№ 2428
гр. София, 11.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Станимира И.а
Членове:Райна Мартинова
Петя Попова
при участието на секретаря Славка Кр. Димитрова
като разгледа докладваното от Станимира И.а Въззивно гражданско дело №
20221100504635 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20220300/08.12.2021г. по гр.д.№ 35092 по описа за
2018г. на Софийски районен съд, 46-ти състав Я. А. В., ЕГН ********** с
адрес: гр. София, бул. **** е осъден да заплати на „М.Ф.М.” АД, ЕИК **** с
адрес на управление: гр. София, бул. „****” ** на основание на чл. 79 вр. с
чл. 9 от ЗПК вр. с чл. 99 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД сумите, както следва: сумата
от 1911,90лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
30.05.2018г., до изплащането й, представляващи неплатена главница за
периода от 05.06.2013г. до 05.07.2013г. по договор за потребителски кредит
№ PLUS-01688654/03.08.2012г. сключен между БНП П.П.Ф.”ЕАД и Я. А. В.;
сумата от 32,67лв. представляващи договорна лихва по договора за кредит за
периода от 05.06.2013г. до 05.07.2013г.; сумата от 450,67лв. представляващи
законна лихва за забава за периода от 05.06.2013г. до 14.10.2015г., сумата от
509,53лв., представляващи законна лихва за забава за периода от 14.10.2015г.
до 29.05.2018г., вземания за които са прехвърлени от БНП П.П.Ф.”ЕАД на
Мост Ф.М.” АД с договор за цесия от 14.10.2015г., като Я. А. В., ЕГН
********** е осъден да заплати на „М.Ф.М.” АД, ЕИК **** на основание на
1
чл. 78, ал.1 от ГПК съдебни разноски от 642,02лв., като неоснователни са
отхвърлени исковете за горницата над 1911,90лв. до 2975,29лв.; за горница
над 32,67лв. до 65,09лв.; за горница над 450,67лв. до 586,83лв. ; за горница
над 509,53лв. до предявен размер от 792,10лв.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№
25178254/20.12.2021г. по регистъра на СРС от ответника по исковете Я. А.
В., ЕГН ********** чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен
представител в частта, в която исковете са уважени. Изложил е
съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочил е, че не бил
подписал договора и декларациите за предоставяне на лични данни,
договорът противоречал на закона, разпоредбите му били неравноправни, не
били написани на Я. и разбираем език, нямало подписи на всяка страница от
договора, шрифт на договора бил по-малък от „12” Не бил получил сумата по
договора, не било установена дължимостта на процесните суми както по
основани, така и по размер. Прехвърлено вземане било за 3627,21лв., а
претенция била за 4419,31лв. Клаузите по договора за договорната лихва, за
годишния процент на разходите и за таксите били неравноправни и нищожни.
През процесния период лихвите по банкови кредити били около 7-9%, така
уговорената с договора лихва от 13,64% била нищожна. Размер на лихва за
забава от 586,83лв. била изчислена върху цялата главница от падежа на
първата вноска, а в този момент бил в забава само на вноската от 1012,27лв.
Процесуалният му представител е претендирал възнаграждение.
Въззиваемият – ищец „М.Ф.М.” АД, ЕИК **** е оспорил жалбата с
допълнителна молба след срока за отговор. Навел е твърдения, че решението
в обжалваната част е правилно. Претендирало е разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №
2015010/30.05.2018г. по регистъра на СРС на „М.Ф.М.” АД, ЕИК **** срещу
Я. А. В., ЕГН **********, с която е поискало от съда на основание на чл. 9 и
сл. от ЗПотр Кр. вр. с чл. 99 и чл. 86 от ЗЗД да осъди ответника да му
заплати сумите, както следва: сумата от 2975,29лв., ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба – 30.05.2018г., до изплащането й,
2
представляващи неплатена главница по договор за потребителски кредит №
PLUS-01688654/03.08.2012г., сключен между БНП П.П.Ф.”ЕАД и Я. А. В.;
сумата от 65,09лв. представляващи договорна лихва по договора за кредит за
периода от 05.06.2012г. до 05.07.2013г.; сумата от 586,83лв. представляващи
законна лихва за забава за периода от 05.06.2013г. до 14.10.2015г., сумата от
792,10лв., представляващи законна лихва за забава за периода от 15.10.2015г.
до 29.05.2018г., вземания за които са прехвърлени от БНП П.П.Ф.”ЕАД на
„Мост Ф.М.” АД с договор за цесия от 14.10.2015г., като му се присъдят
разноски. Навело е твърдения, че БНП П.П.Ф.”ЕАД сключило с ответника
договор за потребителски кредит за 10 000лв. срещу задължение да я върне ,
да заплати застрахователната премия по застраховка „Защита на плащания”
от 440лв., такса за усвояване на кредита от 350лв., уговорени били
възнаградителна лихва от 13,64% , годишен процент на разходи от 22,93%,
както и лихви за забава в размер на законна лихва за забава, задълженията
следвало да се погасят на 11 месечни погасителни вноски от по 1012,27лв. с
падеж определено число от месеца, сумата била предоставена на отвеника.
Посочило е, че от 03.05.2013г. ответникът преустановил плащанията по
договора и съгласно т. 5 от договора задълженията били с предсрочна
изискуемост считано от 05.06.2013г., на 14.10.2015г. ищецът придобил
вземанията с договор за цесия от кредитодателя, за което с чл. 18 от договора
кредитополучателят се бил съгласил. Платената сума по договора била
8094,62лв., неплатени останали процесните вземания.
Ответникът Я. А. В., ЕГН ********** чрез назначения му по реда на чл.
47, ал. 6 от ГПК особен представител в предоставения му срок е оспорил
исковете. Посочил е, че прехвърлените с договора за цесия суми били по-
малки от процесните. Не бил подписал договора и декларацията към него,
договорът бил нищожен и поради това, че шрифт бил по-малък от 412” не
бил Я. и разбираем, нямало негов подпис на всяка страница от него, клаузите
в него били неравноправни. Не бил получил сумата по договора, не бил
уведомен за договора за цесия . Клаузите за договорната лихва, за годишния
процент на разходите и за таксите били нищожни, нямало основание
кредитодател да събира такси за усвояване на кредита и застрахователна
премия. Размер на лихва за забава от 586,83лв. била изчислена върху цялата
главница от падежа на първата вноска, а в този момент бил в забава само на
вноската от 1012,27лв. Задълженията за лихва три години преди подаване на
3
исковата молба били погасени по давност. Процесуалният му представител е
претендирал възнаграждение.
По делото е приет договор за потребителски кредит №
PLUS-01688654/03.08.2012г., сключен между БНП П.П.Ф.”ЕАД и Я. А. В.,
носещ подпис за страните по него, положени на последната страница,
сертификат за застраховка , декларация за предоставяне на лични данни,
носещи подпис за ответника , съгласно които „БНП П.П.Ф.”ЕАД се е
съгласило да предостави на Я. А. В. кредит от 10 000лв. за потребителски
цели срещу задължения на В. да върне сумата, да плати такса от 350 лв.,
както и застрахователна премия от 440лв. за застраховка „Защита на
плащания”, при годишен лихвен процент от 13,64% възнагрдатилна лихва;
годишен процент на разходите от 22,93%, платими на 11 вноски от по
1012,27лв. месечно с падеж 5-то число на месеца считано от 05.09.2012г. до
05.07.2013г. Съгласно чл. 18 от договора кредитодателят има право да
прехвърли вземанията на ІІІ-то лице. Съгласно чл. 5 от договора при забава
на плащанията се дължи законна лихва за забава, като при забава на два или
повече две месечни вноски задълженията ставата предсрочно изискуеми от
падежа на втората просрочена вноска без да е необходимо изпращане на
съобщение за същото. В договора се сочи падеж и размер на всяка
погасителна вноска и оставаща неплатена главница след всяка от тях.
Съгласно чл. 3 от договора лихвеният процент е фиксиран. Договорът сочи
право на предсрочно погасяване и условията за същото. Сочи номер на
банкова сметка по която да се преведе сумата по договора за кредит.
Приети са неоспорени от страните рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 14.10.2015г., извлечение от Приложение,
потвърждение, които на 14.10.2015г. БНП П.П.Ф.”ЕАД е прехвърлило на
„М.Ф.М.” АД вземанията си по договори за потребителски кредити с
физически лица, един от които е договор за кредит № PLUS-
01688654/03.08.2012г. с Я. А. В. , задълженията по който към 14.10.2015г. са
2975,29лв. главница, 65,09лв. възнаградителна лихва и 586,83лв. лихва за
забава, с посочена дата на първо просрочие 03.05.2013г., като съгласно пар.
5, ал.1 и пар. 1, ал. 4 от договора вземанията се прехвърлят с всички
принадлежности и неизтекли лихви. Съгласно пар. 5, ал. 5 продавачът чрез
купувача изпраща уведомление за цесията до длъжника
4
Прието е писмо от 23.10.2015г. от „ БНП П.П.Ф.”АД и от „М.Ф.М.” АД,
съгласно което двете дружества са съставили изявление до ответника,
уведомяващо го, че вземанията по договора за кредит № PLUS-
01688654/03.08.2012г. са прехвърлени на М. Финанс Мениджмънт”АД.
С прието по делото неоспорено от страните заключение по съдебно
счетоводна експертиза, вещото лице след запознаване с документи по делото
и справки от счетоводството на БНП П.П.Ф.”АД и на ищеца е посочило, че
по договор за кредит № PLUS-01688654/03.08.2012г. с преводно нареждане от
06.08.2012г. по банкова сметка на ответника в Банка ДСК”ЕАД е преведена
сумата от 9581лв. с посочено основание процесния договор, плащането е
направено от БНП П.П.Ф.”ЕАД, като от 10 000лв. по договора предварително
е удържана сумата от 350лв. като такса за усвояване на договора съгласно
договора, не ставало ясно защо е удържана още 69лв., така на 06.08.2012г.
кредит е усвоен. По договора били направени плащания на 8104,62лв. до
24.03.2013г. Така напълно погасени били 7 вноски, частично била погасена 8-
та вноска с падеж 05.04.2013г. С тази сума били погасени 7144,71лв. главни;а
и лихва от 629,91лв., такса от 10лв. и премия по застраховка от 320лв. Така
неплатени останали: 2855,29лв. главница; 120лв. премия по застраховка;
възнаградителна лихва от 65,09лв. Лихва за забава била 586,83лв. за периода
от 05.06.2013г. до 14.10.2015г. За периода от 15.10.2015г. до 29.05.2018г.
лихва за забава на била 792,10лв.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част :
Предявените искове са с правно основание чл. 9 и сл. от от Закона за
потребтелския кредит /в сила от 12.05.2010г./ вр. с чл. 99 и чл. 86 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 9 и сл. от Закона за потребителския кредит
„договорът за потребителски кредит” е писмен договор с конкретни
5
реквизити, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, отсрочено или
разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане. Страни по договора за потребителски кредит са „потребителят” и
„кредиторът”, като „потребител” е всяко физическо лице, което е страна по
договор за потребителски кредит и не действа в рамките на своята
професионална или търговска дейност, а „кредитор” е всяко физическо или
юридическо лице, което предоставя потребителски кредит в рамките на
своята професионална или търговска дейност.
Съдът приема за установено по делото, че на 03.08.2012г. между „БНП
П.П.Ф.”ЕАД и ответника е възникнало валидно правоотношение по договор
за потребителски кредит, като „БНП Пърсънъл Файненс”ЕАД е предоставило
на ответника потребителски кредит от 10 000лв при фиксирана
възнаградителна лихва от 13,64% годишно и за ответника е възникнало
задължение да върне сумата и плати възнаградителната лихва, таксата от
350лв. и застрахователна премия по застраховка „Защита на плащания” от
440лв. на 11 месечни вноски от по 1012,27лв. с падеж 5-то число на месеца
първата от които на 05.09.2012г., да плати и лихва забава в размер на
законната лихва при забава на плащането на задълженията като ответникът се
е съгласил кредитодателят да може прехвърли вземанията по договора на ІІІ-
то лице и при неплащане на две последователни погасителни вноски за
кредитодателят да възникне право да обяви всички задължения за предсрочно
изискуеми. Тези обстоятелства се установяват от приети по делото писмени
доказателства – договор, декларация, сертификат, носещи подписи на
страните по тях, заключение по счетоводната експертиза, което съдът
кредитира като вярно и задълбочено, неопровергано от останалите
доказателства по делото.
Съдът приема, че сключеният на 03.08.2012г. договор отговаря на
изискванията на Закона за потребителския кредит в редакцията му
приложима за процесния договор – към момента на сключването му , поради
което и договорът е валиден. Договорът е сключен в писмена форма на
хартиен носител, на разбираем език и съдържа: датата и мястото на
сключването му; вида на предоставения кредит; лични данни на потребителя
и индивидуализиращи белези на кредитора; срока на договора за кредит; общ
6
размер на кредита и условията за усвояването му; лихвен процент по кредита,
който в случая е фиксиран и няма необходимост от допълнителната
информация по чл. 11, ал.1,т. 9 от ЗПотрКр; годишен процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит,; условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ се в самия договор и
сочещ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, като доколкото в случая лихвения процент е фиксиран,
то не е необходимо за валидността на договора да са посочени
последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването по смисъла на чл. 11, ал.1,.11 от ЗПотрКр; лихвения процент,
който се прилага при просрочени плащания; предупреждение за последиците
за потребителя при просрочие на вноските; изискуемите застраховки;,
правото на предсрочно погасяване на кредита, реда за неговото
осъществяване ; реда за прекратяване на договора за кредит; подписи на
страните. Неоснователни са доводите на ответника по исковете, че договорът
е недействителен, защото не е подписана всяка страница от него, защото
шрифт на договора е по-малък от „12”, както и поради това, че клаузите са
неясни. Няма изискване в разпоредбата на чл. 10 и на чл. 11 от ЗПотрКр. в
приложимата им към сключване на договора редакция всяка страница от
договора да е подписана, като шрифт на договора да е поне „12”. Тези
изисквания са въведени едва с измененията на ЗПотрКр. ДВ, бр. 35/ 2014г. в
сила от 23.07.2014г., нормите са материално правни , не им е придадено
обратно действие от законодателя, поради което и съдът приема, че тези
изменения не се отразяват на валидността на процесния договор, което е
изрично подчертано и от законодателя с разпоредбата на § 13 ЗИДЗПК. В
случая договорът е изписан с шрифт, който позволява възприемането му,
клаузите са ясни, съдържат обозначение на размер на кредит, на лихва, на
годишен процент на разходи, условията за издължаването му, общ размер на
погасителната вноска е посочена в договора, както и оставащата главница
след съответната вноска. Последното позволява с прости аритметични
действия да се установи размер на главница, включена в съответната вноска,
както и размер на възнаградителната лихва включена в нея. Уговорената
възнаградителна лихва от 13,64% не може да обоснове извод, че същата е
7
прекомерна до степен на нищожност , защото типичните за
възнаградителната лихва функции в случая съответстват на така уговорения
размер. Твърденията на въззивника, че обичайния размер на
възнаградителната лихва по договори за банков кредит към август 2012г. са
7-9% са в подкрепа на извода на съда. Това следва при съобразяване
спецификата на кредитодателя, начина на набиране на средства от него,
липсата на обезпечения за кредита. Така установеното съдът приема, че
обосновава извод за валидност на процесния договор. Договорът носи подпис
положен за ответника, не са ангажирани доказателства, че така положения
подпис не е положен от ответника, а негова е била доказателствената тежест
за същото, поради което и оплакванията във въззивната жалба, обосновани с
неавтентичност на договора са неоснователни.
Съдът приема за установено по делото, че на 14.10.2015г. БНП
П.П.Ф.”ЕАД е прехвърлило на ищеца вземанията си по договора с ответника.
Тези обстоятелства се установяват от приети по делото договор за цесия,
потвърждение за цесия. Действително, по делото не са ангажирани
доказателства, че преди подаване на исковата молба до ответника е
достигнало уведомление за договора за цесия. Доколкото уведомлението е
приложено към исковата молба, то с връчването на преписите от исковата
молба с приложенията й до ответника е достигнало същото. Договорът за
цесия сочи процесните вземания, както и че те се прехвърлят с всичките им
принадлежности и привилегии. Приетото по делото уведомление за цесията е
с автор кредитодателят и ищецът и установяват валидно изявление за
уведомяването за цесията.
В случая районният съд е приел, че вземанията по договора за кредит не
са с настъпила предсрочна изискуемост, няма оплаквания срещу този извод на
районния съд, исковете са уважени от СРС само за падежиралите вноски,
поради което и въззивния съд не разполага с правомощие да провери този
извод на районния съд, а е задължен да приеме, че задълженията не са
настъпила предсрочна изискуемост.
С въззивната жалба не са въведени оплакванията срещу изводите на
районния съд за размер на непогасени вноски за главница и за
възнаградителна лихва с падежи 05.06.2013г. и 05.07.2013г., лихва за забава,
за погасената по давност част от тях, поради което и при съобразяване на
8
ограниченията по чл. 269 от ГПК съдът приема, че правилно районният съд е
приел за дължими суми онези, за които иск е уважен. Този извод следва при
съобразяване на ограниченията по чл. 269 от ГПК.
Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба, основани на
таксата за усвояване на кредита и на застрахователната премия. Иск за таксата
не е бил предявен и не е разгледан от –СРС. С решението на СРС иск за
застрахователна премия не е уважен, решението на СРС в тази част не се
обжалва и не е предмет на въззивно обжалване. По същите съображения
неоснователни са и оплакванията във въззивната жалба за размер на лихва за
забава. В случая тази лихва е изчислена от районния съд само за периода с
начален момент падеж на съответната вноска и върху размер на съответната
вноска, това ясно личи от мотивите на районния съд и от диспозитива на
решението - прието е, че няма предсрочна изискуемост, направените от СРС
изчисления са при съобразяване на заключението по счетоводната експертиза
и прилагане на чл. 162 от ГПК. Оплакванията във въззивната жалба в тази
част са идентични 9с тези по отговора на исковата молба без отчитане на
решението на СРС.
С оглед гореизложеното решението на СРС е правилно и като такова
следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото отговорността за разноски следва да се постави
в тежест на въззивника при съобразяване на обстоятелството , че той е
представляван от особен представител и не е внесена предварително
държавна такса по исковете.Така въззивникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на СГС държавна такса от 58,10лв, а на въззиваемия -
сумата от 200лв. разноски за възнаграждение за особен представител. На
въззиваемия не се следват разноски за възнаграждение за юрисконсулт в
производство пред СГС, защото осъщественото представителство от такъв
пред СГС не обосновава извод за дължимост на такова – отговор на жалба не
е подаден в срок, преди о.с.з. е депозирана молба която е бланкетна.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
9
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20220300/08.12.2021г. по гр.д.№ 35092
по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 46-ти състав в обжалвана
част.
ОСЪЖДА Я. А. В., ЕГН ********** с адрес: гр. София, бул. **** е да
заплати на „М.Ф.М.” АД, ЕИК **** с адрес на управление: гр. София, бул.
„****” ** основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от общо 200 лв. /двеста
лева/, представляващи съдебни разноски за производство пред СГС.
ОСЪЖДА Я. А. В., ЕГН ********** с адрес: гр. София, бул. **** да
заплати по сметка на Софийски градски съд на основание на чл. 81 и чл.78,
ал. 1 от ГПК сумата от 58,10лв. /петдесет и осем лева и 0,10лв/,
представляващи разноски за държавна такса за производство пред СГС.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10