РЕШЕНИЕ
Номер209/6.2.2020г.
Година 2020
Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд двадесет и седми състав
На двадесет и осми януари Година две хиляди и двадесета
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА-ЖЕЛЕВА
Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА
като разгледа докладваното
от съдията АНД № 5848 по описа на
съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е
образувано по жалба на „Н.Т.Г. Инвест" ЕООД с ЕИК *********, с адрес: гр. Варна, ул.
„Мир" № 90 магазин 3, представлявано от управителя Н.Т.Г., депозирана чрез
адвокат Д.К. от ВАК, срещу Наказателно постановление № 03-012061/23.10.2019год. на Директора на Дирекция „Инспекция по
труда” –гр.Варна, с което за нарушение на чл.11, ал.5 вр.
чл.12, ал.1 и ал.2 от Наредба №РД-07-2 за условията и реда за провеждане на
периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, на основание чл.416,
ал.5 вр.чл.413, ал.2 от КТ на ЕТ е
наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1600
/хиляда и шестстотин/ лв.
В жалбата се моли
за отмяна на НП, като се изтъква, че то е постановено при противоречие с
материалния закон и процесуалните правила, а в условията на евентуалност
нищожно или маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Твърди се, че описаните
констатации, както в акта, така и в наказателното постановление не отговарят на
действителната фактическа обстановка.
Сочи се, че липсва трудово правоотношение с лицето, то било на обекта за тестване на способности и
умения, а не да упражнява трудова дейност.
В съдебно заседание въззивната страна, редовно призована се представлява от адв.Д.К., който поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено
като изтъква съображенията изложени в жалбата и други съображения. Претендира
за присъждане на сторените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, в
съдебно заседание се представлява от ю.к.Н., който оспорва жалбата и моли НП да
бъде потвърдено. Отправя възражение за прекомерност с оглед фактическата и
правна сложност на делото. Моли да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На
30 септември 2019 година св. Е.Н. и негов колега Н.И., двамата инспектори в Д
„ИТ“ Варна, извършили проверка на „Н.Т.Г. Инвест“
ЕООД. Поводът за проверката бил жалба за това, че не се осигуряват лични
предпазни средства на работниците на дружеството. Проверката била извършена на
строителен обект –„жилищна сграда“ , находящ се в гр. Варна, кв. Изгрев, УПИ ХХІV. В хода на
проверката в строителния обект били установени пет работника. Същите
декларирали пред проверяващите, че работят за „Н.Т.Г. Инвест“
ЕООД. Едно от установените лица бил Р.И.Р.,
който бил на плочата в обекта и изграждал тухлен зид, заедно с другите лица. Проверяващите
органи отразили трудовите правоотношения на лицата и въпросите свързани тях в
констативен протокол, който беше попълнен от един от работниците Г.Д.. На
лицата, в това число и на Р. били задавани въпроси относно трудовите им
правоотношения като работно време, от кога работят за дружеството, трудово
възнаграждение. Всички лица декларирали, че имат трудови договори с дружеството и се подписали срещу данните
дадени от тях. Впоследствие на представляващ възз.
дружество била връчена призовка, с която
били изискани трудовите досиета на работниците, установени в обекта, както и
документи свързани с осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд.
При документалната проверка били представени трудови договори за всички лица с
изключение на лицето Р.Р.. За него възз. дружество представило гр.договор №001 от 30.09.2019г.
При документалната проверка и след запознаване с книгата за инструктаж, св.Н.
констатирал, че дружеството не е документирало провеждането на начален
инструктаж за работника Р.. Констатациите от проверката били обективирани в протокол за извършена проверка №
ПР1932096/18.10.2019год.
При тези
констатации на 18.10.2019г., св.Н. съставил
срещу въззивното дружество като работодател
АУАН за това, че не е документирало провеждането на начален инструктаж по
безопасност и здраве в книга за начален инструктаж на лицето Р. , изпълняващ
трудовите функции на „зидар“ при постъпването му на работа. Приел, че нарушението
е извършено на 30.09.2019г. към който момент е следвало да се документира
провеждането на начален инструктаж по безопасност и здраве на работника в
книгата за инструктаж, както и че е нарушена нормата на чл.11, ал.5 вр. чл. 12, ал.1 и ал.2 от Наредба № РД-07-2 за условията и
реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и
служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд.
Актът бил надлежно предявен и връчен на упълномощено
от управляващия въззивното дружество лице, което го
подписал без възражения. Възражения не постъпили
и в срока по чл.44 от ЗАНН.
На 23.10.2019год.,
въз основа на акта и материалите по АНП, било издадено и атакуваното
наказателно постановление. В него АНО приел изцяло фактическите и правни
констатации на акосъставителя, като посочил, че
въззивникът „не е документирал провеждането на начален инструктаж по
безопасност и здраве на Р.И.Р., изпълняващ трудови функции на зидар“ .
Описаната
фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото
доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания,
писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, протокол за извършена
проверка, констативен протоко, идентификационна
карта, призовка, заповеди, копие от
книга за инструктаж и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и
непротиворечиви.
Като свидетел в
хода на съдебното следствие показания даде Е.Н. ***). В показанията си пред
съда св. Н. възпроизвежда възприятията си от извършената проверка и
констатациите от същата с нужната конкретика. Същият
заявява, че по време на проверката в обекта Р. е заварен да полага труд, като
същият декларирал всички елементи на трудово правоотношение. На въпроси на
защитата, св.Н. поясни, че на работника не били задавани въпроси и не било
установено дали му е провеждан инструктаж, а в последствие при проверка на
книгата за инструктажа било констатирано, че нямало документиран начален
инструктаж за същия.
Съдът изцяло
кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП и приобщени към доказателства
по делото, както и тези събрани в хода на съдебното следствие.
Съдът, предвид становището на страните и
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално
допустима, подадена е в срок от надлежна страна – лице спрямо което е издадено
атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от узнаване за издаденото
НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на
твърдяното нарушение.
Съгласно разпоредбите на чл.416, ал.1 и 2 от КТ и приложените по
делото заповеди, АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Съгласно чл. 399
от КТ цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във
всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна
инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика. Съгласно чл. 416, ал.5 от КТ НП се издават от
ръководителя на органа по чл.399 или оправомощени от
него длъжностни лица съгласно съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Видно от цитираните по горе разпоредби
органът, който може да налага адм. наказания по
КТ е ИД на ИА „Главна инспекция по труда” или оправомощено
от него длъжностно лице. В случая НП е било издадено от директора на Дирекция
„ИТ” Варна, който е бил надлежно оправомощен от
ИД на ИА „ГИТ“. В горната насока е приложената по делото заповед на
ИД на „ГИТ“ издадена на 12.01.2010год. Видно от т.4 от заповедта с нея ИД на
„ГИД“ е оправомощил директорите на дирекции
„ИТ“ да издават НП по актове съставени от инспектори от „ „ИТ“. Поради това не
се споделят посоченото в жалбата, че НП не е издадено от компетентен орган.
АУАН и издаденото въз основа на него
НП са съставени в сроковете по
чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на упълномощено
лице от представляващия нарушителя и един свидетел. Действително АУАН е съставен в присъствието
на един свидетел, но това нарушение не е съществено, т.к. не ограничава правото
на защита.
Съдът намира, че непроизнасянето от
наказващият орган изрично в НП по отношение на чл.28 от ЗАНН не е процесуално
нарушение, тъй като с факта на издаването му става ясно, че същият е отказал
приложението му. От друга страна, наличието на мотиви в НП не е сред
задължителните реквизити към същото. В ТР №1/12.12.2007г.
на ВКС се сочи, че преценката за "маловажност на случая" подлежи на
съдебен контрол, като в случай, че съдът констатира, че са налице
предпоставките на чл. 28 ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е
основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в
противоречие със закона. Липсата на мотиви обаче по приложението на чл.28 от ЗАНН не се сочи като нарушение на
процесуалните правила.
В същото време обаче констатира, че в хода
на адм. наказателното производство е било допуснато
съществено нарушение на процес. правила, а именно:
Съдът споделя становището, че е
допуснато нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН, тъй като не е бил преценен АУАН с
оглед неговата обоснованост.
Съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1,
т.5 от ЗАНН, в НП следва да се съдържа пълно, точно и ясно описание на
нарушението и да са посочени конкретните обстоятелства, при които същото е
извършено, като изрично следва да се посочат датата и мястото на извършване на
нарушението.В този смисъл, в обстоятелствената част на НП следва да са посочени
всички факти, касаещи съставомерните признаци на
нарушението.
На първо място с АУАН и НП на въззивника е повдигнато фактическо
обвинение в качеството си на роботодател не бил документирал провеждането на
начален инструктаж на Р.Р.. Видно от съдържанието
на НП/ а и на АУАН/ не са посочени факти, от които да се направи извод, че се
касае за наличие на ТПО, а не за друго правоотношение, тъй като не са визирани
елементите на действително съществуващо ТПО.
Тук следва да се посочи, че по делото са
налице доказателства, че Р. е работил
във въззивното дружество. В горната насока са показанията
на св.Н., който е категоричен, че лицето е декларирало елементи на трудово
правоотношение, които са отразени и в констативен протокол. Там е вписано, че
лицето работи в дружеството от 09.19г., на длъжността зидар, при пет дневна
работна седмица, с работно време от 08ч.
до 17 ч. и трудово възнаграждение 560 лв. Нещо повече, Н. е категоричен, че
лицето Р.Р. е извършвал работа в обекта- зидария,
като дрехите му били изцапани. Твърденията
на дружеството, че бил на тестов период, както и че имал сключен граждански
договор е ирелевантно, доколкото безспорно по делото
е установено, че лицето е декларирало, че работи за дружеството с конкретно
определено работно време, почивки и възнаграждение на длъжността зидар, така че
отношенията е следвало да бъдат уредени с трудов договор, а не с граждански
такъв.
Както в акта, така и в НП като дата на
нарушение е посочена 30.09.2019г., липсват обаче каквито и да било факти, че
именно на тази дата Р. е постъпил на работа като декларативното посочване че
нарушението е извършено на 30.09.2019г. не компенсира липсата на факти. Началният
инструктаж по силата на чл. 12, ал.2 от наредбата се провежда в деня на
постъпване на работа, а нито в акта нито в НП се съдържат факти от кога според
органите на Д“ИТ“ Р. е постъпил на работа.
Съгласно разпоредбата на чл.11 ал.5 от
Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждането на периодично обучение и
инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, инструктажите, проведени по реда на наредбата, се документират в Книги
за инструктажи, съгласно Приложение 1.
Чл.11 ал.1 от Наредба № РД-07-2 за
условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд вменява задължение за работодателя да осигури провеждането на инструктажи по
безопасност и здраве, а чл.12 ал.1
от горепосочената Наредба регламентира
провеждането на начален инструктаж на постъпващите на работа и на лицата
по чл.11 ал.1 т.1-5 от Наредбата.
В конкретният случай от НП не става
ясно какво точно нарушение АНО приема, че е извършено и защо именно
работодателят следва да бъде отговорен за това нарушение по следните
съображения.
Видно от обстоятелствената част на НП
липсват факти, от които да се направи извод дали АНО приема, че е бил проведен
начален инструктаж и ако да на коя дата, като единствено не е бил документиран
или се приема, че изобщо не е бил проведен начален инструктаж.Касае се за две
съвсем различни нарушения, поради което волята на АНО следва да е ясна, а не да
се гадае. Липсата на факти в горния смисъл е от съществено значение, тъй като
задължението на работодателя е да осигури провеждането на инструктажите по
безопасност и здраве, но съгласно ал.2 на чл.11 от цитираната по-горе Наредба,
тези инструктажи се провеждат от длъжностни лица с подходящо образование по ред и условия, определени от работодателя,
като именно длъжностното лице което провежда инструктажа издава и служебната
бележка по смисъла на чл.12 ал.3 от Наредбата, а съобразно образецът на книгата
в която се документират инструктажите, същите се документират не от работодателя, а от
длъжностното лице, което ги е провело. В този смисъл в НП не са посочени
никакви факти, от които да се направи извод, че работодателят не е изпълнил
конкретно свое задължение, свързано с осигуряване провеждането на инструктажа,
за да се прецени дали следва да бъде ангажирана неговата обективна безвиновна отговорност, което още повече води до неяснота
на волята на АНО. Нещо повече, св.Н. в
съдебна зала посочи, че факти дали на Р. е проведен инструктаж въобще не са
били изследвани.
Съдът намира, че посочените по-горе
нарушения на процес. правила са съществени такива и са също основание за отмяна
на НП на процес. основание, тъй като водят до грубо нарушаване правото на
защита на наказаното лице. Същото е лишено от възможността да разбере в
извършването на какво нарушение е обвинено (за какво нарушение е наказано), при
какви приети за установени факти за да организира адекватно защитата си срещу
повдигнатото обвинение.
От друга страна, според настоящия съд в
случая неправилно контролния орган е определил и субекта на адм.
нарушение по следните съображения:
Съгласно чл.
11, ал. 1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. работодателят осигурява
провеждането на инструктажи по безопасност и здраве при работа, а според ал. 2
на същата правна норма инструктажите по чл. 10, ал. 3 се провеждат от
длъжностни лица с подходящо образование по ред и при условия, определени от
работодателя. От анализа на цитираните разпоредби се установява, че
задължението на работодателя е да осигури провеждането на инструктаж чрез
определянето на длъжностно лице, което да извършва и документира инструктажа.
Тоест документирането на проведения инструктаж е вменено в задължение не на
работодателя, а на съответното длъжностно лице, което го е извършило. В горната
насока е и константната практика на АС
Варна – решение по КНАД № 3652/2015год.; решение по КНАХД № 951/2016год.,
Решение по КНАХД № 2189/2016год.; решение по КНАХД № 2540/2016год.; Решение по
КНАХД № 284/2017год., Решение по КНАХД № 3134/2016год., Решение по КАНД №2971 / 2018 год,
КНАХД №3408/2019 г. и др.
Въззивното дружество
като работодател, принципно би могло да носи отговорност по наредбата, в случай че изобщо не е определило лице да
провежда инструктажа (нарушение на чл.11, ал.1) или ако допусне до работа лице,
което не е инструктирано (нарушение на чл.3 от Наредбата).
Административнонаказващият орган обаче не е изследвал
въпроса има ли лице, което е било определено от дружеството работодател да
провежда инструктажите, едва след което в случай, че се установи, че такова не
е било определено да се потърси административнонаказателната
отговорност на дружеството, по чл. 11, ал.1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009
г., а не както е сторено по чл.11, ал.5 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г.
На следващо място според настоящия съд
недокументирането на проведен инструктаж, за каквото деяние е ангажирана
отговорността на въззивника, не представлява нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН защото за това деяние санкция не е предвидена. В случая, с оглед посочения
като нарушен нормативен акт – Наредба № РД 07-2 за условията и реда за
провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по
правилата за осигуряване на ЗБУТ, и фактите описани в НП – „не е документирал….
„ фактите действително биха могли да се обсъждат като относими
към хипотезата на чл. 413, ал.2 от КТ. Последната обаче изисква деецът да не е изпълнил задълженията
си по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, а с провеждането
на инструктажа, макар и недокументиран, това задължение е изпълнено -
работникът е бил запознат с всички особености и опасности във връзка с
работата, която изпълнява. Както бе посочено по-горе в мотивите нарушение ще
има ако инструктаж не е бил проведен. В случая обаче такова обвинение не е
повдигнато, като това не е било изследвано и не за това е наказано въззивното дружество. Следва да бъде отбелязано и това, че
задължението за документиране възниква само в случай, че инструктаж е бил
проведен, поради което и липсата на отбелязване в нарочната книга (официалния
удостоверителен документ съобразно наредбата) на проведен инструктаж означава
само едно, а именно че такъв инструктаж не е бил проведен. С оглед всичко
изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е издадено и в нарушение на
материалния закон и като такова следва да бъде отменено.
От процесуален представител на Д“ИТ“ –
Варна е направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Идентично искане за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение е било направено в съдебно заседание и от процесуалния
представител на въззивното дружество.
На основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.), в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
. Нормата е процесуална и е приложима от 04.12.2019 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда.
В настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално
представителство, но предвид изхода на спора, по арг.
на противното на чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение по настоящото дело е неоснователно и се отхвърля от съда.
От друга страна искането за присъждане на разноски от страна на
процесуалния представител на дружеството жалбоподател е направено своевременно,
като последният има право на такива предвид изхода на спора – отмяна на
обжалваното НП и с оглед разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, препращаща към чл. 143 от Административнопроцесуалния
кодекс. От съдържанието на приложения на л. 25 договор за
правна защита и съдействие от 21.11.2019 г., приложените пълномощно и списък с
разноски се установява, че жалбоподателят „Н.Т.Г. Инвест"
ЕООД с ЕИК ********* е възложил на адвокат Д. К. оказването на правна защита и
съдействие, изразяващи се в процесуално представителство пред Районен съд Варна
по обжалване на процесното НП. Договореното
адвокатско възнаграждение е в размер на 300 лева (минимално предвиденото в
чл. 18, ал. 2, вр.
чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения) и е заплатено в брой при
подписване на договора, т. е. разходът е направен съгласно т. 1 от Тълкувателно
решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния
касационен съд, поради което и Дирекция „Инспекция по труда“- гр.Варна, с адрес
гр. Варна, ул. „Христо Самсаров“ №2А следва да
заплати на „Н.Т.Г. Инвест" ЕООД с ЕИК *********,
адрес: гр. Варна, ул. „Мир" № 90 магазин 3, представлявано от управителя Н.Т.Г.
процесната сума от 300 лв..
Водим
от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 03-012061/23.10.2019год.
на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” –гр.Варна, с което на „Н.Т.Г. Инвест" ЕООД с ЕИК *********, с адрес: гр. Варна, ул.
„Мир" № 90 магазин 3, представлявано от управителя Н.Т.Г., за нарушение на чл.11, ал.5 вр. чл.12, ал.1 и ал.2 от Наредба №РД-07-2 за условията и
реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и
служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд, на основание чл.416, ал.5 вр.чл.413, ал.2 от КТ на ЕТ е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 1600 /хиляда и шестстотин/ лв., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.