РЕШЕНИЕ
№ 865
гр. София, 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110208623 по описа за 2021
година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба (наименувана възражение) от Р. Д. В. против
Наказателно постановление /НП/ № 579442-F609125 от 27.05.2021 г.,
издадено от Директора на Офис „Център” в ТД на НАП – София, с което на
жалбоподателя на основание чл. 80, ал. 1 от Закона за данъците върху
доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ са наложени две административни
наказания „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева и на 80 /осемдесет/ лева за
нарушения на чл. 53, ал. 1, вр. чл. 50, ал. 1 от ЗДДФЛ.
С жалбата се иска отмяна на НП, като не се оспорва фактическата
обстановка, а се сочат смекчаващи отговорността обстоятелства. В съдебно
заседание жалбоподателят В. се явява лично и поддържа жалбата.
Административно наказващият орган – ТД на НАП – София, редовно
призован, се представлява от юрисконсулт К., която оспорва жалбата, моли
съда да потвърди наказателното постановление като правилно и
законосъобразно и претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по
делото доказателства и наведените доводи, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 15.04.2021 г. Р. Д. В., в качеството на данъчно задължено лице
съгласно чл. 3, т. 1 от ЗДДФЛ, подала в Офис „Център” на ТД на НАП –
София годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2018 г. и такава за
1
2019 г. С двете декларации били декларирани доходи от друга стопанска
дейност – възнаграждения по извънтрудови правоотношения. Свидетелят Н.З.
приела декларациите и установила, че жалб. В. не е изпълнила задължението
си да подаде в законоустановения срок годишна данъчна декларация за
облагаемия си доход за финансова 2018 и 2019 г. в териториалната дирекция
на НАП по постоянен адрес – ТД на НАП – София, офис „Център“, съгласно
чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ. Декларацията по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2018 г. следвало
да бъде подадена до 30.04.2019 г., а тази за 2019 г. – до 30.04.2020 г.
За така установеното свидетелката Н.З. – старши инспектор по
приходите в ТД на НАП – гр. София, офис „Център“, съставила акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ № F609125 от
15.04.2021 г. срещу жалбоподателя Р. Д. В. за нарушение на чл. 53, ал. 1, вр.
чл. 50, ал. 1 от ЗДДФЛ. Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя
и на двама свидетели при съставяне на акта. Екземпляр от АУАН бил връчен
на жалбоподателя З., която подписала акта без възражения. В срока по чл. 44,
ал. 1 от ЗАНН не постъпили писмени възражения.
Въз основа на съставения АУАН, директорът на Офис „Център” в ТД на
НАП – София издал оспореното наказателно постановление №
579442-F609125 от 27.05.2021 г., в което възпроизвел фактическите
констатации по акта, като за двете нарушения по чл. 53, ал. 1, вр. чл. 50, ал. 1
от ЗДДФЛ наложил глоба в размер на 100 /сто/ лева и глоба в размер на 80
/осемдесет/ лева съответно, на основание чл. 80, ал. 1 от ЗДДФЛ.
Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на 09.06.2021
г.
Горните факти не се оспорват от жалбоподателя и се установяват от
събраните по делото доказателства – показанията на актосъставителя З.,
разпитана в качеството на свидетел, както и от приобщените към делото
писмени доказателства – два броя годишна данъчна декларация по чл. 50 от
ЗДДФЛ от Р. Д. В. за 2018 и за 2019 година, заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020
г. на изпълнителния директори на НАП, пълномощно.
Съвкупният анализ на всички доказателствени материали позволява на
съда да установи изложените по-горе фактически обстоятелства, като същите
са безпротиворечиви помежду си и не се налага обсъждането им по реда на
чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
намира следното:
Жалбата срещу НП е процесуално допустима, доколкото същата
изхожда от легитимирано лице, при спазване на срока за обжалване по чл. 59,
ал. 2 ЗАНН и е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по същество жалбата е основателна поради следните
съображения:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това
означава, че съдът следва да провери законността, т.е. дали правилно е
2
приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр.
чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че
АУАН е съставен от компетентен орган по смисъла на чл. 85, ал. 1 ЗДДФЛ,
съгласно който актовете за нарушения се съставят от органите по приходите,
каквито са служителите на НАП, заемащи длъжност „старши инспектор по
приходите“, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП. Обжалваното НП също е
издадено от компетентен орган, като съгласно чл. 85, ал. 2 от ЗДДФЛ
наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на НАП
или оправомощено от него длъжностно лице, каквото съгласно т. 1.2., б. „г“
от Заповед ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. се явява директорът на Офис „Център” в
ТД на НАП – София.
От материална страна съдът констатира, че двете вменени на жалб. В.
нарушения са осъществени от обективна и субективна страна.
Неизпълнението на задължението за подаване на декларация по чл. 50,
ал. 1 от ЗДДФЛ в срока по чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ осъществява състав на
продължено нарушение, извършено чрез бездействие. Началната дата на
продълженото нарушение е датата, следваща изтичането на законовия срок,
поради което началните дати на нарушенията би следвало да са 01.05.2019 г.
и 01.05.2020 г. Нарушението се осъществява чрез бездействие и продължава
до осъществяване на дължимото поведение. Няма спор, че жалб. Р.В. е подала
годишна данъчна декларация по ЗДДФЛ за 2018 г. с вх. № 224392100294764
от 15.04.2021 г. и такава за 2019 г. с вх. № 224392100295591 от 15.04.2021 г.
Изложеното означава, че едното нарушение е осъществено чрез бездействие в
периода от 01.05.2019 г. до 15.04.2021 г., а другото – в периода от 01.05.2020
г. до 15.04.2021 г., когато е осъществено дължимото действие.
При съставянето на АУАН и издаването на НП обаче са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с техните
реквизити. Нито в акта, нито в НП е посочена дата и място на извършване на
нарушенията, което противоречи на изискванията към съдържанието на
АУАН и НП, заложени съответно в чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В
случая в АУАН и в НП е посочена датата на подаване на декларациите –
15.04.2021 г., както и в какъв срок е следвало да бъде подадена всяка една от
двете декларации – до 30.04.2019 г. и до 30.04.2020 г., без обаче да става ясно
кои са възприетите от актосъставителя и наказващия орган дати на
извършване на двете нарушения. Датата на административното нарушение е
сред неговите основни обективни признаци, поради което същата следва да е
ясно определена, като предвид изложеното по-горе в случая е налице
невъзможност датите на вменените на жалбоподателя нарушения да бъдат
коректно определени, което съществено накърнява правото на защита на
наказаното лице и представлява самостоятелно основание за отмяна на
издаденото наказателно постановление. Същото се отнася и по отношение на
мястото на осъществяване на твърдените нарушения, като е посочено, че
3
жалб. В. е подала двете декларации в ТД на НАП, офис „Център“, но никъде
не е посочено дали именно това е мястото на тези нарушения.
По изложените съображения съдът приема, че обжалваното НП е
незаконосъобразно, постановено при допуснати неотстраними съществени
нарушения на процесуалните правила, поради което следва да бъде отменено
на формално основание.
По въпроса за разноските по делото и с оглед неговия изход, съдът
намира, че искането на процесуалния представител на въззиваемата страна –
юрк. Коцева за присъждане на юрисконсултско възнаграждение не следва да
бъде уважено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 579442-F609125 от
27.05.2021 г., издадено от Директора на Офис „Център” в ТД на НАП –
София, с което на жалбоподателя Р. Д. В. на основание чл. 80, ал. 1 от ЗДДФЛ
са наложени две административни наказания „глоба“ в размер на 100 /сто/
лева и на 80 /осемдесет/ лева за нарушения на чл. 53, ал. 1, вр. чл. 50, ал. 1 от
ЗДДФЛ.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК,
чрез Софийски районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-
дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4