Р Е Ш Е Н И Е
№...
03.02.2020г. Гр.Стара
Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ
РАЙОНЕН СЪД XI Граждански състав
На 22.01.2020г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА
Секретар Eмилия Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Минчева гражданско дело №1697 по описа за 2019г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.422 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК.
Искът е
предявен от “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД гр.София срещу Д.Д.К. ***. С
исковата молба се твърди, че ответникът е страна по Договор за потребителски
кредит №*********, сключен на 19.02.2016г. с „Провидент Файненшъл България“
ООД. На 01.07.2017г. е бил сключен Договор за цесия между „Провидент Файненшъл
България“ ООД и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата на който вземането по
договора е прехвърлено на „Изи Асет Мениджмънт“ АД. На 01.03.2018г. е подписано
Приложение №1 към Рамков договор за покупко-продажба на вземания между „Изи
Асет Мениджмънт“ АД и “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по силата на който
вземането е прехвърлено на ищеца. Ищецът направил необходимото за уведомяването
на ответника за прехвърлянето на вземането, но ответникът не получил
уведомлението по своя вина. Ищецът счита, че е налице надлежно уведомяване и
чрез връчване на исковата молба. Налице било неизпълнение на задълженията на
ответника по договора. Крайният срок на договора бил настъпил – 16.04.2017г.,
поради което задължението не било обявявано за предсрочно изискуемо. Поради неизпълнение на задълженията към
ищеца, същият е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което
е образувано ч.гр.дело №4919/2018г. по описа на РС-Стара Загора. Съдът е издал
заповед за изпълнение, но ответникът не е намерен на постоянния и настоящия си
адрес, поради което за издадената заповед е уведомен чрез залепване на
уведомление по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Това породило за ищеца правен интерес
да предяви настоящия установителен иск по реда на чл.422 ГПК, на основание
чл.415, ал.1, т.2 ГПК.
Моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено, че ответникът му дължи заплащане на сумата от
776,95лв. главница по Договор за потребителски кредит №*********, сключен на
19.02.2016г., договорна лихва в размер на 101,03лв. за периода от 17.07.2016г.
до 16.04.2017г., такса за оценка на досие в размер на 36,60лв. за периода от
17.07.2016г. до 16.04.2017г., такса услуга „кредит у дома“ за предоставяне на
кредита по местоживеене на кредитополучателя в размер на 187,68лв. за периода
от 17.07.2016г. до 16.04.2017г., такса услуга „кредит у дома“ за събиране на
погасителни вноски по местоживеене на кредитополучателя в размер на 435,00лв.
за периода от 17.07.2016г. до 16.04.2017г., обезщетение за забава 139,42лв. за
периода от 18.07.2016г. до 02.10.2018г., законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата.
Претендира разноските по заповедното производство и направените в настоящото
производство разноски.
Ответникът, чрез особения си
представител, в срока за писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище, че предявените искове са
неоснователни. Счита, че договорът за кредит е недействителен на няколко
основания – сключен е в по-ситен шрифт от определения с императивна правна
норма, не били спазени изискванията за компонентите на погасителния план,
регламентирани от чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, не били спазени изискванията на
чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК. Освен това договорът бил сключен при противоречие и
заобикаляне на закона и накърняване на
добрите нрави. Таксите за услугите „Кредит у дома“ се начислявали за дейност по
управление на кредита, поради клаузите, които ги регламентират, били нищожни.
Освен това тези такси не били прехвърлени на ищеца, тъй като същият не
осъществявал такива услуги. Тъй като договорът за кредит бил недействителен, то
се дължала чистата сума по него, а именно предоставената главница и след
приспадане на платената част от него, ответникът дължал сумата от 327,01лв.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установена следната фактическа и
правна обстановка:
От приложеното към настоящото
производство ч.гр.дело №4919/2018г. по описа на РС-Стара Загора, е видно, че ищецът е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 776,95лв. главница по Договор за потребителски кредит
№*********, сключен на 19.02.2016г., договорна лихва в размер на 101,03лв. за
периода от 17.07.2016г. до 16.04.2017г., такса за оценка на досие в размер на
36,60лв. за периода от 17.07.2016г. до 16.04.2017г., такса услуга „кредит у
дома“ за предоставяне на кредита по местоживеене на кредитополучателя в размер
на 187,68лв. за периода от 17.07.2016г. до 16.04.2017г., такса услуга „кредит у
дома“ за събиране на погасителни вноски по местоживеене на кредитополучателя в
размер на 435,00лв. за периода от 17.07.2016г. до 16.04.2017г., обезщетение за
забава 139,42лв. за периода от 18.07.2016г. до 02.10.2018г., както и законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното
изплащане на сумата. Със заявлението се претендират и направените разноски по
делото. Съдът е уважил заявлението и е издал Заповед за изпълнение
№2842/04.10.2018г. Заповедта е връчена чрез залепване на уведомление по
реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което съдът е указал на заявителя, че следва да
предяви иск за установяване на вземането си. Това обуславя за ищеца правния му интерес от
предявяване на настоящите искове.
От представените и приети като
писмени доказателства копия на Договор
за потребителски кредит №*********, сключен на 19.02.2016г., ведно с формуляр
за кандидатстване и Стандартен европейски формуляр се установява, че на 19.02.2016г.
ответникът е сключил договор за паричен заем с „Провидент Файненшъл
България“ ООД за
сумата от 1100,00лв. С подписването на договора ответникът се е задължил да
върне предоставения му кредит със съответното оскъпяване чрез 60 седмични
вноски. Освен това ответникът се е съгласил да заплати такса за оценка на досие
в размер на 55,00лв. Кредитополучателят е приел допълнителна услуга „Кредит у
дома“ на стойност 938,27лв. Общият размер на дължимата сума по кредита
възлизала на 2310,25лв. Ответникът не оспори фактите изложени в исковата молба
относно сключването на договора и неговите клаузи, поради което съдът приема,
че действително между страните е бил сключен процесният договор за потребителски
кредит.
От приетите като писмени
доказателства по делото копия на Договор за цесия и заместване в дълг от 01.07.2017г., Потвърждение за
сключена цесия на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД, Пълномощно от
10.10.2019г., Пълномощно от 04.07.2017г., Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010г., Потвърждение за
сключена цесия, Допълнително споразумение към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 16.11.2010г., сключено на 01.11.2017г., Потвърждение
за сключена цесия, Извлечение от Приложение №1/01.03.2018г. към Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания, Пълномощно от 09.09.2015г., Пълномощно,
Уведомление за извършено прехвърляне на вземания /цесия/ от 07.03.2018г.,
Уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания /цесия/ от
07.03.2018г., ведно с известие за доставяне се установява, че на 01.07.2017г. е бил сключен
Договор за цесия между „Провидент Файненшъл България“ ООД и „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, по силата на който вземането по договора е прехвърлено на „Изи
Асет Мениджмънт“ АД. На 01.03.2018г. е подписано Приложение №1 към Рамков
договор за покупко-продажба на вземания между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и
“Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по силата на който вземането е
прехвърлено на ищеца. В изпълнение на изискванията на чл.99, ал.3 ЗЗД за двата договора за цесия
е било изготвено съответно уведомление за ответника, което било изпратено от
последния цесионер – ищецът. И двете уведомления били получени от ответника на
15.03.2018г.
По отношение на извършената цесия на процесните вземания - Съгласно чл.99, ал.1 ЗЗД
кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или
естеството на вземането не допускат това. Страните по договора не са ограничили
правото на кредитора да прехвърля вземането, нито пък законът или естеството на
вземането препятстват подобно действие. От това следва, че договорът за цесия,
по силата на който ищецът се легитимира като кредитор, е валиден. Спрямо
ответника цесията има действие от деня, в който му е била съобщена, като това
следва от нормата на чл.99, ал.4 ЗЗД. В случая уведомяването на длъжника
изхожда от цесионера, който е бил надлежно упълномощен от цедента. В решение
№156 от 30.11.2015г. по т.дело № 2639/2014 година на ВКС, решение № 123 от 24.06.2009
г. на ВКС по т.д.№ 12/2009 г., ТК, ІІ т.о.
и др., е прието, че няма пречка старият кредитор да упълномощи новия
кредитор за извършване на уведомлението за цесията.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема за установено, че между страните съществува
облигационно отношение по сключения договор за заем и последващото прехвърляне
на вземането на новия кредитор в лицето на ищеца. По делото не се опроверга
факта, че процесният договор е породил желаните правни последици, и по –
конкретно, че кредитополучателят е получил предоставената му в заем сума. Не се
опроверга и твърдението, че ответникът е преустановил плащането по
договора.
В производството по чл.422 ГПК
ищецът следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а ответникът –
възраженията си срещу вземането. В случая, ищецът установява правопораждащия
факт, от който произтича вземането му. Ответникът не ангажира доказателства, че
е изпълнил задължението си по договора.
По делото
е назначена съдебно-икономическа експертиза, заключението на която не е
оспорено от страните и е прието от съда. Съгласно заключението на вещото лице
при извършената проверка при ищеца и при заемодателя „Провидент Файненшъл
България“ ООД се
установяват дължимите суми от страна ответника в претендирания размер.
Ответникът
е направил възражение за недействителност на договора поради шрифта на
изписване на текста му, което съдът намира за неоснователно. По делото бе
изискан и приет като доказателство оригиналът на договора за потребителски
кредит, от който е видно, че шрифтът на текста е 12 – съгласно изискванията на
Закона за потребителския кредит (ЗПК). Освен това самият размер на шрифта не е
достатъчно условие да се приеме, че един договор е недействителен. Необходимо е
освен това размерът на шрифта на текста на договора да е довел до обективно
затруднение за потребителя да разбере клаузите му. Съдът намира, че в случая
такова не е налице.
Друго
възражение на ответника касае липсата на погасителен план към договора. Съгласно
чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК Договорът за потребителски кредит следва да съдържа „условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването“. Такъв погасителен план към
договора за потребителски кредит с ответника няма. Съдът не споделя становището
на ищеца, че погасителният план бил инкорпориран в договора. В договорът за
кредит е посочена общо дължимата сума, броя на седмичните вноски и техния
размер, както и деня от седмицата, в който следва да се погасяват седмичните
вноски, но това не е погасителен план по смисъла на закона. Погасителен план е
бил предоставен на вещото лице, което го е възпроизвело в заключението си, но
такъв погасителен план следва да е бил предоставен на потребителя и подписан от
него. На
кредитополучателя не е представена задължителната информация относно размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Това прави договора
за кредит недействителен.
Освен това
кредиторът следва да посочи ясно и недвусмислено в договора годишния лихвен
процент и годишния процент на разходите. В процесния договор за кредит това е
посочено, като са взети предвид начислената такса за оценка на досие и
договорната лихва. При изчисляването на годишния процент на разходите не е взета
предвид допълнителната услуга „Кредит у дома“, която почти се доближава до
стойността на целия кредит и която се заплаща от кредитополучателя разсрочено,
заедно със седмичните погасителни вноски и представлява допълнителен разход към
кредита. В случай, че коректно
този допълнителен разход бъде калкулиран в годишния процент на разходите,
размерът му би надхвърлил максималния размер, посочен в чл.19, ал.4 от ЗПК,
което от своя страна също води до недействителност на договора за кредит.
Поради недействителността
на Договор за потребителски кредит №*********, сключен на 19.02.2016г., потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихви или други разходи по него. В случая чистата стойност
на кредита възлиза на 1100,00лв., за които
ответникът не спори, че са
получени.
Ищецът сам посочва, а и вещото
лице е изчислило, че ответникът е извършил плащания в общ размер на 772,99лв.
Остатъкът до дължимата главница по кредита е в размер на 327,01лв. До този
размер искът за главница се явява основателен и следва да бъде уважен, като в
останалата част до претендираните 776,95лв. главница искът следва да бъде отхвърлен.
Исковете за договорна
лихва в размер на 101,03лв. за периода от 17.07.2016г. до 16.04.2017г., такса
за оценка на досие в размер на 36,60лв. за периода от 17.07.2016г. до
16.04.2017г., такса услуга „кредит у дома“ за предоставяне на кредита по
местоживеене на кредитополучателя в размер на 187,68лв. за периода от
17.07.2016г. до 16.04.2017г., такса услуга „кредит у дома“ за събиране на
погасителни вноски по местоживеене на кредитополучателя в размер на 435,00лв.
за периода от 17.07.2016г. до 16.04.2017г., обезщетение за забава 139,42лв. за
периода от 18.07.2016г. до 02.10.2018г., следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни поради недействителността на договора за кредит, в който се
съдържат съответните клаузи за претендираните задължения.
По отношение на претенцията за съдебните и деловодните
разноски, съдът намира, че ответникът е станал причина с поведението си за
завеждане на иска, поради което в негова тежест следва да възложат разноските,
съразмерно с уважената част от исковете. Ето защо и на основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските в размер на общо
135,00лв., представляващи платената от ищеца държавна такса, възнаграждение за
вещо лице, възнаграждение за особен представител и юрисконсултско
възнаграждение съразмерно на уважената част от исковете.
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. на
ВКС по тълк.д.№ 4/2013г., ОСГТК “Съдът, който разглежда иска, предявен по реда
на чл.422, респ. Чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.“ Поради тази причина съдът следва да осъди ответника
да заплати и направените в заповедното производство разноски, присъдени със
Заповед за изпълнение №2842/04.10.2018г.,
в размер на общо 21,00лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение
съразмерно с уважената част от исковете.
Воден
от горните съображения, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.Д.К., с постоянен адрес:***, ЕГН ********** дължи на “АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев” №25,
офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявана от Николина Тодорова
Станчева и Мартин Деспов Деспов – Изпълнителни директори, изпълнение на парично
задължение в размер на 327.01лв. (триста двадесет и седем лева и
01 стотинки), представляващи главница по Договор
за потребителски кредит №*********, сключен на 19.02.2016г., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението в съда – 02.10.2018г. до окончателното
изплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №2842/04.10.2018г. по ч.гр.дело №4919/2018г. по
описа на РС гр.Стара Загора, като отхвърля
иска в останалата му част за признаване за установено, че ответникът дължи
на ищеца главница над присъдения размер до претендираните 776,95лв.,
както и договорна
лихва в размер на 101,03лв. за периода от 17.07.2016г. до 16.04.2017г., такса
за оценка на досие в размер на 36,60лв. за периода от 17.07.2016г. до
16.04.2017г., такса услуга „кредит у дома“ за предоставяне на кредита по
местоживеене на кредитополучателя в размер на 187,68лв. за периода от
17.07.2016г. до 16.04.2017г., такса услуга „кредит у дома“ за събиране на
погасителни вноски по местоживеене на кредитополучателя в размер на 435,00лв.
за периода от 17.07.2016г. до 16.04.2017г., обезщетение за забава 139,42лв. за
периода от 18.07.2016г. до 02.10.2018г.
ОСЪЖДА Д.Д.К.,
с постоянен адрес:***, ЕГН ********** да заплати на “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.“Д-р Петър Дертлиев” №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
представлявана от Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов –
Изпълнителни директори, направените разноски по делото в размер на общо 135,00лв. (сто тридесет и пет лева), представляващи платената от ищеца
държавна такса, възнаграждение за вещо лице, възнаграждение за особен
представител и юрисконсултско възнаграждение съразмерно на уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА Д.Д.К., с постоянен адрес:***, ЕГН ********** да заплати на “АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев” №25,
офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявана от Николина Тодорова
Станчева и Мартин Деспов Деспов – Изпълнителни директори, направените разноски по
заповедното производство в размер на общо 21,00лв. (двадесет и един лева) за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение съразмерно с уважената част от
исковете, които суми
са присъдени и включени в Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №2842/04.10.2018г. по ч.гр.дело №4919/2018г. по
описа на РС гр.Стара Загора.
Решението подлежи на обжалване
пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: