Р Е Ш Е Н И
Е
гр. Ихтиман, 13.05.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, ІII състав, в публично заседание на двадесет и девети април две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СВЕТОЗАР Г.
при секретаря Цветелина Велева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 31/2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба срещу Наказателно постановление №20-1204-001375/20.07.2020г. на ОДМВР София, с което на Й.Д.Ч., ЕГН **********, за нарушение на чл. 104А от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лв..
В жалбата се твърди, че нарушението не е доказано, както и че са налице съществени нарушения на процесуалните правила.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. М., която поддържа жалбата и претендира разноски.
За административнонаказващия орган – редовно призован – не се явява представител, в писмено становище се поддържа, че жалбата е неоснователна и се прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Жалбата е депозирана в законоустановения срок (видно от картон на НП на л. 9 от делото същото е връчено на 10.12.2020г., а видно от товарителница от куриер на л. 7 от делото жалбата е депозирана на 17.12.2020г.), от легитимарано лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 16 НПК, приема за установена следната фактическа обстановка:
Съставен е АУАН за това, че на 12.06.2020г., около 12,00ч., на АМ- Тракия, в района на 40км, с посока на движение гр. Пловдив, жалбоподателят управлява т.а. Ивеко Дейли с рег. №********, собственост на Т. И. Ч., като използва мобилен телефон по време на движение без устройство, позволяващо използването му без участието на ръцете.
Срещу водача бил съставен АУАН за нарушение на чл.104А от ЗДвП. Нарушителят е отказал да подпише АУАН, което е удостоверено с подписа на свидетел.
Въз основа на АУАН е издадено атакуваното НП, с което за нарушение на чл. 104А от ЗДвП на жалбоподателя на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева.
Гореизложената
фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе
предвид събраните писмени доказателства, както и свидетелските показания.
При извършване на
служебна проверка за законосъобразност, съдът намери, че съставеният акт за
установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него
наказателно постановление, отговарят на изискванията установени към съдържанието
им и не са допуснати съществени процесуални нарушения в административно
наказателната процедура, водещи до извод за незаконосъобразност на обжалваното
постановление.
АУАН и
наказателното постановление са съставени съобразно изискванията на закона, с достатъчна
по обем описателна част относно констатираното нарушение и обстоятелствата, при
които е извършено.
Фактическият
състав на вмененото нарушение е очертани пълно, ясно и разбираемо. Отразените
фактически обстоятелства в съдържанието на акта и постановлението се
припокриват и са достатъчни от гледна точка пълното очертаване на обективните
признаци на деянието вменено във вина на нарушителя.
Следователно
неоснователни са възраженията на жалбоподателя за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
Съгласно чл. 104а
от ЗДвП, на водача на моторно превозно средство е забранено да използва мобилен
телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство,
позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му.
Според чл. 183,
ал.4, т.6 от ЗДвП, е предвидено, че се наказва с глоба от 50 лева водач, който
използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен
чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете
му.
При съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства не се доказа извършването на
нарушението, като съображенията за този извод са следните:
В тежест на
административнонаказващия орган е да докаже фактическите констатации, изложени
в АУАН и в НП.
Свидетелите А. и П.
(актосъставител и свидетел по акта) заявяват, че нямат никакъв спомен за
случая, като липсата на спомен обясняват с изминалия период от време и с
големия брой установени нарушения на правилата на ЗДвП.
Съдът кредитира
показанията на тези свидетели, но наред с това отчита, че същите са лишени от
каквато и да е конкретика и не установяват фактите и обстоятелствата, относими
към състава на изследваното нарушение. Същевременно представената по делото
докладна записка представлява вътрешноведомствен за наказващата администрация
документ, който не може да замести непосредствено депозирани гласни
доказателства, като липсата на спомен у свидетеля не може да бъде съответно
компенсирана. Заявеното от свидетелите, че поддържат написаното в АУАН или в
докладната записка не би могло да удовлетвори изискванията за пълна и несъмнена
доказаност на вмененото административно нарушение, тъй като по този начин
жалбоподателят е лишен от възможността да вземе непосредствено участие при
разпитите им, а това ограничава драстично правото му на защита.
Същевременно
допуснатият на жалбоподателя свидетел- Ч., заявява, че е пътувала в автомобила
и жалбоподателят не е говорил по телефона и не го е държал в ръката си.
Съгласно чл. 189,
ал. 2 от ЗДвП „редовно съставените актове по този закон имат доказателствена
сила до доказване на противното“. В съответствие с разпоредбите на чл. 14, ал.
1 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН и Постановление №10/1973г. по н.д 9/1973г.
на Пленума на Върховния съд, задължително за съдилищата по смисъла на чл. 130,
ал. 2 от Закона за съдебната власт, така установената доказателствена сила
действително не е обвързваща за съда, поради което във фазата на съдебно
оспорване АУАН се цени в съвкупност със събрания по делото доказателствен материал.
Необходимо е да се отбележи, че разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП е
приложима в производството пред административнонаказващия орган, но не и пред
съда с оглед основния принцип на наказателния процес, прогласен в чл. 14, ал. 2
от Наказателно-процесуалния кодекс. В съдебното производството пред първата
инстанция важат правилата на НПК и съобразно тях тежестта на доказване лежи
изцяло върху административнонаказващия орган и той следва да установи с всички
възможни, относими и допустими доказателства и доказателствени средства факта
на извършване на административното нарушение и вината на привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице. Редовно съставеният акт по
смисъла на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП не може да бъде единствено доказателство за
удостоверяване изпълнителното деяние и вината на извършителя му. В горния
смисъл Решение № 6201 от 21.10.2014 г. по адм.д. № 6675/2014 г. на
Административен съд – София.
Следователно не
може да се приема, че авторството и самото нарушение са установено по несъмнен
начин единствено и само въз основа на приложения по делото АУАН, без
констатациите по него да се подкрепят от останалите доказателства по делото,
какъвто именно е настоящият случай.
Потвърждаване на
НП единствено въз основа на съставения АУАН без наличие на достатъчно други
доказателства нарушава принципа за равнопоставеност на страните в процеса и
презумпцията за невиновност на нарушителя до доказване на противното. В случая
липсват каквито и да било други доказателства подкрепящи обвинителната теза за
осъществяване от страна на жалбоподателя на процесното нарушение. В хода на
съдебното следствие не се установи безспорно административното нарушение,
вменено на жалбоподателя и обстоятелствата, при които е извършено. Дори
напротив- от показанията на св. Ч., която действително е в родствени връзки с
жалбоподателя, но същевременно е и единственият свидетел със спомен за
случилото се, се установи, че жалбоподателят не е говорил по телефона и не го е
държал в ръката си.
Ето защо
атакуваното НП следва да бъде отменено.
По разноските:
Съгласно чл. 63,
ал. 3 ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. В случая е представен договор за правна
защита, в който е отразено, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение, а
от насрещната страна е направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение (л. 3 от делото). Съгласно
чл. 63, ал. 4 от ЗАНН ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от ЗА. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по
правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението. Според чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата, за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с интерес до 1 000 лв.,
възнаграждението е 300 лв.. От представеният договор за правна помощ и
съдействие е видно, че уговореното и платено възнаграждение е в размер на 300
лв.. Следователно уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение е в
размер на законовия минимум, респ. възражението за прекомерност е
неоснователно.
Така мотивиран и
на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №20-1204-001375/20.07.2020г. на ОДМВР София, с което на Й.Д.Ч., ЕГН **********, за нарушение на чл. 104А от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лв..
ОСЪЖДА на основание чл. 63 ,ал. 3 от ЗАНН ОДМВР
София да заплати на Й.Д.Ч., ЕГН **********, сумата от 300 лева, представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София
област в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: