№ 561
гр. Варна, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на единадесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радостин Г. Петров
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Радостин Г. Петров Търговско дело №
20223100900198 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 432 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД
и чл.86 от ЗЗД от М. Х. М., ЕГН **********, с адрес в ****, против "ЗД "БУЛ
ИНС"" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София за заплащане на
следните суми:
1/ сумата в размер на 99 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени в
резултат на ПТП на 28.02.2019 г. по вина на Л. И. И., като водач на л.а. марка
„Волво“ модел С60, с рег. № * **** **, застрахован по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, ведно със законната
лихва, считано от 28.02.2019 г. /датата на ПТП/ до окончателното изплащане
на сумата.
2/ сумата в общ размер от 853.82 лева, представляваща претърпени
имуществени вреди във връзка с проведено лечение на причинените от
процесното ПТП травми и заболявания през периода 2019 г. - 2020 г.,
съставляваща сбор от следните суми:
- сумата от 340 лева - направени разходи по лечение на зъби, във връзка
с некомплицирани смесени фрактури на зъб 11, 12, и 22 и фракуриран в
областта на зъбната шийка зъб 33 - девитализиран и
1
- сумата от 513.82 лева - закупени лекарства и консумативи, ведно с
дължимата мораторна лихва върху главницата от 853.82 лева, в размер на
146.11 лева, считано от 21.07.2020 г. /датата на последно доплащане на
лекарства/ до датата на завеждане на исковата молба, ведно със законната
лихва върху главницата от 853.82 лева, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
3/ сумата в общ размер от 1075.41 лева, представляваща обезщетение за
пропуснати ползи, изразяващи се в разликата между неполученото трудово
възнаграждение и изплатеното на ищцата обезщетение за временна
неработоспособност за периодите от 28.02.2019 г. до 07.06.2019 г. и от
15.01.2020 г. до 27.10.2020 г., съставляваща сбор от :
- сумата от 522.80 лева - разлика в заплащането за периода от 28.02.2019
г. до 07.06.2019 г., ведно с дължимата мораторна лихва в размер на 148.14
лева, считано от 13.06.2019г. /датата на заплащане на последното
обезщетение и помощ/ до датата на завеждане исковата молба в съда;
- сумата от 552.61 лева, представляваща разлика в заплащане между
дължимо трудово възнаграждение и изплатено обезщетение и помощи поради
временна нетрудоспособност за периода от 15.01.2020 г. до 27.08.2020 г. -
датата на заплащане на последното обезщетение и помощ до датата на
завеждане исковата молба в съда, ведно с дължимата мораторна лихва в
размер на 89.19 лева, считано от 27.08.2020 г. /датата на заплащане на
последното обезщетение и помощ до датата на завеждане исковата молба в
съда/, ведно със законната лихва върху главницата от 1075.41 лева, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
Ищцата твърди, че на 28.02.2019 г. в гр. Варна, пътувайки към работа с
л.а. „Фиат Панда“, с рег. № * **** **, управляван от Д. А. Ф., е настъпило
ПТП с участието на л.а. „Волво C60“ с per. № * **** **, управляван от Л. И.
И., в резултат на което по непредпазливост последният причинил на М. Х. М.
две средни телесни повреди. Ищцата била откарана и хоспитализирана в
МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД, където по спешност е била настанена в
Клиника по неврохирургия за лечение до 09.03.2019 г. След преглед на
ищцата са установени Дифузна травма на главния мозък, без открита
вътрешно – черепна травма, придружаващи заболявания – травматичен CAX
(S06.06), леки телесни повреди - охлузвания, кръвонасядания и прорезни рано
2
по лицето и главата, които били хирургично обработени. След изписването от
болничното заведение ищцата установила, че са налице счупени зъби. След
известен период от време ищцата усетила и болки в пръстите на лявата ръка,
като след преглед се установило счупване на основната фаланга на пети пръст
на лява ръка. Поради наличието на тежка травма било приложено
консервативно лечение и рехабилитация. На 08.04.2019 след преглед се
установила фрактура на проксимална фаланга на пети пръст на лява ръка,
дисколация в екстензия около 30 градуса, за което е назначена физиотерапия
и рехабилитация, като е била поставена и гипсова имобилизация и направена
репозиция. Проведено е домашно лечение за периода 09.03.2019 до края на
месец април 2019 г., с приложение на медикаменти, вследствие на които
ищцата била в постоянно сънно състояние при липса на спомени за случилото
се или за себе си. За периода на лечението ищцата била в невъзможност да се
грижи сама за себе си или битовите си нужди, поради което грижите били
полагани от членове на семейството. След премахването на гипсовата
имобилизация се установила деформация на пети пръст, поради което и било
затруднение движението на ръката. Проведени били в домашни условия
физиотерапия и рехабилитация, които впоследствие продължили в
извъндомашни условия. От средата на април 2019 г. ищцата с чужда помощ
започнала да извършва движения, като впоследствие излизала и навън с
помощта на инвалидна количка и придружител. Излага се, че след ПТП
съпругът на ищцата напуснал работата си, за да се грижи за съпругата си и за
двете им деца. През месец ноември 2019 г. състоянието на ищцата рязко се
влошило. При осъществен преглед се установила краева некроза на втори
пръст на лява ръка с регионално мекотъканно възпаление, за което е
предписано кортикостероидно лечение с медикаменти. Ищцата започнала да
получава и хипертонични кризи, придружени със силно главоболие, лесна
умора и задух при минимални физически усилия. Проявили се симптоми на
зачервяване и болки в четвърти пръст на дясна ръка, а по – късно същите
симптоми се появили и на трети пръст на лява ръка, поради това посетила
лекар. При прегледа се установило некроза в областта на втори и четвърти
пръст на лява ръка и на трети пръст в областта на дисталните фаланги.
Ищцата била хоспитализирана за диагностика и лечение с пулс – терапия с
ендоксан. На 28.01.2020 г. ищцата е изписана с домашна терапия, като в
последствие е постъпила отново за продължаване на лечението, чрез
3
прилагането на седем курса пулс – терапия с ендоксан. На 15.04.2020 г. е
постъпила по спешност в болнично заведение с оплаквания от болки и нови
некротични зони. Емоционалното състояние на ищцата също се влошило,
поради което и били предписани медикаменти, които приема и към момента,
тъй като била с оплаквания за постоянна умора, отпадналост, задух и
повишено кръвно налягане. Независимо от проведените лечения
здравословното състояние на ищцата продължило да се влошава до степен, в
която част от трети пръст на лява ръка и трети и четвърти пръст на дясна ръка
се самоампутирали. При преглед се констатирало кушунгоиден хабитус,
луновиден фациес, некрози в областта на трети пръст на лява ръка и трети и
четвърти пръст на дясна ръка, самоампутация на дисталаните фаланги,
запазени пулсации на а. радиалис в дясно, по – отслабени в ляво, с назначено
продължаване на медикаментозното лечение. Ищцата се явила пред ТЕЛК –
Варна, при която установили 80 % трайно намалена работоспособност за срок
от две години, считано от 20.05.2021 г. Към момента ищцата все още
преодолява психическата травма от случилото се, а здравословното й
състояние довело до множество страдания и огромни затруднения в
семейство и в начина й на живот. Ищцата е била в добро здравословно
състояние и напълно активна до настъпването на ПТП. Трудно й е да се върне
към нормалния си живот, тъй като среща проблеми дори в битово си
ежедневие. В невъзможност е да полага грижи за децата си. Срамува се от
ръцете си, ограничила е социалните си контакти. Изпитва страх и
безпокойство при движение на МПС в близост до ищцата.
Твърди се, че освен неимуществените вреди М. Х. М. е претъпяла и
имуществени вреди във връзка с проведено лечение на причинените от
процесното ПТП травми и заболявания през периода 2019 г.- 2020 г., в общ
размер от 853.82 лева. Ищцата е претърпяла и пропуснати ползи, изразяващи
се в разликата между неполученото трудово възнаграждение и изплатеното й
обезщетение за временна неработоспособност за периодите от 28.02.2019 г.
до 07.06.2019 г. и от 15.01.2020 г. до 27.10.2020 г. в общ размер от 1075.41
лева.
Ищцата предявила писмена претенция пред ответното дружество за
заплащане на застрахователно обезщетение, но ответника не е отговорил по
предявената писмена претенция, поради което предявява претенцията си пред
съда.
4
С допълнителна искова молба се поддържа иска и се оспорват
направените от ответника възражения за съпричиняване на вредоснония
резултат от пострадалата, както и за липса на причинно – следствена връзка
между настъпилото ПТП и получените увреждания.
В срока по чл. 367 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника "ЗД
"БУЛ ИНС"" АД, ЕИК *********, с който се оспорва иска за неимуществени
вреди по размер, а по отношение на исковете за имуществени вреди
ответникът ги оспорва и по основание и по размер, оспорва причинно –
следствената връзка между твърдените телесни увреждания и настъпилото
ПТП. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение. Излага, че е
налице съпричиняване на вредосния резултат в размер на 1/3, тъй като
пострадалата не е била с поставен обезопасителен колан. Застрахователят
възразява, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди е
изключително завишено по размер. Оспорва дължимостта на лихва от
28.02.2019 г., като посочва, че за първи път застрахователят е уведомен за
ПТП с предявяването на писмена претенция от ищцата на 24.02.2021 г.,
поради което и сочи, че тримесечният срок за произнасяне по чл. 496, ал. 1 от
КЗ е започнал да тече от този момент. Твърди, че е налице независимо
съизвършителство на вредоносния резултат от страна на двамата водачи. С
отговора на допълнителната искова молба поддържа направените оспорвания.
Трето лице-помагач на ответника - "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, оспорва иска за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди по размер, а исковете за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди изцяло. Излага, че водачът
на застрахованото в третото лице-помагач МПС няма вина за настъпването на
ПТП.
В съдебно заседание ищцата М. Х. М., чрез пълномощник адв. Ю. Г.
поддържа исковата молба. В представените писмени бележки вх.№
27582/22.11.2022г. по същество се излагат доводи за основателност на
исковете.
Ответникът "ЗД "БУЛ ИНС"" АД, ЕИК ********* не изпраща
представител в съдебно заседание. С депозирана преди съдебно заседание
молба вх.№ 26374/10.11.2022г. изразява становище за частична
5
неоснователност на исковете и моли за присъждане на направените по делото
разноски.
В съдебно заседание трето лице-помагач на ответника -
"ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, чрез пълномощник
адв. Н. В., изразява становище, че исковете са останали недоказани.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно
и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
С влязло в сила решение № 260064/21.01.2022 г. по НАХД № 4816/2020
г. на ВРС, Л. И. е признат за виновен в това, че на 28.02.2019 г., като водач на
МПС л.а. „Волво C60“ с per. № * **** **, нарушил ЗдВП и по
непредпазливост причинил на М. Х. М. две средни телесни повреди,
изразяващи се в: травма на главата с контузия на мозъка и кръвоизлив
под обвивките, обусловили разстройство на здравето, временно опасно за
живота; и счупване на основната фаланга на пети пръст, довело до
затрудняване движението на левия горен крайник за период от около 5-6
седмици при обичайно протичане на оздравителния процес и липса на
развитие и усложнения.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът прие за безспорно
между страните и ненуждаещо се от доказване: че лек автомобил марка
„Волво С60“ с per. № * **** ** към дата 28.02.2019 г. е бил застрахован по
риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в ответното дружество;
на 28.02.2019 г. Л. И. И. при управление на МПС марка „Волво С60“ с per. №
* **** ** е нарушил правилата за движение по пътищата и по
непредпазливост е причинил на Милева Х. М. две средни телесни повреди,
както и обстоятелството, че ищцата е отправила писмена претенция пред
ответника на 24.02.2021 г.
По делото е представена медицинска документация във връзка със
заболяванията и лечението на ищцата, която е съобразена от вещите лица при
изготвяне на заключенията им.
От заключението на вещите лица Д. и М. по комплексната съдебно-
медицинска и автотехническа експертиза, кредитирано от съда като
обективно и компетентно дадено, се установява, че л.а. „Фиат Панда“, линия
на пускане в експлоатация 2003-2009г., заводски разполага с 5 места за
6
пасажери, четири от които са снабдени с инерционни триточкови колани. При
задна седалка, на средното място колана е от двуточков тип. Установява се
също така, че ПТП е настъпило като лек автомобил „Фиат“ е предприел
плавно навлизане в кръстовището за продължаване на движението си по ул.
„П.Парчевич“, при което е бил блъснат в лява странична част от предна дясна
част на лекия автомобил „Волво“. След удара л.а.„Фиат" се е завъртял на
около 270 градуса с център около предната си ос, а л.а. „Волво“ е продължил
движението си в авариен режим напред и в дясно. В резултат на ПТП-то М.
М. получила контузия на мозъка и фрактура на пети пръст на лява ръка.
Според вещите лица, в конкретния случай коланния механизъм при задна
дясна седалка е бил със значително намалени функции, като не е бил
технически способен да ограничи преместването на горната част от тялото
към лявата половина на автомобила. Автомобилът е от нисък клас с малко
купе и вътрешно пространство. Излагат, че установените травматични
увреждания - черепномозъчна травма в лявата половина на главата, счупване
на основната фаланга на пети пръст на лява ръка, могат да се реализират вкл.
и при правилно поставен предпазен колан. Същият ограничава придвижване
на тялото напред, а не встрани в ляво и в този смисъл реално удара на главата
и левия горен крайник може да се реализира в задно-страничната дясна
повърхност на предна лява седалка. Водачът на л.а. „Фиат“ е следвало
частично да навлезе с предна част в кръстовището до осигуряване на
видимост от лявата си страна. Стоп линията е разположена на значително
разстояние преди навлизане в кръстовището, което в пороцесния участък не е
било технически съобразено с видимост към идващите от ляво МПС-та.
Реакцията за маневра в дясно и високата скорост на движение на автомобил
„Волво“ са довели до невъзможност за водача на л.а.„Фиат“ да предотврати
ПТП посредством аварийно спиране. Излагат, че в медицинската
документация не са отразени данни за наличието на типичните белези за
поставен предпазен колан, тъй като не е извършвано освидетелстване на
пострадалата непосредствено след травмата, но изхождайки от механизма на
ПТП вещите лица считат, че ищцата е била с поставен предпазен колан.
Непоставянето на последния би довело до други по-тежки травматични
увреждания, каквито не са установени. Обстоятелството, че ищцата е била с
поставен обезопасителен колан се потвърждава и от показанията на свид. Ф..
От показанията на свид. Л. И. (водач на л.а. Волво) се установява, че ищцата е
7
била пътник на задната седалка в другия автомобил, но свидетелят не си
спомня подробности.
От заключението на вещите лица К., М., Д. и Н. (лекар по дентална медицина)
по комплексната съдебно-медицинска експертиза, кредитирано от съда като
обективно и компетентно дадено, се установява, че вследствие на ПТП на
28.02.2019г. на ищцата са причинено следните травматични увреждания:
подкожен хематом в лява парието-темпорална област; дифузна травматична
субарахноидална хеморагия, по изразена в лява силвиева бразда; фрактура на
левия трансверзален израстък на седми шиен прешлен; фрактура на
проксималната фаланга на пети пръст на лявата ръка. Мозъчната контузия и
травматичната субарахноидалната хеморагия са представлявали реална
опасност за живота на ищцата. Проведеното лечение в клиниката по
неврохирургия по отношение на мозъчната контузия е било адекватно и е
било свързано пряко с последствията от ПТП. Проксималната фаланга на
пети пръст на лявата ръка е лекувана консервативно с обездвижване и
последваща рехабилитация. Закупените медикаменти и консумативи са били
необходими за лечението на ищцата.
Според вещите лица К., М., Д. не е налице причинно-следствена връзка
между автоимунното заболяване довело до ампутации на дисталните фаланги
на 3 пръст на лявата ръка и на 3 и 4 пръсти на дясната ръка с ПТП. Според
вещите лица, периодът на възстановяване на такъв вид мозъчна контузия е от
няколко месеца до една година. В конкретния случай от травмата са изминали
три години и половина, което като възстановителен период е напълно
достатъчен за възстановяване. Периода на възстановяване на лявата ръка е
около 2 месеца. Към момента на изготвяне на експертизата възстановителният
период по отношение на ЧМТ и счупването на основната фаланга на пети
пръст на лявата ръка е приключил окончателно, поради което ищцата не се
нуждае от допълнително лечение и процедури. Предписаните и закупените
лекарства и консумативи касаещи ЧМТ по време на болничното и домашното
лечение /описани на страница № 48 от делото/ са били основателно и
навременно преписани. Без тяхното закупуване и прилагане лечението не би
приключило успешно. Закупените лекарства и консумативи съответстват на
заболяванията посочени в епикризата от МБАЛ „Св.Анна-Варна“ АД и
лечението им. В съдебно заседание на 16.09.2022г. вещото лице Д. поясни, че
всички лекарства описани на л.15 от делото са относими към заболяването.
8
Според вещите лица не е налице загрозяване/обезобразяване на части от
тялото вследствие на причинените травми и лечението им. От приложено
Медицинско направление от личен лекар от 24.11.2019год. е видно, че
високите стойности на кръвното налягане са регистрирани през 2018год., т.е.
една година преди инцидента. Поради това установената хипертонична
болест II степен не е в причинно следствена връзка с процесното ПТП.
Вещото лице Н. (лекар по дентална медицина) дава заключение, че
вследствие на ПТП са получени охлузвания, кръвонасядания и порезни рани
по лицето. Най-често ако има засегнати и зъбни повърхности от травмата те
се намират във фронта. Голяма част от патологичните изменения на
процесните фронтални зъби след катастрофата са описани след преглед на
07.02.2019г. в Амбулаторния лист на д-р А.В., което според вещото лице
доказва, че инцидентът може единствено да ги задълбочи, но не и да ги
предизвика. Периодът на възстановяване на засегнатите зъби с номера 11, 12
и 13 (по класификация) е от една до две седмици. Естетиката и функцията на
фронталните зъби е възстановена. Според вещото лице навременното
обтуриране на зъбните повърхности, не само подобрява външния им вид, но
спира и гнилостните процеси, които се развиват бързо върху силно
ретенционните повърхности на вече фрактурираните зъби. Своевременното
обтуриране на зъбните повърхности не само подобрява външния им вид, а и
самочувствието на пациента, но и запечатва вече идеално почистените и
здрави зъбни тъкани от по-нататъшното развитие на кариозни процеси.
Заключението на вещите лица по комплексната съдебно-медицинска
експертиза бе оспорено от ищцата в частта относно изводите на експертите,
че не е налице причинно-следствена връзка между автоимунното заболяване и
процесното ПТП, поради което съдът назначи повторна експертиза. От
заключението на вещото лице Ш. по повторната експертиза се установява, че
пряка причинно-следсвена връзка между процесното ПТП и некротичния
васкулит не може да се докаже с обективни методи и средства. Според нея
може да се приеме, че е налице непряка причинно-следсвена връзка.
От заключението на вещото лице А. по съдебно-психиатричната
експертиза, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и
неоспорено от страните, се установява, че в резултат на преживяното ПТП на
28.02.2019г. и получената от него Дифузна мозъчна травма и Травматичен
9
субарахнойдален хематом ищцата е получила ретроградна и антероградна
амнезия като за продължителен период от време, като възстановяването на
паметовите следи е станало постепенно във времето. Симптомите отговарят
на критериите за диагноза Посткомоционен /Постконтузионен/ синдром код
F07.2 по МКБ 10 ревизия. След този период ищцата осъзнава и други
последици от катастрофата, довели до съответната емоционална реакция от
тревожно-депресивен тип с плачливост, лабилност, мисли за малоценност и
неизлечимост, изолиране от околните. Симптомите са част от последвалото
Разстройство в адаптацията с тревожно - депресивен синдром F43.2 по МКБ
10. Състоянието постепенно се е подобрявало след проведеното лечение,
грижи и рехабилитация, когато са се прибавили нови симптоми от
отключилото се автоимунно системно заболяване на съединителната тъкан,
какъвто е Некротизиращят системен васкулит. Последвалите след ПТП-то
изследвания, лечение и рехабилитационни процедури са оказвали ролята на
допълнителни психотравмиращи фактори за психиката на ищцата, когато са
били свързани с болка и дискомфорт и допълнително изразходване на
финансови средства. Роля на положителен фактор при възстановяването й са
изиграли ежедневната съпружеска и семейна подкрепа. Симптомите на
последвалите след мозъчните и телесни травми Разстройство в адаптацията и
Посткомоционен /Постконтузионен/ синдром са претърпяли постепенно
подобрение в рамките на възстановителния период, но в края на 2019г. след
поставянето на диагнозата Некротизиращ васкулит психичното състояние на
ищцата отново се е влошило от последващите усложнения, инвалидизация
със осакатяване и страничните ефекти от проведеното медикаментозно
лечение. Водещи в психичните изживявания на ищцата са последвашите
усложнения, белези и инвалидизация от развилия се Некротизиращ васкулит.
Към момента на изследването при ищцата липсват клинично изявени
симптоми на Постконтузионен синдром. Водещи в психичното състояние са
проявите на Депресивно разстройство от реактивен тип в хронификация.
Въпреки подобрението и ремисията на автоимунното заболяване, неговите
характеристики и наличната инвалидизация са поддържащи фактори за
изявата на депресивни симптоми с различна степен на изразеност
понастоящем и в бъдеще.
От заключението на вещото лице Б. по съдебно-счетоводната
експертиза, се установява, че разликата между заплатите, които ищцата би
10
получила за 2019г. и 2020г. и получените обезщетения за временна
нетрудоспосбмост възлиза на 1075.11 лева (522.80 + 552.31 лева).
За установяване болките и страданията на ищцата по делото са
ангажирани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Б., Г.а и Н. И.,
чиито показания съдът възприема в частта, съдържаща данни за релевирани
факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на
приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени
и гласни доказателства, както и с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Ищцата претендира заплащане на застрахователно обезщетение, като се
позовава на застрахователно правоотношение, възникнало по силата на
застрахователна полица за осигурения риск “гражданска отговорност”. По
силата на договора за застраховка “гражданска отговорност” застрахователят
покрива в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се
реализира чрез заплащане обезщетение на увреденото лице, което обхваща
всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат
от увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е
отговорен пред увредения за тяхното плащане.
С разпоредбата на чл.432 от КЗ законът признава в полза на
пострадалото лице право на пряк иск срещу застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" на прекия причинител, като отговорността на
застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по
обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на
застрахователя е необходимо към момента на увреждането да съществува
валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка "Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата
и застрахователя, следва да е проведено и рекламационното производство.
Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на
причинените вреди, а именно настъпило увреждане, причинено от виновно и
11
противоправно Д.ие от страна на застрахования, причинна връзка между
Д.ието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените
вреди.
Наличието на застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност” към процесната дата между собственика на лек
автомобил марка „Волво“ модел С60, с рег. № * **** ** и ответното
дружество е безспорно между страните. Към датата на ПТП водачът на МПС
е бил обхванат от застрахователната закрила по застраховката “гражданска
отговорност”, което от своя страна обуславя правото на пострадалия да
предяви иск против застрахователя.
За ангажиране отговорността на застрахователя по сключена
задължителна застраховка “гражданска отговорност” на водач на МПС за
вреди, причинени на трето лице извън автомобила, е необходимо ищецът да
установи, че причинените му вреди, чието обезщетяване претендира, са пряк
резултат от противоправното поведение на застрахованото лице.
Съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от Д.ието, относно това, дали е извършено Д.ието,
неговата противоправност и виновността на дееца. Т.е. с влязлото в сила
решение са установени обстоятелствата относно авторството,
противоправността и вината за извършеното от Л. И. престъпление на
28.02.2019 г., като водач на МПС „Волво“ модел С60, с рег. № * **** **, в
резултат на което са причинени две средни телесни повреди, изразяващи се в:
травма на главата с контузия на мозъка и кръвоизлив под обвивките,
обусловили разстройство на здравето, временно опасно за живота; и счупване
на основната фаланга на пети пръст, довело до затрудняване движението на
левия горен крайник за период от около 5-6 седмици при обичайно протичане
на оздравителния процес и липса на развитие и усложнения.
С оглед на това и предвид установеното наличие на валидно сключено
застрахователно правоотношение по задължителната застраховка
”Гражданска отговорност” на автомобилистите с ответника - застраховател,
съдът намира, че са налице всички предпоставки за възникване на
отговорността на застрахователя за обезщетяване на претърпените от ищцата
вреди от деликта.
12
В заключението си вещите лица по комплексната съдебно-медицинска
експертиза установяват наличието на причинна връзка на част от твърдените
от ищцата физическите увреждания с процесното ПТП, а именно: подкожен
хематом в лява парието-темпорална област; дифузна травматична
субарахноидална хеморагия, по изразена в лява силвиева бразда; фрактура на
левия трансверзален израстък на седми шиен прешлен; фрактура на
проксималната фаланга на пети пръст на лявата ръка, като мозъчната
контузия и травматичната субарахноидалната хеморагия са представлявали
реална опасност за живота на ищцата.
При определяне размера на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди съдът следва да обсъди събраните доказателства и да
го определи по справедливост, на основание чл.52 от ЗЗД, като съобрази
обществения критерий за справедливост и действително претърпените от
ищеца неимуществени вреди, както и че болките и страданията и другите
нематериални последици в житейски аспект обикновено не се ограничават
само до изживените в момента на самия инцидент, а продължават и след това,
което е установено от вещото лице по съдебно-психиатричната експертиза.
Съгласно заключението на вещите лица по комплексната съдебно-медицинска
експертиза мозъчната контузия и травматичната субарахноидалната
хеморагия са представлявали реална опасност за живота на ищцата, като
периодът на възстановяване на такъв вид мозъчна контузия е до една година.
С оглед характера на причинените на ищцата увреждания и
невъзможността да се отделят претърпените болки и страдания от различните
травми, съдът намира, че следва обезщетението за неимуществени вреди да се
определи в общ размер, който да обхваща и отчита вида и характера на
настъпилите вреди, а именно, че на ищцата са били причинени физически
увреждания, довели до болки и страдания през относително непродължителен
период от време. С оглед на изложеното съдът намира, че справедливият
размер на обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 95000 лева.
Съдът намира, че обезщетението следва да е в този размер, т.к. не се установи
васкулита и хипертонията да са настъпили в резултат на ПТП.
В писменият си отговор ответникът прави изявление за наличието на
съпричиняване на вредите от страна на пострадалата, тъй като тя не е
използвала обезопасителен колан, с което в значителна степен е допринесла
13
за настъпилия по отношение на нея вредоносен резултат. От заключението на
вещите лица по КСМАТЕ и от показанията на свид. Ф. се установи, че ищата
е била с поставен предпазен колан към момента на ПТП. Поради това
възражението на застрахователя за съпричиняване на вредите от страна на
пострадалата е неоснователно.
Следващото се обезщетение за неимуществени вреди е в размер на
сумата от 95000 лева до който размер предявеният иск се явява основателен и
следва да се уважи, като претенцията следва да се отхвърли за разликата над
сумата 95000 лева до пълният предявен размер от 99000 лева.
По отношение лихвата за забава върху претендираната сума:
Застрахователят дължи законна лихва върху дължимото обезщетение,
считано от датата на отправяне на застрахователна претенция към
застрахователя по чл. 380 КЗ, на основание чл. 429, ал. 3 КЗ вр. чл. 493, ал. 1,
т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, доколкото лихвите, прибавени към
обезщетението, не надхвърлят застрахователната сума. Тези лихви
застрахователят дължи не за собствената си забава, а за забавата на
застрахования делинквент, с оглед функционалната обусловеност на
отговорността на застрахователя от отговорността на делинквента. Съгласно
чл. 429, ал. 3, изр. 2-ро КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ,
застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на
застрахования по застраховка "Гражданска отговорност", считано от по-
ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото
лице, стига лихвите да са в рамките на лимита на отговорност на
застрахователя, определен от размера на застрахователната сума. В случая
съдът прие за безспорно между страните, че към застрахователя е отправена
претенция на 24.02.2021 год., поради което от посочената дата дължи законна
лихва за забава върху застрахователното обезщетение за неимуществени
вреди, на основание чл. 429, ал. 3 КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2
КЗ . В този смисъл и Решение № 128 от 4.02.2020 г. на ВКС по т. д. №
2466/2018 г., I т. о., ТК; Решение № 167 от 30.01.2020 г. на ВКС по т. д. №
2273/2018 г., II т. о., ТК. В съответствие с изложеното, лихвата следва да се
присъди от тази дата и отхвърли за периода от 28.02.2019г. до 23.02.2021г.
По обезщетенията за имуществени вреди:
14
Искът за заплащане на сумата от сумата от 340 лева за направени
разходи по лечение на зъби (фактура **********/02.10.2019г.), във връзка с
некомплицирани смесени фрактури на зъб 11, 12, и 22 и фракуриран в
областта на зъбната шийка зъб 33 - девитализиран е неоснователен, т.к. от
заключението на вещото лице лекар по дентална медицина се установи, че
голяма част от патологичните изменения на процесните фронтални зъби са
описани след преглед на 07.02.2019г. в Амбулаторния лист на д-р В., т.е. те са
били налице преди ПТП, което е настъпило на 28.02.2019г.
Искът за заплащане на сумата от 513.82 лева за закупени лекарства и
консумативи е основателен, защото от заключението на вещите лица по
комплексната СМЕ се установи, че тези разходи са направени във връзка с
лечението на травмите, причинени от ПТП. Следва да се присъди и законната
лихва върху главницата от 513.82 лева, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
Искът за заплащане на обезщетение за забава върху главницата от
853.82 лева (340 лева + 513.82 лева) е частично основателен като
обезщетението за забава следва да се присъди само върху сумата от 513.82
лева за периода от 24.02.2021г. до 31.03.2022г. В полза на ищцата следва да се
присъди сумата от 57.24 лева, а искът да се отхвърли за горницата над 57.24
лева до претендираните 146.11 лева, както и за периода от 21.07.2020 г. до
23.02.2021г.
В полза на ищцата следва да се присъди сумата от 522.80 лева,
представляваща разлика в заплащането за периода от 28.02.2019 г. до
07.06.2019 г., ведно с дължимата мораторна лихва в размер на 58.23 лева за
периода от 24.02.2021г. до 31.03.2022г. Искът по чл.86 ЗЗД следва да се
отхвърли за горницата над 58.23 лева до претендираните 148.14 лева, както и
за периода от 13.06.2019 г. до 23.02.2021г.
В полза на ищцата следва да се присъди и сумата от 552.31 лева,
представляваща разлика в заплащане между дължимо трудово
възнаграждение и изплатено обезщетение и помощи поради временна
нетрудоспособност за периода от 15.01.2020 г. до 27.08.2020 г., като искът
следва да се отхвърли за горницата над 552.31 лева до претендираните 552.61
лева. Искът по чл.86 ЗЗД следва да се уважи за сумата от 61.52 лева за
периода от 24.02.2021г. до 31.03.2022г. и съответно да се отхвърли за
15
горницата над 61.52 лева до претендираните 89.19 лева, както и за периода от
27.08.2020 г. до 23.02.2021г.
По разноските: На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски (4121.87
лева заплатен адв. хонорар), съразмерно с уважената част от иска, в размер на
3943.39 лева. На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищцата следва да бъде осъдена
да заплати на ответника направените по делото разноски (5760 лева заплатен
адв. хонорар и 910 лева депозит за експертиза), съразмерно с отхвърлената
част от иска, в размер на 288.82 лева. В полза на ответника не следва да се
присъжда 50 лева депозит за призоваване на свидетел, т.к. тази сума подлежи
на връщане при направено от страната искане.
На основание чл.78, ал.10 от ГПК в полза на ТЛ-помагач не се
присъждат разноски.
Ищецът е освободен от внасяне на държавни такси и разноски на
основание чл.83, ал.1, т.4 ГПК, поради което следващите се за
производството държавни такси се събират от ответната страна по аргумент
от чл.78, ал.6 ГПК. Ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата
за производството държавна такса върху уважения размер на исковете в
размер на 3900 лева (3800 лева + 50 лева + 50 лева), както и направените от
бюджета на ВОС разноски за заплащане възнаграждения на вещи лица в
размер на 3925.10 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА "ЗД "БУЛ ИНС"" АД, ЕИК *********, със седалище гр.
София да заплати на основание чл. 432 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД
на М. Х. М., ЕГН **********, с адрес ****, следните суми:
1/ сумата в размер на 95000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени в
резултат на ПТП на 28.02.2019 г. по вина на Л. И. И., като водач на л.а. марка
„Волво“ модел С60, с рег. № * **** **, застрахован по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 24.02.2021г. до окончателното й
16
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената сума от
95000 лева до претендираната сума от 99000 лева, а искането за присъждане
на лихва за периода от 28.02.2019г. до 23.02.2021г.
2/ сумата от 513.82 лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди за закупени лекарства и консумативи във връзка с
проведено лечение на причинените от процесното ПТП травми и заболявания
през периода 2019 г. - 2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от
513.82 лева, считано от датата на подаване на исковата молба в съда
01.04.2022г. до окончателното й изплащане, сумата от 57.24 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 513.82 лева за
периода от 24.02.2021г. до 31.03.2022г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над присъдената сума от 513.82 лева до претендираната от 853.82 лева – за
340 лева направени разходи по лечение на зъби, съгласно фактура
**********/02.10.2019г., а искането за присъждане на лихва за горницата над
57.24 лева до претендираните 146.11 лева, както и за периода от 21.07.2020 г.
до 23.02.2021г.
3.1/ сумата от 522.80 лева, представляваща обезщетение за пропуснати
ползи, изразяващи се в разликата между неполученото трудово
възнаграждение и изплатеното на ищцата обезщетение за временна
неработоспособност за периода от 28.02.2019 г. до 07.06.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 522.80 лева, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда 01.04.2022г. до окончателното й
изплащане, сумата от 58.23 лева, представляваща обезщетение за забава
върху главницата от 522.80 лева за периода от 24.02.2021г. до 31.03.2022г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.86 ЗЗД за горницата над присъдените 58.23 лева
до претендираните 148.14 лева, както и за периода от 13.06.2019 г. до
23.02.2021г.
3.2/ сумата от 552.31 лева, представляваща обезщетение за пропуснати
ползи, изразяващи се в разликата между неполученото трудово
възнаграждение и изплатеното на ищцата обезщетение за временна
неработоспособност за периода от 15.01.2020 г. до 27.08.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 552.31 лева, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда 01.04.2022г. до окончателното й
изплащане, сумата от 61.52 лева, представляваща обезщетение за забава
17
върху главницата от 552.31 лева за периода от 24.02.2021г. до 31.03.2022г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за разликата над присъдените 552.31
лева до претендираните 552.61 лева, а иска по чл.86 ЗЗД за горницата над
присъдените 61.52 лева до претендираните 89.19 лева, както и за периода от
27.08.2020 г. до 23.02.2021г.
4/ както и сумата от 3943.39 лева, представляваща направените по
делото разноски, съразмерно с уважената част от исковете, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА М. Х. М., ЕГН **********, с адрес **** да заплати на "ЗД
"БУЛ ИНС"" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София сумата от 288.82
лева, представляваща направените по делото разноски, съразмерно с
отхвърлената част от исковете, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА "ЗД "БУЛ ИНС"" АД, ЕИК *********, със седалище гр.
София да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВОС,
дължимата за производството държавна такса в размер на 3900 лева (три
хиляди и деветстотин лева) върху уважената част от исковете, както и
направените от бюджета на ВОС разноски за заплащане възнаграждения на
вещи лица в размер на 3925.10 лева (три хиляди деветстотин двадесет и пет
лева и 10 стотинки), на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, като
трето лице-помагач на ответника "ЗД "БУЛ ИНС"" АД, ЕИК *********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд -
Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
18