 лева + 48,59 лева = 628,59
лева + 300 лева /искът за лихвата/ (чл. 2, ал. 5) = 928,59 лева. За исковото производство се
претендира по-малко.
Според нормата на чл. 7, ал. 7 от цитираната наредба, за защита в производства за
обезпечаване на бъдещ иск, в производства по издаване на изпълнителен лист по чл. 405, ал.
3 и 4 ГПК и в производства за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се
определя по правилата на ал. 2 на базата на половината от стойностите на претендираните
суми. Това означава, че минимумът отново би надхвърлил 600 лева, а се претендират само
460 лева.
Общо разноските възлизат на 1 936,97 лева – 43,33 лева (резолюция от 04.11.2021г. -
л. 38) = 1 893,64 лева.
3
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 318 от ТЗ, във вр. с чл. 183 от ЗЗД,
във вр. чл. 327, ал. 1 и чл. 288 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД, „ПР. Б.” ЕООД, да заплати на „И. Б.”
ЕООД, следното:
- сумата 5 971,83 (пет хиляди деветстотин седемдесет и един лева и осемдесет и три
стотинки) лева, главница по Договор от 20.11.2019г. (Фактура № ....../03.06.2020г. Фактура
№ ......./04.06.2020г.; Фактура № ........./10.06.2020; Фактура № ........./30.06.2020г.; Фактура №
......./30.06.2020г.; Фактура № ........./30.06.2020г.; Фактура № ................/02.07.2020г.; Фактура
№ .............../06.07.2020г.; Фактура № **********/10.07.2020г.; Фактура №
.............../14.07.2020г.; Фактура № ................./16.07.2020г.; Фактура №
**********/17.07.2020г.; Фактура № ................./22.07.2020г.; Фактура №
................/23.07.2020г.; Фактура № ............./28.07.2020г.; Фактура № ................/31.07.2020г.;
Фактура № .............../31.07.2020г.; Фактура № ...................../05.08.2020г.; Фактура №
................../06.08.2020г.; Фактура № ................/11.08.2020г.; Фактура №
.............../11.08.2020г.; Фактура № .............../13.08.2020г.; Фактура № ............./24.08.2020г.;
Фактура № ............../25.08.2020г.; Фактура № .............../31.08.2020г.; Фактура
№................/01.09.2020г.; Фактура № ............./03.09.2020г.; Фактура № ............../08.09.2020г.;
Фактура № ................./14.09.2020г.; и Фактура № ............../30.09.2020г.), ведно със законната
лихва, считано от 26.10.2021г. до окончателното ù изплащане;
- сумата от 737,05 (седемстотин тридесет и седем лева и пет стотинки) лева, мораторна
лихва за периода от 18.06.2020г. до 26.10.2021г., както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
- сумата от 1 893,64 (хиляда осемстотин деветдесет и три лева и шестдесет и четири
стотинки) лева, сторени деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4