Решение по дело №276/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 203 и следващите от АПК, ВР. чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС.

Образувано е по искова молба на С. П. С., понастоящем в Затвора Бургас, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. София, с която се претендира обезщетение в размер на 50 000 лева, ведно със законната лихва, за претърпени от него неимуществени вреди през периодите от 14.02.2022 г. до 13.09.2022 г. и от 28.10.2023 г. до 26.01.2024 г., изразяващи се в силни притеснения и страх за изхода на множеството заведени от него дела, както и на делото, по което е в качеството на подсъдим. Сочат се също безпокойства и притеснения, произтичащи от факта, че постоянно му се налага да пише множество допълнителни молби, с които да иска удължаване на преклузивни срокове поради пословичната според ищеца мудност на затворническата администрация, както и поради объркването на изходящи номера на негови молби и жалби, загубване на някои от тях, неиздаване на изходящи и входящи номера и други.

С Определение № 3471 от 08.05.2024 г. предметът на делото съдът е ограничил до заявения от ищеца период от 28.10.2023 г. до 26.01.2024 г. предвид постановеното Решение № 2036 от 12.03.2024 г. по адм. д. № 983/2023 г. по описа на БАС, с което е отхвърлен искът на С. С. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за заплащане на сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди за периода от 04.10.2021 г. до 26.05.2023 г. включително, изразяващи се в нерви и притеснения, както и за евентуално пропускане на преклузивни срокове, така и за изхода на дела поради системно и нередно закъсняване, губене, изчезване на кореспонденцията на ищеца, объркване на изходящи номера, допускано от страна на администрацията на Затвора Бургас. С посоченото съдебно определение производството по настоящото дело е прекратено в частта относно исковата претенция на С. ГДИН-София досежно претендираните неимуществени за периода от 14.02.2022 г. до 13.09.2022 г.

Препис от исковата молба, уточненията към нея и приложените доказателства са изпратени на ответника, като в определения му срок по делото е постъпил писмен отговор с приложени към него доказателства.

В съдебно заседание, проведено чрез видеоконферентна връзка, ищецът и процесуалния му представител поддържат исковата молба на посочените в нея основания. Иска се съдът да уважи заявената претенция за исковия период от 28.10.2023 г. до 26.01.2024 г., като присъди и законната лихва върху сумата, тъй като се счита, че искът е доказан по основание и размер. Прави се възражение срещу искането на процесуалния представител на ответната страна за присъждане за юрисконсултско възнаграждение като се сочи, че то е неоснователно, тъй като по ЗИНЗС такова не се дължи.

Ответникът по иска - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, се представлява в процеса от старши юрисконсулт С., която оспорва иска като неоснователен и недоказан, поддържа изложените в писмения отговор съображения в тази насока и иска съдът да отхвърли предявената искова претенция, като присъди в полза на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура – Бургас изразява становище, че предявената искова претенция е неоснователна и недоказана. Счита се, че по делото не са налични доказателства за конкретно причинени неимуществени вреди вследствие на действия или бездействия на затворническата администрация.

По делото са събрани писмени доказателства. В качеството на свидетел е разпитан И. С. Т., който свидетелства за това, че преди около година (в периода 2022 г. – 2023 г.) С. му споделил, че има забавяне на подадени от него жалби и молби от страна на затворническата администрация; заявява, че не знае какво е било психическото му състояние във връзка с тези забавяния; не помни случай, в който да е имало объркване на давани от администрацията входящи и изходящи номера по кореспонденция на лишените от свобода, включително и на ищеца С.. По делото като свидетел е разпитан и ИСДВР П. Л., който с показанията си установява факти и обстоятелства, относими към повдигнатия правен спор, а именно: през периода от 05.07.2022 г. до 04.04.2024 г. С. П. С. е бил настанен във втора зона за повишена сигурност в Затвора в Бургас, за която свидетелят е отговарял; през посочения период ищецът е депозирал множество молби, жалби, искове до различни институции, като е имало случаи, в които на ден са представяни и над 10 молби и различни документи; свидетелят е категоричен, че не е имало проблеми с регистрирането и придвижването на подадените от С. жалби, молби и други документи; придържа се към изготвеното от него писмено становище по твърденията за забава от страна на администрацията по отношение придвижването на кореспонденцията на ищеца; посочва, че конкретната процедура във връзка с кореспонденцията е затворникът да предаде на него съответния документ (писмо, жалба, молба и т.н.), след което той го носи в деловодството за поставяне на входящ номер, а след регистриране на документа Л. връща на подателя съответния входящ номер; свидетелят заявява, че е възможно да е имало случаи, в които в рамките на един ден, на една дата, С. да е представил девет молби, които Л. да е представил в администрацията на затвора зарегистриране, и те да са обединени в обща докладна записка, съответно - по тази причина да е получен един регистрационен номер (това според свидетеля се прави с цел икономия на ресурси).

След като извърши цялостна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Според регламентацията на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС. Ал. 1 на чл. 3 от ЗИНЗС въвежда забрана осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според ал. 2 за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържане под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Според чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на Глава единадесета от АПК, а съгласно ал. 2 исковете за обезщетение се предявяват пред административния съд по мястото на увреждането или по настоящия адрес на увредения. По силата на чл. 205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. С оглед цитираната нормативна уредба съдът счита, че искът е предявен от лице с правен интерес срещу надлежен ответник ГДИН – юридическо лице, осъществяващо прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода съобразно разписаното в чл. 12, ал. 1 от ЗИНЗС, с териториални служби, каквито са затворите съгласно чл. 12, ал. 3 от ЗИНЗС. В този смисъл искът е допустим.

По съществото на спора съдът взе предвид следното:

През периода от 05.07.2022 г. до 04.04.2024 г. ищецът С. П. С. e бил настанен във втора зона за повишена сигурност в Затвора в Бургас, за която отговарял ИСДВР П. Л..

Според приобщените по делото писмени и гласни доказателства С. е депозирал множество молби, уведомления, обяснения и жалби, изготвяни саморъчно от него и изпращани до различни институции, включително и адресирани до конкретни служители от затворническата администрация, както следва:

На 22.01.2024 г. С. подал две молби до ИСДВР П. Л., регистрирани под номера М-561 и М-562 от 29.01.2024 г., в които са отправени искания относно техническото състояние на помещение № 226, в което е настанен (нефугирани плочки в тоалетното помещение, от които според твърденията на С. се просмуква влага и се образува мухъл; лошо укрепване на мивката в санитарното помещение; смяна на тоалетната седалка и капака към нея). Във връзка с така поставените в тези молби въпроси е изготвена Докладна записка рег. № ДЗ-1058 от 29.01.2024 г. от П. Л., съдържаща предложение за извършване оглед на място в помещението от специалисти на Сектор ФЛРК и при наличие на необходимост от ремонт - за предприемане на съответни действия по отстраняване на констатираните неизправности. С докладната записка С. е запознат на 12.02.2024 г., видно от саморъчно направеното върху нея отбелязване. Впоследствие с Докладна записка рег. № ДЗ-1365 от 07.02.2024 г., изготвена от И. Д. С. – Старши експерт МТС в Сектор ФЛРК към Затвор Бургас, адресирана до началника на пенитенциарното заведение, е взето отношение по поставените от С. въпроси и направеното с докладната записка на Л. предложение. В докладна записка от 07.02.2024 г. е посочено, че е извършен ремонт на СП № 226, изразяващ се в поправка на ВиК инсталацията, обрушване, измазване, шпакловане и боядисване на стените, ремонт на ел. осветлението и други дейности. В нея се сочи също, че подсъдимият С. С. е настанен в ремонтираното помещение, считано от 04.08.2023 г., където пребивава и понастоящем. На 05.02.2024 г. е извършен оглед на санитарното помещение в СП № 226 в присъствието на С., ИСДВР К. Т. и техник АС Р. К., при който оглед е констатирано, че няма течове от ВиК инсталацията; мивката в санитарното помещение е закрепена добре; плочките на пода в санитарното помещение са фугирани, същото е сухо, а върху сифона на пода била поставена пластмасова бутилка; две от плочките на стената над мивката били счупени с видими следи от удари/вдлъбнатини; капакът на тоалетната чиния е закрепен с два пластмасови болта; санитарното помещение било силно замърсено и видимо не е било почиствано от настанения в него лишен от свобода. Според отразеното в ДЗ в рамките на работния ден на 05.02.2024 г. в СП № 226 са сменени счупените плочки и е поставена нова седалка с капак на тоалетната чиния, тъй като предходната била счупена от С. в опит да покаже на проверяващите какво не харесва в закрепването на капака и седалката. При запознаването на С. С. със съдържанието на докладната записка на 12.02.2024 г. ръкописно същият е направил следните отразявания: сифонът е запушен, защото водата не се стича в него, а отива към стените; течовете са в обособените места и оттам се просмуква влага; не е почистено поради липса на препарати.

На 22.01.2024 г. С. подал също две молби до ИСДВР П. Л., регистрирани под номера М-914 и М-915 от 13.02.2024 г., в които са отправени искания за предоставяне на препарат за почистване на помещенията; за предоставяне на достъп до предварително одобрени медицински и правни сайтове; за поставяне на менюта в коридора на втора зона за повишена сигурност. Във връзка с тези молби ИСДВР П. Л. изготвил Докладна записка рег. № ДЗ-1534 от 13.02.2024 г., в която посочил следното: досежно липсата на почистващи препарати е отразено, че хигиенизирането на помещенията се извършва от дежурните по хигиената (лицата, настанени в помещението чрез редуване по график), като хигиенните и почистващи материали и препарати се осигуряват ежемесечно от администрацията на затвора; на всяко лице, настанено в затвора ежемесечно се предоставят почистващи и хигиенни препарати (сапун за пране и тоалетен сапун – по два броя от всеки вид); веро; почистващ препарат за под; гъби, стирки, метли и други принадлежности. По отношение искането за достъп до предварително одобрени електронни сайтове (правни и медицински) е посочено, че на територията на затвор Бургас няма изградена компютърна зала и липсва възможност за достъп до интернет и ползване на електронни устройства; предоставена е възможност съобразно желанието на лишените от свобода да комуникират чрез писма, телефонни разговори или по друг начин със семействата си, с други лица или представители на външни организации, както и да имат свиждания с тях; в периода на COVID-19 с нарочна заповед е предоставена възможност на затворниците за комуникация чрез връзка по SKYPE съобразно утвърден график; подсъдимият С. е запознат със забраната по чл. 97, т. 3 от ЗИНЗС, според който текст лишените от свобода не могат да притежават, ползват или държат при себе си оръжие, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия, включително самоделно изработени такива, мобилен телефон, фотоапарат, звуко- и видеозаписващи устройства или части от тях. По отношение поставянето на менюта в коридора на II ЗПС е посочено, че администрацията на Затвора Бургас приоритетно и в рамките на наличните възможности предоставя техническа подкрепа и съдействие на задържаните лице по техни правни казуси; на подсъдимия С. се предоставят според техническите възможности на затвора изискваните от него многобройни копия на документи, но с оглед множеството ежедневни искания и остарялата техническа и материална база е невъзможно същите да бъдат изпълнявани своевременно. Изрично е посочено, че на С. е разяснено, че затворническата администрация няма законово задължение да извършва дейности по техническото обезпечаване на воденото от него многобройна и разнообразна кореспонденция, която в преобладаващата си степен не е свързана с воденото от него съдебно производство с наложена по него мярка за неотклонение „задържане под стража“; обяснено му било също, че копия от исканите документи ще бъдат осигурявани според наличните технически възможности, като изрично е посочено, че на подсъдимия С. многократно и приоритетно са изготвяни и предоставяни различни документи с общ обем в пъти по-голям от този на други лишени от свобода. При провеждане на ежедневните срещи с ИСДВР С. заявявал желание и настоявал да бъдат правени копия на множество документи, (повтарящи се в повечето случаи), което като краен резултат затруднявало работата на администрацията и повреждало материалната база. Направено е предложение за запознаване на С. с изготвената докладна записка, но липсват отбелязвания върху нея за това.

От съдържащите се в представената по делото медицинска справка копия на молби, адресирани от С. С. до медицинското лице в Затвора Бургас, се установява, че са му провеждани своевременни прегледи във връзка с поставяне на конкретни диагнози и че е провеждано необходимото/предписано лечение на констатираните заболявания.

От представената по делото Справка рег. № ДЗ-8975 от 29.08.2024 г. от ИСДВР П. Л. е видно, че след извършена от служителя проверка е установено следното: на 22.01.2024 г. лишеният от свобода С. С. е представил на Л. жалба до Началника на Затвора Бургас относно недопуснати 20 броя пликове, получени по време на свиждане, като на 24.01.2024 г. е получил регистрационен номер на жалбата, заведена под рег. № 436 от 23.01.2024 г. На 13.11.2023 г. С. представил на Л. молба до него за смяна на капака на тоалетната, който е подменен на 24.01.2024 г. На 22.11.2023 г. е представена друга настоятелна молба от С. до Л. относно неполучени изходящи номера на 4 броя документи, като е отбелязано, че на 24.11.2023 г. С. е получил следното: предоставен му е рег. № М-3817 от 15.08.2023 г. на молба до медицински център, подадена на 08.08.2023 г., касаеща менютата и диетите, като същата е била представена на друг инспектор, а не на титуляря на групата; предоставен му е рег. № М-3881 от 18.08.2023 г. на молба до Административен съд – Бургас по адм. д. № 104/2023 г., подадена от него на 17.08.2023 г., също предоставена на друг инспектор, различен от титуляря на групата поради ползван от последния отпуск; предоставен му е повторно рег. № М-5468 от 10.11.2023 г. на уточняваща молба до Административен съд – Бургас по адм. д. № 1943/2023 г., представена на ИСДВР на 09.11.2023 г. (посоченият този регистрационен номер му е бил предоставен първоначално на 10.11.2023 година); получил е повторно рег. № 5469/10.11.2023 г. на молба до ВКС чрез Апелативен съд - Бургас по НОХД № 665/2022 г., като на 17.11.2023 г. лишеният от свобода С. е изпратил становище до ВКС чрез Апелативен съд – Бургас по посоченото НОХД, за което на 20.11.2023 г. е получил рег. № М-5604/17.11.2023 г.; на 17.12.2023 г. е представена молба от С. до ИСДВР, с която изисква регистрационни номера на молба от 08.08.2023 г. относно менюта за месец юли 2023 г.; молба до АС - Бургас от 17.11.2023 г. относно определение за приключване на адм. д. № 104/2023 г.; искова молба от 30.11.2023 г. относно обжалване на наложено дисциплинарно наказание. По отношение на молбата за предоставяне на менюта за месец юли 2023 г. в справката се сочи, че на С. са предоставени исканите менюта, което се установява и от саморъчно отразеното от него в самата молба, приложена по делото. По отношение на молбата до АС - Бургас от 17.11.2023 г. е посочено, че след извършен обстоен преглед на дневника за индивидуален прием на лишени от свобода, който се съхранява при ИСДВР, не е установено наличие на представени от С. С. документи в тази връзка. Досежно обжалваното дисциплинарно наказание се сочи, че на подадената на 30.11.2023 г. искова молба на 01.12.2023 г. С. е получил рег. № М-5880 от 01.12.2023 г. Относно подадените на 22.01.2024 г. молби, касаещи липсата на препарат за почистване, достъп до сайтове (медицински и правни), ремонт на мивката в спалното помещение, в което е настанен С. и наличие на влага в него, е посочено в справката, че по тези молби са изготвени съответни докладни записки, (описани по-горе в настоящото решение), с които лишеният от свобода е своевременно запознат.

При горните данни по същество съдът преценя предявения иск като неоснователен предвид следното:

Държавата е отговорна за условията, при които осъдените и задържаните под стража изтърпяват наказанието. В този смисъл важи забраната по чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС тези лица да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, която е в синхрон с разпоредбата на чл. 3 от ЕКПЧ, гласяща, че никой не може да бъде подлаган на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.

Основателността на иск с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС предполага установяване кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от ЗИНЗС; настъпила неимуществена вреда в правната сфера на ищеца в резултат на нарушението, която се предполага до доказване на противното по силата на оборима презумпция, въведена с чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС. С други думи, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, както и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или при „задържане под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност (чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС).

Съгласно чл. 75, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ППЗИНЗС) осъдените на лишаване от свобода имат право на кореспонденция без ограничение в броя на писмата, които изпращат или получават. Алинея 3 на сочената норма гласи, че писмата на и до лишените от свобода се изпращат и получават от инспектор по социална дейност и възпитателна работа. Пликът се запечатва или разпечатва по начин, който да убеди служителя, че не съдържа неразрешени вещи. Според разписаното в чл. 76 от ЗИНЗС лишените от свобода имат право да кореспондират с органите на съда, прокуратурата, Президентството, Народното събрание, министерствата, политическите партии в страната, представителни органи, дружества, обществени организации и средства за масово осведомяване. Начинът и сроковете за изпращане на кореспонденцията са определени в чл. 77 от ППЗИНЗС, чиято ал. 1 определя, че молбите и жалбите на лишените от свобода се завеждат в специална книга, в която се отбелязват датата на получаването и изпращането, името на затворника, органът, до който са адресирани, предметът и полученият отговор. Съгласно ал. 2 на сочената разпоредба срокът за изпращане на молбите и жалбите е тридневен, а когато срокът изтича в неприсъствен ден, молбите и жалбите се изпращат в първия работен ден на администрацията. Според чл. 78 от ЗИНЗС отговорите на молбите и жалбите, адресирани лично до лишените от свобода или до тях чрез администрацията, им се предават, а съдържащите се в писма до затвора им се съобщават срещу подпис.

Според изложените в исковата молба твърдения неимуществените вреди се изразяват в силни притеснения, безпокойство и страх за изхода на множеството заведени от него дела, в т.ч. и делото, по което е подсъдим, и произтичат от факта, че в процесния период постоянно му се налагало да пише множество допълнителни молби, с които да иска удължаване на преклузивни срокове поради забавяне от страна на затворническата администрация, както и поради объркването на изходящи номера на негови молби и жалби, загубване на някои от тях, неиздаване на изходящи и входящи номера и други. Посочен е в исковата молба и конкретен списък на жалбите и молбите, за които се твърди незавеждане в съответните регистри, недаване на съответен номер (входящ или изходящ), изгубване или забавяне.

От доказателствата по делото недвусмислено се установява неоснователността на твърденията за загубена или изчезнала кореспонденция на ищеца, както и за забавяне или объркване на входящи и изходящи номера на негови молби и жалби. По делото са представени копия на подаваните от лишения от свобода С. С. жалби, молби и друга кореспонденция, изготвените в тази връзка докладни записки и отговори, от които категорично се установява, че на всяка подадена молба или жалба е отговаряно своевременно, с който отговор ищецът е надлежно запознаван, като не се констатира нито забавяне повече от необходимото в регистрирането на съответните подадени книжа и документи, нито загубването или изчезването им. Същите са своевременно завеждани в съответните регистри съобразно разписаните нормативни правила, посочени по-горе, свеждани са до знанието на отговорния служител, който е предприемал своевременни действия по придвижването им по надлежния ред с оглед съдържащите се в документа данни – било то до съответния съд във връзка с водено от ищеца дело, било то до началника на затвора или служители в него, компетентни по отправените в молбите и жалбите от С. искания. С изготвените по подаваните молби до ИСДВР отговори ищецът е надлежно уведомен относно предприетите действия по поставените от него въпроси. Неоснователно е и твърдението за объркване на изходящи номера на кореспонденцията на ищеца, доколкото от представените по делото писмени доказателства се установява, че регистрационните номера на подаваните от С. документи са ясни и четими и отговарят точно на записванията в регистрите, като някои от номерата са му предоставяни повторно по негово искане. По отношение на твърденията, че изпращана от ищеца кореспонденция през процесния период е била забавяна по вина на затворническата администрация следва да се има предвид още, че независимо от указанията за носената от ищеца доказателствена тежест, дадени с Определение № 4163 от 04.06.2024 г., по делото не се доказа, че саморъчно поставените от ищеца дати върху молбите съответстват не само на датата на изготвянето им, но и на датата на фактическото им предаване на ИСДВР, а това обстоятелство подлежи на главно и пълно доказване, което в случая е неуспешно проведено от С. предвид липсата на ангажирани конкретни доказателства в тази насока. От събраните по делото доказателства не се установява и забава при фактическото предаване на писмата на лишените от свобода и задържаните лица до регистрирането им с специалната книга по чл. 77, ал. 1 от ППЗИНС. В тази връзка от показанията на свидетеля Л. се установява, че за процесния период той е бил ИСДВР, като при посещенията си при лишените от свобода е приемал предадените му от тях писма. Свидетелят посочва, че на всички молби на ищеца, адресирани лично до него в качеството му на ИСДВР, до медицинското лице в затвора, до началника на затвора и до различни институции, е издаван съответният регистрационен номер, което се установява и от представените по делото копия на тези документи, включително и от изнесените данни в изготвената от ИСДВР П. Л. справка. По конкретно посочените от ищеца и неговия процесуален представител молби, за които се твърди, че е налице неполучен регистрационен номер, забавяне, загубване или изчезване, от изготвената от Л. справка по делото, която същият поддържа при разпита му в съдебно заседание, се установява, че липсват допуснати нарушения на установените правила. Входящите номера са своевременно представяни на ищеца, а самите документи са надлежно и навременно регистрирани, отговор по тях е получаван от ищеца също в рамките на разумни срокове, за което той е и надлежно информиран. От друга страна, както вече се посочи, не са налице доказателства за автентичността на датите, за които ищецът твърди, че е изготвил и предал на ИСДВР съответните документи. Още повече по делото са налице данни, че всички сочени молби са заведени, обработени и изпратени. При това положение е недоказано твърдението за допусната, от администрацията забава, съответстваща на нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС. Не се констатира твърдяната необоснована забава от страна на администрацията на затвора, която да е от такова естество, че да е довела до накърняване на правата и законните интереси на ищеца. Липсват твърдения, а и доказателства в насока, че поради забавяне, изгубване или изчезване на конкретни документи, подавани от ищеца, е налице прекратяване на заведено от него дело или постановяване на друг негативен за него резултат вследствие на такова забавяне, изгубване или изчезване на кореспонденция.

Според настоящия съдебен състав по делото не се доказаха претърпени неимуществени вреди – силни притеснения, безпокойство и страх за изхода на делата, които ищецът води, както и на делото срещу него, от това, че се налагало да пише допълнителни уточняващи молби. Липсва доказателства, установяващи факта, че някоя молба до съда не е била получена своевременно, какво е произтекло от това и дали действително се е налагало изготвяне на уточняващи молби.

В обобщение съдът намира, че ищецът не сочи никакви конкретни факти. Исканията му почиват на общи твърдения, за които не сочи конкретни доказателства.

Изложеното до тук мотивира съда да приеме, че не е налице незаконосъобразно действие или бездействие на затворническата администрация, което да е довело до нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС. При това положение искът за неимуществени вреди в размер на 50 000 лева за периода от 28.10.2023 г. до 26.01.2024 г. не е доказан по основание и размер и следва да бъде отхвърлен изцяло, ведно със заявената претенция за лихва върху претендираната сума.

Видно от разпоредбата на чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС, когато искът се отхвърли изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Разноските се заплащат от ищеца и при оттегляне на иска изцяло или при отказ от иска изцяло, а съгласно ал. 3 от същия член, когато искът се уважи изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, когато е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Тълкуването на ал. 2 във връзка с ал. 3 на чл. 286 от ЗИНЗС, води до единственият извод, че адвокатското възнаграждение, респ. юрисконсултското такова не са включени от законодателя в понятието „разноски по производството“. Под понятието „разноски по производството“ следва да се разбират възнаграждения за вещи лица, разноски, свързани с разпит на свидетели и пр.С оглед на това съдът намира за неоснователно искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, Административен съд – Бургас,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на С. П. С., понастоящем в Затвора Бургас, 2 ЗПС, килия № 226, срещу ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“ - София, за заплащане на обезщетение в размер на 50 000 (петдесет хиляди) лева за периода от 28.10.2023 г. до 26.01.2024 г. за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в силни притеснения, безпокойство и страх за изхода на множеството заведени от него дела, в т.ч. и на делото, по което е в качеството на подсъдим, произтичащи от загубена или изчезнала кореспонденция на ищеца, както и от забавяне или объркване на входящи и изходящи номера на негови молби и жалби.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“, гр. СОФИЯ за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Решението ПОДЛЕЖИ на касационно обжалване пред тричленен състав на Административен съд – Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му.