№ 6
гр. Перник, 04.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова
като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА
Гражданско дело № 20231720101781 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба с вх.№ 8760/25.04.2023 г.,
подадена от "АПС Бета България" ЕООД с ЕИК: ********* против А. М. Т., с която се
иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо
224.97 лева, от които 200 лева – главница по договор за паричен заем № ***** г.,
сключен между ответника и „Изи асет мениджмънт“ АД, 16.92 лева – договорна лихва
за периода от 22.09.2021 г. до 21.12.2021 г. вкл. /падеж на последна погасителна
вноска/ и 8.05 лева – обезщетение за забава за периода от 22.09.2021 г. до 05.04.2022 г.,
както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на ЗИПЗ – 20.01.2023 г. до окончателното плащане на сумата.
Твърди се, че вземането се основава на сключен Договор за паричен заем №
***** / 23.08.2021г. между Изи Асет Мениджмънт и ответникът А. М. Т., по силата на
който ответникът получил сумата от 200 лева, която се съгласил да върне 4 броя
вноски по 80 лева в срок до 21.12.2021 г., когато е падежирала последната вноска,
съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за паричен заем. Уговорен
бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40. 00 %, както и годишен процент на
разходите в размер на 48. 35%.
Ищецът излага още, че заемополучателят в изпълнение на задълженията си по
договора и доколкото не могъл да предостави изискуемото обезпечение, сключил
договор за поръчителство с трето лице – дружеството „Файненшъл България“ ЕООД –
1
на 23.08.2021 г. Така срещу възнаграждение „Файненшъл България“ ЕООД приело да
обезпечи пред заемодателя задълженията на ответницата.
Посочва се, че ответницата така и не заплатила никаква част от задълженията си
по кредита. Поради това и „Изи асет мениджмънт“ АД като кредитор поканило
дружеството „Файненшъл България“ ЕООД да заплати сумите, дължими от
ответницата. Така на 05.04.2022 г. „Файненшъл България“ ЕООД заплатило на „Изи
асет мениджмънт“ АД следните суми: 200 лева – главница, 16.92 лева – договорна
лихва за периода от 22.09.2021 г. до 21.12.2021 г. вкл., 8.05 лева – обезщетение за
забава за периода от 22.09.2021 г. до 05.04.2022 г. и 60 лева – такси за извънсъдебно
събиране на задълженията. Още на същата дата 05.04.2022 г. дружеството „Файненшъл
България“ ЕООД уведомило ответницата А. М. Т. по електронна поща, че е извършило
плащане на задълженията й по процесния договор за кредит. Поради това дружеството
встъпвало в правата на първоначалния заемодател, а ответницата следвало да плати
освен заплатените от „поръчителя“ суми и възнаграждение на последния в размер на
103.08 лева.
Твърди се още, че процесните вземания се прехвърлени на дружеството ищец
чрез рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 31.03.2022 г. и
приложение № 1 към него – сключен между ищеца и дружеството „Файненшъл
България“ ЕООД. Уточнява се, че длъжникът ответник е уведомен за цесията – на
02.05.2022 г. Ако съдът приеме противното обаче се прави искане длъжникът да се
счита уведомен за цесията с получаване на препис от исковата молба. Ответницата
обаче така и не заплатила никаква част от задълженията си.
Излагат се подробни доводи, че ищецът, а и дружеството кредитодател и
дружеството поръчител не са банки, а небанкови финансови институции, поради което
спрямо тях не намирали приложения разясненията, дадени в т. 18 към ТР №
4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. С тези аргументи се иска
претенциите да бъдат уважени. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от страна на ответника, чрез назначения му последния
особен представител – адв. А. А., е постъпил писмен отговор, в който предявените
искове се оспорват като недопустими, евентуално по основание и размер. По
отношение допустимостта се поддържа, че нямало доказателствата отпуснатата в заем
сума да е предадена реално на ответницата. В тази връзка се обръща внимание, че
договорът за заем бил реален такъв и при положение, че сумата не е предадена, същият
не бил породил действие. Досежно основателността на исковете се поддържа, че
договорът за паричен заем бил недействителен като недействителен бил и договорът за
предоставяне на гаранция. Оспорва се и дължимостта на договорната лихва, доколкото
се твърди, че същата не била посочена в договора за кредит. Освен това в самия
договор не било разяснено правото на заемополучателя да се откаже от него.
2
Поддържа се, че не били представени никакви доказателства за това, че дружеството
„Файненшъл България“ ЕООД действително е изпълнило задълженията на
ответницата към първоначалния кредитор. На следващо място се оспорва извършената
цесия като се твърди, че същата не е породила действие. Моли се съда да отхвърли
предявените искови претенции.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предвид правилата за разпределение на доказателствената тежест и с оглед
премета на предявените претенции, в настоящото производство ищецът следва при
условията на пълно и главно доказване да установи, че между кредитната институция и
ответника, е сключен договор за кредит, съдържащи твърдените права и задължения
/размер, срок, падеж, лихви, такси, обезщетения и т. н. /, в това число и предаване
/усвояване/ на заемната сума на кредитополучателят. Следва да установи още, че
погасяването на кредита е обезпечено с договор за поръчителство, реализирането на
предмета на последният договор, т. е. че поръчителят е погасил дълга поради
бездействие на кредитополучателя и че ищецът е станал титуляр на вземането по
силата на договор за цесия. Ответникът, следва да установи правоизключващите си
възражения, че процесните договори за кредит, поръчителство и цесия не са произвели
ефект.
Предявените в настоящето производство искове са допустими, но по същество
изцяло неоснователни и недоказани.
Видно от представените по делото доказателства се установява, че въз основа на
заявление по чл. 410 ГПК е било образувано ч. гр. д. № 203/2023 г. по описа на РС
Перник. Със заповед № 102/20.01.2023 г. на РС Перник в цитираното заповедно
производство е осъдил ответника по настоящото дело да заплати на ищеца сумите в
размер на 200,00 лева, представляваща главница по Договор за паричен заем № *****
сключен на 8/23/2021 г.; сумата 16,92 лв. /шестнадесет лева и 92ст./, представляваща
договорна лихва за периода от 22.09.2021 г. до 21.12.2021 г.; сумата 8,05 лв. /осем лева
и пет стотинки/, представляваща лихва за забава за периода от 22.09.2021 г. до
05.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от 200,00лв. , считано от
датата на постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 19.01.2023
г., до окончателното изплащане на вземането, както и сторените по делото разноски.
Предвид обстоятелството, че ответницата не е била открита на адреса, съдът на
осн. чл. 415, ал. 1 от ГПК е дал едномесечен срок на кредитора да предяви иск, който е
предявен в настоящето производство. От всичко гореизложено се установява съответно
активната и пасивната легитимация на страните и обстоятелството, че предявеният иск
е допустим.
Представен е по делото Договор за паричен заем № ***** / 23.08.2021г.,
3
сключен между Изи Асет Мениджмънт, в качеството на заемодател и А. М. Т. в
качеството й на заемополучател, по силата на който заемополучателя е получила
сумата от 200. 00 лева, срещу което се съгласила да върне 4 броя вноски по 54.23 лева в
срок до 21.12.2021 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен
план, неразделна част към Договора за паричен заем. Уговорен бил й фиксиран лихвен
процент в размер на 40. 00 %, както и годишен процент на разходите в размер на 48. 96
%.
Видно от приложените по делото писмени доказателства безспорно се
установява, че ответникът А. М. Т. е сключила на 23.08.2021г. Договор за предоставяне
на поръчителство с дружеството „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. По силата на
Договора за предоставяне на поръчителство дружеството се е задължило да сключи
договор с трето за процеса лице – „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД и да отговаря
пред „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД солидарно с А. М. Т. за всички задължения
по Договора за кредит с ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД така, както те са установени
в Договора за кредит и приложенията към него. Съгласно чл. 1 и чл. 3 от Договора за
предоставяне поръчителство дружеството се е задължило да плати всички изискуеми
задължения при поискване от ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД, като между ответника
и ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД е постигнато съгласие, че потребителят- т. е. А.
М. Т. дължи възнаграждение на поръчителя- ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД
възнаграждение в размер на 103.08 лв.
Представен е рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
31.03.2022 г. С пълномощно, приложение № 4 към договора от 03.05.2019г. /л.62 от
заповедното производство/ цедентът е упълномощил цесионера „АПС Бета България“
ЕООД да уведоми от негово име всички длъжници по прехвърлените вземания за
извършената цесия от 31.03.2022г.
По делото не са представени доказателства длъжникът да е уведомен за
извършената цесия, но настоящият състав приема, че ищецът е материалноправно
легитимиран да търси установяване дължимостта на сумите по заповедта за
изпълнение, тъй като на основание сключения Рамков договор за цесия от 31.03.2022г.
със стария кредитор и подписаното между тях Приложение № 1, в което цедираните
права са индивидуализирани по обем и обхват, вземанията на цесионера по договора за
паричен заем са му прехвърлени по реда на чл. 99 ЗЗД. За да се прояви действието на
договора за цесия между страните по него, е достатъчно постигането на съгласие
между стария и новия кредитор. От момента на постигне на съгласието страните по
договора за прехвърляне на вземания са валидно обвързани от него и цесионерът се
явява носител на придобитите имуществени права. В случая от представеното по
делото пълномощно е видно, че ищецът като цесионер е упълномощен от цедента да
уведоми ответника-длъжник за извършеното прехвърляне на процесното вземане по
4
смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, но доказателства, че ответникът е получил уведомлението
за извършената цесия не се представят. В съдебната практика за редовно уведомяване
за извършената цесия се приема и връчването на уведомлението на ответника заедно с
исковата молба. Спорен в случая е въпросът дали препис от искова молба с приложено
към нея уведомително писмо за извършената цесия, изходящо от стария кредитор,
може да бъде връчен надлежно на назначен по делото особен представител по реда на
чл.47, ал.6 от ГПК и дали такова връчване би произвело действие на цесията в
отношенията между длъжника и новия кредитор. Следва да се отбележи обаче, че ако
кредиторът беше уведомил ответника за извършената цесия с нотариална покана и той
не е намерен на адреса, посочен от него при сключването на договора, и в този случай
нотариусът приложи разпоредбата на чл. чл. 50 ЗННД вр. чл. 47 ГПК, ал.1-5,
уведомлението за извършената цесия щеше да се счита за редовно връчено, без реално
да е достигнало до знанието на длъжника.
Във връзка с договора за предоставяне на поръчителство между "Файненшъл
България" ЕООД и длъжника, и разглеждайки уговорките в този договор и в Договора
за паричен заем между длъжника, като заемател и "Изи Асет Мениджмънт" АД, като
заемодател, съдът констатира, че възнаграждението за гаранционна сделка, се основава
на неравноправни клаузи. В случая уговорката за гаранционната сделка е с размер –
103.08 лв., която като стойност, в сравнение със заема -200 лв., не е малка като размер.
Доколкото обаче задълженията са разделени в два отделни договора, които подписва
длъжникът, това не му позволява, в качеството на потребител, да прецени
икономическите последици от сключването на договора.
Клаузите относно обезпечеността на кредита не сочат на доброволност при
избора на обезпечение, а обратното, те са задължително условие за сключване на
договора за потребителски кредит, без значение дали. кредитополучателят е в
състояние или не да го изпълнява, съгласно договореното.
Договорът за предоставяне на поръчителство има за цел да обезщети кредитора
за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в
противоречие с предвиденото в чл. 16 от ЗПК изискване към доставчика на финансова
услуга - да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за
ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции. Разпоредбата на чл.
143 от ЗЗП дава легално определение на понятието "неравноправна клауза" в договор,
сключен с потребителя и това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, доколкото и съгл. т. 19 не
дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора.
Съгласно посоченото в чл. 3, ал. 1 от договора за поръчителство, между "
5
Файненшъл България" ЕООД и кредитополучателя, и в Приложение № 1 към него, се
установява, че дължимото за поръчителството възнаграждение е в размер на е 103.08
лева и се погасява съгласно погасителен план. Това възнаграждение не е включено в
погасителния план към основния договор за потребителски кредит, въпреки че е във
връзка с него. Чрез изплащането на възнаграждението за поръчителството, общия
размер на дължимото във връзка с договора за кредит става в размер на 320.00 лева, а
не както е посочено в договора за заем в размер на 216.92 лева и съответно месечната
погасителна вноска става 80.00 лева, а не както е посочено в договора за заем от 54.23
лева. Налице е неравноправност на клаузата за възнаграждение за поръчител, съгласно
чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП извършено плащане на задължението от страна на ответника.
Неравноправна е на основание чл. 143, ал. 2, т. 20 от ЗЗП, уговорката в чл. 4 от
Договора за кредит – задължение на кредитополучателя да осигури обезпечение до 3
дни след сключването на договора, като може да направи избор между три вида
обезпечения, първите две от които /двама поръчители с конкретни характеристики и
банкова гаранция/, са трудно осъществими и то в посочения кратък срок, а третото е с
ограничение – одобрен от заемодателя поръчител. Така уговорено това задължение
всъщност дава единствената реална възможност за сключване на договор с определено
от заемодателя лице, което от своя страна да определи допълнително възнаграждение,
което да се заплаща не отделно, а с вноските по договора за кредит. Тази допълнителна
сума представлява скрит разход по кредита и противоречи на добросъвестността в
отношенията между страните /касае се и за недействителност на клаузата по чл. 26, ал.
1 пр. 3 от ЗЗД/.
Дължимото възнаграждение по договора за поръчителство по същество
противоречи и на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, която предвижда, че
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. Възнаграждението
обаче не фигурира като разход в ГПР по кредита.
Отделно от това, тази сума от 103.08 лева, се заплаща без кредитополучателят да
получава нищо насреща, напротив същият е принуден да сключи Договор за
предоставяне на поръчителство и то с предварително избрано от заемателя дружество,
за да му бъде отпуснат кредит. Т.е. чрез Договор за предоставяне на поръчителство се
стига единствено и само до увеличаване на дължимата сума без каквато и да е
насрещна престация.
На следващо място, Договор за предоставяне на поръчителство от 23.08.2021г. с
дружеството „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е нищожен поради това, че се стига
до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на
основание чл. 26, ал. 1 пр. 2 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
6
Отделно от горното по делото не са представени и липсват доказателства
праводателят "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД да е изпълнил задълженията си по
чл. 2 от договора за предоставяне на поръчителство, съответно и по чл. 4 от договора за
поръчителство, като е заплатил всички задължения на кредитополучателя към
кредитора, произтичащи от сключения договор за кредит. Само надлежно изпълненото
задължение на поръчителя, при наличието на действителен договор за поръчителство,
може да породи неговото право да иска регресно възстановяване на платеното,
включително и всички разноски за това. Отсъствието на извършено плащане от
поръчителя не поражда права за регресно претендиране на платеното от него, поради
което и по аргумент на противното от чл. 143, ал. 1 ЗЗД той не може да встъпи в
правата на удовлетворения кредитор. Липсват каквито и да било представени
доказателства, че "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД е погасил задължението към
кредитора на 05.04.2022 г. и така да е станал носител на вземането на "Изи Асет
Мениджмънт" ЕД към ответницата по договора за потребителски кредит.
С оглед изложеното недоказан остава и факта на погасяване на дълга от
поръчителя по договора за потребителски кредит, съответно че същият е встъпил в
правата на кредитора и в следствие от това да се явява титуляр на правата по договора.
След като не се установява този факт, то ирелевантно за изхода на спора е дали
процесният договор за цесия е породил ефект, тъй като никой не може да прехвърли
права, с които не разполага.
В заключение настоящият състав намира, че предявените искове се явяват
неоснователни и недоказани, респективно като такива следва да бъдат отхвърлени.
По разноските.
При този изход на спора право на разноски на осн.чл.78, ал.3 ГПК има
ответника, но тъй като същия е представляван от особен представител и не е
реализирал такива в производството то съдът не присъжда.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АПС БЕТА България“ ЕООД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес: гр. София, бул. „България“ 81 В, представлявано от
юрк. Б.Т. против А. М. Т. с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. ******,
искове на основание чл. 422 от ГПК за установяване дължимостта на сумата от 200.00
лева – главница по договор за паричен заем № ***** г., сключен между ответника и
„Изи асет мениджмънт“ АД, 16.92 лева – договорна лихва за периода от 22.09.2021 г.
до 21.12.2021 г. вкл. /падеж на последна погасителна вноска/ и 8.05 лева –
7
обезщетение за забава за периода от 22.09.2021 г. до 05.04.2022 г., както и законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
ЗИПЗ – 20.01.2023 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 203/2023 год. по описа на РС Перник, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Перник в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8