№ 16856
гр. София, 16.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20231110145285 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба, вх. № 227972/11.08.2023 г. предявена от „..“ ЕАД /с
предходно наименование „..” ЕАД/, ЕИК -.., с адрес: гр. София, район Младост, .., чрез
процесуалния представител адв. В. Г. срещу В. М. Х., с която са предявени искове по чл. 422
ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС, чл.422 ГПК, вр. чл.342 ТЗ и чл.422 ГПК, вр.чл.92
ЗЗД за установяване съществуването на вземане за сумата в общ размер от 181,44 лева, от
които 35,46 лева, представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги, както и сумата от 145,98 лева, представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договор от 01.12.2020г. за мобилен номер .., за които е издадена
заповед за изпълнение №7361/09.03.2023г. по ч.гр.д. №8345/2023г. по описа на СРС, 169
състав. Индивидуализирал е вземането за сумата от 145,98 лева, като е посочил, че същото е
формирано от следните задължения на ответника: сумата от 49,98 лева – представляваща
неустойка в размер на стойността на 3 месечни абонаментни такси и сумата от 96 лева,
представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство HUAWEI B311-211 with
Antena. Ответникът не изпълнил задълженията си по договора, поради което същия бил
едностранно прекратен от ищеца. Били начислени неустойки, съобразно предвиденото в т.11
от договора за услуги.
Поради неплащане на издадените фактури от страна на абоната, ищецът твърди, че
подал заявление по чл.410 ГПК за горепосочените суми, но тъй като издадената заповед
била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, обуславя правния си интерес от
предявяване на настоящите искови претенции. Моли съда да постанови решение, с което да
1
признае за установеното по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите, за които е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №8345/2023г. по описа на СРС, 169 състав.
В срока по чл.131 ГПК от назначения особен представител на ответника е постъпил
отговор. Сочи, че е налице несъответствие между претенцията в исковото и заповедното
производство, което намира за недопустимо. Възразява, че ответникът не дължи
начислените суми за абонаментни такси. Прави възражение, че не са представени
доказателства за връчване на фактурите на ответника, нито за обявяване на предсрочната
изискуемост на вземанията по договора, оспорва надлежното приемане на общите условия
по договора. Навежда доводи за нищожност на предвидените клаузи за начисляване на
неустойка поради противоречие с добрите нрави и прекомерност, излага и доводи за
неравноправност на същите. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Моли
исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
В заповедното производство по ч. гр. д. № 8345/2023 г., приложено към настоящото
дело, е прието като доказателства по делото заверен препис от договор за услуга интернет за
дома с номер на услугата : .., сключен между ищцовото дружество и В. М. Х., въз основа на
който му е предоставено за ползване и устройство HUAWEI B311-211 with Antena. По силата
на сключения договор на потребителя е предоставена услуга по абонаментен план Интернет
за дома с месечна абонаментна такса 19,99 лева за срок от 24 месеца. В т. 11 от договора е
уговорено задължение за потребителя за заплащане на неустойка при предсрочно
прекратяване на договора по негова вина в размер на сумата от стандартните за съответната
програма месечни абонаменти до края на срока на договора, но не повече от три месечни
абонаментни такси, както и че в случай, че са били налице отстъпки и/или различна
стойност на месечни абонаменти, потребителя дължи и възстановяване на част от разликата
между най-ниския и най-високия месечен абонамент за плана, съответстваща на оставащия
срок на договора и в случаите, в които потребителят не върне WiFi рутера или рутерът е
счупен или повреден, то потребителят дължи неустойка в размер на 96 лева с ДДС.
За процесните периоди и суми са издадени фактури с обединени задължения от
ищцовото дружество, приети по делото, както следва: 1/ фактура № ../15.12.2020 г., за
отчетен период 01.12.2020 г. – 14.12. 2020г., на обща стойност 29,02 лева; 2/ фактура №
../15.01.2021 г., за отчетен период 15.12.2020г. – 14.01.2021г., на обща стойност 49,01 лева; 3/
фактура № ../15.03.2021 г., за отчетен период 15.02.2021 г. – 14.03.2021 г., на обща стойност
181,44 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
По иска за главница с правно основание по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
228 ЗЕС:
В тежест на ищеца по предявения иск е да установи, че между страните е налице
облигационно правоотношение, възникнало въз основа на валидно сключен договор за
2
процесните мобилни услуги; че ищецът е изпълнил задълженията си да предостави на
ответника далекосъобщителни услуги за процесния период, както и размера на месечните
абонаментни такси и стойността на доставените услуги по договора. При установяване на
горното, в тежест на ответника е да установи погасяване на задължението си.
Приетия по делото договор е с положен подпис за потребител, като възникналите
между страните валидни облигационни отношения по процесния договор, както и фактът, че
ищецът е предоставил уговорените мобилни услуги, предмет на договора, съдът приема за
установени по делото.
Представеният като доказателство в заверен препис договор за услуга за интернет за
дома с номер .., носи подписа на ответника. Ето защо между страните се установява
възникването на валидно облигационно отношение. Съдът счита, че от представените по
делото доказателства се установи, че ищцовото дружество е предоставило уговорените
мобилни услуги – интернет за дома, по време на действие на срока на договора, т.е.
операторът е изпълнил своите задължения по облигационното отношение. Размерът на
месечните абонаментни вноски се установява от уговореното между страните в договора,
като задълженията са отразени и в приетите фактури по делото. С осигуряване на достъп до
мобилната мрежа ищецът е предоставил на ответника уговорените услуги.
Ответникът, носещ тежестта, не установи погасяване на задължението, поради което
предявеният иск следва да бъде уважен в пълен размер, ведно със законната лихва, считано
от 16.02.2023 г. до погасяване на задължението.
По исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за неустойка при предсрочно
прекратяване на договорите и за заплащане на неустойка поради невръщане на
предоставеното устройство.
В тежест на ищеца по предявените искове е да установи следните предпоставки: 1. че
между страните е налице облигационно правоотношение, възникнало въз основа на валидно
сключен договор за процесните услуги; 2. наличие на неустоечно съглашение за ангажиране
отговорността на ответника при предсрочно прекратяване на процесния договор по негова
вина и такова, предвиждащо заплащане на неустойка за предоставено и невърнато
устройство; 3. настъпване на предпоставките за ангажиране отговорността на ответника,
както и 4. конкретния размер на неустоечното вземане. При установяване на горното, в
тежест на ответника е да установи погасяване на задължението си.
Съгласно разпоредбата на чл. 19б, б. „в“ от Общите условия на ищцовото дружество,
мобилният оператор има право едностранно да прекрати индивидуален договор, срочен или
безсрочен, ако потребителят не е платил дължими суми след изтичане на сроковете за
плащане по индивидуалния договор, съгласно Общите условия - в срока, указан във
фактурата, но не по - късно от 18 дни след датата на издаването - чл. 27 от Общите условия.
Посочи се по-горе, че ответната страна не е ангажирала доказателства, че е изпълнила
изцяло или частично своите договорни задължения по договора за услуга „Интернет за
дома“ за заплащане на дължимата цена, поради което съдът намира, че за мобилния оператор
е възникнало правото едностранно да прекрати правоотношенията, респ. да претендира
3
уговорената при прекратяване на договора неустойка.
Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е необходимо
те да се доказват. Правната норма определя неустойката като форма на договорна
отговорност за причинените вреди от неизпълнение на договорно задължение, чийто размер
е предварително уговорен от страните, като наред с това очертава и специфичните функции
на неустоечното вземане - обезщетителна, свързана с преразпределяне на последиците от
неизпълнението в тежест на неизправния длъжник, обезпечителна - за обезпечаване
изпълнението на задължението и наказателна - в случаите, при които размерът на
неустойката е по - голям от причинените вреди. Съгласно задължителните разяснения,
дадени в т. 3 на ТР № 1/2009 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, нищожна поради
накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката дали уговорена
неустойка е нищожна от гледна точка на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай
към момента на сключване на договора в зависимост от специфичните за отделния случай
факти и обстоятелства и от общи за всички случаи критерии, сред които: вида на
неустойката (компенсаторна или мораторна) и съотношението между размера на
уговорената неустойка и очакваните вреди от неизпълнението. В случая, в т. 11 от договора
за услуга „Интернет за дома“ е уговорено, че в случай на прекратяване на договора преди
изтичане на срока, посочен в чл.1, по вина или по инициатива на потребителя или при
нарушаване на задълженията му по този договор или други документи, свързани с него, в
това число приложимите общи условия, последният дължи неустойка в размер на сумата от
стандартните за съответната програма месечни абонаменти до края на срока на договора, но
не повече от три месечни абонаментни такси, както и че в случай, че са били налице
отстъпки и/или различна стойност на месечни абонаменти, потребителя дължи и
възстановяване на част от разликата между най-ниския и най-високия месечен абонамент за
плана, съответстваща на оставащия срок на договора и в случаите, в които потребителят не
върне WiFi рутера или рутерът е счупен или повреден, то потребителят дължи неустойка в
размер на 96 лева с ДДС.
Настоящият съдебен състав намира, че начина, по който е уговорена методиката за
изчисляване на размера на неустойката - всички месечни абонаментни такси до края на, но
не повече от трикратния размер на стандартните месечни абонаментни вноски, не е
недействителна поради накърняване на добрите нрави. Уговарянето на максимален размер
на неустойката /който не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни
вноски/ не създава за потребителя значително неравновесие съпоставимо с правата и
задълженията на търговеца. Потребителят е задължен да заплати размер на неустойка, чийто
максимум към момента на сключване на договора е предварително определяем. Освен това,
ако остава по-кратък срок от три месеца до крайния срок на договора, неустойката не би
достигнала максимално уговорения си размер. Така уговорена, неустойката не излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Уговорената неустойка
4
обезпечава възстановяване на вредите от неизпълнението на това задължение, водещо до
предсрочно прекратяване на договора и невъзможността мобилният оператор да получи
абонаментните вноски, дължими до изтичане на срока на договора. В случая тези неустойка
не е необосновано висока и не води до неоснователно обогатяване на мобилния оператор.
Стандартният месечен абонамент за предоставената услуга е конкретно определен, като
претендираната неустойка не надвишава уговорения между страните максимален размер от
три стандартни месечни такси. Неустойката притежава присъщите на неустойката функции,
като начина по който е уговорена, представлява санкция за страната, допуснала
неизпълнение на свое договорно задължение и същевременно обезщетяват изправната
страна, изпълнила своите договорни задължения. С оглед на това не е налице нарушаване на
добрите нрави и съответно не е налице нищожност на неустоечните клаузи договора.
Искът за неустойка в частта му, касаеща предсрочно прекратяване на договорите за
предоставяне на услуга „Интернет за дома“ е основателен и следва да бъде уважен.
Съгласно постигнатите между страните уговорки в процесния договор, когато за
използването на услугите по него е предоставено устройство и същото не е върнато, или е
счупено или повредено, се дължи неустойка в размер на 96 лева с ДДС. Установява се по
делото, че е предоставено за ползване устройство HUAWEI B311-211 with Antena, като
ответникът, чиято е била доказателствената тежест не е установил да е върнал същото.
Съдът намира, че размерът на неустойката е определен предварително, и същият не е
прекомерен и не противоречи на добрите нрави. Предявеният иск е основателен и следва да
бъде уважен.
Направено е възражение за изтекла погасителна давност, което съдът намира за
неоснователно. Заявлението за издаване на заповед по чл.410 ГПК е подадено на
16.02.2023г., като погасени по давност ще бъдат сумите с настъпил падеж преди 08.01.2020г.,
но такива не се претендират.
По разноските:
Предвид изхода на делото, право за присъждане на разноски възниква за ищцовото
дружество
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответника следва да бъде осъдена да заплати на
ищеца сторените от него в исковия процес и заповедното производство съдебни разноски, за
което е представен списък по чл. 80 ГПК, а именно сумата от 1005 лева разноски в исковото
производство /480 лева адв. възнаграждение, 400 лева депозит за особен представител и 125
лева държавна такса/ и сумата от 265 лева разноски в заповедното производство /25 лева
държавна такса и 240 лева адв. възнаграждение/.
По изложените съображения и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че В. М. Х., ЕГН
********** дължи на „..“ ЕАД, ЕИК -.., със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
.. сумите, за които е издадена заповед за изпълнение от 09.03.2023 г. по ч.гр.д. № 8345/2023 г.
5
по описа на Софийски районен съд, 169 състав, както следва: сумата в общ размер от 181,44
лева, от които 35,46 лева, представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни
такси за потребление на мобилни услуги, както и сумата от 145,98 лева, представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договор от 01.12.2020г. за мобилен номер ..
(представляваща сбор от сумата от 49,98 лева –неустойка в размер на стойността на 3
месечни абонаментни такси и сумата от 96 лева, представляваща неустойка за предоставено
за ползване и невърнато устройство HUAWEI B311-211 with Antena), ведно със законната
лихва от 16.02.2023г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК В. М. Х., ЕГН ********** да заплати на „..“
ЕАД, ЕИК -.., със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. .., сумата от 1005 лева,
представляваща разноски в исковото производство и сумата от 265 лева, представляваща
разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6