№ 249
гр. Варна, 26.04.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Росица Сл. Станчева
Юлия Р. Бажлекова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20233000500181 по описа за 2023 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е въззивно, по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Гаранционен фонд, гр.София срещу
решение № 21/28.02.2023г., постановено по т.д. № 45/2022г. на ОС –
Търговище, с което въззивникът е осъден да заплати на Д. Н. М., ЕГН
**********, действащ със съгласието на майка си Н. А. М. сумата от 75 000
лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени
вреди- травматични увреждания, болки и страдания, вследствие ПТП,
настъпило на 15.07.2021г. и реализирано от водача Е.Н.Т., при управление на
л.а. Мерцедес, модел „Е 300“ с белгийски рег. № 1-GRН 989 НР, без сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
към датата на ПТП, ведно със законната лихва от 28.10.2021г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл.558, ал.5 вр.
чл.557, ал.1, т.2 КЗ, във вр. Чл.45 и чл.86 ЗЗД.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и необоснованост на
решението. Твърди се, че определеният общ размер на обезщетението за
претърпените от ищеца неимуществени вреди не кореспондира на критерия за
справедливост по см. на чл.52 ЗЗД. Не е взето предвид направеното от
ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат в размер на
¼ от определения размер на обезщетението от 1000 000лв., като е игнорирал
поведението на родителите на ищеца и неосъществяването на контрол от
тяхна страна, което според въззивника е основната причина за настъпването
на вредоносния резултат. Оспорват се и изводите на съда относно началния
момент на присъдената законна лихва върху главницата. В тази връзка се
1
навеждат доводи относно доводи относно поведението на ищцата вр.
предявената от нея претенция и за липсата на забава от страна на Фонда. Иска
се от настоящата инстанция да отмени така обжалвания съдебен акт и
постанови решение, с което да се определи справедлив размер на
обезщетението за имуществени вреди на ищеца, като същият се намали в по-
голям размер с оглед наличните по делото доказателства за съпричиняване,
като се постанови, че лихвата се дължи от датата на предявяването на
исковата молба.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна –
въззиваемият Д. Н. М., действащ със съгласието на своята майка Н. М., с
който жалбата се оспорва като неоснователна. Моли обжалваното решение да
се потвърди като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на
разноските.
Така докладваната жалба е допустима и отговаря на изискванията за
редовност. Същата следва да бъде насрочена за разглеждане в о.с.з.
Страните не са направили искания по доказателствата, като в
първоинстанционото производство са уважени направените от страните
доказателствени искания, като са събрани допустимите и относими към
предмета на делото доказателства.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 17.05.2023г. от 9:00 часа,
за която дата и час да се призоват страните.
Въззиваемият да се призове, чрез процесуалния си представител,
регистриран в ЕПЕП на посочения ел.адрес.
При необходимост призоваването на страните да се извърши по
телефон.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2