№ 5
гр. Разград, 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и втори
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
при участието на секретаря Светлана Л. Илиева
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Търговско дело №
20213300900030 по описа за 2021 година
Постъпила е искова молба от „Вослей МИК“ ЕООД гр. Разград чрез пълномощник, с
която е предявен главен иск против Б. АХМ. ИЛ. и в условията на евентуалност са
предявени искове против „Еймен 2018“ ЕООД с. Ясеновец, АХМ. Х. АХМ. от гр. Кубрат.
Ищецът твърди, че с първия ответник Б. И. сключили с конклудентни действия на 12.
07. 2018 г. договор за строителство, по силата на който на ищеца било възложено
извършване на СМР по обект „Сграда за авторемонтни дейности“ в ПИ 61710.613.128 в
местността „Малкия хълм“ в гр. Разград, собственост на ответника. На 06. 06. 2018 г.
ищецът и втория ответник „Еймен 2018“ ЕООД, представляван от О. А. О. сключили
Договор № 1 за СМР, с който на ищеца било възложено извършване на СМР същия обект,
описан по-горе, собственост на първия ответник Б. И.. Последният бил в течение и давал
указания за начина на извършване на строителството. По негово указание ищецът издал ф-
ра № 467/ 08. 06. 2018 г. с получател вторият ответник „Еймен 2018“ ЕООД за сумата 19 000
лв. за аванс, който бил преведен. По указания на първия ответник и със съгласието на
управителя на втория ответник ищецът издал ф-ра № 471/ 31. 07. 2018 г. с получател
„Автокомплекс-ОКИ“ ЕООД за аванс по договора на стойност 19 000 лв. с ДДС и ф-ра №
474/ 05. 09. 2018 г. на стойност 16 000 лв. с ДДС, по които е получено плащане от ищеца.
На 02. 05. 2019 г. бил съставен Приемо-предавателен протокол за изпълнените СМР на
обекта, който първият ответник отказал да подпише, поради конфликт със зет си –
управителя на втория ответник О. А. О.. Последният също отказал да подпише протокола.
За извършените от ищеца СМР, възлизащи на сумата 97 216, 04 лв. с ДДС, му била
заплатена сумата общо 54 000 лв. с ДДС, като останала незаплатена разликата в размер на
43 216, 04 лв. При справка в имотния регистър, ищецът установил, че на 17. 02. 2021 г.
ответникът Б. И. се е разпоредил с имота чрез покупко-продажба в полза на ответника АХМ.
1
Х. АХМ. за сумата 48 602, 76 лв.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди първия ответник Б. И. да
му заплати сумата 43 216, 04 лв. , представляваща неизплатена стойност на извършените
СМР в обекта, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното й
плащане и сумата 8 967, 33 лв. мораторна лихва за забава за периода 02. 05. 2019 г. до 17.
05. 2021 г. В условията на евентуалност предявява същите искове срещу втория ответник
„Еймен 2018“ ЕООД и срещу третия ответник за сумата 43 216, 04 лв. - на основание водене
на чужда работа без пълномощие или като обезщетение за неоснователно обогатяване за
чужда сметка, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска.
Постъпил е писмен отговор от ответника Б. АХМ. ИЛ. чрез пълномощник. Оспорва
предявените искове като недопустими и като неоснователни. Отрича от негово име да е
сключван договор за извършване на СМР както с кунклудентни действия, така и изрично.
Твърди, че представените Протокол за откриване на строителна площадка и за определяне
на строителна линия и ниво от 12. 07. 2018 г. и 3 бр. договори за авторски надзор не са
подписани от него и ги оспорва. Не е заявявал инвестиционни намерения, нито е договарял
цена за СМР. Заявява, че ищецът е получил на 06. 06. 2018 г. по ф-ра № 483 от
„Автокомплекс-ОКИ“ ЕООД още 15 000 лв. и общата получена цена от него е в размер на
69 000 лв. с включен ДДС. Оспорва представената Количествено-стойностна сметка, тъй
като е подписана само от ищеца. Договорът за извършване на СМР в процесния обект е
сключен с втория ответник „Еймен 2018“ ЕООД.
Постъпил е писмен отговор от ответника „Еймен 2018“ ЕООД чрез пълномощник. Признава факта,
че на 06. 06. 2018 г. между него и ищеца е сключен договор за СМР за сумата от 69 000 лв. Твърди, че е действал освен
като управител на дружеството, така и като съпруг на дъщерята на Б. Илиязов. Последният предоставил на дъщеря си
115 000 лв. , като част от тази сума в размер на 62 500 лв. била предоставена в заем. Договорили се, вместо тази сума да му
бъде върната, да му помагат при строежа на автосервиза. Б. Илиязов упълномощил ответника да ръководи цялата
дейност по строителството и разплащанията. Всички действия от ответника били извършвани в изпълнение на поетите
задължения към Б. Илиязов по ръководство и контрол на строителството и с негово съгласие. Собственик на обекта и
възложител на СМР бил първият ответник Б. И.. Ответникът „Еймен 2018“ ЕООД заплатил на ищеца сумата 19 000 лв. на
08. 06. 2018 г. , а сумата от 50 000 лв. на три вноски: на 31. 07. 2018 г. – 19 000 лв.; на 05. 09. 2018 г. 16 000 лв. ; на 01. 11.
2018 г. сумата 15 000 лв. била заплатена на ищеца от „Автокомплекс-ОКИ“ ЕООД, собственост на което
е съпругата му. По този начин бил погасен заемът към Б. И. и дори била надплатена сума в
размер на 6 500 лв.
Постъпил е писмен отговор от ответника А. Хамза А. чрез пълномощник. Твърди, че
предявените срещу него искове са недопустими, тъй като не е пасивно легитимиран да
отговаря по тях. По същество счита, че са неоснователни. СМР били приключили в период
от около 2 години преди ответникът да придобие правото на собственост върху имота.
Придобил имота чрез договор за покупко-продажба на 17. 02. 2021 г. за сумата от 48 602 лв.
В допълнителна искова молба ищецът поддържа изложените доводи в исковата молба
и оспорва възраженията на ответника Б. И. като неоснователни. Признава обстоятелствата,
че с ф-ра № 483/ 02. 11. 2018 г. е получил плащане в размер на 15 000 лв. с ДДС от втория
ответник „Еймен“ ЕООД, поради което оттегля главния иск и предявените в условията на
2
евентуалност против ответниците до размера на 15 000 лв. и моли в този размер
производството да се прекрати на осн. чл. 214 от ГПК. Поддържа иска за главница в размер
на 28 216, 04 лв. На осн. чл. 214 ГПК намалява и претенцията си за присъждане на
мораторна лихва от 8 967, 30 лв. на 5 854, 83 лв. за периода 02. 05. 2019 г. до 17. 05. 2021 г.
На осн. чл. 232 от ГПК с Определение № 79/ 27. 08. 2021 г. производството в тези части е
прекратено.
В допълнителен писмен отговор ответниците поддържат възраженията си.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с изложените от
ищеца твърдения, намира за установено от фактическа страна следното:
От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява, че първият
ответник Б. АХМ. ИЛ. е баща на съпругата на О. А. О., който е собственик на капитала и
управител на втория ответник „Еймен 2018“ ЕООД.
Първият ответник Б. АХМ. ИЛ. упълномощил О. А. О. в личното му качество да го
представлява и подписва пред общински, данъчни, административн и съдебни органи с
подробно изброяване на институциите при подаване на молби, заявления, декларации и
други документи с подобен характер и получаване на съответните документи от негово име,
необходими за провеждане на процедура и одобряване на ПУП-ПЗ и за промяна на
предназначението на поземлен имот с идентификатор № 61710.613.128 по КККР на гр.
Разград, местност „Малкия хълм“ с площ от 1380 кв. м. , с трайно предназначение на
територия земеделска, с начин на трайно ползване – лозе, който имот е описан в НА за
покупко-продажба № 117, т. 3, дело № 324 от 28. 06. 2016 г. на нотариус Н. Стоянова в УПИ
за производствена дейност на автоуслуги, като подава и подписва всякакви документи и
заявления, да заплаща свързаните с това такси. Да има право да получава скици, препис от
нотариален акт, както и всякакви документи във връзка с промяната на подробния
устройствен план на недвижимия имот.
По Искане на ответника Б. АХМ. ИЛ., вх. № Р.С.-47/ 19. 04. 2018 г., подписано от О.
А. О., Община Разград е издала Разрешение за строеж № 47/ 19. 04. 2018 г. на името на И. за
Строеж V категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5“а“ от ЗУТ „Сграда за авторемонтни
дейности“ – ЗП – 198, 67 кв. м. и РЗП – 246, 8 кв. м. с части: АРПИТЕКТУРА, СК, ЕЛ, ВИК,
ЕЕ, ВП, ПУ и ПБ по одобрен и съгласуван проект от Главен архитект на Община Разград от
05. 04. 2018 г. Строителното разрешение е получено от О. А. О.. От Община Разград е
представена цялата проектна документация по издаване на разрешението за строеж,
съдържаща Технически проект, част: Конструкции; Енергийна ефективност; Геодезия;
Паркоустройство и Благоустройство; Инвестиционен проект- Част В и К, Съществуващо ел.
захранване и ел. инсталации; Пожарна безопасност. Във всички документи като възложител
е посочен ответникът Б. АХМ. ИЛ.. В преписката е приложено горецитираното
пълномощно, с което същият е упълномощил О. А. О..
Страните по делото не спорят, че подписите срещу името на Б. АХМ. ИЛ. върху
документите, изходящи от негово име, съдържащи се в преписката, представена от Община
Разград не са положени от него.
3
Препис от същите технически проекти са представени и от ищеца, както и Протокол
за откриване на строителна линия и ниво от 12. 07. 2018 г., Договори за авторски надзор от
04. 07. 2018 г., от 03. 07. 2018 г. и от 02. 07. 2018 г. Подписите , положени срещу името на
ответника Б. АХМ. ИЛ. като възложител в тези документи са оспорени от него и е открито
производство по реда на чл. 193 от ГПК.
Назначената графологическа експертиза е дала заключение, че подписите в Протокол за
откриване на строителна линия и ниво от 12. 07. 2018 г., Договори за авторски надзор от 04.
07. 2018 г., от 03. 07. 2018 г. и от 02. 07. 2018 г. не са положени от И..
На 06. 06. 2018 г. ответникът „Еймен 2018“ ЕООД, представлявано от О. А. О., като
възложител и ищецът „Вослей МиК“ ЕООД, като изпълнител са сключили Договор № 1 за
СМР с предмет извършване на СМР на същия обект „Сграда за авторемонтни дейности в
ПИ – 61710.613.128, м. „Малкия хълм“ в гр. Разград, собственост на Б. АХМ. ИЛ.. Страните
са се договорили дейностите да се извършват съгласно предоставената документация и
количествено – стойностна сметка – Приложение № 1 към договора. Възложителят се е
задължил да заплати на изпълнителя цена в размер на 69 000 лв. без ДДС. Уговорен е срок
за изпълнение на СМР 12 месеца от датата на подписване на Протокол за откриване на
строителна линия и ниво на строежа.
В исковата молба ищецът твърди, че на 12. 07. 2018 г. като изпълнител, сключил с
първия ответник Б. АХМ. ИЛ. чрез конклудентни действия неформален договор, с който
последният му възложил извършване на СМР по същия обект: „Сграда за авторемонтни
дейности в ПИ – 61710.613.128, м. „Малкия хълм“ в гр. Разград. Конклудентните действия
се изразявали в предоставяне от този ответник на Разрешение за строеж № 47/ 19. 04. 2018
г., количествено – стойностна сметка, изготвена от ищеца и представена пред ответника с
Писмо изх. № 3/ 25. 04. 2018 г., представяне на преписи от Договор за авторски надзор от 04.
07. 2018 г., от 03. 07. 2018 г. и от 02. 07. 2018 г., подписване на Протокол за откриване на
строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво от 12. 07. 2018 г.
Ответникът уверил ищеца, че финансирането е осигурено и последният започнал
изпълнението на договорените СМР. Твърди, че преди това, на 06. 06. 2018 г. сключил
договора за СМР на същия обект с втория ответник, тъй като същият представил
пълномощно за представителство на първия ответник пред различни институции във връзка
с реализиране на обекта на строителство и с обяснението, че първия ответник като
физическо лице няма регистрация по ЗДДС и не може да ползва данъчен кредит, както и че
не иска построеното в имота да стане съпружеска имуществена общност, тъй като към този
момент бил във влошени отношения със съпругата си, а по-късно се развели. Първият
ответник бил изцяло в течение на строителството и давал указания за начина на изпълнение.
На осн. чл. 176 от ГПК страните са дали обяснения по фактите по делото.
М.С.Г. - управител на ищцовото дружество „Вослей МИК“ ЕООД гр. Разград, дава
обяснения, че преди да започнат преговорите по сделката, не познавал нито първия, нито
представляващия втория ответник по иска. Обадил му се по телефона О., който бил
пълномощник на Б., за да поиска оферта за дейностите. Предал офертата на О., но
4
разговарял по телефона и с Б., че е съгласен с офертата и договора да бъде подписан с О.,
като негов пълномощник. Направили видеоконферентна връзка в неговия офис с Б.,
неговата дъщеря и О.. След това бил сключен писмения договор между него и „Еймен
2018“ ЕООД. Договорът бил сключен с този ответник, защото Б. като физическо лице
ползвал фирмата, заради ДДС-то. Видял веднъж Б. при първото фактуриране, когато му
превели аванс по изрично нареждане на Б.. Имал и други срещи с него, които се състояли в
офиса на О. и бил в течение на хода на строителството. О. плащал след като получел
съгласие от Б.. След първото фактуриране, помолили следващите фактури да бъдат издадени
на друга фирма „Автокомплекс Оки“.
Ответникът Б. А.ов И. дава обяснения, че упълномощил О. да действа от негово име
само за промяна на предназначението на мястото, не и за строежа. Имали уговорка с него,
ако се завърши строежа, О. да работи там, О. искал да построи автосервиз за себе си и затова
Б. се съгласил да се промени предназначението на мястото. Не знаел, че се извършва строеж
на обекта. От 15 април до края на месец октомври 2018 г. отсъствал от България. След 15.
04. започнало строителството без негово съгласие. Договора между ищеца и втория
ответник „Еймен 2018“ ЕООД на 06. 06. 2028 г. бил сключен без негово знание и съгласие,
по време на отсъствието му от страната. Не бил нареждал плащания, не се бил срещал с Г. и
не бил водил разговори с него, относно строежа. През м. октомври или ноември 2018 г. Г. го
потърсил, срещнали се и му казал, че дължат 27 000 лв.
О. А. О. – управител на „Еймен 2018“ ЕООД дава обяснения, че сключил договора за
строителство от името на неговата фирма, а не от името на Б., защото Б. замразил своята
фирма, заради налични задължения. Б. му издал пълномощно за промяна на
предназначението на мястото, защото пътувал постоянно. Офертата била обсъдена и с Б. и с
Г.. Б. уговарял цените, присъствал, когато били плащани пари за СМР, той ангажирал арх. П.
за проектите, получавал всички документи и се подписвал на всички папки. Последният път,
когато се уговаряли цени и плащане, било в края на 2018 г., когато се установило разлика в
количествата на железата и респ. цената. Б. се обадил на арх. П., за да разбере на какво се
дължи разликата и когато това се установило, той, Г. и управителя на „Каримекс“
постигнали съгласие строителството да продължи и в началото на 2019 г. била построена
конструкцията. Плащанията, които О. извършвал, били със средства от неговата фирма и на
фирма „Автокомплекс Оки“. В края на 2017 г. О. и съпругата му решили да си купят кола.
Б. им дал 115 000 лв. Част от тези пари Б. дължал на дъщеря си, която е съпруга на О. за
заплати, тъй като работила в неговата фирма. Уговорката с Б. била останалата част от 62 500
лв. да не му ги връщат, а да изплатят, да ги вложат в строежа, да помогнат за строежа.
Като свидетели, посочени от ищеца са разпитани ГЮН. ИБР. ЮМ. – багерист при
ищеца, Г. Ц. В. – счетоводител във фирмата на ищеца, ЦВ. Т. ИВ. – управител на фирма
„Каримекс“.
Св. Ю. дава показания, че е работил на процесния обект – копал мястото и до
поставяне на конструкцията работил на обекта. В офиса на ищцовата фирма, който се
намирал до у-ще „Хр. Ботев“ в гр. Разград видял Б. два пъти – в края на 2019 г. и в началото
5
на 2020 г. Не го бил виждал да идва на строежа. Виждал е много пъти О., с когото се
познавали, да минава по пътя, покрай обекта, да спира и да гледа строителството.
Св. И. дава показания, че офисът на фирмата му бил посетен от Г., Б. и О., тъй като
имало техническа грешка и разлика в количествата на металите от проектната документация
и реалната. Посъветвал ги да се срещнат с проектанта и да уточнят от какво произтичат
разликите.
Св. В. в нейния офис изготвила договора за строителство. Г. й казал да впише като
възложител „Еймен 2018“ и след това го предоставила на Г., за да бъде подписан от двете
страни. Свидетелката участвала при изготвяне на КСС, но не е имала контакт с
възложителя. Имало издадена фактура за авансово плащане към фирма „Еймен 2018“, след
това плащанията по договора започнали да постъпват от фирма „Автосервиз Оки“. Г. й
обяснил, че така се договорили с възложителя.
По молба на ответника Б. АХМ. ИЛ., са разпитани като свидетели И.З. И. и В.А. В..
Св. И. е първи братовчед на ответника И.. През 2018 г. и двамата работили към
фирма „Еймен 2018“. Превозвали работници в германия за сезонна работа от м. април до
края на м. септември. От м. април до м. октомври през 2018 г. свидетелят твърди, че всеки
ден е виждал Б., заедно работели и той не се е прибирал в България.
Св. В. също работел към фирма „Еймен 2018“ като общ работник и шофьор на
микробус. От м. април до м. октомври 2018 г. с Б. работили в Германия. Свидетелят виждал
ежедневно Б., който зареждал бусовете с гориво и е сигурен, че през този период Б. не се е
завръщал в България.
По молба на ответника „Еймен 2018“ ЕООД е разпитана като свидетел Г.С.Х. –
бивша съпруга на ответника Б. АХМ. ИЛ. и тъща на управителя на „Еймен 2018“ ЕООД.
Същата дава показания, че от 2015 г. с Б. били във фактическа раздяла, развели се през 2019
г. През 2016 г. Б. купил имота в м. „Малкия хълм“, което било вилно място. Децата –
дъщеря й и зет й казал, че ще строят сервиз. Б. знаел за строежа. Дал им 115 000 лева, за да
си купят кола и имали уговорка, че с част от парите се заплаща дължимото от Б. трудово
възнаграждение на дъщеря му, защото работила във фирмата му „Сеал 68“, а с останалата
част от 62 500 лв. вместо да я върнат на Б., да заплатят от името на „Еймен 2018“ ЕООД
строителството. Свидетелката твърди, че чувала от децата за строежа и че Б. възложил на
фирма „Вослей“ да строи.
По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, която дава заключение, че
стойността на изпълнените СМР на обекта, съобразно договорените единични цени е в
размер на 81 013, 37 лв. без ДДС или 97 216, 04 лв. с ДДС. Стойността на заплатените
изпълнени СМР е в размер на 69 000 лв. Първото плащане е по ф-ра № 467/ 08. 06. 2018 г. с
платец „Еймен 2018“ ЕООД на стойност 19 000 лв. на същата дата. Второто плащане е по
ф-ра № 471/ 31. 07. 2018 г. на стойност 19 000 лв. с платец „Автокомплекс Оки“ ЕООД на
същата дата. Третото плащане е по ф-ра № 474 / 05. 09. 2018 г. на стойност 16 000 лв. с
платец „Автокомплекс Оки“ ЕООД, четвъртото плащане е по ф-ра № 483/ 02. 11. 2018 г. на
6
стойност 15 000 лв. от същата дата и платец. Стойността на незаплатените СМР е 28 216, 04
лв. Размерът на мораторната лихва възлиза на 5 855, 30 лв. В счетоводството на ищеца не
са намерени данни за задължения на ответника Б. АХМ. ИЛ.. В съдебно заседание вещите
лица уточняват, че стойността на изпълнените СМР на обекта, така както е претендирал
ищеца е в размер на 80 318, 72 лв. без ДДС, защото претенцията му не включва подложен
бетон 5 куб. м. на обща стойност 694, 65 лв. С тази корекция, стойността на изпълнените
СМР с ДДС е 96 382, 464 лв. , а стойността на незаплатените СМР е 27 382, 46 лв. За
стойността на изпълнените и незаплатени СМР вещите лица са използвали информация,
както от събраните по делото доказателства и от счетоводството на ищеца, така и собствена
база данни, списание „Строителен обзор“, „Справочник за цените в строителството“, бр. 7-8
от 2018 г. Размерът на мораторната лихва, изчислена с електронен калкулатор е 5 681, 86 лв.
Вещите лица са извършили оглед на обекта, извършили са замервания с електронна и
механична ролетка, съобразили са профилите, които са трайно закрепени в основите на
сградата и са категорични, че претендираните от ищеца СМР на обекта са извършени по
видове и количество. Плащанията са следвали логическия ход на строителството и след като
последно са изпълнени стоманените конструкции по последните две позиции от таблицата в
заключението, явно същите не са заплатени. В съдебното заседание при изслушване на
вещите лица, неточно е записано обяснението на вещото лице, че без доставката на
стоманените конструкции всичко друго е извършено, вместо изплатено, поради което и на
въпрос на повереника на първия евентуален ответник, вещото лице е обяснило каква би била
разликата в плащанията, ако по тези две позиции е липсвало изпълнение.
Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предявеният главен иск за заплащане на сумата в размер на 28 216, 04 лв.,
представляваща неизплатена стойност на извършените СМР в обекта „Сграда за
авторемонтни дейности“ в ПИ 61710.613.128 в местността „Малкия хълм“ в гр. Разград,
както и акцесорният иск за сумата 5 854, 83 лв. мораторна лихва за забава за периода 02. 05.
2019 г. до 17. 05. 2021 г. срещу ответника Б. АХМ. ИЛ. са неоснователни.
От приложените по делото писмени доказателства, изявленията и признанията на
страните се установява, че ищецът и ответникът по предявения в условията на евентуалност
иск „Еймен 2018 „ ЕООД, по правната си същност са сключили на 06. 06. 2018 г. писмен
договор за изработка по смисъла на чл. 258 и сл. от ЗЗД с предмет извършване на СМР
„Сграда за авторемонтни дейности“ в ПИ 61710.613.128 в местността „Малкия хълм“ в гр.
Разград.
Ищецът твърди, че по-късно с първия ответник Б. И. сключили с конклудентни
действия на 12. 07. 2018 г. , същия договор за строителство, по силата на който на ищеца
било възложено извършване на СМР по обект „Сграда за авторемонтни дейности“ в ПИ
61710.613.128 в местността „Малкия хълм“ в гр. Разград, собственост на ответника.
Договорът за изработка е консенсуален и неформален договор и се счита за сключен
в момента на постигане на съгласие, относно присъщите на съдържанието му съществени
елементи - работата, която възложителят възлага, а изпълнителят приема да изпълни, и
7
възнаграждението, което възложителят ще заплати на изпълнителя за извършената и приета
работа.
Не съществува пречка условията на договора да бъдат предложени от изпълнителя
чрез отправяне на устно или писмено предложение до възложителя и договорът да бъде
сключен чрез приемане на отправеното предложение от възложителя. Приемането може да
бъде направено изрично с адресиране на нарочно устно или писмено волеизявление до
изпълнителя, че възложителят е съгласен напълно с предложените за изпълнение СМР и с
тяхната цена. Както се приема в съдебната практика, възможно е приемането да се
осъществи и с конклудентни действия на възложителя, но за да заместят изричното
волеизявление за приемане на предложеното изпълнение и да формират съгласие за
сключване на договора, конклудентните действия следва да са от такова естество, че да
манифестират ясната воля на възложителя да се обвърже с договор за СМР при
предложените в офертата на изпълнителя условия. За целта офертата трябва да съдържа
достатъчна конкретизация на видовете и количествата работи, които изпълнителят предлага
да изпълни, и на размера на възнаграждението, което иска да получи за извършването им.
Когато работите и/или възнаграждението не са конкретизирани в офертата, конклудентните
действия на възложителя ще съставляват само израз на намерение за водене на преговори за
сключване на договор за СМР с изпълнителя, но не и насрещно волеизявление за сключване
на договора, тъй като в този случай не би било налице недвусмислено съгласие на
договарящите относно предмета на договора. В този смисъл Решение № 97 от 3.07.2013 г. на
ВКС по т. д. № 533/2012 г., II т. о., ТК.
В случая е безспорно, че ищецът е изпълнил възложените му СМР на „Сграда за
авторемонтни дейности“ в ПИ 61710.613.128 в местността „Малкия хълм“ в гр. Разград,
собственост на ответника Б. АХМ. ИЛ.. Изпълнението на дейностите не се оспорва от
страните, а и е установено от заключението на СТЕ.
От заключението на графологическата експертиза, както и от признанията на
страните се установява, че подписите, положени срещу името на ответника Б. АХМ. ИЛ.
като възложител в преписката с цялата проектна документация по издаване на разрешението
за строеж, съдържаща Технически проект, част: Конструкции; Енергийна ефективност;
Геодезия; Паркоустройство и Благоустройство; Инвестиционен проект- Част В и К,
Съществуващо ел. захранване и ел. инсталации; Пожарна безопасност, включително
Протокол за откриване на строителна линия и ниво от 12. 07. 2018 г., Договори за авторски
надзор от 04. 07. 2018 г., от 03. 07. 2018 г. и от 02. 07. 2018 г., не са изпълнени от този
ответник.
От събраните по делото гласни доказателства не се установява постигнато съгласие
между ищеца и главния ответника Б. АХМ. ИЛ. за възлагане от името на последния за
изпълнение на работата от ищеца със съществените й характеристики, относно предмет,
количество, видове и цени. От показанията на св. Ю., който твърди, че видял главният
ответник в офиса на ищцовото дружество в края на 2019 г. и в началото на 2020 г. и от
показанията на св. И., относно факта, че офисът на фирмата му бил посетен от Г., Б. и О. за
8
уточняване на количества, вложени в металните конструкции, не може да се направи извод
за постигнато съгласие между страните за договорно обвързване за изработка.
От събраните писмени и гласни доказателства не се установява твърдението, както на
ищеца, така и на евентуалния ответник „Еймен 2018“ ЕООД, че последният е сключил
писмения договор от 06. 06. 2018 г. в качеството на възложител за извършване на СМР от
името и за сметка на Б. АХМ. ИЛ. като негов пълномощник. С представеното по делото
пълномощно, на което се позовават ,И. е упълномощил О. А. О. в личното му качество да го
представлява и подписва документи само свързани с промяна на предназначението на
поземлен имот с идентификатор № 61710.613.128 по КККР на гр. Разград, местост „Малкия
хълм“ , на който са изпълнени процесните СМР. С това пълномощно на О. А. О. нито в
личното му качество, нито като представляващ търговеца „Еймен 2018“ ЕООД е учредена
представителна власт за договаряне изпълнението на СМР на обекта от името на И.. В
случая не се касае за общо пълномощно, а представителната власт на пълномощника да се
договаря е ограничена само в рамките на условията, посочени в пълномощното. Търговецът
„Еймен 2018“ ЕООД, сключвайки договора за СМР на 06. 06. 2018 г. , е действал като
възложител от свое име и за своя сметка. Този факт се установява, както от писмения
договор, така и от другите фактически обстоятелства, установени от събраните гласни и
писмени доказателства по делото. Безспорно той е поискал и получил офертата на СМР на
обекта, следил е за изпълнението на договорените дейности. Този ответник е заплатил част
от изпълнените СМР на обекта. Според заключението на СТЕ, първото плащане е по ф-ра №
467/ 08. 06. 2018 г. с платец „Еймен 2018“ ЕООД на стойност 19 000 лв. на същата дата.
Второто плащане е по ф-ра № 471/ 31. 07. 2018 г. на стойност 19 000 лв. с платец
„Автокомплекс Оки“ ЕООД на същата дата. Третото плащане е по ф-ра № 474 / 05. 09. 2018
г. на стойност 16 000 лв. с платец „Автокомплекс Оки“ ЕООД, четвъртото плащане е по ф-
ра № 483/ 02. 11. 2018 г. на стойност 15 000 лв. от същата дата и платец. Между страните
няма спор, че заплатените суми от „Автокомплекс Оки“ ЕООД, чийто управител е съпругата
на О. А. О. са за сметка на задължението на „Еймен 2018“ ЕООД към ищеца за изпълнените
СМР. Правните действия, които са извършени от чуждо име без представителна власт, могат
да обвържат мнимо представлявания, ако той изяви воля за това, ако ги потвърди и с
фактически действия, в случай, че не се изисква особена форма за това, според чл. 42, ал. 2
от ЗЗД. По делото не са събрани доказателства И. да е потвърдил действията на „Еймен
2018“ ЕООД по договаряне и изпълнение на СМР с конклудентни действия, които ясно и
недвусмислено да сочат, че приема последиците от тях в своята правна сфера.
По изложените съображения, предявените срещу главния ответник Б. АХМ. ИЛ.
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 258 и чл. 266, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД са
неоснователни, като съдът приема, че са основателни тези искове предявени в условията на
евентуалност срещу ответника „Еймен 2018“ ЕООД. Изпълнените СМР са на стойност
96 382, 464 лв. с ДДС, а стойността на незаплатените СМР е 27 382, 46 лв., според
заключението на СТЕ, което съдът приема за доказателство по делото, тъй като е изготвено
компетентно, обективно и пълно. Страните по делото не са заявявали доводи и не спорят, че
9
процесните СМР на обекта са изпълнени от ищеца, включително и стоманените
конструкции, което се установява и от обясненията, дадени по реда на чл. 176 от ГПК от О.
А. О.. Размерът на мораторната лихва за претендирания период от 02. 05. 2019 г. до 17. 05.
2021 г. е 5 681, 86 лв. Съгласно чл. 266, ал. 1 ЗЗД, поръчващият е задължен да заплати на
изпълнителя приетата от него работа, а работата се счита за приета, ако поръчващият не
направи възраженията си по чл. 264, ал. 2 ЗЗД, каквито не са направени в настоящия случай.
С оглед на това, предявените искове следва да бъдат уважени в установения размер и да
бъдат отхвърлени в останалата част до първоначално предявените размери от 28 216, 04 лв.
за главница и 5 854, 83 лв. мораторна лихва, като неоснователни и недоказани.
При този правен извод за основателност на предявените искове срещу ответника
„Еймен 2018“ ЕООД, не следва да се разглеждат предявените в условията на евентуалност
срещу АХМ. Х. АХМ. искове на основание водене на чужда работа без пълномощие или
като обезщетение за неоснователно обогатяване за чужда сметка, ведно със законната лихва
от датата на завеждане на иска на осн. чл. 61 и чл. 59 от ЗЗД.
Ищецът е направил разноски по делото в размер на 4 487, 93 лв., според списъка по
чл. 80 от ГПК. Разноските на ответника И. са в размер на 2 890 лв. , на ответника АХМ. Х.
АХМ. са в размер на 1853, 45 лв. , а на ответника „Еймен 2018“ ЕООД в размер на 1500 лв.
С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78 от ГПК ищецът следва да заплати разноските по
делото на главния ответник срещу когото исковете са отхвърлени като неоснователни и
недоказани в размер на 2890 лв. и на втория евентуален ответник в размер на 1853, 45 лв. по
аналогия на чл. 78, ал. 4 от ГПК. Неразглеждането на евентуалния иск, поради уважаване на
главния иск, заличава с обратна сила последиците от предявяването му. Прекратяването на
исковото производство има същото правно означение – отпадане с обратна сила
последиците, които законът свързва с подаване на исковата молба в съда. В този смисъл
Опр. № 276/ 15. 07. 2020 г. по ч. гр. д. № 1689/ 2020 г., IV гр. о., Опр. № 433/ 08. 08. 2017 г.
по ч. т. д. № 1401/ 17 г. на I о. на ВКС. В случая искът срещу главния ответник и срещу
втория евентуален ответник е отхвърлен и ищецът им дължи разноски. Първият евентуален
ответник срещу когото предявените искове са уважени, дължи разноските на ищеца,
съразмерно с уважената част на исковите претенции, общо в размер на 4 355, 34 лв.
Съразмерно с отхвърлената част от исковете, ищецът дължи разноски на първия евентуален
ответник „Еймен 2018“ ЕООД в размер на 44, 31 лв.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ВОСЛЕЙ МИК“ гр. Разград, бул. „Бели Лом“ № 35, бл. „Г“,
ап. 7, ЕИК ***, представлявано от М.С.Г. главни искове против Б. АХМ. ИЛ. от с. Севар,
обл. Разградска, ул. „Н. Й. Вапцаров“ № 2, ЕГН ********** за заплащане на сумата 28 216,
04 лева на осн. чл. 79 във вр. с чл. 258, чл. 266 от ЗЗД, представляваща стойността на
незаплатени СМР по сключен с конклудентни действия на 12. 07. 2018 г. договор за
10
строителство, по силата на който на ищеца било възложено извършване на СМР по обект
„Сграда за авторемонтни дейности“ в ПИ 61710.613.128 в местността „Малкия хълм“ в гр.
Разград, както и за сумата 5 854, 83 лева мораторна лихва за периода от 02. 05. 2019 г. до 17. 05. 2021
г., като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА „ЕЙМЕН 2018“ ЕООД с. Ясеновец, обл. Разградска, ул. „Христо Ботев“ № 11
с ЕИК ***, представлявано от О. А. О. да заплати на „ВОСЛЕЙ МИК“ гр. Разград, бул.
„Бели Лом“ № 35, бл. „Г“, ап. 7, ЕИК ***, представлявано от М.С.Г. на осн. чл. 79 във вр. с
чл. 258, чл. 266 от ЗЗД сумата 27 382, 46 /двадесет и седем хиляди триста осемдесет и два
лева, 46 ст./ лева, представляваща стойността на изпълнени, но незаплатени СМР на обект
„Сграда за авторемонтни дейности“ в ПИ 61710.613.128 в местността „Малкия хълм“ в гр.
Разград по Договор № 1 за СМР, сключен на 06. 06. 2018 г., както и сумата 5 681, 86 /пет
хиляди шестстотин осемдесет и един лв., 86 ст./ лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 02. 05. 2019 г. до 17. 05. 2021 г. на осн. чл. 86 от ЗЗД, ведно със законната лихва
върху главницата 27 382, 46 лв. , считано от завеждане на исковата молба 17. 05. 2021 г.,
както и сумата 4 355, 34 лв. разноски по делото. Отхвърля предявените искове от „Вослей
МИК“ ЕООД срещу „“Еймен 2018“ ЕООД за разликата до първоначално предявените
размери от 28 216, 04 лв. главница и 5 854, 83 мораторна лихва, като неоснователни и
недоказани.
ОСЪЖДА „ВОСЛЕЙ МИК“ гр. Разград, бул. „Бели Лом“ № 35, бл. „Г“, ап. 7, ЕИК
***, представлявано от М.С.Г. да заплати на Б. АХМ. ИЛ. от с. Севар, обл. Разградска, ул.
„Н. Й. Вапцаров“ № 2, ЕГН ********** сумата 2 890 лева разноски по делото.
ОСЪЖДА „ВОСЛЕЙ МИК“ гр. Разград, бул. „Бели Лом“ № 35, бл. „Г“, ап. 7, ЕИК
***, представлявано от М.С.Г. да заплати на АХМ. Х. АХМ. от гр. Кубрат, обл. Разградска,
ул. „Назък Хикмет“ № 88, ЕГН ********** сумата 1853, 45 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА „ВОСЛЕЙ МИК“ гр. Разград, бул. „Бели Лом“ № 35, бл. „Г“, ап. 7, ЕИК ***,
представлявано от М.С.Г. да заплати на „ЕЙМЕН 2018“ ЕООД с. Ясеновец, обл. Разградска,
ул. „Христо Ботев“ № 11 с ЕИК ***, представлявано от О. А. О. сумата 44, 31 лева разноски
по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненския
апелативен съд
Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________
11