Решение по дело №2445/2018 на Административен съд - Пловдив

 

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 288/4.2.2020г.

гр.Пловдив, 04 . 02 . 2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Пловдив, VІ състав в открито заседание на осми януари две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                   Административен съдия: Здравка Диева

 

при секретаря Г. Г., като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 2445/2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

„*** – И.Т.” ЕООД, ЕИК *********, адрес на управление: гр.София, ж.к. “Младост 3”, бл.317, вх.5, ет.6, ап.109, представлявано от управителя И.Г.Т., с пълномощник адв.Г.В. обжалва Ревизионен акт / РА / № Р-16001616002113-091-001 от 10.04.2018г., издаден от В.И.И. - Началник сектор, възложил ревизията и К.Л.Л. - главен инспектор по приходите при ТД на НАП-Пловдив и ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 306 от 30.05.2018г. на Директор на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” /Д „ОДОП“/ - гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, относно :  определени задължения по ЗДДС в размер на 2 270 345,99лв., с прилежащи лихви 955 774,26лв.; допълнително установен корпоративен данък за 2013г., 2014г. и 2015г. – съответно в размер на 144 299,74лв., 369 889,51лв. и 141 716,93лв., с прилежащи лихви – 59 023,99лв., 113 711,69лв. и 29 136,90лв.; лихви по авансови вноски за корпоративен данък за 2012г. общо – 1 172,74лв.; допълнително установени задължения за задължителни осигурителни вноски за професионален пенсионен фонд за наетите на трудово правоотношение лица в размер на 8 338,70лв. и прилежащи лихви в размер на 3 305,54лв.

Становища на страните :

- Жалбоподателят счита оспорения ревизионен акт за незаконосъобразен с искане за цялостна отмяна и присъждане на направените съдебни разноски. Твърди, че ревизията е възложена от некомпетентен орган извън правомощията му и извършена извън сроковете в чл.114 ДОПК, съответно – РА е издаден извън срока по чл.117 ДОПК : първата заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ е от 28.03.2016г. със срок за приключване до три месеца, който съгл. чл.114 ал.2 ДОПК може да бъде удължен с два месеца. Според чл.114 ал.4 ДОПК единственият орган, който може да удължи срокът след изтичане на 5 месеца, е изпълнителният директор на НАП, въз основа на предложение на териториалният директор. Не са спазени сроковете за уведомяване – на 15.09.2017г. е входирана изрична молба да не се изпращат уведомления на електронен адрес на дружеството, но това не е съобразено; не са връчени уведомления за преминаване на ревизията по реда на чл.122 ДОПК. Ревизираното лице /РЛ/ е лишено от възможността да се запознае със събраните доказателства, обосновали преминаване към особения ред по ДОПК, което се счита за съществено нарушение и невръчване на част от ЗВР води до извод за нищожност на РА. Заявено е, че в хода на производството РЛ нееднократно е искало прилагането на цялото досъдебно производство № 26/2016г. по описа на отдел ИП при ОД МВР – Пловдив, с аргумент от твърдението, че по това дело е иззето цялото счетоводство на дружеството /документи, компютри и др./. Поддържа се, че ревизиращият екип е изискал само част от доказателствата от наказателното  производство, а е следвало да извърши преценка въз основа на всички данни. Подържа се, че независимо от възможността по см. на чл.42 ал.3 ДОПК, в НПК не е предвидена процедура за разпит на свидетел в хода на административно производство. В тази вр. е изтъкнато, че от гл.т. на нормата на чл.179 ал.1 ГПК – протоколите от разпит установяват единствено, че посоченото в тях лице е направило описаните в тях изявления, но не и достоверността им; пречката за ценене на показанията на защитен свидетел е обстоятелството, че неговата самоличност не може да бъде разкрита в хода на административното производство – чл.123 НПК, поради което протокол от разпит на защитен свидетел установява, че неизвестно лице е направило изявления, които не могат да бъдат проверени; неприключилото досъдебно производство не позволява кредитиране на дадените показания безрезервно, независимо от предвидената наказателна отговорност по чл.290 НК, предвид нормата на чл.292 ал.2 НК – дадените показания не са достатъчни за обосноваване присъда по наказателно дело и още по-малко биха могли да доведат до установяване на факти и обстоятелства, относими към ревизията. Оспорена е истинността на свидетелските показания, приобщени с протоколи към ревизионното производство. С цитирани показания на защитени свидетели № 19 и № 20, се твърди, че дори при кредитиране на показанията им, е следвало да се назначи експертиза, която да посочи максималният товар /количество/ гориво, който двамата свидетели е можело да превозват съгласно показанията им. Твърди се, че не са коментирани и останалите показания, приобщени по реда на чл.42 ДОПК /М.К., С.М., М.Х./, според които – сушилнята и оранжерията са работили без да спират през целия период, като се е гледала и сушала именно продукцията, произвеждана от *** И.Т. ЕООД. „Тоест има показания на двама анонимни свидетели, които говорят за 30-40 „фиктивни” курса и показания на 28 свидетели, които потвърждават, че сушилните и оранжериите са работили, ползвало се е дизелово гориво, доставяно от *** И.Т. и се е произвеждало именно продукцията, която е отразена в счетоводството на ревизираното лице”. Изводите на приходните органи се считат за пристрастни, в подкрепа на което е невземането на писмени обяснения от анонимните свидетели в хода на ревизията.

Относно доставките към *** : Заявено е, че в РД и в РА са цитирани произволно приложени към ревизията документи и са направени изводи, които не почиват на никакви факти и обстоятелства – в писмото от данъчната администрация на Гърция е посочено, че *** е подало данъчна декларация за 2015г., когато са извършвани доставки към нея, но същата не е изискана и коментирана; - в края на 2017г. не може да бъде открит склад на дружеството, което не означава, че през 2015г. е нямало такъв; - представляващите дружеството лица, адвокат и счетоводител са заявили, че не го представляват считано от 28.04.2017г.; - посочено е за установено наличието на деклариран внос, отразен в ЧМР, ВОП и ДДС за 2015г. с доставчик *** И.Т. ЕООД и фактури на стойност 921 946,80 евро. Поддържа се, че изводът, че *** не извършва дейност, няма обекти и персонал – не е подкрепен с конкретни доказателства и противоречи на събраните, тъй като това дружество е подало през 2015г. декларация, внесло е данъци и е декларирало по всички възможни начини обстоятелствата, свързани с доставките от *** И.Т. ЕООД. По отношение писмо изх. номер от 18.02.2016г. на АПИ с данни, че бусът, извършващ доставките с рег.№ **** – не се е движил по изходните пътища към република Гърция, е посочено, че не е взето предвид въвеждането на автоматизираната система за събиране на данни, от които АПИ черпи информация – на 15.11.2014г. и същата не съдържа данни за всички МПС, преминавали границата с Република Гърция. Относно приобщеният разпит на управителя на *** – Д.Й., се поддържат доводите за стойността на показанията в хода на неприключилото съдебно производство, вкл. е посочено, че в хода на ревизията не е направен опит за снемане на показания от Й. и не е направена минимално необходимата проверка на твърденията на Й. – със снемане на показания от адв.Р.А., който е споменаван многократно в показанията на Й.. Освен това, *** дължи към момента на *** И.Т. ЕООД над близо 500 000лв., което обяснява позицията на Й., който при такова задължение има интерес да твърди, че няма доставки.

За *** ЕООД : Поддържа се, че събраните доказателства установяват извършвана дейност от това дружество, описана в договорите и фактурите. Липсата на регистрация на обекта в с.Чешнигирово – в ОДБХ Пловдив по чл.12 ЗХ може да обоснове извод за административно нарушение, но не означава, че дейността не е била извършвана.

За Нона Интернешънъл Трейдинг : Представени са всички документи за извършените доставки и извода за липса на реално осъществени доставки и износ, не е обоснован. По повод твърденията на приходните органи са посочени подробните обяснения на *** ЕООД за начина на преработване на червения пипер, за да се получи снакс, както и че същият е описан в митническите документи по указания за тарифното класиране, дадени от митнически агент. *** И.Т. ЕООД не е представило доказателства за търговските си отношения с Нона Интернешънъл Трейдинг поради иззета цялата документация на дружеството по досъдебно производство 26/2016г., поради което е искано то да бъде приобщено към ревизията. За цената на червения пипер се счита, че твърдението да е изключително висока, не е подкрепено с доказателства, като освен това е пояснено, че цената е висока поради влагане на естествени продукти и поради изисквания на Нона Интернешънъл Трейдинг за процеса на производство. Основната част от фактурираните от дружеството продажби не е разплатена, но за този факт е посочено, че не е взето предвид, че се касае за скъпоструващи дела, които трябва да се водят с чужди дружества за големи суми.

Относно доставките към Велес 2014 ООД : Счита се, че отразените данни в РД и в РА установяват изпълнение на всички законови изисквания за тези доставки. Твърди се, че в случая са съставени всички изискуеми документи за извършването на облагаеми доставки, а изводите на приходните органи се базират единствено на снети обяснения в хода на досъдебното производство. Изявленията на трети лица не могат да бъдат контролирани от РЛ и дори обясненията на Велев не отричат извършването на доставките. Освен това, за начисления акциз е налице неприключило ревизионно производство относно митнически задължения, поради което е спорно дали данъчната администрация може да начисли акциз.

По отношение отказан данъчен кредит за автомобили – собственост на дружеството : Твърдението на приходните органи за това, че закупените МПС са използвани за дейност, различна от икономическата дейност на РЛ не е основано на конкретни доказателства. Игнорирано е обстоятелството на иззета документацията на дружеството по ДП № 26/2016г. и е поискано да се съобрази факта на извършвана от РЛ дейност в ревизирания период – имало е бензиностанции, складови бази, производство на земеделска продукция, търговия с чуждестранни партньори, участие в обществени поръчки. Практически без съответните превозни средства, голяма част от дейността на дружеството не би била възможна. Възразено е против изводите за извършени продажби на гориво, които не са отчетени. В случая не е взето предвид, че са дублирани доставки и е начислен повторно данък – веднъж такъв е платен по доставките, които не са признати и повторно се начислява същият в хода на ревизията.

Оспорени са всички твърдения, изводи, факти и обстоятелства, изложени в РА и РД, както и приложените документи като съдържание, дата и истинност.  Твърди се, че в РА и потвърдителното решение не са посочени приложените правни норми. Счита се, че голяма част от направените изчисления от приходните органи изискват специални знания, но не са назначени експертизи в хода на ревизията. Твърди се, че не са изяснени съществени обстоятелства и не е направено минимално необходимото за изясняване на обективната истина. Не е пояснено защо е отказан данъчен кредит за цялото количество гориво, при положение, че свидетели 19 и 20 твърдят реалност на повечето им курсове и с оглед работили с гориво оранжерии и сушилни. Счита се, че описът на доказателствата е направен по начин, отричащ възможност РЛ да разбере какво е приложено към РА.

- Ответникът Д ОДОП - Пловдив с процесуален представител гл.юрисконсулт Д. оспорва жалбата. Счита РА за законосъобразен, а жалбата подлежаща на отхвърляне с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заявено бе възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В писмено становище по същество поддържа съображенията от потвърдителното решение и наличие на основания за определяне на данъчната основа за облагане с ДДС и корпоративен данък /КД/ по реда на чл.122 ДОПК, при установено обстоятелство по ал.1 т.2 от цитираната норма. Изтъкнато е, че констатациите в РА по отношение неосъществен ВОД към гръцкото дружество с фиктивен управител Д.Й., са потвърдени от разпита на Й. като свидетел в хода на съдебното производство. Счита се, че установената фиктивност на сделките между *** ЕООД и РЛ по пакетиране на сладък червен пипер не е опровергана в хода на делото – декларираният износ не е реално осъществен, тъй като стоките в МД /захарни изделия Снакс и Снакс паприка/ не са идентични със стоките, произведени от дружеството – подсладен червен пипер. Не са представени в хода на ревизията и при административното оспорване, както и в съдебното производство – доказателства за осъществявани търговски взаимоотношение с посоченото дружество за получател на стоките, като основна част от твърдяните продажби в размер на 1 676 656,44лв. не е разплатена от Нона Интернешънъл Трейдинг. Установено е и не е опровергано обстоятелството на неосъществен реално разход на горива, предназначени за отопление на оранжерии и сушене на селскостопанска продукция, като горивата са изписани като разход в счетоводството на *** И.Т. ЕООД и не са налични в края на съответната година. Не е преодолян извода за продадени горива, за продажбата на които не е издаден документ, съответно – продажбите не са отчетени в СД по ЗДДС и в подадените от дружеството ГДД по чл.92 ЗКПО. За отчетени от РЛ продажби за Велев – 2014 ЕООД по 16 ф-ри с предмет на доставките – газьол за отопление, е акцентирано на несъответствието между счетоводните данни на дружеството към 31.10.2014г. и установеното при фактическа проверка на 25.11.2014г. в двете оранжерии, извършена съвместно със служител в ТМУ – Пловдив /не са открити съдове за съхраняване на 374 504 л газьол/. За твърдението, че към дата на извършената фактическа проверка наличното гориво е изразходвано за отопление за отглеждане на разсад в двете оранжерии, не са представени никакви документи.

С описание на установените при ревизията факти, от които са последвали правни изводи, представителят на ответника счита, че фактическата обстановки не е променена посредством събраните по делото доказателства. По отношение представени с молба от 11.10.2018г. – пътни книжки /от 1 до 8 вкл. от молба от 25.10.2018г./ и мемориални ордери книжки /от т.9 до т.87, вкл. молба от 25.10.2018г./, е заявено, че са надлежно оспорени в молба-становище от 15.11.2018г. и пътните книжки са с дата на издаване – 27.01.2016г основно. Освен това, представянето им едва в съдебното производство обосновава основателно съмнение за съставянето им за целите на съдебното производство. Свидетелят Д.Й. потвърждава сведенията, предоставени в досъдебното производство и приобщени в хода на ревизията към преписката. Относно ССч.Е, представителят на ответника се позовава на чл.200 ГПК и твърди, че експертизата не опровергава констатациите в РА – на въпрос 4.1 в.л. е посочило, че заключението е относимо единствено по счетоводната страна на въпроса; по въпрос 4.2 в.л. е заявило, че не е получило счетоводна информация за плащане на износни мита и такси относно процесните фактури и не може да отговори на въпроса в тази част. По отношение приетите СТЕ и допълнителна СТЕ, се счита, че не са относими към спора.

- Окръжна прокуратура - гр. Пловдив се представлява от прокурор Вл.Вълев, който предлага жалбата да бъде отхвърлена поради законосъобразност на РА.

Жалбата е процесуално допустима, подадена в 14 дн.срок /решението е връчено по електронен път, л.12 – електронната препратка е активирана на 30.01.2019г., а жалбата е с вх.номер в Дирекция ОДОП – Пловдив от 13.02.2019г./ от страна с интерес от оспорването. Упражненото процесуално право е по реда на чл.156 ал.2 от ДОПК.

1. Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001616002113-020-001 от 28.03.2016г. /л.525, т.2/, издадена от В.И.И., на длъжност началник сектор при ТД на НАП - Пловдив, е възложена ревизия на *** И.Т. ЕООД, с обхват: корпоративен данък за периода от 01.01.2012г. до 31.12.2015г.; вноски за здравно осигуряване – за осигурители за периода от 01.01.2011г. до 31.12.2015г.; ДОО – за осигурители за периода от 01.01.2011г. до 31.12.2015г.; УПФ – за осигурители за периода от 01.01.2011г. до 31.12.2015г.; ДДС за периода от 01.01.2012г. до 29.02.2016г.; Професионален пенсионен фонд за периода от 01.01.2011г. до 31.12.2015г.; данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения за периода от 01.01.2011г. до 31.12.2015г. Срокът за извършване на ревизията е определен на три месеца, считано от датата на връчване на заповедта - 07.04.2016г. по електронен път /л.526/. Редовното връчване на първата ЗВР отрича нищожност на РА. От същия орган на приходите е издадена следваща ЗВР № Р-16001616002113-020-002 от 07.04.2016г. /л.523/, с която срока за извършване на ревизията е продължен до 07.07.2016г. – връчена на 07.04.2016г. по електронен способ. Следва ЗВР от 06.07.2016г., издадена от В.И. – началник сектор, с която срокът на ревизията е удължен до 07.08.2018г. и е включен за участие гл.инспектор П.Ц., л.520. тази заповед е връчена също по електронен способ на 07.07.2016г. Със ЗВР от 04.08.2016г., изд. от В.И. в посоченото длъжностно качество, ревизията е удължена до 07.09.2018г. и цитираната заповед е връчена електронно на 08.08.2016г. Със ЗВР от 02.09.2016г. срокът на ревизията е удължен до 07.04.2017г., л.514 /връчена на 08.09.2016г. по електронен способ/ - издадена от Изпълнителния директор на НАП /представена и допълнително, л.5388, т.17/. Със ЗВР от 10.03.2017г. ревизионното производство е спряно от същия приходен орган, издател на ЗВР /вречена електронно на 13.03.2017г./ - до получаване на отговор по молба № О-117-024081 от 21.02.2017г. /л.9430, т.30/. Със заповед от 05.09.2017г. ревизията е възобновена със срок до 03.10.2017г. /издадена от В.И. и връчена електронно на 12.09.2017г.; л.9427, т.30/. Със Заповед № Р-16001616002113-ЗИД-002/27.09.2017г., издадена от Изпълнителния директор на НАП, на основание чл.114 ал.4 ДОПК и въз основа на искане от териториалния директор на ТД на НАП-Пловдив от 21.09.2017г., ревизията е с удължен срок до 03.12.2017г., л.507; л.9426, т.30. Със Заповед за изменение на ЗВР от 27.09.2017г., на основание чл.112 ал.2 т.1, чл.113 ал.3 и чл.114 ал.4 ДОПК, срокът е определен до 03.12.2017г. – като изменяща ЗВР от 02.09.2016г. /издадена от М.Л. в качеството на заместник на В.И. на длъжност Началник сектор, на дата 27.09.2017г./. На 25.10.2017г. е издадено решение за отказ за спиране на ревизионното производство, от В.И. /връчено електронно на 25.10.2017г./. С Решение от 06.11.2017г. също е отказано спиране на ревизията /л.501 – изд. от В.И./. Със Заповед от 28.11.2017г. ревизията е спряна до приключване на друго контролно административно производство, на основание чл.34 ал.1 т.2 ДОПК /л.499, изд. от В.И. и връчена на 11.12.2017г. на представляващ, л.500; л.9418, т.30/. Ревизията е възобновена със Заповед от 24.01.2018г. със срок след възобновяването – 29.01.2018г. /изд. от В.И. и връчена лично на Т., л.407; л.9416, т.30/. Заповедта от 27.09. 2017г. и сл. описани актове, са връчени по реда на чл.32 ДОПК, за което в преписката са приложени съответните данни /л.389 – 405/. ЗВР са представени повторно - в том 30 от делото с данни за връчване по електронен път.

В първата ЗВР са определени за извършване на ревизията : К.Л.Л. – гл.инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и В.Й.Б. – гл. инспектор по приходите.

За компетентност на органа, издал ЗВР, преписката съдържа : Заповед № РД-09-1/03.01.2017г. с Приложения № 1 и № 2, в които поименно е посочена В.И. /т. 2, л.280 и сл./; Заповед № РД-09-21/10.01.2017г. за изменение на първопосочената /неотносима/; Заповед № РД-09-1230/11.07.2017г. за изменение на първопосочената, в приложение № 1 към която е посочен заместник на В.И. – М.Л., Началник сектор, която като орган по приходите изпълнява правомощията на В.И. при отсъствието й; Заповед № РД-09-456/04.04.2016г., в приложение № 1 към която е посочен заместник на В.И. – М.Л., Началник сектор, която като орган по приходите изпълнява правомощията на В.И. при отсъствието й; Заповед № РД-09-738/19.06.2016г. /неотносима пряко/; Заповед № РД-09-144 / 04.10.2016г.; Заповед № РД-09-1680/11.11.2015г.; Заповед № РД-09-518/30.04.2004г.; Заповед от 05.01.2015г. за изменение на заповедта от 30.04.2014г. – с включване на В.И. в Приложение № 1, вместо С.Ш.; Заповед № РД-09-391/21.03.2016г. за изменение на предходни и със списък на заместниците /т.2 В.И. се замества от М.Л./, издадени от Директора на ТД на НАП - Пловдив. Ревизионната преписка съдържа и е приет оптичен носител - диск /номериран плик 27/, удостоверяващ наличие на квалифициран електронен подпис на издателя на ЗВР и издателите на РА, валиден към дата на подписване на съответните документи. Представени са и /л.28 и сл./ : извадки /”сертифицирана информация”/ с данни за валидност на електронните подписи на : В.И., от 30.09.2015г. до 29.09.2016г.; от 26.09.2016г. до 26.09.2017г.; от 25.09.2017г. до 25.09.2018г.; М.Л., от 08.11.2016г. до 08.11.2017г.; К.Л., от 03.08.2017г. до 03.08.2018г., ведно с извадки от Публичен регистър на електронни подписи /професионални/ по отношение на В.И. за периода от 25.09.2017г. до 25.09.2018г., от 26.09.2016г. до 26.09.2017г., от 30.09.2015г. до 29.09.2016г. Приложени са и извадки от Публичен регистър на електронни подписи /професионални/ по отношение на К.Л. за периода от 03.08.2017г. до 03.08.2018г., от 05.08.2016г. до 05.08.2017г., от 12.08.2015г. до 11.08.2016г., вкл. за М.Л., от 08.11.2016г. до 08.11.2017г.

РА № Р-16001616002113-091-001 от 10.04.2018г. е издаден от В.И. - Началник сектор, възложил ревизията и К.Л. - главен инспектор по приходите при ТД на НАП-Пловдив и ръководител на ревизията, и подписан от тези лица с електронни подписи, л.360-378. Ревизионният акт е връчен лично на управителя на ревизираното дружество,  на 17.04.2018г. и обжалван изцяло по административен ред /л.356 и сл./.

Против Ревизионен доклад № Р-16001616002113-092-001/01.02.2018г. – подписан ръкописно /л.410 - 489/ е постъпило възражение /л.379 и сл./, към което не са представени доказателства. РД е връчен лично на представляващият РЛ, на 14.02.2018г. Фактическите основания и правни изводи от доклада представляват мотиви и за издаване на РА /чл.120 ал.2 ДОПК/. Налице е конкретно препращане към РД, който съдържа подробно описание на извършените от ревизиращия екип процесуални действия, но са налице и самостоятелни съображения в РА по отношение възражението против РД /чл.120 ал.1 т.5 ДОПК; Т.Р. № 5/2015г. по т.д.№ 4/2014г., ВАС/. Приходните органи са се позовали на Т.Р. № 1 / 2009г. на ОСНК на ВКС по т.д.№ 1 / 2009г., по отношение искането за прилагане на всички материали от ДП № 26/2016г. и е посочено, че в редовно връчения РД се съдържат основанията за преминаване на ревизията по реда на чл.122 ДОПК. РД е издаден на 01.02.2018г. спрямо срокът за провеждане на ревизията – до 29.01.2018г.

Съгласно забраната по чл. 160 ал.4 вр. с ал. 3 ДОПК, при обжалване на ревизионен акт съдът няма правомощието да го отмени при констатирани от него процесуални нарушения в ревизионното производство и да върне преписката на компетентния орган по приходите със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

2. В хода на ревизионното производство е установено, че извършваната от РЛ дейност през ревизираните периоди е : търговия на едро и на дребно с горива – склад в гр.Пловдив, ул.Кукленско шосе № 17 и склад в гр.Пловдив, ул.Пещерско шосе № 32; бензиностанция и газстанция в гр.Пловдив, бул. М. Луиза № 58; бензиностанция и газстанция в гр.Пловдив, бул.Пещерско шосе № 58; селскостопанско производство – оранжериен комплекс в с.Говедаре /придобит през м.03.2013г. и продаден през м.10.2015г., по отношение на който има ПИП от 18.03.2015г. на място в обекта - л.1572, т.5 и документация за услуга – замерване на разходни норми на употребявани дизелови горелки по договор от 01.01.2014г., като с констативен протокол е констатирано, че горелка № 1 и горелка № 2 са амортизирани и дават преразход, като котелите на които са монтирани са с мощност 5000kv и разход 370+450л./ч.; мощност 2 5005000kv и разход 200-250л./ч – л.1381, т.5/; оранжериен комплекс Стадиона в с.Баня /под наем/; сушилни в Стопански двор, с.Калековец /под наем; ПИП от 19.03.2015г., л.1394 и сл., т.5 – установени сушилни с 16 бр. камери и с 13 бр.камери и две цистерни – 10 260л. и 11 760л. – общо 22 020 л., без монтирано ФУ/ и сушилни в Стопански двор в с.Капитан Димитриево; транспортна дейност чрез собствени транспортни средства; отдаване под наем на ДМА - собственост на дружеството; търговия на дребно с пакетирани стоки – магазин в гр.Пловдив, ул.Шипка № 6.

Данъчната основа за облагане с ДДС и с корпоративен данък /КД/ е определена по реда на чл. 122 от ДОПК – установено било наличие на обстоятелство по ал. 1, т. 2 от посочената норма : „Органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато е налице едно от следните обстоятелства: 2. налице са данни за укрити приходи или доходи”. За преминаване на ревизията по чл.122 ДОПК са съставени Уведомления по чл.124 ал.1 ДОПК и по чл.117 ал.1 т.2 ДОПК, както и искане за представяне на декларации по чл.124 ал.3 ДОПК за 2013г., 2014г. и 2015г. – всички от 12.09.2017г. Обратно на твърденията в жалбата – за невръчени документи и уведомления относно преминаване на ревизията по особения ред по ДОПК, посочените уведомления и искания са връчени. Първоначално, на 12.09.2017г. същите са били изпратени на деклариран електронен адрес, но на 15.09.2017г. управителят на РЛ представил молба с искане съобщенията да не се изпращат на електронен адрес, поради „хакването” му. Предвид данните в Търговския регистър за адрес на управление на търговското дружество, на 18.09.2017г., е изпратено искане да ТД на НАП-София, за връчване на двете уведомления и искането за представяне на декларации – извършени били посещения на адрес, без откриване на лице за връчване на документите, вкл. съставено съобщение по чл.32 ДОПК и изпратена покана, като документите били връчени на 22.11.2017г. на упълномощено лице /В.М./. Във вр. с връчените документи, управителят на дружеството подал молба/становище, в което изразил несъгласие за наличие на обстоятелства по чл.122 ДОПК и поискал уточнение на обстоятелството от чл.122 ДОПК. В отговор било съставено Уведомление, изпратено за връчване от ТД на НАП-София, по което не постъпила обратно информация. /РД, л.413 и сл.; л.2977 – т.10/.

Осъществените процесуални действия са описани в РД /л.411 и сл./, като във вр. с разпореждане при насрочване на делото, съдържащо указания към страните по доказателствата и доказателствената тежест, вкл. произнасяне по заявените в жалбата доказателствени искания /л.49, т.1/, ответникът представи опис на административната преписка /л.274 и сл./. Съдържанието на доказателствата и документацията, събрана при ревизията е описано по папки, номерирани с арабски цифри от 1 до 21, при съобразяване с описа на доказателствата в РД /приложения от 1 до 34 и номерация от административната преписка/. Отразени са наименованията на документите във всяка от папките, като на оспорващото дружество бе предоставена възможност за запознаване вр. с указанията за конкретизиране на заявените в жалбата доказателствени искания, вкл. по твърдението за неразбираемо описание на приложенията към РД.

От РЛ са изискани документи и обяснения, отразени в искания от 19.04.2016г., 26.04.2016г., 17.10.2016г., 17.11.2016г., 24.02.2017г. и др. /представени документи по опис, л.719, т.3 – трудови договори на всички служители, назначени на длъжност – шофьор на тежкотоварен автомобил от 2011г., 2012г., 2013г., 2014г., 2015г., ведно с длъжностни характеристики и справка за начисленията на ФРЗ за служителите при Втора категория труд по години – 2011г.-2015г.; повторно представени в т.30, л.9635 и сл./. Извършени са насрещни проверки на други ЗЛ, както и са изискани документи и обяснения от трети лица и от други контролни органи /ОД МВР – Пловдив; ОДБХ-Пловдив; др./. Присъединени са доказателства с протокол към преписката от извършени предходни ПУФО, оперативни проверки, ревизия на свързано лице, както и от преписка на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, отдел ИП при ОДМВР – Пловдив и е осъществен обмен на информация до данъчната администрация на Гърция вр. с установяване реалност на декларирани ВОД от *** И.Т. ЕООД /документация – обмен на информация, л.1156 и сл., т.4; л.10078 и сл., т.32 – в т.32 и сл. се съдържат повторно представени документи от ревизията/. Проверени и анализирани са представените от *** И.Т. ЕООД писмени доказателства /по искането от 19.04.2016г. – опис и писмени обяснения, л.527 и сл./. РЛ е предоставило данъчните декларации по чл.92 ЗКПО и финансови отчети за 2012г., 2013г., 2014г., 2015г.; заверени копия от протоколи за претърсване и изземване по чл.161 ал.1 НПК; хронологични регистри от всички счетоводни сметки за периода 01.01.2012г. – 31.12.2015г.; главна книга и оборотна ведомост за 2012г., 2013г., 2014г., 2015г., 01.01.2016г. – 29.02.2016г. ; заверени копия на ведомости за заплати за периода 2011-31.12.2015г.; контролна лента на електронен носител за периода 01.01.2012г. – 29.02.2016г.; справки за активите на дружеството; справки за получени и предоставени заеми – без банкови заеми. Заявено е /л.529, т.2/, че всички първични счетоводни документи по см. на чл.6 ал.1 т.1 ЗСч. за периода 01.01.2012г. – 20.01.2016г., са иззети с протоколите за претърсване и изземване, както и всички вторични счетоводни документи по см. на чл.6 ал.1 т.2 ЗСч. за периода 01.01.2012г. – 20.02.2016г., като протоколи за извършена инвентаризация по реда на чл.22 ал.1 ЗСч. също били иззети, което се отнася и за сключени договори за извършваната стопанска дейност за периода 01.01.2012г. – 29.02.2016г.. Представена е справка за извършваните от РЛ дейности през ревизирания период и справка за обектите, в които е осъществявана дейност – л.532. Договорите за счетоводно обслужване на РЛ са за 2012г., 2013г., 2015г. /л.568 и сл./. На 06.12.2016г. /л.761 и сл., т.3/ са представени документи по опис във вр. с отчетения разход на гориво, предназначен за отопление на оранжерийното производство /хронологичен регистър на материалната сметка, по която се отчита изразходваното гориво, предназначено за отопление на оранжерийното производство – с-ка 3022 – материали за растениевъдство и аналитичност 5, сезонни разходи за период от 2013г. до 2015г. и предназначено за сушилни на селскостопанска продукция по материална сметка 302 – материали с аналитичност 10 /газьол за отопление сушилня/ за период от 2013г. до 2015г., хронологичен регистър на материалната сметка, по която се отчита изразходваното гориво за битумна инсталация/ и писмени обяснения на И.Т.. В същите е заявено, че всички първични счетоводни документи въз основа на които е отчетено изразходването на гориво за отопление на оранжерийното производство – са иззети по реда на чл.161 НПК. Иззети по този ред били и всички документи, които са съставяне във вр. с транспорта на горивото от базата в гр.Пловдив до съответния обект. По отношение отчетен разход на гориво, предназначено за битумна инсталация е заявено, че се представя хронологичен регистър на материалната сметка 302 – материали с аналитичност 5 /газьол битумна инсталация/ и справка за периода от м.09.2015г. до м.12.2015г., през който период е функционирала инсталацията за подгряване на битум. При съпоставка с представените мемориални ордери, се установи, че те касаят само 2015г., и в писмените обяснения /л.763/ е заявено, че всички първични сч.документи за отчитане на гориво са иззети. Инсталацията за подгряване на битум била създадена вр. с очаквана реализация на услугата сред фирми, които използват битум в своята дейност, като единственият клиент бил Пътинженеринг ЕООД. Приходите от тази дейност се отчитали в сч.с-ка 703 /приходи от продажба на услуги/, но не може да бъдат представени документи за тези доставки, поради изземването им. За горивото, предназначено за отопление на оранжерийно производство е декларирано, че се отчита по сч.с-ка 3022 /материали за растениевъдство/, към която има създадена аналитичност 5 – сезонни разходи и счетоводната операция при изписване на разходваното количество гориво е Дт/Кт, 601 /разходи за материали/ 3022, анал.5, 611 /растениевъдство/, анал. 97 /производство/, 601. „Първичният счетоводен документ, с който счетоводно се отчита изразходваното гориво е мемориален ордер, одобрен и подписан от управителя на дружеството.  Горивото е ползвано в съоръженията в оранжериен комплекс в с.Говедаре, обл.Пловдив и комплекс Стадиона с.Баня, община Карлово, оборудвани с промишлени парни котели за отопление. Отново е заявено, че всички първични сч.документи са иззети. Идентично са описани сч.сметки и сч.операции за отчитане на количествата газьол  за отопление /сушилня/ и газьол /битумна инсталация/. Отбелязва се, че в писмени обяснения на управителя на Пътинженеринг ЕООД /л.1069, т.4/ са посочени данни за услугата „подгряване на битум“ : за периода 14.09.2015г. – 16.12.2015г., общо количество подгрят битум – 796,35тона и количество по дни, вр. с договор от 11.09.2015г. /л.1143, т.4/. Отсъстват първичните счетоводни документи за отчитане на изразходваното гориво – мемориални ордери, според обяснението на управителя на РЛ. Представените в съдебното производство мемориални ордери относно инсталация за подгряване на битум са оспорени от ответника с твърдение, че датата на съставянето им не е достоверна, предвид изискването им в хода на ревизията и непредставянето на тези документи.

Констатирано било, че за периода от м. 02.2013г. до м.12.2016г., РЛ е отчитало разходи за горива за за отопление на оранжерийното производство и отчетени разходи за сушилни за селскостопанска продукция. С анализ на счетоводните документи, сметки и операции, отразяващи доставките, влагането и наличностите на горива за отопление /аналитично, количествено и стойностно/ за тези дейности, се установило, че общо отчетените разходи за отопление на оранжерии и сушилни в л/лв. са /л.417/ : 2013г. – 1 142 375 л / 1 442 997,40 лв.; 2014г. – 3 151 381 л / 3 692 002,44 лв.; 2015 г. – 1 669 184 л / 1 417 169,27 лв. или общо – 5 962 940 л / 6 552 169,11 лв.

Поради значителни разходи за тези дейности, са проверени счетоводните регистри и документи с цел - установяване на отчетеното от дружеството производство и продажба на селскостопанска продукции по години - в журнал сметката № 6111 - Растениевъдство на 31.12.2013г. е отчетена счетоводна операция Д/т 123 - К/т 6111 със сумата 1 565 786,83 лв., „т.е. всички събрани разходи за растениевъдство за 2013г. са приключени директно по дебита на счетоводна сметка 123 и по този начин е формирана загуба за дружеството от тази дейност, без да е заведена продукция и да са отчетени приходи от същата; - според оборотната ведомост, главната книга и счетоводните регистри, аналитичен регистър на счетоводна сметка 303,  за 2013г. не е заведена произведена селскостопанска продукция и не са отчетени приходи от продажби на селскостопанска продукция. Установено било, че за 2013г. основната част от натрупаните разходи /76,41 %/ са разходи за горива за отопление на оранжерии, отчитани всеки месец - от м.02.2013г. до м.12.2013г., вкл. и за летните месеци - м. юни, м. юли и м. август. Така и за 2014г. - от общо отчетените разходи за производство на селскостопанска продукция, 67,76% представляват разходи за горива за отопление, като за 2015г. този процент е 49,54.

Обсъдени и цитирани са обясненията на лица, превозвали горивата, дадени при разпити на същите и присъединени към преписката от документация, предоставена от Окръжна прокуратура - гр. Пловдив /протоколи и опис, л.2912 и сл., т.10 – разпитани са 27 лица, сред които и Д.Й.; л.2920 и сл., т.10 – заявени са данни за т.нар. „фиктивни доставки” и за обектите, до които е превозвано гориво в недействителни количества – оранжерии в с.Говедаре, с.Баня, както и сушилни в с.Капитан Димитриево, вкл. еднозначно изявление : „Управителя на фирмата И.Т. ни беше инструктирал да процедираме по този начин, когато караме гориво в количество, което не съответства на посоченото в АДД” – л. 2924; л.2921 – л.2972 /. Прието е, че според съдържанието на протоколите за разпит на свидетелите - за ревизирания период са извършвани фиктивни превози на гориво до определени обекти на дружеството - оранжерии и сушилни : до обектите са пътували цистерни с гориво, които били празни и само фиктивно /по документи/ са доставяни горива до същите.

Обсъдени са и декларирани от *** - И.Т. ЕООД продажби под формата на вътреобщностни доставки /ВОД/ на сушен лук и сушен червен пипер към контрагент ***, както и декларирано производство на сладък червен пипер - документирано като износ на захарни изделия Снакс и Снакс Паприка за контрагент от Хонг Конг. Посочено е, че според събраните обяснения и документи е установено, че Д.И.Й. е фиктивен управител на гръцкото дружество ***, като това лице е извършвало действия по управление на гръцкото дружество изцяло под въздействието на други лица, при което РЛ не е осъществило ВОД и съответно не е произвело описаните в документите стоки. Въз основа на събраната документация, е приета за доказана и фиктивност на сделките между *** ЕООД и *** И.Т. ЕООД по пакетиране на сладък червен пипер, който е и с изключително висока себестойност за пакет от 650 гр. - 17,3435 лв. /писмени обяснения, л.1678, т.6; договор с *** ЕООД за почистване, смесване и пакетиране и договорка за износ към Нона Интернешънъл Трейдинг; ПИНП  - *** ЕООД, л.1752 и сл., т.6 и писмени обяснения/. Не е възприет за реално осъществен и декларирания износ - стоките в МД /захарни изделия Снакс и Снакс Паприка/ не са същите като стоките, произведени /което също е установено за фиктивно/ от дружеството - подсладен червен пипер. Освен това, РЛ не представило доказателства за осъществявани търговски взаимоотношения с посоченото дружество-получател на стоките и основната част от твърдяните продажби в размер на 1 676 656,44 лв. не е разплатена от Нона Интернешънъл Трейдинг - разплатената сума е в размер на 17 910,95 лв. и отсъства информация да са предприети действия по събиране на сумите. Извън констатираната липса на обичайни търговски документи, удостоверяващи действителност на изпълнена търговска сделка, са констатирани и последващи обстоятелства за създаване на документален поток, имитиращ сделки по повод стоки. В тази връзка - описаните в митническите декларации стоки са с последваща реализация на лице, регистрирано в офшорна зона - Хонг Конг, а именно Nona Internalional; се представят митнически декларации, но същите не са с реализиран митнически контрол; митническите декларации съдържат данни, подадени от ревизирания субект и не са предмет на установяване от длъжностно лице при и по повод изпълнение на служебните му задължения.

Прието е, че разходът на горива за отопление на оранжерии и сушене на селскостопанска продукция - не е реално извършен, но посочените горива са изписани като разход в счетоводството на *** И.Т. ЕООД и не са налични в края на съответната година, при което ревизията счита, че горивата са продадени, като за тяхната продажба не е издаден документ, съответно продажбите не са отчетени в СД по ЗДДС и в подадените от дружеството ГДД по чл. 92 ЗКПО.

За отчетени от *** - И.Т. ЕООД продажби за Велев - 2014 ЕООД по 16 бр. фактури от м.05.2014г. с предмет на доставките - газьол за отопление било констатирано, че лицето С.А.В. – собственик и управител на Велев – 2014 ЕООД, не е действителен собственик, не е извършвал дейност с фирмата, нито притежава документация. Лицето заявило, че е било принудено да регистрира на негово име посочената фирма, като е предоставило правомощия на друго лице /писмени обяснения, л.1425, т.5/. За периода, когато се твърди да е получавано процесното гориво - лицето не е пребивавало в страната. Велев – 2014 ЕООД имало сключени договори за наем на две оранжерии в с. Баня и с. Говедаре, за периода от 06.05.2014г. и 07.05.2014г. до 28.05.2014г. /Протокол от 23.06.2015г., л.1412 и сл., т.5; протоколи за присъединяване на документация по опис, л.1443 и сл., т.5/. Към 31.10.2014г., по счетоводни данни в дружеството имало налични 374 504 л газьол на стойност 524 212,24 лв. по процесните фактури, издадени от *** – И.Т. ЕООД. Същевременно, при извършена фактическа проверка на 25.11.2014г. в двете оранжерии съвместно със служител от ТМУ гр. Пловдив, органите по приходите не откриват съдове, в които да може да се съхранява гориво в посочените количества /ПИП от 25.11.2014г., л.1484 и сл., т.5; писмени обяснения, л.1489, т.6; договор за наем от 07.05.2014г. – прекратен от 07.05.2014г. с анекс и договор за наем от 28.05.2014г. и договор за наем от 06.05.2014г., прекратен от 06.05.2014г. с анекс от 28.05.2014г., л.1499 и сл., т.6; доклад, л.1909 и сл., т.7 – информация от съвместна проверка с Агенция Митници, на обект – оранжерия в с. Говедаре, Стопански двор – монтирани два резервоара за дизел с вместимост 60 000л. и 5 000л., като с фактически измервания се установило, че в резервоара с вместимост 60 000л. има около 15 000л., а в този с вместимост 5 000л. е празен; проверката е започнала на 22.10.2014г. и последната доставка на дизел била на 15.10.2014г. в размер на 19980л/. В писмени обяснения от името на собственика на Велев – 2014 ЕООД към 05.12.2014г., е посочено, че към датата на фактическата проверка няма налично гориво, като се твърди, че посочените количества са изразходени за отопление за отглеждане на разсад в процесните две оранжерии /които са били наети де факто за период по-кратък от един месец/, като не са представени документи в подкрепа на това изявление.  Ведно с посоченото, представените документи – договори за наем на описаните оранжерии и за доставката на гориво - били подписани от името на Велев – 2014 ЕООД от лице, което е било назначено по трудови правоотношения в *** – И.Т. ЕООД. При тези данни е прието, че Велев – 2014 ЕООД не е получавало действително гориво – газьол за отопление, посочено в издадените от *** - И.Т. ЕООД фактури. Същевременно е констатирано, че във фактурите, *** – И.Т. ЕООД е начислило  акциз в размер, съответстващ на този вид гориво - 0,05 лв. на литър при дължим 0,645 лв. за литър моторно гориво. Последвал извод за това, че тези доставки са документално оформени с цел начисляване на по-ниска акцизна ставка и съответно формиране на по-ниска данъчна основа при продажбата на горивата.

Описът на приобщените доказателства към ревизионното производство – /л.2282 и сл., т.8; л.1024409, т.35/ към Протокол от 05.01.2017г., отразява процесуално действие – посещение в сградата на Икономическа полиция при ОД МВР – Пловдив с достъп до документацията по ДП № 26/2016г. /искане до Окръжна прокуратура – Пловдив, л.10071 и сл., т.32/. В тази насока е и Протокол от 07.03.2017г. /л.11596 и сл., т.37/ - опис на приобщени стокови разписки по номера и дати. Тоест, всички приобщени данни са могли да бъдат проверени от жалбоподателя във вр. с необходимост от конкретизиране на поставените доказателствени искания. С Протокол от 07.09.2017г. са приобщени шест протокола за извършени проверки, отразени поотделно с номера /л.11112 и сл., т.35/. Описаните констатации обосновали прилагане на чл.122 ДОПК, след анализ на всяко от относимите към ревизираното лице обстоятелства.

2.1. ЗДДС :

2.1.1. В случая данъчната основа на неотчетените от дружеството продажби на горива, които представляват отчетени разходи за гориво за отопление на оранжерийното производство и сушилни за селскостопанска продукция за периода от м.02.2013г. до м.12.2015г. е определена, като към отчетната стойност на осчетоводеното като разход гориво, е прибавен съответстващия размер акциз съгл. чл. 32 ал. 1 т. 3 ЗАДСк. За периода 01.02.2013г. - 31.12.2015г. размерът на акциза за моторно гориво е 645 лв. за 1000 литра или 0,645 лв. за литър. За посочения период върху изписаните на разход общо 5 962 940 л гориво е изчислен дължим акциз в размер на 3 846 096,30 лв., прибавени към отчетната стойност на изписаното гориво общо в размер 6 552 169,11 лв. Върху определената така данъчна основа за облагане с ДДС общо в размер на 10 398 265,41 лв. /3 846 096,30 + 6 552 169,11/ е начислен ДДС в размер на 2 079 653,08 лв., с прилагане на 20% ставка на данъка.

2.1.2. Данъчната основа на неотчетените от РЛ продажби на гориво, представляващи документирани доставки на газьол за отопление - по фактурите, издадени на Велев – 2014 ЕООД, е формирана като разлика между определената при ревизията и определената от дружеството в издадените фактури. Определената при ревизията данъчна основа е формирана като стойността на горивото без акциз и без ДДС е увеличена с полагащия се акциз за моторно гориво, който е 0,645 лв. за литър. Разликата между определения при ревизията ДДС и този, посочен в издадените фактури на Велев – 2014 ЕООД, е начислена като допълнително дължим ДДС - общо в размер на 47 679,13 лв.

За дата на данъчното събитие на дължимия ДДС по т. 2.1.1 е определен всеки данъчен период за времето от м.02.2013г. до м.12.2015г., когато е изписвано горивото.

По т. 2.1.2. е посочено, че към 31.12.2015г. процесното гориво е изписано от счетоводството на *** – И.Т. ЕООД като продадено, но тъй като не се установяват реални доставки към Велев – 2014 ЕООД, е прието, че за същия период /м.05.2014г./ са извършени продажби, но на моторно гориво и на друго лице. Приложена е 20% ставка на дължимия ДДС, тъй като основно дейността на дружеството е свързана с продажба на горива на територията на страната и няма други данни РЛ да е извършвало доставки извън територията на страната, вътреобщностни доставки или износ на такива стоки. 

2.1.3. При ревизията е констатирано, че *** – И.Т. ЕООД е придобило шест броя МПС – Порше Кайен, Порше Панамера, Тесла С – два броя, Пежо Йон – два броя, които по смисъла на ЗДДС представляват леки автомобили. Автомобилите са предмет на вътреобщностно придобиване от регистрирани за целите на ДДС лица в Австрия, Германия и Нидерландия. За придобиването от *** – И.Т. ЕООД са издадени протоколи по реда на чл. 117 ЗДДС, с които е начислен общо ДДС в размер на 145 013,78 лв. Протоколите са отразени в дневниците за продажбите и в тези за покупките в съответните данъчни периоди на придобиването им, респ. на издаването на протоколите: - 04.2013г. – Протокол № 54 от 01.04.2013г., с ДДС номер на контрагента и името му, вид и рег.номер на автомобила – порше Кайен ****, данъчна основа – 180 692,20лв. и начислен ДДС /приспаднат данъчен кредит/ - 37 938,44лв.; - 02.2014г. – Протокол № 64 от 08.02.2014г., с ДДС номер на контрагента и името му, вид и рег.номер на автомобила – тесла Молел С ****, данъчна основа – 114 416,03лв. и начислен ДДС /приспаднат данъчен кредит/ - 35 085,63лв.; - 03.2014г. – Протокол № 66 от 12.03.2014г., с ДДС номер на контрагента и името му, вид и рег.номер на автомобила – тесла Молел С ********данъчна основа – 178 958,44лв. и начислен ДДС /приспаднат данъчен кредит/ - 35 791,69лв.; - 12.2014г. – Протокол № 73 от 03.12.2014г., с ДДС номер на контрагента и името му, вид и рег.номер на автомобила – порше Панамера ****, данъчна основа – 114 416,03лв. и начислен ДДС /приспаднат данъчен кредит/ - 28 883,21лв.; - 12.2015г. – Протокол № 79 от 14.12.2015г., с ДДС номер на контрагента и името му, вид и рег.номер на автомобила – пежо Йон ****, данъчна основа – 17 993,64лв. и начислен ДДС /приспаднат данъчен кредит/ - 3 598,73лв.; - 12.2015г. – Протокол № 80 от 09.12.2015г., с ДДС номер на контрагента и името му, вид и рег.номер на автомобила – пежо Йон ****, данъчна основа – 18 580,39лв. и начислен ДДС /приспаднат данъчен кредит/ - 3 716,08лв. /документация и писмени обяснения, л.1245 и сл., т.5; протоколи – л.1252 и сл., т.5/. Заявено е отново изземването на всички първични сч.документи. За периода 01.01.2010г.-31.06.2015г. не са отчитани експлоатационни разходи за ползване на МПС – горива, гориво-смазочни материали и др.консумативи. Командировъчни заповеди и отчетите към тях не са представени поради изземването им. Предназначението на МПС било за осъществяване на икономическата дейност на дружеството. Обектите, в които е извършвана дейност са посочени в декларация, л.1249, т.5.

Установено е, че автомобилите са заведени като дълготрайни материални активи по с-ка 205 със стойностите на придобиване. Съгласно писмени обяснения на представляващия и негова декларация, придобитите МПС са ползвани от всички служители на дружеството за целите на икономическата дейност. Не е определено лице, което да администрира ползването на автомобилите, а е издадена заповед от управителя. Не са представени доказателства – пътни листове, командировъчни заповеди или други документи в подкрепа на твърдението. Такива не са открити и при извършен преглед на иззетата документация на дружеството, за което е изискан достъп от ОД на МВР отдел „Икономическа полиция“. При тези данни е прието, че на основание чл. 70 ал. 1 т. 2 ЗДДС, за дружеството не е налице право на приспадане на данъчен кредит за придобиването на процесните МПС и е отказан такъв в размер на 145 013,78 лв.

2.2. ЗКПО : Предвид изложените факти и обстоятелства в частта по ЗДДС, данъчната основа за облагане с корпоративен данък / КД / за 2013г., 2014г. и 2015г. е определена като разлика между установените от ревизията приходи /в т.ч. укрити приходи за 2013г. – 1 442 997,40 лв., 2014г. – 3 692 002,44 лв. и 2015г. – 1 417 169,27 лв./ и установените при ревизията разходи. Прието е, че за установени неотчетени приходи от продажбата на горива, дружеството е отчело в пълен размер разходите, тъй като същите са отчетени като разходи за материали. Освен тези констатации, за 2014г. са установени и неотчетени приходи от 4 000,00 лв. вр. с придобиване на търговското предприятие на *** ЕООД като съвкупност от права, задължения и фактически отношения по смисъла на чл. 15 ТЗ, ведно с притежаваното от него недвижимо имущество описано в договора /приобщен РД от 24.01.2018г. на Росини-2005 ЕООД, л.3039 и сл., т.10; договор за покупко-продажба на търговско предприятие от 20.03.2014г. и останалата документация, л.2025 и сл., т.7; л.5389 и сл., т.17/. При съобразяване с установените от ревизията данни и декларираните такива в ГДД от РЛ, е формиран съответният данъчен финансов резултат за ревизираните години и са доначислени полагащите се корпоративен данък за 2013г., 2014г. и 2015г., с прилежащи лихви, както и лихви по авансови вноски за корпоративен данък за 2012г.

2.3. КСО, ЗЗО :  

Предвид цялостно обжалване на РА, решаващият орган е изложил съображения и в частта по КСО и ЗЗО, макар жалбата да не съдържа конкретни доводи за установените задължения по КСО и ЗЗО. В частта относно КСО е установено, че ревизираното дружество - в качеството му на осигурител, не е начислило и внесло дължимите осигурителни вноски за лицата, работещи при условията на втора категория труд. Повторени са констатациите относно деклариран предмет на дейност в ревизираните периоди - търговия с горива и петролни продукти на едро и дребно с горива и спомагателна дейност - селскостопанско производство в два оранжерийни комплекса и две сушилни. В ревизионното производство са представени трудови договори, длъжностни характеристики, ведомости за заплати и изготвени от задълженото лице справки, според които и в съответствие с данните от информационната система на НАП, било установено, че *** – И.Т. ЕООД в качеството си на осигурител по чл.5 ал.1 КСО, е подало декларации образец № 1 „Данни за осигурено лице“ с придружителни писма и декларации обр. 6 „Данни за дължимите вноски и данък по чл.42 от ЗДДФЛ", съгл. изискванията на чл. 2 и чл.3 от Наредба Н-8 от 29 декември 2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда на подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Констатирано е, че при начисляване на месечните трудови възнаграждения на наетите лица - е спазен минималния осигурителен доход за основната икономическа дейност и квалификационни групи професии, за лицата, наети по трудово правоотношение. Декларираните задължения за ЗОВ /ДОО, ДЗПО – УПФ, ДЗПО – ППФ и за здравно осигуряване/ с декларация обр. 6, подадена за всеки един месец от ревизирания период, са внесени от задълженото лице, заедно с дължимите лихви за невнесените в законоустановения срок задължения.

Съгласно подадени уведомления по чл.62 от КТ за сключени трудови договори, е установено, че в дружеството са назначени лица на длъжност „шофьор на тежкотоварен автомобил“. В тази вр. е посочено, че категоризирането на труда се определя от Наредба за категоризиране труда при пенсиониране, която се прилага единствено за лицата, полагащи труд по трудово правоотношение. С позоваване на чл. 2 т. 25 от цитираната наредба, е посочено, че трудът на шофьори на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона, се зачита втора категория труд при пенсиониране, като размерите на осигурителните вноски за работниците и служителите работещи при условията на първа и втора категория труд, са определени в КСО и Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, за съответните години. За посочения обхват осигурени лица се дължат два вида допълнителни вноски, които не се внасят за работещите при условията на трета категория - допълнителна вноска за фонд „Пенсии” – вноска в размер на 3 на сто и изцяло за сметка на работодателите; вноска за допълнително задължително пенсионно осигуряване в професионален пенсионен фонд - 7 на сто, също изцяло за сметка на работодателите.

В хода на ревизията било установено, че РЛ е подало информация с декларация обр.6 за дължими осигурителни вноски за допълнително задължително осигуряване в професионален пенсионен фонд /ДЗПО – ППФ/ само за периода м.03.2015г. – м.07.2015г. С ИПДПОЗЛ от 17.11.2016г. от *** – И.Т. ЕООД били изискани трудовите договори на всички служители, назначени на длъжност „шофьор на тежкотоварен автомобил“, длъжностните им характеристики, заверени копия на ведомостите за заплати и справки /по образец/ за начисления фонд „Работна заплата“ за служителите работещи труд при условията на втора категория труд. С проверка на събраните доказателства, приходните органи установили, че в търговското дружество има назначени 16 броя лица на длъжност „шофьор на тежкотоварен автомобил“ в периода м.06.2011г. – м.12.2015г., описани в таблици от РД с имена на шофьорите, ЕГН, номер и дата на трудовия договор и начисления фонд „Работна заплата“ за посочения период. Установено е, че само за едно лице за периода м.03.2015г. – м.07.2015г. са начислени и внесени осигурителни вноски за ДЗПО – ППФ. Предвид тези данни, с основание са установени дължимите и невнесени осигурителни вноски за ДЗПО – ППФ /чл. 127 ал. 2, чл. 157 ал. 1 т. 2 и чл.158 КСО/ и съгл. чл.113 КСО, вр. с чл.175 ДОПК, са начислени лихви за невнесените в законоустановения срок задължения.

2.4. По възраженията за процесуални нарушения в хода на ревизията, е налице произнасяне на решаващият орган, основано на данните от преписката. Както бе посочено по-горе, относно връчване на Заповед от 24.01.2018г. и Заповед за изменение на ЗВР от 27.09.2017г., са документирани действия за връчване по реда на чл.32 ДОПК на адреса за кореспонденция на дружеството в град София – приложени са протоколи за посещение на адрес, поставено е съобщение на табло, изпратено е писмо с обратна разписка, както и по електронен път, публикувано е съобщение в регистъра по чл.32 от ДОПК. Тоест, приходните органи са предприели разписаните в ДОПК действия за връчване на посочените заповеди. Ведно с това, молбите на управителя на дружеството, подавани в периода от м.09.2017г. до м.01.2018г., относно удължаване на срокове за представяне на доказателства са били уважени, вкл. е била уважена молба за запознаване със събраните в ревизията доказателства /Уведомление от 17.11.2017г. по молба от 13.11.2017г., л.2977, т.10; данни за търсене на представител на РЛ за връчване на уведомления и съобщения, л.2984 и сл., т.10; за връчване на документите на упълномощено лице – л.2986-л.3009, т.10/. Следователно, не са били ограничени или отречени правата на РЛ в хода на ревизията – за представяне на документи и запознаване със събраните доказателства.

По отношение доказателствата за преминаване на ревизията по особения ред също са изложени аргументи, произтичащи от събраната информация в административното производство, вкл. изходящи от РЛ данни. Изводът за установени поредица от фиктивни стопански операции, недействителни търговски сделки и обстоятелства, имитиращи дейности по производство, преработка и продажби на стоки, са основани както на свидетелските показания на шофьорите на цистерните с горива, снети в хода на досъдебното производство и присъединени към преписката по реда на ДОПК, така и на останалите данни, изискани и представени от трети лица. Решаващият орган потвърдил обстоятелството по чл.122 ал.1 т.2 ДОПК, вкл. приел за обосновано и наличието на обстоятелство по чл. 122 ал. 1 т. 3 от ДОПК - когато в счетоводството са използвани неистински или с невярно съдържание документи.

Правилно решаващият орган е отчел разлика между текст и съдържание на Таблица 1 към РА, с прилагане нормата на чл.155 ал.8 ДОПК : Допълнително определените задължения в частта по ДДС представляват допълнително начислен ДДС, общо в размер на 2 127 332,21 лв. /2 079 653,08 лв. допълнително начислен ДДС в резултат от неправомерно отчетен разход на гориво за отопление и 47 679,13 лв. – от начислен ДДС в по-малък размер по фактурите, издадени на Велев – 2014 ЕООД/ и отказан данъчен кредит в размер на 145 013,78 лв. Според констатациите в РД общият размер на задълженията е 2 272 345,99 лв., а в таблица №1 определените задължения са в размер на 2 270 345,99 лв. Разликата от 2 000,00 лв. произтича от определено задължение за ДДС в по-малък размер за периода м.09.2013г. /43 335,08 лв. вместо 45 335,08 лв./. Тъй като определеният размер на задълженията по ЗДДС е в полза на РЛ и с прилагане забраната по см. на чл. 155 ал. 8 ДОПК, с решението ревизионният акт е потвърден за определените в таблица № 1 задължения. Отчетено е също, че е допусната грешка при допълнително начислен ДДС за документираните продажби на газьол за отопление на Велев – 2014 ЕООД - определен погрешно в периода м.05.2015г., вместо в м.05.2014г.

Съобразено е цялостното оспорване на РА и липса на конкретни оплаквания и отсъствие на доказателства и/или аргументи, за опровергаване констатациите в частта за доначислени лихви по авансови вноски за корпоративния данък за 2012г. в размер на 1 172,74 лв., съгласно чл. 86, чл. 88 и чл. 89 ЗКПО, както и установени неотчетени приходи в размер на 4 000,00 лв., съгласно чл. 78 ЗКПО, ЗСч. и СС.

Установена е грешна констатация относно размера на декларираните задължения за ДОО, в резултат на което неправилно са определени дължимите вноски за фонд „Пенсии“ от ревизираното дружество. Решаващият орган законосъобразно се е позовал на чл. 6 ал. 1 т. 2 и ал. 3, т. 9, б. „б“ от КСО - дължи се допълнителна осигурителна вноска за фонд „Пенсии“ за работниците и служителите работещи при условията на втора категория труд, която е в размер на 3% и е изцяло за сметка на работодателя. В тази вр., ревизията неправилно приема, че дължимият размер на вноската за фонд „Пенсии“ за шофьорите на тежкотоварни автомобили, работещи в дружеството, е равна на вноската като за лицата работещи при условията на трета категория труд. Посочено е, че съгл. действащия от 01.01.2000г. КСО, пенсионирането на по-ниска възраст за лицата, работили при условията на първа и втора категория труд, е регламентирано с разпоредбата на § 4 от ПЗР на КСО. „При така нареченото ранно пенсиониране лицата, работещи при условията на първа и втора категория труд, придобиват право на срочна пенсия за ранно пенсиониране на възраст по-ниска от изискващата се възраст по общите условия на чл. 68 от КСО за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на лицата при условията на трета категория труд.”. В случая ревизираното дружество дължи допълнителната осигурителна вноска за фонд „Пенсии“ за работниците и служителите работещи при условията на втора категория труд в размер на 3%. Предвид нормата на чл.155 ал.8 ДОПК - с решението ревизионният акт не може да се изменя във вреда на жалбоподателя,  установените с РА задължителни осигурителни вноски са потвърдени.

3. В съдебното производство е открита възможността за оспорване на констатациите от акта с всички допустими по ГПК, АПК, ДОПК доказателствени средства, както и представяне на доказателства, които не са представени в хода на ревизията /с или без хипотеза на чл.161 ал.3 ДОПК като последица/. Указания за доказателствената тежест са отправени към страните с р./05.09.2018г. /л.49, т.1/.

3.1. В хода на съдебното производство с оглед нормата на чл.171 ал.3 АПК по препратка от §2 ДР ДОПК – „Страните са длъжни да съдействат за установяване на истината”, жалбоподателят заяви доказателствени искания /л.17 и сл./ за : изискване и прилагане на цялото ДП № 26/2016г. – при твърдение за изземване на цялата счетоводна документация от 2000г. към момента по досъдебното производство и предоставяне на част от същата на Митница Пловдив ; СТЕ; ССч.Е; преразпит на свидетели и разпит на 20 свидетели при режим на довеждане; събиране на писмени доказателства по реда на чл.192 ГПК от Митница Пловдив; изискване на  писмени доказателства по реда на чл.192 ГПК от *** ЕООД, *** ЕООД, Нона Интернешънъл Трейдинг и ***. Същите са уважени след допълнителни уточнения, но без необходимата конкретизация във вр. с р./05.09.2018г. – молба от 11.10.2018г., л.58 и сл. Представени са по опис 96 документа – пътни книжки /за използването на МПС/ и мемориални ордери /за работа на инсталация за подгряване на битум /л.61 и сл., т.1/. В пътните книжки са отразени маршрути Пловдив-Пловдив, Пловдив-София, Пловдив-Белозем и Белозем-Пловдив, Пловдив-Асеновград и обратно, Пловдив-Пазарджик и обратно, Пловдив-Карлово и обратно, Пловдив-Бургас, ; името на шофьора – И.Т., Ч.Х. /л.172/, К.А. /л.175/, Н.М. /л.186/, Д.Ц. /л.200/, З.Д. /л.215/, Н.Т. /л.221/, Л.С. /л.238/; дати – 27.01.2016г., 01.01.2017г., 01.01.2016г.; превозно средство рег. №№ ****, ****, пежо Йон ****, ****, ****, ****. С допълнителна молба /л.143 и сл./ бе коригиран броят на свидетелите и посочени имената на две лица – Д.Й. и адв.Р.А., както и бе заявено искане за представяне от ТД на НАП-Пловдив, на всички документи от извършени ревизии, АПВ, ПУФО по отношение *** И.Т. ЕООД за периода 01.01.2011г. – 31.12.2015г.

- Предвид твърдението в жалбата за това, че протокол от разпит на защитен свидетел установява, че неизвестно лице е направило изявления, които не могат да бъдат проверени, се съобрази, че въз основа на всички събрани в съдебното производство доказателства, жалбоподателят би могъл /но не го направи/ – да провери изявленията на лицата - свидетели в ДП посредством съпоставка с останалите доказателства по делото. Освен това, след като се твърди, че е имало и реални, и фиктивни доставки, не бяха отграничени действителните количества от фиктивните - вписаните в документите за доставки на гориво. Не бяха отграничени и количествата горива по представените в хода на делото мемориални ордери за инсталацията за подгряване на битум, дори основателно оспорени от ответинка. В тази вр. биха могли да бъдат разпитани свидетели - налични са данни за имената на водачите на МПС и за лицата, зареждали и оформяли документите /Радослав, Зорница/, както и за лицата, приемали гориво в различните обекти. Същите не бяха осигурени в съдебното производство за разпит като свидетели, вкл. не бяха индивидуализирани лица за преразпит, като за свидетели бяха посочени от жалбоподателя две лица – Д.Й. и адв.Р. А.. Адв.А. не бе разпитан като свидетел поради многократно неявяване по уважителни причини /молби от 20.11.2018г., л.3057, т.10; молба на л.5584, т.17, от 07.01.2019г.; от 14.02.2019г., л.12112, т.38; от 25.03.2019г., л.12158, т.38; молба от 28.05.2019г., л.12170, т.38; оттегляне на доказателственото искане спрямо същия – съдебно заседание от 29.05.2019г., л.12178 и сл., т.38/. При неконкретизирани  документи, оспорването им по съдържание, дата и истинност, остана общо заявено в жалбата, без процесуална възможност за други действия.

Представителят на ответника с основание заяви /първо редовно съдебно заседание – 18.10.2018г., л.244 и сл., т.1/, че част от пътните книжки не касаят ревизирания период в частта по ДДС /01.01.2012г. – 29.02.2016г./, поради което не са относими. Основателно бе възражението по отношение мемориалните ордери с оспорена достоверността им /дата на съставяне/, с аргумент от факта на изискани в хода на ревизията данни. В допълнение се отбелязва, че с представянето на пътните книжки и ордерите, не бе пояснена причината за момента, в който се представят като писмени доказателства, предвид изискването на всички относими данни в хода на ревизията, респект. вр. с писмени обяснения за иззети документи от Икономическа полиция при ОД МВР-Пловдив. Ведно с това – няма достатъчна яснота досежно инсталацията за подгряване на битум, нито с какво гориво работи същата и липсват данни за съоръженията, с които е разполагало РЛ – вр. с отразената информация в мемориалните ордери. В писмено становище /л.5361 и сл., т.16/, представителят на ответника изрази допълни възражението си : В РД /стр.12/ е посочено, че в отговор на искане от 06.12.2016г. относно разходите на гориво, предназначено за сушилни за селскостопанска продукция, И.Т. е посочил в писмени обяснения, че всички първични документи, въз основа на което е отчетено изразходването на гориво за сушилните, са иззети с протоколи за претърсване и изземване, поради което ако представените по делото пътни книжки и ордери са били в държане на дружеството, същите е следвало да бъдат представени при ревизията. При представяне на данни за МПС-та, собственост на РЛ – не са налице пътни книжки /РД, стр.57, 52/, както и отсъстват пътни листове, командировъчни или други доказателства за използване на автомобилите за дейността на дружеството. Освен това, в цитирани писмени обяснения на И.Т. /РД, л.61 –т.8/ е посочено, че не може да представи командировъчните заповеди и отчетите към тях, касаещи ползването от дружеството на МПС, поради изземването на всички първични документи за периода 01.01.2010г.-20.01.2016г. В тази вр. се съобрази, че ССч.Е установи съответствие между документацията в ревизионната преписка и тази, съдържаща се в ДП № 26/2016г. По отношение представените от Митница Пловдив данни, ответникът заяви, че отсъстват индивидуализирани документи, които да бъдат обсъдени и съпоставени с приетите за установени факти при ревизията.

По отношение изисканото ДП № 26/2016г., бе представен отговор от Икономическа полиция при ОД МВР-Пловдив /л.256/, според който ДП е изпратено в Окръжна прокуратура – Пловдив на 24.10.2018г. При изискване на документацията от Окръжна прокуратура – Пловдив, бе представен отговор /21.11.2018г., л.5363/, за необходимост от конкретизиране и наименование на съответни данни, предвид обем от 44 тома.

Ответникът представи опис на съдържанието в ревизионната преписка /л.274 и сл., т.2/, във вр. с твърдението за липса на счетоводна документация в счетоводството на жалбоподателя, за целите на СТЕ и ССч.Е, вкл. за извършената съпоставка между документацията в преписката и документацията по ДП № 26/2016г. – от страна на експерта по допуснатата и назначена ССч.Е.

В отговор на доказателствено искане по отношение *** ЕООД /молба, л.5368, т.16/, постъпи отговор от ТД на НАП-Пазарджик /л.3053, т.10/ - на това дружество не са издавани РА за периода 01.01.2011г. – 31.12.2015г. Приети в съдебното производство са РА и РД, издадени на *** ЕООД с приложенията към тях относно ревизия по ЗДДС за период 20.01.2015г.-31.08.2015г.; РА от 20.02.2015г. за ревизия по ЗДДС – период от м.05.2014г.; РАПРА от 11.11.2014г. / от л.3059 т.10, т.11, т.12, т.13, т.14 до л.4648/.

Митница Пловдив представи и по делото са приети писмени доказателства по опис /л.4649 и сл., т.14 – т.16, л.5360 : протоколи за осъществяване на оперативен контрол на лица, извършващи дейности с акцизни стоки – от 2011г., 2012г., 2013г., 2014г., 2015г., 2016г.; 13 бр. ПУФО от 2011г., 2012г., 2013г., 2014г.; два протокола за извършване на насрещни проверки от 2013г. и от 2014г./. Заявено е, че на *** И.Т. ЕООД е образувано ревизионно производство, спряно към момента /02.11.2018г./, в хода на което с приемо-предавателен протокол от 15.11.2016г. по опис са предоставени на ревизиращите органи определени документи, оригиналите на които се съхраняват в ДП № 26/2016г. Изтъкнато е, че изисканите документи от жалбоподателя са описани общи и не съдържа индивидуализиращи данни, за да бъде представена конкретна информация.

- В хода на съдебното производство не бе конкретизирана необходимата на жалбоподателя документация за целите на установяване твърденията му в жалбата, която да бъде повторно изискана от Митница Пловдив. Отсъства позоваване на конкретни данни от Митница Пловдив в подкрепа на защитната теза на оспорващото дружество.

            Прието е Постановление на Окръжна прокуратура Пловдив от 13.12.2018г. /л.5568 и сл., т.17/, в което е установено, че към ДП № 26/2016г. е приобщен сигнал от св.Д.Й. с приложения, съдържащ данни за опит за въздействие върху него от страна на обв.Т., с оглед даване на лъжливи показания по адм.д.№ 2445/2018г. на АС-Пловдив. В сигнал от 19.11.2018г. от Д.Й. /л.5570, т.17/ ясно е заявено, че преди три или четири години с него се свързал адв.Р.А., действащ от името на И.Т., като поискал на Й. да бъде прехвърлена гръцка фирма. За целта с адв.А. пътували до Солун, където не му била прехвърлена фирма, а била регистрирана нова, на която Й. се водил и се води управител. Нает бил склад и направена адресна регистрация в Солун на името на Й.. „След известно време започнах да подписвам фактури за доставки на изсушени зеленчуци – чушки, лук. За подписите на фактурите ме водеше адв.А. по спомен в някаква нотариална кантора на главната. Фактурите бяха издадени от фирма „*** И.Т.“ ЕООД, собственост на И.Т., а аз се подписвах от името на гръцката фирма „***“, че съм получил доставката по фактурата, което не се е случвало. Доставките бяха фиктивни. Печатът на гръцката фирма беше в И.Т..“. Д.Й. е посочил, че е дал показания след арестуването на И.Т. за посочената фиктивна дейност и е заявил какво е било фактическото положение, „а именно, че няма доставки и всички фактури, издадени от фирмата на Т. не са реални“. Предвид призоваването на Й. като свидетел по настоящото дело, лицето е посочило, че се е осведомило за намеренията на Т., като адвокатите и счетоводителите му подготвяли документи, които Й. да подпише и потвърди пред Административен съд – Пловдив. Лицето, наименовано „Коцето“ дало на Й. спогодба с Т. и него, в качествата им на управители на двете фирми, както и му предал подготвени въпроси и отговори, които да каже в съда , в съдебното заседание за 21.11.2018г., адм.д.№ 2445/2018г. Не трябвало Й. да се явява в заседанието, а да влезе в болница, и ако подпише спогодбата ще получи 5000лв. от И.Т.. „…в спогодбата се иска от мен да призная за извършени реални доставки, които в действителност не са извършвани и са фиктивни“. Към сигнала до началник сектор ИП при ОД МВР-Пловдив са приложени документите, които Коцето предал на Й..

Във вр. с указания по доказателствата към жалбоподателя – за конкретизиране на документацията и индивидуализирането на данните с наименование, номер и дати, за да бъдат изискани от ОП-Пловдив, е представена молба от адв.В., л.5576. Предвид твърдението за отсъствие на възможност за спазване на указанията, са издадени съдебни удостоверение на експертите по ССч.Е и по СТЕ за послужване при проверка в Икономическа полиция при ОД МВР-Пловдив, на относимите към експертизите материали, с осигуряване на достъп на в.л. до данните по ДП № 26/2016г. /съдебно заседание от 08.01.2019г., л.5585 и сл., т.17/.

Приет е писмен отговор от собственика и управител на *** ЕООД /л.55 81 и сл., т.17/, в който е потвърдена извършена от *** ЕООД услуга по договор – изработка и пакетиране на подсладен червен пипер в помещения и с машини – собственост на *** И.Т., предоставени за дейността. Пояснена е технологията и е приложен хронологичен регистър на *** ЕООД за периода от 01.12.2014г. до 31.12.2014г. за клиент *** И.Т. ЕООД.

От Дирекция „Средни данъкоплатци и осигурители“ при ТД на НАП-София, е предоставена информация по опис в 24 точки, съдържаща извършени ПУФО на жалбоподателя през 2012г., 2013г., 2014г., 2015г., 2016г.; протоколи от извършени насрещни проверки; РА и РД – 2 бр. от 2012г. и от 2014г., както и РА от 2018г., ведно с приложенията към ревизионните производства и към проверките; доклади от проверки във всички стопански обекти, където е извършвана дейност от РЛ /л.5595 и сл., т.18, т.19, т.20, т.21- справка за разход на маркирано дизелово гориво за периода от 01.01.2014г. – 22.10.2014г. в обект – Оранжериен комплекс с.Говедаре, обл.Пловдив, изготвена от И.Т. – за 4 680 ч. са изразходвани 1 040 321 л. на стойност 1 251 050,60лв., л.6401, т.21; т.22 – ПИНП / 16.03.2015г. с писмени обяснения на управителя на *** ЕООД, ведно с  три пътни листа от 15.12.2014г., 18.11.2014г., 17.11.2014г. с товарителници и приемо-предавателни протоколи от 18.11.2014г. – в гр.Пловдив за доставка на общо 59.156тона изсушен червен пипер до складова база за производство в м.Кемера, с.Чешнегирово, община Садово; от 17.11.2014г. в гр.Пловдив за общо 81.244тона от същата суровина и от 15.12.2014г. за доставка на подсладен червен пипер с марка „Снакс паприка“   л.6678 и сл., л.6804 и сл.; т.23 – РА на *** И.Т. ЕООД за ДДС, период 01.08.2011г. – 30.11.2011г., л.6944 и сл.; т.24, т.25, т.26, т.27, т.28, т.29 – приложения към ревизията по РА за периодите от 2011г. и към РА от 02.11.2012г., както и към РА от 20.11.2013г. и РА от 13.02.2014г., вкл. РА от 25.02.2014г.,

3.2. ССч.Е /л. 12171 и сл., т.38/ отговори на поставени от жалбоподателя въпроси, в обхвата на които не е проверка на конкретни писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство : Заключението е изготвено след проверка на доказателствата по делото, на счетоводството на *** И.Т. ЕООД и на документите на дружеството, иззети и налични в ОД МВР-Пловдив, сектор ИП. „Всички ползвани документи и счетоводни журнали се намират по делото”.

            По отношение редовност на воденото счетоводство на жалбоподателя изрично експертът е отбелязъл, че заключението по този въпрос е само до счетоводната му страна.

- Тоест, дори извършените счетоводни записвания във вр. с процесните фактури да са правилни от външна /счетоводна/ страна, основанията за записванията не са проверени от експертизата.

            За доставки и износ към Anios Food Commerse, са отразени данните от журнал-сметка за с-ка 411 Клиенти, вкл. фактурите от м.10.2015г. и от м.11.2015г. / с инвойси и ЧМР – частично нечетливи /л.12171 гръб/. На в.л. не е предоставена счетоводна информация за заплатени износни мита и такси. Описани са документите, изпратени от гръцката администрация – фактури и ЧМР за ВОП от *** И.Т. ЕООД. ДДС при този вид доставки не е дължим и не е начисляван и плащан от *** И.Т. ЕООД. Обороти към 31.03.2016г. : Дебит 2 311 882,43лв., Кредит 1 851 771,20 и крайно салдо 460 111,23.

            Относно доставки и износ към Нона Интернешънъл трейдинг, е посочено, че в *** И.Т. ЕООД са съставени необходимите документи за износ и съответните счетоводни журнали – сч.заприходена продукция по с-ка 303, подсметка 18 – подсладен червен пипер – 1 648 327,37лв., която е изписана счетоводно. Описани са ЕАД /12бр./, документите за превоз на контейнери и документите за други услуги /товаро-разтоварни работи; транспорт; митнически услуги/.

Описани са наличните по делото документи във вр. с доставка от *** ЕООД – услуга по пакетиране на червен пипер. Фактура 1-1/01.12.2014г. е отразена в счетоводството на *** ЕООД и е отчетен разход  от продажба на услуги /журнал, л.1763 : Дт с-ка 410 Клиенти; Кт с-ка 702 Приход от продажба на услуги/. Счетоводството на *** ЕООД не е проверено. Описани са транспортните документи за превоз на суровина за производство и превоз на готова продукция и приемо-предавателни протоколи за предаване на материали /пътни листове, товарителници, влекач и ремарке/. Доставката от *** ЕООД е отразена в счетоводството на *** И.Т. – отчетен разход за външни услуги по с-ка 602, документирана във фактура № 1-1/01.12.2014г. По тази фактура жалбоподателят е ползвал ДК. Стойността на фактурата с ДДС е платена от *** И.Т. ЕООД по сметка на *** ЕООД, на 17.12.2015г. Суровината за производството на червен пипер е заведена по с-ка 303 Продукция /журнал, л.1683/., а изписването на суровината за производство на   червен пипер е отразено в хронологична ведомост /л.1683 гръб/. Отчетен е разход на 140,4 т. изсушени чушки по договор за изработка на червен пипер, което количество отговаря на количеството по приемо-предавателните протоколи. По отношение отразен в РД разход на 196 тона, е уточнено, че не цялото количество е за производство на червен пипер, тъй като 55, 6 тона са осчетоводени като продадени през м.05, 06, 09.2014г. Описани са и представени от *** ЕООД документи, относими към производството на червен пипер – ф-ра 969/04.11.2014г. от Семпре фешън ЕООД  за доставка на 100000бр. найлонови пликове за пакетаж и 50000бр. найлонови торбички – спрямо дата на договора за услуга от 15.11.2015г.; 35 бр. фактури от Брадърс и Ко ООД за доставка на пакетирана захар в малки опаковки /л.1768-1786/ и искане за отпускане на 180 кг. опаковки захар, за влагане по договор с *** И.Т. ЕООД. Изброени са лицата, ангажирани по договора за услуга на граждански и трудови договори, нито едно от които не бе разпитано като свидетел, по доказателствено искане на жалбоподателя.

По отношение доставките към Велев – 2014 ООД : издадените на *** ЕООД фактури са осчетоводени от *** И.Т. ЕООД – отразени са документираните доставки и получени плащания /газьол за отопление/. Начислен е ДДС. Отчетена е реализация и реализираният приход се отразява в общия годишен резултат. Процесните фактури са отразени в счетоводството на *** ЕООД, като закупени материали по с-ка 302. Част от тях са изписани. На *** ЕООД е извършена проверка във вр. със счетоводните наличности на дизелово гориво – Протокол от 23.06.2015г. /л.10338/, според който е прието, че е извършено укриване на реализирани продажби на горива, неотчитане на приходи и укриване на реализирана печалба. Описани са документите, приложени към 16-те бр. фактури /л.1548-1673/ и имената на две лица по предаване и приеман – А.Т. и З.Д. – получател.

- Относно тези две лица не бе заявено доказателствено искане за разпит на свидетели, с цел – поясняване на фактически извършените действия. Проверка в счетоводството на *** ЕООД, не е осъществена от в.л.

Закупените МПС от жалбоподателя през ревизирания период /м.03.2013г., м.12.2014г., м.03.2014г., м.12.2015г./ за заведени като активи по с-ка 205. Други документи не са посочени в заключението, предвид въпроса дали са налице всички необходими документи по чл.69 и чл.70 ЗДДС за ползване на ДК вр. със закупените МПС.

Описани са извършени проверки на РЛ от НАП и от Агенция Митници : в ПУФО от 24.04.2015г. /л.1674/ във вр. с получена доставка на услуга от *** ЕООД през м.12.2014г., е констатирано, че е налице доставка на услуга по см. на чл.9 ЗДДС „да предостави пречистен и преработен продукт, подсладен, опакован в опаковки от 0,675 кг., поставяне на съответните стикери по стандарт, опаковането им в големи кашони за безопасно транспортиране и поставянето им на стандартни европалети втора употреба”, по ф-ра № 01000..1/01.12.2014г., изд. от *** ЕООД; ПУФО от 07.03.2017г. вр. със закупените автомобили; ПИП/22.10.2014г.  от съвместна проверка в оранжерия в с.Говедаре; доклад за извършена оперативна проверка на 15.01.2015г. на оранжерия, с.Говедаре, оранжерия, с.Баня, сушилня в с.Капитан Димитриево; ПУФО от 22.12.2014г. – констатирана минимална разлика в количествата гориво, установени при инвентаризация и по счетоводни данни и отсъствие на несъответствия на декларираните данни; 247 бр. протоколи за осъществен оперативен контрол на лица, извършващи дейности с акцизни стоки /л.4732-5360/. На *** ЕООД не е издаван РА за относимия период м.11-м.12.2014г., а на *** ЕООД във вр. с посочения ПУФО е налице предложение за ревизия.

По доставките на *** ЕООД са начислени косвени данъци, отразени в счетоводството на дружеството и фактурите са включени в дневник продажби и СД за съответния данъчен период, като резултата за периода е разчетен с бюджета. По доставките към Нона интернешънъл трейдинт и към Anios Food Commerse не са начислявани косвени данъци. Доставките са отчетени като приход и са оказали влияние при определяне на годишния резултат, като начисленият КД е разчетен с бюджета.

По отношение определените като фиктивни доставки в РД : отчетен разход за гориво в счетоводството на *** И.Т. ЕООД в периода м.02.2013г. – м.12.2015г., като разходът за гориво за отопление на оранжерии е 4 910 324,81лв., а разходът за гориво за сушилни за селскостопанска продукция е 1 641 844, 30лв. Жалбоподателят не е платил данък по ЗКПО върху разходите в посочения размер, като предвид осчетоводяване на тези суми като разход, не е търсим платен от дружеството данък по ЗКПО. „Всъщност, тези разходи намаляват годишния резултат на дружеството. Доставките са включени при определяне на финансовия резултат на дружеството за ревизирания период.“.

2013г. – платен КД за 2013г. – 10 461,00лв. Следващ се за плащане КД по посочените суми при условие, че се приемат осчетоводените разходи за нереално извършени, а, че всъщност представляват неотчетени приходи – 144 299,74лв.; 2014г. – платен КД за 2014г. – 28 637,32лв. Следващ се за плащане КД по посочените суми при условие, че се приемат осчетоводените разходи за нереално извършени, а, че всъщност представляват неотчетени приходи – 369 200,24 лв.; 2015г. – платен КД за 2015г. – 85 879,04лв. Следващ се за плащане КД по посочените суми при условие, че се приемат осчетоводените разходи за нереално извършени, а, че всъщност представляват неотчетени приходи – 141 716,93 лв.

 Anios Food Commerse има задължения към жалбоподателя в размер на 460 111,32лв.; Нона Интернешънъл трейдинг има задължения в размер на 1 658 745,50лв.

- При изслушване на заключението в.л. заяви, че това, което е проверил като документи в следствието – е налично по делото, дори по няколко пъти. Счетоводните журнали, проверени в счетоводството на *** И.Т. ЕООД са коментираните в РД. „В общи линии преповтарям информацията, отразена в РД”. ССч.Е се цени като компетентно и обективно изготвена, въз основа на данните по делото и с приложени специални знания. Не бе поставен въпрос относно осчетоводяване на представените в съдебното производство мемориални ордери, нито за вида на горивото, отразено в тях.

            3.3. СТЕ /л.12224 и сл., т.38/ е изготвена след преглед на приложените по делото документи. Описани са използваните горелки за отопление на оранжериите в с.Говедаре и в с.Баня и камерите, ползвани в сушилните в стопански двор в с.Калековец и в с. Капитан Димитриево. Посочено е, че сушилният процес е непрекъсваем и горелките и сушилните камери работят непрекъснато 24 часа до пълно изсушаване на продукта. Времето за работа на горелките за отопление на оранжериите е в зависимост от температурата на въздуха, поради което е невъзможно да се определи разходът на дизелово гориво за отглеждането на зеленчукови култури в оранжериите. За сушилните в.л. са позовава на наемните договори – сушилнята в с.Калековец е наемана от *** И.Т. ЕООД от 01.01.2014г. до 11.04.2014г. или общо 100дни. Сушилнята в с.Капитан Димитриево е била под наем от м.11.2014г. до 30.06.2019г. и от 01.12.2015г. до 31.12.2015г. или общо 270дни. Максималното количество гориво, което може да бъде превозено с 40 курса е 1 200 000л., според автоцистерните на жалбоподателя. Минималното с превоз от 40 курса – 400 000л. При изслушване на СТЕ, в.л. заяви, че няма достатъчно данни за конкретните дни на работа на всяка от оранжериите и сушилните, поради което се е позовал на договорите за наем. Изтъкнато бе, че поставените въпроси за експертизата не са обвързани с информацията от ССч.Е. В.Л. е ползвало среден разход при отговор на въпрос 4, въз основа на документи от замервания на лицензирана лаборатория /част от които представени повторно от адв.В., л.12 206 и сл./.

            Поискано бе допълнително заключение по СТЕ за отговор на въпроси в молба от 11.11.2019г., л.12232, т.38. В допълнителната СТЕ /л.12 244 и сл./, бе посочено, че ССч.Е не съдържа данни от полза за СТЕ и са отразени листове от т.6, съдържащи информация за измерване на разхода на дизелово гориво на нафтови горелки. За сушилнята в стопански двор в с.Калековец за 100дни – средният разход на дизелово гориво е 1 641 600л. /16 416л на ден/, а максималният разход – 1 900 800л; сушилнята в с.Капитан Димитриево – за 270 дни среден разход – 3 946 320л /14 616 л на ден; максимален разход – 4 698 000л.; оранжериите в с Говедаре – среден разход на двете горелки на дизелово гориво – за 24 ч. , 15 240л.; оранжериите в с.Баня – среден разход за 24 ч. е 13 920л.

Минималното количество дизелово гориво, превозвано от автоцистерна на *** И.Т. ЕООД е 10 000л, а максималното – 32 000л., съответно за 40 курса минималното количество е 400 000л., а максималното 1 280 000л.

            СТЕ се цени като обективно изготвена, основана на документация от делото и с приложени специални знания.

            - Не бе заявено твърдение за отграничаване на фактури с действителни доставки и такива с фиктивни доставки. Не бе поставен въпрос за изясняване на данните относно инсталацията за подгряване на битум - с какво гориво работи същата вр. с отразената информация в мемориалните ордери. СТЕ не допринася за установяване твърденията в жалбата, предвид данните за отсъствие на дейност в оранжериите и сушилните, според свидетелските показания.

3.4. Свидетелят Д.И.Й. /съдебно заседание от 28.03.2019г., л.12160 и сл., т.38 / заяви, че гръцкото дружество Anios Food Commerse е негово и е регистрирано в гр.Солун, където го завел адвокат Р.А.. Свидетелят подписвал документи на гръцки език, без да знае за какво се отнасят, като впоследствие му обяснили, че са фактури. Св. не е видял стоката – чушки, която била посочена във фактурите. След като регистрирали фирмата се прибрал и повече не е ходил в Гърция. Фирмата била регистрирана в нотариална кантора. Й. подписвал документи, а печатът бил у адв.А.. Св. посочи голяма сума пари /2 милиона или малко под 2/, които били броени в клон на банка, като единствено познат на св. бил И.Т.. Свидетелят препраща за определени данни към обясненията си пред прокуратурата. По повод дейността на гръцката фирма бе спомената адвокатка, която работи в Гърция и само веднъж се обадила на Й., който предложил да закрие фирмата, но не знае какво е станало. Св. не си спомня дали е подписвал ЧМР, защото всички документи били на гръцки и не знае какво е подписвал.

- По отношение свидетелските показания на Д.Й. и посоченото по-горе за сигнал на това лице до органите на МВР по повод призоваването му като свидетел по настоящото дело, постъпи молба от разследващ полицай по ДП № 180/2018г. – за предоставяне на копия от протоколите на проведените съдебни заседания, л.12164, т.38.

- Свидетелските показания потвърждават изнесените данни в показанията по ДП № 26/2016г. Св.Й. обективно представи факти и обстоятелства, за които има преки непосредствени впечатления. Свидетелят е единственото лице, което по доказателствено искане на жалбоподателя представи информация за част от спора. Не бе заявено доказателствено искане за разпит в качеството на свидетели на други лица – водачите на МПС на трудови договори в *** И.Т. ЕООД, за установяване на твърденията в жалбата относно превоз на горива и по-конкретно, че не всички курсове са били по фиктивни сделки. Тоест, не бе разграничено конкретно количество гориво, действително превозено от установеното при ревизията количество, фиктивно превозвано по несъществуващи сделки.

4. С оглед приложения от органа по приходите ред за определяне на основата за облагане : Разпоредбата на чл. 122 ал. 1 ДОПК изрично регламентира правна възможност ревизиращият орган да приложи установения от съответния данъчен закон размер на данъка към определена от него основа, когато е налице едно от изброените в 8 точки обстоятелства. В конкретния случай ревизиращият орган с основание е приел, че са проявени съставите на чл. 122 ал. 1 т.2 и т.3 ДОПК /т.2 - налице са данни за укрити приходи или доходи; т.3 - когато в счетоводството са използвани неистински или с невярно съдържание документи/.

При съдебно обжалване на РА, издаден по реда на чл. 122 ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазване на задължителния процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно доказване твърдяните от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. За да се приложи презумпцията по чл. 124 ал. 2 от ДОПК, фактическите констатации, на които се позовават органите по приходите следва да са подкрепени от надлежно събрани и убедителни доказателства, в противен случай тежестта за опровергаването им е недопустимо да се възлага на ревизирания субект. В случая прилагане на особения ред за провеждане на ревизията и определяне на данъчната основа е основан със събраните от приходните органи доказателства и няма съмнение, че за РЛ са били налице предпоставките за това - проявен съставът на чл. 122 ал. 1 т. 2 и т. 3 ДОПК, респект. възможността за определяне на данъчната основа и данъка по реда на ал. 2 от чл. 122 на ДОПК при съобразяване текста на чл. 123 и особените правила на чл. 124 ДОПК.

4.1. Събраните при ревизията доказателства, ведно с присъединената надлежно информация от извършени насрещни проверки, ПУФО, доклади, проверки на място в стопански обекти на РЛ /оранжерии и сушилни/ и доказателствата от обхвата на чл.42 ал.3, чл.43 ДОПК, обосновават изводите на приходните органи убедително и в цялост. В съответствие с чл.42 ал.3 ДОПК / „Когато по реда на Наказателно-процесуалния кодекс са събрани доказателства, които имат значение за установяване на задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски, органите на Министерството на вътрешните работи, прокуратурата или следствието осигуряват на органите по приходите достъп до тези доказателства и заверени копия от тях.”/, по отправено искане от приходните органи до Окръжна прокуратура – Пловдив, им е предоставен достъп до събраните доказателства по ДП № 26/2016г., както и са им предоставени заверени копия от конкретни данни. Документацията е изискана и предоставена от Окръжна прокуратура – Пловдив /л.1144 и сл., т.4/.

Посредством описаните по-горе протоколи /от 07.03.2017г. и др./, процесуално законосъобразно в хода на ревизията са приобщени протоколи от разпити на лица – в качеството им на свидетели, заемали длъжност „водач на товарни МПС” в дружеството-жалбоподател през ревизираните периоди. Както бе посочено, шофьорите на товарни автомобили, респект. на специализирани автомобили за доставка на дизелово гориво /горива/ еднозначно са квалифицирали доставките на гориво като фиктивни, вкл. с пояснения за указания в тази насока от управителя И.Т. /напр. „Управителя на фирмата И.Т. ни беше инструктирал да процедираме по този начин, когато караме гориво в количество, което не съответства на посоченото в АДД”; „ За пръв път усетих, че има нещо нередно когато започнах да карам маркиран дизел до сушилнята в с.Калековец, обл.Пловдив. Това беше зимата на 2014г. Под нередно разбирам следното. Първо автомобила беше по-лек. Второ, когато отидеш в сушилнята, виждаш, че няма работници, сушилните не работят и има само пазач, който да отвори вратата на обекта /сушилнята/. Това, че камиона е по-лек, означава, че в него няма гориво или не в такова количества, което е записано в документите, съпровождащи маркирания дизел – АДД, товарителницата, документ Приложение 14 и приемо-предавателен протокол. …”, л.11851, т.38/. Възраженията за процесуални нарушения във вр. с доказателствената фаза на ревизията не са основателни. Не са основателни и оплакванията за изграждане тезата на приходните органи единствено и само въз основа на показанията на лица – свидетели в досъдебното производство. Обратно на твърдението, ревизионната преписка съдържа множество документи в голям обем, предвид и обособяване на данните в 38 тома по делото, част от които са представени повторно – приходните органи са се позовали на събрани от трети лица доказателства, които лица са проверявани във вр. с обсъжданите в РД фактури; на отговори от административни органи, изискани за изясняване на спорни факти и обстоятелства; на информация от данъчната администрация на Гърция; на представената от РЛ счетоводна документация. Не съответства на обективната истина и твърдението за иззети всички счетоводни данни от дружеството-жалбоподател по ДП, поради което не е било възможно представяне на изискани документи в цялост /описани в исканията на ревизиращите органи/. ССч.Е установи след проверка на материалите в ДП № 26/2016г., идентичност между наличните в ДП данни и тези от преписката. Следователно, не изземването на счетоводна документация в хода на ДП е причина за непредставяне на доказателства, опровергаващи извода на приходните органи за наличие на обстоятелства по чл. чл. 122 ал. 1 т. 2 и т. 3 ДОПК. Нарушения на чл.114 ДОПК не са допуснати, предвид описаните в последователност заповеди на органа възложил ревизията и на изпълнителния директор на НАП. Съобрази се и спирането на ревизионното производство.

Процесуалното поведение на жалбоподателя не съответства на доказателствената тежест в процеса - за опровергаване констатациите на приходния орган, които в случая са основани на събрани редовно доказателства, част от които изходящи от РЛ. Констатации в РА са основани и на разпоредбата на чл.42 ал.3 ДОПК, тъй като документацията от досъдебното производство е изпратена на приходните органи в отговор на искане в хода на ревизията. По отношение на същата, бяха заявени доказателствени искания за разпит на свидетели, каквито обаче не бяха осигурени от жалбоподателя при режим на довеждане, като в режим на призоваване – св. адв.Р.А. не бе разпитан, а св.Й. потвърди информацията, предоставена в ДП. Неблагоприятните за оспорващото дружество факти, заявени при разпити в ДП, не бяха опровергани, нито разколебани. Приходните органи са имали основание да проведат ревизията по особения ред, тъй като както счетоводните данни за количество гориво, така и твърденията за работа на сушилните и оранжериите за производство на продадена впоследствие продукция /изсушени зеленчуци, респект. подсладен червен пипер/ не са подкрепени с безсъмнени доказателства. След като работещи в ревизираното дружество лица не са потвърдили осчетоводените количества горива и осъществявана дейност в сушилните и оранжериите, приходните органи правилно са приложили редът по чл.122 ДОПК. В допълнение следва да бъде отбелязано, че в съдебното производство не бяха отграничени количества гориво, които действително са превозвани до стопанските обекти за целите на сушене и отопление на селскостопанска продукция. В доказателствена тежест на жалбоподателя бе да обоснове конкретни твърдения, които да докаже посредством предоставената възможност в хода на делото. Фактическата установеност в ССч.Е не преодолява изводите на приходните органи, тъй като счетоводната документация следва да отразява вярно документираните стопански операции. СТЕ представи обективно възможни данни, но не е доказан фактът на осъществяваната дейност в сушилните и оранжериите – според показания на свидетели в ДП, на място всъщност не е извършвана дейност, а е имало само пазач. Извън това, жалбоподателят не се позовава на среден добив на продукция от оранжериите, който впоследствие да бъде изсушени зеленчуци, които да бъдат доставени на гръцката  фирма и на Нона Интернешънъл, респект. след придобиване на червен пипер и пакетирането му.

Когато се установи наличие на обстоятелство по чл. 122 ал. 1 от ДОПК, данъчната основа за облагане със съответния вид данък се определя въз основа на анализ на обстоятелствата, посочени неизчерпателно в чл. 122 ал. 2 от ДОПК, като анализът се прави на относимите обстоятелства, т.е. на тези от тях, за които се съдържа информация и които могат да имат значение за определяне на данъчната основа. Изискването за анализ на същите е предвидено с цел да се определи данъчна основа, която в най-голяма степен се доближава до реалната данъчна основа, но последиците от прилагането на особения ред за определяне на данъчната основа по чл. 122 от ДОПК следва да бъдат понесени от данъчния субект, който е допуснал осъществяването на някое от основанията за приложение на този ред. В случая при ревизията е извършен подробен анализ на конкретно посочени обстоятелства по чл. 122 ДОПК, като разпоредбата не съдържа изискване да бъдат анализирани и взети предвид всички обстоятелства, а в т. 16 е предвидено, че могат да бъдат взети предвид и други доказателства, които имат значение за определяне на данъчните задължения : по т.1 – търговия на едро и дребно с горива, селскостопанско производство и др.; т.2 – констатирани са заплатени суми за ДДС и КД за периода от 01.01.2013г. – 31.12.2015г.; т.3 – описани банковите сметки на РЛ; т.6 – описани са търговските обекти за осъществяваната дейност; т.8 – брутни приходи /оборот/ и установени при ревизията факти за отчетените разходи за горива за отопление на оранжерийно производство и сушилни за селскостопанска продукция и относно декларирани продажби към Велев 2014 ЕООД : За периода от м.02.2013г. до 12.2015г. по-голямата част от отчетените разходи за гориво в счетоводството на РЛ за горива за отопление на оранжерийно производство и сушилни за селскостопанска продукция – не са реално извършени. Ведно с това, горивата са изписвани като разход в счетоводството на РЛ и същите не са налични в края на съответната година, поради което обосновано е направен извод за продажба на горивата, като за тяхната продажба не е издаден документ, респект. – продажбите не са отчетени в СД по ЗДДС и в подадените ГДД по чл.92 ЗКПО. Велев 2014 ЕООД не е получавало горивото, отразено в издадените от *** И.Т. ЕООД – 16 фактури : пред 2014г. Велев 2014 ЕООД не е осъществявало селскостопанска дейност, не е произвеждал и не е продавал селскостопанска продукция, не е влагал в производство на селскостопанска продукция горива, не е и съхранявал горива. Тоест, при отсъствие на реална доставка на гориво на Велев 2014 ЕООД, доставките са документирани от РЛ с цел – начисляване на по-ниска акцизна ставка и формиране на по-ниска данъчна основа при продажбата на горива. Прието е, че горивото е продадено на друг получател, предвид изписването му от счетоводството на *** И.Т. ЕООД и неналичието му в края на 2015г.; т.9 – отразени са съществувалите трудови договори към 31.12.2013г. – 54бр.; към 31.12.2014г. – 54бр. и към 31.12.2015г. – 129 бр.; т.15 – по отношение придобитите леки автомобили през периода 01.01.2010г. – 31.08.2016г., за които е ползван ДК, без да е извършена корекция по чл.79 ЗДДС, както и не са съставени протоколи по чл.117 вр. с промяна предназначението на МПС, както и не е начисляван данък върху разходите по чл.204 т.3 ЗКПО за използвани МПС от дружеството, предвид писмените обяснения на управителя на РЛ за ползване на автомобилите за осъществяване икономическата дейност на дружеството, но непредставени в тази вр. доказателства – приходните органи са проверили част от наличните документи в ИП при ОД МВР-Пловдив. Не са установили наличието на пътни листове за 6-те МПС, командировъчни заповеди или други доказателства за ползване на МПС-та във вр. с дейността на дружеството.

Тоест, не съответства на обективната истина твърдението на управителя на дружеството при ревизията, че съставените командировъчни заповеди и отчетите за ползване на 6-те МПС, са иззети. В хода на съдебното производство не бяха представени информационни следи за наличие на издавани заповеди за командировки на служители на дружеството и пътни листове - за целите на дейността на дружеството. В тази насока се отбелязва, че не бе ангажирано доказателствено искане за разпит на свидетели – работници, служители на *** И.Т. ЕООД през ревизираните периоди, които да пояснят способите за ползване на 6-те МПС за икономическата дейност на дружеството.

Правилно е определена данъчната основа и съответно – дължимия ДДС, при спазване изискването за максимално доближаване до реалната данъчна основа, тъй като приложените норми от ЗАДСк. са относимите в случая : Данъчната основа на неотчетените продажби на гориво за отопление на оранжерии и сушене на селскостопанска продукция е определена, като към отчетната стойност на изписаното като разход гориво /представено в таблица на стр.63 РД/, се прибави стойността на акциза /чл.26 ал.3 т.1 ЗДДС; чл.32 ал.1 т.1 ЗАДСк. – за периода 01.02.2013г. – 31.12.2015г. размерът на акциза за моторно гориво е 645 лв. за 1000л. или 0,645 лв. за литър/ - таблица на стр.65 РД / 1к.-период; 2к.-количество гориво в л.; 3к.-общо отчетена стойност в лв. на изразходвано гориво; 4к.-акциз, който следва да се включи в данъчната основа – 0,645 лв. на литър; к5 – данъчна основа, установена по реда на чл.122 ДОПК : 5= 3+4; 6к. – начислен ДДС, общо в размер на 2 079 653,08лв. Данъчната основа на доставките към Велев 2014 ЕООД, за който с основание е прието, че не е получавал горивото, отразено в изд. от *** И.Т. ЕООД 16 ф-ри, е определена като към стойността на горивото без ДДС и акциз се прибави стойността на акциза за моторно гориво – 0,645 лв. за литър : к.1 - № на фактура; к 2 – дата; к 3 – количество гориво в л.; к 4 – стойност без ДДС по фактура; к 5 – начислен акциз по фактура – 0.05лв. на литър; к 6 – стойност на горивото без акциз и ДДС = 4-5; к 7 – акциз, който следва да се включи в данъчната основа – 0,645 лв. на литър; к 8 – данъчна основа, установена по реда на чл.122 ДОПК = 6+7; к 9 – ДДС. Разликата между начислената основа и начисленият ДДС от РЛ за фактурираните горива на Велев 2014 ЕООД и установената данъчна основа и ДДС при ревизията са отразени в таблица на стр.68 РД. С установения ДДС в колона 8 от тази таблица е увеличен начисления ДДС за периода м.05.2015г. Общата данъчна основа е представена в таблица на стр.68, 69 РД.

За 6-те МПС е отказан ДК по изложените обстоятелства, установили предпоставки за прилагане нормата на чл.70 ал.1 т.2 ЗДДС на обща стойност 145 013, 78лв. /м.04.2013г. – 37938,44лв.; м.02.2014г. – 35 085, 63лв.; м.03.2014г. – 35 791,69лв.; м.12.2014г. – 28 883,21лв.; м.12.2015г. – 7 314,81лв./. Допълнително, но при непроменена фактическа обстановка решаващият орган се е позовал и на чл. 70 ал. 1 т. 4 ЗДДС - не е налице правото на приспадане на данъчен кредит за придобити леки автомобили. Правното основание съответства на установените при ревизията обстоятелства, непреодолени при съдебното оспорване и в случая отсъстват изключенията, предвидени в ЗДДС, при които това право може да се упражни. Съобрази се, че в ДОПК не е отречена възможност за решаващият орган да измени правното основание в РА при идентичен резултат. Гарантираното от ДОПК право на участие в ревизионното производство на РЛ, не е ограничено и ревизирания субект е осведомен за приетите за установени факти от приходните органи – РА е оспорен по административен ред и в случая решаващият орган не е добавил ново фактическо основание, което би било нарушение на нормата на чл. 155 ал. 8 ДОПК.

Приложена е 20% ставка на дължимия ДДС, тъй като основно дейността на дружеството е свързана с продажба на горива на територията на страната и няма други данни РЛ да е извършвало доставки извън територията на страната, вътреобщностни доставки или износ на такива стоки. 

КД за 2013г. : За този период ревизията е по реда на чл.122 ДОПК и изводите на приходните органи са основани на фактическите констатации в частта по ЗДДС. В съответствие с установените факти и обстоятелства е прието, че след като разхода за горива, предназначени за отопление на оранжерии и сушене на селскостопанска продукция – не е действително извършен, но горивата са изписани като разход в счетоводството на РЛ, горивата са продадени без за продажбата им да е издаден документ, съответно – продажбите не са отчетени като приходи и тези приходи не са отразени в ГДД по чл.92 ЗКПО. В този см. е и ССч.Е в частта за ЗКПО. Неотчетените приходи за 2013г. са в размер на 1 442 997,40лв., а декларираните – 35 944727,00лв.

Данъчната основа за облагане с КД за 2013г. е определена като разлика между установените при ревизията приходи и установените разходи. Приходите за 2013г. представляват сбор на декларираните от РЛ приходи и установените при ревизията неотчетени продажби на горива : 35 944 727 + 1 442 997, 40 = 37 387 724,40лв. Разходите за 2013г. са определени при съобразяване с декларираните по чл.92 ЗКПО разходи – 35 840 117 и възприетото, че за установените при ревизията неотчетени приходи от продажба на горива, дружеството е отчело в пълен размер разходите, тъй като същите са отчетени като разходи за материали. При тези данни, определените разходи по реда на чл.122 ДОПК за 2013г. са в размер на 35 840 117лв. Резултата е промяна в декларираните данни в ГДД, таблица стр.92, 93 РД : при разлика в показателите „общо приходи” – декларирано 35 944 727 / установено при ревизията 37 387 724,40, СФР /печалба/ е увеличена, както и данъчния финансов резултата – данъчна печалба /от 104 610 декларирано , на 1 547 607, 40 установено, при което данъкът за довнасяне след отстъпката по чл.92 ал.2 ЗКПО и внесените авансови вноски, е в размер на 144 760,78лв. начислена е лихва за забава в размер на 56 298,11лв., за периода от 01.04.2014г. до 01.02.2018г.

За 2014г. КД е определен също по реда на чл.122 ДОПК. Неотчетените приходи за 2014г. са в размер на 3 692 002,44лв. Данъчната основа за облагане с КД за 2014г. е определена като разлика между установените при ревизията приходи и установените разходи. Сумата на неотчетените приходи от продажба на горива е определена, като са взети данните за отчетната стойност на фиктивно изписаните като разход горива без ДДС и акцизи /к 7 от Таблица на стр.94, 95 РД/. Приходите за 2014г. представляват сбор на декларираните от дружеството приходи – 4 323 422лв. и установените при ревизията неотчетени продажби на горива – 3 692 002,44. В РД е посочена сума – сбор, в размер на 4 626 224,44лв., а всъщност сбора е 8 015 424,44лв. Декларираните разходи в ГДД по чл.92 ЗКПО са в размер на 43 210 586,00лв., колкото са и разходите, определени по реда на чл.122 ДОПК / за установените неотчетени приходи от продажба на горива, дружеството е отчело в пълен размер разходите, тъй като същите са отчетени като разходи за материали/.

Без възражения от страна на жалбоподателя са констатациите за увеличения на финансовия резултат, като последица от покупка правото на собственост върху търговското предприятие на *** ЕООД по договор за покупко-продажба от 20.03.2014г. Както бе посочено по-горе, приобщени при ревизията са РД на Росини-2005 ЕООД от 24.01.2018г. и счетоводен баланс към 31.12.2014г. Тъй като според писмени обяснения на И.Т., за периода 01.01.2014г. – 31.12.2014г., Росини – 2015 ЕООД, не е осъществявало дейност, правилно е възприето при ревизията, че баланса към дата на продажбата на търговското предприятие е идентичен като този към 31.12.2013г. : активи на обща стойност 56 000лв. и задължения в размер на 51 000лв. Разликата между активи и пасиви представлява неотчетен приход – нарастване стойността на икономическата изгода през ревизирания период, чрез въвеждане на активи на по-висока стойност от получените задължения. В случая неотчетените приходи са в размер на 4000лв., по отношение на които е приложима нормата на чл.78 ЗКПО : „При определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се коригира със сумата на приходите и разходите, които е следвало да бъдат отчетени през текущата година съгласно изискванията на нормативен акт, но не са отчетени от данъчно задълженото лице. Когато впоследствие във връзка със стопанска операция по изречение първо бъдат отчетени счетоводни приходи и разходи, последните не се признават за данъчни цели.”. За 2014г. е внесен деклариран КД в размер на 18 637,364лв., като разликата между установения при ревизията КД за довнасяне и внесената сума е в размер на 369 889,51лв., върху която са начислени лихви за периода 01.04.2015г. – 01.02.2018г. – 106 724,33лв.

За 2015г. неотчетените приходи за в размер на 1 417 169,27лв. и ревизията е извършена по реда на чл.122 ДОПК. Приложен е механизмът, описан за 2013г., като данъчната основа за облагане с КД за 2015г. е определена като разлика между установените при ревизията приходи и установените разходи. Приходите са сбор от декларираните от РЛ приходи за 2015г . – 44 148 825лв. и установените при ревизията неотчетени продажби на горива – 1 417 169, 27 или общо 45 565 994, 27лв. За 2015г. са декларирани в ГДД по чл.92 ЗКПО разходи в размер на 43 190 035лв. Прието е, че за установени неотчетени приходи от продажба на горива, РЛ е отчело в пълен размер разходите, тъй като са отчетени като разходи за материали, или – в размер на 43 190 035лв., определени по реда на чл.122 ДОПК. Установено е, че декларираният КД в размер на 85 879,04лв. е внесен, като разликата между установения при ревизията КД за довнасяне и внесеният е в размер на 141 716,93лв. Върху тази сума са начислени лихви в размер на 26 459,81лв. за периода от 01.04.2016г. до 01.02.2018г.

4.2. Без да е необходимо преповтаряне на описаните в РД факти и обстоятелства, се съобрази, че в хода на съдебното производство не е опровергана фактическата установеност.

Законосъобразни са изводите на приходните органи, произтекли от установеността за двете дейности /отопление на оранжерийно производство и сушене на селскостопанска продукция/ - за периода от м.02.2013г. до м.12.2015г., по-голямата част от отчетените разходи за гориво в счетоводството на РЛ за тези две дейности, не са действително извършени. Така за 2013г. в дружеството-жалбоподател не е отчетено производство на селскостопанска продукция, вкл. не е отчетена продажба на такава продукция /вкл. отсъства информация за посеви, ползвани торове/. Независимо от това, за 2013г. са отчетени счетоводни разходи за производство на селскостопанска продукция общо – 1 565 786,83 лв. – основна част от които са разходи за горива за отопление на оранжерии / 1 196 494,27лв. – 76, 41 % от общите разходи/. За 2014г. и 2015г. РЛ отчело производство по счетоводни данни на селскостопанска продукция, като основната част от себестойността на тази продукция е от разходи за горива за отопление на оранжерийното производство и са сушене на продукцията от селско стопанство. Предвид всички събрани при ревизията доказателства, ведно с данните на разпитаните като свидетели лица в ДП, изводът за фиктивни превози на гориво е обоснован и не е опроверган, нито разколебан посредством събраните по делото доказателства. Както бе посочено по-горе и с цитати от конкретни писмени обяснения –

шофьорите на цистерни с горива признават извършването на фиктивни доставки, изразяващи се в управление на „по-леки“ автомобили, напр. заредени със 700 - 800 л маркиран дизел, като по документи превозват много по-големи количества /тонове/ – 5т, 10т, 17т. Освен това, реално не са разтоварвали гориво в обектите, а само са пускали помпата на цистерната и са оформяли съответните документи фиктивно, като на място в обектите /сушилни и оранжерии/ не се извършва съответната дейност - не работи никой, има само пазач. В тази насока са и сведенията на др. лица – правилно квалифицирани като фиктивни управители на контрагентите на РЛ, според изходящи от тях писмени обяснения. При това положение, след като е установено, че разходът на горива, предназначени за отопление на оранжерии и сушене на селскостопанска продукция - не е реално извършен, като същите горива са изписани като разход в счетоводството на *** И.Т. ЕООД и не са налични в края на съответната година, следва, че горивата са продадени, но за тяхната продажба не е издаден документ, съответно продажбите не са отчетени в СД по ЗДДС и в подадените от дружеството ГДД по чл. 92 от ЗКПО. Същият извод е направен и по отношение процесните фактури за продажби на гориво за отопление, които не отразяват реални стопански операции, като не е начислен полагащия се акциз и не е начислен ДДС в дължимия размер. Основанията за прилагане на чл.122 ДОПК са били установени.

В хода на съдебното производство не са преодолени и изводите по отношение деклариран износ на Нона Интернешънъл трейдинг по 12 митнически декларации от м.12.2014г. Проверката на Атибо ЕООД, осъществило митническото представяне на декларирания износ също не установява благоприятни за РЛ данни. В случая отсъстват представени от РЛ доказателства за търговски отношения с получател на стоките – Нона Интернешънъл трейдинг, освен което не е изяснена разликата между посочените в МД стоки /захарни изделия Снакс и Снакс паприка/ и стоките, които по счетоводни данни са произведени от дружеството – подсладен червен пипер. В тази насока са и установените висока себестойност на пакет подсладен червен пипер и неразплатена основна част от фактурираните продажби в размер на 1 676 656, 44лв.

По отношение доставката на услуга от *** ЕООД се отбелязва, че с РА не е отказан ДК, а са съобразени конкретни доказателства в контекста на цялата доказателствена съвкупност. Отчетено е, че не е представена калкулация – остойностяване на разходите и разходните норми за изработка на 1 опаковка към 1 кг снакс Паприка. Съобразен е и отговорът от ОДБХ – Пловдив за отсъствие на обект по чл.12 от Закона за храните по отношение *** ЕООД. Предвид данни за вложена захар – 180 кг., доставена от Брадърс и Ко ООД по 35 ф-ри, от посочения доставчик е изискана информация относно – колко брой опаковки и какъв грамаж се съдържат в един артикул с код на стоката 010719 и наименование „кафява захар Лаваца” – 150бр. по 4 гр., съответно – в един артикул с код на стоката 010133 и наименование „захар лаваца бяла” – 2,5 гр. Наименованието на стоката във фактурите от Брадърс и Ко ООД съответства на дейността на *** ЕООД – коктейл бар в гр.Пловдив, ул.Капитан Райчо № 53 – освен пакетчета захар, има и мед, чай, кафе Лаваца и др. Предвид естеството на артикулите и в частност относно захарта – 2,5 гр. и 4гр., с основание е прието, че захарта, посочена във фактурите, изд. от Брадърс и Ко ЕООД на *** ЕООД – не е вложена в производството на сладък червен пипер. Верни са и изводите по отношение себестойността на пакет подсладен червен пипер – 650 гр. за 17,3435 лв., вкл. че основната част от себестойността е на отчетения разход за горива за дейностите – отопляване на оранжерии и сушене на чушки в сушилници.

По отношение представените в хода на съдебното оспорване заверени копия от пътни книжки и мемориални ордери, се съобрази потвърдената от ССч.Е информация за идентичност между материалите в ДП и доказателствата, приложени в ревизионната преписка. Предвид това, може да се приеме тезата на ответника за създаване на документите за целите на съдебния спор. Освен това, съпоставени с останалите писмени доказателства, същите следваше да установят действителни факти, което не бе сторено посредством доказателства за достоверност на датите на съставянето им. В тази вр. правилно не са възприети за годни доказателства и съпътстващите документи към спорните фактури – от една страна, в обхвата на ССч.Е не бе поставена задача за установяване наличието на данни в счетоводствата на контрагентите *** ЕООД и *** ЕООД. От друга – в гражданския процес се приема, че отразяването на фактурата в счетоводството на дружеството, включването й в дневника за покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата представляват недвусмислено признание на задължението и доказват неговото съществуване, поради което търговецът е обвързан от договора и дължи изпълнение. В административното производство обаче решението е противоположно - наличието на фактура и счетоводното й отразяване при получателя не е достатъчно, за да обоснове реалност на доставките. В случая не бяха събрани допълнителни данни, които да обосноват прилагане на чл. 182 ГПК, според която норма, вписванията в счетоводните книги могат да служат като доказателство на лицето или организацията, която ги води. Данните от дневниците за продажби и СД по ЗДДС на доставчика не доказват, че са от редовни счетоводства, а това е от значение за доказателствената им стойност. С арг. от чл. 6 ал. 1 т. 3 от ЗСч. - счетоводните регистри са производни доказателствени средства, отразяващи систематизирана информация за стопанските операции от първични и/или вторични счетоводни документи, но отразената в регистрите информация следва да съответства на тази за стопанската операция по първичните и/или вторичните счетоводни документи.

В тази вр., приемо-предавателни протоколи и товарителници в ревизионната преписка, както и пътните книжки и мемориални ордери, представени в хода на съдебното оспорване, са подписани частни документи с формална доказателствена и сила съгл. чл.180 ГПК - съставляват доказателство, че обективираните в тях изявления изхождат от лицата, подписали документа. Спор за автентичност на подписи в същите не е повдиган, но това не преодолява изискването да обективират действителни факти, тъй като представляват само доказателство, че са подписани от посочените лица, но не и доказателство за направените в тях изявления – тоест, авторството не доказва съответствие между съдържание на документа с действително осъществени факти, поради което следва да са налични други данни, безспорно установяващи фактите. В конкретния случай, такива не са налице, вкл. по отношение пътните книжки и ордерите без отразено вид гориво, а основно правило при прилагането на данъчните норми е правоотношенията да се разглеждат според действителното им съдържание, а не според формално придадения им вид от задължените лица, чрез създадените от тях документи.

Отново се отбелязва с арг. от чл. 6 ал. 1 т. 3 ЗСч., че счетоводните регистри на жалбоподателя в частта за СМР услугата, са производни доказателствени средства. Следва извод за неоснователност на жалбата в разгледаната част от спора.

Жалбоподателят не е представил опровергаващи доказателства в хода на делото, поради което относимите са събраните при ревизията. Преценката на приходните органи за доказателствените последици на частните документи при съпоставката им със свидетелските показания в досъдебните производства, се приема от съда.

4.3. Лихви по авансови вноски за корпоративен данък - 2012г. /стр.88 и сл. РД/ : РА е обжалван изцяло, но по отношение констатациите за доначислени лихви по авансови вноски за корпоративния данък за 2012г. в размер на 1 172,74 лв., съгласно чл. 86, чл. 88 и чл. 89 ЗКПО, отсъстват аргументи за неправилно установени факти и правни изводи. Посоченото е относимо и спрямо установените неотчетени приходи в размер на 4 000,00 лв., съгласно чл. 78 ЗКПО, ЗСч. и СС. Следва да бъде отбелязано, че за период 2012г. ревизията е проведена по общия ред, като за 2012г. *** И.Т. ЕООД не е внасяло авансови вноски. Задължението за внасянето им произтича от нормата на чл.84 ЗКПО / „Месечните авансови вноски се правят от данъчно задължени лица, чиито нетни приходи от продажби за предходната година превишават 3 000 000 лв.“/ и формирана през 2011г. данъчна печалба. Едномесечните авансови вноски за периода 01.01.2012г. – 31.03.2012г. са определени на база данъчна печалба за 2010г. /декларирана данъчна печалба в размер на 137 360лв./, респект. за периода 01.05.2012г. – 31.12.2012г. – въз основа на данъчна печалба за 2011г. /декларирана данъчна печалба в размер на 3 107 850лв./, а авансовата вноска за периода 01.04.2012г. – 30.04.2012г. – по реда на чл.86 ал.2 ЗКПО. Коефициентът за 2012г. е в размер на 1,1, а данъчната ставка за авансовите вноски е 10 % : 01.01.2012г.-31.12.2012 – 1 259,13лв.; 01.04.2012г. – 30.04.2012г. – 110 177,13лв.; 01.05.2012г. – 31.12.2012г. – 28 488,63лв. Върху невнесените авансови вноски за периода 01.01.2012г. – 31.03.2012г. са начислени лихви съгл. чл.175 ал.2 т.2 ДОПК – таблица, стр.89 РД. Ведно с изложеното е съобразено, че на основание чл.88 ал.1 ЗКПО РЛ е подало декларация на 20.04.2016г., с която по отношение периода 01.04.2012г. – 31.12.2012г., авансовите вноски са намалени от 28 489 лв. на 0,00лв.

В ГДД за 2012г., подадена на 25.03.2013г. със СФР печалба 144 330лв. и формиран данъчен финансов резултат 144 330лв., полагащият се КД е 14 433 и с отстъпката по чл.92 ал.5 ЗКПО – от 144,33лв., КД за внасяне е в размер на 14 288,67лв. Това е съобразено от приходните органи, които при отчитане намаляването на авансовите вноски по реда на чл.88 ал.1 ЗКПО, както и факта, че дължимият годишен корпоративен данък за 2012г. надвишава дължимите авансови вноски с 10% - чл.89 ал.1 ЗКПО, при ревизията са установени дължими лихви за периода 01.04.2012г. – 31.12.2012г., с обхват – месеците, през които е декларирана намалена авансова вноска. Дължимите лихви са представени в таблицата на стр.89 РД, ведно със сумите, върху които са дължими лихви, за размера на които суми е приложена формулата по чл.89 ал.3 ЗКПО /01.04.2012г. – 30.04.2012г. – 3 425,47лв.; 01.05.2012г. – 31.12.2012г. – 885,73лв.; установени при ревизията дължими авансови вноски за 2012г. по чл.89 ал.4 ЗКПО – 3 777,39лв./.

Отсъства възражение против установените дължими лихви за периода 01.04.2012г. – 31.12.2012г. в общ размер на 1 172,74лв. и годишният КД за 2012г. е 14 288,67лв. – колкото е декларираният в ГДД и внесен.Тоест, при ревизията не са установени различия спрямо декларираните данни в ГДД за 2012г.

Няма основания възприетите от приходните органи констатации да не бъдат зачетени като правилни. Същите се основават на декларираните от РЛ данни за 2012г. и с прилагане на относимите норми от ЗКПО.

4.4. КСО, ЗЗО : Установените задълженията на *** – И.Т. ЕООД за ЗОВ на наети лица /ДОО, ДЗПО – УПФ, ДЗПО - ППФ и за здравно осигуряване/ са за периода 01.01.2011г. – 31.12.2015г. И в тази част от спора се отбелязва, че РА е обжалван изцяло, но без конкретни съображения за незаконосъобразност относно констатациите и установените задължения по КСО и ЗЗО. Тоест, фактическата установеност не е била спорна и произтеклите от същата изводи не са опровергани в хода на съдебното производство.

По отношение КСО е установено, че РЛ - като осигурител, не е начислило и внесло дължимите осигурителни вноски за лицата работещи при условията на втора категория труд. Събраните при ревизията доказателства са описани в цялост в РД / трудови договори, длъжностни характеристики, ведомости за заплати и изготвените от задълженото лице справки, ведно със служебни проверки в информационната система на НАП/ и нито едно не е оспорено. Размерите на осигурителните вноски за работниците и служителите работещи при условията на първа и втора категория труд са определени в КСО и Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, за съответните години. За този кръг осигурени лица се дължат два вида допълнителни вноски, които не се внасят за работещите при условията на трета категория труд : - допълнителна вноска за фонд „Пенсии” – тази вноска е в размер на 3 на сто и е изцяло за сметка на работодателите; - вноска за допълнително задължително пенсионно осигуряване в професионален пенсионен фонд - 7 на сто, също изцяло за сметка на работодателите.

Констатирано е при ревизията, че РЛ подало информация с декларация обр.6 за дължими осигурителни вноски за допълнително задължително осигуряване в професионален пенсионен фонд /ДЗПО – ППФ/ само за периода м.03.2015г. – м.07.2015г. Обсъдени са изисканите и представени трудови договори на всички служители, назначени на длъжност „шофьор на тежкотоварен автомобил“; длъжностните им характеристики; заверени копия на ведомостите за заплати и справки /по образец/ за начисления фонд „Работна заплата“ за служителите работещи труд при условията на втора категория труд. Според съдържанието на представената информация, в дружеството имало назначени 16 лица на длъжност „шофьор на тежкотоварен автомобил“ в периода м.06.2011г. – м.12.2015г. / подробни данни в РД, стр.101 и сл. -  таблици с имена на шофьорите, ЕГН, номер и дата на трудовия договор и начисления фонд „Работна заплата“ за посочения период/. Установено било, че само за едно лице за периода м.03.2015г. – м.07.2015г. са начислени и внесени осигурителни вноски за ДЗПО – ППФ, при което на основание чл. 127 ал. 2, чл. 157 ал. 1, т. 2 и чл.158 КСО, са установени дължимите и невнесени осигурителни вноски за ДЗПО – ППФ. Начислени са лихви на основание чл.113 КСО вр. чл.175 ДОПК за невнесените в законоустановения срок задължения.

По отношение погрешна констатация за размера на декларираните задължения за ДОО, в резултат на което неправилно са определени дължимите вноски за фонд „Пенсии“ от ревизираното дружество, решаващият орган е обосновал тезата си, но не е нарушил забраната по см. на чл.155 ал.8 ДОПК. Не са опровергани данните за задълженията за осигурителни вноски за ДОО за ревизирания период, за задълженията за осигурителни вноски за ЗО, за УПФ, за ППФ. Съобразени са дължимите и внесени вноски за лицата, назначени по трудови правоотношения. Приложени са регламентиращите задълженията норми от КСО / чл.4 ал.1 т.1; чл.10 ал.1; чл.6 ал.1; чл.127 ал.1; чл.157 ал.1 т.1 б.”в”; чл.158; чл.127 ал.2/, ЗЗО / чл.33 ал.1 т.1; чл.40 ал.1 т.1, вкл. б ”в”/.

Съдът на основание чл.171 ал.4 АПК е длъжен да съдейства на страните за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията им и да им указва, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. В обхвата на задължението не попада събиране на доказателства от съда по аргумент от чл.171 ал.2 АПК. В тази насока се отбелязва, че част от доказателствените искания останаха неконкретизирани, макар изцяло уважени. Не бяха ангажирани свидетелски показания за установяване на твърденията в жалбата. Не бяха опровергани изходните данни, обосновали определеният размер на данъчната основа при ревизията, както и допълнително начислените и установени публични задължения.

По изложените съображения жалбата се приема за неоснователна. При своевременно заявено от процесуалният представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на дирекция „ОДОП“ - Пловдив се следва присъждането му в размер на 21 820,15 лв. /чл. 8 ал.1 т.6 от Наредба № 1 / 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/.

Мотивиран с изложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

Отхвърля жалбата против Ревизионен акт № Р-16001616002113-091-001 от 10.04.2018г., потвърден с Решение № 306 от 30.05.2018г. на Директор на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - гр. Пловдив, при ЦУ на НАП.

Осъжда *** – И.Т. ЕООД, ЕИК *********, адрес на управление: гр.София, ж.к. “Младост 3”, бл.317, вх.5, ет.6, ап.109, представлявано от управителя И.Г.Т. , да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив - юрисконсултско възнаграждение в размер на 21 820,15 лв.

Решението може да се обжалва пред Върховния Административен Съд, в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

   Административен съдия :