№ 89
гр. Смолян, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на трети февруари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Райна Русева
при участието на секретаря Татяна Кишанова
като разгледа докладваното от Райна Русева Гражданско дело №
20225440100799 по описа за 2022 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото са предявените искове от ищеца С. Г. Б. срещу ответника „*“ ЕООД с
правното основанние на чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД за осъждане на ответника „*"
ЕООД, ЕИК*, със седалище и адрес на управление: *, да заплати на С. Г. Б., ЕГН
**********, с адрес град Смолян, * ап.21, област Смолян, сумата от 1 191,56 лева,
представляваща недължимо платени лихва и възнаграждения за допълнителни услуги по
Договор за потребителски кредит * № *, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на предявяване на иска в съдао 18.08.2022г. до окончателното й изплащане.
Твърденията на ищеца са, че през месец август 2019 година сключил Договор за
потребителски кредит * № * с ответното дружество, по силата на който от кредитора „*"
ЕООД, ЕИК *, му бил предостави заем в размер на 800,00 (осемстотин) лева. Отношенията
на страните попадат под правната регламентация на Закона за потребителския кредит (в
сила от 23.07.2014 г. и намиращ приложение към процесния. Условие за неговата
действителност е писмената форма - чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Съгласно чл.22 от ЗПК когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1-9,
договорът за потребителски кредит е недействителен. На основание чл.19 ал.4 от ЗПК
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. В договора за кредит № * е посочен Годишен
процент на разходите (ГПР), който не отговаря на действителния такъв, тъй като при
изчисляването му не са взети предвид разходите на кредитополучателя за т.на.
1
„допълнителни услуги". Съгласно чл.19 ал.5-6 от ЗПК клаузи в договор, надвишаващи
определените по ал. 4, се считат за нищожни, а при плащания по договори, съдържащи
клаузи, които са обявени за нищожни по ал. 5, надвзетите средства над прага по ал. 4 се
удържат при последващи плащания по кредита.
Допуснато е нарушение на разпоредбите на чл. 11, т. 9 и т.10 от ЗПК и заобикаляне на
императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, доколкото уговореното възнаграждение от
процесния договор за кредит за пакета от допълнителни услуги съставлява скрит добавък
към възнаградителната лихва и като такова следва да бъде включено в годишния процент на
разходите, съгласно чл.19, ал. 1 от ЗПК. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, като в ал. 4 е
посочен неговият максимално допустим размер - пет пъти размера на законната лихва. В
параграф 1 на ДР на ЗПК е дадена легална дефиниция на понятието „общ разход по кредита
за потребителя" - това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси
и възнаграждения за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователни премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. Включените в т.
нар. „Пакет от допълнителни услуги" по своята същност представляват действия,
обслужващи усвояването и управлението на кредита и не съставляват допълнителни услуги
по смисъла на чл.10а, ал.1 от ЗПК. Допълнителни са тези услуги, които нямат пряко
отношение към насрещните задължения на страните по договора, тоест по предоставяне на
паричната сума и нейното връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва на падежа.
С пакета от допълнителни услуги се въвеждат допълнителни разходи, в резултат на които
общият разход по кредита за потребителя и съответно годишния процент на разходите
реално надхвърля 50,00 % и възлиза на над 200,00 %. Така размерът на ГПР се явява по-
голям от законово допустимия петкратен размер на законната лихва - 50 %, определен в чл.
19, ал. 4 от ЗПК. На практика с уговореното възнаграждение за пакета от допълнителни
услуги се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал. 4 от ЗПК, тъй като то не съставлява плащане
на допълнителна услуга, а прикрит разход по кредита, с който се надхвърля допустимия
размер на разходите по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза от
договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията
на закона е нищожна.
Според нормата на чл. 22 от ЗПК, която е приложима за процесното договорно
правоотношение, когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то
договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно
изброените норми са и тези по чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК - за определяне на
възнаградителна лихва и годишния процент на разходите. Предвид това и след като
2
коментираните клаузи на процесния договор за кредит като нищожни не пораждат правно
действие, то договорът за кредит се явява недействителен на основание чл. 22 във вр. чл. 11,
ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК във вр. чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Съгласно чл. 23 от ЗПК когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност по кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита. Липсата на
всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.22
ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото сключване.
Имайки предвид последиците й, съгласно чл. 23 ЗПК, потребителят - ищецът по
настоящото дело, би следвало да дължи връщане само на чистата стойност по кредита, но не
и лихви или други разходи. Извършените от ищеца С. Г. Б. плащания по кредита следва да
се отнесат към погасяване само на действително възникналите задължения за връщане на
усвоената сума.
В изпълнение на Договор за потребителски кредит * № * ищецът е заплатил по сметка на
ответника сумата от 1991,56 лева. Поради недействителността на договора за заем за него е
възникнало задължение за връщане само на чистата сума, която е получил по него - 800,00
лева, а не на лихви и други разходи. Следователно, разликата между заплатената сума от
1991,56 лева до дължимата от 800,00 лева в размер на 1191,56 лева е платена при начална
липса на основание и като недължима подлежи на връщане от ответника на основание
чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД.
Ищецът С. Г. Б., редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Исковете се
поддържат от процесуалния му представител адв.*.
За ответника “*“ ЕООД, редовно призовано, не се явява предсткавител в съдебно
заседание. Исковете се оспорпват с писмена молба, внесена чрез юриск.*.
С внесения в срока по ГПК отговор от ответника С постъпилия в срока по ГПК отговор от
ответника исковете се оспорват. Не се спори за наличието на договорното правоотношение
по силата на сключения между тях договор за кредит 29.07.2019 г. Оспорва се посоченото от
ищеца в исковата му молба, че възнаграждението по предоставения пакет „допълнителни
услуги“ е следвало да бъде включен в размера на ГПР, а с невключването му се заобикаля
разпоредбата на чл. 19, ал.4 от ЗПК, както и че по този начин не са спазени разпоредбите на
чл. 11, ал.1, т. 9 и т. 10 от ЗПК и че, договора е недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК. След
като ищецът изрично е заявил желание да ползва допълнителни услуги още с подаденото до
кредитора искате за предоставяне на потребителския кредит се е съгласил да заплати и
уговореното в договора възнаграждение за същите тези услуги. Допълнителните услуги
„фаст“ и „флекси“ услуги предоставени на ищеца съгласно договора за кредит
представляват услуга предлагана само от конкретния кредитор и уговореното в договора
възнаграждение за тях не следва да се включва в ГПР, именно защото би въвело в
заблуждение потребителя относно разхода по кредита.
Неоснователни са твърденията, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал.4
ЗПК, както и че невключване на възнаграждението за допълнителни услуги води до
3
нарушение на разпоредбите на чл. 11, ал.1, т. 9 и т. 10 от ЗПК. В обхвата на общите разходи
по кредита, които следва да се отчетат при формирането на ГПР, попадат разходи за
допълнителни услуги, но само в случаите, когато получаването на такива допълнителни
услуги е задължително условие за сключването на договора за кредит, какъвто настоящия
случай не е. Неоснователни са твърденията в исковата молба, че невключването на
възнаграждението за допълнителни услуги в размера води до нарушаване на разпоредбите
на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК. Според ответната страна процесното кредитно
правоотношение отговаря на формалното изискване за действителност, установени в ЗПК,
поради което твърденията на ищеца, че целия договор за потребителски кредит е
недействителен, са неправилни и необосновани.
Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба, отговора, становището в съдебно
заседание, писменото становище, и като обсъди събраните по делото писмени
доказателства, заключението по назначената съдебно- счетоводна експертиза, намира
предявения иск за ОСНОВАТЕЛЕН по следните съображения:
Безспорно е, че между страните * ЕООД – заемодател и С. Г. Б.[1]заемател е бил сключен
договор за потребителски кредит Стандарт №* от 29.07.2019г., с който е предоставен кредит
в размер на 800 лева, със срок 24 месеца, с размер на погасителната вноска 49,38 лева , ГПР
48,44 %, ГПР 41,00%, лихвен процент на ден 0,11 %. Дължимата сума по кредита е в размер
на 1185,25 лева.
Според чл.VI от договора за потребителски кредит клиентът изрично е поискал да закупи
допълнителна незадължителна усрлуга, като е уговорено възнаграждение за закупена
услуга „Фаст“ в размер на 240,00 лева и „Флекси“- 496,00 лева. Размерът на вноската по
зокупената допълнителна услуга е 30,67 лева и е дължима заедно с месечната погасителна
вноска по кредита, разсрочва се със срока на ДПК на равни месечни вноски е се добавя към
месечните вноски за погасяване на кредита.
Видно от представеното заверено копие от извлечение по сметка към договор за
потребителски кредит №*, клииент С. Г. Б. към дата 11.08.2021г. общата платена сума по
договора по ДПК №* е в размер на 1 991,56 лева.
Според заключението по назначената съдебно- счетоводна експертиза по договора за
потребителски кредит №* ищецът е заплатил общо сумата в размер на 1 991,76 лева.
Погашенията по кредата по пера са , както следва: за главница- 800,00 лева, за лихва по
погаситерлен план- 385,25 рлева, , лихва по просрочени вноски- 20,51 лева, за такси за
събиране на проср.задължения – 50,00 лева, за допълнителни услуги- 736,00 лева. ГПР за
потребителския кредит , изчислен при размер на кредита от 800,00 лева , без размера на
вноските за допхълнитерлни услуги е 49,64%.а с месечните вноски за допълнителни услуги е
170,18%.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът намира, че исковете следва да се
уважат.
Между страните няма спор относно вида и съдържанието на договорното
4
правоотношение по договора за крпедит. Няма спор и относно изплатената от ищецаобща
сума по договора за кредит- 1 991,76 лева.
Процесният договор за кредит попада в обхвата на ЗПК, поради което са приложими
императивните разпоредби на този закон. В разпоредбата на чл. 11, ал. 1 ЗПК е указано
съдържанието на договора за кредит. Според чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията
на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията на чл. 11, ал. 1
от закона, касаещи съдържанието на договора, са императивни и нарушаването им прави
договора недействителен. Според чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК договорът следва да съдържа
лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен
процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат
различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени
проценти /т.9/ и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин /т.10/.
Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна.
Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита-
чл.23 от ЗПК.
Съдът намира, че с уговорката, която предвижда потребителят да заплати
възнаграждения за закупени допълнителни пакети от услуги "Фаст" и "Флекси", кредиторът
цели да си набави допълнителни плащания извън предвидените в закона, поради което
същата се явява нищожна поради противоречие с императивни законови разпоредби.
В разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК се съдържа забрана кредиторът да иска
заплащането на такси и комисионни за действия, които са свързани с усвояване и
управление на кредита, а съдът намира, че допълнителните услуги, които са посочени в
процесния договор по характера си представляват именно действия по усвояване и
управление на кредита.
Услугата "Фаст" се изразява в право на приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит, а „Фаст“ предоставя право на промяна на погасителния план на
потребителския кредит. В случая, видно е, че към момента на сключване хна договора
такава услуга за разглеждане на искането за кредит е вече предоставена, налице е към
сключването на договора за кредит. Т.е., не се касае за допълнително предоставена услуга,
различна и от тези за усвояването и управлението на кредита.
Както се посочи по- горе таксата е включена и добъвена към размера на месечните
5
погасителни вноски , което означава, че вече е дадено становище по отпускане на кредита и
няма извършена извънредна, друга услуга извън тези по управлението и изплащането на
кредита по договора за кредит. Или, не се установява да е осъществена услуга, от която да се
е ползвал кредитополучателя като "право на приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит".
За услугата „Флекси“ също по същество се касае за управление на кредита по смисъла на
чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, но не и за допълнителна услуга, свързана с договора за потребителски
кредит по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Още повече, че е разпределена предварително за
плащане от кредитополучателя едновременно с месечните погаситерлни вноски по кредита,
без да е ясно дали въобще кредитополучателят ще ползва реално такава услуга.
Следва да се посочи, че размерът на предвидените възнаграждения за услугите „Фаст“ и
„Флекси“ – общо 736,00 лева и съпоставен с размера на отпуснатия кредит са почти равни.
Изисквани за плащане предварително допълнително затрудняват кредитополучателя за
изпълнение на задължението му по кредита.
Извън посоченото по- горе, след като в договора за кредит е предвидено
заплащането на възнаграждение за допълнителни услуги, независимо от това дали ще бъдат
реално предоставени, се заобикаля забраната в чл. 19, ал. 4 от ЗПК за максималния размер на
ГПР. Така уговорения пакет от допълнителни услуги, за които се дължи възнаграждение,
представляват разходи по кредита за кредитополучателя. В ГПР се включват разходите, а в
този случай ГПР би надхвърлил максималния законов размер. Така предвидени отделно
като възнаграждения за "пакет от допълнителни услуги" се заобикаля забраната на закона
относно размера на ГПР.
Освен че противоречи на посочените по- горе разпоредби от ЗПК, кредиторът е
предвидил още едно възнаграждение, което нарушава и принципа за добросъвестност и води
до значително неравновесие в правата и задълженията на търговеца и потребителя.
По изложените съображения и съгласни разпоредбата на чл.23 от ЗПК потребителят връща
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита- чл.23
от ЗПК.
От заключението по назначената съдебно- счетоводна експертиза се установи, че
кредитополучателят е погасил общо сумата в размер на 1 991,76 лева по процесния договор
за кредит, включително и главницата от 800 лева, поради което за платената и получаната от
кредитора парична сума над чистата стойност на кредита до 1991,76 лева, или 1 191,76 лева
следва да се постанови Решение за осъждане на ответника да ги заплати на ищеца на
основание чл.55, ал.1, предл.първо от ЗЗД, платена без основание по недействителен
договор за потребителски кредит Стандарт №*, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска в съда.
С оглед изхода на делото, на ищцата следва да се присъдят направените съдебни разноски
по делото в размер на 50,00 лева платена държавна такса и 300,00 лева за възнаграждението
на вещото лице по ССчЕ- общо 350,00 лева. Същото се присъжда на основание чл.38 от ЗА
6
и е в минимално предвидения размер, поради което неоснователно се прави възражение за
прекомерност на адвокатско възнаграждение.
Ще следва също ответникът да бъде осъден да заплати на адвокат * * * адвокатско
възнаграждение в размер на 420,00 лева за осъщественото процесуално представителство по
делото, определено по реда на чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
По горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „*“ ЕООД, ЕИК*, със седалище и адрес на управление: *, да заплати на С. Г.
Б., ЕГН **********, с адрес град Смолян, * ап.21, област Смолян, на основание чл.55, ал.1,
предл.първо от ЗЗД сумата в размер на 1 191,56 лева /хиляда сто деветдесет и един лев и
петдесет и шест ст./ , платена без основание по недействителен Договор за потребителски
кредит * № *, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска
в съда 18.08.2022г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА *“ ЕООД, ЕИК*, да заплати на С. Г. Б., ЕГН **********, направените съдебни
разноски по делото в размер на 350,00 лева/триста и петдесет лева/.
ОСЪЖДА *“ ЕООД, ЕИК*, да заплати на адвокат * * *, с адрес * - адвокат в Адвокатска
колегия- Смолян, адвокатско възнаграждение в размер на 420,00 лева /четиристотин и
двадесет лева/за осъществено процесуално представителство по гр.дело №799/2022г. по
описа на РС- Смолян.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС- Смолян в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
7