№ 51266
гр. София, 17.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20241110160741 по описа за 2024 година
Съдът намира, че делото му е подсъдно и исковата молба е съобразена с разпоредбите
на чл. 127 и чл. 128 ГПК, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, след като съобрази чл.
140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК във връзка с чл. 146 ГПК, то ищецът е пропуснал
да изложи твърдения, защо счита договорът за кредит за нищожен, поради което и
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ производството по делото.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от определението
изрично да изложи фактически твърдения, защо счита, че договорът за кредит, на
основание чл.22 във връзка с чл.11,ал.1,т.10 ЗПК, евентуално – на основание чл.26,ал.1 ЗЗД
във връзка с чл.22 във връзка с чл.11 и 19 ЗПК, като УКАЗВА на ищеца, че при
неизпълнение на указанията, исковата молба ще бъде върната.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД.
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищецът Г. Ю. А. твърди, че на 20.6.2022г. сключил с ответника Изи Асет
Мениджмънт АД договор за заем, по силата на който да му се отпусне сумата 450лева
главница, като съгласно чл.4 от договора за заем, се предвиждало обезпечение; като се
твърди, че на датата на сключване на договора за кредит, ищецът и кредитора сключили
договор за предоставяне на гаранция 4515751, по силата на който, Фератум България
ЕООД е поело задължението да обезпечава вземанията на кредитора към ищеца. Сочи се, че
в договора за поръчителство било предвидено заплащане на възнаграждение от 139,20 лева,
разсрочена за плащане заедно с месечната вноска по кредита. Твърди се, че съгласно
договора за поръчителство, ищецът е следвало да плаща възнаграждение на поръчителя чрез
кредитора си, който бил съгласно договора упълномощено лице да събира сумите от името
1
на поръчителя.
Оспорва се като недействителен договорът за кредит, на основание чл.22 във връзка
с чл.11,ал.1,т.10 ЗПК, евентуално – на основание чл.26,ал.1 ЗЗД във връзка с чл.22 във връзка
с чл.11 и 19 ЗПК. Предявяват се: установителен иск за признаване нищожността на договора
за кредит, осъдителен иск за връщане на сумата 1 лев / частичен от претенцията 22,80 лева/,
която се твърди, че е платена сума по ДПК.
Ответното дружество, в срока за отговор, оспорва редовността на исковата молба, с
довод, че адвокатът няма пълномощно да подписва исковата молба, няма представен договор
за правна помощ /на стр.4 е представено пълномощно на адв.М. да представлява ищеца,
включително пред съд, като приложими са разпоредбите на ГПК за процесуалното
представителство/, липсва документ за ДТ / с разпореждане, СРС даде указания за внасянето
й, като от постъпила на 24.10.2024г. справка от счетоводството на СРС е видно, че сумата е
постъпила/,. Доводите на ответника за представените доказателства, касаят доказването, а не
допустимостта на иска. Навежда се довод, че ищецът няма интерес от установителен иск,
защото има осъдителна претенция, който е неоснователен, защото установителният иск не
защитава правата на ищеца в цялост, при разпоредбата на чл.23 ЗПК/
По съществото на спора, сочи, че счита договорът за кредит за действителен, при
спазени разпоредби на ЗПК, като се счита, че надвишаването на 5 пъти законната лихва не
води до недействителност на целия договор, покриват се изискванията на ЗПК, като същите
са посочени коректно.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявени са обективно съединени: установителен иск с правно основание
чл.124,ал.1 ГПК чл.22 във връзка с чл.11,ал.1,т.10 ЗПК, евентуално – на основание чл.26,ал.1
ЗЗД във връзка с чл.22 във връзка с чл.11 и 19 ЗПК, съединен с осъдителен иск с правно
основание чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД.
ІІІ.Доказателствена тежест.
УКАЗВА на ищеца, че носи тежестта да докаже твърдението си за сключен договор за
кредит и договор за поръчителство, твърдението си, че е заплатил на ответника сумата,
твърдението, че по силата на договора за поръчителство, ответникът е упълномощен да
получава суми от потребителя, за възнаграждение на поръчителя като
УКАЗВА на ответното дружество, че носи тежестта да докаже правопогасяващите си
възражения.
ІV. Безспорни факти.
Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване: Безспорно е, че на 20.6.2022г.
ищецът сключил с ответника Изи Асет Мениджмънт АД договор за заем, по силата на
който да му се отпусне сумата 450лева главница, като съгласно чл.4 от договора за заем, се
предвиждало обезпечение; че на датата на сключване на договора за кредит, ищецът и
кредиторът сключили договор за предоставяне на гаранция 4515751, по силата на който,
2
Фератум България ЕООД е поело задължението да обезпечава вземанията на кредитора
към ищеца, че в договора за поръчителство било предвидено заплащане на възнаграждение
от 139,20 лева, разсрочена за плащане заедно с месечната вноска по кредита, че съгласно
договора за поръчителство, ищецът е следвало да плаща възнаграждение на поръчителя чрез
кредитора си, който бил съгласно договора упълномощено лице да събира сумите от името
на поръчителя, както и безспорно е твърдението на ищеца, че в срока на договора, ищецът е
заплатил на ответника сумата 472,80 лева, от които 450 лева главница и 22,80 лева –
възнаградителна лихва.
. VІ. По доказателствените искания на страните.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора документи като писмени
доказателства.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок да посочи относимостта на представеното,
без заверка на влязло в сила, решение на СРС, по дело № 65852/2022г., предвид липсата на
вписване в него, че ответникът е участвал в производството.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл.190 ГПКи ССЕ - в първата си
част, се сочи за неотносим, а във втората – за безспорен факт.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им указва,
че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за
страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в
по[1]кратки срокове.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази
становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно
заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК, на страните да се връчи препис от
настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат
да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото
съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.2.2025 г. от
9,50ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3