Присъда по дело №3194/2017 на Районен съд - Варна

П  Р  И  С  Ъ  Д  А

 

Номер       15/30.1.2020г.                             Година 2020                                     Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                           ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ

На тридесети януари                                                                               2020 година

 

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ ЦУЦАКОВА

 

СЕКРЕТАР: РАДОСТИНА И.

 

Като разгледа докладваното от Председателя НЧХД № 3194 по описа за 2017 г.

 

П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимата В. М. Ш., родена на *** ***, българка, българска гражданка, омъжена, неосъждана, с висше образование, ЕГН: **********,

ЗА НЕВИННА в това, че в периода от 08.02.2017 г. до 13.03.2017 г. в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление, е разгласила позорни обстоятелства за частния тъжител И.Т.Г. и му е приписала престъпления, както следва:

- на 08.02.2017 г. в писмен отговор до държавен съдебен изпълнител при РС – Варна по изпълнително дело № 9235/2014 г., вх. № 3666/08.02.2017 г. – чрез думите и изразите, посочени в точка 2 от обстоятелствената част на частната тъжба;

- на 13.03.2017 г. в писмена молба до РС – Варна по гражданско дело №13904/2016 г. по описа на РС – Варна, с думите и изразите, посочени в точка 1 на обстоятелствената част на частната тъжба – престъпление по чл. 147 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК Я ОПРАВДАВА по така повдигнатото с частната тъжба обвинение.

 

ПРИЗНАВА подсъдимата В. М. Ш. /с посочена по-горе самоличност/:

ЗА НЕВИННА в това, че на 13.03.2017 г. в гр. Варна в писмена молба до РС – Варна по гражданско дело № 13904/2016 г. по описа на РС – Варна е казала /изписала/ нещо унизително за честта и достойнството на частния тъжител И.Т.Г., с думите и изразите, посочени в точка 3 на обстоятелствената част на частната тъжба – престъпление по чл. 146 ал.1 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК Я ОПРАВДАВА по така повдигнатото с частната тъжба обвинение.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от частния тъжител И.Т.Г. граждански иск срещу подс. В. М. Ш. в размер на 5 000 лева, явяващи се обезщетение за претендирани неимуществени вреди в резултат на деянието по чл.147 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното заплащане на сумата, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от частния тъжител И.Т.Г. граждански иск срещу подс. В. М. Ш. в размер на 3 000 лева, явяващи се обезщетение за претендирани неимуществени вреди в резултат на деянието по чл.146 ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното заплащане на сумата, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

ОСЪЖДА частния тъжител И.Т.Г., ЕГН **********, да заплати направените разноски по делото в размер на 276 лева в полза на РС – Варна.

 

ОСЪЖДА частния тъжител И.Т.Г., ЕГН **********, да заплати на подс. В. М. Ш. направените разноски по делото в размер на 1 600 лева за адвокатско възнаграждение.

 

ПРИСЪДАТА може да се обжалва в петнадесет дневен срок от днес пред състав на Окръжен съд – Варна.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

М О Т И В И

 

към присъда по НЧХД 3194 по описа за 2017 год. на Варненския районен съд – ПЕТНАДЕСЕТИ наказателен състав.

 

 

          Срещу  подс. В. М. Ш.-***, във ВРС е постъпила частна тъжба от И.Т.Г., във връзка с която, с разпореждане на Председателя на ВРС, е образувано НЧХД №3194/17г., срещу Ш., за престъпления по чл.146 ал.1 от НК и  чл.147 ал.1 вр. чл.26 ал.1  от НК.В разпореждането е посочена т.1 на чл.147 ал.1 от НК, но очевидно, доколкото в посочената прана норма няма точки, се касае за техническа грешка.

          С депозираната във ВРС на 13.06.2017г. частна тъжба, частният тъжител Г. е отправил следните обвинения спрямо подс.Ш.:

         ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА частният тъжител е посочил следното:

      „ Точка 1/ Бившата ми съпруга В.М.Ш. в молба до Районен съд - гр. Варна по гражданско дело № 13904/2016 г. по описа на ВРС, депозирана и приета в с.з. проведено на 13.03.2017г в гр.Варна, е разгласила клеветнически твърдения и ми е приписала престъпление, съдържащи се в следните думи и изрази:

        а. „Моля, при вземане на решението си, да вземете предвид, че г-н Г. ... неглижира наложените му от съда рестрикции и продължава да тормози мен, детето ми и цялото ми семейство."

Този израз сам по себе си съдържа твърдение за обективен факт -осъществяван от мен тормоз, което деяние е укоримо от гледна точка на общоприетия морал и правов ред и еднозначно предизвиква негативна оценка спрямо доброто ми име в обществото.

       В следващите думи и изрази В.Ш. конкретно и описателно посочва действията, с които осъществявам „тормоза" и „вредоносните последици" от приписваните ми деяния, които от своя страна също представляват твърдения за позорящи личността ми факти:

     „Използвайки ЕГН-то на настоящия ми съпруг Св. Ш., представяйки се за приятел на семейството, който е помолен да плати телефоните, г-н Г. се сдобива неправомерно с вече сменения многократно тел. номер на съпруга ми и домашния ни тел. номер, като започна да ни звъни всяка вечер по около 30 пъти на час, цитирайки ни членове от Наказателния кодекс и четейки ни правата, казвайки че разговорите се записват и ще бъдат дадени на прокуратурата, че иска да се чуе със сина си, въпреки наложената забрана. Използва телефоните ни, за да продължава да тормози всички членове на семейството. Наглостта му стигна дотам, че звъни не само от служебния си номер, а и от скрити номера, като по този начин създава непрекъснат стрес и напрежение на всички членове на семейството. След като съпругът ми му отговори на поредното позвъняване и му каза, че това е личният му тел. номер, а не номерът който му е предоставен от социалните служби във връзка с детето, г-н Г. започна да го обижда и заплашва със съд, набеждавайки го, че осуетява изпълнението на съдебното решение в частта за лични контакти с детето му. Звънейки след работно време от 19.00 ч. до 22.00 ч., а понякога и до късно на домашния също телефон и на мобилните тел., г-н Г. стресира и дори събужда и разплаква малкото ни бебе, което по това време вече спи. С тези си действия Г. тормози и собственото си дете - Т., който става свидетел на разговорите и на постоянното звънене.

Посочените в горния текст думи и изрази съдържат твърдения за факти -извършени от мен деяния, които са несъмнено укорими от гледна точка на общоприетия морал и правов ред, а именно:

„Използвайки ЕГН-то на настоящия ми съпруг Св. Ш. ... г-н Г. се сдобива неправомерно с вече сменения многократно тел. номер на съпруга ми и домашния ни тел. номер...";

„ ... за да продължава да тормози всички членове на семейството";

„ ... създава непрекъснат стрес и напрежение на всички членове на семейството";

„ ..., г-н Г. започна да го обижда" (т. е. да обиждам съпруга на В.

Ш.);

„ ... г-н Г. стресира и дори събужда и разплаква малкото ни бебе

„ ... Г. тормози и собственото си дете - Т....".

Забележка:

Посочените до тук думи и изрази се съдържат на стр. 1 на молбата.

б. По-нататък в молбата В.Ш. твърди:

че съм възпрепятствал извършването на контролен преглед на сина си

Т.;

че съм отправял заплахи към лекарката и че съм изрекъл лъжа пред лекарката,

които твърдения също са позорящи спрямо личността ми:

„ ... Г. възпрепятства извършване на контролен преглед при личния лекар на Т. след заболяване, като дори отправя заплахи към лекарката, че ще я съди и ще й предизвика проверки от здравната каса, тъй като по негови твърдения „майката лъже, че детето й е болно"..."

Забележка:    Посочените дотук думи и изрази се съдържат на стр. 1 на молбата.

    в/На стр. 2 (долу) от посочената молба В.Ш. твърди, че съм „накарал собствените си възрастни родители да пускат жалби срещу мен, твърдейки, че също са обект на насилие от моя страна".

С това твърдение Ш. ми приписва съучастие като подбудител в престъпление клевета. Тоест, че умишлено съм склонил родителите си да депозират жалби, в които да клеветят Ш., че упражнява насилие спрямо тях -престъпление по чл. 147, ал. 1 от НК във вр. с чл. 20, ал. 3 от НК.

      г/На стр. 4 (горе) от посочената молба Ш. твърди, че „детето е подбуждано" от мен „да слага веро в млякото на малкото си братче и да ме нарича с нецензурни имена".

Тези думи и изрази представляват твърдения за факти - извършени от мен деяния, които несъмнено са укорими от гледна точка на общоприетия морал.

       Точка 2. Наред с това, В.Ш. в отговор до държавен съдебен изпълнител В. Г. при Варненски районен съд, вх. № 3666/08.02.2017 г., е разгласила неистински твърдения, с които ми е приписала извършване на престъпление и извършени от мен позорни деяния:

      а./„Г-н Г. е отправял и заплахи за убийство, използвал е нецензурни думи по мой адрес, както и на настоящия ми съпруг."

        Изразът „отправял и заплахи за убийство" представлява приписване на престъпление по чл. 144, ал. 3 във вр. ал. 1 от НК.

        Изразът „използвал е нецензурни думи по мой адрес, както и на настоящия ми съпруг" представлява твърдение за извършено от мен деяние, което е укоримо от гледна точка на общоприетия морал.

 

     б./    В същия документ Ш., твърде, че аз - „Г-н Г. ... дори се е мъчил да склонява Т. (детето си) да стане съучастник в престъпление, карайки го да сложи веро в млякото на 1-годишното му братче".

      Тези думи и изрази също представляват твърдения за факти - извършени от мен деяния, които несъмнено са укорими от гледна точка на общоприетия морал.

       Точка 3.Наред с тези деяния, на стр. 2 от горепосочената молба до ВРС Ш. е написала следните обидни думи и изрази, с които съзнателно е дала и целяла негативна оценка на личността ми:

       Че съм личност с „неовладян и агресивен характер, изразяващ се във вербална агресия - дихотомно мислене и склонност към отмъщение и патологична егоцентричност, изразяваща се в неадекватно завишено чувство за собствена значимост и себичност ... със склонност към изопачаване на фактите и действията".

        Че съм личност, страдаща от „квелорантна психопатия" и от „параноидно личностново разстройство"

        В конкретния случай, не може да се приеме, че се касае за т. нар. „задочна" (неприсъствена) обида, която е несъставомерна. Защото В.Ш. е съзнавала, че инкриминираните думи и изрази ще станат мое достояние, тъй като в качеството си на страна по посоченото гражданско дело, неминуемо ще са запозная с молбата, в която се обективирани.

      В този смисъл е и съдебната практика:

    „Когато деецът при написването на обидните изрази в показанията си, които е депозирал като заподозрян, смята, че това, което пише, няма да стане достояние на тъжителя, не е налице субективният състав на престъплението обида" (така Реш. № 312/08.05.1956 г. по н. д. № 301/1956 г., ВК).

      От което per argumentum a contrario (по аргумент от противното) следва, че в хипотезата, когато ищецът е съзнавал, че обидните думи и изрази ще станат достояние на ответника, е налице субективният състав на престъплението обида. Още повече, че обидата може да се осъществи както с пряк, така и с евентуален умисъл.

       Предвид изложените обстоятелства и на основание чл. 80, изр. 1 и чл. 81 от НПК, частният тъжител е предявил следните обвинения спрямо подсъдимата:

       „ЗА ТОВА, ЧЕ:

       - На 13.03.2017г в гр.Варна, в писмена молба до Районен съд - гр. Варна, по гражданско дело № 13904/2016 г. по описа на ВРС е разгласила клеветнически твърдения срещу личността ми и ми е приписала престъпление с думите и изразите, посочени в точка 1 от обстоятелствената част на тъжбата,

      с което деяние В.М.Ш. от обективна и субективна страна при наличие на умисъл е осъществила състава на престъпление по чл. 147, ал. 1, предл. 1 и 2 от НК във вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

        -На 08.02.2017г в гр.Варна, в писмен отговор до държавен съдебен изпълнител В. Г. при Варненски районен съд, по изп.д.№9235/2014г, вх. № 3666/08.02.2017 г. ми е приписала престъпление и е разгласила клеветнически твърдения срещу личността ми с думите и изразите, посочени в точка 2 от обстоятелствената част на тъжбата,

с което деяние В.М.Ш. от обективна и субективна страна при наличие на умисъл е осъществила състава на престъпление по чл. 147, ал. 1, предл. 1 и 2 от НК във вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

       - На 13.03.2017г в гр.Варна, в писмена молба до Районен съд - гр. Варна по гражданско дело № 13904/2016 г. по описа на ВРС - Варна е написала обидни думи и изрази, посочени в точка 3 от обстоятелствената част на тъжбата,

с което деяние В.М.Ш. от обективна и субективна страна при наличие на умисъл е осъществила състава на престъпление по чл. 146, предл. 1 от НК.

          След даване ход на делото  и след направени уточнения от повереника на частния тъжител съдът прие за съвместно разглеждане в наказателния процес предявените от частния  тъжител Г., чрез адв.Н. два граждански иска, както следва:  граждански иск срещу подс.Ш., за претендирани  неимуществени  вреди, претърпени от частния тъжител в резултат на деяние по чл.147 ал.1вр.чл.26 ал.1 от НК, в размер на 5000лв., ведно със законната лихва, считано от датата на деянието до окончателното заплащане на сумата и граждански иск срещу подс.Ш., за претендирани  неимуществени  вреди, претърпени от частния тъжител в резултат на деяние по чл.146 ал.1 от НК, в размер на 3000лв., ведно със законната лихва, считано от датата на деянието до окончателното заплащане на сумата конституира Г. лично и чрез адв.Н. в качеството на граждански ищец по делото.

            Повереникът на частния тъжител в с.з. изцяло поддържа повдигнатите срещу подс.Ш. обвинения, акцентира върху влошените взаимоотношения между подсъдимата и частния тъжител след прекратяване на брака по между им, множеството съдебни производства, касаещи упражняването на родителските права върху детето, родено в периода на брака им и режимът на личен контакт със същото, като счита, че в един момент неприязънта на подсъдимата към частния тъжител е ескалирала и същата е решила  с оглед постигане на положителен ефект по водените дела, да си послужи с непозволени средства, като обижда и клевети Г..Визира се внесен писмен отговор на 08.02.2017г. по образувано ИД при държавен съдебен изпълнител при ВРС, чрез който е разгласила неистински твърдения, приписвайки на пострадалия извършването на престъпление и други позорни за него деяния- отправяне на заплахи за убийство, използване на нецензурни изрази по адрес на подсъдимата , склоняване на детето Т. да стане съучастник в престъпление, като сложи веро в млякото на едногодишното си братче.Визира се представянето на писмена молба от подсъдимата на 13.03.2017г. при проведено съдебно заседание по гр.д. №13904/2016г. на ВРС, като се твърди, че и с тази молба подсъдимата е разгласила позорни обстоятелства и е приписала престъпление по отношение на частния тъжител, като цитира и конкретни текстове от депозираната по гражданското дело молба, които счита, че касаят предявеното обвинение.Освен горното повереникът излага аргументи в подкрепа на становището си, че в посочената молба подсъдимата е написала и обидни думи и изрази, с които съзнателно е целяла и е дала негативна оценка за личността на частния тъжител, определяйки го като личност с неовладян характер, вербално агресивен, с дихотомно мислене и склонност към отмъщение и патологична егоцентричност, определила го е като личност, страдаща от квелурантна психопатия и параноидно личностово разстройство.Коментира се заключение на СПЕ, изготвена от д-р Р. и се счита, че определенията и квалификациите, дадени от подсъдимата на пострадалия не отговарят на реалното състояние и не са истински.Приема се, че при обидата не е необходимо фактическо твърдение, като резултатът се постига и с просто изразяване на мнение.сочи се, че обидните изрази са били възприети от пострадалия и с тях подсъдимата го е унижила, като приема за ирелевантен въпросът дали унизителните изрази и съждения са качества на жертвата, дали кореспондират с действителността и дали оценката  е основателна или не.Приема се, че съгласно писма, изпратени от Агенция „Социално подпомагане”, за контакт с малолетното дете е следвало да се използва телефонен номер 0896 75 4050, който в известен период от време е използван от съпруга на подсъдимата и няма как неправомерно частният тъжител да се сдобие с този номер.Приема се за несъстоятелно оплакването за тормоз от страна на частния тъжител при опити за контакт с детето след 19,00ч., тъй като контактите е следвало да се извършват в периода от 19,00ч. до 20,00ч.Относно твърденията, че частният тъжител е отправял заплахи и е използвал нецензурни изрази се коментират показанията на св.Р. С. и заключението на д-р Р., като се счита, че майката е втълпявала на малолетния си син и го е уговаряла да прави определени твърдения по отношение на думите и изразите на баща си, коментират се показанията на св.Г.- личен лекар на детето, съгласно които същата не е била възпрепятствана да извърши личен преглед на детето и частният тъжител не й е отправял заплахи.Излагат се аргументи в подкрепа на становището, че подсъдимата е осъществила изпълнителното деяние на престъплението клевета в двете му форми-разгласяване на позорни обстоятелства и приписване на престъпление и се моли съдът да признае подсъдимата за виновна в извършването на двете престъпления, описани в частната тъжба, да й бъде наложено съответното наказание, както и да бъдат уважени предявените два граждански иска в пълен размер, ведно със законната лихва и да бъдат възложени направените по делото разноски.

            Защитникът на подсъдимата Ш. на първо място сочи, че чувството, което е изпитал в хода на целия наказателен процес, е че подсъдим по делото не е Ш., а нейният малолетен син-Т. и макар действията да са насочени срещу майката, същите неизбежно рефлектират и върху детето.Защитникът излага аргументи в подкрепа на становището си, че разводът е отключващият момент, след който нещата придобиват други измерения, в които са намесени стремеж за унижаване на майката и финансовото й сломяване с воденето на дела и придявяването на граждански искове, както и с възлагане на разноски по дела, които подсъдимата е изгубила, като се акцентира върху безспорните доказателства по делото колко дела се водят между подсъдимата и частния тъжител, не всички с благоприятен изход за подсъдимата.Коментира се становище на състав на ВРС по гражданско дело, като въпреки фактът, че съдебният акт не е влязъл в сила защитникът отново излага аргументи в подкрепа на становището, че макар водените дела да са насочени към майката, то същите рефлектират и върху детето.Защитникът коментира и становище на медиатор Н.М., отказала да работи по случая, но описала характерът на частния тъжител, приема, че вещото лице, изготвило СПЕ по настоящото НЧХД не е успяло убедително да защити заключението си в с.з., твърди, че обичайните свидетели по водените съдебни производства са лица, с които частният тъжител е пряко свързан и се моли съдът да не кредитира показанията на свидетелите К. и П., които свидетелстват в полза на частния тъжител.Акцентира се върху фактът, че след като бащата на подсъдимата е дал показания в с.з. по настоящото НЧХД, то спрямо него е образувано дело в РС-Русе, приключило с влязла в сила оправдателна присъда.Защитникът моли да бъде обърнато особено внимание на социалните работници и изготвените от тях социални доклади, както и дадени препоръки от социалните работници, които считат че детето Т. попада в категория „дете в риск”.Коментира се издадена „Заповед за защита” за срок от 12 месеца частният тъжител да не се приближава до детето си.Коментират се доказателства за отправени обиди към подсъдимата и сегашният й съпруг и че частният тъжител е подбуждал детето Т. да слага веро в млякото на бебето, което се отглежда в семейството.По отношение на показанията на св.Г. защитникът счита, че същата не желае да участва по дела в съд, акцентира се върху социалният доклад от делото за развод и се твърди, че изнесената от подсъдимата информация е извлечена и „преписана” от документи по делото и в заключение се иска подсъдимата да бъде оправдана и да й бъдат присъдени разноските по делото.

           В лична защита подсъдимата също излага аргументи в подкрепа на становището, че показанията на св.К. не следва да се кредитират.    

           В съдебно заседание подс. Ш. дава обяснения във връзка с предявените обвинения, а в последната си дума моли да бъде оправдана, тъй като делото се води неоснователно.

           След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

           Детето Т. Г. е родено на ***г., към която дата подс.Ш. и частният тъжител Г. били съпрузи.

           През 2014г. бракът между съпрузите бил прекратен, като упражняването на родителските права било предоставено на майката- подсъдимата по делото, а на бащата- частен тъжител по делото е бил определен режим на лични отношения.

          След раздялата на родителите през 2014г. между същите  се породил остър конфликт, касаещ режимът на контакт с детето, който постепенно ескалирал и със Заповед за защита от 2014г. спрямо частния тъжител били наложени ограничителни мерки по ЗЗДН.През същата година и спрямо подсъдимата била наложена мярка по ЗЗДН, касаеща частният тъжител.

          Въз основа на молба от частният тъжител,, депозирана на 19.11.2014г, с приложен към същата изпълнителен лист издаден по гр.д. № 17069/2013г. по описа на ВРС, касаещ определен режим на лични отношения с детето Т., с изрично посочване в молбата , че режимът, посочен в изпълнителния лист, следва да се осъществи след изтичане на срока на мярката по чл.5 ал.1т.3 от ЗЗДН по гр.д. №360/2014г. по описа на ВОС и че първоначалното вземане на детето следва да е на 21.12.2014г., във ВРС-СИС, било образувано изпълнително дело № 9235/14г.

         Във връзка с образуваното изпълнително производство, на 17.12.2014г. подс.Ш. депозирала молба до ДСИ при СИС-РС-Варна, в която посочила, че желае да предаде детето Т. на 21.12.2014г. на бащата и е поискала съдействие, поради невъзможност да се свърже с частния тъжител.

          В периода от образуване на изпълнителното дело до м. февруари 2017г., не настъпила промяна във влошените взаимоотношения между бившите съпрузи, касаещи режима на лични отношения с детето, като дори подс.Ш. била санкционирана с налагане на глоби от ДСИ, част от които отменени.

         На 06.02.2017г. подсъдимата за пореден път получила покана за доброволно изпълнение по образуваното ИД №9235/14г., във връзка с която същата изготвила ръкописен писмен отговор, депозиран във ВРС-СИС на 08.02.2017г.

         Видно от съдържанието на депозирания отговор на поканата да се яви при ДСИ с детето Т. на 08.02.2017г. за да се срещнат заедно с бащата- ч.т. Г., подсъдимата е вписала, че най-учтиво информира канещият, че на 01.02.2017г. е издадена Заповед за защита под.№14 на осн. ЗЗДН и че срещата няма как да се осъществи поради забраната ч.т.Г.  да се доближава до нея и до детето за срок от три месеца.Подсъдимата, по повод изисканото сведение по чл.528 ал.2 от ГПК свързано с осъществяване на личния контакт с детето е изложила мнението си, твърдейки, че до издаването на ЗЗ не е възпрепятствала този контакт.В отговора до ДСИ подс.Ш. е посочила следното:”Г-н Г. е отправял и заплахи за убийство, използвал е нецензурни думи по мой адрес, както и на настоящия ми съпруг, като дори се е мъчил да склонява Т. (детето си) да стане съучастник в престъпление, карайки го да сложи веро в млякото на 1-годишното му братче".В отговорът е посочено изрично, че това детето е разказало пред детски психолог и в присъствието на социални работници и е поискано при необходимост по служебен ред тези данни да бъдат изискани от социалните служби.Изложени са от подсъдимата и други аргументи, въз основа на които тя приема, че има оказан психически и физически тормоз спрямо нея и детето въз основа на издадени заповеди за защита и се иска образуваното изпълнително дело да бъде прекратено, като в противен случай се изразява готовност от страна на подсъдимата да потърси правата си по съдебен ред и е отправена молба да бъде информирана за решението от страна на ДСИ.

        Същевременно, въз основа на молба, депозирана от подс.Ш., лично и в качеството й на законен представител на детето Т. Г., с твърдения за упражнено спрямо нея и детето насилие от страна на частния тъжител Г. на 09.11.2016г., във  ВРС било образувано гр.д. №13904/2016г. по описа на съда и на 11.11.2016г. по горепосоченото гражданско дело била издадена заповед за незабавна защита №160, по силата на която ч.т. Г. бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо подсъдимата и детето Т. и със заповедта частният тъжител е бил предупреден, че при неизпълнението й, констатирано от полицейските органи, същият ще бъде задържан и незабавно ще бъде уведомена прокуратурата.

         В съдебно заседание, проведено на 13.03.2017г. по гр.д. №13904/2016г. по описа на ВРС, в което подсъдимата се е явила лично и с адв.М., упълномощена и приета от съда, адв.М. е представила на съда писмено становище от подс.Ш., с приложени към същото доказателства, включително е направено и искане за извършване на проверки от полицията в РУ-Аксаково, относно твърдян телефонен „тормоз” от ч.т.Г., както и да бъде издадено удостоверение и да се назначи СПЕ по отношение на ч.т., като доказателствените искания са били уважени от съда.

       Видно от представената молба по гражданското дело, цитирана по-горе, съдържанието й е следното:

       „Моля, при вземане на решението си, да вземе предвид, че г-н Г. въпреки ограничителната заповед, която му бе издадена от Съда да се въздържа от осъществяване на психическо и физическо насилие, и впоследствие издадената окончателна ограничителна заповед от 01.02.2017 по друго производство за изложения от него перманентен психически и физически тормоз, той явно не може да се контролира и въздържа като неглижира наложените му от Съда рестрикции и продължава да тормози мен, детето ми и цялото ми семейство.

         Използвайки ЕГН- то на настоящия ми съпруг Св. Ш. представяйки се за приятел на семейството „ ,който е помолен да плати телефоните, г-н Г. се сдобива неправомерно с вече сменения многократно тел.номер на съпруга ми и домашния ни тел.номер като започна да ни звъни всяка вечер по около 30 пъти на час, цитирайки ни членове от Наказателния кодекс и четейки ни правата, казвайки, че разговорите се записват и ще бъдат дадени на Прокуратурата под предтекст, че иска да се чуе със сина си, въпреки наложената му забрана да се доближава до нас. Използва телефоните ни, за да продължава да тормози всички членове на семейството. Наглостта му стига до там, че звъни не само от служебния си номер, а и от скрити номера като   по този начин създава непрекъснат стрес и напрежение на всички членове на семейството. След като съпругът ми    му    отговори на поредното позвъняване и му каза, че това е личният му тел. номер, а не номерът, който му е предоставен от социалните служби за връзка с детето , г-н Г.  започна да го обижда и заплашва със съд, набеждавайки го, че осуетява изпълнението на съдебното решение в частта за лични контакти с детето му. Звънейки след работно време от 19.00 ч- до 22 .00 ч., а понякога и до по-късно на домашния също телефон и на мобилния тел. г-н Г. стресира и дори събужда и разплаква малкото ни бебе, което по това време вече спи. С тези си действия Г. тормози и собственото си дете - Т., който става свидетел на разговорите и на постоянното звънене. Детето чува всичко по телефона и вече се стряска при всяко следващо звънене. Моля, също така Съдът да |вземе предвид и факта, че И. Г. възпрепятства извършване на контролен преглед при личния лекар на Т. след заболяване, като дори отправя заплахи към лекарката, че ще я съди и ще й предизвика проверки от здравната каса, тъй като по негови твърдения „майката лъже че детето й е болно", самият той нарушава отново ограничителната заповед, стоейки пред кабинета и знаейки че в 13.30 ч. на 06.03.2017г. аз и детето ще посетим кабинета. След като лекарката ми се обади, възмутена и притеснена от действията на Г., наложи се да отложа контролния преглед с цел да избягване на ново насилие спрямо мен и детето, както и за избягване на излишни конфликтни ситуации. Позвъних на 112 и 2-ро РПУ, за да ги информирам за невъзможността  да посетя   кабинета   и  за   безцеремонното   нарушаване на ограничителната заповед от страна на Г.. Отделен, но не маловажен е въпросът, както лекарката, така и всички трети лица, които по някаква причина имат служебни ангажименти с мен и детето, не желаят да ги притесняват и се опасявам, че няма да искат да сме техни пациенти, ученици и т.н. За което обстоятелство съм изключително притеснена и в крайна сметка негативите са отново за сина ми. В подкрепа на това, представям частна тъжба от ответника срещу Р. Р., който свидетелства в моя полза на предходно заседание. Веднага след това като отмъщение срещу него е подадено оплакването и претенция за 2000 лева. При това положение за мен се оказва почти невъзможно да ангажирам като свидетели преподавателката на сина ми или домашния лекар (например), както и други свидетели, на които бих навредила неволно, привличайки ги като такива.

           Относно медиацията която беше планирана: Проведох разговор с частен медиатор Н.М., която първоначално избрах и след като й обясних с факти случая и подробно   й описах поведението на ответната страна, както и неговия неовладян и агресивен характер, изразяващ се във вербална агресия - дихотомно мислене и склонност към отмъщение и патологична егоцентричност, изразяваща се в неадекватно завишено чувство за собствена значимост и себичност, както и неговата склонност към изопачаване на фактите и действията на околните, дори когато са неутрални или добронамерени , медиаторката категорично е отказа да работи с него като ми обясни, че тук ставало дума според нея за лице , което страда от параноидно личностново разстройство, доколкото тя е запозната от практиката си - квелорантна  психопатия, изразяваща се в непрекъснато завеждане на дела, когато един проблем загуби алктуалността си, си намира други и така до безкрай като лицето живее с идеята, че правата му са нарушени и е жертва. В случая по-скоро лицето би трябвало да бъде освидетелствано или принудително да му бъде направена експертиза от независими вещи лица.

            Мнението на г-жа Михайлова вероятно може да бъде потвърдено от последвалите  действия на ответника.   И. Г. използва националния ефир на БНР – програма „Христо Ботев", включвайки се като събеседник в предаването Законът и Темида на 10.02.2017г., заблуждавайки водещата че е баща - жертва, изгонен от жилището му и  твърдейки че бившата му съпруга му е осъществила психически и физически тормоз  над него и родителите му. Освен това е накарал собствените си възрастни родители да пускат жалби срещу мен, твърдейки, че също са обект на насилие от моя страна. Подчертавам, че всички изложени факти и обстоятелства в медийното пространство, обвинявайки ме в насилие са недоказани и непотвърдени в съда, за което г-н Г. тепърва ще трябва да отговаря и е ще бъде подведен под съдебна отговорност по чл.147 от НК. Самият той в разговор със съпруга ми заявил, че вече във Варна „ъдиите” нищо не могат да му направят, тъй като е жител на гр. Бяла, където по тази причина си направил постоянен и настоящ адрес.

           Очевидно се използват възможностите на действащото законадтелство относно  местната подсъдност и поредната злоупотреба са права, които му дават възможност на „ чисто „ в съда в гр. Бяла да инициира нови дела, в които се представя като жертва. На принципа „крадецът вика: „Дръжте крадеца!", г-н Г. умело организира своята защита и прикрива противозаконните си деяния, в случая явно става дума за рецидив, тъй като г-н Г. вече втори път е осъждан за едно и също деяние по закона за домашното насилие, а именно да заплати глоба и да бъде лишен от правото да контактува с детето си за определен срок. Явно мерките, които предвижда ЗЗДН по ГПК не са достатъчно ефективни   и сроковете от 3 месеца не са достатъчни, за да се поправи и промени поведението си.

          Злоупотреба се извършва и с режима на лични контакти между детето и родителите на ответника. Режимът е така предвиден, че в определени моменти сьвпада с дните, в които трябва да бъде осъществено свиждане и с бащата. Винаги са ги съчетавали, като има разлика само в часа на връщане - бабата и дядото трябва да предадат детето в 12.00, а бащата в 18.00 в неделя. Възползвайки се от това, те фиктивно „връщат" детето в 12.00 и твърдят, че аз не съм го потърсила и не съм го взела/което служи за още един повод за писания срещу мен, ползване на ЧСИ и какво ли още не.

          В хода на настоящото производство беше безспорно установено, че аз живея в гр. Варна с три деца и нямам никаква възможност да отида до гр. Бяла, за да го тормозя, както и да посещавам родителите му във Велики Преслав. Последните не съм  виждала от 3 години. Аз умишлено се въздържам да общувам с тях именно, защото очаквам подобни атаки. Детето предавам за спазване на определения режим с тях на бащата и той го води при баба му и дядо му.

         Споделяме горните обстоятелства, макар и без пряка връзка с инцидента, за който съм сезирала съда и който е повод за настоящото производство, единствено с цел, да обясня на уважаемия съд развитието на взаимоотношенията ни през период, в който се предполага, че работим към постигане на прилични отношения във връзка с детето.

         Бих искала да отбележа, че за мен и детето на практика не съществува никаква закрила, след като системата ни не позволява да живеем нормално, спокойно, без да бъдем обект на такъв терор.

          Освен за нашето общо дете, Т., аз се грижа за детето ми от втория брак, което няма навършени 2 години и за сина на съпруга ми. Стараем се, да осигурим да на децата нормална семейна среда, което беше потвърдено и доклада на социалните служби.

          Считам, че поведението на ответника пречи не само на нас двамата, но и на всички около нас, които по стечение на обстоятелствата са вече част от нашето семейство или познатото ни обкръжение. Нито аз, нито детето ми, а още по-малко другите две деца и настоящият ми съпруг сме заслужили такова отношение.

         Относно детето ни, мога да кажа, че то не иска да общува с баща си и го заставяме, доколкото е възможно, за да спазваме решението на съда. Това на мен и него  причинява също страдание. Не ми е леко да карам насила детето си да изтърпява очевидно неприятни за него телефонни разговори и срещи, но знам, че е важна връзката с баща му и се старая да осигурявам такава. В социалните доклади е документирано, че при разговори с баща си, детето е подбуждано от него, да слага веро в млякото на жалкото му братче и ме нарича с нецензурни имена. Това е споделено от детето пред детски психолог и социален работник.”

      В графа „доказателства” е посочено следното:

      „Предвид изменената фактическа обстановка и новонастъпили обстоятелства, моля, да ни бъде издадено удостоверение, по силата на което да се снабдим с полицейските проверки/протоколи по повод наши сигнали - от оме/ вероятно мое/  име и от името на съпруга ми С. Ш. за непрекъснат телефонен тормоз от страна на ответника, регистрирани от служителите на РПУ- Аксаково .

          Моля, да допуснете извършване на съдебно-психиатрична експертиза, която да даде заключение относно психическото и емоционално състояние на ответника, страда ли същият от отклонения в поведението, дори да не могат да се квалифицират като заболяване, но достатъчни да доведат до неадекватно поведение, има ли индикации за разстройства на личността или друга патология в поведението и психиката.

          Отново Ви молим, като съобразите събраните по делото доказателства, да наложите на ответника глоба в максимален размер, както и да издадете ограничителна заповед за максимално предвидения срок от 18 месеца, като го задължите да не приближава мен и детето, така както сме отправили искането в първоначалната молба. Ограничението „да се въздържа" е очевидно неефективно и не може да осигури нормалния ни живот”.

           Към материалите по делото е приобщена и Заповед за защита №14 от 01.02.2017г. по гр.д. № 12087/2016г. на ВРС, с която на частния тъжител е забранено да доближава детето Т. и неговата майка- подс.Ш..

           По делото е приобщено и заверено копие от изготвената по гр.д.№13904/2016г. по описа на ВРС СППЕ, като доколкото тази експертиза не е възложена и не е изготвена в хода на настоящото производство, съдът кредитира същата единствено като писмено доказателство, че съдът е уважил исканията на подсъдимата за назначаване на такава експертиза.

          По делото е приобщено и заверено копие от социален доклад, изготвен от св.С.- психолог на 09.05.2014г. и подписан от управителя на ЦОП.В обстоятелствената част на доклада  е цитирано следното:”От своя страна И.Г. обвинява съпругата си в недобри грижи за детето.Същият твърди, че тя се интересува само от парите и апартамента и използва Т., за да ги получи.По време на консултациите многократно използва обидни и нецензурни думи, за да я опише.Обвинява я в неморално поведение, многократни любовни връзки преди и след раздялата им.....Отношенията на И.Г. с разширеното семейство по съпружеска линия също са конфликтни.Същия многократно ги обижда използвайки груби епитети и квалификации по време на консултациите със специалистите......От самото стартиране на работата по случая И.Г. бе недоверчив и вербално агресивен спрямо специалистите.По време на консултациите същият многократно обвинява и обижда водещ случая от О”ЗД”, опитвайки се да настрои негативно специалистите от ЦОП спрямо него.И.Г. многократно се опитва да упражни влияние на психолога, казвайки му как да работи с детето и какви въпроси да му задава, използвайки заплахи, че ако не си свърши добре работата ще пише оплаквания до по-висши инстанции.При последния разговор на психолога с И.Г., същия обвини и обиди специалиста в недобре свършена работа, липса на професионални качества, липса на обективност и заемане на страната на майката, както и прикриване на информация.”

           В същия социален доклад, в графа „Личностни особености на родителите”, е отразено следното:”И.Г. е общителен, активен, психоемоционално-нестабилен, недоверчив, подозрителен и вербално агресивен.Емоционално неовладян, лесно изпада в състояние на афект, със слаб самоконтрол над емоциите и поведението.При И.Г. се наблюдава силно развито честолюбие и педантичност, налице е дихотомно мислене.....И.Г. притежава добре развити умения за общуване, започване, поддържане на разговор, представяне на себе си.липсва способност за поставяне на мястото на другия и разбиране на чужда гледна точка.Липсва осъзнатост за своята роля и участие в отношенията с другия.”

         Категорично се сочи в доклада, че поради конфликтните отношения между подсъдимата и ч.т., същите не успяват да осигурят сигурна и стабилна среда, в която Т. да се чувства защитен, да получава подкрепа и да изгради и поддържа отношения на привързаност, като се сочи, че родителите не осъзнават в достатъчна степен важността на доброто сътрудничество по между им за психоемоционалното развитие на детето.

          В  същия социален доклад, в раздела „Развитие на детето” е посочено следното:”При първите консултации Т. свободно споделя неща, свързани със семейството.Прави впечатление, че гладко и без да се замисля или да влага емоция разказва за конфликтите и момента на насилие между родителите му.Още при започване на всяка консултация и без да е попитан, детето споделя за обидни думи, които баща му е казал пред него за майка му, а при приключване на последната консултация каза на майка си „мамо казах каквото искаше”.Преди първото посещение на Т. в дома на родителите на баща му, детето споделя страхове относно загубата на майката, дали отново ще я види, дали баща му скоро ще го върне при нея.В следващите консултации тези страхове намаляха, но преминаха в тревога от предстоящите телефонни разговори с баща му, които в повечето случаи преминават в арена на конфликта между родителите и предаването на упреци чрез детето.След няколко посещения на Т. при баща му, детето постепенно стана по-затворено, започна по-трудно споделя, да обмисля какво казва или да не отговаря, методиките, свързани с темата за семейството го правят тревожен и се вижда нежелание да ги довърши.При последните две консултации при въпрос от страна на специалиста отговори, че не му е мъчно за баща си и не иска да отиде при него и да се видят.Въпреки това споделя, че желанието, което иска феята да му сбъдне е :”мама и тати да са отново заедно”.При организираната среща с неговите баба и дядо по бащина линия, когато беше попитан отговори, че не иска да се вижда с тях.”В раздела на доклада:”Изводи и препоръки” отново е посочено, че родителите не осъзнават в достатъчна степен важността на доброто сътрудничество по между им за психоемоционалното развитие на детето и не правят опити за подобряване на отношенията си.Отново е отразено, че от страна на частният тъжител са налице непрестанни нападки към подсъдимата/ посочена като г-жа Г./ , както и нейния разширен кръг, като отново е посочено, че ч.т. през целия тримесечен период на предоставяне на социални услуги е демонстрирал недоверчивост и вербална агресия спрямо специалистите, опитвал се е да упражни влияние върху психолога и е използвал заплахи за подаване на оплаквания, което е блокирало пълноценното и ефективно протичане на консултативния процес.

        По делото е приобщено заверено копие от  социален доклад,  изготвен от М.А.- социален работник в О”ЗД” към Д”СП”-Варна, изготвен на 16.12.2016г. и съгласуван с Началник ОЗД, в който е отразено следното:

         „На 02.12.2016г. е извършено посещение в дома на сем.Ш.и и е проведен втори разговор с Т..Детето разказва, че предния ден се е чул по телефона с татко си.Сподели, че г-н Г. го е „разпитвал” по телефона.Като пример посочи, че татко му го е питал:”Ш. там ли е?”В хода на разговора детето разказва, че след престоя при баща му, когато той го е върнал при майка му, родителите му отново се скарали.Г-н Г. започнал да обижда г-жа Ш. пред него и да удря по колата.Сподели, че баща му го е карал „да слага веро в млякото на Р.”, казвал му, че ще ги убие, казал е на детето М. „ти си гладна въшка като баща си”.

        Цитира се среща, проведена с детето Марк Ш. на 07.12.2016г. в ОЗД и във връзка с тази среща е отразено следното в горепосочения социален доклад:” Разказа, че при последната среща между г-н Г. и сина му се е изплашил.Сподели, че бащата на Т. е говорил на висок тон, използвал е обидни думи срещу г-жа Ш.”На въпроса на социалния работник може ли да посочи някои от тях, М. каза:”курво”.Разказа, че когато г-н Г. му е казал:”М., ти си гладна въшка като баща си”, той се е скрил в колата и повече нищо не е чул.”

        В заключението на горепосочения социален доклад отново се акцентира върху становището, че враждебното отношение на бившите съпрузи към детето им, оказва негативно влияние върху психиката на Т. и че с неспособността си да взаимодействат нормално по въпросите, касаещи сина им, родителите за пореден път са създали стресови ситуации за детето и са нарушили неговото душевно равновесие, което е породило в Т.  напрежение и силни страхови преживявания.Прието е, че подсъдимата е възпрепятствала провеждането на консултации с психолог и се счита, че в интерес на Т. е и на двамата родители да бъде наложена мярка  по ЗЗДН-„задължаване на извършителя да посещава специализирани програми”.

        В хода на съдебното производство са приети заверени копия от други доклади и справки от АСП, адресирани до ДСИ по и.д.№9235 на ВРС, с една и съща констатация- липса на комуникация между родителите на детето Т., нарушени взаимоотношения, придружени с конфликти с извод, че те биха оказали неблагоприятно влияние върху емоционалното състояние на детето.

        По делото са приобщени писмени доказателства, за множество молби, жалби и сигнали  до различни институции,включително и до органите на прокуратурата, депозирани както от подсъдимата, така и от частния тъжител- все касаещи взаимоотношенията му и контактите с детето.

         Установи се от приобщените по делото писмени доказателства/ материали от пр. пр. 4599/2017г. по описа на ВРП/, че въз основа на молба он подс.Ш. е била извършена проверка с оглед наличието на предпоставки за прилагане на разпоредбите на ЗЗ по отношение на частния тъжител,приключила с отказ за внасяне на искане от страна на прокурор при ВРП, като видно от молбата, депозирана на 18.04.2017г., въз основа на която е била образувана преписката, подс.Ш. отново е искала да бъде извършена проверка , въз основа на която да се установи дали ч.т. страда от психическо заболяване-параноидно личностово разстройство квелорантна психопатия.

        Приобщен е и социален доклад, изготвен на 01.11.2017г. от АСП, съгласно който детето Т. попада в категорията „дете в риск”.

         Приобщен по делото е и социален доклад, изготвен на 21.02.2018г., съгласно който предлагана социална услуга не се покрива с поставените цели, тъй като не се осъществяват телефонни контакти между частния тъжител и детето Т..В този социален доклад е отразено, че при посещение в ЦОП на 08.01.2018г. за контакт с баща си, детето Т., след като е избухнало и е започнало да удря с юмруци  по масата, на висок тон  е заявило следното:” Не искам да говоря”, „Не” „Баща ми е психично болен човек и ако не е, кой нормален човек ще псува, обижда, нарича бившата си жена/, детето ползва дума, означаваща поведението на лека жена/, ще ме кара да сипвам веро в млякото на брат си, ще казва, че ще забучи кол на бившата си жена.Кой нормален човек?....Вие все ме питате.Е, не искам да говоря.Много съм мислил за това и не искам.Той ме притеснява по телефона.Мислил съм, не искам да говоря, не знам защо въобще съм тук.Аз съм много прост, че преди съм казал на специалистите, че искам да говоря.Вече не искам.”

        Съгласно справка от деловодната система при ВРС, освен настоящото НЧХД, във ВРС са били образувани множество граждански дела със страни- подсъдимата и частния тъжител, в различни процесуални качества, като част от делата са решавани в полза на частния тъжител, а част от делата в полза на подсъдимата.

        Съгласно справките в деловодната система на ВРС, въз основа на частна тъжба и на предявен иск от страна на частния тъжител, във ВРС е образувано НЧХД№ 485/17г. срещу Р. Р.- близък на семейството на подсъдимата и  гр.д.№  2566/15г. срещу ЦДГ”Слънчева дъга” №46, посещавана от детето.

        Събрани са и доказателства по делото, че спрямо частният тъжител са дадени предписания от АСП на 26.05.2017г., включително и такива, по време на разговорите си с детето Т.  да не разговаря на теми свързани с майка му- подс.Ш. , създаващи у детето неприятни усещания , да не използва обидни квалификации по адрес на майката и да не дискутира теми, неподходящи за възрастта на Т., и др., като решението на Адм. съд-Варна, потвърждаващо предписанието е потвърдено и с Решение на ВАС.

        Установено е от писмените доказателства по делото, че Решението на ВРС по г.д.№13904/2016г. по описа на ВРС, с което е отхвърлена молбата от подсъдимата за налагане на мерки по ЗЗДН спрямо ч.т. е било потвърдено с решение на ОС-Варна.

        Установено е от приобщените по делото доказателства, че на 15.11.2016г. са съставени три протокола за полицейско предупреждение спрямо частният тъжител да не отправя закани и заплахи за саморазправа и обиди, както и да не нанася телесни повреди спрямо подс.Ш., детето Т. и Р. Д. Р., които са били подписани от частния тъжител.

        Видно от приобщената по делото жалба, депозирана от ч.т. до ВРП на 15.11.2016г., в същата са отразени общо шест номера на мобилни телефони/ извън посочения като предоставен за контакт с детето/  за които е посочено, че се „водят на сем.Ш.и”.

         По делото са приобщени Решение и Заповед за защита  по гр.д. №9/2017г. на РС-Велики Преслав, като със заповедта са наложени мерки по ЗЗДН спрямо подсъдимата, касаещи Т. Г. Д. и П. И. Ж.- родители на частния тъжител.

        Приобщено е по делото и заверено копие от психологическо изследване на детето Т.. от  психолог Ц.,/ приобщено по гр.д.№ 13492/18г. по описа на РС-Варна/ в което са отразени конкретни отговори на детето, касаещи отправени реплики от частния тъжител към него, касаещи подсъдимата и настоящия й съпруг, включително е цитирано и следното:”...как да иска да го виждам, това е всеки път, държи се зле с мене, постоянно обижда мама..аз не искам такива неща да чувам и слушам.Даже понякога казва, че ще направи всичко тя да умре”.

        Установи се, че по жалби и от двете страни по делото са извършвани проверки от ВРП и ПУ.

        Установи се, че въз основа на частна тъжба от частния тъжител Г. срещу св.Б.- баща на подсъдимата в РС-Русе е било образувано НЧХД №1526/18г. , което е приключило с влязла в сила присъда и подсъдимият е бил оправдан по възведеното с частната тъжба обвинение.

        Установи се, че частният тъжител е депозирал жалба до РП-Русе и срещу св.Х., във връзка с дадени от нея показания по настоящото НЧХД и по други производства.

       Установи се от приетите по делото писмени доказателства, че по изпълнително дело №9235/2014г., след дата, инкриминирана в частната тъжба, подсъдимата е била санкционирана, като са й налагани глоби.

       Установи се, че от АСП е бил предоставен телефон на ч.т. за връзка с детето Т. с № 0896 754050, като видно от протокол от 17.10.2016г. абонат с такъв номер не съществува, същото касае и стационарен телефон, посочен в протокола, а за тел. №********** е отразено, че Виваком ще предаде за обаждането.

       По делото е приобщен и доклад от психолог към фондация „Психологическа подкрепа”,  изготвен на 23.08.2018г.,съгласно който: „Поведението на майката /т.е. подсъдимата/ спрямо детето за унищожаване на връзката с баща му може да се окачестви като емоционален тормоз” който тя не осъзнава.”

       В социален доклад, изготвен на 26.05.2017г., пък, се сочи, че от извършеното наблюдение на процеса на комуникация баща-дете, социалните работници от ОЗД и ЦОП установиха, че г-н Г. с поведението си по време на телефонните разговори предизвиква поява на негативни чувства у детето, въвлича го в родителския конфликт, пренебрегва емоционалните потребности на сина си.

       В  постановление на ВРП от 12.11.2018г. ,копие от което е приобщено по делото, с което се отказва да бъде образувано ДП е отразено, че има изготвени 92 бр. докладни записки в РУ-Аксаково-ОД на МВР-Варна за сигнали от ч.т. срещу подсъдимата за това, че последната нарушава режима му на свиждане с детето Т..

       Приобщени по делото са и доказателства, че са образувани две ДП, както следва: ДП №777/18г. и ДП №1882/19г. и двете по описа на Първо РУ-ОД на МВР-Варна за престъпления по чл.296 ал.1 от НК, като в едно от постановленията за образуване изрично е посочено, че се касае за неизпълнение на Заповед за защита от домашно насилие спрямо подсъдимата и детето Т. и че е извършено в условията на продължавано престъпление.

       В хода на съдебното производство бе назначена КОМПЛЕКСНА СМЕ по искане на частния тъжител, изготвена от съдебен медик и специалист- кардиолог, в заключението на която се сочат следните отговори на поставените въпроси:

        ОТГОВОР НА ПЪРВИ ВЪПРОС: Какво е физическото състояние на И.Т.Г. по отношение на сърдечно-съдовата система?

        -От предоставената медицинска документация в делото и от направените прегледи и изследвания се установява, че И.Г.-43 г. има заболяване на сърдечно-съдовата система, и то е: хипертонична болест, умерена степен, I-II стадий, сърдечна форма.

Това е заболяване, което се дефинира така: трайно повишаване на артриалното налягане за систолата /горната граница/ над 140 мм живак и/или диастолата /долната граница/ над 90 мм живак, измерено в три различни прегледа в рамките на няколко седмици.

Г-н Г. е доказал, че има редовни изписвания на медикаментозната му терапия в рецептурната книжка, която той твърди, че приема.

        ОТГОВОР НА ВТОРИ ВЪПРОС: Има ли данни за заболявания, ако има - откога? Има ли заболяване и дали то е хронично и какво лечение е назначено?

       -От наличната документация и от прегледа следва да се заключи, че при г-н Г. има данни за хронично сърдечно заболяване - хипертонична болест. По негови данни и според приложения талон от кардиолога, заболяването му датира от около 1,5 години. Оттогава е назначена медикаментозна терапия, която е отразена и в рецептурната книжка на хронично болния.

        Предписания му медикамент е Скоприл+, което представлява комбиниран медикамент /АК-инхибитор и тиазиден диуретик/ в дозировка 10/12,5 мг.

       В съдебно заседание вещите лица изцяло поддържат даденото заключение, като се уточнява, че стресови ситуации и емоции винаги могат да доведат до повишаване на артериалното налягане, но хипертоничната болест си има комплексен характер, но не е задължително да има наследствена обремененост

      В хода на съдебното производство бе назначена и изготвена СПЕ по искане на частния тъжител, като в заключението на същата са дадени следните отговори на поставените от съда въпроси:

     „1.Страда ли от някакво психично заболяване ч.тъжител и ако да какво е то ?

       - И.Т.Г. ЕГН ********** с наст. Адрес *** не страда от психично заболяване.

      2.Какво е психичното и емоционално състояние на И.Г. ?

      - И.Г. е психично здрав. Емоционалното му състояние се преценява като стеничен, преживяващ по психологично разбираеми причини огорчение, обида, унижение и срам следствие злепоставянето му от твърденията в жалбата на бившата му съпруга.

       3.Как са се отразили твърденията спрямо него, инкриминирани в частната тъжба ?

         -Твърденията спрямо него, инкриминирани в частната тъжба, преживява като огорчение, обида, злепоставяне, унижение и уронване на авторитета и престижа му.

         4.Има ли прояви на невротизация и промяна на психоемоционалната му същност ?

        - Болестна промяна в психоемоционалната същност на Г. не се

констатира. Някои индивиди, които преживяват интензивен стрес, реагират със соматични симптоми, най- често завишаване на артериалното налягане и отключване на Хипертония. Такова заболяване е доказано у Г..У Г. не се констатират съвкупност от симптоми, които да изпълват критериите за наличие на заболяване от Раздел F4 Невротични и свързани, със стрес и соматоформни разстройства. Т.е. на психоемоционалния стрес е отреагирал с отключване на Хипертония.

       5.   Има ли обективни и други данни г-н Г. сам да се е поставил в състояние на стрес в съответствие с неговите характерови особености, брой образувани от него дела и въз основа на всички обстоятелства, изяснени от свидетелите по делото ?

       - Стресът взаимно си го причивят Ш. и Г.. Видно от номерата на заведените първи дела, поведението му е защитно в ответ на поведението на бившата му съпруга.

          Обективни данни г-н Г. сам да се е поставил в състояние на стрес, поради характеровите си особености не констатирам.

          Нетърпимостта му към преживяването на неправди и борбеност в отстояване на правотата си от Г. не се приема като болестно, а се дължи на продължителната конфликтна ситуация.

          В обстоятелствената част на експертизата вещото лице е отразило/ което е видно и от приобщените по делото доказателства/ ,че към жалбата си до РП за настаняване на лечение на ч.т. Г., подс. Ш. приложила доклада от Р.С. и разпечатка с текст : « Параноидно личностово разстройство се характеризира със следните особености :

        Прекалена чувственост към преживяване на неудачи и неуспехи

        Злопаметност за обиди и склонност към отмъщение

        Мнителност и изопачено възприемане на околните и техните действия, дори когато са неутрални или добронамерени Борбено чувство за собствена правота, несъобразено с реалността

        Склонност към патологична ревност

        Неадекватно завишено чувство за собствена значимост и себичност           

        Избягване на доверяване на другите

        Свръхангажираност с « конспиративни обяснения на факти и събития       

         Към параноидните личности се отнасят т.н кверолантни психопати, които живеят с идеята ,че правата им са нарушени и водят ожесточена борба за отстояването им.

          Неуспехът не ги отчайва, напротив стимулира ги, успехът също. Не изпитват никакво неудобство то това че непрекъснато занимават инстанциите със себе си.

          Когато един проблем загуби актуалността си, намират друг и така до безкрай.

         В обстоятелствената част на експертизата е посочено и че  Личностово разстройство представлява индивидуални характеристики и трайно модели вътрешни преживявания и поведение, които значително се отклоняват от културово очакваното и приемливо разнообразие. Тези отклонения следва да са изразени в повече от едно от следните сфери : когниция / начини на възприемане и тълкуване на неща, хора и събития, формиране на нагласи и образи за себе си и другите/ ;емоционална / обхват, интензивност и адекватност на емоционалните отговори; контрол върху импулсите и задоволяване на нуждите; начини на свързване с другите и на държане в междуличностови отношения и ситуации.

           Отклонението следва да е всеобхватно като поведение, което е негъвкаво и дезадаптивно или по друг начин дисфункционално в широк кръг от лични и социални ситуации / не трябва да е ограничено до специфичен „ отключващ „ стимул или ситуация.

          Да е налице личен дистрес или неблагоприятен ефект върху социалната среда или и двете дължащи се очевидно на поведението на индивида.

          Отклонението следва да е стабилно и с голяма давност с начало в късното детство или юношеството.

          Ако не са удовлетворени общите критерии за личностово разстройство, както е в случая, подтип не следва да се обсъжда. Може да се говори за по - изразени характерови черти, което не е патология.

           В съдебно заседание вещото лице изцяло поддържа заключението на изготвената СПЕ и приема, че психоемоционалните преживявания на частния тъжител се дължат на това, че той се счита за неоснователно обиден и обвинен в неща, които не е извършил и не извършва психоемоционален и физически тормоз върху семейството на бившата си съпруга.За квелорантна психопатия вещото лице уточнява, че това е лице с личностово разстройство, което без или с минимални поводи непрекъснато пише жалби до всички институции, за които се сети ,че може да му съдействат, за да реши проблема, който си е наумил, че трябва да бъде разрешен.Вещото лице приема, че въпреки множеството жалби, в конкретния случай има конфликт с определено лице- подсъдимата и обхваща обкръжението- най-близките им хора.Вещото лице също не отрича възможността при изготвянето на процесните документи подсъдимата да е ползвала помощ на професионалист или да си е помагала с интернет, където има копия на всякакви видове документи.По отношение на становището на психолог по делото, вещото лице изразява становище, че ако този психолог е констатирал някакви отклонение е следвало да насочи лицето с което работи, към лекар, за което няма данни.

         В съдебно заседание бе проведен разпит на св.К., с която частният тъжител живее на съпружески начала, която потвърди безспорния факт, че между страните по делото се водят множество дела, касаещи родителските права, семейното жилище, по ЗЗДН и  е имало и множество други спорове, включително са образувани и прокурорски преписки.Установи се безспорно, че същата е запозната с двата процесни документа, но че те са й били предоставени лично от частния тъжител, а не от други лица.Самата свидетелка заявява, че като лекар й е необяснимо как лице без медицинско образование може да използва термини , точно описващи клинична картина параноидно личностово разстройство и квелорантна психопатия.Същата даде показания относно личните си възприятия за негативното въздействие на написаното в процесните документи върху емоционалното състояние на частния тъжител и възприятията си относно влошеното здравословно състояние на частния тъжител, довело до повишаване на кръвното налягане, установи се, че свидетелката е давала показания и по други дела със страни, идентични с тези по настоящото дело,установи се, че ч.т. е правил опит за връзка със сина си на различни телефони, които са били предоставени от социалните служби и на други, за които свидетелката не може да посочи от кого са предоставени, дава показания за личните си възприятия от срещите на детето Т. с баща си, без да посочва конкретни дати, като признава, че частният тъжител й е споделял, че детето не желае да разговаря с него в определен момент, сочи, че има заведено съдебно производство от родителите на частния тъжител спрямо подсъдимата по ЗЗДН, твърди, че частният тъжител е правил опити за връзка по телефон със сина си само в периода от 19 до20ч. и че от частния тъжител знае, че настоящият съпруг на подсъдимата е отправял закани и псувни към частния тъжител в присъствието на социален работник, като дава показания и за други факти, за които е чула от частния тъжител, но не е била свидетел.Съдът не кредитира показанията на св.К. единствено в частта, в която същата сочи, че опити за връзка по телефон с детето Т. са били правени само в периода от 19 до 20ч., тъй като в тази им част показанията на свидетелката не кореспондират с останалите кредитирани от съда гласни доказателства, както и в частта, че настоящият съпруг е отправял закани и псувни към ч.н., тъй като тези твърдения са изолирани и неподкрепени от други доказателства.В останалата им част съдът кредитира показанията на свидетелката К., тъй като същите кореспондират и с други доказателства по делото, а в определена част същата споделя както лични възприятия относно състоянието на частния тъжител, така и информация, която той й е споделил и няма как да се оборят твърденията какво тя е възприела или какво е чула, без да е очевидец.

           В качеството на свидетел по делото бе разпитан и О. П., близък на частния тъжител, от показанията на който се установи, че отново след като подсъдимият му е предоставил процесните два документа той се е запознал със съдържанието им и е възприел емоционалното му състояние в следствие на написаното от подсъдимата.Без да е очевидец на фактите, описани в документите, свидетелят изразява личната си оценка относно тяхната достоверност, но твърди, че е виждал детето Т. да е предавано на баща си в неугледен вид.съдът не кредитира показанията на св.П. единствено в частта, в която същият сочи, че детето Т. е предавано на баща си в неугледен вид, тъй като в тази им част показанията на свидетеля са изолирани и неподкрепени от никакви други гласни доказателства, като не се подкрепят и от документите, изготвени от служителите на социалните служби и психолозите, работили с детето.В останалата им част съдът кредитира показанията на св.П., тъй като същите са последователни, искрени и не се оборват от други доказателства.

          По делото в качеството на свидетел бе разпитана Веска Н.- близка на семейството на подсъдимата и посещаваща дома им за оказване на помощ на същата при отглеждането на трите деца, която в показанията си сочи, че познава и подсъдимата и частния тъжител, че след раздялата им е продължила да посещава дома на подсъдимата и е била свидетел на телефонен разговор включен на високоговорител, в който частният тъжител е нарекъл настоящия съпруг на подсъдимата „Ш.”, че са провеждани телефонни разговори в късните часове, след 21,22ч., че й е известно, че детето не е посетило личен лекар, тъй като частният тъжител е бил пред кабинета, че новото семейство на подсъдимата е било притеснено от късните обаждания по телефон и малкото дете се е събуждало, че частният тъжител е звънял на личния телефон на настоящия съпруг на подсъдимата, твърди, че е присъствала в дома на подсъдимата, когато детето Т. е отказало да говори с баща си и е заявило, че баща му го настройва, говори му лоши работи, заплашвал, че ще убива майка му, карал го да слага прах или веро в млякото на бебето, твърди, че е била свидетел, когато частният тъжител от различни телефонни номера, включително и от скрит номер се е обаждал на бащата на подсъдимата, споделя за проблеми между подсъдимата и бившата й свекърва, касаещи режима за приемане на детето, при което детето е заявило, че е било в Преслав, не е било доведено и че детето си казва какво се е случило.съдът напълно кредитира показанията на св.Н., тъй като същите са последователни, непротиворечиви, искрени и кореспондиращи с писмените доказателства по делото, касаещи фактите, за които дава показания.

         В съдебно заседание бе разпитан и св.Б.- баща на подсъдимата, който посочи, че е бил свидетел, как детето Т. плаче вечер, , че след разговор по телефона заявява, че не иска да говори, че детето е споделяло за обидни думи отправени към майка му, че го е питало, „защо татко вика Ш.” , твърди, че лично е чувал обидни думи към братчето на Т.-Рей, че детето Т. му е споделяло, че трябва да сложи веро или прах в млякото на бебето и че това му е казал баща му и че лично е виждал детето след като е изпратено за разговор по телефон с баща си, как е ядосано и зачервено.Свидетелят твърди, че частният тъжител му е заявил, че всичките му дъщери са „курви”, че е бил уведомен от подсъдимата, че не може да заведе детето на лекар, тъй като баща му е там, а има ограничителна заповед.Съдът не кредитира показанията на горепосочения свидетел единствено в частта, в която същият сочи, че подсъдимата не е имал проблем с родителите на ч-т., тъй като очевидно е имало образувано гражданско дело по ЗЗДН.В останалата им част съдът кредитира показанията на свидетеля, тъй като същите са последователни, непротиворечиви, кореспондиращи с показанията на св.Н. и с писмените доказателства по делото, кредитирани от съда, основно социални доклади, касаещи споделеното от детето Т. и липсват доказателства, които да ги оборват.

          В съдебно заседание бе разпитана св.Д.-Г.- личен лекар на детето Т., от показанията на която се установи, че и двамата родители са имали претенции относно здравословното състояние на детето,същата заявява, че не би казала, че ч.т. е използвал заплахи, но потвърждава, че са разговаряли на висок тон, без да си спомня поводът, като заявява, че не помни майката да е отменяла преглед на детето, тъй като баща му е пред кабинета, а има ограничителна заповед, за която същата е била уведомена.Твърди, че частният тъжител не е възпрепятствал лично преглед и че не й е отправял заплахи за проверка от Здравна каса.Съдът кредитира показанията на св.Г., тъй като същите са житейски достоверни и не се оборват по категоричен начин от други доказателства, като няма и начин по който да се оборят твърденията, че свидетелката няма конкретен спомен за определени факти.

          В съдебно заседание бе разпитана и св.С.- клиничен психолог, работила с детето Т., от показанията на която се установи, че  същата е работила с детето Т. по направление на ОЗД, като освен горното свидетелката, в качеството си на психолог е провеждала и консултации с родителите на детето.Установи се, че първоначално по искане на майката, а в последствие ,според детето и по искане на бащата, при контакт по телефон същият е бил включван на високоговорител, свидетелката потвърди отразеното в доклада, че частният тъжител е имал агресивно поведение, че е отправял закани за депозиране на жалби срещу специалистите в центъра, че е отправял обидни епитети към подсъдимата, в смисъл, че е „лека жена”, както и че ч.т. е отправял обиди към цялото й семейство, потвърждава, че в доклада си е посочила, че ч.т. е психоемоционално нестабилен, с което е имала предвид, че е импулсивен, подвластен  на емоциите и агресивен вербално.Признава, че и за майката се е забелязвала емоционална нестабилност, която, обаче, според нея е била преодоляна.За дихотомното мислене свидетелката сочи, че представлява това да мислиш черно-бяло  в крайности по отношение на хората, което като специалист го е наблюдавала от страна на частния тъжител, че детето Т. е споделило че баща му е казал, че иска майка му да умре, че е усетила травматизъм в отношението на детето към бащата. Свидетелката заявява, че писмено не е отразявала, че ч.т. страда от параноидно личностово разстройство, но не отрича, че може да е казала, че се наблюдава такава симптоматика на личностово разстройство.Същата приема, че в разговор с колеги  всеки има право да каже каквото иска, но твърди, че пред подсъдимата не го е заявявала.Съдът напълно кредитира показанията на св.С., тъй като същите са искрени, последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото, кредитирани от съда.

          В обясненията си дадени в с.з., подсъдимата не отрича че е изготвила процесните  молба и отговор, визирани в частната тъжба, но счита, че не е обидила и оклеветила бившия си съпруг, тъй като се е позовала на доказателства, които е преживяла или такива, които са й били разказани от психолози и социални служители, работили с детето и че не счита, че е твърдяла нещо, което не знае.Уточнява, че е цитирала и изказвала мнения не лични, а на база на експертно мнение, във връзка с образуваните множество дела.Излага аргументи в подкрепа на становището си, че е отразила в процесните два документа реални факти  и отново твърди, че спрямо нея е оказан психически и финансов тормоз, коментира социалните изследвания по отношение на детето Т., твърди, че многократно съпругът й е сменял номера на мобилни телефони, тъй като същата няма регистрирани на нейно име, ,твърди, че е получила телефонно обаждане от служител на Виваком от гр.Русе, който й е дал ЕГН на настоящия й съпруг с искане за предоставяне на информация за ползвани номера на мобилни телефони, дава обяснения и във връзка с останалите факти, посочени в инкриминираните документи,  визира израз „Ш.”, споделен от детето, твърди, че именно личният лекар я е уведомил, че съпругът й стои пред кабинета, но при последващ преглед я е уведомила, че е получила призовка и не желае да се занимава с дела и твърди, че именно детето Т. й е споделило, че баща му е искал от него да сложи веро в млякото на братчето си.Съдът не кредитира обясненията на подсъдимата, единствено в частта, в която същата сочи, че не е била санкционирана по отношение спазване на режима за контакт между детето и баща му, тъй като в тази насока са събрани категорични доказателства за противното.В останалата им част съдът кредитира обясненията на подсъдимата, тъй като същите се подкрепят както от показанията на свидетелите Н., Б., Г. и С., така и от писмените доказателства по делото- социални доклади, психологически изследвания и др.

          Съдът напълно кредитира изготвените по делото комплексна СМЕ и СПЕ, като компетентни и безпристрастни, като експертизи, които не са назначени по настоящото НЧХД не могат да се кредитират като такива, а единствено фигурират като писмени доказателства, че такива по други дела са били изготвени.

        Съдът кредитира  събраните  по делото писмени доказателства, тъй като същите кореспондират с установената по делото фактическа обстановка и в основната си част са актове на съдилищата, прокуратурите, социалните служби и т.н.

          Гореописаната фактическа обстановка се доказва по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства, а именно –  от обясненията на подсъдимата в кредитираните от съда части,  от показанията на свидетелите К., П., Н., Б., Г. и С. в кредитираните от съда части, заверени копия от  молба до ВРС по гр.д.№ 13904/2016г. по описа на ВРС и от отговор до ДСИ по ИД№9235/14г., социални доклади, заповеди за защита, решения на съдилищата, заверени копия от преписки на ВРП, от постановления на прокурори при ВРП, писма, комплексна СМЕ, СПЕ,  както и от другите писмени материали, приобщени по делото, които съдът е посочил, че кредитира.

            След преценка на всички доказателства по делото, съобразно разпоредбата на чл. 14 от НПК- поотделно и в тяхната съвкупност, съдът счита, че подсъдимата Ш.  не  е осъществил от обективна и субективна страна състава на 147 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК, за което е обвинена с частната тъжба, а именно:

           Че в периода от 08.02.2017 г. до 13.03.2017 г. в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление, е разгласила позорни обстоятелства за частния тъжител И.Т.Г. и му е приписала престъпления, както следва:

        - на 08.02.2017 г. в писмен отговор до държавен съдебен изпълнител при РС – Варна по изпълнително дело № 9235/2014 г., вх. № 3666/08.02.2017 г. – чрез думите и изразите, посочени в точка 2 от обстоятелствената част на частната тъжба;

        - на 13.03.2017 г. в писмена молба до РС – Варна по гражданско дело №13904/2016 г. по описа на РС – Варна, с думите и изразите, посочени в точка 1 на обстоятелствената част на частната тъжба.

        Непосредствен обект на престъплението клевета са обществените отношения, осигуряващи неприкосновеността на доброто име на човека в обществото, на положителната оценка за личността.

       Пострадал от клеветата е конкретно ФЛ като съгласно теорията „Наказателно право особена част – престъпления против правата на човека” с автор А. С. и константната съдебна практика ако пострадалия не е конкретно назован клевета няма.

        Изпълнителното деяние на клеветата може да бъде осъществено в две форми – чрез разгласяване (довеждането до знанието на трето лице) на несъществуващо позорно обстоятелство, което деецът свързва с личността на пострадалия, както и чрез приписване на пострадалия на неизвършено от него престъпление. 

      „Позорни обстоятелства” съгласно закона и константната съдебна практика са онези конкретни факти и обстоятелства чието разгласяване е опасно за доброто име на човека, като те могат да се отнасят до минало и настоящо поведение, до служебни и обществени прояви или такива от личния му живот, както и отрицателни качества на личността, които я характеризират негативно. Те трябва да са обективно твърдяни факти, които се отнасят до укоримо от гледна точка на морала поведение на пострадалия и да са от естество да накърнят доброто му име завоювано в обществото чрез труд, поведение обществени и професионални изяви, да влияят отрицателно на обществената оценка за него, която той получава в средата в която живее, а не да се подразбират и да са резултат от субективната интерпретация в съзнанието на пострадалия.

         Престъплението е резултатно като за да е довършено следва поне едно трето лице да е узнало твърденията на дееца за съществуващо позорно обстоятелство или за приписаното престъпление. 

        От субективна страна престъплението може да бъде извършено само умишлено както с пряк така и с евентуален умисъл като във всички случаи деецът следва да съзнава позорният характер на разгласяваното обстоятелство или престъпния  характер на приписаното деяние.

        Съгласно теорията и константната съдебна практика  (Решение №70 от 25.02.2009год. на ВКС по к.н.д. № 36/2009год. на І н.о.; Решение № 299 от 08.08.2012год. на ВКС по н.д. № 679/2012год. ІІІ н.о.; Решение № 210 от 24.06.2013год. по н.д. № 572/2013год. на ІІІ н.о.; Решение № 182 от 10.04.2012год. на ВКС по н.д. № 382/2012год. на ІІІ н.о. още ред други) извън обхвата на клеветата остават  случаите при които деецът изказва мнение, своя субективна оценка или извод, изразява становище или упражнява право на искания от които произтичат определени правни последици. В тези случаи деецът упражнява права гарантирани му от Конституцията и законите като например, правото да се изказва свободно, да сигнализира компетентните органи при закононарушения или престъпления, да търси защита на свои накърнени права като реализира предоставените му за целта правни възможности.

              Съгласно  Решение №101/2012г. на ВКС във всеки един случай следва да се преценява доколко конкретното изразяване на мнение, включително и при реализиране на правата на гражданите, се използва само за накърняване правата и доброто име на другиго, защитими от КРБ.

            Съгласно Решение №272/2015г. на ВКС, начинът на мислене не може да се криминализира, тъй като резултатите от него не са еднозначни и не подлежат на доказване, като деецът не може да носи отговорност за чужди изводи, оценки, разсъждения и предположения.Оценката не би могла да бъде потвърдена или отхвърлена от последваща проверка на фактите, когато тя е основана на вътрешни преживявания и лични възприятия  на  засегнатото лице.В същия смисъл е и Решение №80/98г. на ВКС и Р№347/15г. на ВКС..

         Съгласно Решение № №156/2014г. на ВКС-от субективна страна деянието би било съставомерно единствено, ако подсъдимият е бил сигурен или е допускал, че изнесеното в молбата и в отговора е невярно., а съгласно Р№113/2015г. и Р №111/ 2000г. на ВКС умисълът се изключва при наличие на увереност  в истинността на изнесеното, формирана на основата на обективни факти.В горния смисъл са и Р№ 355/2015г. на ВКС, Р№ 182/2012г. на ВКС, Р№411/2012г. на ВКС и др.

        На първо място следва да се отбележи, че няма спор по делото, че инкриминираните два документа- молба и отговор, са били изготвени от подсъдимата и депозирани от нея, както в съдебно заседание по процесното гражданско дело, така и до ЧСИ във връзка с процесното изпълнително дело.

        Няма и никакъв спор по делото, че след раздялата между частния тъжител и подсъдимата, които са бивши съпрузи, отношенията между тях са били изключително конфликтни.

        Съгласно депозираната във ВРС частна тъжба, подсъдимата е извършила престъпление по чл.147 ал.1пр.1 и пр.2 вр.чл.26 ал.1 от НК, тъй като:

        По пункт Първи от частната тъжба,  в молба до Районен съд - гр. Варна по гражданско дело № 13904/2016 г. по описа на ВРС, депозирана и приета в с.з. проведено на 13.03.2017г в гр.Варна, е разгласила клеветнически твърдения и  е приписала  на частния тъжител престъпление, които съгласно тъжбата се  съдържат в следните думи и изрази:

          А. „Моля, при вземане на решението си, да вземете предвид, че г-н Г. ... неглижира наложените му от съда рестрикции и продължава да тормози мен, детето ми и цялото ми семейство."

          „Използвайки ЕГН-то на настоящия ми съпруг Св. Ш., представяйки се за приятел на семейството, който е помолен да плати телефоните, г-н Г. се сдобива неправомерно с вече сменения многократно тел. номер на съпруга ми и домашния ни тел. номер, като започна да ни звъни всяка вечер по около 30 пъти на час, цитирайки ни членове от Наказателния кодекс и четейки ни правата, казвайки че разговорите се записват и ще бъдат дадени на прокуратурата, че иска да се чуе със сина си, въпреки наложената забрана. Използва телефоните ни, за да продължава да тормози всички членове на семейството. Наглостта му стигна дотам, че звъни не само от служебния си номер, а и от скрити номера, като по този начин създава непрекъснат стрес и напрежение на всички членове на семейството. След като съпругът ми му отговори на поредното позвъняване и му каза, че това е личният му тел. номер, а не номерът който му е предоставен от социалните служби във връзка с детето, г-н Г. започна да го обижда и заплашва със съд, набеждавайки го, че осуетява изпълнението на съдебното решение в частта за лични контакти с детето му. Звънейки след работно време от 19.00 ч. до 22.00 ч., а понякога и до късно на домашния също телефон и на мобилните тел., г-н Г. стресира и дори събужда и разплаква малкото ни бебе, което по това време вече спи. С тези си действия Г. тормози и собственото си дете - Т., който става свидетел на разговорите и на постоянното звънене.

         За укорими от гледна точка на общоприетия морал и правов ред, частният тъжител приема следните твърдения:

       „Използвайки ЕГН-то на настоящия ми съпруг Св. Ш. ... г-н Г. се сдобива неправомерно с вече сменения многократно тел. номер на съпруга ми и домашния ни тел. номер...";

„ ... за да продължава да тормози всички членове на семейството";

„ ...създава непрекъснат стрес и напрежение на всички членове на семейството";

„ ..., г-н Г. започна да го обижда" (т. е. да обиждам съпруга на В. Ш.);

„ ... г-н Г. стресира и дори събужда и разплаква малкото ни бебе.

„ ... Г. тормози и собственото си дете - Т....".

       б. За позорящи частният тъжител приема и отразеното в молбата, че е възпрепятствал извършването на контролен преглед на сина си Т. и че е отправял заплахи към лекарката и че съм изрекъл лъжа пред лекарката, предвид следния цитат:

 „ ... Г. възпрепятства извършване на контролен преглед при личния лекар на Т. след заболяване, като дори отправя заплахи към лекарката, че ще я съди и ще й предизвика проверки от здравната каса, тъй като по негови твърдения „майката лъже, че детето й е болно"..."

 

    в/ Предвид твърденията в депозираната от подсъдимата молба, че е  „накарал собствените си възрастни родители да пускат жалби срещу мен, твърдейки, че също са обект на насилие от моя страна" частният тъжител приема, че подсъдимата му приписва съучастие като подбудител в престъпление клевета, тоест, че умишлено е склонил родителите си да депозират жалби, в които да клеветят Ш., че упражнява насилие спрямо тях -престъпление по чл. 147, ал. 1 от НК във вр. с чл. 20, ал. 3 от НК.

      г/За  укорими от гледна точка на общоприетия морал частният тъжител приема твърденията в молбата, че „детето е подбуждано" от него „да слага веро в млякото на малкото си братче и да ме нарича с нецензурни имена".

         По тези обвинения в хода на съдебното производство се установи следното:

          На първо място се установи по делото, че извън телефонните номера, които са били предоставени от социалните служби, частният тъжител е имал информация и за още няколко телефонни номера, които са били ползвани от сем.Ш.и.От гласните доказателства по делото- показанията на св.Николов се установи, че същата е била  очевидец на провеждани разговори и телефонни позвънявания в дома на подсъдимата в късните часове , след 21,00ч., като при разговор с включен високоговорител е чула отправена от тъжителя обидна реплика към настоящия съпруг на подсъдимата, както и че цялото семейство е било притеснено от късните обаждания, включително и малкото дете в семейството се е събуждало.От показанията на същата свидетелка и на св.Б. се установи, че и детето Т. е било притеснено от ситуацията, като дори е отказвало да говори с баща си.не се установи по делото точно как частният тъжител е получил информация и за останалите телефонни номера, ползвани от семейството, като в тази връзка неопровергани по никакъв начин са твърденията на подсъдимата, че е получила съответната информация от служител на мобилния оператор за изискване на телефонен номер на настоящия й съпруг.Видно от показанията на личния лекар на детето Т., същата не отрича, че е имала разговори на висок тон с частния тъжител, без да сочи конкретен повод, макар да отрича да са й отправяни заплахи с проверка от Здравна каса., като обясненията на подсъдимата, че св.Г. й е заявила , че не желае да се занимава със съдебни институции се подкрепя и от факта, че същата бе призована за разпит по инициатива на съда.Твърденията на подсъдимата, че е имало проблем във връзка с посещението на детето Т. от друга страна се потвърждават и от показанията на св.Н. и св.Б..Установи се по делото, че в действителност е било образувано гражданско дело и спрямо подсъдимата  е била издадена заповед с мерки по ЗЗДН спрямо родителите на частния тъжител, като твърденията на подсъдимата, че именно частния тъжител е склонил родителите си да инициират някакво съдебно производство са по-скоро неин извод и съждение, отколкото конкретно твърдяни факти- време, място, начин на извършване и т.н..В същата връзка отразеното в молбата, че семейството е изпитало тормоз, че е създаден стрес и напрежение също е извод и лична оценка от страна на подсъдимата и не е доказано по никакъв начин противното.Твърденията на подсъдимата, че именно детето Т. е споделило, че е било приканвано да слага веро в млякото на малкото си братче, като подсъдимата е отразила заявеното от него, а не личните си възприятия.В цитираният по-горе социален доклад изготвен от св.С. също е отразено, че частният тъжител използва обидни и нецензурни думи за да опише подсъдимата, като е използвал груби епитети и квалификации и по отношение на разширеното семейство на подсъдимата по съпружеска линия.В същия доклад е отразено, че и детето Т. също е споделяло за обидни думи, които баща му е казвал пред него за майка му.В социален доклад изготвен на 16.12.2016г.  от М.А. също е отразено, че детето Т. е споделило за отправени от баща му обидни изрази към настоящия съпруг на подсъдимата и самата подсъдима, като е споделил , че баща му го е карал да слага веро в млякото на Рей./ малкото дете в семейството/.

       По точка втора от частната тъжба, подсъдимата е обвинена за това, че  в отговор до държавен съдебен изпълнител В. Г. при Варненски районен съд, вх. № 3666/08.02.2017 г., е разгласила неистински твърдения, с които е приписала извършване на престъпление на частния тъжител и извършени от него позорни деяния:

        а./„Г-н Г. е отправял и заплахи за убийство, използвал е нецензурни думи по мой адрес, както и на настоящия ми съпруг."

        б./ В същия документ Ш., твърде, че аз - „Г-н Г. ... дори се е мъчил да склонява Т. (детето си) да стане съучастник в престъпление, карайки го да сложи веро в млякото на 1-годишното му братче".

         Както е отразено по-горе, от гласните доказателства по делото и от социалния доклад от 16.12.2016г. се установява, че в действителност детето Т. твърдяло и пред близки и пред социални работници, че баща му го е карал да слага веро в млякото на малкото дете, поради което съвсем логични и житейски достоверни са твърденията на подсъдимата, че тя е отразила както в молбата по гражданското дело, така и в отговора до ЧСИ онова, което й е било разказано или което е прочела и й е станало достояние от изготвени от специалисти документи и не е изложила лични твърдения. За използвани нецензурни изрази спрямо подсъдимата и настоящия й съпруг са събрани както гласни доказателства- показанията на свидетелите Н. и Б., така и писмени такива- изготвените два социални доклада, цитирани по-горе.Изрично в социалния доклад от 16.12.2016г. , че детето Т. е споделило, че баща му му е казал, че ще ги убие, а в социален доклад, изготвен на 01.11.2017г. от АСП е отразено, че детето е споделило, че баща му е казал, че „..ще забучи кол на бившата си жена“.

           Освен горното следва да се отбележи, че изразите са извлечени от молбата по гражданското дело, но видно от цялостното й съдържание подсъдимата изрично е посочила следното:“ Споделяме горните обстоятелства, макар и без пряка връзка с инцидента, за който съм сезирала съда и който е повод за настоящото производство, единствено с цел, да обясня на уважаемия съд развитието на взаимоотношенията ни през период, в който се предполага, че работим към постигане на прилични отношения във връзка с детето“., като освен горното е направила и съответните доказателствени искания в подкрепа на изложеното, уважени от съда и е отправена молба за издаване на ограничителна заповед спрямо частния тъжител за срок от 18 месеца.

        Отговорът до ЧСИ по изпълнителното дело пък е бил изготвен във връзка с покана за явяване на подсъдимата с детето при ЧСИ за среща с баща му  и както е отразила в отговора подсъдимата просто уведомява ДСИ, че има издадена ограничителна заповед и срещата няма как да се осъществи и  едва в последствие е изложила твърденията си с молба в заключение изпълнителното производство да бъде прекратено и изразена готовност в противен случай да потърси правата си съдебен ред.

        В този смисъл на първо място не се оборват твърденията на подсъдимата, че е отразила в двата инкриминирани документа това, което лично е възприела, това което и е станало достояние от специалистите и това, което е чула, бъдейки напълно убедена във верността на изложеното, поради което съгласно цитираната по-горе съдебна практика няма как да се приеме, че с действията си е осъществила състава на престъплението ,в извършването на което е обвинена.

       За пълнота следва да се отбележи, че не се доказа подсъдимият да е отправял заплахи за проверка на св.Г. от Здравна каса, но това твърдение не е нито позорящо, нито приписващо престъпление, тъй като право на всеки, който счита, че са засегнати по някакъв начин правата му е да поиска проверка от компетентните органи.

        Специално за съставомерността на деянието от субективна страна следва да се отбележи, че съгласно пълният текст и на молбата по гражданското дело и на отговора до ЧСИ, с изготвянето и депозирането на тези документи подсъдимата е целяла единствено да защити правата си и според нея да защити и правата на малолетното си дете, търсейки защитата им както от състава на съда, така и от ЧСИ и няма никакви доказателства по делото, че е целяла при пряк или евентуален умисъл да накърни авторитета и доброто име на частния тъжител пред обществото, да му припише престъпление или да разгласи позорни обстоятелства, а е  упражнила права гарантирани й от Конституцията и законите да търси защита на свои права, които очевидно счита за накърнени,  като реализира предоставените й за целта правни възможности- депозирайки двата инкриминирани документа пред съответните компетентни органи.В тази връзка следва да се отбележи, че единствените лица, извън страните по делата, за които се събраха доказателства, че са узнали за съдържанието на двата инкриминирани документа, са свидетелите К. и П., но на същите документите са били предоставени лично от частния тъжител.В този смисъл, съгласно константната съдебна практика, цитирана по-горе, липсва умисъл за извършване на престъпление „клевета“, тъй като целта е различна.        

           Предвид гореизложеното съдът намира, че подсъдимата Ш. не е осъществила от субективна страна и състава на престъпление по чл.147 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК поради което на основание чл.304 от НПК съдът призна подсъдимата за невинна и я оправда по така възведеното с частната тъжба  обвинение.

           След преценка на всички доказателства по делото, съобразно разпоредбата на чл. 14 от НПК- поотделно и в тяхната съвкупност, съдът счита, че подсъдимата Ш.  не  е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по  чл.146 ал.1 от НК, за което е обвинена с частната тъжба, а именно:

         Че на 13.03.2017 г. в гр. Варна в писмена молба до РС – Варна по гражданско дело № 13904/2016 г. по описа на РС – Варна е казала /изписала/ нещо унизително за честта и достойнството на частния тъжител И.Т.Г., с думите и изразите, посочени в точка 3 на обстоятелствената част на частната тъжба. 

       Съгласно точка 3 на частната тъжба,  обидните думи и изрази, с които подсъдимата съзнателно е  целяла негативна оценка на личността на частния тъжител са следните:

       „Че съм личност с „неовладян и агресивен характер, изразяващ се във вербална агресия - дихотомно мислене и склонност към отмъщение и патологична егоцентричност, изразяваща се в неадекватно завишено чувство за собствена значимост и себичност ... със склонност към изопачаване на фактите и действията".

        Че съм личност, страдаща от „квелорантна психопатия" и от „параноидно личностново разстройство"“

        Изпълнителното деяние на престъплението „обида“ се изразява в казване или извършване на нещо унизително за честта и достойнството на другиго в негово присъствие, като законът не уточнява и не ограничава обидното действие или бездействие, като е достатъчно чрез него да се унизява честта или достойнството на друго лице, то да е казано или извършено  в негово присъствие, независимо от начина и формата на казаното и извършеното.

         В съдебната практика съществува становище, че деянието би могло да бъде съставомерно и когато обидата е отправена в отсъствието на засегнатото лице, напр. по телефон, факт, чрез писмо, или обидните изрази са били казани пред трето лице с молба да ги предаде, но в тези случаи очевидно целта на дееца е да засегне честта и достойнството на другиго, насочвайки обидните думи към него със съзнанието, че същият ще ги възприеме и ще се обиди, а настоящият казус е различен.

          За да е осъществен от субективна страна състава на престъплението, деецът следва да съзнава, че казаните от него думи или извършените действия са обидни, унизителни за лицето, да съзнава, че те могат да бъдат възприети от това лице, като цели това или му е безразлично.

          Безспорно частният тъжител по делото не страда от психични разстройства, което е установено по надлежния ред –със заключение от вещо лице.

          Видно от съдържанието на инкриминираната молба по процесното гражданско дело, обаче, в същата е отразено следното:“Относно медиацията която беше планирана: Проведох разговор с частен медиатор Н.М., която първоначално избрах и след като й обясних с факти случая и подробно   й описах поведението на ответната страна, както и неговия неовладян и агресивен характер, изразяващ се във вербална агресия - дихотомно мислене и склонност към отмъщение и патологична егоцентричност, изразяваща се в неадекватно завишено чувство за собствена значимост и себичност, както и неговата склонност към изопачаване на фактите и действията на околните, дори когато са неутрални или добронамерени, медиаторката категорично  отказа да работи с него като ми обясни, че тук ставало дума според нея за лице , което страда от параноидно личностново разстройство, доколкото тя е запозната от практиката си - квелорантна  психопатия, изразяваща се в непрекъснато завеждане на дела, когато един проблем загуби алктуалността си, си намира други и така до безкрай като лицето живее с идеята, че правата му са нарушени и е жертва.“

         Видно от приобщения по делото социален доклад, изготвен от св.С. на 09.05.2014г. в графа „Личностни особености на родителите”, е отразено следното:”И.Г. е общителен, активен, психоемоционално-нестабилен, недоверчив, подозрителен и вербално агресивен.Емоционално неовладян, лесно изпада в състояние на афект, със слаб самоконтрол над емоциите и поведението.При И.Г. се наблюдава силно развито честолюбие и педантичност, налице е дихотомно мислене.....И.Г. притежава добре развити умения за общуване, започване, поддържане на разговор, представяне на себе си.липсва способност за поставяне на мястото на другия и разбиране на чужда гледна точка. Липсва осъзнатост за своята роля и участие в отношенията с другия.”

        Както посочи и св.К. в показанията си, същата е била впечатлена от използването на съответната терминология от лице без нужното образование, което подкрепя твърденията на подсъдимата, че е отразила в молбата си това, което е чула и възприела от общуването си със специалисти.Няма доказателства, които да оборят твърденията в молбата по гр.дело, че термините „ параноидно личностново разстройство и  квелорантна  психопатия“ са чути при разговор със специалист, работещ по случая.

         Отново следва да се отбележи, че молбата е депозирана пред състава на съда, разглеждащ гражданското дело и в същата изрично е отразено“ Споделяме горните обстоятелства, макар и без пряка връзка с инцидента, за който съм сезирала съда и който е повод за настоящото производство, единствено с цел, да обясня на уважаемия съд развитието на взаимоотношенията ни през период, в който се предполага, че работим към постигане на прилични отношения във връзка с детето“., като освен горното е направила и съответните доказателствени искания в подкрепа на изложеното, уважени от съда и е отправена молба за издаване на ограничителна заповед спрямо частния тъжител за срок от 18 месеца.Едно от исканията е било да се назначи СПЕ и то именно за да се установи, какво е действителното психическо и емоционално състояние на ответника и дори да се установи, че няма отклонения в поведението, които да се квалифицират като заболявания, да са достатъчни да доведат до неадекватно поведение.

             Предвид горното съдът намира, че деянието по чл.146 ал.1 от НК не е осъществено от подсъдимата от субективна страна, тъй като не са събрани безспорни доказателства същата да е съзнавала и да е целяла да обиди частният тъжител, а не е целяла да защити правата си и тези на детето си, които е считала, че са застрашени по някакъв начин и да изиска от съда да събере всички възможни доказателства, които да послужат за произнасяне на справедлив краен съдебен акт, като последното е видно от цялостното съдържание на депозираната пред съда молба.Ако целта на подсъдимата е била да обиди частният тъжител, тя е имала безкрайни други възможности да го направи лично пред него или пред трето лице, което да му предаде казаното, но тя е споделила опасенията си пред съда.

         Предвид гореизложеното съдът намира, че подсъдимата Ш. не е осъществила от субективна страна и състава на престъпление по чл.146 ал.1 от НК поради което на основание чл.304 от НПК съдът призна подсъдимата за невинна и я оправда по така възведеното с частната тъжба  обвинение.

         С оглед крайния изход на делото, като призна подсъдимата Ш. за невиновна в извършване на престъплението за което е предадена на съд – престъпление по чл. 147, ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК, съдът счете, че предявеният срещу нея граждански иск в размер на 5000лв. ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното заплащане на сумата за претърпени неимуществени вреди от това престъпление се явява недоказан по основание и като такъв го отхвърли изцяло.

         С оглед крайния изход на делото, като призна подсъдимата Ш. за невиновна в извършване на престъплението за което е предадена на съд – престъпление по чл. 146 ал.1 от НК, съдът счете, че предявеният срещу нея граждански иск в размер на 3000лв. , ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното заплащане на сумата за претърпени неимуществени вреди от това престъпление  се явява недоказан по основание и като такъв го отхвърли изцяло.

        Отхвърлянето на двата граждански иска е  и в съответствие с ТР 1/2013г. по на ОСНК на ВКС.

        На основание чл.190, ал.1 от НПК съдът осъди тъжителят да заплати на подсъдимата направените от нея разноски в хода на наказателното производство за адвокатско възнаграждение, като осъди частният тъжител да заплати и направените по от съда разноски в хода на наказателното производство..

       Водим от горното съдът постанови присъдата си.

 

 

 

 

 

                                                            СЪДИЯ при ВРС: