№ 12503
гр. София, 18.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА
ВОДЕНИЧАРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА ВОДЕНИЧАРОВА
Гражданско дело № 20221110113296 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава Тринадесета ГПК.
При извършена проверка във връзка с чл. 140 ГПК съдът намира следното.
Производството по делото е образувано по предявени от „***“ АД против М.
Н. ЕВТ. иск с правно основание чл. 203, ал. 2 вр. чл. 211 КТ вр. чл. 45 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 6 609,36 USD – представляващи
причинена от ответницата вреда умишлено на 23.09.2009 г. и на 18.11.2009 г. чрез
извършване на банкови операции без нареждане и/или съгласие на титуляря на
сметката, ведно със законната лихва считано от подаване на исковата молба в съда –
29.08.2012 г., до погасяване на вземането. Претендира разноски.
По гр.д. № 40744/2012 г. по описа на СРС, 74 състав е постановено решение
№ 20236541/27.10.2020 г., с което ответницата е осъдена да заплати процесната сума на
ищеца на осн. чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ като липси. С решение № 267096/22.12.2021 г. по
в.гр.д. № 3172/2021 г. по описа на СГС, II-д въззивен състав решението на СРС е
обезсилено и делото е върнато на СРС. Съгл. указанията на ВКС процесуалните
действия по делото продължават от стадия на изготвянето на доклад.
Ищецът твърди в исковата молба, че по силата на Трудов договор от 30.01.2009
г. и Допълнително споразумение № 1 от 04.01.2010 г. ответницата изпълнявала
длъжността „Специалист обслужване клиенти“ в регион „Банкиране на дребно“, звено
„Клиентски операции“ първоначално във филиал „***“, а впоследствие във филиал
„****“, което със Заповед № 95/25.06.2010 г. било прекратено чрез налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“. Сред основните задължения на ответницата
били извършването на касови и безкасови банкови операции, разплащане в лева и
валута по нареждане на клиент на банката, оформяне на документите при
осъществяване на тези операции, регистрация на извършените операции по установени
правила и процедури. Изложени са твърдения, че по сигнал на пълномощник на клиент
на банката било установено, че на 23.09.2009 г. и на 18.11.2009 г. ответницата е
извършила банкови операции без нареждане и/или съгласие на титуляря на сметката,
като е използвала неистински документи (платежни нареждания) и по този начин
задължила сметката на титуляря Б. П.. Поддържа, че посредством използване парола за
достъп на друг служител, ответницата оторизирала надлимитни операции, които
подлежат на системен контрол и това й позволило да осчетоводи и потвърди теглене. С
1
описаните по-горе действия ответницата нарушила служебните си задължения и
причинила вреди на банката – последната възстановила сумите по сметката на
титуляря. Към съда е отправил искане за присъждане на сумата от 6609,36 щатски
долара (10316,55 лева – при актуалния курс на 1 USD към 29.08.2012 г. – датата на
депозиране на исковата молба), ведно със законната лихва от момента на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от М.Е., с който не оспорва
твърденията в исковата молба за наличие на валидно трудово правоотношение с
ответното дружество с описаното в исковата молба съдържание и параметри, което е
прекратено. Оспорва да е съставяла документи – платежни нареждания и разписки, с
които да е задължила сметката на лицето Б. М. П., като излага твърдения, че на всяко
теглене от сметката, титулярят П. присъствал лично, или тегленето се извършвало от
негов пълномощник.
В първото с.з. от 11.06.2013 г. ищецът уточнява, че не се твърди изготвяне от
ответника на неистински документи, а оторизиране от ответника като банков
служител на операциите по преводите в противоречие с установените от банката
правила. Ответникът не оспорва да е разрешил процесните преводи от 23.09.2009 г. и
от 18.11.2009 г. в сочения в исковата молба размер, като служител.
Служебно известно е на съда по така предявения иск, че с присъда от
25.04.2018 г. по НОХД № 21760/2015 г. по описа на СРС, НО, 17 състав, потвърдена с
решение № 735/30.08.2019 г. по ВНОХД № 2254/2019 г. по описа на СГС, ответницата
е призната за виновна за това, че в периода 12.05.2010 г. – 21.05.2010 г. в гр. София в
условията на продължавано престъпление като длъжностно лице „Специалист
обслужване клиенти“ в ***“ АД е присвоила чужди пари, като за улесняването за това
престъпление е извършила и други престъпления – използвала е неистински документ
– 3 бр. нареждания /разписки на други граждани, като лично е съставила две от тях/,
което съставлява престъпление по чл. 202, ал. 1, т. 1 вр. чл. 201 вр. чл. 26, ал. 1 НК. С
присъдата ответницата е оправдана за това, че на процесните две дати 23.09.2009 г. и
18.11.2009 г. е присвоила общо сумата от 6 609,36 USD.
По иска страните не спорят, че между тях по силата на трудов договор от
30.01.2009 г. и допълнително споразумение № 1 от 04.01.2010 г. ответницата заемала
при ищеца – работодател длъжността „Специалист обслужване клиенти“ в регион
„Банкиране на дребно“, звено „Клиентски операции“ първоначално във филиал „***“,
а впоследствие във филиал „****“; че в обхвата на задълженията и отговорностите на
служителя е да извършва разплащателни (касови и безкасови) в лева и валута въз
основа на дадените от клиента и от преките му ръководители нареждания в
съответствие с разпоредбите на вътрешно-банковите документи и в рамките на
разполагаемост по клиентските сметки, да потвърждава с подпис извършената от него
проверка на автентичността на подписите на клиентите, положени върху документите,
да извършва контрол и оторизация на операциите; че ответницата е разрешила
процесните преводи от 23.09.2009 г. и от 18.11.2009 г. в размер на общо 6 609,36 USD,
като служител; че ищецът е върнал на Б.М. П. – клиент на банката, с мемориален ордер от
28.04.2011 г. сумата от 6 609,36 USD.
По иска в тежест на ищеца е да докаже, че е налице виновно противоправно
поведение на ответника, изразяващо се в разрешаване извършването на процесните
преводи от 23.09.2009 г. и от 18.11.2009 г. в размер на общо 6 609,36 USD, в нарушение
на правилата за това; че във връзка с това ищецът е претърпял вреди в размер на 6
609,36 USD.
2
В тежест на ответника е да докаже възраженията си.
Във връзка с чл. 140 ГПК делото следва да бъде насрочено в о.с.з., като съдът с
настоящето определение дава и проект на доклад на същото.
По тези мотиви и на основание чл. 140 ГПК, СРС
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за 26.09.2022 г. /понеделник/ от 14,45 часа, за която дата и час да
се призоват страните / ищеца чрез адв. Г., а от ответника – чрез адв. Й. –л. 122/.
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства, както и
присъда /л. 98 – л. 120/.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца да посочи поддържа ли искането за
назначаване на СГрЕ, както и за разпит на свидетел, като се обоснове.
По делото е ИЗГОТВЕНА И ПРИЕТА съдебно –счетоводна експертиза /л. 63 и
сл. по гр.д. № 40744/2012 г. по описа на СРС, 74 състав/.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има
характер на ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД на делото по смисъла на чл. 140, ал. 3, изр. 2 ГПК,
който при липса на твърдения за нови факти и обстоятелства в насроченото открито
съдебно заседание може да бъде обявен за окончателен доклад на делото по реда на чл.
146 ГПК.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че
доброволното /извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях
ред за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3