Р Е Ш Е Н И Е
№ 212
гр.Габрово, 18.08.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД в открито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. ТОПАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ
: В.ГЕНЖОВА
Г.КОСЕВА
при секретаря ..В.Килифарева . и в присъствието на
прокурора ... като разгледа докладваното от съдия Топалова в.гр.д. № 168 по описа за 2020
г. на Габровски
окръжен съд, за да се признесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Л.Г.П. чрез проц.
представител адв. Р.Т. против решение № 22/17.02.2020 г. по гр.д. № 1111/2019
г. по описа на Районен съд Габрово.
В жалбата се твърди, че решението било неправилно и
незаконосъобразно, постановено в противоречие на съдопроизводствените правила и
материалния закон.
Правото на ползване върху процесния имот, учредено в
полза на Л.П. с първоначалната сделка през 2004 г. не било накърнено с
разпоредителните сделки, извършени по-късно от бившата му съпруга в полза на
ответника по делото. Прогласяване на договора за дарение за нищожен и
установяване, че сделката е покупко продажба не водело до промяна на учреденото в негова полза право на ползване.
Всички доводи на първоинстанционния съд, дали било учредено право на ползване
или не, дали то се трансформирало в право на собственост респ. съсобственост били несъстоятелни и необосновани, тъй като не намирали
правна опора в закона.
Неправилен бил довода на съда относно изтеклата
погасителна давност. Това, че ищецът се установил да живее в друго населено
място не означавало, че той се е отказал от учреденото му право на позване
върху имота. Неоснованетелн бил довода на съда, че представената по делото
нотариална покана до ответника не била годна да прекъсне давността, тъй като в
цитираното ТР на ВКС никаде не било посочено, че това е така.
Иска се да бъде отменено обжалваното решение и да бъде
постановено друго, с което да бъде признато за установено, че ищеца е титуляр
на правото на ползване върху процесния недвижим имот, да бъде осъден И.А. да отстъпи
ползването и предаде владението на Л.П. върху целия недвижим имот, както и да
бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата 4 800 лв., обезщетение за
времето, през което Л.П. бил лишен от
правото на ползване на процесния недвижим имот за 10 месеца , считано от
1.08.2018 г. до 31.05.2019 г., заедно със законната лихва върху главницата до
окончателното изплащане.
В срок е постъпил писмен отговор от ответника по жалбата.
В него се твърди, че обжалваното решение било правилно и
законосъобразно, поради което жалбата като неоснователна следвало да бъде
отхвърлена. Твърди се, че ответникът придобил правото на собственост чрез две
сделки. В двата нотариални акта било посочено, че имота няма вещни тежести и
били изпълнени изискванията на закона. За ответника било неизвество наличието
на ограничено право на ползавен върху имота до момента, в който му била връчена
нотариалната покана. Поддържа се, че учреденото право на ползване не било
възникнало на валидно правно основание. Правото на ползване се учредявало при
строго спазване на нотариалното удостоверяване, регламентирано в чл.чл.476б.в и
б.е от ГПК, където изрично било поставено изискването нотариалният акт да е
подписан от участниците в нотариалното производство. В процесният случай при
учредяване правото на ползване и
съставянето на нотариалния акт нямало подписа на Л.П., нито той бил
идентифициран като участник в нотарианото производство. Тези пороци на
нотариалния акт водели до неговата частична нищожност в частта, с която се учредява право на
ползване по отношение на ищеца П.. Съдът правилно приел, че в случая било налице
сливане на правото на позване и правото на собственост, поради което нямало как
да продължи съществуването на право на ползване върху собствен имот. Правилно
било прието също, че претенцията била погасена по давност, тъй като ищеца сам
посочил, че е напуснал имота на 10.03.2014 г. и към датата на подаване на
исковата молба-4.06.2019 г. били изтекли повече от пет години от напускането на
имота.
Иска се да бъде оставена жалбата без уважение и да бъде
потвърдено постановеното от първоинстанционния съд решение.
Въззивният съд, като взе предвид доводите на страните и
доказателствата по делото, приема за установено следното:
Решението е валидно и допустимо, а по същество частично
правилно.
Пред първоинстанционния съд са предявени обективно
съединени искове с правно основание чл.111 ал.1 вр. с чл.108 вр. с чл.56 ЗС и
иск с правно основание чл.59 ЗС.
Безспорно е установено, че с нот.акт № 314.12.2004 г., М.
М. е дарил на С. П. процесния недвижим имот. Със същия нотариален акт
прехвърлителят е учредил в полза на Л.П. безвъзмездно и пожизнено право на ползване
върху същия имот. С решение №103/9.07.2018 г. по в.гр.д.№92/2018 г. на Окръжен
съд Габрово, влязло в сила на 10.04.2019 г., договорът за дарение е прогласен
за нищожен и обявен за действителен като покупко продажба.
Безспорно е между страните също, че С. П. е закупила
процесния имот по време на брака си с Л.П.. През 2010 г. С. П. продава1/2 ид.ч.
от този имот на ответника И.А., а през 2015 г. и останалата1/2 ид.ч. И в двата
нотариални акта е записано, че продавачът предава, а купувачът влиза във
владение на закупения имот от момента на сключване на договора. Бракът между
ищецът и С. П. е прекратен през 2015 г.
От изложеното се налага извода, че С. П. и ищецът Л.П. са
придобили процесния недвижим имот през
2004 г. в режим на съпружеска имуществена общност. Обосновано
първоинстанционният съд е приел, че е налице сливане на качеството на
собственик и ползвател по отношение на ищеца, но това не е станало по отношение
на целия имот. Следва да се има предвид, че съпружеската имуществена общност е
бездялова, като при прекратяването й дяловете на бившите съпрузи са равни.
Поради това, придобивайки имота през 2004 г., ищецът не е станал собственик на
целия, а само на част от него, която с прекратяване на СИО се определя на
½, тъй като по делото няма данни дяловете на бившите съпрузи да не са
равни. От тук следва, че правото на ползване в полза на ищеца е валидно
учредено до размер на ½ ид.ч. от процесния имот, на която той не е
станал собственик.
Съгласно разпоредбата на чл.59 ЗС, хипотезите на
прекратяване на правото на ползване на чужд имот са - правото на ползване се
погасява със смъртта на ползвателя- физическо лице или с прекратяването на
ползвателя - юридическо лице респ. с изтичане на срока, ако е уговорен такъв;
правото на ползване се погасява при погиване на вещта или ако не се упражнява
за период по дълъг от 5 години, както и при сливане на качеството на ползвател
и това на собственик.
Както сам ищецът е заявил, на 10.03.2014 г. е напуснал
имота в с. Зелено дърво и се установил да живее в с. Б., Област Р.. Исковата
молба е постъпила в съда на 4.06.2019 г. От напускането на имота до предявяване
исковата молба са изтекли повече от пет години. Поради това възражението на
ответника за изтекла погасителна давност е основателно.
Съгласно разпоредбата на чл.116 ЗЗД, давността се
прекъсва с предявяване на иск или възражение.Поради това отправената нотариална
покана от 12.07.2018 г. не е годна да прекъсне давността. Същото се отнася и до
представеното пред въззивната инстанция удостоверение от 7.11.2019 г. на Община
Габрово за деклариране на имота.
Поради изложеното, съдът намира искът с правно основание
чл.108 ЗС за неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен. До същите
правни изводи е достигнал и първоинстанционния съд, поради което решението в
тази му част следва да бъде потвърдено.
Въззивният съд намира за неоснователено възражението на
ответника, че нот.акт № 3/14.12.2004 г. бил частично нищожен по отношение на
учреденото право на ползване, поради липса на основание чл.26 ал.2 пр.3 ЗЗД.В случаите, когато собственикът на недвижим имот продава имота
на друго лице като запазва правото на ползване за трето лице се учредява право
на ползване в полза на последното. Това прехвърляне на вещното право на
ползване става със самия договор в полза на трето лице. Това е така, защото уговорителят е сключил договора
от свое име, но действието му е настъпило направо в патримониума на третото
ползващо се лице. Отличителната разлика на този тип договори е прякото
придобиване на права от бенефициера от момента на постигане на съгласие между
уговарящия и обещателя. Поради това е изключено в тези случаи да има повторно нотариално прехвърляне – този
път между уговорителя и третото лице само на вещното право на ползване. С
договора за покупко-продажба на недвижим имот със запазване право на ползване
на трето лице, купувачът придобива
само голата собственост./ р.№
268/23.06.2011 г. по д.№ 965/2010 г. на ВКС /.
Както се посочи по-горе, ищецът е загубил правото на
ползване с изтичане на давностния срок на 10.03.2019 г. До тогава обаче той е
бил носител на правото на ползване до размер на1/2 ид.ч. от имота. По делото
няма твърдения и доказателства за изменение в състоянието на недвижимия имот
след придобиването му от ответника.
Предявеният иск с правно основание чл. 59, ал.1
от ЗС е частично основателен. Фактическият състав на чл. 59 от ЗЗД, визиращ
обогатяването без основание включва следните елементи: 1. Обогатяване на едно
лице за сметка на другиго; 2. Обедняване на друго лице; 3. Липса на основание
за обогатяване; 4. Отсъствие на друга правна възможност да бъдат защитени
интересите на обеднелия и да постигне връщане на това, с което дадено лице се е
обогатило неоснователно за негова сметка. Съществено условие за възникване на
претенцията за неоснователно обогатяване по чл. 59 от ЗЗД е отсъствието на
правно основание /конкретен източник на права и задължения/ за преминаване на
имуществените блага от патримониума на обеднялото в патримониума на обогатеното
лице. В хипотезата на чл. 59, ал.1 от ЗЗД, неоснователно обогатилият се за
сметка на другиго дължи да му върне по-малката сума между обедняването и
обогатяването. Разпоредбата намира приложение в случаите, когато ищецът няма
възможност по друг исков ред да защити своите права и поради това има
субсидиарен характер. Всеки ползвател може да претендира заплащане на обезщетение
от всяко трето лице, което му създава пречки да упражнява правата си,
включително и от собственика на имота и неговата претенция намира правното си
основание в разпоредбата на чл. 59, ал.1 от ЗЗД.
Безспорно се установи, че
само ответникът ползва процесния имот без да има правно основание за това до 10.03.2019 г.. В случая
предпоставките за уважаване на иска са налице, тъй като ответникът упражнявал
без основание правото на ползване върху ½ ид.ч. от недвижимия имот, чиито
титуляр е ищеца,
от което той неоснователно се е обогатил, а ищеца е обеднял и обосновава
основателността на претенцията за присъждане на обезщетение, съизмеримо с
наемната цена на имота за периода от дадения срок в нотариалната покана – 1.08.2018
г. до 10.03.2019 г. т.е. за седем месеца и десет дни. От заключението на вещото
лице по допуснатата и изслушана съдебна експертиза се установи, че наемната цена е размер 488 лв. месечно. Общо дължимото обезщетение е в размер на ½
от 3 573 лв. или 1786.50 лв. До този
размер искът е доказан и основателен и следва да се уважи, а за разликата до
предявения размер - да се отхвърли. Тъй като първоинстанционният съд е достигнал до
други правни изводи, решението в тази му част следва да бъде отменено.
Решението следва да бъде отменено и в частта относно
присъдените разноски над сумата от 364 лв., съобразно отхвърлената част от
иска.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените разноски по делото, съобразно уважената част на иска.За производството
по двата иска Л.П. е направил общо разноски в размер на 1365.54 лв. / 415.54
лв. ДТ, 650 лв. адвокатско възнаграждение и 300 лв. за изготвяне на
експертиза/.Пред въззивната инстанция разноските са 208 лв. държавна такса и
550 лв. адв. възнаграждение общо 758 лв. Искът с правно основание чл.108 ЗС е
отхвърлен и решението в тази му част потвърдено, а искът с правно основание
чл.59 ЗЗД е частично уважен до размер на
1786.50 лв. Съобразно уважената част на иска по чл.59 ЗЗД на ищеца се
дължат разноски в размер на 254 лв. и 141 лв. за въззивното производство.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 22/17.02.2020 г., постановено по гр.д. №
1111/2019 г. по описа на Районен съд Габрово В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения
иск от Л.Г.П. ЕГН ********** с адрес *** против И.Л.А. ЕГН ********** с адрес ***
за обезщетение за времето през което Л.П. е бил лишен от правото на ползване на
недвижим имот за периода от 1.08.2018 г. до 31.05.2019 г. до размер на 1786.50
лв., както и в частта за присъдените разноски до размер над сумата от 364 лв.вместо
което
ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА И.Л.А. ЕГН ********** с адрес *** да заплати на Л.Г.П.
ЕГН ********** с адрес *** обезщетение за времето през което Л.П. е бил лишен
от правото на ползване на недвижим имот в с. З.Д., община Г. - ПОЗЕМЛЕН ИМОГ с идентификатор
№30764.603.104 с площ от 685 кв.м., заедно построената в поземления имот СГРАДА
№30764.603.104.1 ,СГРАДА №30764.603.104.6, СГРАДА №30764.603.104.8 и СГРАДА №30764.603.104.9, за периода от 1.08.2018 г. до 10.03.2019 г. в размер на 1 786.50
лв., както и сумата 254 лв., направени разноски в първоинстанционното
производство и 141 лв. за въззивната инстанция.
В останалата част ПОТВЪРЖДАВА решението.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: