Решение по дело №1008/2021 на Административен съд - Варна

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№………………..…… / ……..…… г.

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

             Варненският административен съд, ІV касационен състав, в публичното заседание на седемнадесети юни две хиляди и двадесет и първа година в състав:

                           

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА ПЕКОВА

        ЙОРДАН ДИМОВ

 

  при секретаря Светлана Стоянова

в присъствието на прокурор Александър Атанасов

като разгледа докладваното от съдия Йордан Димов КАД №1008/2021 г. по описа на Административен съд Варна, за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, подадена от "Кауфланд България ЕООД енд Ко" КД, ЕИК ******със седалище гр. ----------- представлявано от И.Н.Ч. – управител и И.К.Г. – прокурист против Решение №260439/25.03.2021 г., постановено по НАХД №417/2021 г., с което е потвърдено НП № В – 0050638 от 17.11.2020 г. на Директора на РД на КЗП за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра, с което на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл. 113, ал. 2 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) на основание чл. 222а от ЗЗП.

В жалбата се сочи, че обжалваното решение е незаконосъобразно поради значителни нарушения на материалния закон, а потвърдената с него санкция е в противоречие със закона и е явно несправедлива. Намира, че не са били изследвани в пълнота обстоятелствата във връзка с НП, не са взети предвид аргументите в жалбата и са направени изводи в противоречие с материалния закон. Намира, че не е посочено, защо съдът е възприел аргументите на административно-наказващия орган, че електроуредът е следвало да бъде изпратен за „независим“ сервиз, като не е посочено от каква законна норма произтича такова изискване. Сочи, че в Кауфланд се предлагат огромен брой артикули – 20 000. Част от тези стоки са електроуреди. Някои от тях имат дефекти (подлежат на ремонт) като е политика при рекламация те или да бъдат поправяни от сервиз или да бъдат връщани платените суми. Намира, че сервизите не са свързани с веригата Кауфланд, каквито внушения били направени (макар да не се сочи от кого конкретно са направени тези внушения). Сочи, че щом сервизът е дал становище във връзка с повредата на електроуреда – продавачът (Кауфланд) не е имал основание да подложи това становище на съмнение и да извършва допълнителен преглед в друг сервиз. Намира, че въззивният съд произволно кредитира твърдение на жалбоподателят, че на електроуреда е било поставено достатъчно масло (машинно), но произволно не кредитира твърдението на търговеца, че електроуреда не е имал достатъчно масло. Намира, че в производството се установява, че електроуреда е експлоатиран неправилно от потребителя, което твърдение идва от сервиза озвършвал ремонт, като и това е основанието да бъде направен законосъобразен отказ за изпълнение на гаранцията и евентуалното изпращане на електроуреда от търговеца в друг сервиз. Намира, че съдът неправилно е потвърдил НП. Намира, че нито в административно-наказателното производство, нито в съдебното е проведено пълно доказване, за установяване на фактите в полза на жалбоподателя. По този начин е постановено едно незаконосъобразно решение. Моли да бъде отменено обжалваното решене, както и потвърденото с него наказателно постановление. Моли да бъдат присъдени и направените в производството разноски по делото.

От името на административно-наказващия орган е депозиран отговор на така депозираната жалба. Сочи се, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила от касационната инстанция. Сочи, че дружеството – касатор не е релевирало доказателства, които да установят твърденията му в рамките на въззивното производство. Сочи, че в рамките на производството е установено, че касаторът не е изпълнил задължението си, което има по смисъла на закона да приведе закупената стока в съответствие с приложения договор, който е 1-месечен и започва да тече от датата на предявяване на рекламацията. Моли да бъде оставено в сила обжалваното решение, като бъдат присъдени сторените от регионалната дирекция разноски за водене на производството.

 В съдебно заседание касаторът и ответника по касационната жалба - редовно призовани, не се представляват, не заемат становище.

Представителят на Окръжна прокуратура Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Моли съдът да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение.

 Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, приложим по препращане от чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

          Във връзка с постъпил сигнал в КЗП-РД-Варна - потребителска жалба от А.А.за рекламация на бензинов тример закупен от магазин на касатора, намиращ се в гр. Варна, кв. Бриз, служители на КЗП извършили проверка, при която било установено следното: машината е закупена на 16.04.2020 г. Потребителят е предявил рекламация на 05.06.2020 г. пред продавача, като същата е приета и регистрирана. На 12.06.2020 г. потребителят е бил уведомен, че гаранцията е отказана тъй като стоката е била неправилно ползвана от него. След получаване на рекламацията въззивното дружество е изпратило стоката за ремонт в сервиз, като от там е получено становище, че тя не е ползвана правилно и машината не е била достатъчно омаслявана. Никъде не било посочено какво означава „достатъчно“, липсвало такова описание и в инструкциите за употреба. Поради данните за недостатъчна грижа при експлоатацията от страна на потребителя касаторът не уважил рекламацията и не привел стоката в съответствие с договора за продажба. Стоката не е била приведена в съответствие с договора за продажба след изтичане на законоустановения едномесечен срок, считано от предявяването на рекламацията на потребителя, като в случая този срок  е бил удължен поради обявеното извънредно положение на територията на страната чл.4 т.1 от ЗМДИП. Тя е не била предадена на потребителят. Ето защо проверяващите приели, че на 16.06.2020 г. потребителят не е бил удовлетворен по жалбата, чрез привеждане на потребителската стока с договора за продажба в рамките на 1 месец, считано от предявяването на рекламацията от потребителя. Като нарушението било извършено на 16.06.2020 г. в гр. Варна, от която дата въззивното дружество е в забава.

Въззивният съд е анализирал приложените по делото доказателства и обосновано е приел, че както АУАН, така и НП имат съдържанието, съответно на изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, като в тях при пълна идентичност са описани нарушението с посочване на обстоятелствата по извършването му и датата на извършването му. Приел, че събраните по делото доказателства установяват по безспорен начин извършването на административно нарушение.

 При извършената проверка, касационният състав при Административен съд Варна установи законосъобразността на оспореното решение. Същото е постановено при правилно приложение на материалния закон и съблюдаване на съдопроизводствените правила.

Установената от въззивният съд фактическа обстановка не се оспорва от касаторът като цяло. Не се оспорва наличието на дефект на машината, извършването на рекламацията и др. Спори се обаче относно причинната връзка на поведението на потребителя с повредата, като представителя на касатора сочи, че е налице несъобразеното от страна на потребителя поведение с предвидените изисквания за нормална експлоатация на машината. В тази насока касационната инстанция напълно споделя приетото от въззивната. В мотивите на обжалваното решение е записано, че съгласно чл.108 от ЗЗП, всяко несъответствие на потребителската стока с договора за продажба, което се прояви до 6 месеца след доставянето на стоката, се смята, че е съществувало при доставянето ѝ, освен ако се докаже, че липсата на съответствие се дължи на естеството на стоката или на характера на несъответствието. В настоящия казус, което не се оспорва и с жалбата, е установено, че дефектът на машината се е проявил в рамките на предвиденият в чл.108 от ЗЗП 6-месечен срок. В хипотезата на установена повреда на стоката доказателствената тежест за установяване на неправилното третиране на вещта и възникването на повредата е върху търговеца, а не върху потребителят. Твърденията на касатора, че потребителят следва да доказва каквото и да е във връзка с повредата са необосновани. Всъщност касаторът, като търговец предлагащ гаранционна стока е този, който следва да установи в условията на пълно доказване, че поведението на потребителят е причинило повредата, както и че е предал на потребителя изправен уред. В настоящият случай не е установено, че недостатъчното омасляване е вследствие поведение на потребителя. Потребителят е разпитан като свидетел. Последният няма качеството на страна в производството, тъй като страни са санкционираното дружество и административно-наказващият орган. Ето защо свидетелят А.има право да дава свидетелски показания, които съдът е длъжен да цени наравно с останалите доказателства. В тази връзка касаторът не е ангажирал пред въззивният съд доказателства които по категоричен начин да установяват вината на потребителя при повредата – това би могло да е съдебно-техническа експертиза или становище от друг – независим сервиз, който да даде становище относно причините за повредата. Твърдението, че не е необходимо да се ангажира такова допълнително становище направено от касатора, поради причината, че закона не предвижда подобна процедура съдът намира за неправилно. Ангажирането на експертни познания в процеса на доказване е законово уредена възможност. Когато има съмнение в достоверността на определени данни съдът е свободен в преценката си и във възможността да даде вяра на едни или други доказателства, стига те да са достоверни, да съответстват на останалите доказателства по делото и да могат да се възприемат съобразно законовите правила и правилата на формалната логика. В мотивите на атакуваното решение е посочено, че в хода на административната проверка на касатора е предложено машината да мине преглед в независим сервиз, т.е. да се установи по несъмнен начин повредата и причиниета за нея, но това е било отказано. За установяване на тези обстоятелства, както сочи това в мотивите си въззивният съд е допуснал свидетелските показания на свидетеля А. който обаче заявява, че е ползвал машината съгласно указанията и е сложил достатъчно масло. В този случай при преценката на доказателствата съдът е дал вяра на депозираните свидетелски показания, а дружеството – жалбоподател не е ангажирало други доказателства, които да оборят тези показания.

Като неоснователни се възприемат изложените в касационната жалба доводи, сочещи на незаконосъобразност на оспореното въззивно решение. В решението се съдържат собствени мотиви както относно фактическата обстановка, която съдът приема за установена, така и за приложимите материално-правни разпоредби, имащи значение за ангажиране на административно-наказателната отговорност на дружеството. Правилно, в унисон със събраните доказателства, е възприет изводът за съставомерност на деянието, вменено с разпоредбата на чл. 113, ал. 1, вр. ал. 2 от ЗЗП.

Предвид изложеното касационният състав не приема за доказани възраженията изложени в касационната жалба.

С оглед всичко гореизложено, настоящата съдебна инстанция намира, че решението на ВРС е правилно и законосъобразно, същото не страда от визираните в жалбата пороци и следва да бъде оставено в сила.

 Относно претенцията на ответната страна за присъждане на направените разноски, съдът съобрази следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 и ал. 5 от ЗАНН в съдебното производство, образувано по обжалване на наказателно постановление страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. С оглед изхода на спора ответната страна има право на разноски по делото. Производството пред касационната инстанция е разгледано в едно съдебно заседание, като ответната страна е изразила становище, чрез депозиране на писмен отговор на касационната жалба. Не е представлявана в съдебно заседание, а видът на производството и предмета на спора не обосновават извод за фактическа и правна сложност. В този смисъл разноските следва да бъдат присъдени в размер на 80 лева, която сума представлява юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно спецификите на правния спор и въз основа на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Предвид изложеното касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на КЗП разноски по делото в размер на 80 лева.

 Мотивиран от което и на основание чл. 221, ал. 2 предл. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р    Е   Ш   И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260439/25.03.2021 г., постановено по НАХД №417/2021 г., с което е потвърдено НП № В – 0050638 от 17.11.2020 г. на Директора на РД на КЗП за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра, с което на "Кауфланд България ЕООД енд Ко" КД, ЕИК ******със седалище гр. ----------- представлявано от И.Н.Ч. – управител и И.К.Г. – прокурист е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл. 113, ал. 2 от Закона за защита на потребителите на основание чл. 222а от ЗЗП.

ОСЪЖДА "Кауфланд България ЕООД енд Ко" КД, ЕИК ******със седалище гр. София, да заплати на Комисия за защита на потребителите разноски по делото в размер на 80 (осемдесет) лева.

 РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

                                                                                                    2.