Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 16.07.2021 год.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав
в публичното заседание на двадесет и девети март две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
Съдия: Невена Чеуз
при
секретаря Радослава Манолова, като разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. дело № 1 926/2018 год. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 49 от ЗЗД вр. с чл. 45 ал.1 от ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД в общ размер на сумата от 149 951 лв.
Ищцата Ж.К.М. заявява, че от години страда от диабет,
който се отразил пагубно върху слуха й, до степен на пълно оглушаване, което
наложило имплантиране на кохлеарен апарат. Твърди се
в исковата молба, че състоянието на ищцата било наблюдавано в отделението по аудиология към УМБАЛ „Ц.Й.– И.“ ЕАД като началникът на това
отделение я насочил към имплантация на протезния
апарат. Твърди се, че постъпила в болничното заведение за операция, която била
извършена на 13.03.2013 г. от проф. Ц.. Твърди се, че преди операцията
предоставила на проф. Ц. наличната й медицинска документация, която описва
здравословното й състояние с оглед съобразяване на обстоятелството, че е
диабетик и от 20 години е на инсулин. Твърди се, че при извършване на самата
операция и поради немърливо изпълнение на
оперативните действия бил засегнат тежко лицевия й нерв, в резултат на което
още на операционната маса цялото лице на ищцата се изкривило и обезобразило.
Изложени са твърдения и за силно провисване на устните, клепачите на дясното
око и скулата. След излизане от упойката, ищцата установила, че е невъзможно да
задържа храна в устната кухина, докато дъвче. Не можела да пие вода, без да се
облива цялата. Външният й вид бил плашещ, защото не можела да контролира
затварянето на клепачите и окото й пресъхвало постоянно, пълнело се със сълзи,
а вместо говор фъфлела неразбираемо. Изложени са твърдения, че най-голямо
неудобство търпяла от това, че устата й постоянно била отворена и устните не
можели да задържат слюнката, която изтичала навън от устата. Това наложило
денонощно да стои с кърпичка на устата. Изложени са твърдения, че след
извеждането й от операционна зала и възклицание от страна на съпруга й, проф. Ц.
се учудил, че ищцата е диабетик, но гарантирал, че до шест месеца, максимум –
година, лицето й ще се възстанови напълно. Твърди се, че пет години се бори за
възстановяване на вредите от операцията, които довели и до усложняване на
диабетното й заболяване. В следващите години, засегнатият нерв започнал бавно
да коригира мускулите на лицето й, но през този период, преживяното от ищцата
било огромна травма, която се отразила на нейното ежедневие и самочувствие,
контактите с приятели, дало отражение във всички аспекти на социалния й живот.
При тези
фактически твърдения е обоснован правен интерес от предявяване на исковете и съдът
е сезиран с искане да бъде осъди ответника, да заплати сумата от 100 000
лв. – обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 49 951 лв. – обезщетение
за забава върху главницата в периода 11.03.2013 г. – 11.02.2018 г. Заявена е
претенция за законна лихва респ. извършените съдебни разноски.
Ответникът УМБАЛ “Ц.Й.–
И.“ ЕАД, редовно уведомен, оспорва заявените искове чрез процесуален
представител в писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК и в открито
съдебно заседание. Заявени са възражения за изтекла погасителна давност респ.
за съпричиняване от страна на ищцата. Претендират се
разноски.
По делото като трето лице помагач на страната на
ответника са конституирани ЗАД „Алианц България“ и
проф. д-р И.Т.Ц., редовно уведомени, които оспорват наличието предпоставки за
ангажиране на отговорността на ответника.
Съдът, след като взе предвид
становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства,
преценени съобразно разпоредбата на чл.235 ал.1 и ал.2 от ГПК, приема за
установено от фактическа страна
следното:
По делото са представени медицински документи относно Ж.К.М.
– епикризи, решение на ТЕЛК, резултати от медицински
изследвания, направления за хоспитализация, истории на заболяването и др.
По делото е допусната и изслушана съдебно медицинска
експертиза, изготвена от вещото лице доц. д-р П.Г.К., специалист УНГ. В
заключението си вещото лице е посочило, че кохлеарната
имплантация рутинно се извършва единствено под
микроскоп на няколко последователни етапа, разгледани в заключението. Посочено
в заключението е, че с оглед медицинската документация при ищцата има няколко
значими патологични фактора: конгенитална аномалия на
лицевия нерв, покриващ промонториума; повишено
налягане на ендолимфата в кохлеата,
с неясна генеза и дълготрайност, коте е непредвидимо предоперативно
и открито по време на операцията; отосклероза с лабиринтизация
– заболяване, което променя структурата на костта, което заболяване не пречи,
но затруднява значително операторите по време на осигуряване на оперативния
достъп. Вещото лице е посочило оперативните действия, които следва да бъдат
предприети при всяка една от констатираните аномалии при ищцата респ. посочил е
и етапът от операцията, на който същите могат да бъдат установени. Обоснован е
извод, че при периферните парези на лицевия нерв, оздравителният
период обикновено е от 3 до 12 месеца като същият е ориентировъчен, а
възстановяването зависи от множество допълнителни фактори – възрастови промени
в нервната тъкан, метаболитни заболявания, автоимунни реакции, наличие и на
допълнителни вирусни заболявания. Посочено в заключението е и обстоятелството,
че възстановителният период зависи и от правилното и продължително провеждане
на медикаментозна терапия, физиотерапевтични процедури. Посочено е и, че при парези на лицевия нерв е наложително провеждането на чести
и редовни прегледи от оториноларинголози, невролози,
с оглед проследяване на заболяването и коригиране на необходимата терапия.
Посочено е, че в медицинската документация не се установява извършването на
такива прегледи при ищцата. Вещото лице е обосновало извод, че заболяването
„захарен диабет“ и „полиневропатия диабетика“ е
отразено в експертно решение на ТЕЛК от 14.11.2002 г. като заболяването
„захарен диабет“ е взето под внимание като придружаващо заболяване. Вещото лице
е обективирало извод, че при прегледа на медицинската
документация по делото няма допусната медицинска грешка при операцията на
ищцата, а оперативната интервенция е извършена по коректно поставени клинични
медицински показатели, с максимална професионална грижа и в съответствие с
нормативните стандарти документи.
В допълнително заключение вещото лице е посочило, че
адекватното лечение на пареза на лицевия нерв се разделя на медикаментозно,
хирургично и физиотерапевтично. Медикаментозното лечение включва предписване на
високи дози кортикостероиди за намаляване отока и локалното възпаление на нерва
респ. често се назначават и противовирусни препарати,
а при продължаваща пареза без подобрение повече от
три седмици се препоръчва компютърна томография или ЯМР. Хирургичното лечение
включва декомпресия и/или реконструкция на нерва при продължителна пареза от три месеца. Посочено е, че физиотерапията е метод
за предпазване на засегнатите лицеви мускули от перманентни контрактури,
от намаляване на обема и скъсяване на мускулите като основно значение имат
пасивните масажи и упражненията на мускулите на лицето респ. необходимо е и
прилагане на перкутанна електростимулация
на лицевата мускулатура. В заключението е посочено, че се съдържат медицински
данни за проведена физиотерапия и рехабилитация от ищцата в периода 25.03.2013
г. – 06.04.2013 г. в МИ на МВР – филиал Варна. Посочено е, че липсват данни по
делото за проведена медикаментозна терапия, физиотерапевтични процедури,
консултации с физиотерапевт и/или рехабилитатор, провеждане на алтернативни
методи за подобряване на състоянието /акупунктура, акупресура и др./.
По делото е допусната и изслушана и повторна СМЕ,
изготвена от вещото лице доц. д-р М.М.Г., в която
вещото лице е обосновало извод за липса на причинена телесна повреда при
ищцата. Вещото лице е посочило в заключението си, че е правилно решението импланта да бъде поставен в дясното ухо, което е загубило
последно слуха си. Посочено е, че преди оперативната намеса са извършени всички
предоперативни, задължителни изследвания и
консултации като оценката на анестезиологичния риск е
преценен като умерено висок. Посочено е, че при ищцата, непосредствено след
оперативната намеса е установено усложнение, което с оглед наличната диабетна полиневропатия и характера на инвазивната интервенция е
очаквано. Парезата на десния лицев нерв е от страната
на операцията на дясното ухо и е резултат от последиците на вътреоперативното
травмиране на десния лицев нерв от настъпващ оперативен и постоперативен оток,
кървене от оперативната интервенция, излив на ендолимфа, механично дразнене от използвания твърд интструментариум. Вещото лице е посочило, че при пареза на лицевия нерв, настъпила след кохлеарна
имплантация обичайно отзвучава до 12 месеца. Посочено
в заключението е, че ищцата не е прегледана от невролог в УМБАЛ „Ц.Й.– И.“, не
е извършено и необходимото електромиографско
изследване, което се извършва около 25 – 30 дни след операцията, не е проведено
специализирано лечение под контрола на невролог. Посочено в заключението е, че
при правилно проведено неврологично лечение при ответника процесът на
възстановяване да е в обичайния срок до 12 месеца. Вещото лице е обосновало
извод, че не може да се очаква пълно възстановяване, поради изминалия дълъг
период от време и наличната диабетна полиневропатия. В
заключението е посочено, че по отношение на ищцата са предприети всички
възможни оперативни действия с цел успешен изход като липсват данни, сочещи на
недостатъчни диагностични процедури вкл. необходими консултации, неправилно
оперативно поведение,
действия/бездействия, допуснати в конкретния случай. Посочено от вещото
лице в заключението е че е взето под внимание заболяването на ищцата от захарен
диабет, по който повод са извършени клинико-лабораторни
изследвания и е оценено при анестезиологичната
консултация. Обективиран е извод за липса на данни за
допусната оперативна грешка. Вещото лице е посочило адекватното лечение при пареза на лицев нерв, което включва лечение, бързо
намаляващо отокът в оперативното поле, в срок от 5 до 10 дни; последващо медикаментозно лечение в срок от 30 до 40 дни и физиолечение. Посочено е, че следва да се проведат поне 3
курса лекарствено лечение, съчетано с физиотерапия, което лечение е с
продължителност на 6 до 9 месеца след кохлеарната имплантация. Посочено в заключението е, че няма категорични
данни за своевременно проведени необходими изследвания и лечение под контрола
на специалист в областта на неврологията респ. ендокринолога,
провеждащ контрола и лечението на захарния диабет при ищцата.
В съдебно заседание на 18.02.2019 г. са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите Д.С.М.и Х.А.М., съпруг на ищцата.
При тези
ангажирани от страните доказателства настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, този който е
възложил на друго лице работа, отговаря за вредите, причинени от него при или
по повод на изпълнението на тази работа. Следователно отговорността по чл.49 от ЗЗД е отговорност за чужди виновни действия, която отговорност произтича от
вината на натовареното с извършването й лице, а не се обуславя от вината на
възложителя на работата. В този смисъл съдът приема, че отговорността на
възложителя е гаранционно-обезпечителна и обективна – той отговаря за
действието или бездействието на своите работници или служители, на които е
възложил работа. Предвид на това съдът приема, че за фактическия състав на
чл.49 от ЗЗД е необходимо вредите да са причинени от изпълнителя при или по
повод изпълнението на възложената работа.
За да се ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност
на ответника, е необходимо да са налице всички елементи на фактическия състав
на непозволеното увреждане, от което произтича претенцията за обезщетяване на
претърпените неимуществени вреди, които са действие или бездействие, извършено
противоправно и виновно от лице при и по повод на възложена му работа, което е
причинило вредите. Тези елементи следва да са кумулативно дадени. По силата на
чл.45, ал.2 от ЗЗД само вината на причинителя на вредата се предполага до
доказване на противното. Съобразно указанията, дадени с ППВС 7/1958 г. лицето, което е възложило работата, може да се освободи
от тази отговорност,
ако се установи,
че лицето, на което е възложена
работата, не е причинило никаква вреда; ако неговите
действия не са виновни и противоправни
или ако вредата
не е причинена при или по
повод на възложената му работа.
В исковата молба се заявява, че с оглед
немарливо изпълнение на оперативна интервенция ищцата е получила телесна
увреда, изразяваща се в пареза
на лицевия нерв.
Предвид естеството на така заявената претенция, следва да се има предвид и
обстоятелството, че произнасяйки се по иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД за вреди, настъпили при и по повод
оказана медицинска помощ в лечебно заведение, съдът следва да обсъди
всички доказателства за наличието на
вреди за пострадалия, явяващи се в причинна връзка
с допуснати противоправни действия или бездействия
от извършителите на работата, изхождайки
от постановката, че медицинската помощ е правнорегламентирана дейност /решение 77 от 30.05.2017 г. по гр.д.
2956/2016 г. на Четвърто ГО на ВКС/.
Страните по делото не са формирали спор относно обстоятелството, че на
13.03.2013 г. по отношение на ищцата е извършена оперативна интервенция,
изразяваща се в осъществена кохлеарна имплантация.
Не е част от спорния предмет по делото, че хирургичната намеса е
осъществена при ответното дружество от лекар, негов служител, а това се
установява и от приложения по делото трудов договор 378/20.09.2010 г./стр.19 в
делото/.
Не е част от спорния предмет по делото, че ищцата в ранния следоперативен
период е получила парализа на десния лицев нерв. Това обстоятелство изрично е
посочено и в издадената й от ответното болнично заведение епикриза
/стр. 78/.
Именно с оглед получената парализа на лицевия нерв в исковата молба са
наведени твърдения за немарливо осъществяване на хирургичната интервенция. При
проведено насрещно доказване, ответникът е противопоставил възражение, че при
пациента /настоящ ищец/ са били установени в хода на операцията две вродени
аномалии, изразяващи се в патологичен ход на лицевия нерв и високо интракохлеарно налягане.
В допълнителното заключение на СМЕ, изготвено от вещото лице доц. П.К. респ.
заключението на доц. Г. са посочени причините за пареза
на лицев нерв – инфекциозни причинители, остри бактериални инфекции на средното
ухо, туморни образувания, травми на главата, фрактури на черепни кости като към
травмите се отнася и интраоперативното засягане
/травма, оток или прекъсване/ на лицевия нерв при операция на ушите или неврохирургични процедури.
По делото няма данни, а не са и наведени твърдения от страните по спора, че
ищцата е била с инфекциозно заболяване, бактериална инфекция, фрактура на
черепни кости или с туморно образувание към момента на извършване на процесната хирургична намеса. В заключението на вещото лице доц. д-р М.Г. изрично е
посочено, че получената пареза е резултат от
последиците на вътреоперативното травмиране на десния
лицев нерв от настъпващ оперативен и постоперативен оток, кървене от
оперативната интервенция, излив на ендолимфа, механично дразнене от използвания твърд
инструментариум. Този извод намира потвърждение и в основното заключение на
доц. К., в което са визирани етапите на осъществяване на оперативната
интервенция като „през цялото време лицевият нерв лежи през оперативното поле
на микроскопа, което налага отместването му с контролирано притискане, за да не
бъде увреден“ /стр.178 в делото/. Изводът е потвърден и от самото вещо лице Г.
в изявлението й в съдебно заседание от 01.02.2021 г., в което е посочила, че
при ищцата е налице аксонално увреждане под формата
на инкомплетна лезия,
характеризираща се с частично разкъсване на късия израстък на нерва /аксона/. В изявление на вещото лице К. в съдебно заседание
от 18.11.2019 г., същият сочи, че евентуална травма и въздействие върху нерва
се установява след завършване на операцията, а не по време на извършването й /
стр. 203/, което съвпада като времеви отрязък на проявената пареза
при ищцата, а именно в ранния следоперативен период.
При тези налични доказателства по делото, настоящият
съдебен състав не може да сподели тезата на ответното дружество, че парезата на десния лицев нерв при ищцата е с оглед констатираните,
в хода на оперативната интервенция, аномалии при нея. Констатираните аномалии
усложняват чисто технически и технологично оперативната намеса като налагат
„изключително внимание и прецизна оперативна техника“, съгласно заключението на
доц. К. /стр. 178 в делото/, но не обясняват наличието на аксонално
увреждане на нерва при ищцата, довело до пареза на
същия. Една от причините за парезата е изяснена от
вещото лице Г. като последица от вътреоперативно
травмиране с оглед механично дразнене от използвания твърд инструментариум. При
ангажираните от страните доказателства, според настоящия съдебен състав,
първоизточникът на увредата е от технически характер
респ. несъблюдаване изискването за „изключително внимание и прецизна оперативна
техника“ при извършваното отместване на нерва чрез контролираното му притискане,
съгласно алгоритъма на извършване на интервенции от подобен вид, посочен от
вещото лице К.. Извършването на посоченото контролирано притискане на нерва при
ищцата е документирано и в представения по делото оперативен протокол, и в
издадената й епикриза и е довело до увреда при
ищцата, определена като „оперативна травма“, съобразно изявлението на вещото
лице Г. в съдебно заседание от 01.02.2021 г.
Отново при ангажираните по делото доказателства,
настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи и на двете изслушани вещи
лица за липса на допусната грешка при осъществяване на процесната
хирургична интервенция не кореспондират и логически противоречат с изводите и
съображенията, посочени в останалата част от заключенията им, поради което
същите не се кредитират от съда в решаващия му състав.
По повод информираното съгласие на ищцата, заявено като
възражение едва в писмените бележки на ответника и за пълнота на мотивите, настоящият
съдебен състав намира, че следва да отбележи, че когато пациентът се е съгласил с определено лечение, диагностичен метод, манипулация или операция, след
като е получил информацията, посочена в чл. 88 ал. 1 от ЗЗ, рискът от възникването на конкретни усложнения,
присъщи за предприетите диагностично-лечебни
дейности, преминава върху него. В този
смисъл съгласието на пациента представлява
акцептиране на възможните рискове, вътрешно присъщи за съответната медицинска интервенция, но не означава
акцептиране на лекарската грешка и нейните вредоносни последици, т.е. наличието на дадено
в писмена форма съгласие на пациента
преди интервенцията, не освобождава лекаря от отговорност,
ако се установи
наличие на негово противоправно поведение /решение 255/18.03.2021 г. по гр.д. 985/20 г.
на Четвърто ГО на ВКС/.
На следващо място, следва да бъде, съобразено задължението на хирургичния
оператор при възникнали следоперативни усложнения за наблюдение и контролиране
локалния и общия статус на пациента по арг. на чл.
8.4.3 от Наредба 35 от 08.07.2009 г., утвърждаваща медицинския стандарт за УНГ
болести /отм., но релевантна по делото/. И двете вещи лица в заключенията си
посочват, че парезата на лицев нерв е от
компетентността на лекар – невролог като непосредственото лечение е
медикаментозно, а последващото такова може да е
хирургична интервенция и физиотерапия. В съдебно заседание от 01.02.2021 г.
вещото лице Г. е посочила и конкретно лекарствено средство „Нивалин“
и период на лечение /първите 40 дни/, с приема на което се преодоляват
неблагоприятните последици на травматичните въздействия от процесния
по делото вид увреда. Данни по делото, вън от
посочената консултация с невролог в епикризата за
назначено медикаментозно лечение по отношение на ищцата със сочения препарат не
се съдържат, въпреки изричното задължение на болничното заведение по арг. на чл. 27 ал.2 от ЗЗ. В наличната по делото документация
не се съдържа дори препоръка или насочване към медицински специалист – невролог
за предприемане на мерки за своевременна грижа по отношение на пациента. Следва
да се има предвид и обстоятелството, че при наличие на здравословен проблем
адекватните очаквания на всеки пациент са специалистът да предложи и осъществи
лечение, което е съобразено с медицинските стандарти и добрите практики с оглед
преодоляване на здравословния проблем или облекчаване на състоянието му / в
този смисъл решение 250/ 21.11.2012 г. по гр. д. 1504/2011 г. на Трето ГО на
ВКС/. Данни за такова поведение по отношение на настоящата ищца, според
съдебния състав, липсват. Без адекватно и своевременно предприето или назначено
лечение, непосредствено след възникване на травматичната увреда
да се оправдават причините за неотшумяване на заболяването с неявяването на
контролен преглед от страна на ищцата, настоящия съдебен състав не може да
възприеме за основателно. Целта на контролните прегледи е да се проследи
здравословното състояние на пациента след медицинска интервенция и отражението
върху него на предписаното последващо лечение или
терапия. По вече изложените съображения, предписано неврологично лечение или
терапия за преодоляване последиците на парезата на
лицевия нерв по делото не се установява да са предприемани, поради което
наведеното възражение за съпричиняване се възприема
като неоснователно от съда в този му състав.
В
обобщение на горните съображения, настоящият съдебен състав намира, че с
поведението си служители на ответното дружество са извършили вредоносни
действия по отношение на ищцата като са допуснали да претърпи травматично
въздействие, изразяващо се в пареза на десен лицев
нерв, с което са й причинили като пряка и непосредствена последица тежка увреда през дълъг период от време, като са й нанесли значителни
и продължителни страдания, външно загрозяване,
психологически и емоционален дискомфорт и
нарушаване ежедневния стереотип на живот, което се установява и от ангажираните
свидетелски показания.
Налице са всички елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане, поради което искът като основателен следва да бъде
уважен.
При определяне на размера на дължимото обезщетение освен
търпените болки и страдания, възрастта на пациентката, периодът от време, през
които са търпени, естеството на увредата, настоящият
съдебен състав намира, че сумата от 20 000 лв. е адекватна за репарация на
тези болки и страдания.
Заявено е искане за присъждане на лихва за забава върху
главницата. Мораторната лихва за забава при
непозволено увреждане има характер на компенсаторна такава и се следва от
датата на увредата като размерът й подлежи на
установяване във фазата на изпълнение на решението. Няма пречка обаче ищецът да
го заяви като самостоятелна претенция, както е сторено в случая, и съдът дължи
произнасяне по този иск. Процесният период на
претенцията е от 11.03.2013 г. до 11.02.2018 г. С оглед своевременното
възражение за изтекла давност, която е 3 години по отношение на претенцията за
лихви и изводите за основателност на главната претенция, то и акцесорния иск е основателен за периода 12.02.2015 г. – 11.02.2018
г. При съблюдаване правилото на чл. 162 от ГПК претенцията за лихва върху
определения размер на обезщетението от 20 000 лв. възлиза на сумата от 6 092,
71 лв., до който размер искът е основателен, а за горницата до пълния предявен
размер подлежи на отхвърляне.
При този изход на спора и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК
на ищцата се следва припадащата се част от сумата за разноски, посочена в
списъка по чл. 80 от ГПК. В същия е посочена сумата от 4 000 лв. – адвокатско
възнаграждение. В адвокатското пълномощно /стр. 14 в делото/ е отбелязано, че е
уговорено и заплатено възнаграждение в различен размер на 5 500 лв. С
оглед депозирания списък, настоящият съдебен състав намира, че се претендира
сумата, посочена в него, а не тази в договора за правна защита. По отношение на
нейния размер е заявено своевременно възражение по смисъла на чл. 78 ал.5 от ГПК от процесуалния представител на ответника. При съблюдаване фактическата и
правна сложност на делото, извършените процесуални действия по него, броя на
проведените съдебни заседания, размерите на заявените искове, настоящият
съдебен състав намира възражението за неоснователно, доколкото заплатеното от
ищеца адвокатско възнаграждение е с размер, адекватен на минималните такива,
посочени в Наредба 1/2004 г. Припадащата се част от разноските, съобразно
уважената част от исковете възлиза на сумата от 1 540, 15 лв.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следват
разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете, посочени в депозирания
списък по чл. 80 от ГПК. Съразмерната част от тези разноски, с оглед отхвърлената
част от исковете възлиза на сумата от 1 198, 54 лв., която се следва на
ответника.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА УМБАЛ “Ц.Й.– И.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на основание чл.
49 от ЗЗД вр. с чл. 45 ал.1 от ЗЗД на Ж.К.М., ЕГН **********,
със съдебен адрес: ***, кантора 322 – адв. М., сумата
от 20 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, причинени от
хирургична интервенция на 13.03.2013 г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 12.02.2018 г. до окончателното изплащане на задължението,
като отхвърля искът за горницата до 100 000 лв. като неоснователен, както
и на основание чл. 86 ал.1 от ЗЗД сумата от 6 092, 71 лв. – обезщетение за
забава в периода 12.02.2015 – 11.02.2018 г. като отхвърля искът за горницата до
пълния предявен размер от 49 951 лв. и за периода 11.03.2013 г. – 11.02.2015 г.
като неоснователен, както и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 1 540,
15 лв. – сторени разноски.
ОСЪЖДА Ж.К.М., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, кантора
322 – адв. М. да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на УМБАЛ “Ц.Й.– И.“ ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:*** сумата от 1 198, 54 лв. – разноски.
Решението е постановено при участие на трето лице –
помагач на страната на ответника – ЗАД „Алианц
България“ и проф. И.Т.Ц., ЕГН **********..
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред САС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: