Р Е Ш Е Н И Е
№ 1065 13.05.2019 г. гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На
петнадесети април две
хиляди и деветнадесета година
в
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОЯН
МУТАФЧИЕВ
Секретар: Милена Манолова,
като
разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр. дело № 9470 по описа на БРС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод искова молба от Т.В.А. против ОДМВР-Бургас, с която са предявени в
условията на обективно кумулативно съединяване 4 осъдителни иска, предявени
като частични.
С
определение № 444/16.01.2019 г., влязло в сила на 09.02.2019 г., съдът е върнал
исковата молба в частта, с която А.
предявява следните осъдителни искове като частични: за сумата от 10 лева, като
част от вземане в размер на 1000 лева, представляващо сбор от мораторните лихви
върху дължимото допълнително възнаграждение за положен и незаплатен извънреден
труд за периода от 01.01.2016 г. до 21.12.2018 г., изчислена от момента на
настъпване на падежа на всяко едно плащане до датата на депозиране на исковата
молба; за сумата от 10 лева, като част от вземане в размер на 500 лева, представляващо
сбор от мораторните лихви върху стойността на неизплатен нощен труд, приравнен
към дневен, за периода от 01.01.2016 г. до 21.12.2018 г., изчислена от момента
на настъпване на падежа на всяко едно плащане до датата на депозиране на
исковата молба, и е прекратил производството по делото в тази му част. В този
смисъл, на разглеждане подлежат само осъдителни искове, предявени като
частични, а именно: за сумата от 100 лева, част от вземане в размер на 3000 лева, представляващо допълнително
възнаграждение за положен и незаплатен извънреден труд за периода от 01.01.2016
г. до 01.12.2018 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба; за сумата от 100 лева, част от вземане в размер на 1500 лева, представляващо размер на положен и
незаплатен нощен труд, приравнен към дневен, за периода от 01.01.2016 г. до 01.12.2018
г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба.
В законоустановения
срок ответникът депозира писмен отговор, като
намира исковете за неоснователни.
В
проведеното на 15.04.2019 г. съдебно заседание съдът прие на основание чл.214
от ГПК изменение на размера на исковете, както следва: искът за присъждане на
сума, част от вземане в размер на 3000
лева, представляващо допълнително възнаграждение за положен и незаплатен
извънреден труд за периода от 01.01.2016 г. до 01.12.2018 г., се увеличава от
100 лева на 2270,91 лева; искът за присъждане на сума, част от вземане в размер на 1500 лева,
представляващо размер на положен и незаплатен нощен труд, приравнен към дневен
и отчетен като извънреден, за периода от 01.01.2016 г. до 01.12.2018 г., се
увеличава от 100 лева на 1500 лева, т.е. цялото вземане е предмет на иска.
В
съдебно заседание процесуалният представител на ищеца
поддържа исковете и моли съда да ги уважи, като
присъди на страната сторените от нея разноски.
В
съдебно заседание процесуалният представител на ответника
оспорва исковете и моли
съда да ги отхвърли, като присъди на страната сторените по делото
разноски.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От
твърденията в исковата молба и отговора на исковата молба следва, че страните
не спорят относно: ищецът е държавен служител към ОДМВР-Бургас, като от 15.01.2016
г. е назначен на длъжност „***“ в ОДЧ при РУ – С. (преди това е полицай в група
„***“ към РУ – С.); в периода 01.01.2016 г. - 01.12.2018 г. е полагал труд по
служебно правоотношение в системата на МВР; в същия период е полагал извънреден
труд, като 70 часа извънреден труд на 3-месечен период са му изплатени; в същия
период е полагал и нощен труд, като същият му е заплатен.
Спорни са
следните факти: в периода 01.01.2016 г. – 01.12.2018 г. ищецът е полагал
извънреден труд над допустимите 280 часа годишно, който не му е заплатен; в
същия период ищецът е полагал нощен труд, който не му е правилно заплатен, т.е.
дължи му се по-голяма сума от изплатената и
то като извънреден труд.
От
заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза се
установява следното:
За периода
01.01.2016 г. – 30.09.2016 г. графиците на дежурствата и протоколите за
отчитане на отработените часове са изготвяни помесечно. От 01.10.2016 г. до
31.12.2018 г. графиците и протоколите са съставяни на тримесечие. Използването
на данните и за месец декември 2018 г. не дава отражение на изчисленията за
установяване размера на извънредния труд в исковия период, тъй като за
последното тримесечие установеният и изплатен извънреден труд съвпада по размер
(64 часа) и експертът установява, че не е налице неизплатен извънреден труд.
Експертът не е отчитал положен от А. нощен труд за месец декември 2018 г.,
защото той е извън процесния период.
Според
приетите като доказателства по делото графици за дежурства на служителите в РУ
на МВР – С., за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2018 г. ищецът е следвало да
отработи общо 6740 часа, а според приетите като доказателства по делото
протоколи за отчитане на положения труд, за същия период А. е положил труд,
равняващ се общо на 6520 часа. Информацията от протоколите следва да бъде взета
предвид, защото тя установява действително положения труд.
Нормата за
отработено време по отношение на А. за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2018 г. е
5392 часа. Тя е изчислена при 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна
работна седмица, като е съобразена с ползвания платен годишен отпуск.
Разликата,
между положения труд от А. в размер на 6520 часа и нормата в размер на 5392
часа, представлява положен извънреден труд в размер на 1128 часа. На ищеца е
изплатен извънреден труд за 774 часа или остава неизплатен извънреден труд от
354 часа, чийто размер възлиза на 2270,91 лева.
Според
данните от протоколите за отчитане на работното време между 22.00 часа и 06.00
часа, А. е положил общо 2030 часа нощен труд. Изплатен му е нощен труд за 2030
часа по 0,25 лева на час или 507,50 лева. Ако часовете нощен труд се
преизчислят с коефициент 1,143, то положеният нощен труд възлиза на 2320,29
часа. Разликата, между начисления и платен нощен труд и преизчисления такъв с
коефициент 1,143, възлиза на 290,29 часа за периода от 01.01.2016 г. до
01.12.2018 г. Общото възнаграждение за тези 290,29 часа като извънреден труд възлиза
на 1880,37 лева.
Съгласно
Заповед на министъра на вътрешните работи № 8121з-791/28.10.2014 г. за всеки
отработен нощен час или за част от него между 22,00 и 06,00 часа на държавните
служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25
лв. Тази заповед е отменена със заповед №
8121з-1429/23.11.2017 г. на министър на вътрешните работи, която обаче също
постановява, че за всеки отработен нощен час или за част от
него между 22,00 и 06,00 часа на държавните служители се изплаща допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв.
Така
изложената фактическа обстановка съдът прие за
доказана въз основа на събраните по делото писмени
доказателства и на заключението на вещото лице по
назначената съдебно-икономическа експертиза.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Предявени
са в условията на кумулативно
обективно съединяване осъдителни
искове с
правно основание чл. 187, ал.5, т.2 (частичен) и
чл.179, ал.1 от ЗМВР.
По иска за присъждане на извънреден труд:
Според
чл.187, ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица. Съгласно
разпоредбата на чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР работата
извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период
– за служителите, работещи на смени. Според
чл.187, ал.7 от ЗМВР извънредният труд не може да
надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно. По изключение се разрешава
полагане на извънреден труд над ограниченията по чл.
187, ал. 7 само след изрично писмено съгласие на държавния служител за
всеки конкретен случай и при спазване на разпоредбите
за почивките.
Установи
се, че ищецът е положил в повече 354 часа извънреден труд, които не са му
изплатени. Правото на възнаграждение за положения труд е закрепено в
Конституцията на Република България и в КТ, който се прилага субсидиарно за
неуредени от ЗМВР въпроси. Положеният труд е винаги възмезден и тъй като
въпреки законовата забрана, на ищеца е възлаган извънреден труд над
законоустановените норми, то този труд следва да бъде заплатен. Ето защо искът
се явява основателен за сумата от 2270,91 лева и следва да бъде уважен, ведно
със законната лихва от депозиране на исковата молба в съда. Сумата от 2270,91
лева, според настоящия съдебен състав, е пълният размер на вземането на ищеца.
Тук се
налага следното уточнение:
Според т.2
от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019 г. на ВКС по т. д. №
3/2016 г., ОСГТК решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със
сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно
материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за
разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. Следователно разликата между присъдената сума и пълния
размер на претенцията, който според ищеца е 3000 лева, не е предмет на делото и
съдът не следва да постановява отхвърлителен диспозитив, след като приема, че действителният
размер на неизплатеното възнаграждение за положен извънреден труд за процесния
период е 2270,91 лева.
По иска с правно основание чл.179, ал.1 от ЗМВР:
За
целия период 01.01.2016 г. до 01.12.2018 г., за който се претендира
заплащането на нощен труд, чрез преизчисляването му в дневен и отчитането му като извънреден, са
приложими разпоредбите на чл. 187 ЗМВР. В ал. 3 на същия е посочено, че работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или
24-часови смени – сумирано за период от три месеца. В ал. 9 е предвидено, че
редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи.
В
периода от 01.01.2016 г. до 01.12.2018 г. действат последователно Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. (в сила от 01.04.2015 г.) и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. (в сила от 02.08.2016 г.), издадени от министъра на вътрешните
работи, и всяка от тях урежда реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР.
Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в двете наредби са идентични. Според тях при
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 06,00
ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е отменена с приемането на
Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., обн., ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г. Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. от своя страна е отменена с Решение № 8585 от
11.07.2016 г. на ВАС по адм. дело № 5450/2016 г., влязло в сила от датата на
постановяването му и обнародвано на 29.07.2016 г.
Преди
процесния период действа Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи, в сила от 1.04.2015 г.
Единствено в нея изрично е предвидено, че
при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд
между часовете 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава с коефициент от
0,143 – чл. 31, ал. 2 от цитираната наредба. В следващите две Наредби изрична
регламентация за преизчисляване на нощния труд
в дневен липсва. Това не означава законово установена забрана за
преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а
празнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, която следва да бъде преодоляна чрез
субсидиарно приложение на общата
Наредба за
структурата и организацията на работната заплата (за краткост Наредбата).
Според
чл.8 от Наредбата за всеки отработен нощен час или за част от
него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително
трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лева. В чл. 9, ал. 2 от Наредбата е предвидено при сумирано
изчисляване на работното време (както е в процесния
случай) нощните часове да се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. Тези разпоредби се прилагат едновременно, т. е. при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент „1,143“ и за същите тези нощни часове
се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд. Ето защо възражението на
ответника, че със Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на министър на вътрешните работи и с отменящата я заповед
от 2017 г. работодателят компенсира положения нощен труд
чрез допълнително възнаграждение, поради което превръщането на нощните часове в дневни е неприложимо, е неоснователно.
За
обосноваване на своята теза, че коефициентът в случая е неприложим, ответникът
представя и писмо от Министерство на труда и социалната политика, в което се
твърди, че целта на този коефициент е да определи така възнаграждението на
работника или служителя, че когато той работи 7 часа през нощта, да получава
трудово възнаграждение за 8 часа, а в случая ищецът работи 8 часа през нощта,
т.е. няма какво да се „приравнява“. Ако изводът в писмото е верен, то служител,
който полага повече от 7 часа труд през нощта, ще бъде поставен в по-неблагоприятно
правно положение, защото за него „приравняване“ няма да е налице, което е
недопустимо. От друга страна, липсата на приравняване ще постави
в неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо работниците по
трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ.
Ето защо
настоящият съдебен състав приема, че коефициентът е приложим (в този смисъл Решение
№ 25 от 10.01.2019 г. на ОС - Варна по в. гр. д. № 2546/2018 г., Решение № 26 от 10.01.2019 г.
на ОС - Варна по в. гр. д. № 2548/2018 г., Решение
№ 176 от 13.02.2019 г. на ОС - Варна по в. гр. д. № 2797/2018 г. Решение № 152 от 8.02.2019 г.
на ОС - Варна по в. гр. д. № 2593/2018 г. и др.)
Установи се, че разликата между начисления и платен нощен
труд и преизчисления такъв с коефициент 1,143 възлиза на 290,29 часа за периода
01.01.2016 г. – 01.12.2018 г., който е на стойност от 1880,37 лева. Това е
така, защото този труд представлява извънреден такъв (в този смисъл и
цитираните по-горе решения на ОС-Варна), но тъй като претенцията на ищеца е за
сумата от 1500 лева, като искът е предявен в неговата цялост, то именно тази
сума следва да бъде присъдена, ведно със законната лихва от депозиране на
исковата молба.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски има само
ищецът, които с оглед приложения списък по чл.80 от ГПК са в размер на 650 лева
заплатено адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати по сметка на съда сумата от 150,84 лева, представляваща сбор
от държавните такси за уважените размери на исковете.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ОДМВР-Бургас, ЕИК –
*********, да заплати на Т.В.А.,
ЕГН – **********, следните суми: 2270,91 лева (две хиляди двеста и седемдесет
лева и деветдесет и една стотинки), част
от вземане в размер на 3000 (три хиляди) лева, представляващо допълнително
трудово възнаграждение за незаплатен извънреден труд от 354 часа за периода от
01.01.2016 г. до 01.12.2018 г., ведно със законната лихва върху присъдената
сума от депозиране на исковата молба на 21.12.2018 г. до окончателното й
изплащане; 1500 (хиляда и петстотин) лева, представляваща допълнително трудово
възнаграждение за положен нощен труд от 290,29 часа за периода от 01.01.2016 г.
до 01.12.2018 г., които часове са разликата между заплатен нощен труд и
преизчисления такъв с коефициент 1,143,
отчетен като извънреден, ведно със законната лихва върху присъдената сума от
депозиране на исковата молба на 21.12.2018 г. до окончателното й изплащане; 650
(шестстотин и петдесет) лева, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА ОДМВР-Бургас, ЕИК – *********, да заплати
по сметка на Бургаски районен съд държавни такси по уважените искове общо в размер на 150,84 лева
(сто и петдесет лева и осемдесет и четири стотинки).
На основание чл.242, ал.1 от ГПК ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта за
присъдените суми за възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (П)
Вярно с оригинала!
ММ