Р Е Ш
Е Н И Е
град Ловеч, 06.06.2012 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми състав
в открито заседание на четвърти юни през две хиляди и дванадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА ВУТОВА
при секретаря:
Д.Г., като разгледа докладваното от съдията НАХД №554 по описа за 2012 година и за да се
произнесе, съобрази :
С
наказателно постановление №4997/11/29.06.2011 год. на Николай Васков Недялков, ВНД Началник на сектор
ПП при ОДМВР гр. Ловеч,
упълномощен с МЗ № Із – 1687 от 02.08.2010 год., са наложени на С.Н.С.,***, на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП - глоба в размер на 150.00 лева и лишаване от
право да управлява МПС за 2 месеца; на основание чл.185, пр.1 от ЗДвП – глоба в
размер на 20.00 лева, и на основание Наредба № І-1959 на МВР са й отнети общо 10
контролни точки по чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП, за това, че на 23.06.2010 год.
около 10.48 часа на път 1 клас №4, км.65+700
като водач на МПС лек с рег. № Н2330ВА, при обстоятелства: ПП І-
1. Движение със скорост над разрешените
стойности за ППС, което управлява сигнализирани с пътен знак, с което виновно
нарушила чл.21, ал.2 от ЗДвП.
2. Управлява МПС със свидетелство, което
не е валидно за категорията управлявано ПС, с което виновно нарушава чл.150А,
ал.1 от ЗДвП.
Недоволна от наказателното постановление
останала жалбоподателката С., която го обжалва в срок, и излага, че е придобила
СУМПС преди повече от
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована не се явява.
Ответникът – ОД на МВР гр. Ловеч, сектор
ПП - редовно призовани не изпращат представител.
От събраните по делото писмени
доказателства и от показанията на свидетелите В.С.В., С.Л.Н. и Г.А.Г., от становището на жалбоподателката изразено в
жалбата, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 20.04.2011год. бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение №4997 /бл. №231997/ от св. В.С.В. в
присъствието на св. С.Л.Н. и св. Г.А.Г.,
срещу С.Н.С.,***, за това, че на 23.06.2010 год. в 10.48.44 часа на първокласен път І-
По т.1 от обжалваното НП.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че
констатациите в АУАН съответстват на фактическата обстановка. От показанията на
актосъставителя и свидетелите при съставянето на акта, както и от събраните по
делото писмени доказателства се установява, че жалбоподателката е нарушила
разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП. Съдът кредитира в цялост показанията на
св.Г., св. Н. и св. В., които пресъздават свои непосредствени възприятия,
придобити след обработването и разглеждането на снимков
материал №00034 регистриран в измервателен протокол №102251/2010 год. констатиран
със система за контрол на
скоростния режим SITRAFFIC Lynx ERS 400 ID №003059047ВВВ. Именно от този снимков
материал, приложен и приет като доказателство по делото, се установява, че
жалбоподателката се е движила с превишена скорост от
От обективна страна последната като водач на МПС по смисъла на &6,
т.11 от ДР на ЗДвП е управлявала моторно
превозно средство, с превишена скорост от
От субективна страна деянието е извършено небрежно, тъй като
жалбоподателката като правоспособен водач на л.а., е била длъжна да знае
правилата за избиране стойността на скоростта на движението, която предвид обстоятелството,
че се е движила в участък от пътя за който е важало ограничение от
В хода на съдебното производство не бяха събрани доказателства,
установяващи различни от посочените факти. Безспорно установено е по делото, че
управлявания от жалбоподателката автомобил
е бил засечен с техническо средство - система за контрол на скоростния режим
SITRAFFIC Lynx ERS 400 ID №003059047ВВВ,
одобрен на 06.10.2009 год., със срок на валидност до 06.10.2019 година, който
фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и точния
час, посоката на движение и др. В тази връзка са приети и вложени като
доказателства по делото - удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№09.10.4823 издаден от БИМ на 09.10.2009 год., писмо с изх. №504/15.06.2010г.
на Сименс ЕООД, Протокол за проверка №14 – ПД /10.12.2009 год. на ГД „МИУ”,
схема за контрол на скоростта с техн. средство с Вх. №26723/17.06.2011 год., от който се установява по
безспорен начин техническата годност на използваното в случая техническо
средство. В тази връзка е и приложения по делото снимков материал, видно
от който именно л.а. управляван от жалбоподателката на процесната дата е бил
заснет с превишена скорост. Обстоятелството, че на процесната дата именно
жалбоподателката, а не друго лице е управлявало процесния автомобил се
установява от приетата и вложена като доказателства по делото 1 бр. декларация по
чл.188 от ЗДвП, от която е видно, че жалбоподателката е декларирала, че на
процесната дата именно тя е управлявала л.а. с превишена скорост. Цитираната по
горе декларация, е подписана от жалбоподателката след като последната е
декларирала, че е запозната с наказателната отговорност, която носи по чл.313,
ал.1 от НК, поради което съдът приема, че декларираните в последната обстоятелства
отговарят на истината и направените с жалбата възражения се явяват
несъстоятелни. При определяне на превишението съдът намира, че административно
наказващия орган правилно е взел предвид отклонението от 3%, което дава
системата за контрол на пътя, използвана в случая, и правилно е дал толеранс, като жалбоподателката правилно е
санкционирана за скорост от
При съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление, не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл.40 и чл.43 от ЗАНН. АУАН и НП съдържат изискваните в чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити. И в акта и в НП пълно и точно са описани нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които то е било извършено, и законовите разпоредби, които са нарушени. Правната квалификация по чл.21, ал.2 от ЗДвП е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение. Изложеното обуславя редовност на акта за нарушение, който от друга страна, доколкото отразените в него констатации не са опровергани, сам по себе си е доказателство за нарушението съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП.
Наказващия орган e наложил на жалбоподателката административни наказания по чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП – глоба в размер на 150.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 2 месеца, които са били в рамките на предвидените в ЗДвП за извършеното нарушение. В ДВ брой №10 от 01.02.2011 год. обаче е обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, с който в т.5 на чл.182, ал.2 от ЗДвП цифрата „150” е заменена с „200”, а думите „и 2 месеца лишаване от право да управлява МПС” се заличават. Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗАНН “Ако до влизане в сила на НП последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по благоприятна за нарушителят”. С оглед на това, съдът намира, че НП следва да бъде отменено, в частта, в която на жалбоподателката е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за 2 месеца, както и в частта в която на основание Наредба №І-1959 на МВР са й отнети общо 10 контролни точки по чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП, тъй като за това нарушение вече съгласно действащата нормативна уредба не се отнемат контролни точки. Съдът намира, че в случая не следва да се увеличава размера на наложената глоба, с оглед забраната да се утежнява положението на жалбоподателката при условие, че производството е инициирано по нейна жалба.
При съставянето на АУАН не е изтекъл срокът по чл.34, ал.1 от ЗАНН за образуване на административно наказателно производство, който е 3 месеца. Съгласно, чл.34, ал.1 от ЗАНН „Не се образува административно наказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, банкови, екологични и валутни нарушения, както и по Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Кодекса за застраховането и на нормативните актове по прилагането им и по Закона за регистър БУЛСТАТ - две години.”. В случая видно от събраните и приети и вложени като доказателства по делото писмени доказателства, в частност 1 бр. декларация по чл.188 от ЗДвП, се установява, че жалбоподателката е попълнила тази декларация на 23.03.2011 год., като обстоятелството, че именно жалбоподателката, а не друго лице е управлявало л.а. със превишена скорост е станало известно на актосъставителят едва на 23.03.2011 год. Именно от тази дата започва да тече и предвидения в закона 3 месечен срок за съставянето на АУАН, който срок в случая с оглед на обстоятелството, че АУАН е съставен на 20.04.2011 г. е спазен от актосъставителят. Видно е от приложената по делото призовка, жалбаподателката е била поканена за съставянето на АУАН и след като не се е явила правилно акта е бил съставен в нейно отсъствие, като е спазена процедурата по връчването му. С оглед на гореизложеното направените с жалбата възражения се явяват неоснователни.
По т.2 от обжалваното НП.
Съдът
като съобрази обстоятелството, че съгласно съобразената с чл. 6 /1/ от
Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи /ЕКПЧ/ практика на
съдилищата, следва да се преценява всяко
ограничение на правото на достъп до съд, каквото безспорно се явява чл.189,
ал.13 от ЗДвП, с оглед изискването на Конвенцията за предоставяне на право на
справедлив съдебен процес на всяко лице при определянето на неговите граждански
права и задължения или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение
срещу него. Както и като взе предвид, че съобразно чл.120, ал.1 от Конституцията на Р България, съдът осъществява контрол за законност на актовете
и действията на административните органи, а съгласно чл.5 ал.4 от КРБ
международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и
влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната.
Както и като съобрази, че те имат предимство пред тези норми на вътрешното
законодателство, които им противоречат, и с оглед предвиденото в разпоредбата
на чл. 5 ал.2 от КРБ непосредствено действие на разпоредбите на Конституцията и
факта, че ЕКПЧ е ратифицирана със закон, приет от НС на 31 юли
Съгласно разпоредбата на чл.150а, ал.1 от ЗДвП „За да управлява моторно
превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно
средство.”. Съгласно разпоредбата на чл.185 от ЗДвП „За нарушение на този закон и на издадените
въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание,
виновните се наказват с глоба до 20 лв.”. От приетото и вложено като
доказателство по делото писмо с рег. №3663/28.05.2012 год. на Сектор ПП при ОД
на МВР гр. Шумен, се установява, че към 23.06.2010 год. жалбоподателката С. не
е притежавала валидно СУ на МПС. В този смисъл настоящата инстанция намира, че
е налице доказано нарушение от обективна и субективна страна, което обаче
неправилно е квалифицирано от административнонаказващия орган като такова по
чл.185, пр.1 от ЗДвП, с което е допуснато нарушение на чл.57, ал.1, т.7 от ЗАНН. Допуснато от административно наказващия
орган нарушение, е от категорията на особено съществените нарушения, тъй като е
довело до нарушения на императивни разпоредби на ЗАНН.
Настоящият състав намира, че деянието извършено от жалбоподателката е съставомерно по чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, тъй като именно тази разпоредба предвижда налагане на глоба на лице, което не притежава валидно СУ на МПС.
Настоящата състав намира, че няма възможност да преквалифицира деянието, тъй като са различни признаците от състава на нарушението, по което е била санкционирана жалбоподателката и това, по което е следвало да бъде санкционирана /срв. чл.185, пр.1 от ЗДвП от една страна и чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП от друга/. Съдът е обвързан от изложената в наказателното постановление квалификация и при контрола за законосъобразност следва да извърши проверка само дали тя е приложена правилно, а не да установява други факти и да дава друга правна квалификация. Освен това, по този начин се лишава наказаното лице от защитата срещу новата квалификация на деянието му. Ето защо, съдът не може да извършва преквалификация, когато са налице нови или различни признаци, а при констатирана незаконосъобразност на изложената в наказателното постановление правна квалификация, той следва са отмени наказателното постановление.
Съдът намира, че е неоснователно направеното с жалбата възражение, че актосъставителят и АНО не са имали материална и териториална компетентност. По делото са приети и вложени като доказателства: Заповед № Із-1687/02.07.2010 год. на Министъра на МВР и 2 броя удостоверения издадени от Директора на ОД на МВР Ловеч, от които се установява материалната и териториална компетентност на Николай Васков Недялков, заемащ длъжността Началник на сектор ПП при ОД на МВР Ловеч и В.С.В. – мл. автоконтрольор в сектор ПП при ОД на МВР Ловеч.
С оглед на гореизложеното, съдът счита, че обжалваното Наказателно постановление в частта по т.1 следва да се отмени в частта, в която на жалбоподателката е наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца” и на основание Наредба №І-1959 на МВР са й отнети общо 10 контролни точки по чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП, и се потвърди в частта, в която на жалбоподателката е наложено наказание глоба в размер на 150.00 лева.
Предвид на изложените съображения, съдът намира, че обжалваното Наказателно постановление в частта по т.2 следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.
При този изход на процеса въпроса за разноските не следва да се обсъжда, тъй като такива не
са претендирани.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №4997/11/29.06.2011 год. на Николай
Васков Недялков, ВНД Началник на сектор ПП при ОДМВР гр. Ловеч, упълномощен с МЗ № Із – 1687 от 02.08.2010 год., В ЧАСТТА, в която са наложени на С.Н.С.,***,
на основание чл.53 от ЗАНН и чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП - наказание „Лишаване от право да управлява МПС
за 2 месеца”; на основание чл.185, пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на 20.00 лева,
и на основание Наредба № І-1959 на МВР са й отнети общо 10 контролни точки по
чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП и на чл.150а,
ал.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №4997/11/29.06.2011 год. на Николай
Васков Недялков, ВНД Началник на сектор ПП при ОДМВР гр. Ловеч, упълномощен с МЗ № Із – 1687 от 02.08.2010 год., В ЧАСТТА, в която е наложено на С.Н.С.,***,
на основание чл.53 от ЗАНН и чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП, наказание „Глоба в размер на 150.00 лева”
за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП,
като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд по реда на ЗВАС, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: