ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 70
гр. Търговище , 11.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ в закрито заседание на
единадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:МАРИАНА Н. ИВАНОВА
МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. ИВАНОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20213500500115 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 274 и сл. във вр. с чл. 420 ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на ХР. Т. ИВ. и ИВ. Х. ДР., и двамата от [населено
място] чрез пълномощник адв. Е.Е.- АК-В., срещу Определение № 477/06.04.2021 г.,
постановено по ч.гр.д.№ 1585/2021 г. по описа на РС-Търговище, с което е постановен
ОТКАЗ за СПИРАНЕ на принудителното изпълнение на заповед за изпълнение на парично
задължение № 804/18.12.2020 г., издадена по ч.гр.д. № 1585/2020 г. на РСТ за сумата от
10 765.78 лв. , ведно със законна лихва от 10.12.2020 г., сумата 215.33 лв. разноски по делото
и 890.00лв.- адв.възнаграждение като неоснователна.
Считайки определението за неправилно и незаконосъобразно частните
жалбоподатели молят за неговата отмяна и уважаване на искането им. Обосновават искането
си с довода, че въз основа на издадения изпълнителен лист, издаден по заповед за незабавно
изпълнение по реда на чл. 417 ГПК, е образуваното изп.дело, по което ЧСИ е предприел
принудително изпълнение, като по реда на наложените върху техни банкови сметки запори,
по сметката на ЧСИ са постъпили суми, надвишаващи четирикратно размера на вземането,
за което е издаден изпълнителния лист, както и задълженията за такси и разноски. Излагат
се съображения, че по всяка вероятност е възможно вече взискателят да е получил сумата
дори и заповедта да не е влязла в сила. Предвид изложеното намират за незаконосъобразен
довода на съда за неоснователност на искането, поради липсата на представено обезпечение
по реда на чл. 420 ал. 1 от ГПК.
В постъпилия в срок писмен отговор, ответникът по жалбата счита същата за
неоснователна, тъй като жалбоподателите неправилно придавали на принудително
събраната по особения ред на чл. 417 ГПК и изплатена вече на взискателя по цитираното
изпълнително дело сума качеството на гаранция по чл. 420 ал. 1 от ГПК; не се и позовават
на разпоредбата на чл. 420 ал. 2 ГПК, а наведените доводи относно избраните способи за
1
принудително събиране не са предмет на настоящото производство.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Жалбата е подадена в съответния процесуален срок, произхожда от страна с
необходимия правен интерес и е насочена против съдебен акт от категорията на
обжалваемите. Това я прави процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Спорния момент е относно това налице ли са основания по реда на чл. 420 ал. 1
или ал. 2 за спиране на принудителното изпълнение, предприето въз основа на заповед за
незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК.
В случая заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК е издадена въз основана акт
по чл. 417 т. 3 от ГПК и подаденото в срока по чл. 414 ГПК възражение не е основание за
спиране на принудителното изпълнение. Не е представено надлежно обезпечение по чл. 180
и чл. 181 ЗЗД и не е налице хипотезата на чл. 420 ал. 1 от ГПК.
Остава хипотезата на чл. 420 ал. 2 от ГПК, съгласно която разпоредба съдът може
да постанови спиране в случаите, посочени в чл. 420 ал. 2 т. 1-3 ГПК и без да е необходимо
обезпечение. Доколкото хипотезите на т. 2 и 3 са неотносими към случая, относима би била
законовата разпоредба на чл. 420 ал. 2 т. 1 ГПК - когато направеното искане за спиране е
подкрепено с писмени доказателства, че вземането не се дължи – писмени доказателства,
представляващи индикация за недължимост на вземането, за което е издадена заповедта за
изпълнение. В молбата си за спиране страната не се позовава на конкретна разпоредба на
закона. Очевидно е, че не става въпрос за хипотезата на чл. 412а от ГПК.
Действително настоящият случай е по-особен, предвид обстоятелството, че още
преди получаване на поканата за доброволно изпълнение (изх. № от 23.12.2020 г., връчена
на длъжниците на 22.02.2021 г.), вследствие на предприетите от кредитора мерки –
образуване на изпълнително производство въз основа на заповедта за незабавно изпълнение
и предприети принудителни действия -запори, на практика сумите, предмет на издадената
заповед и изпълнителен лист вече са били събрани още в началото на м. януари 2021 г. и то
в размер , надхвърлящ вземането по изпълнителното основание. Съгласно разпореждането
на ЧСИ от 25.02.21 г. надвзетите суми следва да се възстановят по банковите сметки на
длъжниците, от които са постъпили, като след извършване на превода към взискателя,
делото да се докладва за прекратяване.
В отговора по жалбата кредиторът признава, че вече му е изплатена сумата по
изпълнителното дело. В тази хипотеза за длъжниците остава пътят на защита, предвиден в
изпълнителното производство, респ. в образуваното исково производство по чл. 422 ГПК. В
молбата си за спиране те не се позовават на писмени доказателства, че вземането не се
дължи, а че вземането, за което е издадена заповедта за незабавно изпълнение вече е било
принудително събрано, при което се явява неоснователно искането за спиране на
постановеното незабавно изпълнение, с оглед извършените вече принудителни действия по
неговото осъществяване.
2
Предвид изложеното, жалбата се явява неоснователна и следва да бъде оставена
без уважение.
Съгласно т. 8 от ТР 4/2013 на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№ 4/2013г. настоящото
определение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като НЕОСНОВАТЕЛНА частната жалба на ХР. Т.
ИВ. и ИВ. Х. ДР., и двамата от [населено място], действащи чрез пълномощник адв. Е.Е.-
АК-В., срещу Определение № 477/06.04.2021 г., постановено по ч.гр.д.№ 1585/2021 г. по
описа на РС-Търговище, с което е постановен ОТКАЗ за СПИРАНЕ на принудителното
изпълнение на заповед за изпълнение на парично задължение № 804/18.12.2020 г., издадена
по ч.гр.д. № 1585/2020 г. на РСТ за сумата от 10 765.78 лв. , ведно със законна лихва от
10.12.2020 г., сумата 215.33 лв. разноски по делото и 890.00лв.- адв.възнаграждение, по
изпълнително дело № 20207180401461 по описа на ЧСИ, с рег. № 718, с район на действие
ОС-Варна.
Определението не подлежи на касационно обжалване – съгласно т.8 от ТР №
4/2013 от 18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3