Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260361
12.11.2020г., гр. Пловдив
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VІІ състав,
в открито съдебно заседание на двадесет
и седми октомври
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА ЧИПОВА
при участието на секретаря Ангелина
Костадинова, като разгледа докладваното от съдия Илиев въззивно
гражданско дело №1339/2020г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
Делото е
образувано по въззивни
жалби на Е.
Р. К., ЕГН **********, и
Д. Р. Б.,
ЕГН **********, чрез пълномощника им
адв. Г. Х., и
Й.И. Б., ЕГН
**********, и М.
И.М., ЕГН **********,
чрез пълномощника им адв. Р. П.,
против Решение №4926 от
19.12.2019г., постановено по гр.д. №10839/2017г., по описа на Районен съд- Пловдив,
ІV гр.с., с което
е бил отхвърлен предявеният
от Й.И.
Б., ЕГН **********,
и М. И.М.,
ЕГН **********, против
И. С. Х.,
ЕГН **********, Ц.
С. Г., ЕГН
**********, Е. Р.
К., ЕГН **********,
и Д. Р.
Б., ЕГН **********,
иск за допускане до делба на недвижим имот- дворно
място, цялото застроено и
незастроено с площ от 1170 кв.м., представляващо УПИ ХІХ-466 от кв. 28
по ПУП на с. Златитрап,
одобрен със Заповед №232/1988г.,
ведно с построените в дворното място двуетажна масивна жилищна
сграда със застроена площ от
68 кв.м. и
паянтова стопанска дървена
постройка със застроена площ от 24 кв.м., отменен
е на основание чл.537, ал.2 от
ГПК нотариален акт
№165, том І, рег.
№5269, дело №123/29.06.2015г. на нотариус
Стоянка Кисьова- Николова,
с който С. С.
К., ЕГН **********,
Й.И. Б., ЕГН
**********, и М.
И.М., ЕГН **********,
са признати за собственици на
7/8 идеални части
от дворно
място, цялото застроено и
незастроено с площ от 1170
кв.м., представляващо УПИ ХІХ-466 от кв. 28
по ПУП на с. Златитрап,
одобрен със Заповед №232/1988г.,
ведно с построените в дворното място двуетажна масивна жилищна
сграда със застроена площ от
68 кв.м. и
паянтова стопанска дървена
постройка със застроена площ от 24 кв.м., и е
прогласена нищожността на договор за дарение от
29.06.2015г., сключен с нотариален акт №№166, том І,
рег. №5270, дело
№124/29.06.2015г. на
нотариус Стоянка Кисьова-
Николова, с който С.
С. К., ЕГН
**********, е дарила на
Й.И. Б., ЕГН
**********, и М.
И.М., ЕГН **********,
притежаваните от нея
5/8 идеални части
от дворно
място, цялото застроено и
незастроено с площ от 1170
кв.м., представляващо УПИ ХІХ-466 от кв. 28
по ПУП на с. З.,
одобрен със Заповед №232/1988г.,
ведно с построените в дворното място двуетажна масивна жилищна
сграда със застроена площ от
68 кв.м. и
паянтова стопанска дървена
постройка със застроена площ от 24 кв.м. С въззивната
жалба на Е. Р.
К., ЕГН **********,
и Д. Р.
Б., ЕГН **********,
се излагат доводи
за неправилност на
обжалваното решение, като
се иска неговата отмяна и
уважаване на предявения иск за
делба на имота. С въззивната
жалба на Й.И. Б.,
ЕГН **********, и
М. И.М., ЕГН
**********, се излагат доводи
за недопустимост и
неправилност на обжалваното
решение, като се
иска неговото обезсилване,
респ. отмяна и
уважаване на предявения иск за
делба на имота, както и
отхвърляне на насрещните искове за
обявяване на
недействителността на нотариален акт
№165, том І, рег.
№5269, дело №123/29.06.2015г. на нотариус
Стоянка Кисьова- Николова,
с който С.С.К., ЕГН
**********, Й.И. Б.,
ЕГН **********, и
М. И.М., ЕГН
**********, са признати за
собственици на 7/8 идеални
части от дворно място, както
и на договор за дарение от 29.06.2015г., сключен с нотариален акт №№166, том І,
рег. №5270, дело
№124/29.06.2015г. на
нотариус Стоянка Кисьова-
Николова, с който С. С.
К., ЕГН
**********, е дарила на
Й.И. Б., ЕГН
**********, и М.
И.М., ЕГН **********,
притежаваните от нея
5/8 идеални части
от дворно
място.
Постъпили са
отговори на въззивните
жалби от въззиваемите
страни И. С.
Х., ЕГН **********, и Ц. С.
Г., ЕГН **********, чрез пълномощника им
адв. Ц. Б., с
който се изразява
становище, че същите
са неоснователни.
Пловдивският
окръжен съд, след
като провери обжалваното решение съобразно
правомощията си по
чл.269 от ГПК,
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно
чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивните жалби
са подадени в срок, от страни, които
имат право да
обжалват и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което се явяват процесуално допустими.
Съгласно разпоредбата
на чл.269, изр.1 от ГПК въззивният
съд се произнася
служебно по валидността
на решението, а по допустимостта- в
обжалваната му част.
При извършената
служебна проверка въззивният съд
установи, че обжалваното
решение е валидно,
но процесуално недопустимо.
Първоинстанционният съд
е бил сезиран с иск за
съдебна делба на недвижим имот, предявен
от Й.И. Б.,
ЕГН **********, и
М. И.М., ЕГН **********,
против И. С. Х., ЕГН
**********, Ц. С.
Г., ЕГН **********,
Е. Р. К.,
ЕГН **********, и
Д. Р. Б.,
ЕГН **********, ЕГН
**********. В исковата молба
ищците са посочили,
че са собственици на по
7/16 идеални части
от имота, който е бил собственост на наследодателите им
И. Г. К.
и С. С.
К., като са
придобили по 1/8
идеална част по наследство след смъртта на И.
Г. К. и
по 5/16 идеални
части по дарение
от С. С. К..
Към исковата молба са
приложени нотариален акт за
придобиване на право на собственост по обстоятелствена проверка
от 29.06.2015г., с който С. С. К.,
Й. И. Б.
и М. И.
М. са били признати за собственици по наследство
и давностно владение
на общо 7/8 идеални
части от имота, от
които 5/8 идеални части- за С.
С. К. и
по 1/8 идеална част
за Й. И.
Б. и М.И.
М., както и
нотариален акт за дарение от 29.06.2015г.,
с който С. С.
К. е дарила на
Й. И. Б.
и М.И. М.
притежаваните от нея 5/8 идеални
части от имота. Ответниците И.
С. Х. и
Ц. С. Г. са
изложили твърдения, че
имотът е тяхна собственост, тъй
като е бил
придобит от техния
баща С. И. К.
по силата на
договор за покупко-
продажба срещу задължение за издръжка
и гледане от 03.02.1984г., сключен
с общите наследодатели И. Г. К. и С. С.К..
За да
е валидна извършената
съдебна делба, в
производството по делото следва
да участват всички съсобственици на
имота, което налага
конституирането като страни
на всички лица,
за които по делото са налице
данни, че имат такова
качество. От фактическа страна по
делото няма спор
между страните, а и
се установява от
писмените доказателства, че с
договор за покупко-
продажба срещу задължение за издръжка
и гледане от 03.02.1984г. общите наследодатели на страните
И.Г. К. и
С. С. К. са прехвърлили процесния
имот на своя
син С. И. К.- баща на
ответниците И. С.
Х. и Ц.
С. Г.. По
делото са били
изложени твърдения, че
така сключеният договор е бил
развален по съдебен ред, но доказателства
за развалянето му не са
били ангажирани. От
събраните пред въззивната инстанция
доказателства е видно,
а и по това
не се спори между страните, че
към датата на
сключване на договора
от 03.02.1984г. С.
И. К. е
имал сключен граждански
брак с И.
Б. З., ЕГН **********, поради което
така придобитият имот е
станал съпружеска имуществена
общност, прекратена впоследствие
с развода между
тях. При това положение
са били налице
предпоставките за
конституиране на последната
като страна по
делото с оглед осигуряване на
възможност да вземе участие в
процеса, в който ще се реши
кои са действителните участници в съсобствеността. Съгласно задължителните указания,
дадени в т.6 от Тълкувателно решение № 1/2013г. на ОСГТК на
ВКС когато правото на участие в
процеса на задължителния необходим другар е нарушено и първоинстанционното
решение е постановено без неговото участие, въззивният съд е длъжен да обезсили
обжалваното решение и да върне делото на първоинстанционния съд за ново
разглеждане с участието на задължителния необходим другар. Задължителното другарство представлява частен
случай на необходимото другарство, който поражда необходимост в процеса да
участват всички другари като условие за неговата допустимост. Делбата е особено
исково производство и задължителното другарство на всички съсобственици се
основава на естеството на спора и невъзможността влязлото в сила решение,
постановено по дело за делба, без участието на съсобственик, да породи правни
последици. Предвид горното и доколкото
в случая лицето И.
Б. З. не е участвала
в производството пред първата
инстанция, обжалваното решение
следва да бъде
обезсилено, а делото- върнато на първоинстанционния съд за
ново разглеждане, като
същият следва да даде указания
на страните да предприемат действия
за конституирането й като
страна по делото.
При новото разглеждане
на делото и в зависимост
от изхода му
първоинстанционният съд
следва да се произнесе
и по претенциите
за разноски, направени
във въззивното производство.
По
изложените съображения съдът
Р
Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА Решение №4926 от 19.12.2019г., постановено по гр.д. №10839/2017г.,
по описа на Районен съд- Пловдив, ІV
гр.с.
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане съобразно указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния касационен съд
в 1- месечен срок
от връчването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.