Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 26,
том V, стр. 27
гр. Добрич, 05.05.2015 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, І-ви състав, в
публичното заседание на шести април през две хиляди и петнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТАНИМИР АНГЕЛОВ
При участието на секретаря: ***
Разгледа докладваното от РАЙОННИЯ
СЪДИЯ гр. дело № 2840/2014 г. по описа на Добричкия районен съд, и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по реда на чл. 422 и чл. 415 от ГПК. Видно от приложеното ч. гр.
дело № 5414/2011 г. Добричкият районен съд със заповед № 544/07.11.2011 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК е
разпоредил длъжникът *** с ЕГН *** *** да заплати на кредитора ***, вписано в ***,
въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК във вр. чл. 60, ал. 2 от ЗКИ –
извлечение от счетоводни книги изх. № 933 от 04.11.2011 г. по договор за кредит
№ 13/18306189 от 09.11.2007 г., следните суми: 1 500 лева, представляваща
неизплатена главница, ведно със законните лихви от 07.11.2011 г. до
окончателното й изплащане; 524,41 лева, представляваща договорна лихва върху
главницата по кредита за периода от 06.05.2010 г. до 04.11.2011 г.; 100,38
лева, представляваща наказателна лихва за периода от 06.05.2010 г. до
04.11.2011 г.; 42,50 лева, представляваща внесена държавна такса; 203,74 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 414, ал. 1 от ГПК
длъжникът е възразил писмено срещу издадената заповед за изпълнение по реда на
чл. 417 от ГПК. Предвид това и на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК с
разпореждане от 01.08.2014 г. Съдът е указал на заявителя, че може да предяви
искове относно вземанията си в едномесечен срок, като довнесе пълния режим на
дължимата държавната такса /след приспадне на тази внесена по ч. гр. дело №
5414/2014 г./.
В изпълнение на посочените
указания ***, в качеството му на цесионер по сключен с *** договор за цесия, с
предмет процесното вземане, е завело искова молба /предмет на настоящото гр.
дело № 2840/2014 г./ срещу длъжника искове за установяване съществуване на
вземането му относно посочените по-горе суми.
Според изложените в исковата
молба твърдения, поддържани и в съдебно заседание от упълномощения юрисконсулт,
между *** и *** на 09.11.2007 г. е сключен, при действие на Общи условия,
Договор за издаване и обслужване на стокова карта на ***. По силата на този
договор страните са постигнали съгласие *** (наричана по-долу „***”) да
предостави на ответника стокова карта *** по съответната разплащателна сметка,
като предоставя на клиента С. стоков кредит в размер на 1 500 лв. Една
част от посочената сума ответникът ползвал за закупуване на стоки от „***”, а
друга е получена в брой, чрез операции с пост-терминално устройство.
След като длъжникът не изпълнил
задълженията си по договора да заплаща в срок уговорените по размер
възнаградителна лихва и такси по договора кредиторът инициирал производство по
реда на чл. 417 от ГПК, като пред Добричкия районен съд било образувано ч. гр.
дело № 5414/2011 г. След като се снабдила с изпълнителен лист *** образувала
изпълнително дело за процесните суми, с оглед тяхното принудително събиране.
Предвид депозираното в срока по чл. 414, ал. 1 от ГПК възражение от страна на
длъжника за кредиторът се породил правен интерес от търсената искова защита, с
оглед установяване, със сила на присъдено нещо, наличието на задължение от
страна на ответника спрямо кредитора.
След снабдяването си с
изпълнителен лист за посоченото вземане на 22.11.2012 г. *** прехвърлила на
ищеца, по силата на Договор за покупко-продажба на вземания” вземането си срещу
***. Предвид това ***, в качеството си на цесионер и легитимен кредитор на
процесното вземане, е предявило искова молба, предмет на разглеждане по
настоящото дело.
В срока по чл. 131 от ГПК *** е депозирал писмен отговор на
исковата молба, според който предявеният иск е неоснователен и недоказан. Сочи
се, че ответникът не е сключвал с *** договор за издаване и обслужване на
стокова карта, респ., че не е ползвал такава. В условията на евентуалност, ако
се приеме, че *** е страна по обсъждания договор, последният твърди, че не е
уведомен за сключения договор за цесия между *** и ***. Оспорва се също така и
обстоятелството, че е извършено надлежно уведомяване на длъжника за обявяването
на вземането, предмет на обсъждания договор за кредит, за предсрочно изискуемо.
*** оспорва авторството на положения под договор за издаване и обслужване на
стокова карта на *** от 09.11.2007 г. Ответникът отрича да е уведомен за обявяването
на вземането по процесния договор за предсрочно изискуемо било от *** или от
ищеца. На следващо място С. сочи, че вземането на ищеца е погасено по давност.
Предвид изложеното ответникът настоява предявените искове като неоснователни и
недоказани да бъдат отхвърлени, а негова полза да бъдат присъдените сторените
съдебно-деловодни разноски.
Добричкият районен съд, като прецени доказателствата по
делото и доводите на страните на основание чл. 235 от ГПК, приема за установено
от фактическа страна следното:
Видно от представения към
исковата молба, сключения на 09.11.2007 г., при действие на Общи условия,
Договор за издаване и обслужване на стокова карта на ***, между ***, от една
страна като кредитор, и ***, от друга като клиент, е възникнало облигационно
отношение по договор за стоков кредит с предмет – сумата от 1 500 лв.
/хиляда и петстотин лева/. Съдът приема, че ответникът е станал страна по посочения
договор, предвид заключението на вещото лице *** по допусната и назначена
съдбено-графическа експертиза, според което изследваният подпис в графа
„Клиент” по договора е положен от ***. По силата на този договор страните са
постигнали съгласие *** (наричана по-долу „***”) да предостави на ответника
стокова карта *** по съответната разплащателна сметка, като предоставя на клиента
С. стоков кредит в размер на 1 500 лв. Според чл. 1, ал. 3 от Договора
посоченият кредит може да се ползва за срок от 96 месеца, за времето от
09.11.2007 г. до 09.11.2015 г. Една част от посочената сума ответникът ползвал
за закупуване на стоки от „***”, а друга е получена в брой, чрез операции с
пост-терминално устройство.
По искане на ищеца, с оглед установяване фактическата
обстановка по делото е допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза,
вещото лице, по която *** дава следното
заключение: По силата на сключения между *** и *** договор ответникът е получил
възможност да извършва операции с получената от *** стокова карта до размера на
достъпната наличност по нарочната разплащателна сметка № ***, открита при ***,
от 1 500 лв. Вещото лице докладва, че към 21.01.2008 г. са били усвоени
средствата по разрешения кредит в посочения по-горе размер, като на 09.11.2007
г. е извършено плащане в „***” в размер на 346,78 лв. След това ответникът
изтеглил на пост-терминално устройство в брой сумата от 1 090 лв.
Установено е от г-жа ***, че по договора служебно са платени лихви в размер на
625,52 лв., такси в размер на 119 лв., като са внесени и суми за погасяване на
кредита в размер на 609 лв. Според експерта последното плащане от длъжника по
договора е от 19.12.2009 г., поради което на 06.03.2010 г. кредитът е
прехвърлен в неразрешен стоков овърдрафт, като именно от тази дата в.л. счита,
че настъпила предсрочната изискуемост на задължението. Съгласно чл. 29.1 от
Общите условия по договор за предоставяне на стоков кредит чрез банкова карта
предстрочната изискуемост на задължението е поставена в зависимост от липсата
на погасяване от страна на клиента на три последователни месеца на дължимите
суми за лихва, считано от последната падежна дата, на която са били погасени
такива суми. В обсъжданата хипотеза не са били платени лихвите на 05.01.2010
г., на 05.02.2010 г. и на 05.03.2010 г. Според заключението на вещото лице,
което Съдът счита, че следва да бъде кредитирано, тъй като е обективно и
професионално изготвено, към датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист – 07.11.2011 г. е в общ
размер от 2 124,79 лв., от която: 1 500 лева, представляваща неизплатена
главница; 524,41 лева, представляваща договорна лихва върху главницата по
кредита за периода от 06.05.2010 г. до 04.11.2011 г.; 110,38 лева,
представляваща наказателна лихва за периода от 06.05.2010 г. до 04.11.2011 г. В
резюмето на своето заключението *** е категорична, че ответникът е ползвал
целия отпуснат му от *** кредитен лимит от 1 500 лв. В този смисъл от
данните по делото не може да се обоснове стабилен доказателствен извод относно
наличието на релевантния за делото факт, а именно, че оспорените от ответника
суми са недължими.
По отношение на спорния въпрос
дали ищцовото дружество се легитимира като носител на прцесното вземане по
силата на подписан между него и *** на 22.11.2012 г. договор за прехвърляне на
вземания /цесия/, сред които вземания е и настоящото.
Договорът за цесия е двустранен,
възмезден, консенсуален, неформален /освен в предвидените от закона случаи/, с
вещно-облигаторно действие. Същият е каузален, т.е. неговата валидност зависи
от наличността на правно основание – цесията е нищожна, ако й липсва правно
основание или ако основанието й е противно на закона, или ако е сключена в
заобикаляне на закона /чл. 26 от ЗЗД/. Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4
от ЗЗД прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от
деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.
В обсъждания случай спорно е по
делото дали е спазено изискването на цитираната норма. Ищецът настоява, че е изрично
упълномощен от страна на цедента да извършва действия по уведомяване на
отделните длъжници, носители на задълженията, предмет на договора за цесия, за
сключения договор за цесия. В тази насока по делото е представено пълномощно,
по силата на което *** и ***, в качеството им на изпълнителни директори на ***,
упълномощават ***, в качеството й на управител на ***, да уведоми от името на ***
всички длъжници (кредитополучатели, съдлъжници и поръчители) по вземания по
кредити по портфейли на ***, които *** е цедирила (прехвърлила) с Договор за
покупко-продажба на вземания (цесия), сключен между упълномощителя и
пълномощника на 22.11.2012 г. В изпълнение на правата и задълженията си по упълномощителната
сделка ищецът е изпратил до ответника писмо (л. 62-ри от делото), с което го
уведомява за сключения между *** и *** (не се спори по делото, че *** и *** са
един и същи правен субект, който в хода на времето е променил
правоно-организационната си форма) договор за цесия от 22.11.2012 г. кредитор
на вземането на *** към ответника е ищцовото дружество. Посоченото писмо е
изпратено до ответника на посочения от него адрес: ***, като адресирано до ***.
Макар последният да оспорва, че подписът срещу „получател” в известието за
доставяне е негов, Съдът приема, че в случая е налице валидно уведомяване на
длъжника за извършеното прехвърляне на задължението му към *** в полза на
ищцовото дружество. Основание за този извод се съдържа изискването спрямо
ответника добросъвестно да упражнява правата си по договора. След като същият е
посочил пред кредитора своя адрес за кореспонденция с кредитора, който адрес
съвпада с постоянният и настоящ адрес на ответника, то ангажимент на последният
е да осигури възможност за получаване на книжа, съобщения и пр. на този адрес.
В случай известието за доставяне на писмото, с което е съобщено за извършеното
прехвърля от страна на цедента в полза на цесионера на вземането спрямо
ответника, е получено от лице, открито от връчителя на същия адрес. Ако това
лице не е информирало ответника за процесното писмо, то това е въпрос, касаещ
отношенията между тях и не засяга интересите на кредитора.
Съобразно изложеното следва да се
приеме, че ищецът е активно легитимиран, в качеството на кредитор по процесното
вземане, да претендира установяването на права по издадената в полза на ***
заповед за изпълнение срещу ***.
От събраните по делото доказателства се налагат следните
фактически и правни изводи:
Предявени по реда на чл. 415 от ГПК са искове относно вземанията, предмет на заповед за изпълнение, издадена на
основание чл. 410 от ГПК. С иска по чл. 415 от ГПК се цели да се получи сила на
присъдено нещо относно вземането, оспорено от длъжника по законоустановения
ред, което от своя страна лишава кредитора от възможността да се снабди с
изпълнителен лист. При евентуално уважително решение по предявения
установителен иск и неговото влизане в законна сила, издадената заповед за
изпълнение на парично задължение ще влезе в сила и заедно с решението ще
съставлява годно изпълнително основание за издаване на изпълнителен лист.
Съгласно нормата на чл. 4 от
Закон за потребителския кредит /отм. ДВ, бр. 18 от 2010г., но действал към
момента на сключване на процесния договор/ договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, отсрочено или разсрочено
плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, съгласно
чл.6, ал.2 от ЗПК /отм./ договорът за потребителски кредит се сключва в писмена
форма. За да е действителен, този договор следва да отговаря на изискванията на
чл.14, ал.1 от ЗПК /отм./.
Установената фактическа
обстановка дава основание на съда да приеме, че изтъкнатите от ответника
възражения по чл. 414 от ГПК нямат характера на правоизключващи,
правоунищожаващи, правопогасяващи, правоотлагащи такива, които биха могли
успешно да се противопоставят на вземането на кредитора. В този смисъл
предявените установителни искове са основателни и доказани. Доказателствата по
делото са в насока, че плащане на процесните суми не е извършено, поради което
следва да бъде признато за установено, че ответникът дължи в полза на ищеца сумите
от 1 500 лева, представляваща неизплатена главница; 524,41 лева, представляваща
договорна лихва върху главницата по кредита за периода от 06.05.2010 г. до
04.11.2011 г.; 100,38 лева, представляваща наказателна лихва за периода от
06.05.2010 г. до 04.11.2011 г.
Предвид резултата по предявените
искове следва да се разгледа предявеното в отговора на исковата молба от
ответника, в условията на евентуалност, възражение за изтекла погасителна
давност. Доводите, които си поддържат в тази насока са, че са изминали повече
от пет години, считано от датата на дължимостта на спорните суми.
Погасителната давност може да се
определи като бездействие на носителя на едно гражданско право да го упражни
или да поиска принудителното му изпълнение през определен от закона срок, което
води до погасяване на искането за принудително осъществяване. Или,
погасителната давност е юридически факт с погасителни последици. Съдържанието
на този юридически факт е определено квалифицирано поведение на гражданин или юридическо лице, носител на субективно
гражданско право, бездействие да упражни
това право или да поиска от съда или от съдебните изпълнители принудителното му
осъществяване. Такова бездействие, продължило до изтичането на определен период
от време, представлява осъществяване на фактическия състав, който поражда
действието на изтекла погасителна давност. Погасителната давност не заличава
самото съществуване на субективните граждански права, а погасява само искането
за тяхното принудително осъществяване. Затова искът поради изтичане на
давността за принудителното осъществяване на претенцията ще бъде неоснователен,
а не недопустим. В този смисъл погасителната давност е период от време,
определен по продължителност от закона, през течение на който, ако носителят на
едно субективно право не го упражнява, това право се погасява. Действието на
погасителната давност е такова, че вследствие на волеизявлението на длъжника се
погасява правото на иск или правото на принудително изпълнение и втори път
правото на иск не може да бъде упражнено.
Съгласно разпоредбата на чл. 110
от ЗЗД с изтичането на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за
които законът не предвижда друг срок. В обсъжданата хипотеза предсрочната
изискуемост на задължението е настъпила на 06.03.2010 г. (съобразно заключението
на вещото лице, което настоящият състав изцяло споделя).
Видно от приложеното към
настоящото дело ч. гр. дело № 5414/2011 г. заявлението, по което е образувано
това дело, е входирано в канцеларията на Добричкия районен съд на 07.11.2011
г., т.е. към този момент установеният от закона давностен срок не е бил
изтекъл, поради което не може да се приеме, че вземането на кредитора към
длъжника е изсрочено по давност. Предявените установителни иск по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 от ГПК са основателни и доказани и следва да бъде уважени.
Съответно, при така постановения
резултат, и основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на сторените от
него съдебно-деловодни разноски по настоящото делото, а именно на сумата от 1
084,97 лв. /хиляда осемдесет и четири лева и деветдесет и седем стотинки/.
По отношение на
съдебно-деловодните разноски, дължими по заповедното производство, същите
възлизат на 246,24 лв. /двеста четиридесет и шест лева и двадесет и четири
стотинки/, от която: 42,50 лв., представляващи внесена държавна такса, и 203,74
лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.
С оглед изложените съображения,
Добричкият районен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415 от ГПК, че *** с ЕГН *** *** ДЪЛЖИ
по издадената от Добричкия районен съд по ч. гр. дело № 5414/2011 г. Заповед №
544/07.11.2011 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 от ГПК, въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК във вр. чл. 60,
ал. 2 от ЗКИ – извлечение от счетоводни книги изх. № 933 от 04.11.2011 г. по Договор
за кредит № 13/18306189 от 09.11.2007 г., в полза на ***, представлявано от
изпълнителния директор ***, в качеството му на цесионер по сключен с *** на
22.11.2012 г. Договор за цесия, следните суми: 1) 1 500 лв. /хиляда и петстотин лева/, представляваща неизплатена
главница, ведно със законните лихви от 07.11.2011 г. до окончателното й
изплащане; 2) 524,41 лв. /петстотин
двадесет и четири лева и четиридесет и една стотинки/, представляваща договорна
лихва върху главницата по кредита за периода от 06.05.2010 г. до 04.11.2011 г.;
3) 100,38 лв. /сто лева и тридесет и
осем стотинки/, представляваща наказателна лихва за периода от 06.05.2010 г. до
04.11.2011 г., вземането, по които суми е цедирано с посочения по-горе договор.
ОСЪЖДА *** с ЕГН *** *** ДА заплати
на ***, представлявано от изпълнителния директор ***, сумите от: 1
084,97 лв. /хиляда осемдесет и четири лева и деветдесет и седем стотинки/, представляващи
сторените по настоящото дело съдебни разноски; 246,24 лв. /двеста четиридесет и шест лева и двадесет и четири
стотинки/, представляващи сторените по ч. гр. дело № 5414/2011 г. по описа на
Добричкия районен съд съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: