О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ .........../25.05.2017г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети май
две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ДИАНА СТОЯНОВА
като
разгледа докладваното от съдията Диана
Стоянова
търговско дело № 1679 по описа за 2016г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
образуването по искова молба от „Интеркарт Кредит” ЕАД срещу Май Л.Ш..
В срока по чл.367 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, на основание чл.372, ал.1 от ГПК,
съдът е връчил препис от него на ищеца, който е депозирал допълнителна искова
молба, връчена за отговор по реда на чл.373 от ГПК.
С оглед редовността
на проведената процедура по размяна на книжа и допустимостта на предявените
искове на основание чл. 374 от ГПК съдът следва да насрочи делото; да се
произнесе по доказателствените искания, като допусне доказателствата, които са
относими, допустими и необходими; да определи размер и срок за внасянето на
разноски за събиране на доказателства.
Съдът на основание
чл.374, ал.2 от ГПК изготви следния проект доклад по делото:
Производството е
образувано по предявен от „Интеркарт Кредит” ЕАД срещу Май Л.Ш. частичен иск с правно основание чл.79,
ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр.чл.240, ал.1 от ЗЗД да бъде осъдена ответницата да
заплати сумата от 15338.76 евро, представляваща
част от непогасена главница цялата в размер на 34644.46 евро по договор за
кредит №0061657/31.12.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба – 12.12.2016г. до окончателното й
изплащане.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича
претендираното право:
В исковата молба се
твърди, че на 31.12.2011г. между М.Л.Ш. в качеството й на кредитополучател,
и "Интеркарт Кредит" ЕАД, в качеството му на кредитодател, е сключен
Договор за кредит № 0061657 за предоставяне на револвиращ кредит с общ кредитен
лимит от 52 200 евро.
На същата дата са сключени и
следните договори: договор за издаване и ползване на международна кредитна
карта iCard Mastercard World Signia № 0061657/31.12.2011г. между М.Л.Ш.
и "Интеркарт Файнанс" АД, като такава е издадена и предоставена, и Споразумение
за прехвърляне на кредит между М.Л.Ш. и "Интеркарт Кредит" ЕАД.
На основание договора за кредит
"Интеркарт Кредит" ЕАД е предоставило уговорения кредитен лимит от 52200.00
евро на ответницата, който лимит е следвало да бъде ползван посредством
извършване на транзакции с международна кредитна карта iCard
Mastercard World Signia, издадена по договора с "Интеркарт Файнанс" АД. Съгласно чл.
5.1. от Договора за кредит лимитът е разделен на кредитен лимит за транзакции в
размер на 26 100 евро и кредитен лимит за разсрочване на месечни анюитетни
вноски в размер на 26 100 евро. От своя страна кредитополучателят се е задължил
да ползва и върне кредита.
Излага се, че по силата на чл.
8.2. от Договора за кредит, ответницата, дължи върху усвоените суми по лимита
за транзакции лихва в размер на 16 % годишно, като усвоените суми по кредита се
олихвяват, съгласно чл. 8 от Договора за кредит. За извършени транзакции, както
и за определени начислени такси, не се дължи лихва до 15-то число на месеца,
следващ месеца на осчетоводяване (т.нар. Гратисен период). В случай, че до 15-то
число на месеца кредитополучателят не погаси изцяло задължението си към кредитодателя
за предходния отчетен период, от 16-то число на същия месец започва лихвен
период, в който се начислява и дължи договорна лихва в размер на 16 % годишно
върху непогасеното задължение (чл. 8.2. от договора за кредит).
Размерът на годишното оскъпяване
по лимита за разсрочване е 11% (чл. 5.3. от договора за кредит), а годишният
процент на разходите е 21.60 %.
Съгласно чл. 9.2. от договора за
кредит, кредитополучателят се е задължил да плаща минимална погасителна вноска
(МПВ) всеки месец, в размер на 4 % от сумата по усвоения кредит. В случай, че
не бъде погасена вноската за съответния месец се начислява такса за невнасяне й.
В случай, че бъде надвишен
договореният кредитен лимит, съгласно чл. 6.3. от Договора за кредит се дължи
такса за надвишаване на кредитния лимит в размер на 10% (десет на сто) от
превишението, но не по-малко от 5 (пет) евро.
Ищецът твърди, че част от сумите
по договора за кредит от 31.12.2011г. освен чрез тегления са усвоени и по
следния начин:
На 16.02.2010г. между страните са
били сключени договор за кредит № 0039000 и договор за издаване и ползване на
международна кредитна карта iCard/Mastercard Platinum №0039000.
Във връзка с така сключения договор
за кредит на 16.02.2010г. е подписано Тристранно споразумение между М.Л.Ш.,
"Интеркарт Файнанс" АД и "Интеркарт Кредит" ЕАД, по смисъла
на което ответницата Ш. признава съществуването на стари задължения към
"Интеркарт Файнанс" АД по договор за издаване и ползване на
международна кредитна карта iCard Mastercard от 29.08.2008г., чийто размер към
15.02.2010г. се равнява на 36077.99лв. Задължението е превалутирано в евро към
сумата от 18446.38 евро. По силата на чл. 3 и 4 от Споразумението "Интеркарт
Кредит" ЕАД се е съгласило да погаси изцяло задължението към
"Интеркарт Файнанс" АД, в изпълнение на което е извършеното плащане
от "Интеркарт Кредит" ЕАД към "Интеркарт Файнанс" АД. С
това плащане задълженията на М.Л.Ш. към "Интеркарт Файнанс" АД са
изцяло погасени и договорът й от 29.08.2008г. е прекратен. В същото време по
сключения Договор за кредит от 16.02.2010г. чрез извършеното погасяване от
страна на "Интеркарт Кредит" ЕАД на задължението на ответницата към
"Интеркарт Файнанс" АД, е усвоена сумата от 18446.38 евро.
На 31.12.2011г. между М.Л.Ш. и
„Интеркарт Кредит" ЕАД е сключено споразумение за прехвърляне на кредит,
според което ответницата признава съществуването на стари задължения към
„Интеркарт Кредит" ЕАД по договор за кредит № 0039000 от 16.02.2010 в размер на 27687.79 евро, като така
натрупаното задължение се погасява, а сумата от 27687.79 евро е усвоена по
новия процесен договор за кредит от 31.12.2011г.
Поради неплащане на минимална
погасителна вноска през шест поредни месеца, като последната е платена на
15.07.2014г. на основание чл.9 от Общите условия ищецът е направил изявление за
обявяване на целия кредит за предсрочно изискуем чрез отправена покана за
доброволно изпълнение, считано от 01.03.2015г. Ищецът сочи, че ответницата
дължи по договора главница от 34644.46 евро главница към 18.11.2016г. и 3553.58
евро лихва за периода 21.12.2015г. до 18.11.2016г.
По изложените
съображения ищецът моли съдът да постанови решение, с което да осъди
ответницата да заплати процесната сума, част от цялата главница.
По делото е постъпил отговор от ответника М.Л.Ш. в срока
по чл.367 от ГПК.
По
същество в отговора на исковата молба ответницата оспорва предявения иск по
основание и размер.
Оспорва
се обстоятелството между посочените страни да са възникнали валидни договорни
връзки, като по отношение на договор за кредит №*********.12.2011г., договор за
издаване на международна кредитна карта № 006165/31.12.2011г., споразумение за
прехвърляне на кредит от 31.12.2011г., договор за издаване и ползване на
международна кредитна карта icard mastercard platinum от 28.08.2008г.,
договор за кредит №0039000/16.02.2010г., договор за издаване и ползване на
международна кредитна карта № 0039000/16.02.2010г. и споразумение за прехвърляне
на кредит от 16.02.2010г. се твърди, че не са подписани от ответницата. Същата
не е изразявала воля да се обвърже с условията по тях. Не е извършвала и
сочените от ищеца транзакции, касаещи усвояването на кредита.
Ответницата
оспорва също да е полагала подписа си и под всички останали частни документи,
представени от ищцовото дружество, за които се твърди, че носят нейните подпис
и параф.
По
отношение на клаузите по т. 8.2. от договор за кредит № 003900/16.02.2010г. и
по т. 8.2. от договор за кредит № 006157/31.12.2011г., с които е уговорено, че
размерът на договорната лихва върху неизплатената част от усвоения кредит е 14
%, съответно 16% се сочи, че са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД, тъй като противоречат на добрите
нрави, с оглед на това, че размерът на лихвата е прекомерен и води до
фактическа невъзможност кредитът да бъде погасен чрез частични погасителни
вноски.
На
следващо място в отговора е направено възражение за нищожност на основание чл.
26, ал. 1, предл. 1 — во ЗЗД досежно клаузите по т. 8.4. от договора за кредит
№ 0061657/31.12.2011г. и т. 8.4. от договор за кредит № 0039000/16.02.1010г.,
като противоречащи на императивни разпоредби на закона - чл. 10, ал. 3 от ЗЗД и
чл. 294, ал. 2 ТЗ. И в двете клаузи по т. 8.4 на двата договора е уговорено, че
с подписването на договора кредитополучателят се съгласява изрично и
безусловно, начислената договорна лихва да се прибавя към главницата на кредита
на последния ден на всеки месец и да се олихвява с лихвата по т. 8.2. от договора,
която е в размер на 14 %, съответно 16% годишно, което се отразява в месечното
извлечение за съответния отчетен период (капитализация на лихви). Следователно
чрез клаузите по т. 8.4. се е достигнало до олихвяването с договорни лихви на
вече изтекли договорни лихви (т.нар. анатоцизъм), което противоречи на
императивните разпоредби на чл. 10, ал. 3 от ЗЗД и чл. 294, ал. 2 ТЗ. Посочено
е, че лихва върху лихва се дължи само между търговци и то само ако е уговорено,
а ответницата е физическо лице и няма качеството на търговец.
По
изложените съображения в отговора е направен извод, че и клаузата по чл. 1 от
споразумението от 31.12.2011г., с която ответницата се е съгласила, че размерът
на дълга й към „Интеркарт Кредит" ЕАД към 31.12.2011 г. възлиза на сумата от
27 687, 79 евро, е също нищожна, тъй като води до признаването на парични
задължения, възникнали и формирани по размер, на база нищожните уговорки по т.
8.4. от договора за кредит от 16.02.2010г.
Сочи
се, че за периода на действие на договорите за кредит от 16.02.2010г. до
01.03.2015 г., ответницата М.Ш. е натрупала дълг в общ размер на 16 198.08
евро или на 31 680. 70 лева, дължащ се на противоречащото на закона
олихвяване на изтекли договорни лихви, превърнати в главница.
Ответницата
възразява и, че всички останали клаузи в двата договора и ОУ към тях, с които е
уговорено, че всички натрупани или начислени парични задължения по кредита
различни от лихви (в това число - неизплатени парични транзакции и плащания в
брой до 15 - то число на месеца, следващ извършването им; разходи по кредита,
минимални разсрочени анюитетни вноски; разноски; годишни такси за ползване и
др.), се прибавят в края на съответния месец към главницата и се превръщат в
главница, която се олихвява с годишен лихвен процент от 14 %, съответно 16 %,
са нищожни като противоречащи на императивни разпоредби на закона — чл. 76, ал.
1 и ал. 2 ЗЗД. Чрез превръщането на тези задължения в главница се достига до
невъзможност длъжникът/кредитополучателят да упражни гарантираното му от закона
право на избор да заплати първо най — обременителното за него задължения, а ако
има няколко еднакво обременителни — да заплати най — старото, съответно да
заплати първо разноските, след това най — старите лихви и след това главницата.
На
следващо място ответницата оспорва обстоятелството, че със споразумението за
прехвърляне на кредит от 31.12.2011г. е постигнато „рефинансиране" на
задължението по договора за кредит от 16.02.2010г., по силата на което
задължението по този кредит да е било погасено чрез плащане от страна на
кредитора по договора за кредит от 31.12.2011г. сключен с „Интеркарт
Кредит" ЕАД. Това е така, защото кредитор и по двата договора е „Интеркарт
Кредит" ЕАД, липсва плащане с погасителен ефект от нов кредитор на стар
кредитор, различен от новия, не е възникнало ново задължение. Всички клаузи
съвпадат, като е предоговорен само размерът на договорната лихва от 14 % на 16
% годишно, следователно е налице едно правоотношение по един договор за кредит.
По
изложените съображения в отговора, ответницата твърди, че с посочените клаузи
по договорите за кредит от 16.02.2010г. и 31.12.2011г., и споразумението
озаглавено „за прехвърляне на дълг" от 31. 12. 2011г. се е достигнало до
заобикалянето на законовите разпоредби на чл. 10, ал. 3 ЗЗД, чл. 76, ал. 1 и
ал. 2 ЗЗД и чл. 294, ал. 2 ТЗ и от там до натрупването на парично задължение, чийто
размер би бил многократно по — малък, ако страните не бяха постигнали
противоречащите на закона уговорки и бяха съобразили уговорките си с посочените
императивни законови разпоредби. Ответната страна въвежда в процеса изрично
правоизключващо възражение в този смисъл с правно основание чл. 26, ал. 1,
предл. 2 — то ЗЗД.
В
отговора на исковата молба е направено и възражение с правно основание чл. 111,
б. „в" от ЗЗД за изтекла погасителна давност относно начислени договорни
лихви върху главното задължение от 18 446.38 евро за периода от 16. 02.
2010г. до 12. 12. 2013г.
Възражения
за изтекла погасителна давност, ответницата въвежда и по отношение на
разсрочените със споразумението за прехвърляние на кредит от 31. 12. 2011г.
месечни анюитетни вноски от усвоения на база постигнатите уговорки по
споразумението кредит по лимита за разсрочване в размер на 2273, 59 евро. Тези
вноски възлизат на сума в общ месечен размер от 73, 35 евро и представляват
периодични задължения, поради което и на основание чл. 111, б. „в" ЗЗД се
погасяват с изтичането на тригодишна погасителна давност.
Възражение
за изтекла погасителна давност е направено и по отношение на сумите от по 200
евро годишно, начислявани, като такса за обслужване на кредита, в периода на
действие на договора за кредит от 31. 12. 2011г. до 01. 03. 2015г. Тези такси се
твърди, че са периодични и са погасени по давност за периода от 01. 01. 2012г.
до 12.12.2013г., т.е. за сума от почти 400 евро.
По
изложените съображения моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли
предявения иск, като неоснователен.
В допълнителната искова молба
ищецът е взел становище, че ще се ползва от оспорените по
авторство договори, както от другите частни документи. Излага се, че
уговорената договорна лихва от 14% и 16% не противоречи на добрите нрави, като
клаузите са действителни. Не е налице и сочения от ответницата „анатоцизъм“,
като се посочва, че е реализирано „капитализиране на лихви“, чрез прибавяне на
договорна, а не на мораторна лихва към главницата, която в последствие се
олихвява. Това ищецът сочи, че представлява обективна новация на задължението. Взето
е становище също, че клаузите не са нищожни поради противоречие с чл.76, ал.1 и
ал.2 от ЗЗД. Изложените са съображения за неоснователност на направените
възражения за изтекла погасителна давност, като се сочи, че не са налице
периодични плащания, поради което спрямо вземанията по договора за кредит е
приложима пет годишната давност, а не тригодишната такава.
По делото е постъпил допълнителен
отговор от ответника, в който поддържа направените
възражения, че е налице едно правоотношение /един договор за заем/, за
нищожност и изтекла погасителна давност. Отново се набляга, че е налице
„анатоцизъм“, като българското право не познава правната фигура на
„капитализиране на лихви“. Дефиниция за понятието „капитализиране на лихви“ е
съществувала в отменена /считано от 11.04.2008г./ и неотносима към процесните
договори Наредба №9/19.12.2002г. за оценка и класификация на рисковите
експозиции на банките и формирането на позиции за загуби от обезценка. Освен
това „капиталицирането на лихви“ е можело да бъде извършвано само от банки и то
за периода на действие на наредбата. Сочи се, че не е налице и обективна
новация, поддържана от ищеца в допълнителната исковата молба.
На основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК съдът указва на
ищеца, че носи доказателствената тежест да докаже, че между него и ответницата
е сключен валиден договор за револвиращ кредит с кредитен лимит в размер на
52200 евро и договор за кредитна карта чрез която да се усвоява кредитния лимит,
с посочените параметри на размер на
договорни лихви, такси, начин на формиране на главница, чрез прибавяне на
договорните лихви и пр., че сумата е предоставена по кредита и е усвоена, чрез
погасяване на старо задължение към ищеца, възникнало след рефинансиране на дълг
към „Интеркарт Финанс“ АД и тегления, че по силата на договора и общите условия
към договора, при наличие на забава от страна на длъжника за плащане на шест
вноски целия остатък по кредита става предсрочно изискуем, че длъжникът е
просрочил плащането по кредита, че е настъпил падежа на цялото вземане, като ищецът
е упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем и това изявление
е достигнало до длъжника, че се дължи главница в посочените размери, по
отношение на възражението за давност, че е извършил действия, които спират или
прекъсват давност.
На основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК съдът указва на
ответника, че носи доказателствената тежест да установи, положителните факти,
на които се позовава, изключващи отговорността му, а именно възраженията за
нищожност, плащане, давност, по отношение на оспорените договори и споразумения
досежно авторството следва да установи, че не са подписани от ответницата.
На основание чл.146, ал.2 от ГПК съдът указва на ищеца,
че не сочи доказателства, че изявлението за предсрочна изискуемост е получено
от длъжника.
На основание чл.146, ал.2 от ГПК съдът указва на
ответника, че не сочи доказателства, че договор
за кредит №*********.12.2011г., договор за издаване на международна кредитна
карта № 006165/31.12.2011г., споразумение за прехвърляне на кредит от
31.12.2011г., договор за издаване и ползване на международна кредитна карта icard mastercard platinum от
28.08.2008г., договор за кредит №0039000/16.02.2010г., договор за издаване и
ползване на международна кредитна карта № 0039000/16.02.2010г., споразумение за
прехвърляне на кредит от 16.02.2010г. и документите описани в т.2 на л.263 от
отговора не са подписани от ответницата.
На основание чл.146, ал.2 от ГПК съдът намира, че не
са налице други факти, по отношение, на които страните не сочат доказателства.
Не са налице предварителни въпроси по реда на чл.374,
ал.1 от ГПК, по които съдът да се произнася.
Съдът на основание чл.374, ал.1 от ГПК следва да се
произнесе по допускане на доказателствата.
Следва да бъдат допуснати за приемане представените с исковата молба и
допълнителната такава писмени доказателства, като допустими и относими към предмета
на спора.
В исковата молба и
допълнителната, както и в отговора на исковата молба е направено искане за
допускане са ССЕ. Задачата на експертизата е относима към предмета на спора, тъй
като цели установяването на основанието и размера на претенциите, поради което
следва да бъде допусната.
С оглед оспорването
на авторството от страна на ответницата по отношение на оспорените документи и
изявлението на ищеца, че ще се ползва от тях,
следва да бъде открито производство по реда на чл.193 от ГПК.
Водим от горното
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОСТАНОВЯ разглеждане на делото по реда на глава
тридесет и втора от ГПК „Производство по
търговски спорове“.
НАСРОЧВА производството по делото в открито съдебно
заседание на 26.06.2017г. от 9.45 часа, за която дата и час да се призоват
страните като им се връчи копие от настоящото определение, а на ищеца препис от
допълнителния отговор.
ДОПУСКА СЪБИРАНЕТО НА приложените с исковата молба и
допълнителната писмени доказателства.
ОТКРИВА НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.193 ОТ ГПК ПРОИЗВОДСТВО по оспорване на
авторството на:
1.
договор за кредит
№*********.12.2011г.,
2.
договор за издаване
на международна кредитна карта № 006165/31.12.2011г.
3.
споразумение за
прехвърляне на кредит от 31.12.2011г.
4.
договор за издаване и ползване на международна
кредитна карта icard mastercard platinum от 28.08.2008г.
5.
договор за кредит
№0039000/16.02.2010г.
6.
договор за издаване и
ползване на международна кредитна карта № 0039000/16.02.2010г.
7.
споразумение за
прехвърляне на кредит от 16.02.2010г.
8.
заявление за кредитна
карта icard
mastercard от 29.08.2008г.
9.
искане за промяна на лични данни от
16.02.2010г.
10.
искане за промяна на лични данни от 09.04.2011
г.
11.
разписка за теглене
на пари № 18726/15.07.2014 г.
12.
разписка за теглене на пари № 18724/15.07.2014
г.
13.
разписка за теглене на пари № 18722/15.07.
2014 г.
14. разписка за теглене на пари № 9253/24.03.2012
г.
че
същите не е подписани от ответницата М.Л.Ш..
ДОПУСКА СЪДЕБНО СЧЕТОВОДНА ЕКСПЕРТИЗА, вещото лице след
запознаване с материалите по делото, справка в счетоводните отразявания и
документи за плащане на ищеца, справка с платежните документи представени от
ответника да даде заключение по следните въпроси:
1.
какъв
е бил размера на предоставения кредит
2.
усвоени
ли са сумите по договора за кредит, кога и по какъв начин, като вземе предвид и
извършеното рефинансиране
3.
налице
ли е плащане на кредита, ако да, към кои дати и в какъв размер, вещото лице да
посочи вноските бележки
4.
към
коя дата е налице неплащане от страна на длъжника на главница, лихви и други по
договора за кредит
5.
какъв
е размерът на дължимата главница/остатъчна главница по договорите от
16.02.2010г. и 31.12.2011г., вещото лице да посочи за всеки месец как е
формирана главницата /какви суми по отделно и компоненти включва, в това число
договорни лихви, такси, комисионни и пр./.
6.
какъв
е размера на дължимата главница/остатъчна главница по двата договора, без към
нея да се прибавят договорни лихви, такси, комисионни и пр., отделно какъв е
размера на дължимата договорна лихва и за какъв период се начислява, какъв е
размера на дължимите такси, комисионни и пр. техния период на начисляване.
Втори вариант какъв е размера на главницата по договора от 31.12.2011г. начислена
до 18.11.2016г., какъв е размера на дължимата договорна лихва, какъв е размера
на дължимите такси, комисионни и пр. за периода 13.12.2013г. до 18.11.2016г., с
оглед възражението за давност.
7.
да
отговори на въпросите поставени в отговора на исковата молба от л.264 и л.265.
8.
как са отразени счетоводно споразумение
за прехвърляне на кредит от 31.12.2011г., договор за издаване и ползване на
международна кредитна карта icard mastercard platinum от 28.08.2008г.,
договор за кредит №0039000/16.02.2010г., договор за издаване и ползване на
международна кредитна карта № 0039000/16.02.2010г., споразумение за прехвърляне
на кредит от 16.02.2010г., протокол за прихващане от 31.12.2009г. на л.276,
налице ли е рефинансиране на кредита или преструктуриране
9.
да отговори на въпросите в
допълнителната искова молба на л.274
ОПРЕДЕЛЯ ДЕПОЗИТ В РАЗМЕР НА 450.00лв., вносими от ищеца в
размер на 200.00лв. и от ответника в размер на 250.00лв. в едноседмичен срок от
съобщението за настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЯ ЗА ВЕЩО ЛИЦЕ РАДОСЛАВ СТАНЧЕВ.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ ВЕЩОТО ЛИЦЕ СЛЕД ВНАСЯНЕ НА ДЕПОЗИТА.
Съдът приканва страните
към спогодба като им разяснява, че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждане на спора
и има преимущество пред спорното производство. При спогодба платената държавна
такса се връща на половина на ищеца, респективно страните ще заплатят държавни
такси от 2%, вместо от 4%.
НАСОЧВА на основание чл.11, ал.2 от Закона за
медиацията страните към разрешаване на спора си чрез медиация. Указва на
същите, че чрез Медиатора могат да постигнат доброволно разрешаване на спора,
като там може да им бъде помогнато за постигане на споразумение, което да бъде
утвърдено в съда.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че при използван способ чрез
медиация, страните могат да решат и други свои конфликтни отношения, извън
предмета на съдебния спор и сключат по тях споразумение. Участието в медиация е
доброволно, като процедурата се развива пред трето неутрално и безпристрастно
за спора лице – медиатор.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да бъде
осъществена в Център за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна, ул.
„Ангел Кънчев” №12, ет.4 , в сградата, в която се помещава СИС при ВРС.
Участие в медиация страните могат да
заявят с подаване на заявление, на тел.
052 623 362, като могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: mediation@vos.bg.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните бланка – заявление за участие в
медиация.
УКАЗВА НА страните и техните процесуални представители, че в съдебно
заседание следва информират съда за участието си в процедура по медиация или
причините за невъзможността от такова участие.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД:
/ДИАНА СТОЯНОВА/