№ 7919
гр. София, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20221110119548 по
описа за 2022 година
РЕШЕНИЕ
12.07.2022 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав , в открито публично
заседание на четвърти юли през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА
при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 19548/2022 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 237 ГПК.
Подадена е искова молба от АТ. ИВ. ИВ. срещу „П“ ООД, в която се твърди, че
страните се намирали в трудово правоотношение по силата на Трудов договор №
NЛС06/01.04.2020 г. за длъжността „Програмист“, при 4-часов работен ден, с основно
трудово възнаграждение в размер на 650,00 лева. Поддържа, че трудовото възнаграждение
било прекратено на 15.12.2021 г. на основание чл. 325, т. 1 КТ. Навежда доводи, че е
изпълнявал трудовите си задължения, но за периода от 01.05.2021 г. до 15.12.2021 г.,
ответникът не му бил изплатил полагащите се трудови възнаграждения в размер на 3964,50
лева. Излага съображения, че за периода 02.06.2021 г. до 10.04.2022 г. се дължало и
обезщетение за забава в размер на законната лихва за сумата от 235,39 лева. Иска ответника
да бъде осъден да му заплати претендираните суми.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, с който
1
претенциите се признават.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е бил сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 245, ал. 2 КТ, във вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД.
Признанието на иска представлява отказ от процесуална защита срещу предявен иск,
тоест по същество се признават всички правопораждащи спорното материално право
юридически факти, като се поддържа, че предявеното субективно право не е прекратено чрез
изпълнение или чрез друг правопрекратяващ способ. Процесуални предпоставки за
постановяване на решение при признаване на иска изрично са: 1) ответникът да е признал
иска и 2) изрично искане на ищеца съдът да прекрати съдебното дирене и да се произнесе с
решение съобразно признанието. В случая съдът намира, че са налице и двете предпоставки
за постановяване на решение при признание на иска, като е съобразена и разпоредбата на
чл. 237, ал. 3 ГПК, а именно признатото право не противоречи на закона или на добрите
нрави, като признанието на иска е направено от страна, която може да се разпорежда със
съответното право – в материалноправен и процесуалноправен аспект.
С подадена молба от 28.06.2022 г., ищецът е заявил, че сумата за главницата му е
изплатена, като е поискал прекратяване на производството в тази част.
С Протоколно определение от 04.07.2022 г., съдът е прекратил производството в
частта по предявеният иск по чл. 128, т. 2 КТ за сумата от 3964,50 лева – незаплатено
трудово възнаграждение за периода м.05.2021 г. до 15.12.2021 г.
Настоящият съдебен състав намира, че са налице всички материални предпоставки, за
да постанови решение при признание на иска по отношение на иска за мораторна лихва,
като същият следва да бъде уважен в цялост.
При този изход с правна възможност да претендира разноски разполага само ищеца,
като следва да се отбележи, че такива му се дължат и в прекратителната част на основание
чл. 78, ал. 2 ГПК, предвид факта, че определението по чл. 232, ал. 1 ГПК е постановено
поради оттегляне на иска, поради плащане в хода на процеса. С оглед на това и предвид
факта, че ищецът действително е доказал, че е сторил разноски, следва да му се присъдят
деловодни разноски на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 2 ГПК в размер на 550,00 лева,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за първоинстанционното
производство.
С оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъда осъден да
заплати по сметка на Софийският районен съд сумата от 208,58 лева, представляващи
дължима държавна такса за първоинстанционното производство.
Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК, тъй като заплатеният размер е в рамките на
предвиденото съгласно чл. 7 НМРАВ.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОСЪЖДА „П“ ООД, ЕИК: .............., със седалище и адрес на управление: гр.
2
................... да заплати на АТ. ИВ. ИВ., ЕГН: **********, с адрес: гр. .............., сумата от
235,39 лева, представляващи мораторна лихва за периода от 02.06.2021 г. до 10.04.2022 г.
формирана върху главница за неизплатено трудово възнаграждение за сумата от 3964,50
лева, както и законната лихва върху главницата от 3964,50 лева до окончателното
плащане на вземането за периода от 11.04.2022 г. до 27.05.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 2 ГПК „П“ ООД, ЕИК: .............. да заплати
на АТ. ИВ. ИВ., ЕГН: **********, сумата от 550,00 лева, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „П“ ООД, ЕИК: .............. да заплати по
сметка на СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, сумата от 208,58 лева, представляващи
дължима държавна такса за първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните
пред Софийският градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3