Р Е
Ш Е Н
И Е № 377
гр.Пловдив,02.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в открито заседание на двадесет и първи май
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
при участието на секретаря БОРЯНА КОСТАНЕВА,като разгледа
докладваното от съдията търг. дело №650/2018 г. по описа на същия съд,ХVIІІ-ти състав,за да
се произнесе, взе предвид следното:
Искове с
правна квалификация по чл.405,ал.1 от КЗ и чл.86,ал.1 ЗЗД.
Ищецът „Меди Тур“ЕООД-гр.Пловдив с
ЕИК ********* твърди,че между него и ответника ЗАД„Армеец“-гр.София с ЕИК
********* е сключен договор за застраховка „Каско“ и „Злополука“,обективиран в
комбинирана застрахователна полица №0306Х0316251,със срок на валидност от 00,00
часа на 05.08.2017 г. до 04.08.2018 г.Твърди,че застрахователното покритие по
полицата обхваща рисковете,посочени в клауза „П“ /Пълно каско/ от Общите
условия на ответното застрахователно дружество,а именно-пълна загуба или
частична щета на застрахованото МПС,като договорената застрахователна сума при
настъпване на застрахователно събитие била в размер на 30 100 лв. по отношение
на описания в ИМ товарен автомобил марка „КИА“,модел „Sportage-SL-SLS” с ДК №РВ
2262РХ.Твърди още,че при сключването на застрахователния договор товарния
автомобил бил в отлично състояние и след извършен от застрахователя оглед била
определена действителна стойност на автомобила от 30100 лв.,която била
уговорена и като застрахователна сума.Застрахователната премия в размер на
1435,31 лв. била платена към датата на подписване на полицата.
На
следващо място ищецът твърди,че при действието на сключения застрахователен
договор е настъпило застрахователно събитие,описано в исковата молба по следния
начин:
На
датата 10.04.2018 г. в 09,20 часа в Община Карнобат С.Д.Б.- ** на
Д.Б.Б.-управител на дружеството-ищец,пътувайки на път Автомагистрала
№А-1,посока от София към Бургас,при завой надясно на пътен възел Карнобат
загубил контрол над управлявания от него автомобил,излязъл вляво извън пътното
платно и се преобърнал.По данни на шофьора,през нощта валял дъжд,вятърът е бил
с голяма скорост,а въпросната отбивка е била ремонтирана и по нея имало
остатъци от чакъл,пясък и други строителни материали,довели до занасяне на
автомобила и попадането му в изкоп находящ се до асфалта.След идването на
служители на МВР бил съставен акт,а впоследствие и НП №18-0282-000170 на
ОДМВР-Бургас,РУ-Карнобат,което към момента на подаване на ИМ се обжалвало.На
същата дата бил уведомен застрахователят по надлежния ред за настъпването на
застрахователното събитие и че автомобила не е годен за употреба.
Ищецът
твърди на следващо място,че на датата на настъпване на застрахователното
събитие е предявил претенция за плащане на застрахователно обезщетение,като
представил всички изискуеми от застрахователя документи за установяване на
събитието.Ответникът образувал преписка по щета с №26018030101600,но с писмо
изх.№100-2249 от 25.05.2018 г. отхвърлил неоснователно /според ищеца/
претенцията за изплащане на застрахователно обезщетение,в което писмо изложил и
описаните в ИМ аргументи за отхвърляне на същата претенция.Ищецът подал
възражение,с което поискал да бъде преразгледан посочения отказ,но отново
получил отказ от застрахователя с писмо от 28.06.2018 г.,който отказ се
основавал на същите аргументи,както и първия,изразяващи се най-общо казано в
позицията на застрахователя,че настъпването на пътно-транспортното произшествие
било обусловено изцяло от високата скорост на движение на автомобила.В исковата
молба ищецът излага аргументи срещу соченото в писмата на застрахователя
основание за недължимост на застрахователното обезщетение и счита,че такова му
се дължи.
Предвид
горните твърдения ищецът моли да бъде постановено съдебно решение,с което
ответника-застраховател да бъде осъден да му заплати сумата от 31 063,45 лв.
като сбор от сумата 30100 лв.,представляваща дължимо застрахователно
обезщетение за пълна щета на автомобила и сумата 963,45 лв.-законна лихва върху
главницата за периода от 25.04.2018 г.-15 дни от датата на уведомяване на
застрахователя за настъпилото застрахователно събитие и извършен оглед на
автомобила до 27.08.2018 г.-датата на подаване на исковата молба.Претендира и
законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното плащане,както и
направените по делото разноски.
Ответникът
ЗАД„Армеец“-гр.София с ЕИК ********* е
подал в законния срок отговор на исковата молба,в който заявява,че оспорва
предявените искове по основание и размер.Поддържа,че е неоснователна
претенцията за изплащане на застрахователно обезщетение.В тази връзка твърди,че
по образуваната при застрахователя щета е било установено,че водачът на
товарния автомобил-С. Д. Б. не само не е пазил МПС с грижата на добър
стопанин,както се изисквало в т.50.2 от Общите условия за застраховка на
МПС-“Каско“,но не е положил и минималната дължима грижа при използване на
МПС,като е предприел маневра „завой надясно“,без да се съобрази с действащите
ограничения на скоростта в процесния пътен участък,с несъобразена с радиуса на
завоя скорост,което е довело до загуба на странична устойчивост и е станало
пряка и непосредствена причина за настъпване на ПТП.
Ответникът
твърди,че водачът Б. е навлязъл в завоя със скорост от порядъка на 80
км/ч,което представлява двукратно превишаване на разрешената за участъка
скорост от 40 км/ч,като избраната скорост превишава критичната за преодоляване на
завоя и е единствената причина за загуба на напречна устойчивост на
автомобила,напускане на пътното платно и самокатастрофа в крайпътната
територия.Неполагането на минималната дължима грижа за предпазване на
застрахованото МПС е „груба небрежност“ на застрахования по смисъла на т.17 от
Общите условия,както твърди ответникът,и съставлява според него основание
според смисъла на чл.408,ал.1,т.3 от КЗ и чл.14.5. във вр. с т.14 от Общите
условия за застраховка на МПС-“Каско“ да бъде отказано от застрахователя
изплащането на застрахователно обезщетение,като се има предвид и това,че
задължението за полагане на минимална грижа е значително с оглед интереса на застрахователя и
неизпълнението му пряко е довело до настъпване на вредата.
Предвид
гореизложеното,ответникът поддържа,че събитието,за което се претендира
обезщетение на вредите, попада в хипотезата на т.14.5 и т.50.2 във вр. с т.17
от „Дефиниции“ от приложимите общи условия и затова именно е постановен от
застрахователя отказ за изплащане на застрахователно обезщетение.Този отказ
ответникът-застраховател счита за законосъобразен,но алтернативно и в случай,че
съдът приеме,че не е налице основание за отказ по реда на чл.408,ал.1,т.3 от КЗ,то ответникът твърди,че е налице хипотезата на чл.395,ал.4,предл. 2 от КЗ.Заявява
в тази връзка,че доколкото застрахованият безспорно е нарушил задължението си
по чл.395,ал.1 от КЗ и това задължение изрично е предвидено в т.50.2. от
приложимите общи условия,за застрахователя съществува възможност да намали
застрахователното обезщетение съответно на степента на принос на
застрахования.Намира в тази връзка,че доколкото единствен отговорен за
настъпване на ПТП е водачът на товарния автомобил „Кия Спортидж“,то
обезщетението следва да бъде намалено най-малко наполовина.
Ответникът
излага в отговора си и аргумента,че предявения иск за главницата е в завишен
размер и този размер не отговаря на действително претърпените вреди.Твърди,че в
резултат на процесното ПТП са настъпили вреди на значително по-ниска стойност
от твърдяните 30 100 лева и че при определяне стойността на претенцията си
ищецът не се е съобразил със средните пазарни цени за отстраняване на
настъпилите вреди,действащи към датата на настъпването на ПТП.Излага и
аргумента,че съгласно чл.386,ал.2 от КЗ,застрахователното обезщетение следва да
е равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието и изплащането
на обезщетение в по-висок размер,без да се държи сметка за действителната
стойност на увреденото имущество,би довело до незаконосъобразно изплащане на
по-високи обезщетения,респективно до неоснователно обогатяване,което е
забранено от закона.
Във
връзка с горния аргумент ответникът заявява,че справка на вторичния пазар на
автомобили сочела,че автомобил от същия модел,марка,година на производство и с
аналогично оборудване се търгува на цена,значително по-ниска от твърдяната от
ищеца.Освен това,ответникът заявява,че ищеца не прилага каквито и да е
доказателства относно извършени разходи по автомобила,а претендира една
произволна сума,без същата да се базира на цените на резервни части и сервизни
операции.Алтернативно,в случай че е налице „тотална щета“ по смисъла на чл.390
от КЗ,ответникът счита,че от дължимото обезщетение следва да се приспадне
стойността на запазените части при реализацията им на вторичния пазар,както и
на останките в качеството им на скраб.В тази връзка ответникът твърди,че ищецът
по никакъв начин не сочи каква е стойността на запазените части на
автомобила,реализирани ли са на пазара и каква е сумата,получена срещу тях.В
крайна сметка,по повод на изложеното,ответникът твърди,че стойността на
запазените части и агрегати на процесното МПС е поне 30 % и тази стойност
следва да се приспадне от действителната стойност на автомобила.
Ищецът е
подал в законния срок допълнителна искова молба,в която твърди,че е налице
основание за изплащане на застрахователно обезщетение съгласно разпоредбите на
Кодекса за застраховането и в тази връзка възразява срещу направената по
застрахователната щета констатация,че водачът на горния товарен автомобил не е
пазил автомобила с грижата на добър стопанин и не е положил дори минимална
дължима грижа при използването на МПС.Твърди в тази насока,че застрахователят е
цитирал скорост от 80 км/ч маневра „завой надясно“,която би довела до по-тежки
поражения и върху пътниците в автомобила,ако в действителност е била
такава.Заявява,че скоростта не се гадае,а се определя от експерти,а в
съставения АУАН и в наказателното постановление от 25.04.2018 г. не е цитирана
скорост от 80 км/ч и с оглед на това ищецът смята твърденията на ответника в
тази насока за неоснователни и недоказани.
Ищецът
излага в допълнителната искова молба и доводи срещу възражението на ответника
за нарушение на чл.395,ал.1 от КЗ.Поддържа,че не са налице предпоставки за намаляване
или отказ за изплащане на обезщетение,тъй като водача на автомобила не е
виновен за настъпилото ПТП и твърди в тази насока,че издаденото наказателно
постановление от 25.04.2018 г. е било отменено с решение от 25.10.2018 г. на
РС-Карнобат,постановено по а.н.д №244/2018 г.,с мотиви,че пътно транспортното
произшествие от 10.04.2018 г. е настъпило случайно по причина извън водача и се
дължи на намиращите се предмети по пътното платно /пясък и чакъл/,като водачът
не е имал задължение да предвиди тяхното съществуване на мястото на инцидента и
станалото ПТП е случайно събитие,без вина на водача.
Ищецът
заявява още в допълнителната си ИМ,че е неоснователно направеното от ответника
оспорване на иска по размер,като излага в тази връзка конкретни аргументи и
обстоятелства.Поддържа,че не търси произволно исковата сума,а сумата записана в
сключената комбинирана застрахователна полица с горния номер.Според ищеца е
ирелевантно за спора обстоятелството колко струва на вторичния пазар автомобил
от същата марка,година на производство и аналогично оборудване,като счита,че
това обстоятелство няма никакво отношение за изплащане на застрахователната му
стойност.Поддържа още,че договорената застрахователна сума е действителната
приета стойност на процесното МПС,определена от експертите на застрахователя.
В
допълнителната ИМ ищецът се противопоставя и на искането на ответника,основано
на чл.390 от КЗ,да се приспадне от дължимото обезщетение стойността на
запазените части при реализацията им на вторичен пазар,както и на останките в
качеството им на скраб.Твърди,че не сочи стойност на запазени части,тъй като
автомобила се съхранява във вида,в който е бил при направения оглед от
застрахователя след претърпяното ПТП и към момента на подаване на ДИМ
автомобила не е ремонтиран,нито е предаден за скраб.
В
отговора на допълнителната ИМ ответникът заявява,че поддържа всички свои
твърдения и оспорвания,сторени в първия му отговор от 02.11.2018 г. и излага
такива по твърденията на ищеца в допълнителната ИМ.Поддържа твърдението си,че ПТП
е настъпило в резултат на небрежното поведение на водача Б. и че с това си
поведение последния е нарушил не само разпоредбите на приложимите общи
условия,но още и императивната норма на чл.395,ал.1 от КЗ.Намира за ирелевантен
факта,че наказателното постановление на РУ-Карнобат е отменено,считайки че
административно-наказателната отговорност няма никаква връзка с изпълнението на
гражданско-правните задължения на субектите на правото.Заявява,че поддържа и
оспорването на претенцията по размер.Счита,че ищецът неоснователно мотивира
претенцията си със застрахователната стойност,записана в полица №0306Х031251,но
заявява,че същата не обвързва
застрахователя.Тази стойност,според ответника,представлява един
максимален лимит на отговорност,който не би могъл да бъде надхвърлен,но не
отменя задължението по чл.386,ал.2 от КЗ обезщетението да бъде равно на
действително претърпяната вреда към датата на настъпване на събитието.Счита,че
съгласно константната съдебна практика,единственият меродавен критерий за
оценка на вредите е средната пазарна цена на същите.Освен това счита,че
съгласно разпоредбата на т.76.1. от ОУ при настъпване на тотална
щета,застрахователят приспада от обезщетението запазените части на
автомобила.Намира за ирелевантен факта,че към момента пострадалия автомобил
и/или неговите запазени части не са реализирани на пазара,доколкото същите
подлежат на експертна оценка и могат да бъде осребрени на последващ етап.
Пловдивският
окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност,както и доводите на страните,приема за установено следното:
Не е
спорно между страните,че са сключили помежду си договор за застраховка „Каско“
и „Злополука“,обективиран в представената по делото комбинирана застрахователна
полица №0306Х0316251 от 01.08.2017 г.,със срок на валидност от 00,00 часа на
05.08.2017 г. до 04.08.2018 г.Безспорно е още,че застрахователното покритие по
полицата обхваща рисковете,посочени в клауза „П“ /Пълно каско/ от Общите
условия на ответното застрахователно дружество за застраховка на МПС
/“Каско“/,които също са представени по настоящото дело и са относими към
процесния застрахователен договор.Тези рискове са-пълна загуба или частична
щета на застрахованото МПС,а договорената застрахователна сума при настъпване
на застрахователно събитие е в размер на 30 100 лв. по отношение на товарен автомобил марка „КИА“,модел
„Sportage-SL-SLS” с ДК №РВ 2262РХ,година на производство-2014 г.,цвят-сив,с
номер на рама-U5YPC813DEL479549.
Между е страните е
безспорно още,че по време на действието на горния застрахователен договор,на
датата 10.04.2018 г. е настъпило фактическо събитие,като последица от което
ищецът претендира процесното застрахователно обезщетение.Не е спорен и факта,че
на датата на настъпване на събитието ищецът е предявил пред
ответника-застраховател писмена претенция за плащане на застрахователно
обезщетение,като в тази връзка при ответника е била образувана преписка по щета
№26018030101600.От приложените към делото писмо с изх.№100-2249 от 25.05.2018
г. и писмо с изх.№100-2995 от 28.06.2018 г.,изходящи от ответника-застраховател
и адресирани до дружеството-ищец,става видно,че застрахователят е отказал да
изплати на ищеца застрахователно обезщетение по посочената преписка,тъй като е
приел,че настъпването на пътнотранспортното произшествие на 10.04.2018 г. е
обусловено изцяло от високата скорост на движение на автомобила,като
уврежданията по същия не биха настъпили,ако поведение на застрахования водач
при управление на МПС е било съобразено със знака,указващ ограничение на
скоростта до 40 км./ч.или,казано най-общо,застрахователят е отказал да изплати
на ищеца претендираното обезщетение,защото е приел,че соченото по преписката
застрахователно събитие е настъпило изцяло по вина на водача на автомобила
поради неспазване от него на правилата за движение по пътищата-управление на
автомобила с несъобразена скорост.Тази позиция ответникът-застраховател
поддържа и в настоящото исково производство.Съдът,преценявайки събраните по
делото доказателства,я намира за недоказана и обратното-счита за установено
твърдението на ищеца,че произшествието от 10.04.2018 г.,довело до увреда на
застрахования автомобил,е случайно събитие,настъпило по причини извън водача на
автомобила.В тази връзка съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
От
фактическа страна страните не спорят,че сочения в исковата молба инцидент от
10.04.2018 г. е настъпил около 09,20 часа в Община Карнобат на път
Автомагистрала Тракия №А1 в посока от гр.София за гр.Бургас.Не е спорно,че по
време на инцидента гореописания товарен автомобил марка „Киа“,модел „Спортидж“
с рег.№РВ 22 62 РХ,собственост на дружеството-ищец „Меди Тур“ЕООД /за което
също не се спори/,е бил управляван от лицето С.Д.Б..Не е спорен и факта,че при
завой надясно на пътен възел Карнобат,водачът е загубил контрол над
управлявания от него автомобил,излязъл е вляво извън пътното платно и се е
преобърнал,вследствие на което е пострадал самия автомобил.Спорно е дали
загубата на контрол върху автомобила от водача се е дължала на факта,че
автомобила е управляван при двойно превишение на допустимата за пътния участък
скорост от 40 км./ч.,както ответникът твърди,или това,както ищецът твърди,се е
дължало на обстоятелството,че върху въпросната отбивка от магистралата,където е
станал инцидента,е имало остатъци от чакъл,пясък и други строителни материали,с
оглед на което автомобила е занесъл.В тази насока съдът отчита показанията на
разпитаната по делото свидетелка С. Б.,която е била пряк очевидец на
инцидента,тъй като тогава е пътувала в колата до шофьора й.Същата
свидетелка,която заявява,че е дългогодишен шофьор /над 30 години/,сочи,че
скоростта на движение на управлявания от С. Б. автомобил „Киа Спортидж“ не е
била висока при навлизането на колата в завоя на отбивката на Карнобат.Била е
може би над 40-45 км.,но не повече от 50 км.,както заявява
свидетелката.Същевременно свидетелката заявява,че завоя на посочената отбивка е
много рязък и няма уширение на отбивката,а в деня на инцидента,някъде след Нова
Загора е имало лек ръмеж и на отбивката от магистралата колата е занесла,защото
на асфалта е имало пясък и чакъл,както после /явно след инцидента/ пътуващите в
колата забелязали според думите на свидетелката.Съдът намира,че следва
показанията на тази свидетелка да се кредитират и върху тях да се изградят
съответните правни изводи.Свидетелката е ** на шофьора на колата С. Б. /също
разпитан като свидетел по настоящото дело/ и е ** на управителя на
дружеството-ищец,при което показанията й следва да се преценяват при
съобразяване на чл.172 от ГПК,но дори и преценявани при тези
условия,показанията са подробни,последователни,непротиворечиви и основани на
преки впечатления на свидетелката,поради което следва да им бъде дадена
вяра.Вследствие на това съдът приема за установено,че при настъпване на пътното
произшествие,нанесло материални щети върху горния автомобил,водачът на същия се
е движел със сочената от свидетелката скорост,а тази скорост не е превишавала
значително допустимата за участъка скорост,която е 40 км./ч. /за което
обстоятелство страните не спорят/ и не се установява загубата на контрол върху
колата от шофьора й да се дължи на същата скорост,с която колата е била
управлявана при навлизането в завоя при отбивката от
магистралата.Напротив,както става ясно от показанията на свидетелката,колата е
занесла и контрола върху нея е бил загубен поради обстоятелството,че върху
асфалта при отбивката е имало остатъци от чакъл и пясък /поради каква причина е
имало такива остатъци е без значение в настоящия процес/.
От друга
страна,по делото липсват доказателства,които да потвърдят твърдението на
ответника,че по време на инцидента колата е била управлявана от шофьора й със
скорост от 80 км/ч,двойно надвишаваща допустимата за района скорост и това да е
довело до произшествието.За доказване на това твърдение ответникът е представил
„частна автотехническа експертиза“,но тя не е приета от съда като доказателство
в настоящия процес,тъй като се касае за експертиза,която не е назначена по
настоящото дело и с оглед на това не се ползва с доказателствена стойност по
делото.С оглед на това,съдържащите се в същата експертиза констатации не следва
да бъдат вземани предвид и подлагани на коментар по същество.Други
доказателства в подкрепа на горното твърдение не са ангажирани от ответника.
Освен
гореизложеното,следва да се отчете,че от ищеца е представено по делото съдебно
решение №135 от 23.10.2018 г.,постановено по АНХ дело №244/2018 г. по описа на
Карнобатския районен съд,с което е било отменено изцяло наказателно постановление №18-0282-000170 от
25.04.2018 г. на Началник Група към ОД на
МВР-Бургас,РУ-Карнобат,издадено въз основа на акт за установяване на
административно нарушение сер.Д №458942 от 10.04.2018 г. срещу С. Б.,с което за
административно нарушение на дата 10.04.2018 г. на разпоредбата на чл.20,ал.2
от ЗдвП на основание чл.178,ал.2,пр.1 от ЗдвП му е наложено административно
наказание.Видно е от същото решение,което е влязло в сила на 02.12.2018 г.,че
акта за установяване на админ. нарушение и наказателното постановление са били
издадени срещу С. Б. именно във връзка с изследвания в настоящото производство
пътен инцидент,но с оглед отмяната на същото наказателно постановление както
то,така и акта за установяване на админ. нарушение /който не е представен по
настоящото дело/ не се ползват с материална доказателствена сила за удостоверените
в тях факти и затова не може да се приеме,че установяват каквото и да било
нарушение от страна на Б. на правилата за движение по пътищата,в частност-че
доказват твърдението на ответника,че същото лице е управлявало автомобила с
превишена скорост.Цитираното съдебно решение всъщност е представено от страна
на ищеца с оглед обстоятелството,че в мотивите на решението съдът е коментирал
процесния пътен инцидент и е приел същия като дължащ се на случайно събитие-на
намиращи се на пътя пясък и чакъл,а не на виновно поведение от страна на
шофьора на автомобила.Ищецът в тази връзка счита,че посоченото съдебно решение
има задължителна сила в настоящия граждански процес с оглед разпоредбата на
чл.300 от ГПК.Този довод е неоснователен и същото решение не се ползва с
предвидената в същата норма задължителна сила,защото с такава се ползва
влязлата в сила присъда на наказателния съд,отнасяща се до деяние,квалифицирано
като престъпление,а в случая такова не е установявано по съответния законов
ред,като коментираното решение на РС-Карнобат е постановено във връзка с
обжалването на наказателно постановление,издадено във връзка с акт за
административно нарушение.Но макар същото решение да не е задължително за
гражданския съд по смисъла на чл.300 от ГПК,т.е. относно това,дали е извършено
деянието,неговата противоправност и виновността на дееца,то същото и
постановения с него резултат следва да бъдат съобразени с оглед преценка
доказателствената сила на отмененото с решението наказателно постановление и
издадения акт за админ. нарушение относно обстоятелствата,свързани с пътния
инцидент.
Предвид
горните съображения и изложени обстоятелства,настоящият съд приема като краен
извод,че настъпилото на 10.04.2018 г. пътно транспортно произшествие,довело до
материални щети върху процесния товарен автомобил,се дължи на случайно
събитие,а не е резултат на виновни действия на водача на автомобила.Затова в
крайна сметка следва да се приеме,че същия инцидент има характера на
„застрахователно събитие“,като последица от което застрахователят дължи на
застрахования обезщетение за вредите,причинени в резултат на същото събитие-в
случая за имуществените вреди,причинени на пострадалия лек автомобил,за който
между ищеца-собственик на автомобила и ответника-застраховател е сключен
посочения по-горе договор за застраховка „Каско“.Самата пряка причинна връзка
между събитието и увреждането на автомобила не е спорна по делото.Спорна,както
по-горе се коментира,е причината за настъпване на събитието,но не и връзката
между последното и увреждането на автомобила.А увреждане на автомобила също не
е спорно и е констатирано от застрахователя-ответник в приложения към делото
опис на щетите по претенция №26018030101600.
Предвид
гореизложеното съдът намира процесния иск за доказан по основание.Разпоредбата
на чл.405,ал.1 КЗ предвижда,че при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения
срок,който не може да е по-дълъг от 15 дни и започва да тече от деня,в който
застрахования е изпълнил задълженията си за уведомяване за настъпилата събитие
и за допускане на застрахователя за извършване оглед и представяне на
поисканите документи /чл.108,ал.1 или ал.2 от КЗ/.В разглеждания казус е налице
договорна отговорност на застрахователя пред застрахования за обезщетяване на
вредите,настъпили от уговорено със застрахователния
договор застрахователно събитие.За да е основателна претенцията на
застрахования,то следва да са налице при кумулативна даденост следните
обстоятелства:наличие на застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“
между ищеца и ответника по отношение на процесния автомобил марка „КИА“,модел
„Спортидж“,собственост на дружеството-ищец,валидно към датата на настъпване на
застрахователното събитие,настъпване на самото това събитие,изпълнение на
задължението на застрахования за уведомяване на застрахователя за настъпилото
събитие,наличието на щети по автомобила и причинна връзка между щетите и
застрахователното събитие.Тук наличието на застрахователно правоотношение по
застраховка „Каско“ относно процесния автомобил
не само се установява,но и както по-горе се посочи-е безспорно,а също е
безспорно и обстоятелството,че същото правоотношение е било действащо и валидно
към момента на настъпване на застрахователното събитие.Също така се прие по-горе
и установеността на твърдяното от ищеца застрахователно събитие,както и
уведомяването на ответника-застраховател за същото събитие.А описът на щетите
по регистрираната при ответника щета отразява недвусмислено обстоятелствата по
изпълнение на задължението на застрахования да представи на застрахователя
увреденото имущество.Същият опис отразява и настъпилите щети и необходимите
части,манипулации и действия по отстраняването им,като сам по себе си
съставлява признание от страна на ответника за наличието на щетите и тяхното
естество.По този начин се установява и следващата предпоставка за отговорността
на застрахователя,а именно-наличието на конкретна вреда по застрахованото
имущество.Налице е и предпоставката-причинна връзка между настъпилото
застрахователно събитие и вредите.С оглед на това съдът намира за доказан
фактическия състав на процесния иск по чл.405,ал.1 във вр. с чл.386,ал.1 от КЗ
и ответникът дължи на ищеца обезщетение за причинените имуществени вреди на
застрахования автомобил.
Ответникът
се е позовал на хипотезата на чл.395,ал.4,предл. 2 от КЗ,като заявява в тази
връзка,че застрахованият е нарушил задължението си по чл.395,ал.1 от КЗ и това задължение изрично е
предвидено в т.50.2. от приложимите общи условия,с оглед на което за
застрахователя съществува възможност да намали застрахователното обезщетение
съответно на степента на принос на застрахования.Намира в тази насока,че
доколкото единствен отговорен за настъпване на ПТП е водачът на товарния
автомобил „Кия Спортидж“,то обезщетението следва да бъде намалено най-малко
наполовина.И това възражение на ответника е неоснователно,защото по делото не
се установи никакъв принос на водача на автомобила за настъпване на
произшествието.
Ответникът
се позовава и на аргумента,че предявения иск за главницата е в завишен размер и
този размер не отговаря на действително претърпените вреди.Твърди,че в резултат
на процесното ПТП са настъпили вреди на значително по-ниска стойност от
твърдяните 30 100 лева и че при определяне стойността на претенцията си ищецът
не се е съобразил със средните пазарни цени за отстраняване на настъпилите
вреди,действащи към датата на настъпването на ПТП.Излага и аргумента,че
съгласно чл.386,ал.2 от КЗ,застрахователното обезщетение следва да е равно на
размера на вредата към деня на настъпване на събитието и изплащането на
обезщетение в по-висок размер,без да се държи сметка за действителната стойност
на увреденото имущество,би довело до незаконосъобразно изплащане на по-високи
обезщетения,респективно до неоснователно обогатяване,което е забранено от
закона.Алтернативно,в случай че е налице „тотална
щета“ по смисъла на чл.390 от КЗ,ответникът счита,че от дължимото обезщетение
следва да се приспадне стойността на запазените части при реализацията им на
вторичния пазар,както и на останките в качеството им на скраб.В тази връзка
ответникът твърди,че ищецът по никакъв начин не сочи каква е стойността на
запазените части на автомобила,реализирани ли са на пазара и каква е
сумата,получена срещу тях.В крайна сметка,по повод на изложеното,ответникът
твърди,че стойността на запазените части и агрегати на процесното МПС е поне 30
% и тази стойност следва да се приспадне от действителната стойност на
автомобила.В крайна сметка,всички тези възражения на ответника,касаят размера
на дължимото на ищеца обезщетение и те подлежат на съобразяване.В тази насока,а
и изобщо за определяне размера на обезщетението,което ответникът следва да
заплати на ищеца,съдът приема следното:
Съгласно установената съдебна практика застрахователното обезщетение
при вреди на имущество е в размер на действително претърпените и доказани по
размер вреди до уговорената в застрахователната полица застрахователна сума.
Обезщетението по договор за имуществена застраховка се определя в рамките на
договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент
на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на
увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на
увреждането.Следователно независимо, че застрахователната сума по договора за
имуществено застраховане следва да бъде равна на действителната стойност на
имуществото към момента на сключване на договора, тази сума съставлява една
максимална горна граница на дължимото обезщетение за срока на действие на
договора, но не винаги подлежи на изплащане в пълен размер. При настъпване на
застрахователно събитие в срока на договора е необходимо да бъде установен
размерът на вредата към деня на настъпване на събитието, като при погиване или
кражба на МПС този размер е равен на действителната му стойност - стойността,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото
качество.
В конкретния случай,от първото заключение на назначената по делото
автотехническа експертиза,изготвено от в.л.С.Б.,неоспорено от страните и
кредитирано от съда като обосновано и професионално извършено,се установява,че
действителната стойност на застрахованото МПС към момента на сключване на
полицата-01.08.2017 г. е 31 065 лв.,а към момента на настъпване на застрахователното
събитие-10.04.2018 г.,действителната стойност на същото МПС е 28 764 лв.Заедно
с това,от същото заключение се установява,че е налице тотална щета на
автомобила,тъй като вследствие на претърпяното ПТП стойността на ремонта за
възстановяване на автомобила е по-висока от действителната стойност на същия
към момента на застрахователното събитие,а съгласно чл.193,ал.4 от КЗ,щом като
стойността на разходите за необходимия ремонт на увреденото превозно средство
надвишават 70 % от действителната му стойност,то тогава е налице тотална щета
на същото.
Имайки предвид гореизложеното,размерът на настъпилата
вреда е равен на действителната стойност на процесното МПС към датата на
застрахователното събитие-10.04.2018 г. или 28 764 лв.,колкото вещото лице е
посочило в заключението си.Съобразявайки обаче разпоредбата на чл.76.1. от
Общите условия,представляващи неразделна част от процесния застрахователен
договор,следва да се приеме,че от действителната стойност следва да се
приспадне стойността на запазените части от автомобила,която се определя
съобразно състоянието на МПС към датата на застрахователното събитие по
експертна оценка или по оферта от потенциален купувач на останките от увредения
автомобил.В случая в допълнителното заключение на автотехническата
експертиза,също изготвено от вещото лице Б.,неоспорено от страните и
кредитирано от съда,е определена стойността на запазените части на товарния
автомобил „Киа Спортидж“ с рег.№РВ 2262 РХ,след като вещото лице е извършило
оглед на автомобила и е констатирало кои части от него са запазени,като те са
описани в таблица от заключението и там е посочена стойността на всяка от тези
части.Така като краен резултат вещото лице е определило,че запазените части на
автомобила с работеща скоростна кутия са на обща стойност от 17 200 лв.,а
запазените части без скоростната кутия са на стойност 13 748,32 лв.Всички тези
части,както вещото лице Б. е посочило в дадените от него устни обяснения в
съдебното заседание на 21.05.2019 г.,са годни за реализиране на вторичния пазар.Обаче
следва да се вземе предвид,че в заключението си вещото лице е констатирало,че
автоматичната скоростна кутия на автомобила работи без шумове,но тъй като същия
не е в движение /съхранява се в автосервиз „Вест Сервиз“/,то вещото лице е
посочило,че не се установява дали същата кутия е напълно изправна.С оглед на
последното съдът счита,че стойността на автоматичната скоростна кутия не следва
да бъде включвана в стойността на запазените части на автомобила,тъй като не се
установява тя да е такава част.Предвид изложеното следва да се приеме,че от
действителната стойност на процесния автомобил,определена към датата на
настъпване на произшествието,т.е. От сумата 28 764 лв. следва да бъде
приспадната стойността на запазените части без скоростната кутия,която стойност,както
се посочи по-горе,възлиза на общата сума от 13 748,32 лв.При това положение
размера на дължимото от ответника на ищеца застрахователно обезщетение възлиза
на сумата от 15 015,68 лв. и именно до този размер предявения иск следва да се
уважи като основателен и доказан,а за разликата до пълния му предявен размер от
30100 лв. иска следва да се отхвърли като неоснователен.Върху уважения размер
следва да се начисли и законната лихва,считано от датата на завеждане на
исковата молба пред съда-28.08.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът е предявил и претенция за заплащане на законна
лихва върху главницата за периода от 25.04.2018 г.-15 дни от датата на
уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие и извършен
оглед на автомобила до 27.08.2018 г.-датата,предхождаща датата на подаване на
исковата молба.Съгласно чл.409 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за
забава върху застрахователното обезщетение след изтичане на срока по чл.405
освен в случаите на чл.380,ал.3 от КЗ.А според разпоредбата на чл.405,ал.1 от КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок,като този срок не може да е
по-дълъг от срока по чл.108,ал.1-3 или 5 от КЗ.Според т.82 от Общите условия на
ответника-застраховател,приложими към процесния застрахователен
договор,изплащането на застрахователното обезщетение се извършва до 15 дни след
представяне на всички изискани от застрахователя документи.Този срок не
надвишава визирания в чл.405,ал.1 от КЗ максимален срок за изплащане на
застрахователно обезщетение и следва да се приеме като уговорен между страните
срок за плащането му,тъй като е определен в ОУ,представляващи неразделна част
от конкретния застрахователен договор.Съответно следва да се приеме,че
след изтичането на същия срок
застрахователят изпада в забава относно изплащането на дължимото обезщетение и
оттогава дължи лихва за забава върху същото обезщетение.В случая не е спорно,че
ищецът е предявил пред застрахователя претенция за изплащане на застрахователно
обезщетение на датата на настъпване на застрахователното събитие,т.е. на датата
10.04.2018 г. и тогава е представил на същия всички изискуеми от застрахователя
документи за установяване на събитието.Следователно,ответникът е изпаднал в
забава относно плащане на обезщетението на датата 25.04.2018 г.,след като е
изтекъл уговорения 15-дневен срок за плащане,който е започнал да тече от
10.04.2018 г.Ето защо ответникът дължи мораторна лихва върху обезщетението в
дължимия му и доказан по делото размер от 15 015,68 лв.,считано от датата
25.04.2018 г. до датата на исковата молба /акто се претендира от ищеца/,а тя е
датата 28.08.2018 г.За същия период дължимата лихва за забава върху посочената
главница възлиза на сумата от 521,38 лв.,която сума съдът определели сам чрез
ползването от интернет на електронен калкулатор /“Калкулатор.бг“/ за
изчисляване на законни лихви,на което съдът има право при съобразяване на
нормата на чл.162 от ГПК,щом като иска за мораторни лихви е доказан по своето
основание,а той е такъв предвид обстоятелството,че ответника не е платил на ищеца дължимото
застрахователно обезщетение в срока или след изтичане на срока за плащането
му.Затова процесния акцесорен иск за заплащане на лихва за забава съдът намира
за доказан и основателен до горния размер от 521,38 лв. и до този размер ще се
уважи,а за разликата до пълния претендиран размер от 963,45 лв. ще се отхвърли
като неоснователен.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца
съдебни разноски съобразно на уважената част от исковете.В конкретния
случай,при съобразяване на това правило,дължимия на ищеца размер на разноските
съобразно на уважената част от исковете,възлиза на сумата от 1497,78 лв. и този
размер следва да му се заплати от ответника.Същият е направил възражение за
прекомерност на размера на адвокатския хонорар на ищцовото дружество,който е
1500 лв.,но това възражение е неоснователно,защото съдът счита,че с оглед
фактическата и правна сложност на делото,договореното с ищеца адвокатско възнаграждение
не е прекомерно.Затова същото възнаграждение не следва да се намалява на
основание чл.78,ал.5 от ГПК.
На основание чл.78,ал.3 от ГПК ответникът също има право
на разноски съобразно на отхвърлената част от исковете.При съобразяване на това
правило и предвид наличните доказателства за разноските,извършени от ответника
в настоящото производство,ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
съдебни разноски в размер на 274,90 лв. съобразно на отхвърлената част от
исковете.
Мотивиран от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Застрахователна компания
„АРМЕЕЦ“АД с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
гр.София,ул.“Стефан Караджа“№2 да заплати на „МЕДИ-ТУР“ЕООД с ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление гр.Пловдив,бул.“Христо Ботев“№45 сумата от 15
015,68 лв. /петнадесет хиляди и петнадесет лева и шестдесет и осем
стотинки/,представляваща дължимо застрахователно обезщетение по застраховка
„Пълно каско“ за нанесени материални щети на собствения на ищеца товарен
автомобил марка „КИА“,модел „Sportage-SL-SLS” с ДК №РВ 2262РХ,година на
производство-2014 г.,цвят-сив,с номер на рама-U5YPC813DEL479549,поради настъпване на застрахователно събитие-ПТП на 10.04.2018
г.,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 28.08.2018 г. до
окончателното й изплащане,както да заплати и сумата от 521,38 лв. /петстотин
двадесет и един лева и тридесет и осем стотинки/,представляваща законна лихва
за забава върху главницата от 15 015,68 лв.,начислена за периода от
25.04.2018 г. до датата на подаване на исковата молба пред съда-28.08.2018 г.,а
също да заплати и сумата от 1497,78 лв. /хиляда четиристотин деветдесет и седем
лева и седемдесет и осем стотинки/ съдебни разноски съобразно на уважената част
от исковете.
ЗА разликата над уважения размер от 15 015,68 лв. до
пълния претендиран размер застрахователно обезщетение от 30 100 лв. и за
разликата над уважения размер от 521,38 лв. до пълния претендиран размер
законни лихви за забава от 963,45 лв. ОТХВЪРЛЯ исковете като неоснователни.
ОСЪЖДА „МЕДИ-ТУР“ЕООД
с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.Пловдив,бул.“Христо
Ботев“№45 да заплати на Застрахователна компания „АРМЕЕЦ“АД с ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление гр.София,ул.“Стефан Караджа“№2 сумата от 274,90
лв. /двеста седемдесет и четири лева и деветдесет стотинки/ съдебни разноски
съобразно на отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен
съд-Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :