Решение по гр. дело №29/2024 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 978
Дата: 6 ноември 2025 г.
Съдия: Соня Тодорова Дженкова
Дело: 20243230100029
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 януари 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 978
гр. Добрич, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Соня Т. Дженкова
при участието на секретаря Калинка М. Христова
като разгледа докладваното от Соня Т. Дженкова Гражданско дело №
20243230100029 по описа за 2024 година
и за да се произнесе съобрази следното :

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от „А1
България" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - ***, с която срещу
Е. М. Н., с ЕГН: **********, *** , е предявен иск за установяване съществуването на
вземането му към ответника, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 2232/2023г. по описа на районен съд Добрич, а именно за сумата от 770,04 лева -
задължения възникнали въз основа на Рамков договор идентифициран с негов уникален
номер № *********, сключените към него приложения и договори за продажба на
изплащане, както и общите условия на мобилния оператор, от които :
-205,07лева неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги;
-183,54 лева - неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане;
-381,43 лева - неустойка съгласно чл. 54.12 от ОУ на ищеца;
-124,47лв. - мораторна лихва от датата, представляваща първи ден от забавата за
плащане по всеки отделен документ до датата, предхождаща дата на депозиране на
заявлението, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното изплащане на задължението.;
С допълнителна молба ищецът е изяснил подробно претенциите си, като е уточнил,
че претендира установяване дължимост на сумите, както следва:
-195,46лв. цена за предоставени далекосъобщителни услуги по Приложение1 от
13.07.2021г. за периода от 21.06.2021г.- 20.10.2021г.;
-35,79лв. за лихва върху вземане от 195,46лв. за периода от 08.08.2021г.- 28.07.2023г.;
-9,61лв. такса за събиране на просрочени задължения за периода от 21.09.2021г.
20.09.2021г.;
-1,67лв. лихва върху такса за събиране на просрочени задължения от 9,61лв. за
периода 10.11.2021г.- 28.07.2023г.;
1
-183,54лв. незаплатени месечни вноски за цена на предоставено устройство по
Договор за продажба на изплащане от 13.07.2021г. , за периода от 21.06.2021г.- 20.12.2021г.;
-29,86лв. лихва върху сумата от 183,54лв, начислена за периода 08.08.2021г.-
28.07.2023г.;
-95,71лв. неустойка отстъпка от цена на абонамент по чл.7.1 от Приложение 1 от
13.07.2021г.;
-14,57лв. лихва върху сумата от 95,71лв. за периода от 26.01.2022г. - 28.07.2023г.;
-168,73лв. -неустойка отстъпка устройство по чл.7.1 от Договор за продажба на
изплащане от 13.07.2021г.;
-25,68лв. лихва върху сумата от 168,73лв. за периода от 26.01.2022г.- 28.07.2023г;
-114,99лв. неустойка предсрочно прекратяване на договор Приложение№1;
-17,50лв.лв. лихва върху сумата от 114,99лв.;
-2лв. обезщетение за обработване на данни за просрочие по чл.27.1 от Общите
условия за взаимоотношенията между А1 и абонатите.
-0,40лв. лихва върху сумата от 2лв. за периода от 11.08.2021г.- 28.07.2023г
Фактически твърдения: След проведено заповедно производство по реда на чл.410 от
ГПК ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение срещу
длъжника за исковите суми по ч.гр.д. №2232 /2023 по описа на Районен съд- гр. Добрич.
Заповедта за изпъленние е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК. 1. Между
„Мобилтел” ЕАД /сега „А1 България“ ЕАД/, в качеството на мобилен оператор, от една
страна и от друга - Е. М. Н., в качеството на абонат, е сключен общ рамков договор
идентифициран е негов уникален номер *********.
На 13.07.2021г. е подписано Приложение №1 към рамков договор идентифициран с
негов уникален номер ********* - „Условия за ползване на тарифен план за мобилни услуги
*** 39,99(Срок от 2 години)”./ Доказателство: Приложение №1 към рамков договор
идентифициран с негов уникален номер ********* - „ Условия за ползване па тарифен план
за мобилни услуги *** 39,99 (Срок от 2 години) . С приложението е договорено да бъде
предоставяна на Е. М. Н. ползването на тарифен план „*** 39,99”. Месечната абонаментна
такса уговорена за промоционалния период от две години е била 39,99 лева с ДДС за
предоставяне на пакет при изрично договорените параметри в чл. 3 от Приложение № 1 от
13.07.2021г. Промоционалната цена е била валидна за срок от две години, който е започнал
да тече на 13.07.2021г. и е следвало да изтече на 13.07.2023г / чл. 6.3. от Приложение № 1 от
13.07.2021 г. /. В договора е посочена стандартната цена за плана без отстъпка- 45,99лв.
Съгласно чл. 7.1 от Приложение № 1 от 13.07.2021 г., ако абонатът прекрати
предсрочно своя договор и е физическо лице, то той дължи неустойка в размер на до три
месечни абонаментни вноски без отстъпка.
На 13.07.2021г.във връзка с цитирания Рамков договор№********* между „А1
България“ ЕАД и Е. М. Н. е сключен Договор за продажба на изплащане. На основание р. I,
чл. 1 и чл. 2 от Договора, с неговото подписване купувачът - Е. М. Н. е закупила и е станала
собственик на апарат *** ***+***, със сериен номер: ***. Съгласно р. I, чл. 3 от Договора за
продажба на изплащане от 13.07.2021г. закупуването на вещта при условията на този
договор е обвързано с ползването на електронно съобщителни услуги предоставени на Е. М.
Н.. В р. II от Договор от 13.07.2021 г. за продажба на изплащане към рамков договор №
********* е изрично уговорена промоционалната цена и начина на изплащане на
устройството. Така първа вноска е в размер на 7,98 лева, а остатъкът от 183,54 лева са
разделени на 23 броя месечни вноски, които се начисляват с месечни фактури за
потребление на услуги. Уговорена е лихва в размер на 5,1 % годишно. Устройството е
предадено на купувача с приемо -предавателен протокол, в който изрично е посочено, че то
се предава във връзка с услуга предоставена на номер ***. /Доказателство: Приемо -
2
предавателен протокол от 13.07.2021г. към Договор за продажба на изплащане от
13.07.2021г. и Гаранционна карта/.
Във връзка с ползвани услуги и задължения възникнали от неизпълнение на
договорите от ищеца са издадени следните счетоводни документи: ФактураNo0434041053/
23.07.2021 г. за отчетен период от 21.06.2021 г. до 20.07,2021г.; Фактура
No0435566837/24.08.2021 г. за отчетен период от 21.07.2021г. до 20.08.2021г.; Фактура
No0437091778/23.09.2021г. за отчетен период от 21.08.2021г. до 20.09.2021г.; Фактура
No0438615033/25.10.2021r. за отчетен период от 21.09.2021 г. до 20.10.2021г.; Фактура
No0440143869/24.11.2021г, за отчетен период от 21.10.2021 г. до 20.11.2021г. Фактура
No0441661058/23.12.2021r. за отчетен период от 21.11.2021г. до 20.12,2021г.; Сметка
№**********/10.08.2021 г. за обезщетение за обработка на просрочени задължения;
Сметка №**********/25.01.2022г. за неустойка за отстъпки от цени на услуги; Сметка
№**********/25.01.2022г. за неустойка за отстъпки от цена на устройство; Сметка
№**********/25.01.2022г. за неустойка в размер на 3стандартни месечни
такси/Доказателство: 6 броя фактури и 4 броя сметки /
1. Относно сумата от 205.07лева, част от общата сума в размер на 770,04лева:
Сумата, претендирана като цена на предоставени електронни съобщителни услуги, е
формирана както следва:
- По договор с партиден номер М6623739 е подписано Приложение 1 на
13.07.2021 г. за услуга *** с план *** 39,99 за срок от 24 месеца, за която дължимата сума за
периода 21.06.2021г. - 20.10.2021г. е в размер на 195.46лв. Дължимата лихва върху тази сума
в размер на 35.79лв. е за период на забава 08.08.2021г. - 28.07.2023г.
- По договор с партиден номер М6623739 е начислена Такса за събиране на
просрочени задължения, за която дължимата сума за периода 21.09.2021 г. - 20.09.2021г. е в
размер на 9.61лв. Дължимата лихва върху тази сума в размер на 1.67лв. е за период на забава
10.11.2021г. - 28.07.2023г.
Посочените суми за начислени за месечно текущо потребление на предоставени
услуги и се дължат на основание сключените Рамков договор идентифициран с негов
уникален номер *********, Приложение 1 на 13.07.2021г. към рамков договор
идентифициран с негов уникален номер ********* - „Условия за ползване на тарифен план
за мобилни услуги *** 39,99(срок - 2 г.). Сумите не са заплатени в срока за доброволно
плащане посочен за всяка фактура, както и към момента на депозиране на заявлението за
издаване на заповед и настоящата искова молба.
2. Относно сумата от 183.54 лева, част от общата сума в размер на 770,04лв.:
Сумата, претендирана като цена на устройства на изплащане, е начислена с:
-По Договор за продажба на изплащане от 13.07.2021 г., по силата на който е закупено
на изплащане устройство ***, дължимата сума за период 21.06.2021г. - 20.12.2021г. е
183.54лв. Върху нея е начислена лихва в размер на 29.86лв. за период на забава 08.08.2021г. -
28.07.2023г.
Посочените суми във фактурите представляват начислени дължими месечни вноски
представляващи цена на устройство и се дължат на основание сключените Рамков договор
идентифициран с негов уникален номер *********, Договор за продажба на изплащане от
13.07.2021г. Същите се дължат на основание р. II и сл. от Договорите за продажба на
изплащане.
Посочените суми във фактура №********** представляват суми дължими до края на
договора, станали изискуеми поради неплащане на поредни вноски и след издаване на
фактурата, на основание р. IV чл. 12.4 от Договора за продажба на изплащане.Сумите не са
заплатени в срока за доброволно плащане посочен за всяка фактура, както и към момента на
депозиране на заявлението за издаване на заповед и настоящата искова молба.
3
3. Относно сумата от 381.43лева, част от общата сума в размер на 770.04лв.:
Сумата, претендирана като начислени неустойки, е начислена
- По договор с партиден номер М6623739 за услуга *** е начислена неустойка,
представляваща отстъпка от цената на месечна абонаментна такса за посочения номер, по
която неплатената сума е в размер на 95.71лв. Дължимата мораторна лихва е в размер на
14.57лв. за период на забава 26.01.2022г. - 28.07.2023г.
-По договор с партиден номер М6623739 за услуга *** е начислена неустойка,
представляваща отстъпка от цената на устройство ***, по която неплатената сума е в размер
на 168.73лв. Дължимата мораторна лихва с в размер на 25.68лв. за период на забава
26.01,2022г. - 28.07.2023г.
-По договор с партиден номер М6623739 за услуга *** е начислена неустойка,
представляваща неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС за посочения
номер, по която неплатената сума е в размер на 114.99лв. Дължимата мораторна лихва е в
размер на 17.50лв. за период на забава 26.01.2022г. - 28.07.2023г.
-По договор с партиден номер М6623739 за услуга е начислена неустойка,
представляваща Обезщетение за обработка на просрочени задължения, по която неплатената
сума е в размер на 2.00лв. Дължимата мораторна лихва е в размер на 0.40лв. за период на
забава 11.08.2021г. - 28.07.2023г.Сумите се дължат поради настъпило неизпълнение на
задължения на ответника да заплаща цена месечно потребени мобилни услуги, както и цена
на устройство. Начислени са за прекратяването на рамковия договор в частта му за услугите
по партида № М6623739.Договорът е прекратен на основание чл. 54.12 от ОУ, съгласно
който: „Договорът на абоната/потребителя се счита за едностранно прекратен от страна на
А1, в случай че забавата на плащането на дължимите суми от абоната/потребителя е
продължила повече от 124 (сто двадесет и четири) дена.“Размерът на неустойките е посочен
в приложимите разпоредби за отговорност в приложенията за услугите, които гласят:„Ако
достъпът до Мрежата бъде спрян или абонаментът по договор за услуги бъде прекратен по
инициатива или по вина на Абоната преди изтичането на Срока на ползване, определен за
този абонамент, Абонатът дължи на Оператора неустойка в размер на месечните
абонаментни такси, дължими за абонамента, за който договорът се прекратява, по техния
стандартен размер, без отстъпка, до изтичане на съответния Срок на абонамента.
Относно начислените такси: таксата за събиране на дължими суми е въз основа на
факта, че тази дейност не е част от присъщата функция на оператора и е уговорена в чл. 27.1
от Общите условия (ОУ) за взаимоотношения между А1 и абонатите и крайните ползватели
на обществените мобилни наземни мрежи на „А1 България” ЕАД.
По договор с партиден номер М6623739 са начислена неустойки, представляваща
отстъпка от цената на месечна абонаментна такса.Абонатът е уговорил и използвал тарифни
планове, за който се е задължим да плаща промоционална цена за срок от 2
години.Ползваните месечни отстъпки са на цени по-ниски от стандартните.Неустойката се
начислява за стандартната месечна такса за периода до оставащия срок до края на договора и
върху сумата без ДДС. Когато Абонатът е физическо лице, максималният размер на
неустойката за предсрочно прекратяване по тази клауза не може да надвишава трикратния
размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния
стандартен размер без отстъпка.В тази хипотеза, в допълнение на неустойката за
предсрочно прекратяване Абонатът дължи на Оператора и възстановяване на част от
стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните
устройства (закупени или предоставени на лизинг/на изплащане), съответстваща на
оставащия Срок на ползване по съответния абонамент.
По договор с партиден номер М6623739 са начислени неустойки, представляващи
неустойка в размер па 3 стандартни месечни такси без ДДС.Сумата се формирана от 3
4
стандартни месечни такси посочени с Приложение 1, като от стандартната цена за тарифния
план за физически лица се отчислява начисленото ДДС.
По договор с партиден номер М6623739 са начислени неустойки, представляваща
отстъпка от цената на устройство.Неустойката за отстъпка от цена на устройство се
изчислява спрямо отстъпката, която е предоставена и е пропорционална на оставащия срок
до края на договора. Неустойките са компенсаторни и не са начислени за определен период.
С всеки Договор за продажба на изплащане е уговорена и цената на вещта, когато се
заплаща в брой и изцяло - раздел И. чл.8.2.За всяко закупено устройство е направена
отстъпката от цената във връзка с използването на електронни съобщителни услуги за
определен телефонен номер.Устройствата са закупени на изплащане във връзка с Договор за
продажба на изплащане, като начислената неустойка се изчислява спрямо договореното в
Договор за продажба на изплащане (стр.2) по пропорционално оставащият период на
Договора.
Ш.Основания, на които се претендира вземането в размер на 124,47лева – натрупани
лихви:Съгласно чл. 84 от ЗЗД, когато деня на изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му.Ответникът е длъжен да заплати на ищеца
сумата от 124,47 лв., представляваща мораторна лихва за забава, формирана и уточнена
съответно е размер и период за всяко едно от вземанията описани по-горе
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал отговор, чрез назначения му особен
представител. Исковете се оспорват като неоснователни.
Релевантни възражения:
-вземането на ищеца е погасено по давност. Подаването на заявление по чл.410 ГПК
не прекъсва давността, а в хода на това производство заповедта не е връчена на длъжника.
Претенциите на ищеца са за периодични плащания, неустойка и лихва, които се погасяват с
кратка, тригодишна давност, съгласно чл.111 от ЗЗД. Следователно, към 04.01.2024г., когато
е подадена исковата молба е настъпила погасителна давност за вземанията, предмет на иска.
-неустойката се претендира въз основа на неравноправна клауза: От съдържанието на
Приложение №1 към Договор с № ********* е видно, че са уговорени няколко компонента,
които формират размера на една неустойка, макар със заявлението А1 да претендира всеки
компонент като отделно вземане за неустойка. Съгласно параграф 13, т. 1 от ДР към ЗЗПотр.
потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, като и всяко
физическо лице, което е страна по договор с търговец и действа извън рамките на своята
професионална дейност. Ответникът е потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДП на ЗЗП,
комуто е предоставяна мобилна услуга поради което се дължи преценка дали искането на А1
се основава на неравноправни по см. на ЗЗПотр. клаузи от договора или е налице вероятна
обоснованост за това. Според чл. 143, ал. 1 от ЗЗПотр. неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя..
Видно от Приложение № 1 към договора - „Условия за ползване на тарифен план за
мобилни услуги *** 39,99, страните са се споразумели, ако абонаментът по договора за
услуги бъде прекратен по инициатива или по вина на абоната преди изтичането на срока за
ползване, Абонатът да дължи на Оператора неустойка в размер на месечните абонаментни
такси, дължими за абонамента за които договорът се прекратява, по техния стандартен
размер, без отстъпка, като ако абонатът е физическо лице, максималният размер на
неустойката за предсрочното прекратяване да не може да надвишава трикратния размер на
месечната такса на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка. Именно
това е неустойката в размер на 114.99 лв. съгласно условията на Приложение №1 към
5
договор с № *********.
Освен нея обаче е начислена втора неустойка, равняваща се на отстъпката от цената
на месечна абонаментна такса в размер на 95.71 лв. Същата се обосновава от уговорено, че в
тази хипотеза - в допълнение към посочената неустойка за предсрочно прекратяване,
абонатът дължи на оператора и възстановяване на част от стойността на отстъпките от
абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства, съответстващи на
оставащия срок на ползване по съответния абонамент. Тя изисква ответникът да заплати за
услуга, която вземайки предвид прекратяването на договора не би могъл да използва за
целия срок на договора. Уговорката за заплащането й представлява неравностранна клауза
по см. на чл. 143, ал. 1 от ЗЗПотр, като прекомерно натоварваща длъжника и противоречаща
на принципа на пропорционалност. Неравноправието й произтича от липса на уговаряне на
обезщетение в полза на потребителя при разваляне на договора в случай, че мобилният
оператор виновно не изпълни поети договорни задължения т.е. договорът не съдържа
реципрочна възможност за длъжника да му се дължи неустойка, ако договорът се развали
преди изтичане на срока по причина неизпълнени задължения от Оператора. Нещо повече,
изрично е договорено в т. 7.3. от Приложение №1 на Договора, че Неустойки за предсрочно
прекратяване не се дължат в случаите, когато това прекратяване се дължи на причини, за
които Операторът отговаря. Очевидно е, че по този начин, се нарушава изискването за
добросъвестност и се създава значително неравновесие между търговеца и потребителя,
последният като икономически по-слабата страна, по отношение на поетите от всеки един от
тях права, задължения и отговорности с договора,
От съдържанието на цитираната неустоечна клауза е видно, че същата е договорена
до трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, към който обаче е договорено да
се дължи и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове
съответстващи на оставащия срок на ползване по съответния абонамент. По този начин се
надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. От това следва, че
неустойката е договорена в необосновано висок размер, извън присъщите й функции -
обезщетителна, санкционна и обезпечителна, поради което искането за нейното заплащане
се основава на неравноправна клауза, която противоречи и на добрите нрави.
Посоченото опровергава поддържаното от ищеца, че е налице ограничаване размера
на неустойката по отношение на физическите лица да не надвишава трикратния размер на
месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер
без отстъпка. Освен това с добавянето за възстановяване на част от стойността на
отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на ползване по
съответния абонамент, за потребителя остава неясен и начина, по който се формира
неустойката, защото не се сочи какъв е конкретния размер на отстъпката. В процесния
договор не се съдържа достатъчно ясна информация за дължимия размер на общата
стандартна месечна абонаментна такса, без начислени отстъпки, която потребителят би
дължал при прекратяване на договора, от която такса следва да се формира размера на тази
част/компонент от неустойката. Посочената неяснота е отделно самостоятелно основание да
се приеме неустоечната клауза за неравноправна, предвид разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от
ЗЗПотр. според която клаузи на договорите, предлагани на потребителя трябва да бъдат
съставени по ясен и недвусмислен начин.
-исковата претенция е недоказана по основание, тъй като не се представени Общите
условия на ищеца, действащи към датата на сключване на договора за взаимоотношенията
между А1 и потребителите, както и договор номер *********.
Добричкия районен съд, след преценка и анализ на доводите на ищеца, както и
на събраните в хода на производството доказателства, намира за установено следното
от фактическа страна:
6
Въз основа на подадено заявление, по реда на чл.410 от ГПК ищецът се снабдил със
заповед за изпълнение на парично задължение№982/31.08.2023г., допълнена с
определение№ 5198/02.10.2023г. по ч.гр.д. № 2232/2023г. по описа на районен съд Добрич,
за следните суми:
-205,07лева неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги;
-183,54 лева - неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане;
-381,43 лева - неустойка съгласно чл. 54.12 от ОУ на ищеца;
-124,47лв. - мораторна лихва от датата, представляваща първи ден от забавата за
плащане по всеки отделен документ до датата, предхождаща дата на депозиране на
заявлението, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното изплащане на задължението.;
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от
ГПК, чрез залепване на уведомление на постоянния и настоящ адрес на длъжника, с оглед на
което от заповедния съд са дадени указания за предявяване на установителен иск.
Указанията са получени от заявителя „А1 България" ЕАД, ЕИК ********* на 12.12.2023г.
Исковата молба по настоящия установителен иск е подадена на 04.01.2024г.
По делото е представен рамков договор идентифициран с негов уникален номер
********* от 13.11.2020г. и Приложение №1 към рамков договор идентифициран с негов
уникален номер ********* - „Условия за ползване на тарифен план за мобилни услуги ***
39,99(Срок от 2 години)”, подписано на 13.07.2021г. между „Мобилтел” ЕАД /сега „А1
България“ ЕАД/, в качеството на мобилен оператор, от една страна и от друга - Е. М. Н., в
качеството на абонат.
С приложението е договорено да бъде предоставяна на Е. М. Н. ползването на
тарифен план „*** 39,99”. Месечната абонаментна такса уговорена за промоционалния
период от две години е 39,99 лева с ДДС за предоставяне на пакет при изрично
договорените параметри в чл. 3 от Приложението, за срок от две години, който е започнал да
тече на 13.07.2021г. и изтича на 13.07.2023г / чл. 6.3. от Приложение № 1 от 13.07.2021 г. /.
Съгласно чл. 7.1 от Приложение № 1 от 13.07.2021 г., ако абонатът прекрати
предсрочно своя договор и е физическо лице, то той дължи неустойка в размер на до три
месечни абонаментни вноски без отстъпка.
На 13.07.2021г.във връзка с цитирания Рамков договор№********* между „А1
България“ ЕАД и Е. М. Н. е сключен Договор за продажба на изплащане. На основание
раздел. I, чл. 1 и чл. 2 от Договора, с неговото подписване купувачът - Е. М. Н. е закупила и
е станала собственик на апарат *** ***+***, със сериен номер: ***.
Съгласно р. I, чл. 3 от Договора за продажба на изплащане от 13.07.2021г.
закупуването на вещта при условията на този договор е обвързано с ползването на
електронно съобщителни услуги предоставени на Е. М. Н..
В р. II от Договор от 13.07.2021 г. за продажба на изплащане към рамков договор №
********* е изрично уговорена промоционалната цена и начина на изплащане на
устройството. Така първа вноска е в размер на 7,98 лева, а остатъкът от 183,54 лева са
разделени на 23 броя месечни вноски, които се начисляват с месечни фактури за
потребление на услуги. Уговорена е лихва в размер на 5,1 % годишно. Устройството е
предадено на купувача с приемо -предавателен протокол, в който изрично е посочено, че то
се предава във връзка с услуга предоставена на номер ***.
В точка 8.2 е посочена цената на устройството без отстъпката- 483,98лв.
Във връзка с ползвани услуги и задължения възникнали от неизпълнение на
договорите от ищеца са издадени следните счетоводни документи:ФактураNo0434041053/
23.07.2021 г. за отчетен период от 21.06.2021 г. до 20.07,2021г.; Фактура
No0435566837/24.08.2021 г. за отчетен период от 21.07.2021г. до 20.08.2021г.; Фактура
7
No0437091778/23.09.2021г. за отчетен период от 21.08.2021г. до 20.09.2021г.; Фактура
No0438615033/25.10.2021г. за отчетен период от 21.09.2021 г. до 20.10.2021г.;
Фактура№**********/24.11.2021г, за отчетен период от 21.10.2021 г. до 20.11.2021г.;
Фактура №**********/23.12.2021г. за отчетен период от 21.11.2021г. до 20.12,2021г.; Сметка
№**********/10.08.2021г. за обезщетение за обработка на просрочени задължения;
Сметка №**********/25.01.2022г. за неустойка за отстъпки от цени на услуги; Сметка
№**********/25.01.2022г. за неустойка за отстъпки от цена на устройство; Сметка
№**********/25.01.2022г. за неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси.
По делото са представени общи условия на ищеца-оператор, приети от абоната с
изрично изявление при подписване на основния договор.
По делото е представен принтскрийн от програмата на А1 България. Първият
съдържа датите и съобщенията, с които клиента е уведомен за просрочието, а втория
съдържа датата на заявката за спиране.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи:
Предявените обективно съединени искове са с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК,
във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, като исковете за установяване
дължимост на договорни неустойки се основа на разпоредбата на чл.92 ал.1 от ЗЗД.
Акцесорния иск се основава на разпоредбата на чл.86 от ЗЗД.
Съгласно чл. 154 ал.1 от ГПК, с оглед характера на предявените искове, ищецът носи
доказателствената тежест в процеса, като следва да представи доказателства за основен
договор сключен между ищцовото дружество “МОБИЛТЕЛ” ЕАД и ответника, доколкото се
твърди договорно основние за притезанието, както и за приети от ответника Общи условия
за този вид договори, че е изправна страна и какви конкретно далекосъобщителни услуги е
предоставил, за какъв период и колко са потребени и на каква стойност /тарифата/,
обстоятелствата формиращи правото на Оператора да прекрати договора, предсрочно
прекратяване на договора и момента на прекратяване на договора.
От събраните по делото доказателства безспорен е фактът, че ответникът Е. Н. е
„абонат" по смисъла на §1,т.1 от ДР на Закона за електронните съобщения, като страна по
процесния договор с „А1 България" ЕАД , който по силата на този нормативен акт се явява
предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни услуги. Това е така тъй
като по делото не се спори факта, че ищцовото дружество и ответника са били страни по
валидно сключен договор от дата 13.07.2021г. Така по силата на този договор „А1
България" ЕАД - доставчик е поел задължение да предоставя на Е. Н. – абонат,
договорените услуги чрез своя обществена далекосъобщителна клетъчна мрежа, а абоната е
поел задължение да заплаща тяхната стойност съгласно договорения тарифен план. Т.е.
става въпрос за договорни отношения, които отношения по силата на създадената правната
връзка между доставчика и абоната, са израз на двустранни поети задължения- да бъде
получено определени по вид и количество съобщителни услуги срещу задължението да бъде
заплатена определената за тях цена. Този предмет на отношения обуславя и
равнопоставеността на страните по сделката с обществени електронни и съобщителни
услуги. Ответната страна не оспорва иска за дължимостта на незаплатените такси. Дотук
изложеното дава основание на съда да направи извод, че в процесния случай е доказан
фактът, че между страните е налице валидно сключен договор, както и фактът на
договорeните условия с този договор, цитирани по-горе. При наличието на валидно сключен
договор, за срок от 24 месеца, съдът приема, че ответника дължи на ищцовото дружество
сумата от 195,46лв. цена за предоставени далекосъобщителни услуги за периода от
13.07.2021г.- 20.10.2021г.;
С оглед основателността на този главен иск, на осн. 86 ал.1 от ЗЗД, основателен се
8
явава и иска за дължимостта на обещетение за забава върху това главно вземане в размер на
35,79лв, начислена за периода от 08.08.2021г.- 28.07.2023г.
На преценка подлежи възражението на ответния особен представител за погасяване
на вземанията на ищеца поради изтичане на тригодишния погасителен срок за периодични
платежи и лихви. В настоящия случай вземанията за такси имат характеристиките на
периодичните плащания по чл.111, б.“в“ от ЗЗД, които се погасяват с тригодишна давност. В
този срок се погасяват и вземанията за лихва. Главните вземания са станали изискуеми в
пълния им дължим по договора размер на датите посочени във фактурите, а именно
07.08.2021г., 08.09.2021, 08.10.2021г., 09.11.2021 и 09.12.2021г., като тригодишния давностен
срок за тях изтича съответно на 07.08.2024г., 08.09.2024г., 09.11.2024г. и 09.12.2024г.
Погасителната давност се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на
вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК предявяването на този иск има обратно действие,
само ако е спазен срока по чл. 415, ал. 1 ГПК. Ако иск не е предявен /както е в настоящия
случай/ или ако е предявен след изтичането на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, давността не се
счита прекъсната със Заявлението. В случая искът по чл.422 от ГПК е депозиран в срока по
чл.415 ал.1 от ГПК. Датата на депозиране на заявлението в заповедното производство е
31.08.2023г., т.е преди изтичане на давностния срок.Поради гореизложеното възражението е
неоснователно и установителните искове за вземанията за такси и услруги и лихва върху тях
следва да се уважат.
Основателен се явява и предявеният иск за сумата от 183,54лв. незаплатени месечни
вноски за цена на предоставено устройство по Договор за продажба на изплащане от
13.07.2021г., за периода от 21.06.2021г.- 20.12.2021г. По делото е представен Договор за
продажба на изплащане, сключен на 13.07.2025 г. между страните, съгласно който
продавачът прехвърля на купувача правото на собственост върху една или няколко вещи,
срещу цена, която купувачът се задължава да му заплати в размера и при условията на
разсрочено плащане, определени в договора. В р. II от Договор от 13.07.2021 г. за продажба
на изплащане към рамков договор № ********* е изрично уговорена промоционалната цена
и начина на изплащане на устройството. Така първа вноска е в размер на 7,98 лева, а
остатъкът от 183,54 лева са разделени на 23 броя месечни вноски, които се начисляват с
месечни фактури за потребление на услуги. Уговорена е лихва в размер на 5,1 % годишно.
В същия договор е посочено, че вещта се определя с приемо-предавателен протокол,
какъвто е приложен по делото и видно от който, на дата 13.07.2021 г. ответника Е. Н. е
предаден мобилния аппарат.
Договорът е изтекъл на 13.07.23г., при което за ответника е възникнало задължението
да заплати останалите незаплатени вноски за устройството. Тези задължения не се погасяват
с тригодишна давност, доколкото, макар и включени в месечните такси по договора за
мобилни услуги, не представляват периодично плащане, а единна цена за устройство,
разсрочена за плащане на отделни вноски.
Върху вземането за вноски за устройството се дължи обезщетение за забава в размер
на 29,86лв., начислена за периода от 08.08.2021г.- 28.07.2023г.
По основателността на установителните искове по чл.422 от ГПК, във връзка с
чл.415, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.92 от ЗЗД:
Ищецът наред с неплатените главници за абонаментни такси и услуги и вноски по
договора за изплащане, претендира в настоящото производство и неустойки. С разпоредбата
на чл. 92, ал. 1 от ЗЗД е предвидена възможносттастраните да обезпечат изпълнението на
поетите с договор задължения, като предвидят неустойка, която да послужи за обезщетяване
на претърпените от евентуално неизпълнение вреди, без да е нужно същите да се доказват.
Дължимостта на претендираните суми за неустойки: в размер на три стандартни
месечни такси; в размер на дадената отстъпка от цената на услуги; в размер на дадена
9
отстъпка от цената на устройството са обосновани от заявителя с чл. 54.12. от ОУ във вр. с
разпоредбите на съответния договор. Според договорните клаузи, ако абонаментът по
договора за услуги бъде прекратен по инициатива или по вина на абоната преди изтичането
на срока за ползване, абонатът дължи на оператора неустойка в размер на месечните
абонаментни такси, дължими за абонамента, за който договорът се прекратява, по техния
стандартен размер, без отстъпка (включително за допълнителния пакет, ако е активиран
такъв), до изтичане на съответния срок на ползване. Когато абонатът е физическо лице,
максималният размер на неустойката за предсрочното прекратяване не може да надвишава
трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по
техния стандартен размер без отстъпка. В тази хипотеза, в допълнение на посочената
неустойка за предсрочно прекратяване, абонатът дължи на оператора и възстановяване на
част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на
крайните устройства (закупени или предоставени на лизинг/на изплащане), съответстващи
на оставащия срок на ползване по съответния абонамент.
Съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е
уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. Договорните клаузи, въз основа на които се претендират суми за
неустойки са неравноправни.
Неравноправието им произтича от липса на уговаряне на обезщетение в полза на
потребителя при разваляне на договора в случай, че мобилният оператор виновно не
изпълнява поети договорни задължения, т.е. договорът не съдържа реципрочна възможност
за длъжника да развали договора преди изтичане на срока поради неизпълнение на
задълженията от оператора, при която последния да му дължи неустойка. Нещо повече,
изрично е договорено в т. 7.3 от част „Отговорност“ на приложенията към договора от
13.07.2021 г., че неустойки за предсрочно прекратяване не се дължат в случаите, когато това
прекратяване се дължи на причини, за които операторът отговаря. По този начин се
нарушава изискването за добросъвестност и се създава значително неравновесие между
правата и задълженията на страните, което недвусмислено сочи на неравноправния характер
на клаузата изцяло, тъй като е в очевидна вреда на потребителя и не отговаря на
изискванията за добросъвестност по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 5 ЗЗП. Редът и начинът на
уговаряне на неустойката при предсрочно прекратяване на договора- в размер на
оставащите стандартни месечни абонаментни до края на договора, разкрива целта на
икономически по-силната страна, а именно- да получи в патримониума си имуществена
облага, равняваща се на получената такава, като при действащ договор, но без да престира
насрещна услуга. Ето защо, така уговорената неустойка излиза извън присъщата й
обезпечителна и обезщетителна функция, поради което противоречи и на добрите нрави.
Обратното би довело до неоснователно обогатяване на мобилния оператор, нарушаване
принципа за справедливост, което допълнително аргументира неравноправният й характер.
По отношение на калкулираната сума на основание неустойка за дадена отстъпка от
цената на устройство и от цената на услугата- с тези клаузи заявителят се стреми да извърши
промяна на съществен елемент от договора, а именно- цената на устройството и цената на
услугата, едностранно, без съгласието на потребителя. Претендираните разлики
противоречат на закона и добрите нрави и се основават на неравноправни клаузи в
договорите или е налице обосновава вероятност за това. Освен това, така определеният
размер на неустойката противоречи на обезщетителната й функция, като не само, че не
обезпечава вреди, а „увеличава“ без съгласието и на насрещната страна цената на
ппредоставеното устройство и цената на предоставената услуга. Същата е нищожна поради
противоречие с добрите нрави, тъй като е извън обичайната обезпечителна, обезщетителна и
10
санкционна функция, в какъвто см. са разясненията в т. 4 от ТР №1/15.06.2010 г. по т. д. №
1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. В допълнение и тук размерът на неустойката е формиран на
база „стандартна“ цена на устройството, а не договорената такава, което нарушава
изискването неустойката да обезпечава и обезщетява вреди от неизпълнението на
конкретния договор, а не произволни такива, както и това неустойката да обезпечава и
санкционира неизпълнение на задължения по конкретния договор (в случая договора за
продажба на изплащане), а не неизпълнение на задължения по друго облигационно
правоотношение (в случая договора за мобилни услуги) и да се дължи независимо от
изпълнението на задълженията по конкретния договор за продажба. Правото на оператора
да определя отстъпка от цена, е упражнено понегова воля още при сключването на договора,
поради което не оправдава последващото едностранно увеличение на цената на
устройството/услугата, чрез договарянето на неустойка под формата на извършената
отстъпка, тъй като цената следва да се счита за окончателно определена със сключване на
договора.
След като по изложените съображения длъжникът не дължи заплащане на
претендираните вземания за неустойки, то това се отнася и за акцесорните задължения за
лихви за забава върху тях.
На самостоятелно основание следва да се посочи, че лихва за забава върху неустойка
се дължи само ако в договора е посочено кога е падежа на задължението за неустойката, а в
ОУ точен падеж на задължението за неустойка липсва. Поради, което и длъжника не е
изпадал в забава за заплащане на това задължение за неустойка не дължи лихва, тъй като и
до сега не е уведомен за прекратяването, нито му е поискано плащането, нито връщане на
оборудването.
По отношение на претендираната сума от 9,61лв. такса за събиране на
просрочени задължения за периода от 21.09.2021г. 20.09.2021г. и сумата от 2лв.
обезщетение за обработване на данни за просрочие по чл.27.1 от Общите условия за
взаимоотношенията между А1 и абонатите: същите не се дължат, тъй като имат
неустоечен характер и на практика с нея се начислява допълнително задължение за
потребителя в случай на забава, за която по правило потребителят дължи обезщетение в
размер на лихвата за забава, поради което тази претенция представлява задължение,
основано на неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 2 т. 5 от ЗЗП.
Поради недължимостта на вземанията за такси, не се дължат и обезщетения за
забавеното им изпъленние.
На осн.чл.78 ал.1 от ГПК, съобразно направеното искане в исковата молба и с оглед
изхода по предявените обективно съединени искове, в тежест на ответната страна следва да
се възложат сторените разноски в размер на 200лева за държавна такса по уважените искове
в установителното производство и адвокатско възнаграждение в размер на 238,34лв.
На общо осонвание ответникът дължи на ищеца сторените разноски за назначаването
на особон представител за представителството му в размер на 600лв.
В полза на ищеца следва да се присъдят и разноските сторени в заповедното
производство, съразмерно с уважените искове, а именно 12,41лв. държавна такса и
адвокатско възнаграждение в размер на 238,34лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че Е. М. Н., с ЕГН: **********, ***, дължи на "А1
България" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - ***, сумите за които
11
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2232/2023г. по описа на
районен съд Добрич, а именно:
-195,46лв. цена за предоставени далекосъобщителни услуги по Приложение №1 към
рамков договор идентифициран с негов уникален номер ********* - „Условия за ползване
на тарифен план за мобилни услуги *** 39,99(Срок от 2 години)”, подписано на 13.07.2021г.
за периода от 21.06.2021г.- 20.10.2021г.;
-35,79лв., представляваща законна лихва върху вземане от 195,46лв. за периода от
08.08.2021г.- 28.07.2023г.;
-183,54лв. незаплатени месечни вноски за цена на предоставено устройство по
Договор за продажба на изплащане от 13.07.2021г., за периода от 21.06.2021г.- 20.12.2021г.;
-29,86лв., представляваща законна лихва върху сумата от 183,54лв, начислена за
периода 08.08.2021г.- 28.07.2023г.;
ОТХВЪРЛЯ предявените от "А1 България" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление - ***, срещу Е. М. Н., с ЕГН: **********, ***, искове за установяване
съществуването на вземането му към ответника, за което е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2232/2023г. по описа на районен съд Добрич, за следните суми:
-9,61лв. такса за събиране на просрочени задължения за периода от 21.09.2021г.
20.09.2021г.;
-1,67лв. лихва върху такса за събиране на просрочени задължения от 9,61лв. за
периода 10.11.2021г.- 28.07.2023г.;
-95,71лв. неустойка отстъпка от цена на абонамент по чл.7.1 от Приложение 1 от
13.07.2021г.;
-14,57лв. лихва върху сумата от 95,71лв. за периода от 26.01.2022г. - 28.07.2023г.;
-168,73лв. -неустойка отстъпка устройство по чл.7.1 от Договор за продажба на
изплащане от 13.07.2021г.;
-25,68лв. лихва върху сумата от 168,73лв. за периода от 26.01.2022г.- 28.07.2023г;
-114,99лв. неустойка предсрочно прекратяване на договор Приложение№1;
-17,50лв.лв. законна лихва върху сумата от 114,99лв. за периода от 26.01.2022г.-
28.07.2023г;
-2лв. обезщетение за обработване на данни за просрочие по чл.27.1 от Общите
условия за взаимоотношенията между А1 и абонатите.
-0,40лв. лихва върху сумата от 2лв. за периода от 11.08.2021г.- 28.07.2023г.
ОСЪЖДА Е. М. Н., с ЕГН: **********, *** да заплати на "А1 България" ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление - ***, сторените разноски в размер на
200лева за държавна такса по уважените искове в установителното производство,
адвокатско възнаграждение в размер на 238,34лв., като и сторените разноски в заповедното
производство по ч.гр.д№ 2232/23г. по описа на РС Добрич от 12,41лв. държавна такса и
адвокатско възнаграждение в размер на 238,34лв.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Търговищки окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________

12