№ 3151
гр. Варна, 16.08.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Ралица Ц. Райкова
мл.с. Марина К. Семова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно гражданско дело
№ 20233100501139 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба,
подадена от Д. С. М. от гр.Варна, срещу решение №843/14.03.23г., постановено по гр.д.
№11570/21г. на ВРС, с което е отхвърлен предявения от Д. С. М. иск за осъждане на
ответника ЗК ЛЕВ ИНС АД, ЕИК *********, да му заплати сумата от 24500лв,
представляваща обезщетение за претърпени болки и страдания в резултат на настъпило на
11.12.2019г. ПТП, ведно със законната лихва, считано от 23.04.2021г. до окончателното
заплащане, както и сумата в размер 1250лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в направени разноски за възстановяване на причинените на л.а. марка
„Мицубиши", модел „Спейс стар“, с рег. №**** повреди в резултат на настъпило на
11.12.2019г. ПТП, ведно със законната лихва, считано от 23.04.2021г. до окончателното й
заплащане.
Жалбата е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК от легитимирано лице
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима. Същата отговаря на
изискванията на чл.260, т.1-4 и 7 и чл.261 ГПК. В жалбата въззивникът е навел твърденията,
че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение
на процесуалните правила и необосновано. Оспорва формираните от ВРС изводи, че ищецът
е излизал от крайпътна територия; че не било доказано обстоятелството водачът на л.а.
Нисан Микра да е имал видимост към автомобила на ищеца и че липсвало законово
задължение за този водач да се движи със скорост под установената в градски условия.
Излага, че съдът не е обсъдил представени от него доказателства касателно положението на
ул.Илинден, което обуславяло необоснованост на решението. Счита, че процесната отсечка
има характера на път по см. на §6, т.1 от ДР на ЗДП, поради което и неговият автомобил бил
дясностоящ спрямо движещите се по булеварда. Излага, че липсвали по делото твърдения
видимостта на водача на л.а. Нисан да е била ограничена, поради което съдът не можел да
приеме нещо различно, а заявеното от вещите лица в тази връзка години след ПТП не
1
можело да замени липсата на твърдения. Навежда оплакването, че ВРС е игнорирал
доводите му за нарушение на чл.20 от ЗДвП от страна на другия водач. Счита, че ВРС е
кредитирал заключения, които не са достатъчно обосновани и възниквало съмнение за
тяхната правилност, като съдът игнорирал изложените от него съображения в писмените
бележки касателно скоростта на л.а.Нисан и мястото на удара, като не се произнесъл за
доводите за несъответствие между експертните заключения и връзката им с останалите
доказателства. Сочи, че липсвало анализ на снимковия материал, както и съдът неправилно
не допуснал поисканата съдебна експертиза. Счита, че не е дадена правилна правна
квалификация на иска, както и че неправилно ВРС му е възложил в тежест доказването на
вината на прекия делинквент, което било в противоречие с чл.45, ал.2 ЗЗД. Счита, че дори и
да е допуснал нарушение на чл.37, ал.2 ЗДвП, това не изключвало отговорността на
застрахователя, а било основание за намаляване на отговорността му, каквото възражение
не било направено. Излага, че ВРС не е изложил и мотиви защо приема за съобразена с
пътните условия избраната от другия водач скорост, което било в противоречие с
практиката на ВКС. Моли да бъде отменено решението и да бъдат уважени исковете. Прави
доказ.искане.
В срока за отговор на депозираната въззивна жалба от възз.страна ЗК ЛЕВ
ИНС АД, ЕИК *********, със седалище гр.София, не е постъпил отговор.
В хода на проверката въззивният съд констатира, че във въззивната жалба е
наведено възражение за допуснато процесуално нарушение, касаещо не допускането на
поискана от страната повторна САТЕ. Видно от материалите по делото искането за
събиране на такава експертиза е направено в последното с.з., но същото не е уважено от
съда. Видно от протокола от с.з. ищцовата страна е формулирала искане за експертиза, без
обаче същото да е изрично обосновано. Липсват данни и на страната да са дадени в тази
връзка някакви указания. Предвид това, като съобразява изложените в жалбата оплаквания и
разпоредбата на чл.201 ГПК, намира, че искането се явява допустимо и основателно
единствено в частта на първия поставен въпрос от исканата експертиза. Относно останалите
въпроси –за изготвяне на мащабна скица и представяне на изчисления, искането се явява
неоснователно, доколкото въпроси в този вид са заявени за първи път в последното с.з.,
което е несвоевременно. Ето защо и на осн. чл.266, ал. 3 ГПК настоящият състав намира, че
следва да бъде допусната по реда на чл.201 ГПК повторна тройна съдебно-автотехническа
експертиза, която да даде следното заключение: Вещите лица да определят мястото на
удара, механизма на ПТП, скоростта на автомобилите преди и в момента на удара, както и
опасните зони на двамата водачи.
С оглед преценката за допустимост на производството следва да се изиска от
ДП №213/19г. по описа на ОСлО при ОП Варна,пр.пр.№15925/19г. на ВРП, заверен препис
от влязлото в сила постановление от 07.02.23г. за прекратяване на нак.производство.
Следва да се укаже на въззивникът в срок до първото с.з. да представи по
делото надлежно пълномощно с точно изписване на имената на упълномощителя за
упълномощаване на адв.Г.Ш. за представителството по делото.
2
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на основание
чл.267, ал.1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане допустима и редовна въззивна жалба,
подадена от Д. С. М. от гр.Варна, срещу решение №843/14.03.23г.,
постановено по гр.д.№11570/21г. на ВРС.
ДОПУСКА на осн. чл.201 ГПК повторна тройна съдебно-
автотехническа експертиза със задача: Вещите лица да определят мястото на
удара, механизма на ПТП, скоростта на автомобилите преди и в момента на
удара, както и опасните зони на двамата водачи.
Определя депозит за възнаграждението и разноските, свързани с
изготвяне на експертизата, в размер на 600лв., вносими от Д. С. М. в
едноседмичен срок от съобщаване на определението, като в същия срок се
представят доказателства за внасянето му.
Определя за вещи лица Й.Л.А., А.Н. Я. и Т.П.Т., които да се
призоват след внасяне на депозита. Указва на вещите лица, че заключението
следва да бъде депозирано по делото най- малко една седмица преди
съдебното заседание с копия за всяка страна.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника за
допускане на повторна експертиза в останалата му част.
ДА СЕ ИЗИСКА от ДП №213/19г. по описа на ОСлО при ОП
Варна,пр.пр.№15925/19г. на ВРП, заверен препис от влязлото в сила
постановление от 07.02.23г. за прекратяване на нак.производство.
УКАЗВА на въззивника Д.М. в срок до първото с.з. да представи
по делото надлежно пълномощно с точно изписване на имената на
упълномощителя за упълномощаване на адв.Г.Ш. за представителството по
делото.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито с.з. на 17.10.2023г.
от 14,00 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от
настоящото определение, като на въззивника се връчи препис от отговора на
въззивната жалба и от уточн.молба.
ПРИКАНВА страните към спогодба и възможността да уредят
3
доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно
уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора,
чрез медиация, като ползват Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен
съд Варна на адрес: гр.Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12, тел. *********;
служител за контакти - Нора Великова.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4