№ 152
гр. Пазарджик, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Коста Ст. Стоянов
Членове:Александър Люб. Александров
Д. Б. Бишуров
при участието на секретаря Елена К. Туйкова
в присъствието на прокурора З. В. Я.
като разгледа докладваното от Коста Ст. Стоянов Въззивно частно
наказателно дело № 20255200600507 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава 21 от НПК.
В производство по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК, във връзка
с чл.53 от НК с определение от 07.05.2025г по Наказателно дело от общ
характер № 20255220200626 по описа за 2025 година Пазарджишкият РС на
основание чл. 343б, ал. 5, във връзка с ал. 1 от НК на Г. И.
М., ЕГН:**********, се ПРИСЪЖДА да заплати равностойността на
управлявания от него автомобил – лек автомобил марка »С.», модел
«Б.», peг. № ******, СИО, в размер на 2737,50 лева, установена с
назначена по досъдебното производство Авто-оценителна експертиза,
платима в полза на държавата по сметка на НАП.
Против определението е постъпила въззивна частна жалба от защитника
на подсъдимия с наведени оплаквания, че е неправилно,необосновано и
незаконосъобразно.Искането е да бъде ревизирано.
1
В съдебно заседание жалбата е поддържана. Акцентира се на това, че
разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК противоречи на Конституцията,както и
че МПС е СИО. С тези съображения се иска отмяна на обжалваното
определение.
Представителят на ОП счита,че определението е правилно и
законосъобразно.
Въззивният съд, след като обсъди подадената жалба и събраните по
делото доказателства, като съобрази изразените становища и провери в цялост
правилността на обжалваното определение, намира за установено следното:
Въззивната жалба е редовна и допустима, като подадена от легитимирана
страна по смисъла на чл. 318 от НПК, срещу акт подлежащ на въззивно
обжалване, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК и отговаряща на изискванията на
чл. 320 от НПК.
Предмет на въззивна проверка е определение, произнесено на основание
на чл. 383, ал. 2 от НПК, в производство по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, във вр. С
чл. 343б, ал. 5 от НК. Производството е било открито и определението
произнесено, след като преди това първоинстанционния съд е одобрил
постигнатото в съдебната фаза на процеса споразумение, по силата на което
подсъдимият Г. И. М. е бил признат за виновен и наказан за извършено
престъпление по чл.343б, ал. 1 от НК.
С обжалваното определение съдът, на основание чл. 343б, ал. 5 от НК, е
присъдил в тежест на подсъдимия на Г. И.
М., ЕГН:**********, се ПРИСЪЖДА да заплати равностойността на
управлявания от него автомобил – лек автомобил марка »С.», модел
«Б.», peг. № ******, СИО, в размер на 2737,50 лева, установена с
назначена по досъдебното производство Авто-оценителна експертиза,
платима в полза на държавата по сметка на НАП.
При постановяване на обжалваното определение, районният съд се е
съобразил с наличните по делото доказателства, а именно: 1/ че
2
престъплението е било извършено с горепосоченото МПС, 2/ че същото не е
изключителна собственост на подсъдимия, а е в режим на съсобственост с
неговата съпруга, доколкото е придобит по време на брака им, 3/ както и че
стойността на МПС-то към инкриминираната дата е възлизала на сумата от
2737,50 лева, установена с назначена по досъдебното производство Авто-
оценителна експертиза.
Въззивният съд намира обжалваното определение за правилно и
законосъобразно, по следните съображения:
С измененията и допълненията на НК, обнародвани в ДВ, бр. 67 от
04.08.2023 г., в сила от 08.08.2023 г., беше приета нова ал. 5 на чл. 343б от НК,
според която в случаите извършено престъпление по чл. 343б, ал.1-4 от НК –
при управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта над определени стойности или след употреба на наркотични вещества
или техни аналози, установена по надлежния ред, съдът отнема в полза на
държавата моторното превозно средство, послужило за извършване на
престъплението и собственост на дееца, а когато деецът не е собственик –
присъжда равностойността му.
Очевидно волята на законодателя при приемане на разпоредбата на чл.
343б, ал. 5 от НК е била при извършване на такова престъпление да бъде
отнето в полза на държавата превозното средство, собственост на дееца, а ако
последният не е собственик – да бъде присъдена равностойността му, т. е. да
се предвиди допълнителна превантивна мярка (санкция) за неправомерното
поведение на дееца, чиято цел е възпиране на последния да извършва други
такива престъпления,
независимо от наложеното му наказание по НК.
С разпоредбите на чл. 53, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от Общата част на НК, също
се предвижда отнемане в полза на държавата, но само на вещите, собственост
на дееца, които са били средство, съответно предмет на престъплението, като
в последния случай, това трябва да е и изрично предвидено в разпоредба от
особената част на кодекса, каквато, впрочем, е и разпоредбата на чл. 343б, ал.
5 от НК, а когато средството на престъплението липсва или е отчуждено, се
3
присъжда равностойността му. Отнемането на вещи по чл. 53 от НК,
представляващи средство, съответно предмет на извършено престъпление, в
полза на държавата, съответно присъждане на тяхната равностойност в
указаните случаи, е нещо отделно и независимо от наказателната
отговорност,какъвто е и изричният текст и на самата разпоредба на чл. 53 от
НК. Същото не е наказание по смисъла на наказателния закон, а представлява
гражданскоправна санкция за извършената противозаконна дейност, в какъвто
смисъл е и трайната практика на ВС и ВКС по приложението на посочената
разпоредба.
Πpecтъплeнията пo чл. 343б, aл. 1 - 4 HK ca чacт oт пpecтъплeниятa пo
тpaнcпopтa, чиито обект на защита ca oбщecтвeнитe oтнoшeния, cвъpзaни c
бeзoпacнocттa нa движeниeтo, пpaвилнoтo фyнĸциoниpaнe и нopмaлнaтa и
бeзaвapийнa paбoтa нa тpaнcпopтa. Няма спор в доктрината и съдебната
практика, чe пpи вcичĸи пpecтъплeния пo тpaнcпopтa, ĸoитo ca cвъpзaни c
yпpaвлeниe нa пpeвoзнo cpeдcтвo, тoвa пpeвoзнo cpeдcтвo e eлeмeнт oт
зaщитeнитe oбщecтвeни oтнoшeния, пopaди ĸoeтo и e чacт oт пpecтъпният
cъcтaв. В този смисъл пpeвoзнoтo cpeдcтвo се явява пpeдмeт нa
пpecтъплeниeтo, а не средство. Непрецизно използваният от законодателя
израз в разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 НК „моторно превозно средство,
послужило за извършване на престъплението“, както правилно е отбелязал
първоинстанционният съд, не променя характера на МПС-то като предмет на
престъплението и не го превръща в средство за извършването му.
Няма съмнение, че мотивите на законодателя, при приемане на промените
в НК и в частност новата разпоредба на чл. 343б, ал. 5 от НК, са били да се
засили превенцията в посока да се предотврати извършването на бъдещо
общественоопасно деяние, на първо място в личен за дееца план и на второ в
генерален – за останалите членове на обществото ни.
От изложеното може да се изведе и връзката между посочените
разпоредби от общата и особената част на НК и смисъла на разпоредбата на
4
чл. 343б, ал. 5 от НК, а именно, че същата представлява едновременно аналог
и разширяване обхвата на приложното поле на отнемането в полза на
държавата по чл. 53 от НК, независимо от наказателната отговорност.
Предвиденото в разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК отнемане на вещи
предмет на престъплението - когато деецът е техен собственик, или
присъждане в полза на държавата на тяхната равностойност - когато деецът не
е техен собственик, не представлява наказание по смисъла на наказателния
закон, а гражданскоправна санкция за извършената противозаконна дейност.
Такъв е и смисълът на разпоредбата на чл. 53 от НК, изведен и в трайната
практика на върховния съд по приложението му.
Както беше посочено, отнемането на вещи в полза на държавата, когато
те са предмет на умишленото престъпление и принадлежат на виновния, се
извършва в изрично предвидените в особената част на НК случаи, по аргумент
от чл. 53, ал. 1, б. „б“ от НК. Такова отнемане е предвидено в особената част
на НК, именно в разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК, която е специална по
отношение на чл. 53 от НК, последната явяваща се обща такава. В случая
специалната разпоредба на чл. 343б, ал. 5 от НК, доразвивайки общата
разпоредба на чл. 53 от НК, предвижда освен отнемане в полза на държавата
на предмета на престъплението, когато е собственост на дееца, а и присъждане
на равностойността на предмета на престъплението, когато се установи, че
деецът не е негов собственик. Със специална норма от особената част на НК,
част от обективното материално право, е предвидено изрично, че се присъжда
равностойността на предмета на престъплението, в случаите когато
последният не е собственост на дееца. В този смисъл, както беше посочено
по-горе, специалната разпоредба представлява едновременно аналог и
разширяване обхвата на приложното поле на чл. 53 от НК, поради което
приложима е именно специалната разпоредба, а не общата такава. Следва да
се отбележи, че приложението на специалната разпоредба не може да се
възприеме като разширително тълкуване, което е недопустимо по наказателни
дела, доколкото отчитайки правилото на чл. 53, ал. 1, б. „б“ от НК,
5
законодателят изрично е приел специалната такава, въвеждайки правилото на
чл. 343б, ал. 5 от НК. Именно поради това, че разпоредбата на чл. 343б, ал. 5
от НК се явява специална спрямо общите разпоредби на чл. 53 от НК, в
случаите на извършени престъпления по чл. 343б, ал. 1 - 4 от НК, специалното
правило следва да бъде приложено от съда.
С оглед на посоченото по-горе, въззивният съд намира, че искането на
защитата за отмяна на определението не може да бъде удовлетворено. Не
може да бъде споделено възражението на защитата в смисъл, че разпоредбата
на чл. 343б, ал. 5 от НК не следва да бъде прилагана, т.к. противоречи на
Конституцията на Република България (КРБ) ,както и че МПС е СИО.
На това възражение следва да се отговори, че понастоящем посочената
разпоредба е част от позитивното действащо право в страната ни и не е
обявена за противоконституционна от единствено оправомощения за това
орган – Конституционният съд на Република България (КС).
Разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК е въведена от националния законодател
като императивна.
Конкретният случай попада под хипотезата на чл. 53, ал. 1, буква „б“ от НК,
във вр. с чл. 343б, ал.5 от НК, като въззивният съд намира, че така приетата от
законодателя допълнителна наказателна репресия е наложителна така щото да
се осъществи превенция срещу транспортни престъпления, които са с висока
степен на обществена опасност и тази репресия преследва легитимна и
съобразена с КРБ цел – опазване живота и здравето на участниците в
движението, която дейност поначало е с висока
степен на риск. В настоящия случай, с одобреното от първоинстанционния
съд
споразумение по НОХД на Районен съд – Пазарджик, подсъдимият Г.
И. М. е
признат за виновен в това, че на 13.04.2025г.,в
гр.С., обл. Пазарджик, по ул.“В.“ е управлявал моторно
превозно средство- лек автомобил марка »С.», модел «Б.», peг.
6
№ ******, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а
именно 1,26 на хиляда, установено по надлежния ред чрез извършена
химическа експертиза № 111/2025г. от 15.04.2025г. на Специализирана
химическа лаборатория при „УМБАЛ- Пловдив“АД- гр.Пловдив, съгласно
Наредба №1/19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози
- престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, като му е наложено съответното
наказание.
Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от СК вещните права, придобити
по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на
двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, като съгласно
ал. 3 от посочената разпоредба съвместният принос се предполага до
доказване на противното. В този смисъл, последната разпоредба установява
оборима презумпция. Съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от СК законовият
режим на съпружеската имуществена общност (СИО) между съпрузите, по
отношение техните имуществени отношения, се прилага, когато встъпващите
в брак не са избрали режим на имуществените си отношения по чл. 18, ал. 1 от
СК, различен от СИО, съответно не са извършили промяна, която да е вписана
в регистъра по чл. 19 от СК.
Съобразно константната съдебна практика, СИО представлява особена
бездялова съвместна собственост на двамата съпрузи, съответно същата е
неделима. В разпоредбата на чл. 27 от СК са уредени хипотезите за
прекратяване СИО, а именно: 1/ с прекратяването на брака, 2/ по съдебен ред
и по време на брака, ако важни причини налагат това, 3/ по време на брака, ако
съпрузите изберат режим на разделност или сключат брачен договор, 4/ когато
върху вещ СИО е насочено изпълнение по реда на ГПК за личен дълг на
единия от съпрузите, прекратява общността върху тази вещ, както и 5/ с
влизане в сила на решението за откриване на производство по
несъстоятелност срещу съпруг - едноличен търговец или неограничено
7
отговорен съдружник. Съгласно разпоредбата на чл. 28 от СК при
прекратяване на имуществената общност дяловете на съпрузите са равни, т.е.
по 1/2 идеална част.
От данните по делото е видно, а и не се оспорва от страните, че
послужилият за извършване на престъплението лек автомобил е съсобствен на
подсъдимия и неговата съпруга, доколкото
МПС-то е придобито по време на брака им. В този смисъл
автомобилът се явява съпружеска имуществена общност, т.е. не е
изключителна собственост на подсъдимия.
Трайната съдебна практика на върховната съдебна инстанция по
наказателни дела по приложение на разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от НК
приема, че СИО няма как да не бъде взета предвид. В настоящата хипотеза,
тъй като подсъдимият не е изключителен собственик на посоченото МПС,
предмет на извършеното от него престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК,
настоящият съдебен състав намира, че законосъобразното приложение на
разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК изисква подсъдимият да бъде
осъден да заплати в полза на държавата пълния размер на равностойността на
МПС-то по пазарната му оценка. Видно от извършената на досъдебното
производство съдебно-оценителна експертиза, вещото лице
е дало заключение, че пазарната стойност на процесното МПС, към датата на
деянието –възлиза на сумата от 2737,50 лева.
В случая, доколкото съсобствеността върху МПС-то не се прекратява по
предвидените в СК хипотези, настоящият съдебен състав не намира за
правилно приложението на чл. 343б, ал. 5 от НК, при което се постановява
отнемане в полза на държавата на 1/2 идеална част от автомобила, явяваща се
собственост на подсъдимия, като се присъди и 1/2 от неговата равностойност,
за частта, която е собственост на съпругата му, в какъвто смисъл е част от
съдебната практика по приложението на посочената разпоредба. Това е така,
8
доколкото МПС-то е съсобствено между съпрузите, при един особен режим на
съсобствеността - СИО, която по дефиниция е бездялова и неделима, докато
не бъде прекратена. Дори да се приеме, че съпрузите притежават равни дялове
от МПС-то, отнемането на 1/2 идеална част от автомобила би довела до
съсобственост между съпругата на подсъдимия и Държавата.
Съсобствеността, обаче, за разлика от съпружеската имуществена общност
вече няма да е бездялова, и този съпруг няма да е в позиция да претендира
поголям дял, каквато възможност разпоредбите на СК предвиждат. Тъй като
съпругата няма вина за извършеното от подсъдимия деяние, то съдът намира,
че не може да поставя другия съпруг в неравностойно положение и
фактически да накърнява правото му на собственост, заради извършено от
друг престъпление, бил той и негов съпруг.
С оглед всичко гореизложено, настоящата инстанция намира, че
прилагайки разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК, в производството по чл. 306,
ал. 1, т. 1 от НПК, респективно присъждайки заплащането на пълната
равностойност на процесното МПС в тежест на подсъдимия, доколкото не е
изключителна негова собственост, а е в режим на СИО с неговата съпруга,
като придобито по време на брака им, първоинстанционният съд е постановил
правилен и законосъобразен съдебен акт, тъй като правилно е приложил
материалния закон.
Воден от горното и на основание чл. 306, ал. 3, във връзка с чл. 334, т. 6,
във връзка с чл. 338 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 07.05.2025г по Наказателно дело от общ
характер № 20255220200626 по описа за 2025 година Пазарджишкият РС с
което на
основание чл. 343б, ал. 5, във връзка с ал. 1 от НК на Г. И.
9
М., ЕГН:**********, се ПРИСЪЖДА да заплати равностойността на
управлявания от него автомобил – лек автомобил марка »С.», модел
«Б.», peг. № ******, СИО, в размер на 2737,50 лева, установена с
назначена по досъдебното производство Авто-оценителна експертиза,
платима в полза на държавата по сметка на НАП.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10