Решение по дело №625/2023 на Софийски районен съд

Производството е по чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.72, ал.4 от ЗМВР и е
образувано по жалба на К. Ц. Д. от гр.София, срещу Заповед за задържане рег.№222зз-
2488/18.12.2022г., издадена от полицейски орган при 03 РУ-СДВР - ст.полицай Р. С. Д..
Жалбоподателят намира оспорената заповед за незаконосъобразна, като
издадена в нарушение на материалния закон, без да е имало данни за извършено
престъпление, каквито доказателства не били налице. Намира също, че в заповедта
липсват мотиви.
В съдебно заседание, жалбоподателят чрез адв. Т. поддържат жалбата и моли за
отмяна на заповедта, както и за присъждане на разноски. Счита, че оспорената заповед
не съдържа задължителни реквизити като описание на фактическите основания,
наложили задържането, за да може лицето да разбере за какво деяние е задържан.
Заповедта също не била мотивирана, така, както се изисква по АПК, позовавайки се на
съдебна практика в такава насока, защото именно от мотивите, задържаното лице може
да научи всички факти и обстоятелства, обосноваващи съпричастност към
престъпление. Обръща внимание на това, че според заповедта Д. е задържан на осн.
чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, а според уведомителното писмо и постановлението на
прокурор от СРП, е отказано образуване на ДП, което се потвърдило от приобщените
материали от пр.пр. По този начин, издадената заповед противоречала на материалния
закон, като обосновава и липса на обоснованост на целите на задържането като ПАМ.
Набляга на това, че нямало данни лицето да се укрие, а му бил издаден и
предупредителен протокол, поради което ненужна била репресията на задържането за
срок до 24 часа по ЗМВР, през което време, той бил лишен от свобода, от възможност
да се свърже са адвокат и право на храна.
Ответникът - полицейски орган при 03 РУ-СДВР, чрез юрк. П. е депозирала
писмен отговор с вх.№48140/21.02.2023г., в който е изложила съображения за
законосъобразност на заповедта, издадена при спазване на изискванията на
материалния и процесуален закон, от компетентен орган и с изискващи реквизити, а от
докладната записка към преписката, се установило противообщественото деяние,
констатирано при посещение на място от полицейските органи. В съдебно заседание,
юрк.Панайотова депозира писмени бележи от юрк.Д., които поддържа. Допълва, че
заповедта е достатъчно мотивирана като е посочено, че лицето се задържа заради
нарушаване на обществения ред и по този начин не се ограничавали правата му. Счита,
че от изготвената ДЗ и материалите от пр.пр. категорично се установявало, че Д. не
само, че е нарушил обществения, но и чрез своите действия, станали повод да се
извикат органите на полицията е засегнал правата и неприкосновеността на съпругата
си, с която са в развод. Така, че за да се охранят нейните интереси е било наложително,
да се задържи, както за изясняване на случая, така и да се предприемат действия по
преустановяване на скандала между двамата и неговите действия, спрямо
пострадалата. Освен това, задържането не е продължило 24 часа, а около 10 часа,
поради което не се явявало ненужна репресия. Претендира за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение по чл.37 от ЗПП.
Съдът, намира за установено от фактическа страна следното:
Вино от изготвената Заповед за задържане рег.№222зз-2488/18.12.2022г. от
полицейски орган при 03 РУ-СДВР - ст.полицай Р. С. Д., на осн. чл. 72, ал.1, т.1 от
ЗМВР, лицето К. Ц. Д. е задържан за срок до 24 часа, считано от 18.12.2022г. в 02:10
часа, поради нарушаване на обществения ред до 13:35 часа, когато е освободен
1

Заповедта е отразена в Книгата за задържани лица на 03 РУ-СДВР.
Според докладна записка /ДЗ/ на полицай Р. Д. от 03 РУ-СДВР от 18.12.2022г.,
той, заедно с полицай Д., назначени като АП-31 по разпореждане на ОДЧ при 03 РУ-
СДВР са посетили сигнал за скандал в гр.София, на ул.“П.“ №**, където установили Д.
Д.а, като същата им заявили, че възникнал спор с бившия й съпруг, който я бутал и
удрял, установен като К. Д., който задържали за изясняване на случая.
Видно от удостоверение от СДВР с рег.№513р-14446/07.02.2023г., Р. С. Д. е
преназначен на длъжност полицай в Група „Охрана на обществения ред“, Сектор
„Охранителна полиция“ към 03 РУ-СДВР, която длъжност изпълнява и към датата на
удостоверението.
Според уведомително писмо от прокурор при СРП с вх.№31153/06.02.2023г. и
служебно изготвени преписи по делото от материали от пр.пр.№5747/2023г. на СРП, с
постановление от 03.02.2023г. е отказано образуване на ДП срещу К. Ц. Д., тъй като са
установени данни за евентуално осъществен състав на престъпление по чл.130, ал.2 от
НК, което се преследва по тъжба на пострадал.
В съдебно заседание е представено копие на лична карта – лице и гръб на
жалбоподателя К. Ц. Д., от която се установява, че ЕГН на това лице е **********.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в предвидения 14-дневен срок по чл.140, ал.1 от АПК, от
надлежна страна и при наличието на правен интерес от оспорването, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Оспорената заповед не съдържа задължителните реквизити по чл.74, ал.2, т.2 от
ЗМВР - фактическите и правните основания за задържането. Посочено е, че лицето се
задържа на осн. чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР за нарушаване на обществения ред, но това не
може да се приеме за описание на фактическите основания за задържането, за да е
наясно задържано лице, по каква причина са предприети действията срещу него, както
и да може да организира защитата си. Трябва да се има предвид, че според посочената
хипотеза на т.1 - за лицето има данни, че е извършило престъпление, е било
необходимо да се изложат данни за извършено престъпление, макар без да е
необходимо да са налице доказателства за осъществено от него престъпление, от които
да може да се обоснове предположение, че именно той е осъществил състав на
престъпление по НК. Затова, категорично е необходимо да се опишат подробно
фактическите и правни основания за задържането, за да може да се запознае лицето, за
какво е задържан. Става въпрос за описване на конкретни фактически обстоятелства,
сочещи на обосновано предположение, че лицето, спрямо което се постановява
задържането, може да е извършило престъплението, за което се води разследване или
да е съпричастно с него. В този смисъл е Решение от 24.06.2014г. по жалби №50027/08
и №50781/095 - П. и П. срещу България на ЕСПЧ, според което не е достатъчно
заповедта за задържане да съдържа само позоваване на приложимите разпоредби, без
посочване на специфични обстоятелства или действия на задържаното лице,
релевиращи съпричастност към престъпно деяние.
Всъщност, от материалите по пр.пр.№5747/2023г. на СРП се установиха данни
за скандал между Д.а и Д., в който той е обиждал Д.а, заплашвал я е, нанасял е удари с
юмруци по главата и тялото й, поради което и тя е подала сигнал на тел.112, по който
се отзовали полицейските служители от 03 РУ-СДВР. Налични са и данни за
2

травматични увреждания, констатирани при преглед на Д.а и издадено СМУ
№545/2022г. от съдебен лекар, получени от действието на твърди тъпи предмети,
каквито характеристики имат и части от човешко тяло и могат да се получат по начин и
време, посочени от пострадалата, която и на лекаря е съобщила, че уврежданията й са
причинени от удари с юмруци от бившия й съпруг на 18.12.2022г.
Видно от съдържащия се в пр. пр. на СРП протокол по чл.65 от ЗМВР, Д. е
предупреден на 18.12.2022г. да не извършва престъпление от общ характер и да не
нарушава обществения ред, както и да не упражнява психически и физически тормоз
спрямо Д. Д.а, както и да не предприема действия, които биха накърнили свободата и
достойнството на това лице.
Съдържанието на заповедта за задържане не може да се попълва в съдебно
производство по оспорването й, тъй като се ограничава правото на защита на
задържания да е наясно с фактическите и правните основания за задържането си и да
организира защита си.
Това, че полицейският орган е посочил данни за нарушаване на обществения ред
едва в издадения протокол за предупреждение по чл.65 от ЗМВР, в който по т.2 са
именно данните, които са установени при посещение на сигнала, подаден от Д.а, това,
че в хода на пр.пр. са събирани обяснения и сведения, както от Д.а, така и от Д., не
означава, че са такива данни, с които може да се попълни съдържанието на заповедта и
от които задържания може да разбере фактите и обстоятелствата, обосноваващи
неговото задържане. Причината за това е, че протока за предупреждение, макар с дата
на задържането – 18.12.2022г. е издаден по време на самото задържане на лицето, т.е.
след като вече той е бил задържан. Същото се отнася и да материалите от пр.пр., от
които всъщност прокурорът е извел данни за престъпление, което се преследва по
тъжба на пострадал. Така към датата на издаване на заповедта и момента на самото
задържане на Д. по чл.72 от ЗМВР не са посочени фактическите и правни основания на
конкретното задържане за конкретно деяние, за да може лицето да разбере, още в
момента на ограничаване на правото му на свободно придвижване, за какво деяние му
се налага конкретното ограничение. Формулировката „нарушаване на обществения
ред“, както е направена в процесната заповед, всъщност не са факти и обстоятелства, а
такива са дата и място на деянието, фактическа обстановка, съобщението от
пострадалата за заплахи и нанасяне на удари, ако пострадалата е посочила конкретни
увреждания, каквито са констатирани от съдебен лекар. Информираността на лицето е
важна и с оглед ефективно упражняване на останалите права и в частност по чл.74,
ал.2, т.6, б. "б" и "г" от ЗМВР.
Данните следва да са налични преди издаване на заповедта, респ. преди
задържането на лицето, а не да се установяват след това, каквито доводи излага юрк.
П. относно наличните ДЗ, протокол за полицейско предупреждение и материали от
пр.пр. на СРП. Обратното би довело по-скоро до произвол при прилагането на мярката
и необосновано задържане на лица, което противоречи на целта й - не е да се наложи
наказание за установено по категоричен начин престъпление, а да се попречи на
заподозрения в извършването му да се укрие или да извърши друго престъпление,
както и да осуети наказателно преследване. В случая, не е ясно, защо е задържан
жалбоподателя, има ли достатъчно данни за негово участие в извършване на
престъпление, какви са конкретните данни за престъпление към момента на задържане,
а не след това. Казаното не противоречи на постановеното в ТР №16/31.03.1975г.
ОСГК на ВС, че мотивите не е необходимо да съвпадат по време с издаването на
административния акт, тъй като магистратите подчертават, че е възможно мотивите,
3

както да предхождат издаването на акта, така да се съдържат в друг документ, съставен
с оглед предстоящото издаване на административния акт, но също и не съществува
пречка мотивите да бъдат изложени допълнително, даже отделно от самия акт, но така,
че в достатъчна степен да са защитени правата, свободите и законните интереси на
лицето. Това означава, че задържаното лице, трябва да е запознато с мотивите за
неговото задържане, без значение, дали те ща са в самата заповед, документ, съставен
с оглед на нейното издаване, или в други допълнителни документи, както и в ДЗ, но
преди или по време на самото задържане ида са ясни, да са предявени на задържания.
В случая няма такива мотиви, нито в ДЗ, съставена на датата на задържане на Д., нито в
протокола за предупреждение.
Що се отнася до казаното от юрк.П., че от материалите по пр.пр. категорично се
установявало, че деянието на Д. спрямо Д.а е противоправно и в голяма степен
накърняващо нейните права и законни интереси, както телесна неприкосновеност, то
няма нищо общо с момента на задържането, тъй като всичко това, на което се позовава
юрк.П. е установено след момента на задържане и Д. не е запознат с материалите,
обосноваващи задържането му към същия момент, когато е ограничена свободата му.
Само това е релевантно, а не че изобщо са събирани и налични доказателства за
съпричастност към определено престъпление. В допълнение е това, че съдът в
настоящото производство не се произнася по въпросите извършил ли е Д. деяние и то
реализира ли състав на престъпление по НК.
Оспорената заповед не съответства с целта на закона - ЗМВР.
По своята правна същност, заповедта по чл.72 от ЗМВР представлява
принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл.22 от ЗАНН. За прилагането, на
която е необходимо осъществяването на фактическия състав на нормата, който
включва наличие на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено
конкретно от задържаното лице. Следователно, за да бъде законосъобразна наложената
ПАМ, се изисква да има данни, от които да може да се направи обосновано
предположение, че съществува вероятност или е възможно лицето да е извършило, или
да е съпричастно към извършването на конкретно престъпление. Всяка ПАМ, като
задържането за срок от 24 часа налага неблагоприятни последици на адресата, с цел
постигане на правно определен резултат. Тази мярка в зависимост от конкретния
случай, би могла да има превантивен или преустановителен характер и се предприема,
било с цел да се предотвратят вредните последици от извършено престъпление, било за
да осуети прикриването на престъплението, както и с цел започване на разследване
срещу вероятния извършител.
Доколкото по реда на чл.72 от ЗМВР се ограничава правото на свободно
придвижване на едно лице, то тази мярка следва да се прилага по изключение, а не
безразборно. Правомощията на органите на МВР да задържат за срок до 24 часа, следва
да се упражняват само, когато резултатът не може да бъде постигнат без прилагането
на тази принудителна мярка. В конкретният случай, Д. е задържан, без да е налице
предположение да е съпричастен към разследвано по ДП престъпление, защото такива
не се откриха в материалите към момента на задържането. СМУ на пострадалата е
издадено на следващия ден – 19.12.2022г., т.е. не е станало достояние на задържания,
включително и полицейските органи не са имали данни за констатираните увреждания.
Не трябва да се пропуска и това, че срещу Д. е издаден протокол за полицейско
предупреждение и така с неговото задържане до 24 часа по ЗМВР с процесната заповед
се нарушава принципа на чл.6, ал.2 от АПК за съразмерност, т.е. административният
акт и неговото изпълнение да не засягат права и законни интереси в по-голяма степен
4

от необходимото за целта, за която актът се издава.
По делото не са налице данни жалбоподателят да се е укривал или да е
възпрепятствал по някакъв начин действията на полицейските органи и това да е
наложило ограничаване на личната му свобода за извършване на неотложни
оперативно – издирвателни мероприятия. По делото няма данни Д. да е бил викан в
полицията и да е отказал да се яви и даде обяснения по случая. Напротив, след като е
установен е приведен в 03 РУ-СДВР, след като е бил задържан за изясняване на случая
и до неговото освобождаване, след около 10 часа с него не са извършвани процесуално-
следствени действия, включително и не са събирани доказателства сведения или
обяснения. Ето защо, с издадената заповед се превишава целта на закона, поради което
задържането на жалбоподателя е непропорционално и съставлява акт на неоснователна
принуда, който противоречи на същността и предназначението на ПАМ по чл.22 от
ЗАНН.
Само за пълнота на изложението, съдът ще посочи, че ЕГН на Д. в заповедта за
задържане действително е сгрешен и е поправен след връчване на екземпляр от нея на
лицето, спрямо представеното копие на лична карта и приложените към жалбата
доказателства, което по никакъв начин не влияе на законността на задържането му, тъй
като няма спор, че по тази заповед именно той е задържания.
По изложените съображения, задържането на Д. с оспорената заповед е
незаконно, а заповедта за задържане с рег.№222зз-2488/18.12.2022г. следва да бъде
отменена.
С оглед изхода на спора и направеното искане за присъждане на съдебни
разноски от процесуалния представител на жалбоподателя, ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на Д. направените от него разноски, в размер общо на 1010
лева, представляващи държавна такса за образуване на делото и заплатено адвокатско
възнаграждение.
В пледоарията юрк.П. не е направила възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, но тъй като се позова на писмени бележки от юрк.Д.а,
които поддържа, а в същите е направено възражение и искане за намаляване на
адвокатското възнаграждение, в случай че надхвърля минималния размер, съдът счита,
че следва да се произнесе. Според представения договор за правна защита и
съдействия, Д. е заплатил на адв.Т. хонорар от 1000 лева. Съдът не може да се съгласи,
че адвокатското възнаграждение е прекомерно, предвид на минималното адвокатско
възнаграждение от 750 лева по чл.8, ал.2, т.3 от Наредба №1/09.07.204г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждение, с оглед на фактическата и
правна сложност на делото, извършените от адвоката процесуални действия, а не на
последно място и спешността на реакцията и бързината на производство.
Водим от горното, съдът
5

Номер на акта:	1119
Дата:	7 март 2023 г.
Съдия:	Мария Христова Шойлекова-Маринова

Дело:	20231110200625
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	16 януари 2023 г.

Решение по дело №625/2023 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите