М
О Т И В И
към
присъдата, постановена на 12.08.2013 година по НОХД №826/2013 година от Варненски окръжен съд - наказателно
отделение
Варненския окръжен
прокурор е внесъл във Варненски окръжен съд обвинителен акт по досъдебно
производство №439/2011г., по описа на РУ Аксаково при ОД
МВР Варна, срещу Д.Г.Г. от гр.Варна, ЕГН **********
ЗА ТОВА, ЧЕ:
На 30.10.2011г. по пътя гр. Добрич – гр. Варна на 300м. след разклона за “Военно поделение”
с. Любен Каравелово, обл. Варна при
управление на л.а. “Ауди-80” с рег. №
ТХ0384ХК, нарушил правилата за движение – чл.20 ал.1 от ЗДП и чл. 21 от ЗДП и по
непредпазливост причинил смъртта на П.В.
Г., като деянието е извършено в пияно състояние - с концентрация на алкохол в
кръвта си над 0,5 на хиляда - 1,64 на
хиляда, установено по надлежния ред с
Протокол за химическа експертиза № 1534/31.10.2011г. на МБАЛ “Св. Анна”
гр.Варна
- престъпление по чл. 343
ал. 3 пр.1 буква „Б” вр. ал.1 вр. чл.
342 от
НК
В съдебно заседание
подсъдимият Г. след запознаване с правата му по чл.371 от НПК заявява, че се
признава за виновен, признава изложените в обстоятелствената част на
обвинителния акт факти, не желае събирането на нови доказателства и в
последната си дума изразява съжаление за стореното.
Прокурорът поддържа изцяло възведеното обвинение, като
доказано по безспорен начин. Предлага определяне на наказание при условията на
съкратено съдебно следствие съобразно разпоредбата на чл.58А от НК към средния
размер, който след редукцията да е такъв щото да е в пределите на три години
лишаване от свобода което наказание да бъде отложено с максимален изпитателен
срок.
Адвокатите представляващи пострадалите от деянието,
конституирани като частни обвинители –адв.Златарова и адв.Г. от АК-Добрич,
пледират в унисон с държавното обвинение за определяне на наказание което да
бъде отложено с подходящ изпитателен срок.
Адв.Д., като защитник на подсъдимия моли с оглед
здравословното състояние на подсъдимия да бъде определено минимално наказание ,
което след редукцията да бъде отложено с изпитателен срок.
Подсъдимият Г. моли в последната си дума за наказание,
което да бъде отложено с изпитателен срок, за да е в състояние да продължи
лечението си.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото
доказателства и с оглед разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК прие за установена
следната фактическа обстановка изнесена в обвинителния акт:
Подсъдимият бил приятел със сестрата на пострадалия
Петър Г. – св.М.Г.. В нощта преди катастрофата Г. и Г. били на дискотека, като Г.
изпил две-три бири. След близо три часов сън, около 06-06.30 часа сутринта на
30.10.2012 г., той бил събуден от свидетелката Георгиева с молба да я прибере
от Варна. Той се съгласил, като се чувствал бодър и неповлиян от алкохол.
Потеглил към Варна, управлявайки собствения си автомобил, “Ауди-80” с рег. № ТХ
0384 ХК, като спътник напредна дясна седалка му бил пострадалият Петър Г..
Времето било ясно, а пътната настилка
суха. Около 06.50 часа по пътя Добрич – Варна шофирал собствения си автомобил
„Фолксваген” с рег. № ТХ 7535 ТХ и св.Стефанов. Намирал се в района на
отбивката за военното поделение в с.Любен Каравелово. Пътят там правел дълъг
ляв завой, последван от друг, по-малък завой. Свидетелят управлявал колата си
със скорост от около 70 км/ч.. На втория, също ляв завой, колата му била
изпреварена от автомобила на подсъдимия. Според представата на свидетеля, Г. се
движел със скорост от около 150 км/ч. Автотехническата експертиза, назначена в
хода на разследването, определила същата като не по-малка от 128-129 км/ч.. В резултат на превишената скорост и
пътната обстановка, изпреварване в завой, подсъдимият изгубил управление над
автомобила си и при прибиране в дясната лента двете десни колела излезли от
пътя. Той опитал да върне колата на пътното платно с ляв завой, при което тя се
поднесла и странично излетяла извън пътя вляво, като се спряла катастрофирайки
в едно дърво. Г. няма спомен за катастрофата. Свидетелят Стефанов възприел
излизането от пътното платно вдясно и опита за овладяване на автомобила, като
не видял, заради завоя, самата катастрофа след повторното влизане в пътя със
завой наляво на колата на Г.. Секунди след сблъсъка Стефанов видял същата
обвита около крайпътното платно. Незабавно спрял и се приближил, като възприел
виковете за помощ на подсъдимия. Обадил се на телефон 112. С помощта на други
водачи успели да свалят катастрофиралия автомобил от дървото, като тогава видял
починалия на предната дясна седалка пътник. След пристигането на полиция и на
линейка си тръгнал, като бил вече идентифициран от свидетеля С.З.. Последният
пристигнал на местопроизшествието с колегата си, свидетеля С.и.. И двамата
възприели поведението на водача, който бил в шок и молел на висок глас за
помощ. Видели и че в колата има газова бутилка, която свалили и изхвърлили
надалеч, за да не избухне. Не могли да установят самоличността на пострадалия
пътник до пристигане на свидетелката Георгиева, която го определила като свой
брат. Самата тя, след като Г. не отговарял на телефонните й обаждания, се
притеснила и с помощта на свой познат, тръгнала по пътя за Добрич. Видяла
катастрофата и разпознала колата на приятеля си. Така се озовала на
местопроизшествието. Линейката транспортирала Г. до МБАЛ „Света Анна” в
гр.Варна, където му била оказана специализирана медицинска помощ.
На място пристигнал екип от
разследващи и започнало настоящото наказателно производство.
Автотехническата експертиза установила
скоростта на движение на МПС, не по-малко от 128-129 км/ч и механизма на
настъпване на произшествието, описан по-горе.
Чрез химическа експертиза било
установено – концентрацията на алкохол в кръвта на водача 1.64 промила – средна
степен на алкохолно опиване.
Чрез съдебно медицинска експертиза
била установена причината за смъртта на П.В. Г.. Същият починал в резултат на
съчетана травма глава – гръден, кош - корем - крайници, като водещи травматични
увреждания били тежката черепно мозъчна травма с разкъсване на дясното голямо мозъчно
полукълбо, гръдната травма с разкъсване на стената на дясната камера на сърцето
и разкъсванията на белите дробове. Установено било, че и той е в състояние на
алкохолно опиване, но лека степен във фаза на елиминация.
От катастрофата пострадал и Г., като състоянието
му непосредствено след ПТП и в началния стадий на разследването не позволявало
участието му в наказателното производство заради гръбначно мозъчна травма и
парализа на долните крайници. Това наложило спиране на наказателното
производство на основание чл.25, т.1 пр. последно от НПК.
След съответен оздравителен процес и
ново заключение на вещото лице, делото било възобновено и финализирано.
Възприетата по-горе фактическа
обстановка се установява от събраните
по делото доказателства - самопризнанията на подсъдимия депозирани при
условията на чл.371, т.2 от НПК, свидетелски показания, протокол за оглед,
писма, справки, докл.записка, свидетелство за съдимост, закл. по
експертизи и др..
При така възприетата фактическа обстановка, като
прецени и аргументите на страните в хода на пледоариите по същество съдът
достигна до извода, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна състав на престъпление чл.343, ал.3, пр.1 буква „Б” вр. ал.1 вр.
чл.342 от НК, за това, че на 30.10.2011г.
по пътя гр. Добрич – гр. Варна на 300м.
след разклона за “Военно поделение” с. Любен Каравелово, обл. Варна при управление на л.а. “Ауди-80” с рег. № ТХ0384ХК, нарушил
правилата за движение – чл.20 ал.1 от ЗДП и чл. 21 от ЗДП и по непредпазливост
причинил смъртта на П.В. Г., като
деянието е извършено в пияно състояние - с концентрация на алкохол в кръвта си
над 0,5 на хиляда - 1,64 на хиляда,
установено по надлежния ред с Протокол
за химическа експертиза № 1534/31.10.2011г. на МБАЛ “Св. Анна” гр.Варна
При определяне на наказанието по отношение на
подсъдимия, съдът като съобрази, че е в условията на съкратено съдебно
следствие, намери, че е налице хипотезата на чл.58а, ал.1 от НК, доколкото по
отношение на дееца не са налице условията за приложение на разпоредбата на ал.4
вр. чл.55 от НК – наличие на многобройни смекчаващи наказателната отговорност
обстоятелства.
При определяне размера на наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът намери
изразеното съжаление и разкаяние и младата възраст на дееца. Ето защо съдът
намери, че следва да определи наказание към средния предвиден размер на
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, който след редукцията възлиза на ТРИДЕСЕТ И ДВА
МЕСЕЦА.
При преценка на приложението на разпоредбата на чл.66
от НК ВОС прецени следното. Действително извършено е деяние с неизмеримо тежък
престъпен резултат, като е отнет живота на млад човек. От друга страна самия
подсъдим е тежко пострадал, като фактически е парализиран и не ее в състояние
да се обслужва сам. Това обстоятелство мотивира съда да приложи института на
условното осъждане и да отложи наложеното по-горе наказание Лишаване от свобода
с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ.
Съдебният състав счита, че с така определеното
наказание могат да се постигнат целите, визирани в разпоредбата на чл.36 НК и
по-конкретно на генералната превенция, като на обществото се покаже безспорно и
ясно, че следва всеки строго да съобразява поведението си с установените законови правила в РБ и в
частност тези свързани с безопасността на движението с оглед катастрофалните
резултати при тяхното нарушаване.
ВОС осъди подсъдимия да
заплати и разноските по делото.
Водим от горното, съдът
постанови присъдата.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :